Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Радио „Фокус“ – Бургас

Бургас. Законът трябва да се промени, за да се знае реално до кога един концесионер трябва да охранява плажа. Това заяви Николай Иванов, зам.-председател на Асоциацията по водно спасяване . „Трябва да е казано конкретно и ясно, защото има вратичка в закона, която от една страна подкрепям, но от друга- не. В закона е записано, че активният сезон е до 30 септември. Когато има посещаемост под 30% концесионерът може да си сложи табелите „Неохраняем плаж” и да намали броя на спасителите, така че според мен трябва да се каже точно и ясно до кога трябва един плаж да работи и може би това зависи от мястото, където се намира и каква е самата му доходоносност за един концесионер”, каза още Иванов. Плажовете, които са по-оборотни като Слънчев бряг, Несебър, Свети Влас и затворените комплекси Елените и Дюни, там, където има записани чужденци, ще работят до края на септември месец.
„Един плаж, за да работи трябва да има приходи т.е. концесионерът да може да си плаща заплатите. Например на бургаския плаж има 15 поста спасители с по двама души на ден плюс линейка и лекар на един концесионер му излиза около 1 000 лева издръжката на ден. В момента на плажа в Бургас има не повече от 500 души. В България като цяло плажният сезон винаги е бил до края на август, началото на септември, защото започва учебната година. Отпуските си ги взимат до края на август, има много малко хора, които ползват лятната си отпуска през септември. Като цяло посещаемостта на плажа е минимална. Само възрастните хора и тези, които редовно си посещават плажа и поради тази причина концесионерите намаляват броят на спасителите и около 15-20 септември нацяло се затварят плажовете”, добави Иванов.
Общо 17 са глобените плажуващи за този летен сезон. Съставени са актове, но тепърва ще се определя размерът на глобите. „Ние само констатираме нарушенията, а общинска полиция ги глобява, поясни зам.-председателят.
Мария Русева

ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за концесиите

Приет с ПМС № 240 от 13.12.1995 г., обн., ДВ, бр. 111 от 22.12.1995 г., изм. и доп., бр. 15 от 18.02.1997 г., бр. 39 от 7.04.1998 г., в сила от 7.04.1998 г., изм., бр. 48 от 13.06.2000 г., изм. и доп., бр. 27 от 15.03.2002 г., бр. 13 от 17.02.2004 г., бр. 101 от 16.11.2004 г.

кн. 1/96 г., стр. 259; кн. 3/97 г., стр. 134; кн. 5/98 г., стр. 422; кн. 4/2002 г., стр. 157; кн. 12/2004 г., стр. 335

т. 8, р. 1, № 53

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.  (1) С този правилник се уреждат условията и редът, при които се предоставят концесии на физически и юридически лица върху обектите по чл. 4 и за дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите, сключването и изпълнението на договорите за концесии и контролът върху тази дейност.

(2) При предоставянето на концесии държавните органи се ръководят от обществените интереси, опазването на държавната собственост и околната среда, развитието на националната икономика и закрилата на националните и чуждестранните инвестиции.

Чл. 2.  Концесията включва предоставянето на вещни, облигационни и други права върху обектите по чл. 4 и във връзка с извършване на дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите.

Чл. 3.  Концесия се предоставя чрез:

1.  учредяване на особено право на ползване върху обектите по чл. 4 от Закона за концесиите;

2.  даване на разрешение за извършване на дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите;

3.  (доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) учредяване на особено право на ползване върху обектите по чл. 4 и даване на разрешение за извършване на дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите, когато ползването на обекта е пряко свързано с извършването на дейността.

Глава втора

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ

Чл. 4.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Всяко българско и чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, може да подаде молба за предоставяне на концесия пред съответния министър.

(2) Молбата трябва да бъде мотивирана, да съдържа представяне на търговеца и на извършваната от него стопанска дейност, както и на инвестиционните му намерения.  Всеки министър може да одобрява конкретни изисквания за съдържанието на молбата по ал. 1 или образец за подаване, които трябва да са на разположение на интересуващите се лица.

(3) Съответният министър в срок до един месец преценява съдържащото се в молбата предложение, като може да го съгласува с другите заинтересувани министерства и ведомства.  Непроизнасянето на заинтересуваните министерства или ведомства в определения срок се счита за съгласуване без забележки.

(4) След изтичане на срока по ал. 3 лицето, подало молбата, има право да получи информация за становището по повод молбата му, което не подлежи на обжалване.

(5) Подаването на молба не създава права или привилегии за лицата, подали молба във връзка с предоставянето на концесия.

Чл. 5.  (1) (Предишен текст на чл. 5 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министрите могат да започват служебно процедура по предоставяне на концесия.

(2) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В случаите на предоставяне на концесия във връзка с приватизация органът по ал. 1 извършва действията по тази глава и внася в Министерския съвет предложение за приемане на решение по чл. 7 от Закона за концесиите.

Чл. 5а.  (Нов – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Когато концесията е за обект и дейност по чл. 3, т. 3, подготвителните действия се извършват съгласувано, а предложенията по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите се правят едновременно от компетентните министри, ако са различни.  В тези случаи с решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите Министерският съвет определя министъра, който ще сключи концесионния договор.

(2) При възможност за многофункционално използване на обекта на концесия или за предоставяне на повече от една концесия при разпределяне на ползването върху един обект подготвителните действия задължително се съгласуват със заинтересуваните министерства и ведомства.  В тези случаи концесията се предоставя при условия, чрез които се запазва възможността за нормално експлоатиране на обекта за различни дейности и при повече от една концесия върху него.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Когато концесията е за водоснабдителни съоръжения и системи, за хидротехнически съоръжения и за водноелектрически централи, задължително се изисква съгласие на Министерството на околната среда и водите по отношение на използваните води, а когато концесията е за минерални води, задължително се изисква съгласие на Министерството на здравеопазването.

Чл. 6.  (1) Министрите създават необходимата организация и осигуряват финансиране при изготвянето на предложението по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Органите по ал. 1 създават съответни звена към специализираната администрация във връзка с прилагането на Закона за концесиите, правилника и специалните закони, които уреждат материята на отделните обекти на концесии.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп., бр. 27 от 2002 г.) Органите по ал. 1 могат да привличат и специалисти от други министерства и ведомства или независими експерти за изготвяне на становища, на финансово- икономически, социален, екологичен и правен анализ във връзка с предложението за предоставяне на концесия.  Изготвянето на анализите се възлага и анализите се приемат от съответния орган по ал. 1 по ред, установен от него. Изработените от външни експерти анализи се разглеждат от комисия, назначена от съответния министър.  Комисията съставя протокол, който съдържа датата на предаване на анализа и становище на членовете на комисията относно констатациите, изводите и предложенията на анализите по чл. 8, ал. 2. Протоколът се прилага към досието на концесията.

(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) Извършителите на анализите не могат да бъдат физически и юридически лица, които имат пряк интерес от изпълнението на концесионната дейност, или са „свързани лица“ по смисъла на Търговския закон със служител в звеното по концесиите в съответното министерство.

(5) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Експертите, изработили анализите, представят на възложителя декларация за обстоятелствата по ал. 4. Декларацията съдържа задълженията да не консултират други лица извън възложителя по отношение на концесията и да опазват в тайна информацията, която са узнали във връзка с възложената им работа.  Декларациите се прилагат към досието на концесията

Чл. 7.  (1) Предложенията за предоставяне на концесия по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите се правят пред Министерския съвет от съответните министри.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.).

