Понтонен мостик - място на инцидента

Вече сме писали, че у нас съзнателно се налага информационно затъмнение относно водните инциденти през лятото на някои от морските ни курорти. Пресен пример е случаят с 16-годишната Мартина Анна от Полша намерила смъртта си при нелеп инцидент в морето на  К.к. Слънчев бряг.

Виж линка:

Крият смъртта на полска летовничка в Слънчев бряг – Вестник ДЕСАНТ. Национален седмичник..

Мъж и три деца са били спасени от удавяне в язовир „Огняново“ край Елин Пелин

Съобщението за инцидента било получено вчера на тел. 112 около 17,50 ч. от един от родителите на децата. Той обяснил, че техен познат качил три непълнолетни деца да ги повози с джет. На 40 метра от язовирната стена джетът се обърнал. Никой от возещите се на джета не е можел да плува.

Жител на София, случаен свидетел на случилото се, е помогнал на давещите се да се хванат за джета и да се задържат над водата. И четиримата са спасени с помощта на „Гражданска защита“.

Агенция „Фокус“

Теодора Томова, директор на Водно-спасителната служба към Българския червен кръст, в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-жо Томова, какви мерки за безопасност не спазват хората, които отиват в района на неохраняеми водоеми?
Теодора Томова: Последните инциденти показват това, което ние винаги говорим пред медиите, Дай Боже, повече хора да ни чуят. В България има над 4000 вътрешни водоеми, изключвам Черно море и река Дунав. Говорим за реки, язовири, напоителни канали и езерца, което е една сериозна предпоставка за водни инциденти, тъй като броят на водоемите предполага и възможност за по-голям воден травматизъм. Второ – водата е опасна дори и за тези, които умеят да плуват добре, тъй като човек може да стане жертва на инцидент по чисто физиологични причини. Например – когато с прегрято тяло скочи изведнъж в язовирна вода, при която има много голяма разлика в температурата между повърхността на водата и метър-два по-надолу. Понякога тази разлика може да варира над 10 градуса – на повърхността е 21 градуса, а изведнъж метър и половина по-надолу става 11 градуса. Вследствие на което, дори и да е прекрасен плувец, той може да получи шок и сърдечната му дейност или дишането му да спрат. В тази връзка винаги обръщаме внимание, че вътрешните водоеми са опасни и не бива в тях човек да плува и да се къпе. Мога да изредя и други опасности, освен температурата на водата, течения, каквото има в реките, непознато дъно. Изведнъж човек може да попадне в много рязко вдълбочаване, особено при язовирите, в напоителните канали във вътрешността на страната също с голяма скорост се движи водата. От полегатите места там е и трудно излизането. Знаем, че преди седмица се удави в един такъв канал баща, който се опита да спаси детето си край Монтана. Най-важното е, че ако се наложи на човек да му се окаже помощ, там няма воден спасител или медицинско лице. Тези водоеми са много примамливи – не се изискват финансови средства, посещават се от хората, но това може да се случи само ако е открито на съответния водоем официално подходящо къпално място – да бъде плитко, да бъде чиста водата като качества за къпане, разрешена от РИОКОЗ, да има съответните водни спасители, да е маркирано точно мястото, където ще се къпят и плуват – там, където е подходящо. Трябва да има съответната спасителна екипировка – лодка, която бързо да стигне при пострадалия, ако се наложи при инцидент. Задължително е и да има медицинско лице. Всички тези изисквания са указани в Наредбата за водното спасяване и би трябвало да се спазват. За да се разкрие такова място, трябва да има интерес на частно лице, община или на местна общност, които да разкриват такива места. Правилно и безопасно е плуването в плувните басейни, където има спасители, както и на охраняемите морски плажове, където има водни спасители.
Фокус: Защо се случват такива инциденти, нещастие или непредпазливост?
Теодора Томова: Същият е отговорът на въпроса защо всеки ден десетки хора умират при пътнотранспортни произшествия. Същите са причините при водния травматизъм – непознаване опасностите при къпане и плуване. На първо място бих казала, че причината за водния травматизъм е подценяване на тези опасности и надценяване на собствените възможности. Хората не разбират и не искат да допуснат, че при контакта с водата предизвикват сериозна възможност да станат жертва на инцидент и което е още по-лошото – това става в рамките на 3-4 до 5 минути, когато при човека настъпват необратими процеси и той не може да бъде възстановен. Не е като в планината – човек може да се изгуби, след два-три дни да бъде намерен и най-важното – да бъде жив. В рамките на 3-5 минути единствено професионална спасителна помощ може да бъде адекватна. Трябва да знае, че човек се къпе на собствена отговорност в тези вътрешни водоеми. Това не могат да осъзнаят децата, които още не са съзрели и не разбират опасността. Тук опираме до родителския контрол. Много сериозен родителски контрол е нужен, особено сега през лятото, когато децата са при баби и дядовци. Опираме и до неумението на гражданите и на младите хора да плуват. Това също е предпоставка за водни инциденти. Много е ниска плувната култура. Все още държавата не е създала една подходяща материална база, една програма. Аз самата в трети клас съм се научила да плувам по програмата на задължително обучение в училищата. Ние винаги пледираме към държавните институции, които имат отношение по тази тема, че макар и в криза, е крайно време чисто концептуално да се помисли в тази насока – за задължителното обучение на учениците по плуване.
