Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Твоят ден

”80 хил. трябват да отвори Централния плаж”

Без разрешение от МРРБ, че го дава на общината, съветниците не могат да гласуват парите

80 хил. лева са необходими, за да бъде обезопасен Централния плаж в Бургас с медицински пунктове и спасители за лятото. Сумата изчислили от общинска комисия по водно спасяване и ще я предложат за гласуване в местния парламент, ако държавата даде за ползване ивицата на общината, съобщи председателят й д-р Андрей Найденов.

Последната дума е на МРРБ.

От две години плажната ивица е безстопанствена, тъй като не се намери концесионер да я стопанисва. Желание за това проявява общината, но трябва да получи картбланш за това от държавата.

До като от София не разрешат, кметът не може да иска от ОБС да гласува парите, обясни Найденов.

От седмица насам централният плаж на Бургас се пълни с народ, заради хубавото време.

„Да чукаме на дърво, че за сега няма инциденти”, коментира Найденов.

Пълен като за юли е и Северният плаж, който от тази година също е безстопанствен. Дали ще остане така и през лятото ще се разбере на 6-ти юни, когато е насрочен търг за отдаването му на концесия. 260 хил. лева е годишната вноска на бъдещия му стопанин към държавата.

Димитър Русков

През миналия летен сезон по нашето Черноморие се появиха нови места за плажуване и къпане, организирани на странен принцип. За тези плажове държавата може и да няма информация, иначе не би пропуснала своето. Общините в случая явно играят от хотелиерите.

Пред хотели, построени на морския бряг, бяха изградени изкуствени плажни ивици (Поморие, Несебър и др.). Върху тях хотелиерите разположиха чадъри и шезлонги и развиваха стопанска дейност.

Хората плажуващи на тези ивици се къпеха в морето, но за безопасността им не се грижеше никой. Нещо повече, на някои от тези места имаше поставени от общината табели „Неохраняема зона”.

При положение, че на тези места има къпане в морето, а няма назначени спасители, които да охраняват къпещите се е възможно да възникнат водни инциденти. Явно при евентуален такъв инцидент с фатален край, всички от които бъде потърсена евентуално отговорност за това, ще се крият зад табелата.

Факт е, за участващите в далаверата хотелиери и общински служители човешкия живот не струва нищо.

Какво ли ни очаква през предстоящия летен сезон?

Георги Димитров

В свое интервю за Агенция „Фокус”, директорът на Дирекция „Концесии” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Милен Топалов предостави информация липсваща до сега. На базата на тази информация може да се направи анализ и изводи за състоянието на водното спасяване по родното Черноморие.

Милен Топалов заяви следното: „Общата площ на 208 броя морски плажа по Черноморското крайбрежие е 8132 дка с дължина на бреговата линия 165,7 км.
Предоставени на концесия са 63 броя морски плажа с обща концесионна територия 3478 дка, с дължина 45,2 км. Общата площ на предоставените под наем морски плажове е 580 дка с дължина на бреговата линия 18,7 км. Общо за концесии и наеми площ 4058 дка с дължина 63,9 км”.

При така поднесената информация може точно да бъде изчислено, че плажни ивици с обща дължина на бреговата линия 101,8 км ще бъдат неохраняеми, което е почти 2/3 от общата дължина на бреговата линия, на плажовете по Черноморското крайбрежие.

На останалите 63,9 км плажни ивици, които са отдадени на концесии или под наем, съгласно точки от договорите трябва да бъдат осигурени ред задължителни дейности между които и водно спасяване.

Информацията на директорът на Дирекция „Концесии” в МРРБ дава възможност да бъде пресметнато колко водни спасители са необходими, за да бъде обезпечено българското Черноморие през предстоящия сезон.

В Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи е записано, че спасителен пост се разкрива на разстояние до 100 м брегова ивица на водна площ, подлежаща на максимално обезопасяване. Личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч.

Дължината на бреговата линия на предоставените на концесия 63 броя морски плажа е 45,2 км.
Дължината на бреговата линия на предоставените под наем морски плажове е 18,7 км.

Събрана общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и на предоставените под наем морски плажове е 63.9 км.

При разчет спасителен пост на 100 м брегова ивица, броят на постовете които е необходимо да бъдат разкрити е минимум 639. При положение, че на спасителен пост трябва да бъдат назначавани по трима спасители (с оглед изискванията на наредбата и Кодекса на труда), общият брой на необходимите водни спасители за Черноморските плажове за сезон 2011 е 1917 души. Той дори е по-голям тъй като голяма част от спасителите са хора с различни професии в отпуск или студенти във ваканция, които не могат да работят цял сезон.