(3) Министър-председателят прави предложение пред Министерския съвет за концесии на обекти – изключителна държавна собственост.

Чл. 8.  (Изм. – ДВ, бр. 15 от 1997 г., бр. 39 от 1998 г.) (1) Предложението пред Министерския съвет съдържа предмета, срока и мотивите за предоставяне на концесията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) За обосноваване на основните параметри по предложението към него се прилагат:

1.  правен анализ на концесията;

2.  финансово-икономически анализ на концесията;

3.  социален анализ на концесията;

4.  екологичен анализ на концесията;

5.  други анализи съобразно предмета на концесията.

(3) Правният анализ се изготвя от правоспособен юрист и в зависимост от предмета на концесията съдържа:

1.  определяне на правното основание за концесиониране на обекта или дейността;

2.  правни характеристики и индивидуализация на обекта като предмет на концесия и уточняване на конкретните обекти, свързани с осъществяване на дейността, подлежаща на концесиониране, включително анализ на принадлежащата инфраструктура и принадлежности, когато има такива;

3.  установяване и анализ на съществуващи права или фактически отношения на ползване на обекта, на части от него или от прилежащата инфраструктура; представяне на ползвателя и на основанията за ползването;

4.  определяне на правата и задълженията на концесионера и на концедента; конкретизиране на правата на концесионера върху плодовете, приращенията и подобренията на вещите, свързани с предмета на концесия;

5.  установяване на наличие или липса на права на трети лица, имащи отношение към ползването на обекта или осъществяването на дейността, включително на необходимостта от отчуждаване или обременяване с вещни тежести на имоти на трети лица;

6.  установяване на наличие или липса на особености, свързани със защитени със закон територии и обекти, с националната сигурност, отбраната на страната, обществения ред и др.;

7.  установяване и квалифициране на правомерността на придобити или осъществявани права върху обекта;

8.  препоръчителни условия и приоритети в зависимост от обекта или дейността с оглед на евентуално провеждане на конкурс;

9.  предложение за вида на гаранциите за изпълнение на задълженията на концесионера;

10.  други елементи с оглед на характера и особеностите на обекта или дейността.

(4) Финансово-икономическият анализ се основава на правния анализ и в зависимост от предмета на концесията съдържа:

1.  описание и характеристики на обекта или дейността, определяне на техническите параметри и граници;

2.  описание на технологията, свързана с ползването на обекта или с извършването на дейността;

3.  технически изисквания и нива, необходими за осъществяване на дейността или във връзка с ползването на обекта, включително оборудване, гарантиращо спазване на изискванията по опазване на околната среда;

4.  минимална задължителна инвестиционна, работна и рекултивационна програма във връзка с осъществяването на концесията по години, включително индивидуализиране и оценяване на задължителните подобрения;

5.  предложение за гаранции и форми на контрол от страна на концедента за изпълнение на минималната работна, инвестиционна и рекултивационна програма;

6.  определяне и обосновка на срока на концесията;

7.  определяне и анализ на разходите по години – инвестиционни, експлоатационни, ликвидационни, рекултивационни и други, свързани с ползването на обекта или с извършването на дейността;

8.  определяне и анализ на очакваните приходи по години в резултат на ползването на обекта или извършването на дейността; принципи, начин и особености на ценообразуването на дадения пазар;

9.  предварителна оценка и предложение за вида, размера и начина на плащане на концесионното възнаграждение;

10.  предложение за други финансови условия, свързани с контрола и управлението на концесията от страна на концедента;

11.  анализ и изводи за ефективността на проекта, в т.ч. бюджетната, на основата на дисконтираните парични потоци за предлагания срок на концесията, нетната настояща стойност, вътрешната норма на възвръщаемост, срока на откупуване и оценка на риска;

12.  анализ относно правото на обезщетение на концесионера за направените подобрения при прекратяване на концесията и предложение за размера му;

13.  предложение за вида, размера и начина на плащане на депозита за участие в конкурса или търга.

(5) Социалният анализ разглежда възможностите за осигуряване на работни места и квалификация на специалисти във връзка с концесията, отражението й върху демографията на района и очаквания социален ефект.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Екологичният анализ се изготвя от експерти, регистрирани от Министерството на околната среда и водите, и в зависимост от предмета на концесията съдържа:

1.  обща характеристика на обекта или дейността – предмет на концесията: местонахождение; описание на обекта или дейността; технически параметри и граници; свързана с ползването на обекта или с извършване на дейността технология; инфраструктура; етапи на концесията;

2.  описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които се очаква да бъдат обект на въздействие в резултат от предоставянето на концесията: атмосферен въздух; повърхностни и подземни води; геоложка основа, релеф и почви; растителен и животински свят, включително защитени територии; ландшафт; санитарно-хигиенни условия; културно наследство; за действащите обекти – предмет на концесия, се описват и условията на съществуващата околна среда – обект на въздействие;

3.  прогноза за предполагаемото въздействие върху засегнатите в резултат на предоставянето на концесията компоненти и фактори на околната среда;

4.  мерки за намаляване отрицателното въздействие на обекта или дейността върху компонентите на околната среда;

5.  план за действие при аварийни ситуации; мерки и средства за предотвратяване, ограничаване и отстраняване (ликвидиране) на аварийни изпускания на замърсяващи вещества;

6.  план за собствен мониторинг за наблюдение на засегнатите в резултат на осъществяване на концесията компоненти на околната среда;

7.  заключение за допустимото замърсяване на околната среда в съответствие с действащите в страната норми и стандарти.

(7) Органите, възлагащи анализите, могат да поставят допълнителни изисквания към съдържанието на анализите.

(8) При техническа сложност на проекта или при наличие на изградени съоръжения, инфраструктура, принадлежности и др. се изготвя отделен технически анализ.  Когато предмет на концесия е обект, който ще бъде изграден от концесионера с негови средства, се изготвя подробно описание с определени основни строително-технически и икономически параметри.

(9) При определяне за концесионер без търг или конкурс на търговец, който към момента на изготвяне на анализите ползва обекта или извършва дейността, подлежащи на концесиониране, концесионерът е длъжен да предостави необходимите данни и документи за изготвяне на анализите и отговаря за пълнотата и верността на предоставените от него изходни данни.

(10) Анализите се датират и подписват от извършителите.  Към анализите се прилагат копия от документи, легитимиращи собствеността, техническа документация, карти, чертежи, инвентарни описи и други документи, послужили при изготвянето на анализите, както и надлежно предоставените изходни данни, заверени от издалите ги органи.

Чл. 9.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Предложението за предоставяне на концесия и проектът на решение по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите преди внасянето за разглеждане от Министерския съвет се съгласуват със заинтересуваните министерства и ведомства и със съответния областен управител.  Заедно с предложението задължително се съгласуват, както следва: всички анализи по чл. 8, ал. 2 и проектът на концесионен договор – със специализираната администрация на Министерския съвет, финансово-икономическият анализ – с Министерството на финансите, социалният анализ – с Министерството на труда и социалната политика, екологичният анализ – с Министерството на околната среда и водите или със съответните регионални инспекции по околната среда и водите, съобразно компетентността им по Закона за опазване на околната среда. Анализите или части от документацията могат да се съгласуват и с други заинтересувани органи.  Съгласувателните становища се представят в двуседмичен срок.

