ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ
В сила от 01.01.2008 г.
Обн. ДВ. бр.48 от 15 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 2009г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със:
1. условията и реда за определяне на териториалния обхват на Черноморското крайбрежие и на крайбрежната плажна ивица, изискванията, правилата и нормативите за тяхното устройство, ползване, застрояване и опазване;
2. правомощията и координацията на дейността на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и на органите на местното самоуправление, както и взаимоотношенията им с физическите и юридическите лица при осъществяване на държавната политика по устройство на Черноморското крайбрежие.
Чл. 2. Основните цели на закона са:
1. създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие;
2. осигуряване на свободен обществен достъп до морския бряг;
3. опазване, съхраняване и разумно използване на природните ресурси;
4. предотвратяване и намаляване на замърсяването на Черноморското крайбрежие;
5. защита на морския бряг от ерозия, абразия и свлачищни процеси;
6. възстановяване и опазване на естествения ландшафт и културно-историческото наследство.
Чл. 3. Черноморското крайбрежие обхваща частта от:
1. територията на страната, попадаща в обхвата на охранителните зони по чл. 9 и островите във вътрешните морски води и териториалното море;
2. акваторията на Черно море, с широчина 200 м, измерена от линията на най-големия отлив от брега.
Чл. 4. (1) Гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морския бряг и на свободно ползване на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5.
(2) Достъпът на гражданите до обектите по ал. 1 се осигурява чрез предвижданията на:
1. устройствените планове, включително на парцеларните планове за изграждане на обектите на техническата инфраструктура, обслужваща териториите по ал. 1;
2. схемите по чл. 22, ал. 1, т. 2.
(3) За части от територията на обектите по ал. 1 достъпът на гражданите може да бъде ограничен само в случаите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, охраната и контрола на държавната граница, опазването на защитени територии и обекти, при опасност за здравето или живота им, както и в други случаи, определени със закон.
Чл. 5. (1) Физическите и юридическите лица имат право на информация за предвижданията на устройствените планове и за инвестиционните дейности, осъществявани на територията на Черноморското крайбрежие. Информацията се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация и чрез интернет страницата на съответната община.
(2) Актовете и действията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и на органите на местното самоуправление, свързани с развитието и устройството на Черноморското крайбрежие, са публични и не представляват класифицирана информация, с изключение на тези, които са свързани с националната сигурност и отбраната на страната.
Глава втора.
КРАЙБРЕЖНА ПЛАЖНА ИВИЦА. ПОЛЗВАНЕ
Чл. 6. (1) Крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория.
(2) Морският плаж е обособена територия, представляваща част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани процеси на взаимодействие на морето със сушата.
(3) Морските плажове са изключителна държавна собственост.
(4) Публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са:
1. морските плажове;
2. брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти – държавна собственост, извън границите на населените места;
3. прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони;
4. пясъчните дюни;
5. островите, включително и изградените от човешка дейност.
(5) Публична общинска собственост, която не може да бъде обявена за частна, са брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, с изключение на тези по ал. 4, т. 2.
(6) Границите на обектите по ал. 4 и 5 се определят чрез преки геодезични измервания и се отразяват в кадастралната карта и в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
(7) За обектите по ал. 4 и 5 се изработват специализирани карти, регистър и информационна система по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Условията и редът за изработването и поддържането на специализираните карти, регистъра и информационната система се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 7. (1) Морските плажове с прилежащата им акватория могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите за срок до 10 години. Широчината на прилежащата акватория, включена в обекта на концесия, не може да бъде повече от 200 м.
(2) Концесионерът осигурява осъществяването на задължителните дейности и свободен безплатен достъп на морския плаж и поставя указателни табели със схеми на отделните зони и условията на концесията.
(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Началният срок на концесията е 1 януари на годината, следваща сключването на концесионния договор, а крайният срок – 31 декември на годината, в която изтича срокът на договора.
