Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Водното спасяване в Добрич датира от 1969 г. Тогава към ОК на БЧК се открива сектор „Водно спасяване”. Организирането на курс за подготовка на спасители се оказва доста трудно начинание.

Първият курс е проведен в басейна на хотел „Интернационал” – Златни пясъци. Лектори са капитан Гатев от Балчик, който поема морската подготовка и Християн Генчев, лектор по медицинската част. Той е и бъдещият председател на комисията по водно спасяване.

В този курс участват 18 души, от които 15 издържат изпита. В началото опитите за организиране на водноспасителна дейност са доста плахи, но по-късно дейността се пренася в района на току-що открития комплекс „Албена.”

Построени са 15 спасителни вишки, но няма достатъчно спасители. Потърсена е помощ от София, Пловдив, Стара Загора. Събрани са 30 водни спасители.

Първите години не могат да бъдат отбелязани особени успехи, но постепенно се натрупва опит и самочувствие, организацията се усъвършенства, инцидентите намаляват.

С приетия през 1993 г. Закон за туризма, се откриват възможности за обновление на водноспасителните средства, поставя се началото на арендното охраняване на плажовете, на комплекса. Изработен е и стриктно се спазва вътрешен правилник за работа.

През 1999 г. сектор „Водно спасяване” на БЧК – Добрич първи въвежда водноспасителния буй в страната, като спасително средство и той бързо доказва своята висока ефективност.

Петър Андреев. Научна сесия по повод честване на 45-годишнината на организираното водно спасяване в България и на Водноспасителната служба при Българския Червен кръст – 2 октомври 2009 г.

Първообразът на водно-спасителната служба (ВСС) се ражда през 1928 г. след откриването на централните морски бани във Варна. Под ръководството на Владо Бостанджиев е организирана една спасителна команда от моряци и младежи от Рибарското училище. От 1933 г. датират първите курсове за водни спасители сред най-добрите плувци в града. През курортния сезон се установяват санитарни постове за първа помощ на плажа.
Водното спасяване влиза в сферата на дейността на БЧК във Варна след 28 май 1962 г., когато е избрана Окръжна комисия за организиране на водно-спасителното дело с председател д-р Иван Крачунов. Аналогична градска комисия се оглавява от д-р Тодор Василев. Провеждат се 5 курса за медицински работници, в 3 курса се подготвят 114 спасители.
През 1965 г. са създадени първите лекарски реанимационни пунктове на Централния плаж. Над 6500 ученици от горните класове и работници от предприятията са обучени по водно спасяване. През 1970 г. охраняваната ивица вече е 20 км, която включва 33 охранявани плажа, разпределени в 12 обекта с 27 водноспасителни станции и 140 поста. Назначени са около 400 спасители плувци и общо 100 реаниматори, фелдшери и медицински сестри. Започва да функционира т. нар. интензивно отделение на колела – подвижно реанимационно звено.
През 1965 г. във Варна е проведен Първи републикански състезателен преглед, а през 1970 г. – Световен шампионат по водно спасяване. Варненските спасители стават световни шампиони, завоювайки 13 златни, 4 сребърни и 1 бронзов медал.
Статистиката за периода 1965 – 1980 г. показва, че годишно инцидентите се колебаят между 134 и 421, сред тях тежките – от 6 до 59, изведените от клинична смърт – от 5 до 15, а случаите с фатален изход – от 15 до 21. Тяхното количество е сложна функция от много параметри – организация и обхват на ВСС, култура на поведение на морския бряг и във водата, професионализъм на спасителите и медицинските екипи, състояние на бреговата ивица и времето, в крайна сметка – и съдба.

Варненската ВСС обхваща брегова ивица с дължина 105 км, започва от плажа в с. Кранево и завършва с къмпинг „Луна“ (между Бяла и Обзор), като включва повече от 35 обекта в т. ч. 21 км охраняеми плажове, както и басейните в комплексите. Общо около 350 спасители през лятото работят в тази система.

Ако през 1969 г. само една полякиня работи на „Дружба“, сега около 70 – 80 момичета са край басейните. А има мъже, които са превърнали водното спасяване в своя професионална съдба за цял живот. Повече от четвърт век Атанас Атанасов работи към Дома на учените, Колю Колев – в „Слънчев ден“, Валентин Атанасов – на грандхотел „Варна“. Започнали като спасители, преминали през ръководители на различни нива и лектори в курсовете, около 40-50 години в „занаята“ са: Димитър Рашков, Георги Ставрев, Стоичко Пантев, Иван Попов, Сашо Златинов и др. Доайенът – Лавренти Силов, е над 70-годишен, опитен спасител и лектор.