(2) Към предложението за предоставяне на концесия за заседанието на Министерския съвет се прилагат и:

1.  проект на решение на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите заедно със съгласувателните становища;

2.  проект на концесионен договор – когато предложението е за провеждане на търг или в случаите на определяне на концесионер без търг или конкурс;

3.  предложение за състава на тръжната, съответно конкурсната, комисия;

4.  акт за държавна собственост – когато концесията е за съществуващ обект, който съобразно естеството си подлежи на актуване по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 10.  (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) Дирекциите от специализираната администрация на Министерския съвет изготвят становища по направеното предложение по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите по анализите и по проектите на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите и на концесионния договор преди внасянето му за разглеждане в заседание.

(2) Министър-председателят може да създаде специализирано звено в структурата на Министерския съвет във връзка с прилагането на Закона за концесиите и на този правилник.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) На базата на изготвените становища вносителят прави необходимите изменения и допълнения в предложението и в проектите по ал. 1 по чл. 9, ал. 2 и 3.

Глава трета

ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ

Чл. 11.  (Предишен текст на ал. 1 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министерският съвет се произнася по направеното предложение за предоставяне на концесия с решение.

(Ал. 2 и 3, отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 12.  (1) (Доп. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) С решението на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите се определя министърът, който ще организира търга или конкурса за определянето на концесионер, ще сключи концесионния договор, ще организира контрола по неговото изпълнение и ще представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с договора, с изключение на тези по неговото прекратяване.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.).

(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато предложението е за предоставяне на концесия по реда на § 5а от Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Министерският съвет приема решение по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите за предоставяне на концесия на приватизиращото се предприятие без търг или конкурс в 3-месечен срок от внасяне на предложението.

(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато предложението е за предоставяне на концесия по реда на § 5б от Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Министерският съвет приема решение по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите за предоставяне на концесия на търговското дружество без търг или конкурс в 3-месечен срок от внасяне на предложението.

Глава четвърта

ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ТЪРГ ИЛИ КОНКУРС

ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНЦЕСИОНЕРА

(Загл. доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 13.  (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Концесионерът се определя чрез конкурс или търг.  В определени със закон случаи концесионерът се определя без търг или конкурс.

(2) Конкурс се организира при необходимост от комплексна оценка за предоставяната концесия.

(3) Търг се организира, когато концесионерът се определя само въз основа на предложения размер на концесионното възнаграждение.

(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При предоставяне на концесия в случаите по § 5а и 5б от Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия концесионер по право е търговското дружество, ползващо обекта или извършващо дейността, подлежащи на концесиониране.

Чл. 14. (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 15.  (1) Начинът за определяне на концесионера се определя от Министерския съвет в решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите.

(2) Министерският съвет определя вида на конкурса (присъствен или неприсъствен) или на търга (с тайно или с явно наддаване).

Чл. 16.  (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) Министър-председателят в 7-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите назначава със заповед комисия за организацията и провеждането на конкурса или търга в състав: председател, заместник-председател и трима членове.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Председател на комисията е министърът или заместник министър-председателят, определен с решението по чл. 7, ал. 2 от Закона за концесиите.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп., бр. 27 от 2002 г.) За членове на комисията се назначават представители на съответните министерства и ведомства.  В комисията задължително се включва представител на Министерството на финансите и представител на специализираната администрация на Министерския съвет.  При необходимост в комисията се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.

(4) Министър-председателят може да прави промени в състава на комисията при смърт, продължително заболяване или друга обективна причина, водеща до невъзможност на нейните членове да изпълняват задълженията си, както и по тяхна молба за освобождаване.

(5) Членовете на комисията са длъжни да опазват тайната на предоставената им във връзка с провеждането на конкурса или търга информация, за което при назначаването си попълват клетвена декларация.

Чл. 17.  (1) Председателят на комисията в 7-дневен срок от назначаването й я свиква на заседание.

(2) На първото си заседание комисията:

1.  определя мястото за провеждане на заседанията и реда за своята работа;

2.  определя условията и реда за провеждане на конкурса или търга;

3.  (доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) определя датата, мястото и часа на провеждане на конкурса или търга и датата, до която се приемат заявления за участие в конкурса или търга;

4.  одобрява конкурсните или тръжните книжа, определя цената им и сроковете за закупуването им;

5.  (нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) одобрява образец на декларацията за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в конкурсната или тръжната документация;

6.  (предишна т. 5, изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) при необходимост комисията може да привлече експерти при спазване на изискванията за опазване тайната на сведенията; комисията определя размера на възнагражденията на привлечените експерти;

7.  (предишна т. 6 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) подготвя съобщението по чл. 11, ал. 1 от Закона за концесиите.

(3) Комисията преценява необходимостта от по-широко разгласяване на конкурса или търга чрез средствата за масово осведомяване в страната и в чужбина.

(4) На заседанията на комисията се води протокол.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) В своята работа комисията се подпомага от определени от нейния председател служители на администрацията.

Чл. 18.  (1) Конкурсните или тръжните книжа съдържат:

1.  описание на обекта или на дейността – предмет на концесията;

2.  (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) изисквания относно съдържанието на комплексния план или относно разработките по условията на конкурса;

3.  информация за финансовите, икономическите, технологичните, екологичните и други параметри на обекта или на дейността – предмет на концесията;

4.  правен анализ на ползването на обекта или на осъществяването на дейността;

5.  (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) проект на концесионен договор;

6.  (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) изисквания във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 7 и 8 от Закона за концесиите;

7.  (нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) размера на депозита и начина на плащането му в съответствие с решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите;

8.  (нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) други изисквания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Към конкурсните книжа се предоставят два плика – голям и малък, а към тръжните за таен търг – един плик.  Пликовете са еднакви за всички кандидати и не се допуска подмяната им с други.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 19.  (1) Председателят на комисията обнародва в „Държавен вестник“ съобщение за конкурса или търга в едномесечен срок от обнародването на решението на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите.

(2) Съобщението съдържа:

1.  датата, мястото и часа на провеждане на конкурса или търга;

2.  (изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) цената на конкурсните или тръжните книжа, мястото, срока, реда и начина на закупуването им и за подаване на заявленията по чл. 12, ал. 1 от Закона за концесиите;

3.  реда и начина за оглед на обекта или за получаване на допълнителна информация за дейността – предмет на концесията, когато комисията е преценила това за необходимо;

4.  (нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) начина за съобщаване на решението на комисията за допускане до участие в конкурса или търга.

(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) Когато се обявява конкурс, в съобщението по ал. 1 се публикуват и критериите за оценка на предложенията по отношение на удовлетворяване на конкурсните условия.

(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато се обявява търг, в съобщението по ал. 1 се публикува изискването за представяне към заявлението на комплексен план за осъществяване на свързаната с концесията дейност за срока на концесията съгласно изискванията на чл. 13, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите.

Чл. 19а.  (Нов – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Конкурсните или тръжните книжа се получават по двустранно подписан опис след заплащане на определената им цена и след подписване на декларация за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в конкурсната или тръжната документация.