(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Когато при изтичане на крайния срок на концесията за съответния морски плаж е открита процедура за предоставяне на нова концесия, без да е сключен концесионен договор, срокът на действащия договор се удължава до влизането в сила на концесионния договор за новата концесия.
(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Морските плажове, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за срок до 5 години срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена и да извършва задължителните дейности.
(6) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството със заповед може да предоставя правомощията си по ал. 5 на съответния областен управител.
(7) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Морски плажове, които не са предоставени на концесия или по реда на ал. 5, са неохраняеми морски плажове.
(8) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Концесионерът извършва към концедента концесионно плащане.
Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:
1. извършва подготвителните действия за предоставяне на концесии за морски плажове при условията и по реда на Закона за концесиите;
2. внася в Министерския съвет предложения за предоставяне на концесии за морските плажове;
3. организира процедурите за определяне на концесионер;
4. сключва концесионните договори;
5. провежда процедури за отдаване под наем на морски плажове и сключва наемните договори;
6. ежегодно до 31 май обявява със заповед списък на неохраняемите морски плажове и организира поставянето на предупредителни табели на тях; заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) (В сила от 01.01.2009 г.) Минималният размер на концесионното плащане, съответно на наемната цена, за морски плажове се определя по методика, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Петдесет на сто от сумата на концесионното плащане, съответно на наемната цена, се внася в бюджета на общината, на чиято територия се намира съответният плаж.
Глава трета.
ЗОНИ ЗА ТЕРИТОРИАЛНОУСТРОЙСТВЕНА ЗАЩИТА
Чл. 9. На територията на Черноморското крайбрежие се създават следните охранителни зони:
1. зона „А“ с режим на особена териториалноустройствена защита;
2. зона „Б“ със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси.
Чл. 10. (1) Зона „А“ обхваща частта на акваторията на Черно море по чл. 3, т. 2, крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове.
(2) В зона „А“ се забраняват:
1. строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на пясъчните дюни;
2. строителството на плътни огради;
3. поставянето на заграждения, ограничаващи свободния пешеходен достъп до обектите по чл. 6, ал. 4 и 5, освен в случаите по чл. 4, ал. 3;
4. търсенето, проучването и експлоатацията на природни богатства, с изключение на дейностите, свързани с добива на лечебна кал, сол, минерални води и с изграждането на геозащитни, брегозащитни и брегоукрепителни съоръжения;
5. заустването на непречистени отпадъчни води, като количеството и качеството на пречистените води трябва да отговаря на изискванията за индивидуални емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, издадено съгласно изискванията на Закона за водите;
6. изграждането и експлоатацията на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;
7. употребата на продукти за растителна защита и минерални торове, с изключение на регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове;
8. развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.
(3) В зона „А“ извън територията на морските плажове се разрешават:
1. изграждането на пристанища и пристанищни съоръжения, на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения, на пречиствателни станции, както и на други обекти на техническата инфраструктура, необходима за обслужване на урбанизираните територии, непопадащи в забраните по ал. 2;
2. строителството на други обекти, извън посочените в т. 1, при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот:
а) плътност на застрояване (П застр.) – до 20 на сто;
б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 0,5;
в) минимална озеленена площ (П озел.) – най-малко 70 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;
г) характер на застрояването – ниско, с височина до 7,5 м;
3. поставянето на преместваеми обекти и съоръжения;
4. осъществяването на дейностите по ал. 4, т. 5 – 7, както и на други дейности, непопадащи в забраните по ал. 2;
5. изграждането на подводни или плаващи обекти в акваторията по чл. 3, т. 2, свързани с туристическата функция на крайбрежието.
(4) На територията на морските плажове се разрешават:
1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) поставянето на плажни принадлежности, като се осигурява не по-малко от 50 на сто от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите;
2. поставянето на преместваеми обекти и съоръжения: за здравно и за санитарно-хигиенно обслужване, за водоспасителна и за спортно-развлекателна дейност, за бързо хранене и за поддържане на морските плажове;
3. изграждането на техническа инфраструктура, необходима за използване на обектите по т. 2, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната и за осигуряване безопасността на корабоплаването;
4. изграждането на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения;
5. реализирането на ландшафтноустройствени и паркоустройствени мероприятия;
6. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) извършването на специализирани дейности по опазване на единични и групови културни ценности;
7. извършването на изследвания, свързани с опазване на околната среда.