Това обаче, поражда други въпроси. Има ли достатъчно обучени спасители? Колко са правоспособните водни спасители в България? Достатъчно ли са?

БЧК твърди, че за 45 години от създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст са обучени над 40 000 водни спасители. Тази информация е вярна, но не е съвсем коректна. Тя създава впечатление,че спасителите са доста повече от необходимото, но така ли е в действителност?

В отчета на ВСС на БЧК за 2010 г. (http://vodno-spasiavane.com/2011/03/07/2010/) четем следното: „Обучени водни спасители за… Открити води – 268; Заверени талони за… Открити води –  1184”. Или общо правоспособните спасители за море и открити водни площи през миналия сезон са били 1452-ма [Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи - Чл. 20. (4) Резултатите от ежегодната проверка за годността на водния спасител и за здравословното му състояние се нанасят в личния му талон, който е неразделна част от документа за правоспособност]. Това е броят на реално действащите водни спасители.

За охрана на Черноморските плажове за сезон 2011 обаче, са необходими поне около 2000 спасители.

Оказва се, че има недостиг на действащи спасители. И този недостиг не се дължи само на това, че те предпочитат да работят в чужбина, заради по-доброто заплащане. Те просто не съществуват.

Очертава се липса на спасители по черноморските плажове. Освен на неохраняемите плажове, на които ще бъдат поставени табели ”Къпането забранено”, такива ще трябва да се поставят и на голяма част от плажовете които имат стопани.

Концесионерите и наемателите на морски плажове имат задължение по договор да осигурят водни спасители на плажовете, съгласно нормативната уредба. Това обаче, няма как да стане, понеже просто няма спасители, а и не могат да бъдат внесени от чужбина.

Всъщност, това не се случва за първи сезон. Така беше и през миналите години. Тогава обаче, липсваше информация за общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и под наем морски плажове и обществото се манипулираше, че спасителите по плажовете липсват, защото предпочитат да работят в чужбина.

Сега истина лъсва и може открито да се каже, в България няма достатъчно водни спасители, които да покрият нуждите на българското Черноморие.

Може да се направи и друг извод. Българската държава е безотговорна към живота и здравето на своите граждани. 2/3 от морските плажове ще бъдат законово неохраняеми, а останалите ще се охраняват с недостатъчен брой спасители.

Георги Димитров

Снимка на плажната ивица на Златни пясъци 1961 г.

Източник: http://sofia50.blogspot.com/2008/01/18.html

Плажът на Камчия

В продължение на осем години плажа на Камчия остава без концесионер, заяви вчера Красимир Тодоров, кмет на община Аврен. Той добави, че не знае дали и тази година плажната ивица ще бъде концесионирана, като подчерта, че за сега няма и желаещи. Тодоров каза, че общините така или иначе се грижат за плажовете и влагат средства за почистване, като това по принцип е задължение на държавата.

Кметът на Аврен обясни, че заради високите цени, които държавата иска за концесия вече осем години плажа е без стопанин. Плажната ивица на Камчия е дълга 4.5 км., като на концесия е отдадена само една част – на руснаци, заради лагера, който е разположен там и приема всяка година над 1000 руски ученици.

През 2010-та година за плажа са били искани 250 000 лева, а през 2009-та, 270 000 лева, което според Красимир Тодоров е сума, която едва ли някой би дал. „Сега чувам, че 100 000 щели да искат, все едно тука е плажа на Златни пясъци или на Св. Св. Константин и Елена“, коментира Тодоров и обясни, че за да ходят хората на плажа общината трябва да вложи средства, които няма да се върнат в бюджета. Освен това отбеляза, че заради липсата на средства за почистване, по плажа на Камчия са поникнали и дръвчета. Тодоров отбеляза също, че сезонът там е по-кратък, отколкото на останалите курорти, като продължава не повече от месец и половина до два – от началото на юли, до края на август.

Кметът на Аврен добави, че реалната сума, която трябва да се иска за плажа е не повече от 20 – 25 000 лева. Той заяви, че и тази година въпроса ще бъде поставен пред институциите, защото е време да бъде намерено решение, което да удовлетворява, както държавата така и общините.

Източник: Радио „Фокус“

P. S. На кмета на Аврен и през ум не му минава, че трябва да се организира водно спасяване на плажа. Това не е негово задължение, а и общината трябва да вложи средства, които няма да се върнат обратно.