(2) Декларацията за опазване тайната на сведенията се подписва в два екземпляра от лице с представителна власт по регистрацията на търговеца в присъствието на лице, определено от председателя на комисията.  Единият екземпляр се задържа към описа на конкурсните или тръжните книжа, а другият се прилага от заявителя към заявлението за участие в конкурса или търга съгласно чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за концесиите.

(3) Заявления за участие в конкурса или търга се приемат до посочените в съобщението дата и час.  Подадените заявления се завеждат в деловодството на съответното министерство или ведомство и се предават срещу подпис на член на конкурсната, съответно тръжната, комисия.  Комисията води регистър, в който се описват заявленията и приложените към тях документи по поредността на подаването им.

Чл. 20.  (1) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Комисията разглежда подадените в срока заявления и проверява изпълнението на изискванията на Закона за концесиите и на специфичните изисквания относно заявленията и приложенията към тях.  По всяко заявление се прави отделен протокол, в който комисията се произнася по спазването на определените изисквания или по необходимостта от даване на срок за отстраняване на допуснати нередовности. При наличие на нередовности комисията посочва каква нередовност е констатирана и уведомява съответния заявител за необходимостта от отстраняването й в 7-дневен срок.  Срокът за отстраняване тече от датата на писменото уведомление на заявителя, което се прави по надлежния ред или с подпис на заявителя върху съобщението.

(2) (Отм., нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Разглеждането на заявленията по ал. 1 се извършва в 7-дневен срок от изтичането на посочения в съобщението краен срок за подаване на заявления, съответно на срока, даден за отстраняване на допуснати нередовности.  Комисията допуска до конкурс или търг всички лица, представили редовни документи в съответствие с чл. 12, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите.  В случаите на присъствен конкурс комисията определя реда за явяване на допуснатите участници и ги уведомява за определените им ден и час на явяване по реда на чл. 19, ал. 2, т. 4.

(3) (Предишна ал. 1, доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Комисията се произнася с писмено решение за допускане на участниците до конкурс или търг в 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 12, ал. 3 от Закона за концесиите.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Решението на комисията по ал. 3 се съобщава на всички подали заявления лица по реда, определен в съобщението по чл. 19, ал. 2, т. 4, и може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му пред Министерския съвет, който приема окончателно решение в 14-дневен срок от сезирането му.

(5) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато в определения за подаване на заявления срок не постъпи нито едно или постъпи само едно заявление, в 7-дневен срок от последната дата за подаване на заявления комисията може да вземе решение за удължаване на срока за подаване на заявления, което се обнародва.

Чл. 21.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 1997 г., отм., предишна ал. 3, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) В определения от комисията срок допуснатите до участие в конкурса кандидати представят в големия плик запечатано своето предложение относно конкурсните условия в 2 екземпляра.  В малкия плик участникът представя запечатан входящия номер на заявлението си по чл. 12, ал. 1 от Закона за концесиите.

(2) (Отм., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Комисията организира приемането и съхраняването на предложенията на всички участници в конкурса в определения срок, като отбелязва на пликовете поредния им номер, датата и часа на постъпването им, вписва ги в специален регистър по реда на постъпване и издава на всеки участник съответен документ с поредния му номер за участие в конкурса.

(3) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Допълнения и изменения в предадените вече предложения не се допускат.  Предложения, представени след определения от комисията срок, не се приемат и не се разглеждат.

Чл. 22.  (1) (Предишен текст на чл. 22 – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) След изтичането на срока за подаване на предложенията комисията проверява дали са спазени формалните изисквания за подаване на предложенията, след което отваря пликовете.

(2) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В случай че комисията е взела решение за удължаване на срока за подаване на предложения, пликът с постъпилото предложение не се отваря и се съхранява до изтичане на удължения срок, а участникът се уведомява писмено.

Чл. 23.  (1) При провеждане на присъствен конкурс комисията се запознава предварително с предложенията на кандидатите.

(2) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Неявяването на участник или на негов упълномощен представител не е пречка за провеждането на конкурса.  Неявилият се участник се счита за отпаднал, ако не се яви до 1 час след определеното време или веднага след изслушването на участниците, които са се явили.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В деня на конкурса кандидатите поотделно по реда на подаване на заявленията за участие в конкурса представят устно пред комисията своите писмени предложения относно конкурсните изисквания при предварително определен от комисията регламент за време на изложението.

(4) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Комисията може да поставя допълнителни въпроси към кандидатите по време на тяхното устно изложение.  Разясненията на участниците не могат да представляват допълнения или изменения на депозираните предложения.

(5) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При повече предложения, по-голяма сложност или обем на документацията конкурсът започва на датата, за която е обявен, продължава в следващите дни по определен от комисията регламент и график и приключва с изслушване на всички участници.

Чл. 24.  (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) При провеждане на неприсъствен конкурс комисията се запознава с писмено направените предложения на заседанието по чл. 22, ал. 1.  По изключение, при повече предложения или при по-голяма сложност или обем на документацията, председателят на комисията определя срок до 7 дни за запознаване на комисията с всички предложения.

(2) Комисията не може да иска и да приема за разглеждане допълнителни писмени разяснения по предложенията.

Чл. 25.  Членовете на комисията са длъжни да опазват тайната на съдържащата се в предложенията информация, да не изнасят материалите за конкурса извън определеното място за заседаване на комисията и да не дават изявления пред средствата за масово осведомяване преди обнародването в „Държавен вестник“ на решението на Министерския съвет за определяне на спечелилия конкурса участник.

Чл. 26.  (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 27.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При провеждане на таен търг всеки участник представя предложението си относно концесионното възнаграждение запечатано в плика, предоставен му с тръжните книжа.

(2) Комисията организира събирането на пликовете, като отбелязва върху тях входящия номер на заявлението на кандидата, името му, датата и часа на подаването и го вписва в специален регистър.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) На следващия работен ден след изтичане на срока за подаване на предложенията комисията на свое заседание проверява редовността на тяхното приемане и отваря пликовете.

(4) Комисията класира участниците в търга според размера на направените предложения относно концесионното възнаграждение и прилага и представените комплексни планове по чл. 13, ал. 1 от Закона за концесиите.

Чл. 28.  (1) При провеждане на явен търг комисията предварително определя наддавателната стъпка, като я включва в тръжните книжа.

(2) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) На датата и в часа, обявени за провеждане на явен търг, комисията проверява и отбелязва в протокол присъствието на допуснатите участници и на членовете на комисията.  Ако се констатира присъствие само на един участник, комисията взема решение за провеждане на търга или за удължаване на срока за подаване на предложения съгласно чл. 17, ал. 2 от Закона за концесиите. Присъстващият участник се уведомява за решението на комисията.  Решението за удължаване на срока се обнародва, а тръжната процедура се провежда на датата, на която изтича удълженият срок.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Участниците в явния търг лично или чрез свои упълномощени представители правят устно своите предложения пред комисията в наддаване с останалите участници.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп., бр. 27 от 2002 г.) Председателят или заместник-председателят на комисията ръководи наддаването.  Търгът приключва след трикратно обявяване на най-високото предложение относно концесионното възнаграждение.

(5) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп., бр. 27 от 2002 г.) Председателят или заместник-председателят на комисията обявява приключването на търга, като за резултатите от него веднага се съставя протокол, който се подписва от членовете на комисията и от участниците в търга.