(5) Обектите по ал. 4, т. 2 могат да заемат общо:
1. до 2 на сто от площта на морския плаж, но не повече от 400 кв. м – на морските плажове с площ до 40 дка;
2. до 1 на сто от площта на морския плаж – на морските плажове с площ над 40 дка.
(6) Териториите от зона „А“, попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 11. (1) Зона „Б“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона „А“, с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на закона.
(2) В зона „Б“ се забраняват:
1. изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;
2. заустването на непречистени отпадъчни води, като количеството и качеството на пречистените води трябва да отговарят на изискванията за индивидуални емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, издадено съгласно изискванията на Закона за водите;
3. употребата на продукти за растителна защита и минерални торове, с изключение на регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове;
4. развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.
(3) Териториите от зона „Б“, попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 12. В зона „Б“ се разрешава осъществяване на дейности, непопадащи в забраните по чл. 11, ал. 2 и 3, и строителство, свързано със:
1. създаване на нови или разширяване на границите на населени места, курорти и курортни комплекси при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот:
а) плътност на застрояване (П застр.) – до 30 на сто;
б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 1,5;
в) минимална озеленена площ (П озел.) – 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;
г) характер на застрояването – средно, с височина до 15 м;
2. създаване на нови или разширяване на границите на ваканционни селища при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот:
а) плътност на застрояване (П застр.) – до 30 на сто;
б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 1,2;
в) минимална озеленена площ (П озел.) – 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;
г) характер на застрояването – ниско, с височина до 10 м;
3. създаване на нови или разширяване на границите на вилни зони при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот:
а) плътност на застрояване (П застр.) – до 40 на сто;
б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 0,8;
в) минимална озеленена площ (П озел.) – 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;
г) характер на застрояването – ниско, с височина до 7,0 м;
4. изграждане на обекти, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, непопадащи в забраните по чл. 11, ал. 2.
Чл. 13. (1) Разрешенията за строеж за изграждане на разрешените обекти в зона „А“ и в зона „Б“ се издават при наличие на необходимата техническа инфраструктура за енергоснабдяване, водоснабдяване, за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, както и за събиране и обезвреждане на битови и строителни отпадъци.
(2) При липса на техническа инфраструктура по ал. 1 тя може да бъде изградена при условията и по реда на чл. 69 от Закона за устройство на територията.
(3) Поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на селищните образувания с национално значение се разрешава по схема, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 14. (1) Държавата и общините осигуряват транспортни връзки с републикански или местни пътища, както и пешеходни и велосипедни алеи до морските плажове, в съответствие с разпоредбите на Закона за пътищата.
(2) Обектите за транспортна връзка и за пешеходно и велосипедно движение се определят с подробен устройствен план за съответната територия на общината.
(3) Собствениците на недвижими имоти, през които подробният устройствен план предвижда преминаване на обекти за пешеходно движение, учредяват право на преминаване в полза на съответната община по реда на чл. 192, ал. 1 от Закона за устройство на територията в тримесечен срок от влизането в сила на плана.
(4) При отказ на собствениците да учредят право на преминаване в срока по ал. 3 имотът или част от него се отчуждава в полза на съответната община при условията и по реда на Закона за общинската собственост.
Чл. 15. Забранява се извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. Изключение се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи.
