„Водно спасяване” е информационен сайт за спасители, проблеми и въпроси свързани с водноспасителната дейност в нашата страна и чужбина. Той стартира на 17.10.2009 г. на адрес www.vodnospasiavane.
wordpress.com. Сайтът е преместен на настоящия адрес http://vodno-spasiavane.com/ на 15.01.2010 г.
Властите в щата Масачузетс разследват инцидент, при който жена се е удавила в обществен басейн. Шокиращо в случая е, че тялото е останало на дъното два дни, а през това време съоръжението е било използвано, без никой да забележи.
Инцидентът е станал в неделя, когато 36-годишната Мари Джоузеф използвала водната пързалка в басейн във Фол Ривър, но така и не излязла на повърхността, пише Би Би Си.
Жената посетила басейна с нейни съседи и 9-годишния им син. Тя се пуснала по пързалката заедно с детето, което забелязало, че тя не излязла на повърхността.
Приятел на починалата разказва, че детето е казало на един от спасителите, но проверка така и не е била направена. В един момент компанията, с която Мари Джоузеф била на басейна, решила, че тя просто си е тръгнала.
Басейнът, в който е открита жената, е дълбок около 4 метра и според един от проверяващите го инспектори е бил „мътен“.
Тялото е открито 58 часа след инцидента от група тийнейджъри, които прескочили оградата на басейна късно вечерта във вторник в опит да си организират нощно къпане.
„Фактите показват, че жената е била под повърхността няколко дни и не е била забелязана от персонала на басейна или от посетителите“, каза щатският секретар по въпросите на околната среда Ричард Съливан пред Асошейтед прес.
Здравните служби в щата Масачузетс затвориха дузина басейни, докато тече разследването по случая.
Властите се опитват да успокоят хората, казвайки, че хлорът във водата би трябвало да е предпазил плувалите в басейна и няма риск за здравето им.
Вече е извършена аутопсия на тялото, но резултатите от нея все още не са обявени.
Спасителят извежда девойката от водата. Снимка: Булфото
Спасител извади давещо се в морето момиче на къмпинг „Смокиня“. Инцидентът станал около 14 часа.
Момче и момиче влезли в морето въпреки червения флаг, забраняващ къпането. По думите на момчето изведнъж са пропаднали в дънна яма и започва да ги дърпа навътре в морето.
Момичето започнало да се дави, а момчето подало с махане на ръце сигнал за помощ.
Спасителят Иван Табаков веднага ги забелязал и светкавичната му реакция предотвратила трагичен край на инцидента.
Все още не е открито тялото на концесионера на плажа на къмпинг Градина. 33-годишният мъж изчезна вчера следобед.
Според очевидци е паднал от джета си. Четирима водолази от Пожарна безопасност и защита на населението и два катера на гранична полиция обхождат акваторията на инцидента.
Издирването беше подновено днес в 8 часа сутринта. До момента обаче все още няма и следа от младият мъж.
Столичната община чрез дирекция „Превенция интеграция, спорт и туризъм” съвместно със Столична организация на БЧК спечелиха правото за финансиране на проект на тема „Приятели с водата”.
Ежегодно Страната ни отчита голямата смъртност вследствие на удавяния – 160 души годишно. Около 30 % се падат на най-уязвимата част от населението – деца под 17 години. Между 75% и 80% от всички случай на удавяния стават във вътрешните неохраняеми водни площи.
Избраните райони – обект на този проект са наситени с множество неохраняеми водоеми, които се използват за къпане и плуване, а ниската водноспасителна култура на децата често води до трагични инциденти.
ПРОЕКТЪТ „ПРИЯТЕЛИ С ВОДАТА” ще допринесе за повишаване на водноспасителната култура на младите хора в София. Проектът ще обхване учениците от 5 и 6 клас от училищата в столичните райони „Искър”, „Кремиковци”, „Панчарево” и „Нови Искър”.