Чл. 29.  (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) След приключване на конкурса или търга председателят на комисията в 7-дневен срок представя в Министерския съвет доклад относно резултатите от провеждането им и проект на решение за резултатите от търга или конкурса.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В доклада комисията оценява и подрежда направените предложения.  В доклада се отбелязват, ако има такива, разногласията и особените мнения на членовете на комисията при изготвянето на доклада и се прилагат мотиви, както и комплексният план на всеки участник в търга и предложението на всеки участник в конкурса.  Комисията може да изрази становище, че не се предлага спечелил търга или конкурса участник.

(3) Съдържанието на доклада и предложенията на комисията не се съобщават на кандидатите и не се разгласяват в средствата за масово осведомяване.

Глава пета

ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНЦЕСИОНЕР

Чл. 30.  (1) Министерският съвет приема решение за определяне на спечелилия конкурса или търга участник.

(2) При приемането на решението по ал. 1 Министерският съвет самостоятелно преценява изложените в доклада на комисията обстоятелства и факти и направените предложения.

(3) В решението по ал. 1 се упълномощава министърът, определен в решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите, да сключи договора за концесия с определения за спечелил конкурса или търга участник при определени от Министерския съвет условия.

Чл. 31.  (1) Министерският съвет може да прецени, че няма спечелил конкурса или търга участник, и приема решение за това.

(2) В случаите по ал. 1 в своето решение Министерският съвет може:

1.  да обяви нов търг или конкурс при спазване на сроковете по чл. 11, ал. 4 от Закона за концесиите;

2.  (изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) да измени решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите, при условията на глава трета;

3.  да приключи процедурата по предоставяне на концесия без определяне на спечелил конкурса или търга участник.

Чл. 32.  (1) (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В решенията по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 Министерският съвет се произнася и по задържането и освобождаването на депозитите за участие в конкурса или търга.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Депозитът на спечелилия конкурса или търга участник, както и депозитите на участниците, които са нарушили обявените изисквания за провеждане на конкурса или търга, се задържат.

(3) При сключването на договор за концесия със спечелилия конкурса или търга участник задържаният депозит се прихваща от концесионното възнаграждение.

Чл. 33.  (1) Решенията на Министерския съвет по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 се обнародват в „Държавен вестник“ и подлежат на обжалване в 7-дневен срок от обнародването им.

(2) Обжалването на решението в случаите на чл. 30, ал. 1 спира неговото изпълнение.

Глава шеста

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА КОНЦЕСИЯ

Чл. 34.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Упълномощеният министър и определеният за спечелил конкурса или търга участник сключват договор за концесия в едномесечен срок от влизането в сила на решението по чл. 18, ал. 2 от Закона за концесиите.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При сключването на договора определеният за спечелил конкурса участник е обвързан с направеното предложение относно конкурсните изисквания.

(3) Определеният за спечелил търга участник е обвързан с представения комплексен план по чл. 13, ал. 1 от Закона за концесиите и с направеното на търга предложение относно концесионното възнаграждение.

(4) Страните по договора за концесия договарят конкретните права и задължения въз основа на определеното в чл. 20 от Закона за концесиите съдържание на договора и решенията на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 от Закона за концесиите.

(5) (Нова – ДВ, бр. 15 от 1997 г.) Условие по договора е задължението на концесионера да застрахова обекта на концесията, ако той може да бъде застрахован, за своя сметка съгласно Закона за застраховането.

Чл. 35.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Министерският съвет може да приеме решение за провеждане на нов търг или конкурс за същия обект или дейност при несключване на договор в срок до 6 месеца от влизането в сила на решението по чл. 18, ал. 3 от Закона за концесиите поради:

1.  отказ от страна на спечелилия търга или конкурса участник да сключи договора; в този случай се прилага чл. 19, ал. 3 от Закона за концесиите;

2.  настъпване на обстоятелства, препятстващи сключването на договора при обявените условия.

(2) С решението по ал. 1 се правят необходимите изменения и допълнения на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите.

(3) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 36.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) В случаите по чл. 35, ал. 1, т. 1 Министерският съвет може да приеме решение да предложи на втория в класирането участник да сключи концесионния договор при условията на спечелилия конкурса участник.

(2) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“ и подлежи на обжалване по реда на чл. 18, ал. 3 от Закона за концесиите.

Чл. 37.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Когато има концесионер, определен без търг или конкурс по реда на § 5а от допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, концесионният договор се сключва в едномесечен срок от обнародването на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите при условие за влизане в сила от момента на прехвърлянето на правото на собственост по приватизационния договор.

(2) Концесионният договор с концесионер, определен без търг или конкурс по реда на § 5б от допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, се сключва в едномесечен срок от обнародването на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите и влиза в сила от момент, посочен в договора.

(3) Определеният без търг или конкурс концесионер представя комплексен план за осъществяване на концесията в случаите, когато това е посочено в решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите.

Чл. 38.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Концесионният договор се сключва в писмена форма в 3 еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните и един за Националния концесионен регистър в Министерския съвет.

(2) (Отм., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Когато за обекта на концесия съобразно естеството му е издаден акт за държавна собственост, на компетентния орган по чл. 69 или чл. 70 от Закона за държавната собственост се изпраща уведомление и извлечение от Националния концесионен регистър за съответно отбелязване на концесионния договор.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 39.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Във всеки концесионен договор изрично се определя датата на влизането му в сила.

(2) Срокът на концесията започва да тече от момента на влизането в сила на концесионния договор.

Глава седма

ИЗПЪЛНЕНИЕ, КОНТРОЛ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА КОНЦЕСИОННИЯ ДОГОВОР

(Загл. доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Раздел I

(Нов – ДВ, бр. 27 от 2002 г.)

Изпълнение на концесионните договори

Чл. 40.  (1) Концесионерът получава достъп до обекта на концесията със съдействието на областния управител по местонахождението на обекта при предвидените в нормативните актове предпоставки.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При необходимост концесионерът може да отправи искане за оказване на съдействие по осъществяване на концесията към министъра – страна по концесионния договор.  В зависимост от естеството на проблемите министърът може да поиска съдействие от други държавни и общински органи и институции.

Чл. 41.  (1) Когато осъществяването на концесията и изпълнението на договора за концесия се препятстват или се затрудняват от права на трети лица, концесионерът може да предприеме самостоятелно съответните (правни и фактически) действия за постигане на споразумение с тези лица, като предварително уведоми за това министъра, с който е сключен договорът за концесия.

(2) В случаите по ал. 1 концесионерът може да поиска:

1.  Министерският съвет чрез компетентните органи да предприеме необходимите правни и фактически действия за отстраняване на пречките или ограниченията;

2.  изменение на концесионния договор.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) В случаите по ал. 2 Министерският съвет чрез компетентните органи може да предприеме действия за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 42.  При последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за защитените със закон територии и обекти и за обществения ред страните по концесионния договор могат:

1.  да изменят концесионния договор;

2.  да го прекратят по взаимно съгласие;

3.  да го прекратят едностранно с писмено предизвестие в подходящ срок, който е уговорен в договора.