Чл. 16. (1) Инвестиционните проекти за разрешените по този закон обекти, попадащи в зона „А“ и в зона „Б“, се приемат от общинския експертен съвет по устройство на територията, след което се одобряват от главния архитект.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) В състава на съвета по ал. 1 задължително се включват представители на регионалните служби на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на земеделието и продоволствието, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на отбраната, на Министерството на здравеопазването и на съответния областен управител, по един представител на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и представители на общинската администрация, определени със заповедта на кмета на общината по чл. 5, ал. 4 от Закона за устройство на територията.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Инвестиционните проекти за обекти по ал. 1, попадащи в територии за културно-историческа защита, и такива, засягащи единични културни ценности, се внасят за разглеждане и приемане от общинския експертен съвет след съгласуване с Министерството на културата по реда на Закона за културното наследство.
(4) Инвестиционните проекти за обекти по ал. 1, попадащи в защитени територии или в защитени зони, се внасят за разглеждане и приемане от общинския експертен съвет след съгласуване, извършено по реда на Закона за защитените територии или на Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 17. Промяна на предназначението на земеделски земи и на гори и земи от горския фонд, попадащи в зона „А“ и в зона „Б“, за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план.
Глава четвърта.
УСТРОЙСТВО НА КРАЙБРЕЖИЕТО
Чл. 18. (1) Устройството и развитието на Черноморското крайбрежие се извършват въз основа на:
1. специализирана устройствена схема за територията на Черноморското крайбрежие;
2. общи устройствени планове за територията на общините по чл. 3, т. 1;
3. подробни устройствени планове на общините по чл. 3, т. 1 за:
а) съществуващи урбанизирани територии;
б) нови урбанизирани територии, предвидени по съответния общ устройствен план, включващи територии от зони „А“ и „Б“;
4. специализирани планове за земеделските земи, горите и земите от горския фонд, защитените територии и зони и нарушените територии, които се изработват и приемат по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд, Закона за горите, Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие.
(2) Плановете по ал. 1, т. 2 – 4 съдържат правила и нормативи за прилагането им.
(3) Плановете по ал. 1, т. 2 и 3 се съобразяват с правилата и нормативите на Закона за устройство на територията и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, доколкото не противоречат на този закон.
(4) Изискванията за обема, съдържанието, техническото изпълнение и оформяне на устройствената схема и плановете по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 117 от Закона за устройство на територията.
Чл. 19. (1) Създаването, общественото обсъждане, съгласуването, разглеждането и одобряването на специализираната устройствена схема по чл. 18, ал. 1, т. 1, както и на нейните изменения се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
(2) Възлагането на изработването на общите устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 2, както и на техните изменения се извършва от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Общественото обсъждане и съгласуването на тези планове се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
(3) Общите устройствени планове по ал. 2 се приемат от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика по предложение на съответния общински съвет и се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се обнародва в „Държавен вестник“. Заповедта за одобряване на плана е окончателна и не подлежи на обжалване.
(4) Създаването, съгласуването, съобщаването, приемането и одобряването на подробните устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 3, както и на техните изменения се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
(5) Одобряването на устройствената схема по ал. 1 и на плановете по ал. 2 и 4 се извършва след провеждане на процедурите за екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда. Екологичната оценка е част от устройствената схема и от съответния план.
Чл. 20. Със специализираната устройствена схема за Черноморското крайбрежие се определят:
1. общата структура на територията и устройствените изисквания към развитието на територията и акваторията;
2. териториите за извършване на стопанска дейност;
3. обектите на техническата инфраструктура с национално и регионално значение;
4. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) мероприятията за опазване на околната среда, биологичното разнообразие, природните ресурси и културните ценности;
5. общият режим за използване на водните, горските, поземлените и рекреационните ресурси;
6. териториите и акваториите с ограничителни режими на устройство и застрояване.
Чл. 21. (1) С общите устройствени планове за териториите на общините по чл. 3, т. 1, както и с правилата и нормативите за тяхното прилагане се определят:
1. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) пределно допустимите рекреационни капацитети на курортните населени места и селищни образувания, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища и вилните зони по критерии, определени с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма;
2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) необходимите мероприятия за брегозащита, опазване, възстановяване и подобряване естетическите качества на териториите, мерките за опазване и възстановяване на характера на ландшафта и на културните ценности;
3. териториите и зоните, в които не се допуска ново строителство и разширяване на строителните граници на съществуващите урбанизирани територии;
4. устройствените правила и нормативи за застрояване на съществуващи и бъдещи урбанизирани територии;
5. урбанизираните, земеделските, горските и нарушените територии;
6. териториите, които ще се устроят като крайбрежни паркове и градини;
7. специфичните изисквания, правила и нормативи за устройство на територията и акваторията.