Фокус: Може ли да се осъществява по някакъв начин контрол и в неохраняемите водоеми?
Теодора Томова: Съгласно Наредбата за водното спасяване, която цитирах преди малко, този контрол е възложен на комисии, създадени със заповед на кмета на съответната община, в която членуват представители на различни ведомства. Те няколко пъти през сезона правят проверки дали водоемите са обезопасени с табели. Обикновено тези водоеми се обявяват за опасни и за забранени за къпане и плуване, слагат се съответните табелки. Доста често те са обект на кражба, но това е друга тема. Това е, което могат да направят тези комисии. Те проверяват и охраняемите водни площи, ако има разкрит такъв пост, или плувните басейни. Човек от комисията има право да съставя актове, глоби и т.н. Те имат съответните правомощия и по принцип работят в цялата страна. Трудно е да се спре такъв поток от хора чисто практически. Когато е топло, всеки смята, че може на собствена отговорност, никой не може да му забрани да ходи на риболов, да излиза с лодки, да плува, да се къпе. Една от причините за водния травматизъм е употребата на алкохол, която задължително води до надценяване на собствените възможности, преохлаждане на тялото, настъпват и други процеси – човек не е адекватен. Има доста инциденти след употреба на алкохол.
Фокус: Кои най-прости правила трябва да спазват хората, които ходят на неохраняеми водоеми?
Теодора Томова: Простото правило е, ако човек все пак реши да отиде и да се разхлади, да бъде съвсем в началото, да внимава за дълбочината на този водоем. Това обаче обикновено са водоеми, които не са с бистра вода, трудно човек може да се ориентира колко е дълбоко. Това са непознати водоеми, всеки един е много специфичен и крие различни рискове. Трудно е да се обобщят в общи правила, тъй като има строго специфични опасности. Опасно е да решиш да скочиш надолу с главата в непознат водоем, защото не знаеш колко е дълбок, можеш да получиш много сериозно гръбначно нараняване, особено ако скочиш надолу с главата. Можеш да получиш схващане на крайник, т.нар. мускулни крампи, които също се получават от разликата в температурата на тялото и водата. Ако човек стане свидетел на инцидент, трябва да знае, че ако иска да окаже помощ, в никакъв случай не трябва да бъде в директен контакт с пострадалия, защото той може да се окаже втората жертва. Това могат да го направят само професионални спасители. Или се подава някакъв предмет, който ще задържи пострадалия за известно време на повърхността, или се хвърля някакво въже, въдица, гребло, част от дреха – т.нар. подръчни спасителни средства. С тях може да се помогне да се издърпа пострадалия, обаче самият спасяващ трябва да има стабилна опора, да се е хванал за нещо стабилно, докато извършва спасяването.
Ползват се във водоеми, язовири водни колела, лодки. Задължително е да се дават спасителни жилетки. Гражданите или децата отказват да ги слагат. Не бива да отказват, трябва да ги слагат, защото това ще им спаси живота, ако нещо се наложи. Друго – влизат навътре във водоема и въпреки че са предупредени от тези, които дават водните атракциони, започват да скачат от водното колело, от лодката – нещо, което неминуемо създава предпоставка на инцидент.
Фокус: Какво трябва да правят в горещините тези, които все пак искат да се изкъпят на подобно място?
Теодора Томова: Това е опасно. Могат да стоят отстрани, да се намокрят. Аз не мога да кажа какво трябва да се направи, за да бъде безопасно. Трябва да се ходи на плувни басейни и на плажове, които са охраняеми. Тези водоеми са потенциално опасни по принцип. Освен това всеки един човек е в различно здравословно състояние, с различна плувна култура, различно разбиране. Те са опасни и е факт, че стават инциденти. В последните дни има инциденти и с рибари, които влизат с надуваеми лодки, употребяват алкохол, нещо се случва, може да се обърне лодката. Кой ще помогне на един такъв инцидент и как ще се помогне, когато всичко става за три минути в едни водоеми, които не са чисти, не са бистри, ти дори не виждаш, а отдолу има дълбочина от 20-30 метра. Просто е невъзможно да се помогне.
Фокус: Защо не се вслушва българинът в предупрежденията, че къпането е забранено на съответното място – такава ли е културата му?
Теодора Томова: Напоследък и в чисто човешки план забелязвам, че има една агресия към реда, във всички аспекти на нашия живот, включително и към водното спасяване, т.е. нещо, което ти е забранено – защо точно това да не направиш и кой на теб ще ти забрани едно такова усещане за всемогъщие. Понякога се дразня, дори защото след това идва черната хроника. Някак си не обичаме реда, обичаме да го нарушим. В тази връзка веднага ще направя препратка към водните спасители. Доста често нашите хора са обект на агресия от страна на гражданите. Винаги казвам, че водните спасители са водни полицаи. На тях трябва да се гледа като на служители на реда, които имат една единствена цел и задача – да опазват нашите живот и здраве. Ние трябва да спазваме техните съвети и да ги уважаваме, а не да бъдем агресивни. Понякога се стига до физическа разправа със спасителите, което е недопустимо. В тази връзка пишем официални писма до Министерството на вътрешните работи, искаме да влезе в Закона за МВР – в летния сезон полицаите да оказват подкрепа на водните спасители по отношение на спазване на техните указания и реда на плажа, както е във всички европейски страни и САЩ.
Аделина Георгиева