ПРОГРАМАТА водноспасителен минимум включва необходимата информация за опасностите при къпане и плуване и начините за предпазване, помощ и самопомощ при нужда. По време на занятията ще се обърне внимание и на проблеми на екологията и начините за опазване на околната среда.
В резултат на проекта младите хора ще бъдат запознати с опасностите при къпане и плуване и начините за предпазване. В младите хора ще бъде провокирана социална ангажираност за помощ и самопомощ при воден инцидент, което ще доведе до опазване здравето и живота на децата при съприкосновение с открити и закрити водни площи.
Обучението ще бъде осъществено съвместно с експерти по водно спасяване към СО на БЧК и специално обучени младежи – доброволци. На родителските срещи родителите ще бъдат запознати с предстоящото обучение и ще бъде потърсено тяхното мнение и съгласието им, като се провокира и тяхната подкрепа.
В подготвителната фаза на проекта „Приятели с водата” ще бъдат изготвени и отпечатани образователни книжки „Безопасност във водата”, ръководства за превенция на водния травматизъм, програми, дискове с презентация по водноспасителен минимум, плакати, стикери, информационни брошури, необходими при провеждане на обученията с учители и ученици, участващи в проекта.
Класните ръководители на петите и шести класове от избраните училища ще бъдат обучени за обучители по темата „Водноспасителен минимум”. Предвижда се да бъдат обучени 73 учители и около 1500 деца.
Обучението на обучители ще се осъществят както следва:
16 май – обучение за обучители в район „Нови Искър” – 160 ОУ; 170 СОУ;171 ОУ; 172 ОУ; 175 ОУ; 176 ОУ; 177 ОУ; 179 ОУ
18 май – обучение за обучители в район „Искър” – 4 ОУ; 65 ОУ; 89 ОУ; 150 ОУ; 163 ОУ; 68 СОУ; 69 СОУ; 108 СОУ
19 май – обучение за обучители в район „Панчарево”- 71 СОУ; 83 ОУ;
84 ОУ; 155 ОУ; 191 ОУ; 192 СОУ; 200 ОУ; 201 ОУ; 202 ОУ
1 юни – обучение за обучители в район „Кремиковци” – 85 СОУ; 115 ОУ;116 ОУ; 117 СОУ; 156 ОУ; 159 ОУ; 162 ОУ
Въвличането на представители от училищните институции ще добави устойчивост към проекта и възможност за продължаване и разширяване на обхвата във времето.
Класните ръководители ще обучават своите ученици по програмата „Водноспасителен минимум”. За целите на обучението ще бъдат използвани интерактивни материали, изготвени според специфичните нужди на засегната възрастова група.
С отпечатаните материали през следващата учебна година е възможно кампанията да бъде продължена и в други училища в столицата.
ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ КОИТО СМЕ СИ ПОСТАВИЛИ :
1. Опазване живота и здравето на децата, имащи съприкосновение с рискови водни райони в столицата.
2. Намаляване на водния травматизъм в столицата сред децата и учащите се.
3. Запознаване на максимален брой деца с опасностите при къпане и плуване и как да се предпазим от тях.
„Господин Грах се надигна, изкашля се, изпъчи важно гърдите си и зачете:
— Долуподписаните Череша първа и Череша втора смятат, че бидейки собственички на въздуха, трябва да бъдат признати и за собственички на дъжда. Затова те искат от всички граждани да им заплащат в бъдеще такса, възлизаща на сто лири за обикновен валеж, на двеста лири за буря с гръмотевици и светкавици, на триста лири за снеговалеж и на четиристотин лири за градушка.“ (из „Приключенията на Лукчо“)
Допускам, че може и да ви е интересно категоричното мнение на един воден спасител (моя милост) с 15-годишен спасителски стаж по въпроса – и то е: „Не трябва да се забранява къпането и плуването в язовирите!”