Чл. 43.  (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В случаите по чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 1 страните по концесионния договор могат да договорят изменението на отделни негови клаузи, което подлежи на вписване по съответния ред в Националния концесионен регистър.  Към досието на концесията се прилага копие от анекса.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При необходимост от изменение на изискванията, включени в решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите, Министерският съвет приема решение за изменение на договора за концесия.

(3) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) При доказана необходимост от изменения на основни параметри по концесията, освен в случаите по чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, Министерският съвет приема решение за изменение на решението по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите и на концесионния договор.

Раздел II

(Нов – ДВ, бр. 27 от 2002 г.)

Контрол по изпълнението на концесионните договори

Чл. 44.  (Отм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.).

Чл. 44а.  (Нов – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) (1) Контролът по цялостното изпълнение на концесионните договори, включително на задълженията на концесионера, се осъществява от сключилия договора министър чрез:

1.  служители от специализираната администрация на съответното министерство;

2.  комисии за контрол по предоставените концесии към съответния министър, сключил концесионния договор, чийто състав той определя със заповед.

(2) Комисиите по ал. 1, т. 2 извършват контрол върху групи концесии съобразно вида на обектите или регионалното им разположение.  Те се състоят от не по-малко от петима членове, в това число председател и заместник- председател.  Председател е заместник-министърът, отговарящ за концесиите в съответното министерство.  В състава на комисиите задължително се включват представители на съответното министерство, на специализираната администрация на Министерския съвет, на Министерството на финансите и на Министерството на околната среда и водите.

(3) Комисиите за контрол върху предоставените концесии могат да канят на своите заседания или при извършването на проверки представители и на съответната областна и общинска администрация, на чиято територия се намират обектите на концесиите, при заявен от тях интерес.

Чл. 45.  (Доп. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм., бр. 27 от 2002 г.) (1) Лицата по чл. 44а, ал. 1, т. 1:

1.  извършват текущ контрол по одобрен от съответния министър график относно изпълнението на концесионните договори, включително по отношение на:

а) техническите параметри на концесията;

б) технологията, свързана с ползването на обекта или с осъществяването на дейността;

в) техническите изисквания, необходими за осъществяване на концесионната дейност;

г) изпълнението на задължителната работна, инвестиционна и рекултивационна програма;

д) определянето на конкретния размер на всяко концесионно плащане съобразно принципите за формиране на концесионното възнаграждение, както и спазване на сроковете за периодичните плащания;

е) поетите задължения за осигуряване на работни места и квалификация на специалистите във връзка с осъществяването на концесията;

ж) изпълнението на мерките за намаляване на отрицателното въздействие на обекта или дейността върху околната среда;

з) други задължения, предвидени в концесионния договор или от действащото в страната законодателство;

2.  изискват от концесионера доказателства за техническото състояние и въздействието върху околната среда на експлоатираните обекти или извършваните дейности, като при необходимост сезират специализираните контролни органи за извършване на проверки;

3.  извършват извънредни проверки на обектите на концесия по нареждане на председателя на комисията за контрол по чл. 44а, ал. 1, т. 2 в съответното ведомство;

4.  отчитат резултатите от извършените проверки пред съответната комисия по чл. 44а, ал. 1, т. 2 и предлагат проект на указания за отстраняване на установени нарушения по изпълнението на концесионния договор;

5.  следят за изпълнението на указанията на комисиите за контрол по предоставените концесии за отстраняване на констатираните нарушения.

(2) Комисиите за контрол по предоставените концесии:

1.  разглеждат внесените от лицата по ал. 1 материали от проверките, като вземат решения или дават указания за отстраняване на констатираните нарушения;

2.  извършват проверки на обектите, при които са налице съществени нарушения на концесионния договор;

3.  съставят, приемат и предоставят на Министерския съвет, на съответния министър и на министъра на финансите годишен доклад за извършения контрол за спазването на задълженията по концесионните договори;  докладът се изготвя въз основа на годишните отчети на служителите по ал. 1, извършените проверки от членове на комисията и постъпилите жалби от трети лица във връзка с осъществяването на концесионната дейност;

4.  при необходимост сезират съответните специализирани държавни контролни органи за данни и нарушения – предмет на тяхната контролна дейност;

5.  правят предложение пред органа, определен да представлява държавата по концесионния договор, за прекратяването на концесията.

(3) Комисиите за контрол по предоставените концесии заседават най-малко веднъж на всеки 3 месеца, като на заседанието си през първото тримесечие на съответната година приемат годишния отчетен доклад по ал. 2, т. 3.

(4) Членовете на комисиите за контрол по предоставените концесии и лицата по чл. 44а, ал. 1, т. 1 имат право:

1.  на свободен достъп до подлежащите на контрол концесионни обекти;

2.  да изискват и проверяват документи, данни, сведения и справки, свързани с изпълнението на задълженията по концесионния договор;

3.  да изискват писмени обяснения от проверяваните лица.

Раздел III

(Нов – ДВ, бр. 27 от 2002 г.)

Прекратяване на договорите за концесия

Чл. 46.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) (1) Концесионните договори могат да се прекратят в случаите по:

1.  член 22, ал. 1 от Закона за концесиите – по взаимно съгласие, или едностранно с писмено предизвестие, направено в срока, предвиден в концесионния договор;

2.  член 23, ал. 2 от Закона за концесиите.

(2) При прекратяване на концесионния договор обезщетението по чл. 22, ал. 4 от Закона за концесиите е в размер, определен в договора.

(3) При констатиране на неизпълнение на условията по концесията, определени с решението по чл. 7 от Закона за концесиите, и на задълженията на концесионера по концесионния договор Министерският съвет със свое решение упълномощава министъра, сключил концесионния договор, да го прекрати в случаите, когато това не е направено с решението по чл. 7 от Закона за концесиите.

Чл. 46а.  (Нов – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) (1) В случаите по чл. 23, ал. 2, т. 3 от Закона за концесиите Министерският съвет може да вземе решение за даване на съгласие концесионният договор да бъде продължен с правоприемник при наличие на следните условия:

1.  да е налице фактическо изпълнение на условията по сключения концесионен договор, в това число по отношение на:

а) финансовите задължения, свързани със заплащане на концесионното възнаграждение и поддържане на парични гаранции;

б) изпълнението на инвестиционната програма за изграждане на производствени мощности и опазване на околната среда;

в) изпълнението на задължението за откриване на работни места за осъществяване на концесионната дейност;

2.  да е представено становище от кмета на съответната община относно целесъобразността от продължаване на концесионния договор с правоприемник;

3.  да не е налице съществено изменение на фактическата обстановка, при което Министерският съвет да прецени за по-целесъобразно да бъде прекратен концесионният договор и да вземе ново решение по чл. 7 от Закона за концесиите.

(2) В случай на неизпълнение на условията по ал. 1, т. 1 правоприемникът следва да е направил писмено заявление, че в определен срок ще изпълни поетите и неизпълнените ангажименти по концесионния договор като условие за неговото продължаване.

Чл. 46б.  (Нов – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) При прекратяване на концесионен договор концесионерът или негов правоприемник е длъжен да предаде обекта на концесия на комисия, назначена от упълномощен министър, а в случаите, когато няма такъв – от министъра, сключил концесионния договор.  За предаването и приемането на обекта се съставя протокол, който се подписва от членовете на комисията и от упълномощен представител на концесионера или на неговия правоприемник.

