Два тежки инцидента в акваторията на Слънчев бряг се случиха в послените два дни.

Вчера към 14 часа на северния плаж на Слънчев бряг, пред хотел Хелена, в зоната за къпане на граждани, на дълбочина до гърдите, мъж внезапно се отпуска и потъва във водата. Забелязан от спасителите, веднага е изваден. В момента на произшествието мъжът е във водата заедно с жена си. За отбелязване е, че е внушителен, с тегло 130 – 140 кг. и е бил нахранен.

Проведени са животоспасителни мероприятия, но мъжът е починал. Вероятната причина е инсулт или инфаркт, но това ще стане ясно след аутопсията.

Днес към 15 часа пред девети пост на централния плаж на Слънчев бряг, зад шамандурите, извън зоната за къпане на граждани, воден джет е ударил къпещ се в морето. Пострадалият е изваден от спасителите в тежко състояние и с линейка е извозен в Бургас.

Всички проверяват законните басейни, никой не го е грижа за незаконните

Нито един орган не следи за техническата годност на плувните съоръжения. Така е от години и положението не се променя въпреки зачестилите инциденти.

Диян Божидаров

Прочети цялата статия:

Всички проверяват законните басейни, никой не го е грижа за незаконните.

Варна. 40-годишен мъж от Добрич е бил спасен от удавяне в курорта „Златни пясъци”, каза  д-р Иван Иванов, директор на ДКЦ 1 „Св. Климентина” и директор на медицинските екипи. Той добави, че инцидентът е станал на плаж „Амфора”, като мъжът, без да се съобразява с бурното море и червения флаг, влязъл да се къпе. Бурното море обаче дърпа човека навътре и той почва да се дави. Веднага е бил забелязан от спасителите, които го вадят на сушата, а медицинските екипи му оказват първа помощ. Пострадалият добричлия обаче е получил сериозни травми по гърдите и е бил отведен с линейка на Бърза помощ за лечение, като няма опасност за живота му.
По думи на д-р Иван Иванов изключително натоварен е бил денят за медицинските екипи на ДКЦ 1. Той посочи, че седем по-леки водни инциденти са станали през днешния ден в курорта „Златни пясъци”, 3 в к.к. „Св. Св. Константин и Елена” и 4 на плажовете във Варна. Десетки пък са хората които са получили травми в морето. Повечето от пострадалите са българи, като в к.к. „Златни пясъци” има и пострадали чужденци. По думи на специалиста хората масово не се съобразяват с морето и поради тази причина се стига до тежки инциденти, някои от които понякога са с фатален край.
Десислава Стоянова

Варна. Алея Първа заприлича на голям столичен паркинг, пълен с коли от цялата страна. Стотици хора са налягали на централния плаж във Варна, за да трупат тен. Първите летовници напълниха плажа в морската столица и близките курорти. Температурата на въздуха стигна вчера 24 градуса по обед, а на морската вода, 17-18 градуса. И малки, и големи се престрашиха да се натопят във водата.

Въпреки че на 21 май беше даден официален старт на туристическия сезон все още плажовете са неохраняеми, което създава предпоставка за инциденти. Очаква се първите спасителни постове да бъдат разкрити в началото на юни.

Източник: moreto.net

Информацията за удавените се събира от моргата, или от публикации в медиите, защото официално никой не води статистика за това колко са водните инциденти по родните плажове.

От БЧК отричат да имат ангажимент към черната статистика, въпреки, че отчитат такава. Техни представители са включени в общинските комисии по водно спасяване, но те следят за това дали са спазени изискванията за обезопасяване на ивиците откъм спасителни постове и медицински пунктове. Според БЧК, всяка местна комисия води статистика за инцидентите на своя територия. Гражданска защита също води отчетност, но само за ситуациите, в които се е наложила тяхната намеса и са организирани спасително – издирвателни операции.

Що се отнася до това, колко точно са случаите по 150 километровата черноморска ивица, в които животът на летовници е бил под заплаха от удавяне, това никой не се наема да каже.
Нормативният хаос и неспазването на изисквания, заложени в действащи наредби, водят дотам, че е трудно да се обобщи представителна информация за водните инциденти на територията на държавата.

Според изискванията на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи всяка ивица, на която има спасители, трябва да води дневник, в който ежедневно да се отбелязва броя на инцидентите. Тези изисквания масово не се спазват или дори и да се спазват на някои плажове, след завършване на сезона никой не изисква дневниците с информация.

Така реално не може да бъде оценен трудът и мисията на водните спасители или се оценява посредством скалъпени статистики, на които хората не вярват. Това се прави целенасочено, от една страна, за да не се акцентира върху удавянията по плажовете, което влияе отрицателно на туризма в страната, а от друга, за да не се дава публичност на това с какво реално се занимават спасителите. Напротив, акцентира се върху това, че спасителите са гларуси, че това е сезонна работа, ниско квалифициран труд?!?… и т.н.

Гражданите в България обаче, имат правото да знаят колко са водните инциденти и какъв е броят на удавените в страната, така както знаят броя на пътно транспортните произшествия и броя на загиналите по пътищата. Това което се прави към момента е манипулация и заблуда на обществото.

Георги Димитров

Бургас. Днес приключва официално сезонът на плаж Бургас – север. Тази година спасителите на плажа завършват сезона без допуснат фатален инцидент, който да коства човешки живот. Това каза за радио „Фокус”- Бургас Николай Иванов, началник на водноспасителната служба на плажа и съпредседател на Асоциацията по водно спасяване.