Един от проблемите които съществуват по нашите плажове е свързан с употребата на алкохол.

Основно перо за стопаните на плажове са заведенията, разположени върху бреговата ивица. Всички те продават алкохол, който голяма част от посетителите консумират, без да се замислят за евентуалните неприятни последици, които могат да настъпят от това.

Консумацията на спиртни напитки през лятото трябва да е ограничена и причините за това са отдавна познати. Особено опасно е консумирането на алкохолни напитки през горещите дни. Алкохолът води до дехидратация и увеличава риска от слънчев удар. Той е и една от причините за настъпване на състояние на ниско или високо кръвно налягане.

При практикуване на сърф, каране на лодка или джет има опасност от забавени реакции, неправилна преценка за разтоянията и предизвикване на инциденти и травми.

Плуването и гмуркането след употреба на алкохол са доста опасни действия. Алкохолът забавя рефлексите за дишане и гълтане, които са необходими при плуване и гмуркане. Също така алкохолът създава измамно усещане за топлина, което може да доведе до хипотермия. Поради затруднената преценка за разстоянията след прием на алкохол има и вероятност за твърде голямо отдалечаване от брега, и надценяване на собствените сили и възможности. Алкохолът влошава уменията за плуване и гмуркане, и може да доведе до удавяне.

Добра дума за българските спасители « Седим и мислим….