(2) Когато към датата на прекратяване на концесионния договор юридическото лице на концесионера е прекратено без правоприемник, комисията по ал. 1 съставя констативен протокол.

(3) Срокът за предаване и/или приемане на обекта на концесия се определя с решението на Министерския съвет за прекратяване на концесионния договор.  В случаите, когато концесионният договор се прекратява на друго основание, срокът е 30 дни от датата на прекратяването му.

(4) В състава на комисията по ал. 1 се включват представители на Министерския съвет, на Министерството на финансите, на Министерството на околната среда и водите, на юридическото лице, което по закон управлява обекта на концесия, и други по преценка на съответния министър.

(5) От датата на протокола обектът на концесия се управлява съгласно действащото законодателство.

Чл. 46в.  (Нов – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) Когато обектът на концесия е подземно богатство, в комисията по чл. 46, ал. 1 се включва и представител на областния управител на областта, на чиято територия се намира обектът или преобладаваща част от него.

(2) В случаите по ал. 1 от датата на подписване на протокола физическата охрана на находището на съответното подземно богатство се извършва от областния управител по ал. 1.

Глава осма

ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО КОНЦЕСИИТЕ

(Загл. изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Чл. 47.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) Финансирането на дейността по концесиите се извършва чрез бюджета на Министерството на финансите.

Чл. 48.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г., предишен текст на чл. 48, бр. 13 от 2004 г.) Средствата, определени съгласно Закона за концесиите, като част от приходите за покриване на разходите за осъществяване на концесионната дейност постъпват по бюджета на Министерството на финансите и се разходват за:

1.  заплащане на правни, финансово-икономически, социални и екологични анализи, изготвяне на проектодоговори и документация за предоставяне на концесии, възложени от съответните министерства;

2.  заплащане на извършена техническа работа и изработване на проекти на методики във връзка с предварителната подготовка на обектите и дейностите за предоставяне на концесии, в т. ч. ремонт и реконструкция или изграждане на водовземни съоръжения за минерални води – изключителна държавна собственост;

3.  заплащане на консултантски услуги, експертизи и възнаграждения на членовете и на техническите секретари на конкурсните и тръжните комисии;

4.  възнаграждения на членовете на комисиите за контрол по предоставените концесии и други разходи за осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори;

5.  изграждане на Национален концесионен регистър, архив към него, ведомствени концесионни регистри и информационно осигуряване на дейностите по предоставяне на концесиите;

6.  други мероприятия и дейности, създаващи условия за предоставяне и осъществяване на концесии, включително за оползотворяване на предоставена помощ (бонуси и други подобни допълнителни плащания за развитие на концесионната дейност), придобиване, ремонт и поддръжка на материални активи, обучение на служители и специалисти, публикации и реклама;

7.  (нова – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) финансиране на дейностите по физическа охрана в случаите по чл. 46в, ал. 2.

(2) (Нова – ДВ, бр. 13 от 2004 г.) Възнагражденията на членовете и на техническите секретари за участие в конкурсни и тръжни комисии и на комисиите за контрол по предоставените концесии се определят от съответния министър в размер не по-голям от 100 лв. на заседание.

Чл. 49.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) (1) Министрите изготвят проект по Единната бюджетна класификация за приходите и разходите на съответното министерство по концесионната дейност и го представят в Министерството на финансите в определения срок за изготвяне на проекта на държавен бюджет за съответната година.

(2) Ползването на средствата за концесионна дейност се извършва в съответствие с утвърден от министъра на финансите план за разходите и по ред, определен от Министерството на финансите.

(3) Министерствата и другите бюджетни организации, ползващи средства за концесионна дейност чрез Министерството на финансите, изготвят периодични отчети по Единната бюджетна класификация в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет.

(4) Оперативната работа по отчитане на постъпилите средства от концесиите и финансирането на концесионната дейност се осъществява от специализирано звено в Министерството на финансите.

(5) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Предоставянето на средства за финансиране по чл. 48, ал. 1, т. 7 се извършва след писмено мотивирано искане от страна на съответния областен управител до министъра на финансите чрез министъра на държавната администрация.

Чл. 50.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г.) Министерството на финансите следи аналитично за състоянието на приходите и разходите по концесионната дейност въз основа на докладите по чл. 45, ал. 2, т. 3 и отчетите по чл. 49, ал. 3.

Глава девета

(Изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.)

НАЦИОНАЛЕН КОНЦЕСИОНЕН РЕГИСТЪР И АРХИВ

Чл. 51.  Националният концесионен регистър по чл. 29, ал. 1 от Закона за концесиите, наричан по-нататък „регистъра“, и архивът към него се създават и поддържат от администрацията на Министерския съвет в съответствие с функциите, определени с Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 209 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 4 и 26 от 2000 г.; попр., бр. 27 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 44, 74 и 87 от 2001 г., бр. 81 от 2002 г., бр. 20 и 75 от 2003 г. и бр. 21, 24 и 33 от 2004 г.).

Чл. 52.  (1) Регистърът и архивът към него са публични.

(2) В регистъра се въвеждат и поддържат данните по чл. 30, ал. 1 от Закона за концесиите.

(3) Регистърът се създава и поддържа по начин, който гарантира защита на данните в системата срещу заличаване, неправомерно изменение и ползване.

(4) Архивът към регистъра съдържа на хартиен носител досие за всяка вписана концесия с документите по чл. 31, ал. 1 от Закона за концесиите.

Чл. 53.  (1) Регистърът представлява електронна база данни.

(2) Регистърът се състои от две части:

1.  за концесиите, предоставени от държавата;

2.  за концесиите, предоставени от общините.

Чл. 54.  (1) В 7-дневен срок от сключването на концесионен договор министрите и кметовете на общини изпращат до министъра на държавната администрация:

1.  данните по чл. 30, ал. 1, т. 2 – 11 от Закона за концесиите за откриване на партида за съответната концесия;

2.  оригинален екземпляр от концесионния договор и приложенията към него;

3.  документите по чл. 31, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за концесиите.

(2) В случаите, когато влизането в сила на концесионния договор е поставено в зависимост от изпълнението на определени условия или друг модалитет, органите по ал. 1 изпращат информация и документи, които удостоверяват влизането в сила на договора.

(3) При промяна на вписано обстоятелство, включително при прекратяване на концесионен договор, съответните данни и документи се изпращат в срока и по реда на ал. 1.  Анексите към вписани концесионни договори и приложенията към тях също се изпращат в оригинал.

(4) Данните по ал. 1 и 3 се предоставят по образци и се изпращат едновременно на хартиен носител и в електронен вид.

(5) Министърът на държавната администрация изпраща получените данни и документи по ал. 1 – 3 на длъжностни лица от администрацията на Министерския съвет, които в съответствие с длъжностните си характеристики водят регистъра и поддържат архива към него.

(6) Образците по ал. 4 се утвърждават от министъра на държавната администрация.

Чл. 55.  (1) В 14-дневен срок от получаването на данните и документите по чл. 54, ал. 1 длъжностните лица по чл. 54, ал. 5 извършват проверка за съответствието помежду им и:

1.  откриват партида с идентификационен номер, по която се извършват и всички последващи вписвания;

2.  откриват досие на вписаната концесия, към което прилагат всички документи, предоставени във връзка със съответните вписвания.