Всяка есен в информационното публично пространство излиза скалъпена статистика за броя на удавените на територията на България. И ако за вътрешните водоеми на страната тя може да се приеме за относително вярна, не така стои въпросът за удавените по черноморския бряг.

Информацията за удавените се събира от моргата, или от публикации в медиите, защото официално никой не води статистика за това колко са водните инциденти по родните плажове.

От БЧК отричат да имат ангажимент към черната статистика, въпреки, че отчитат такава. Техни представители са включени в общинските комисии по водно спасяване, но те следят за това дали са спазени изискванията за обезопасяване на ивиците откъм спасителни постове и медицински пунктове. Според БЧК, всяка местна комисия води статистика за инцидентите на своя територия. Гражданска защита също води отчетност, но само за ситуациите, в които се е наложила тяхната намеса и са организирани спасително – издирвателни операции.

Що се отнася до това, колко точно са случаите по 150 километровата черноморска ивица, в които животът на летовници е бил под заплаха от удавяне, това никой не се наема да каже.
Нормативният хаос и неспазването на изисквания, заложени в действащи наредби, водят дотам, че е трудно да се обобщи представителна информация за водните инциденти на територията на държавата.

Според изискванията на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи всяка ивица, на която има спасители, трябва да води дневник, в който ежедневно да се отбелязва броя на инцидентите. Тези изисквания масово не се спазват или дори и да се спазват на някои плажове, след завършване на сезона никой не изисква дневниците с информация.

Така реално не може да бъде оценен трудът и мисията на водните спасители или се оценява посредством скалъпени статистики, на които хората не вярват. Това се прави целенасочено, от една страна, за да не се акцентира върху удавянията по плажовете, което влияе отрицателно на туризма в страната, а от друга, за да не се дава публичност на това с какво реално се занимават спасителите. Напротив, акцентира се върху това, че спасителите са гларуси, че това е сезонна работа, ниско квалифициран труд?!?… и т.н.

Гражданите в България обаче, имат правото да знаят колко са водните инциденти и какъв е броят на удавените в страната, така както знаят броя на пътно транспортните произшествия и броя на загиналите по пътищата. Това което се прави към момента е манипулация и заблуда на обществото.

Георги Димитров

Факт е, че голяма част от гражданите посещаващи Черноморското крайбрежие през лятото не познават нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на плажовете. Непознаването на законите не ги освобождава от отговорност, но води до възникване на множество конфликтни ситуации, потърпевши от които са водните спасители, работещи на плажа.

Основна вина за възникване на тези ситуации имат концесионерите на плажове. Те са тези, които организират реда в концесионните си територии и от това как го правят зависи и ще има ли такъв. Една част от концесионерите, за съжаление не малка, се интересуват единствено от това как да изкарат по-голяма печалба. Инвестициите които те правят са основно в дейностите, които носят приходи.

Има втори тип стопани на плажове. За тях плажа, който стопанисват е голяма хапка – нямат реални финансови възможности и кадрови потенциал да го стопанисват.

Третият тип концесионери (на тях трябва да се поклоним и да свалим шапка), за съжаление най-малочисленият са тези които се опитват да създадат възможно най-добрата организация за работа на плажа.

Какво би трябвало да се направи на един плаж относно водното спасяване, за да се гарантира ред и законност на плажа?

Водното спасяване е разходна част. Необходимо е предварително да се направи разчет и да бъдат осигурени финансовите средства, които са необходими, за да бъде закупен спасителен инвентар според нормативните изисквания, да бъдат направени достатъчно на брой табели и да бъдат наети водни спасители.

Спасителният инвентар, който е необходим е описан в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. При липса на такъв, водните спасители може да не са достатъчно ефективни и да се достигне до воден инцидент с фатален край.

Що се отнася до реда на плажа (не само този който касае водноспасителната дейност), той се описва на табели, които се поставят на входните места на плажа.

Поставят се табели със схеми на плажната ивица, табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ… телефон 112; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.

Поставят се и табели с текст, регламентиращ къпането на организирани детски групи (често срещана конфликтна ситуация).

На всеки спасителен пост се поставя табела с подробни указания за флаговата сигнализация, изписана по възможност на няколко езика, особено важно за плажове посещавани от чуждестранни туристи.

Приготвят се и необходимия за плажа брой предупредителни и забраняващи къпането табели.