Благовидният предтекст, мотивиращ въпросната забрана е целта да бъде намален броя на удавените. Тъй като обаче броят на удавените е много по-малък от броя на загиналите при пътно-транспортни произшествия, би следвало първо да се забрани движението на МПС-та по пътищата (а евентуално и на пешеходците), и едва след това да се забранява къпането и плуването в необезопасените водоеми. Впрочем удавяния, макар и по-малко на брой, стават и в обезопасените с водни спасители водни площи и ако приемем безропотно логиката, че забраната за къпане е начина да бъдат предотвратени инцидентите, би трябвало тя да бъде наложена и там.
Е да, ама тук вече става въпрос и за бизнесинтереси. Хе-хе! И вече логиката на антилогиката си е съвсем в реда на нещата.
Продължим ли обаче да мерим с един аршин обектите от заобикалящия ни свят, би трябвало да споменем, че трябва да се забрани къпането и по цялото Черноморие извън охраняемата зона. Аз си спомням и за едно момче, което загина докато береше липов цвят. Ще трябва значи да се забрани и брането на липа. А вероятно и на череши. И т.н. „Светът е опасно място”, както знаем от холивудските филми, … „но няма къде да се скриеш”, е забелязъл пък Солженицин.
Така че борбата с удавянията не би трябвало да се води чрез забрани за къпане и плуване. Даже напротив. Противно на някои популярни (и грешни) клишета, фактите са доказали отдавна „че удавянията стават най-често сред незнаещите или слабознаещите да плуват.” (из „Ръководство за водния спасител”, 1988 г.)
А най-доброто средство срещу удавянията си остава овладяването на плувни умения в колкото се може по-голяма степен. Това означава целогодишно поддържане на добра кондиция, чрез редовно закаляване и спорт, включително плуване. Тоя е правилния начин за намаляване броя на удавените, а така също и на броя на инфарктите и инсултите – една друга и много голяма опасност от света в който живеем.
Практиката да се забранява къпането в язовирите си я имаше още в комунистическо време. Забраните и тогава масово не се спазваха. Има обаче две много съществени различия между „тогава” и „сега”.
1. Качеството на водно-спасителната дейност в България през комунизма беше високо. Днес то е крайно незадоволително. Аз да ви кажа, имах един колега на Слънчев бряг, който не знаеше да плува (ама хич!) и си признаваше, че има страхова невроза от водата. Това означава, че обезопасените водни площи наподобяват необезопасените и следователно къпането в тях трябва да бъде забранено.
2. Цената на билет за градския басейн през времето на комунизма беше доста символична. За разлика от днес. Така че забраната за къпане в язовира означава забрана за къпане и плуване въобще. При това за болшинството българи. Включително подрастващи, средното плувно ниво на които ще остане ниско. Като това на днешните спасители. И те ще се давят при всеки удобен случай. Или ще умират от инфаркти още от най-ранна възраст. Те ще стават пияници и наркомани, защото това им се позволява. И няма да плуват през лятото, защото това им се забранява.
Какво да се прави?
Каквото се прави и с движението на пешеходци, велосипедисти и водачи на МПС – да се усвояват знания и умения още от най-ранна възраст.
Ако целогодишно само един учебен час седмично от програмата, и в началните и в средните училища, бъде посветен на къпането и плуването – това хич не е малко.
Ако през лятото се провеждат практически курсове не само в басейните, но и в язовирите.
Ако от телевизора ни натрапват по-малко реклами на Кока-кола за сметка на някакъв кратък животоспасяващ водно-спасителен минимум.
Ако на язовира ни посреща не табела със забрана за къпане, а схема на опасните и относително безопасните места за къпане, характерни за конкретния язовир, както и табела с основните правила при къпане плюс начините за оказване на помощ от намиращите се наоколо.
Ако най-накрая се назначи за пазач на язовира правоспособен спасител, ако се организира и обозначи къпално място, както и времето, през което то се охранява.