Варненската ВСС е водеща в страната. Откакто с водно спасяване се занимава БЧК, са обучени повече от 4500 спасители, спасени са хиляди хора. През годините нещата се променят, през 60-те и 70-те на километър плаж се падат по 50 – 60 хиляди души. Инцидентите са почти непрекъснати. Сега плажовете не са толкова многолюдни, но и спасителите са по-малко, особено в последните години. Новата пазарна среда прехвърли част от задълженията към стопаните на плажовете и басейните. А ако един плаж като на Галата или Фичоза не е привлекателен за концесионерите, там няма и спасители.

Валентин Проданов

P. S. Материалът е публикуван в бр. 1731 на в. Черно море.

Информацията в тази публикация е благодарение на Варненска библиотека „Пенчо Славейков“ и техния проект „Стара Варна“

В първите години след Освобождението, до 1889 г. варненските морски бани представляват леки дървени кабинки, строени върху стълбове в морето и подменяни всяко лято. През 1889 г. при кметуването на Кръстю Мирски е взето решение да се построят първите в България солидни морски бани. Новите морски бани (архитект Сава Димитриевич) са завършени и открити през лятото на 1890 г. Мъжката и женската бани са отдалечени на разстояние една от друга. Имат квадратна форма и са монтирани върху железни релси, забити в морското дъно. С брега се свързват посредством мост. През 1896 г. общината построява още две подобни бани, с което броят на кабините надхвърля 300. С времето ръждата и морската стихия разрушават тези съоръжения. Опитите на чуждестранни фирми да получат концесия за построяването на нови морски бани не намират разбиране и подкрепа от общинските власти и така Варна посреща началото на 20-те години без морски бани, само с леки, примитивни дъсчени и тръстикови кабинки.

През 1921 г. Варна официално е обявена за първия български морски курорт. С решението си за този акт правителството дава на варненската община правото да събира курортна такса и да сключва заеми за развитието на летовището.

През юли същата година кметът Йордан Пекарев има честта на общоградско събрание да съобщи на варненци за взетото решение да се обяви Варна за морски курорт. Това поставя пред общината неотложната задача за построяване на необходимите съоръжения. Строителството на новите бани е възложено на популярната по това време в България чешка фирма „Пител Браузеветер“. Основният камък е положен на 7 май 1925 г., а на 12 юли 1926 г. се състои тържественото откриване.

Новите морски бани се разпростират на площ от 2000 кв. метра източно от сградата на Аквариума. Масивната им постройка е изградена във формата на буквата Ш, на два етажа. Има 1000 кабинки – първа и втора класа. За лечебни нужди – най-вече за лекуване на ревматични заболявания – в централния корпус са изградени малък басейн и 66 вани за топли морски бани, до които морската вода се изпраща от моторна помпа по тръбопровод. От средата на постройката, перпендикулярно навътре в морето, е построен железобетонен мост (неговите останки са окончателно демонтирани в началото на 80-те години), който завършва с четириетажна кула за скокове във водата. Там е и първият безалкохолен бюфет. Първоначално мостът служи и като преграда – „параван“ между мъжкия и женския плаж. От 1928 г. достъп на жени до мъжкото отделение на баните е разрешен, но за мъжете влизането в женската част на плажа остава „табу“ до 1932 г. През 1929 г. са построени и Северните морски бани с водната пързалка (руджбана) към тях…

Построяването на Централните морски бани има за Варна значение, подобно на това, което изиграва 20 години по-рано откриването на новото пристанище. Още през същата 1926 г. броят на летовниците, пребивавали в града повече от 7 дни, нараства чувствително. През юли курортистите са 6081, през август – 5435, през септември – 378. Към тях се прибавят и невключените в официалната регистрация ученически летни колонии, учителски и туристически групи, личните гости на варненци, като според статистиката броят на летуващите в първия сезон на новите морски бани надхвърля 30000 души. Още през следващата 1927 г. летовището става най-приходоносната част на общинската икономика. Увеличава се и притокът на българите от вътрешността на страната, които с присъствието си превръщат града в лятна столица на България. Към такова реноме варненци се стремят и с организирането на културни прояви и развлечения.

През 1928 год. е създадена първа професионална водноспасителна команда към общината на гр. Варна. Организира я Лазар Чирпански тогава директор на морските бани във Варна.  За спасители поканва членове на рибарската кооперация „Български риболовец”, на която е председател и курсисти от съществуващото тогава Рибарско училище. Командата се състои от 8 човека с ръководител (старши) Владо Бостанджиев.