Наемането на достатъчно качествени спасители е важно условие за безопасността на един плаж. За да са те ефективни, трябва да бъдат поне по двама на спасителен пост, а постовете трябва да са разположени максимум на 100 метра един от друг. Спасителите трябва да се занимават само с преките си служебни задължения, които са: наблюдение на поверената им водна площ, превенция сред посетителите на плажа и предприемане на спасителни акции. Факт е, че на много плажове това не се случва.

Някои концесионери възлагат на спасителите извършването на нерегламентирани дейности, които ги отклоняват от преките им служебни задължения. Други, целенасочено търсят и назначават на работа като водни спасители такива, със зависимост към алкохол, дрога и др., като целта е понеже са взети на работа, да бъдат благодарни, да правят компромиси със служебните си задължения и да работят за по ниско заплащане, или да не им бъде изплатена последната заплата с мотив… алкохола или дрогата.

Концесионерите на плажове целенасочено се стремят да принизят работата на водните спасители, като ги поставят в конфликтни ситуации с посещаващи плажа граждани. Същите могат да бъдат избегнати с описаните по-горе табели.

Гражданите посещаващи плажа, трябва да спазват разпорежданията на водноспасителната служба, тъй като това гарантира тяхната безопасност.

Георги Димитров

Има реална опасност в близките години плажната ивица в най-големия курортен комплекс на България – „Слънчев бряг“, да намалее драстично и дори да изчезне.

Това заяви вчера на пресконференция в Националния пресклуб на БТА Атанас Терзиев, председател на политическа партия „Дела“ и общински съветник, избран с листата на партията в Несебър.

Терзиев твърди, че яхтеното пристанище на братя Диневи пред комплекс „Марина Диневи“ в курорта „Св. Влас“ прекъсва наносният поток, който захранва плажната ивица на курорта „Слънчев бряг“ с пясък.

Според Терзиев, който представи снимки, направени чрез програмата „Google Earth“, пясъчната ивица пред хотел „Оазис“ през 2007 г. е била 14 метра, а сега е едва два метра.

Той смята, че единствената причина за скъсяването е прекъсването на движението на пясъка. Терзиев добави, че има становище на „Геозащита“, в което се посочва, че прекъсването на наносния поток ще спре захранването на курорта „Слънчев бряг“ с пясък.

От партия „Дела” смятат, че пристанището е незаконно и ще настояват пред институциите за премахване на съоръжението.

Източник: http://news.expert.bg/

Още по темата:

http://www.monitor.bg/article?id=262604

Монитор

35 спасители поемат от днес охраната на Северния плаж в Бургас. Те ще са разпределени на 10 спасителни вишки, а отделно ще има и мобилни групи, които ще осигуряват обход по цялата пясъчна ивица. На екипите са осигурени  мощни радиостанции и моторни лодки „Хонда“, с които за минути могат да покрият периметъра на цялата охраняема зона. От фирмата концесионер съобщиха, че вече са осигурени и професионални лекари реаниматори, медицински сестри и постоянно дежурство на линейка – реаномобил. Реанимационният екип  и централната служба за водно спасяване са позиционирани  в зоната до Бункера на Северния плаж. Охраната обаче няма да бъде денонощна. Спасителите ще работят всеки ден от 8 до 18 часа.

Мария Атанасова

Виж материала в: http://www.monitor.bg/

Радио „Фокус“ – Варна

Нито един плаж не е отдаден на концесия в Община Шабла. Това заяви за радио „Фокус” – Варна Красимир Кръстев, кмет на Шабла.

Красимир Кръстев съобщи, че към този момент се очаква провеждането на втори търг. Той добави, че междувременно от общината са взети мерки за осигуряването на плажовете, тъй като очакванията са и през този сезон плажовете по крайбрежната ивица на Шабла да останат без концесионери. Кметът коментира, че проблемът не е от липсата на плажове, които да бъдат отдадени, а напротив, плажовете са близо 40 км. брегова ивица, която реално съставлява 22 % от плажовете в България. По негови думи плажовете там взаимно се конкурират и концесионерите нямат начин за достатъчно бизнес, тъй като около концесионираната площ винаги ще има огромни безстопанствени пространства, а хората обичат да са сред природата и сами. Именно поради тази причина отпадат възможностите за отдаване на концесия на плажовете там. Красимир Кръстев коментира, че докато не бъде изградена леглова база в гръб на тези плажове ще е много трудно вземането им на концесия. Освен това, Кръстев посочи, че държавата би могла да облекчи концесионерите в известен смисъл, ако намали цените, като по този начин ще ги обезопаси. Кметът на Шабла припомни, че проблемът с плажовете е от години, но общината е предприела известни мерки по стопанисването им.

Нина РУСКОВА