Ако, ако, ако! На мен ми е ясно, че всичко това няма да стане докато не се смени политическата система. Какво изобщо му пречеше (на това) та то до сега не е станало? Водното ли спасяване измислих току-що? Та аз можех да подкрепя думите си и с още цитати от Ръководството за воден спасител. Днешната обществена организация е такава, че върхушката печели не от това, че обществото е здраво, а от това че е болно. Върхушката, която с едната ръка съдейства за разрастването на пазара на наркотици, а с другата, чрез фармацевтичните си компании ни лекува. От това падат пари. Т.е. преразпределя се власт в полза на статуквото.
Но и нещо друго става. Елитът на власт не е реален елит. Т.е. царят е гол. За да задържи властта в ръцете си, той подтиска развитието на цялото общество. Слабият човек (физически и умствено) е и слаб конкурент. В името на собственото си оцеляване, върхушката унищожава обществото. Това криза ли е? Да, точно това е кризата.
Сърфист прекара близо час в ледените води на Варненското езеро в неделния следобед. Хубавият (по сърф-стандартите) западен вятър на 23 януари събира почитателите на силните усещания на любимото им място до село Казашко.
Според свидетели 20-годишен сърфист се заплита в рибарски мрежи и пада във водата. Инцидентът е бил забелязан от хора на брега, които се обаждат на дежурния в Морския спасителен координационен център. Катерът на МСКЦ пристига за около 20 минути, спасителите успяват да извадят оборудването, а младежът вече е на брега.
„Лошо впечатление направи поведението на сърфистите, които бяха във водата. Видели са го, че бедства, но не са си направили труда да отидат да му помогнат… Добре, че е бил с хубав неопрен. Добре е в такова време да се кара и с жилетка, най-добре е да бъде протекторна с плавучест“, коментира за nautica.bg сърфист от Варна.
Това е втори инцидент у нас с участието на сърфисти за по-малко от месец. На 31 декември 2010 г. екип на Гранична полиция-Бургас спаси двама братя на около 600 метра източно от плаж Харманите в Созопол. Според сърф-гилдията това са 51-годишните Чанко Чанков и Петър Ангелов.
Факт е, че голяма част от гражданите посещаващи Черноморското крайбрежие през лятото не познават нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на плажовете. Непознаването на законите не ги освобождава от отговорност, но води до възникване на множество конфликтни ситуации, потърпевши от които са водните спасители, работещи на плажа.
Основна вина за възникване на тези ситуации имат концесионерите на плажове. Те са тези, които организират реда в концесионните си територии и от това как го правят зависи и ще има ли такъв. Една част от концесионерите, за съжаление не малка, се интересуват единствено от това как да изкарат по-голяма печалба. Инвестициите които те правят са основно в дейностите, които носят приходи.
Има втори тип стопани на плажове. За тях плажа, който стопанисват е голяма хапка – нямат реални финансови възможности и кадрови потенциал да го стопанисват.
Третият тип концесионери (на тях трябва да се поклоним и да свалим шапка), за съжаление най-малочисленият са тези които се опитват да създадат възможно най-добрата организация за работа на плажа.
Какво би трябвало да се направи на един плаж относно водното спасяване, за да се гарантира ред и законност на плажа?
Водното спасяване е разходна част. Необходимо е предварително да се направи разчет и да бъдат осигурени финансовите средства, които са необходими, за да бъде закупен спасителен инвентар според нормативните изисквания, да бъдат направени достатъчно на брой табели и да бъдат наети водни спасители.
Спасителният инвентар, който е необходим е описан в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. При липса на такъв, водните спасители може да не са достатъчно ефективни и да се достигне до воден инцидент с фатален край.
Що се отнася до реда на плажа (не само този който касае водноспасителната дейност), той се описва на табели, които се поставят на входните места на плажа.
Поставят се табели със схеми на плажната ивица, табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ… телефон 112; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.
Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.
Поставят се и табели с текст, регламентиращ къпането на организирани детски групи (често срещана конфликтна ситуация).