Далян северно от Созопол. Снимка: Александър Иванов

Далян (от турски dalyan), е стационарно крайбрежно съоръжение за улов на пасажна риба. Представлява мрежи, разположени вертикално във водата, перпендикулярно на брега. Състои се от  палузи (колове), стабилизирани в долната си част с камъни към дъното, а в горната – с проволка помежду си. На палузите се закрепят мрежите – права преградна мрежа, която отклонява пасажа, и затворена, в която се събира рибата.

Далян не се поставя навсякъде. Той трябва хем да е отворен за пасажите риба, които да влязат вътре, хем да е защитен предимно от източните ветрове. Отчитат се и теченията, и релефа на дъното. Обикновено далянът се прави в залив, тъй като и лек полъх на вятъра създава течения, които пречат рибата да влезе в мрежите.

С разширяването на морския туризъм даляните влизат в конфликт с интересите му. Те привличат някои туристи от плажа да плуват към тях или до тях, което само по себе си е предпоставка за инцидент. Водно течение също може да отнесе невнимателен плувец в мрежите и да доведе до удавяне.

На крайбрежните ивици, където има плажуващи хора (плажовете), даляните застрашават живота и здравето на хората.

Не са малко и случаите на инциденнти с джетове или моторни лодки. Високите скорости, развивани от тях, са предпоставка за сериозни наранявания или смърт, което периодично се случва.

Тъй като съгласно Закона за рибарството и аквакултурите, даляните са промишлени съоръжения, държавна собственост и се отдават на концесия, то държавата трябва да регулира проблема, като през летния туристически сезон разпореди премахването им от плажните ивици.

От своя страна водноспасителните служби по плажовете трябва да водят наблюдение на намиращите се в близост даляни и да реагират според обстоятелствата.

Ползвани източници:

http://more.info.bg/article.asp?articleID=272798

http://more.info.bg/addComment.asp?articleID=437547

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%28%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%29

Име на фирма

Длъжностна характеристика на длъжността

„Спасител на морски плаж”

Клас по НКП: – нискоквалифицирани работници в търговията и услугите

НКП: 9153

Длъжностни задължения

1. Наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверената му за охрана зона на спасяване, като има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция;

2. Наблюдава непрекъснато по време на дежурство районът на действие на спасителния пост, като има постоянна готовност за сигнализиране и предприемане на спасителна акция;

3. Извършва спасителна акция при инцидент във водата и оказва първа помощ до пристигането на медицински специалист;

4. Проверява годността на спасителните съоръжения и състоянието на дъното в зоната на спасяване, ежедневно преди постъпване на дежурство;

5. Уведомява писмено стопанина на плажа при установяване на липси или негодност на спасителните съоръжения;

6. Поддържа личната си подготовка на необходимото ниво за извършване на спасителни акции.

Основни отговорности

1. Не допуска къпането на деца под 10 годишна възраст във водата без придружител;

2. Носи отговорност за повреждане на спасителния инвентар при неправилно ползване и съхранение.

Подчиненост, връзки и взаимоотношения

1. Йерархически – в ежедневната работа е подчинен на Началника на спасителната станция или на Старши спасителя на плажа;

2. Функционални – в ежедневната работа е във връзка и взаимоотношение с длъжностите:

• управител на плажа;

• лекар;

• медицинска сестра

Изисквания за заемане на длъжността

1. Образователно квалификационни изисквания за длъжността – основно образование и навършени 18 години

2. Професионално – квалификационни изисквания за длъжността

• Свидетелство за воден спасител

• Заверен за настоящият сезон личен талон на водния спасител с направен медицински преглед

Необходима компетентност за заемане на длъжността

Трябва да познава:

• Нормативните актове и вътрешните инструкции свързани с дейността на водния спасител

Настоящата длъжностна характеристика може да бъде изменяна и допълвана от работодателя при промяна на изискванията и задълженията, произтичащи от нормативни или структурни промени.

Утвърдил:………………………

(Име и Фамилия на работодателя)

Запознат съм с (имам екземпляр от) длъжностната характеристика.

Дата:…………..

Работник:………………………………………………………………….

Подпис на работника:…………………..