От водноспасителната служба отчитат също така и намаляване на инцидентите. Според Иванов в сравнение с предходни години близо два пъти са намалели инцидентите на плажа, като тази година около стотина са били случаите в които е била необходима намесата на бургаските водни гардове. Спасителите дори са помогнали да върнат към живот чешка туристка, която е пострадала в неохранямаета зона на централния плаж, който тази година остана без концесионер и стопанин. „Единственото, което се надяваме да стане за следващата година е да бъдат дадени повече правомощия на спасителите , за да може да се налагат санкции на хората, които не спазват наредбата за водно спасяване”, каза Иванов. По думите му и това лято именно невслушването в препоръките на спасителите, както и неспазването на правилата за безопасно къпане е бил техният най- голям проблем. От асоциацията на водните спасители продължават да настояват за законови и нормативни промени относно стопанисването на плажовете и водното спасяване. „Нашият проект за тези промени е готов от две години, но тъй като сме млада и по- неизвестна асоциация, от БЧК поеха инициативата и мисля ,че вече са внесли в Министерство на здравеопазването проектозакон, който е подобен на нашият. Надавам се на тях като на по-силна институция да им обърнат внимание и да се приеме нова наредба за следващата година” , каза Иванов. Той посочи, че освен повече правомощия се нуждаят от промени в изискванията относно оборудването на постовете. Например спасителите на бургаския плаж север работят с буйове, а те пък не фигурират в наредбата, тъй като тя е стара. „Необходимо е да имаме маски за обдишване и ръкавици. Все пак в 21 век сме, а спасителите обдишват „уста в уста”, а знаете колко и различни болести има”, допълни Иванов.
Катя Николова

Реклама си правят и шефа на Варненското ДКЦ д-р Иван Иванов и шефа на спасителната служба на бургаският плаж Николай Иванов, което в никакъв случай не трябва да бъде разглеждано като самохвалство, напротив – хората защитават работата на спасителните екипи по плажовете и я показват на обществото.

От там нататък обаче, има информационно затъмнение. Не се знае какви инциденти има в най-големият курортен комплекс – Слънчев бряг. А такива не е да няма. Просто се покрива информацията.

По същият начин стои въпросът и с южното Черноморие. За региона от Созопол до Лозенец човек остава с впечатление, че всичко е наред, проблеми няма никакви, както и водни инциденти и произшествия.

От тази година по плажовете е в сила нова наредба за плажните атракции. Спазва ли се тя и ако се спазва, къде по точно се спазва?

Аз лично с очите се се убедих, че в Поморие например не се спазва. Джетовете карат зад близките шамандури на 20 метра от къпещите се граждани. Не видях и спасителна лодка за джетовете, така, както е описана в наредбата.

Подобна ситуация  видях и на Слънчев бряг. Не видях обаче, джетовете да са оборудвани с устройства за дистанционно изключване.

В морето около Равда видях да се движат неномерирани джетове, а уж всички щяха да са номерирани. Видях и водни колела, с по 6-7 деца на тях, но без задължителните от наредбата спасителни жилетки.

Сега има телефон 112, където както каза министърът на транспорта Александър Цветков всеки може да звънне и да подаде информация за опасности застрашаващи живота на хората плажуващи по Черноморския бряг. Но такава явно никой не подава или поне така излиза. Тази година няма опасности. Всичко е в ред.

Всъщност това не сме  ли го виждали вече… преди 20 и малко повече години…

Георги Димитров

Благоевград. Един от основните проблеми, с който се сблъскват водните спасители в работата си, са изискванията на концесионерите на плажове или преките им работодатели, освен да следят за сигурността на хората във водните зони, да продават напитки, чадъри и ред други туристически пособия. Това каза за радио “Фокус”-Пирин Наталия Стоянова-главен експерт в Дирекция “Водно-спасителна служба” към Българския червен кръст (БЧК). „Основната задача на водните спасители е да предотвратяват водни инциденти и да се грижат за безопасността на хората, а не да докарват безумна печалба за собствениците на плажове” , обясни Стоянова. Средната заплата в момента за спасител на басейн е между 600 и 800 лева, при откритите водни площи-възнаграждението е по-ниско. За сметка на това изискванията към спасителите на открити водни площи са по-завишени. Освен това се наблюдава същества разлика във заплатите по Северното и Южното Черноморие, подчерта експертът. Като последваща реакция от това е по-слабият интерес за работа на открити водни площи. Стоянова обясни, че голяма част от водните спасители в момента търсят работа в чужбина, където заплатите са значително по-високи. Така например в САЩ надницата за час варира между 6 и 12 долара.
Красимира ДИМИТРОВА

Прочети материала в http://www.focus-radio.net/

Информацията беше изнесена от Илия Раев, председател на БЧК – Варна.

През миналата година според статистиката спасени в морето за региона са 1245 човека. Спасителната служба е обслужвала около 300 000 души през сезона. Броят на спасителите в областта е бил 323, а трябва да бъде поне 1000-1100 души, за да покрие цялостно плажните ивици.
33 са били охраняваните плажове през 2009 година, а неохраняемите 13. Сериозни нарушения е имало при разполагането на спасителните постове. Те трябва да са на всеки 100 метра. При оглед на комисията, която е сертифицирала водните площи, това указание е било изпъленено. Впоследствие обаче, постовете са разполагани на разстояние от 200 до 500 метра.

Едни от най-рисковите плажове са били тези на Златни пясъци, където при ивица 2600 метра, през миналата година е имало 5 поста. На Шкорпиловци, при 2000 метра плажна ивица е нямало нито един спасителен пост, а плажът на Камчия, чиято дължина е 3000 метра е бил обезопасен с два спасителни поста, там където е имало руски деца.
Комисията по сертифициране на водните площи е приела през миналата година 65 обекта от 220 картотекирани. За миналата година са наложени глоби само на два обекта. Глобите за нарушения са от 200 до 800 лева.

Източник на информацията:

Darik News Варна

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=491742