Първата голяма акция на изградената ВСС е предотвратяването на масово давене на 13 човека на празника света Марина. За първата година от съществуването си водно спасителната команда във Варна действа при 59 инцидента и не допуска нито един смъртен случай.

Благодарение на Проект „Стара Варна“ , както и на Водноспасителна служба в град Варна, БЧК Варна, Лавренти Силов, Георги Ставрев, Димитър Ставрев и Медицински университет „Проф.д-р Параскев Стоянов” – Варна

Интернет сайта http://www.bulswim.info/ е направил представяне на нашия сайт.

www.bulswim.info е първият български плувен сайт. Създаден е през 2002 година и е част от славното българско плувно движение.

Сайтът е богат източник на информация за историята на плуването, за българските плувци и плувни специалисти, за българския и международен плувен живот. Поддържа българска и английска версия и има множество посетители от цял свят.

Официален партньор на http://www.bulswim.info/ е Асоциацията на българските плувци.

За нас е голяма чест, че сме били забелязани.

Виж сайта:

The First Bulgarian Swimming Site.

А ето и статията за нас:

http://www.bulswim.info/bul-water-resc.htm

Учебната дисциплина “Водни спортове” е избираема и е предназначена за обучение на студентите магистри от специалността “Педагогика на обучението по физическо възпитание”. Целта е обучаващите се да задълбочат  теоретичните знания и усъвършенстват практическите си умения в плуването, спортовете на вода и водното спасяване.

Изтегли от линка от долу:

vodni

Някои дати от историята на водното спасяване

• 1901 Първа организирана водноспасителна команда – град Русе.

• 1928 Първа професионална водноспасителна команда – град Варна. Охрана на наскоро създадените Морски бани.

• 1964 Създава се Водноспасителната служба към БЧК (ВСС)

• 1967 ВСС към БЧК става член на Международната Федерация по водно спасяване FIS (Federation Internationale de Souvetage). Първо участие в световно първенство. Първа световна титла – Димитър Статев.

• 1970 Варна е домакин на световното първенство и на Генералната асамблея на FIS. Отборна шампионска титла за мъже и жени. Световни шампиони – Валя Антонова и Юлиан Русев.

• 1973 Франция – Световно първенство по водно спасяване. Отборна шампионска титла за мъже. Юлиан Русев за втори път е шампион на света.

• 1973 Създава се Централната школа по водно спасяване на БЧК в гр. Созопол.

• 1975 Варна – Първо съвещание на Лигата на Червения кръст и Червения полумесец по въпросите на водното спасяване.

• 1981 София е домакин на световното първенство и на Генералната асамблея на FIS. Отборна шампионска титла за мъже и жени. Индивидуални шампиони – Стоян Андонов и Емилия Юрукова.

• 1983 Варшава- Световно първенство по водно спасяване. Отборна шампионска титла за жени и второ място за мъже. Индивидуален шампион – Теодора Томова.

• 1987 Първи международен курс за инструктори по водно спасяване в Централната школа по водно спасяване в Созопол.

• 1994 С подписването на конституцията на Международна федерация по водно спасяване ILS (International Life Saving), се обединяват съществуващите до момента две различни и самостоятелно действащи федерации FIS (Federation Internationale de Souvetage), WLS (World Life Saving). България е съучредител. Проф. Стоян Саев е избран за член на борда и вицепрезидент на Европейския клон на федерацията.

• 1996 Учебно–методическия център по водно спасяване в град Созопол е утвърден за учебна база на Международната федерация по водно спасяване.

• 2002 Бургас и Созопол – домакини на Европейско първенство по водно спасяване за младежи и девойки. Отборна класиране за младежи – трето място, индивидуални отличия – един златен, шест сребърни и три бронзови.

• 2003 Швейцария – Генерална асамблея на ILSE (International Life Saving Federation of Europe). Доц. д-р Тодор Попов е избран за член на борда на директорите на ILSE. Теодора Томова е избрана за член на комисията по спасявяне (rescue commission).

• 2008 Берлин – Генерална асамблея на ILSE (International Life Saving Federation of Europe). Доц. д-р Тодор Попов е преизбран за член борда на директорите на ILSE. Наши представители към комисиите на ILSE  -  Теодора Томова в комисия по спасяване, Стоян Андонов в комисия по образованието, Наталия Стоянова в спортна комисия.

Източник: http://www.redcross.bg/vodno7.html

P.S. „Франция – Световно първенство по водно спасяване. Отборна шампионска титла за мъже. Юлиан Русев за втори път е шампион на света“. Година – 1972.

Жоро & Жоро

Изтегли от линка:

Водно спасяване по плажовете на българското Черноморие