На всеки спасителен пост се поставя табела с подробни указания за флаговата сигнализация, изписана по възможност на няколко езика, особено важно за плажове посещавани от чуждестранни туристи.
Приготвят се и необходимия за плажа брой предупредителни и забраняващи къпането табели.
Наемането на достатъчно качествени спасители е важно условие за безопасността на един плаж. За да са те ефективни, трябва да бъдат поне по двама на спасителен пост, а постовете трябва да са разположени максимум на 100 метра един от друг. Спасителите трябва да се занимават само с преките си служебни задължения, които са: наблюдение на поверената им водна площ, превенция сред посетителите на плажа и предприемане на спасителни акции. Факт е, че на много плажове това не се случва.
Някои концесионери възлагат на спасителите извършването на нерегламентирани дейности, които ги отклоняват от преките им служебни задължения. Други, целенасочено търсят и назначават на работа като водни спасители такива, със зависимост към алкохол, дрога и др., като целта е понеже са взети на работа, да бъдат благодарни, да правят компромиси със служебните си задължения и да работят за по ниско заплащане, или да не им бъде изплатена последната заплата с мотив… алкохола или дрогата.
Концесионерите на плажове целенасочено се стремят да принизят работата на водните спасители, като ги поставят в конфликтни ситуации с посещаващи плажа граждани. Същите могат да бъдат избегнати с описаните по-горе табели.
Гражданите посещаващи плажа, трябва да спазват разпорежданията на водноспасителната служба, тъй като това гарантира тяхната безопасност.
На всеки плаж се срещат туристи, които не желаят да изпълняват разпорежданията на водноспасителната служба при жълт и особено при червен флаг. Това поражда конфликти, като понякога дори се стига до бой. Истината е, че спасителите нямат правомощията да прилагат физическа сила, а само да правят превенция и да оказват помощ на попаднали във воден инцидент.
При удавяне обаче, винаги има следствие, в което основно даващо показания лице е водният спасител. Нещо повече, в много случаи водещият следствието търси да намери вина в него.
В наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи е записано, че водният спасител не допуска преминаването на граждани зад близките плаващи знаци (шамандури). Той не трябва да допуска и влизането във водата на граждани в нетрезво състояние, както и на деца до 10 годишна възраст без придружител. Това са все конфликтни моменти в които спасителят трябва да участва, за да изпълни служебните си задължения.
Част от гражданите обаче, не желаят да спазват правилата и се явяват нарушители, които никой не санкционира. А те увличат след себе си и други, и създават предпоставки за водни инциденти.
Пример от този сезон бе англичанин, който 6 пъти е ваден от водата от спасител, а на седмия път, когато влиза в морето, умира.
Ясно се вижда, че нормативната уредба в тази област не е добре направена. Няма санкционираща инстанция. Такава трябва да се въведе още от следващия сезон, за да бъде решен проблема.
Т.н. „плажни полицаи” са все още са идеен проект. Те трябва да са тези, които ще пишат актове на нарушителите, ще ги глобяват, а при нужда ще използват и силови средства.
Всъщност и сега при проблем на плажа се вика полиция, но докато тя пристигне конфликта често е приключил. Това което е необходимо да се направи е полицаят да е позициониран постоянно на плажа, като работещ там.
Факт е, че всяко лято от вътрешността на страната към черноморските курорти се командироват полицаи, които да оказват помощ на местните РПУ-та, поради стичането там на хора и криминогенен контингент от цяла България. Факт е и, че най-големите групи от хора през деня са на плажа. Просто е необходимо и полицията да е там.
Наскоро министър-председателят на Англия Дейвид Камерън, разказа за една много тъжна случка на удавило се в езеро 10-годишно момче, което всъщност е загинало, докато спасявало своята сестричка от удавяне. На мястото на инцидента е имало полицаи, на които обаче, им било забранено да се намесят, тъй като не били изкарали курс по водно спасяване.