(2) В общите устройствени планове за териториите на общините по чл. 3, т. 1 се отразяват:
1. границите на крайбрежната плажна ивица, определени по реда на чл. 6;
2. границите на зоните по чл. 10, 11 и 12;
3. териториите на защитените и рекреационните гори;
4. териториите на защитените територии и защитените зони;
5. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) териториите и участъците от акваторията със статут на културни ценности;
6. границите на териториите с ограничителен режим, подчинен на изисквания, свързани със сигурността и отбраната на страната, включително охраната и контрола на държавната граница.
Чл. 22. (1) Към подробните устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 3 се изработват специализирани схеми за:
1. прилежащата акватория;
2. преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове.
(2) Със схемите по ал. 1, т. 1 се определят зоните за:
1. санитарна охрана и къпане;
2. развитие на водни спортове;
3. подводна археология и подводен туризъм;
4. пристанища и пристанищни съоръжения, брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения, както и за други съоръжения или обекти, свързани с туристическата функция на крайбрежието и стопанския риболов;
5. осъществяване на дейности, свързани с националната сигурност и отбраната на страната.
(3) Одобряването на схемите по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията, като се спазват определените райони на съществуващо и перспективно ползване на водите и на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води.
Глава пета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 23. За нарушаване на разпоредбите на чл. 10, 11, 12, 15, 17 и на § 3 физическите лица се наказват с глоба, а на едноличните търговци и на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.
Чл. 24. (1) Физическо лице, което ограничава свободния достъп до морски плаж или определя такси за това, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв., а при повторно нарушение – до 12 000 лв.
(2) За нарушения по ал. 1, извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 12 000 лв., а при повторно нарушение – до 24 000 лв.
Чл. 25. (1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината, както и от длъжностни лица, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината, съответно от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощени от него длъжностни лица, освен ако в закон е предвидено друго.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Задължителни дейности на морския плаж“ са дейностите по осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинско обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж.
2. „Морски бряг“ е тясна ивица от земната повърхност на контакта и взаимодействието между сушата и морето. Състои се от подводна и надводна част и се характеризира с разнообразен напречен профил, развит непосредствено от бреговата линия, навътре във водата и сушата.
3. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) „Активна плажна площ“ е площта от морския плаж, която се ползва:
а) за осъществяване на задължителните дейности;
б) за поставяне на преместваеми обекти, с изключение на тези, предназначени за осигуряване безопасното ползване на плажа;
в) от посетителите на плажа за: разполагане на платени и неплатени (лични) плажни принадлежности; свободно пешеходно придвижване върху територията на плажа, включително върху преместваеми пешеходни пътеки; удобно използване на преместваемите обекти и улесняване придвижването и ползването на плажните услуги от хората с увреждания.
4. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) „Плажни принадлежности“ са чадъри, шезлонги, постелки, плажни дюшеци и други, използвани от посетителите на морския плаж.
§ 2. За неуредените в глави трета, четвърта и пета въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 3. Ръководителите на търговските дружества и предприятията по чл. 1, ал. 3 от Търговския закон на територията на Черноморското крайбрежие, които при производствената си дейност отделят вредни вещества, включени в приложения I и II на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, предприемат необходимите мерки за ограничаване на отделянето им в съответните норми, като разработват програми, които се представят за утвърждаване от министъра на околната среда и водите или по реда на глава седма, раздел II на Закона за опазване на околната среда, не по-късно от една година от влизането в сила на този закон.