Изтегли: Длъжностна характеристика на длъжността „Спасител на морски плаж”

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Водните колела могат да бъдат направени от различни материали, но най-разпространени са тези от пластмаса или стъклопласт. Те трябва да имат правилно разположен център на тежестта и да бъдат устойчиви на преобръщане. Трябва да са снабдени също с парапети (леери), които предпазват от падане във водата. Производителят указва на специална табелка, разположена на видимо място, максимално допустимия брой хора на борда на съоръжението.
Водните колела се движат в района на действие на спасителните постове и станции. Скачането от тях във водата е забранено. Напоследък обаче, се появиха водни колела върху които има монтирани водни пързалки и трамплини. Използването на последните е много опасно, поради възможността да възникне воден инцидент. С оглед на големия риск за живота и здравето на гражданите е необходимо такива да не бъдат допускани до експлоатация или в краен случай над тях да бъде упражняван непрестанен зрителен контрол от лодка намираща се в непосредствена близост.
Отговорникът за водните колела трябва да умее да плува и да владее начините за извличане, и оказване на долекарска помощ на пострадал във водата. Той е лицето, което се занимава с всичко свързано с водните колела. Преди началото на работния ден той ги преглежда, за да прецени тяхната изправност. При забелязване на повреда спира съответното водно колело от движение до нейното отстраняване. Отговорникът провежда инструктаж за ползването на водните колела, на гражданите, желаещи да ги наемат. Той не допуска качването на деца без придружител, както и качването на повече от 4 човека на едно съоръжение и следи през цялото време движението на водните колела в акваторията, определена за това. При забелязване на неспазване на инструкцията от страна на гражданите и опасност за възникване на воден инцидент, отговорникът е задължен да вземе съответните мерки. При възникване на инцидент с водните колела той веднага уведомява най-близкия спасителен пост и оказва всякакво съдействие на спасителите. След приключване на работния ден отговорникът за водните колела ги изважда на брега, изтегля ги назад в дълбочина на бреговата ивица извън евентуалния обсег на внезапно възникнала приливна вълна и ги заключва с верига или стоманена проволка.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Карането на водно колело е една от най-популярните водноатракционни услуги. С оглед недопускането на водни инциденти е необходимо да се изгради организация и обезопасяване на тази дейност, която да е съобразена с нормативната уредба и да служи за създаването на определен ред.

Сектор за водни колела на плажа

Стопанинът на плажа съвместо с управителят на водноатракционните услуги определят мястото на сектора (секторите) за пускане на водни колела във водата. Секторът трябва да е обграден и обозначен с табела. Големината му зависи от броя на водните колела. От сектора, разположен на бреговата ивица се поставя плаващ воден коридор в морето, който стига до близко стоящите плаващи знаци. Водните колела се движат по коридора и в акваторията заключена между близко стоящите и далечно стоящите плаващи знаци. Влизането в морето и излизането на брега става само през коридора. За да бъде избегнато възникването на воден инцидент е забранено движението на водните колела в зоната за къпане на гражданите, както и преминаването им зад далечно стоящите плаващи знаци. На видно място в сектора се поставя табела с инструкция за ползването на водните колела от гражданите, включваща акваторията, в която те се движат и мерките за безопасност, които трябва да се спазват.

Водните колела се пускат във водата само при вдигнат от водноспасителната служба зелен флаг. Влизането им във водата при жълт и червен флаг или при липса на флаг, не се разрешава.
Зоната за движение на водните колела се намира в района на дейстивие на спасителните постове и станции. Спасителите от тях ги наблюдават и при възникване на воден инцидент предприемат спасителна акция.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Наскоро, навръх Нова година имаше инцидент на плажа Харманите в Созопол. Двама мъже – братя близнаци на 51 години, бяха влезли със сърфове на около 600 метра навътре в морето. Силните вълни обаче ги потопили и те започнали да се давят и да викат за помощ.

По време на инцидента температурата на морската вода е била 6°С. Сърфистите са били с неопрени, но ако не е била навременната помощ на Гранична полиция, ситуацията можеше да приключи фатално.

Ето и таблица с очакваните времена на оцеляване в студена вода:



Ползван източник:

http://www.ussartf.org/cold_water_survival.htm