§ 4. Действащите общи устройствени планове, в обхвата на които попадат устройствените зони по този закон, се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 10, 11, 12 и 21 в срок две години от влизането в сила на закона.
§ 5. (1) Забраните по чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 не се прилагат за законно изградените и разрешени обекти, както и за одобряване на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове.
(2) Незаконно изградените обекти на територията на морските плажове и на обектите по чл. 4, ал. 2, т. 1 се премахват от лицата, които са ги изградили, в едномесечен срок от влизането в сила на закона, като строителните площадки се рекултивират от тях след премахването на обектите.
(3) След изтичането на срока по ал. 2 обектите се премахват в 6-месечен срок от органите на Дирекцията за национален строителен контрол при условията и по реда на Закона за устройство на територията.
§ 6. Одобряването на плановете по чл. 18, ал. 1, т. 3, които към датата на влизането в сила на този закон са внесени за съобщаване, приемане и одобряване по реда на чл. 128 от Закона за устройство на територията, се довършва по досегашния ред, но при спазване на изискванията на този закон.
§ 7. Сключените до влизане в сила на този закон концесионни договори за части от крайбрежната плажна ивица, се привеждат в съответствие с разпоредбите на този закон и на Закона за концесиите, както следва:
1. за морските плажове, които са извън строителните граници на урбанизираните територии и за които няма влезли в сила подробни устройствени планове, концесионните договори се привеждат в съответствие с условията на концесията за услуга;
2. за морските плажове, които попадат изцяло или частично в строителните граници на урбанизираните територии, за които има влезли в сила подробни устройствени планове и в чиито граници са включени и други територии, концесионните договори се привеждат в съответствие с условията на концесията за услуга, а предвижданията на подробните устройствени планове се включват по реда на чл. 70, ал. 3, т. 3 от Закона за концесиите като задължение за допълнителна инвестиция от страна на концесионера, която включва извършване на частични строително-монтажни работи, необходими за реализиране на подробния устройствен план;
3. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) за морските плажове с действащи концесионни договори, които включват пясъчни дюни, площта на дюните остава в концесионната площ до прекратяване на концесионния договор;
4. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) извън случаите по чл. 7, ал. 3 срокът на всички действащи концесионни договори се удължава при съгласие на концесионера до 31 декември на годината, в която изтича договореният срок на концесията.
§ 8. Границите на зона „А“ и зона „Б“, определени в чл. 10 и 11, се отразяват служебно в 6-месечен срок от влизането в сила на закона върху кадастралните карти – по реда на глава шеста от Закона за кадастъра и имотния регистър, или върху кадастралните планове, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България (обн., ДВ, бр. 35 от 1979 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 104 от 1996 г.; отм., бр. 34 от 2000 г.) и Закон за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 29 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр. 15 от 1991 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 104 от 1996 г., бр. 41 и 79 от 1998 г.; попр., бр. 89 от 1998 г.; изм., бр. 124 и 133 от 1998 г., бр. 26 и 86 от 1999 г., бр. 14 и 34 от 2000 г.; отм., бр. 1 от 2001 г.), и върху плановете и картите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд – по реда на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър.
§ 9. Наредбите по чл. 6, ал. 7 и по чл. 21, ал. 1, т. 1 се издават в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.
§ 10. Изпълнението на закона се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
§ 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.
————————-
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 1 юни 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ
(ОБН. – ДВ, БР. 67 ОТ 2008 Г.)
§ 53. Започнатите подготвителни действия и откритите процедури за предоставяне на концесия към датата на влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 55. Действащите концесионни договори за морски плажове се привеждат в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие в срок три месеца от влизането в сила на този закон.
§ 56. Разпоредбата на § 54, т. 2, относно чл. 8, ал. 2, изречение второ, влиза в сила от 1 януари 2009 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 10.04.2009 Г.)
§ 44. Законът влиза в сила от 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила от 10 април 2010 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА
(ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 16.10.2009 Г.)
§ 59. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
(ОБН. – ДВ, БР. 92 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 20.11.2009 Г.)
§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