(2) При констатиране на несъответствие между данните в образеца и предоставените документи по чл. 54, ал. 1, т. 2 и 3 длъжностните лица извършват съответните корекции в образеца.  В тези случаи действията по ал. 1 се извършват в 20-дневен срок от получаването на данните и документите.

(3) При констатиране на непълноти в предоставените данни или документи длъжностните лица по чл. 54, ал. 5 уведомяват съответния орган.

(4) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 3 органът изпраща липсващите данни и/или предоставя липсващите документи.

(5) В случаите по ал. 3 действията по ал. 1 се извършват в 14-дневен срок от получаването на данните или документите по ал. 3.

Чл. 56.  (1) Последващите вписвания по партидите се извършват в 7-дневен срок от получаването на съответните данни и документи по чл. 54, ал. 3, без да се засягат данните, съдържащи се в предходните вписвания.

(2) Когато предоставените документи доказват прекратяване на съответната концесия, длъжностните лица по чл. 54, ал. 5 закриват партидата, без да заличават направените по нея вписвания.

Чл. 57.  Длъжностните лица по чл. 54, ал. 5:

1.  откриват и поддържат партида за всяка концесия, като вписват и данните по чл. 30, ал. 1 от Закона за концесиите;

2.  поддържат архива към регистъра с досиетата на вписаните концесии;

3.  съставят удостоверения за липса на регистрация по чл. 32 от Закона за концесиите по образец, утвърден от министъра на държавната администрация;

4.  предоставят информацията, за която министър-председателят или упълномощено от него длъжностно лице е приел решение за предоставяне по чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация;

5.  изпълняват и други функции, свързани с водене на регистъра и поддържане на архива към него.

Чл. 58.  Партидата на всяка вписана концесия има идентификационен номер, който се състои от две части:

1.  първа част – буква „Д“ – за концесия, предоставена от държавата, или буква „О“ – за концесия, предоставена от община;

2.  втора част – пореден номер на партидата в съответната част на регистъра.

Чл. 59.  (1) Достъпът до данните от регистъра и информацията в архива към него се осъществява при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация.

(2) Предоставянето на данни от регистъра и на информация от архива към него се извършва от длъжностните лица по чл. 54, ал. 5 след решение на лицето по чл. 57, т. 4.

(3) Достъпът до данните от регистъра се осъществява и чрез страницата на Министерския съвет в интернет.

Чл. 60.  (1) Досиетата към архива се подреждат по идентификационните номера на партидите на вписаните концесии.

(2) До закриване на партидата на съответната концесия досието към нея се съхранява от длъжностните лица по чл. 54, ал. 5.

(3) След закриване на партидата на съответната концесия досието към нея се предава по опис в архива на Министерския съвет, където се съхранява 10 години.

(4) С изтичането на срока по ал. 3 досието на съответната концесия се предава за постоянно съхраняване в Държавния архивен фонд.

Чл. 61.  Цялата документация, свързана с подготвителните действия по предоставянето на концесията, провеждането на процедурите за определяне на концесионер, сключването на концесионния договор, контрола по изпълнението му, прекратяването на концесионния договор и последващите действия до предаване на обекта на концесията от концесионера на концедента, се съхранява от органа, извършил или извършващ конкретните действия.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1.  Лицата, придобили права на основание чл. 5, ал. 3, т. 4 от Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции до влизането в сила на Закона за концесиите, ги осъществяват в съответствие с получените разрешения и сключените договори за определения в тях срок.

§ 2.  (1) Лицата извън случаите по § 1, правомерно придобили или осъществяващи права върху обектите по чл. 4 и дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите преди влизането му в сила и които не са еднолични търговски дружества с държавно имущество и държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, подават заявления до Министерския съвет чрез министерството, комитета или централното ведомство, от което са получили съответните права, в 3-месечен срок от влизането в сила на Закона за концесиите.

(2) Към заявленията се прилагат:

1.  заверени документи, удостоверяващи самоличността или наличието на съответна регистрация на лицата;

2.  заверени документи, удостоверяващи съществуването на предоставените права, срока и условията, при които се осъществяват;

3.  удостоверение от съответните държавни органи, че предоставените права са в сила.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министрите внасят заявленията, придружени със становище по правомерността на заявените права, липсата на нарушения на лицензионните условия, договорите и други изисквания, при които са предоставени или осъществявани придобитите права, както и проект на решение на Министерския съвет по § 3, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите.

§ 3.  (1) (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министерският съвет се произнася с решение по привеждане на заявените права в съответствие със Закона за концесиите.  Решението съдържа съответните данни по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите, упълномощава министъра, който да сключи концесионния договор, и определя органа, който ще осъществява контрол по концесията.

(2) Решението на Министерския съвет по ал. 1 се приема след съгласуване със заинтересуваните министерства и ведомства.

(3) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“.  Концесионният договор се сключва в двумесечен срок от обнародването на решението.

(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При отказ от страна на заявителя да подпише договора в срока по ал. 3 решението по ал. 1 прекратява действието си, а заварените права се погасяват независимо от срока, за който са придобити, освен ако в нормативен акт се урежда друго.

§ 4.  (Изм. – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Искане за предоставяне на концесия без търг или конкурс в случаите по § 3б от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите се подава чрез съответното министерство, което прави предложение по чл. 6, ал. 3 от Закона за концесиите до Министерския съвет.

(2) Когато участващото в дружеството предложител лице по § 3, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите не е в процедура по ликвидация и/или не бъде ликвидирано преди произнасянето на Министерския съвет, при решение за предоставяне на концесия по този ред Министерският съвет задължително се произнася за отнемане правото на ползване на обекта или на извършване на дейността от досегашния ползвател и за начина на осъществяване на стопанска дейност.

§ 5.  Лицата, осъществяващи неправомерно права върху обектите по чл. 4 и дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите, подлежат на санкциониране по специалните закони.

§ 6.  (Нов – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Указания по прилагането на правилника дава Министерският съвет, а по прилагането на глава осма от него – министърът на финансите.

§ 7.  (Предишен § 6 – ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Правилникът се приема на основание § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 73

на Министерския съвет от 27 март 1998 г.

за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за

концесиите, приет с Постановление № 240 на Министерския съвет от 1995 г.

(ДВ, бр. 39 от 1998 г., в сила от 7.04.1998 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 48.  Навсякъде в глава девета думите „регистърът за концесиите“ се заменят с „Националния(т) концесионен регистър“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Допълнителна разпоредба

§ 56.  Определя министрите и председателите на комитети, които съобразно отрасловата им компетентност създават необходимата организация, осигуряват финансирането и правят предложения за предоставяне на концесия по реда на чл. 7, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите съгласно приложението.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 57.  Органите по § 2, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за концесиите внасят заявленията до 31 май 1998 г. в Министерския съвет.  В случаите, когато не са били издадени удостоверения по § 2, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите, съответните органи издават такива във всички случаи, когато правата са били в сила към момента на подаване на заявленията.

§ 58.  Органите за управление на предприятията, за които има изготвени анализи на правното състояние по чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, са длъжни в срок до 2 месеца от обнародването на постановлението да предоставят пред органите по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия информация относно ползването от страна на предприятията на обекти и извършването на дейности, подлежащи на концесиониране.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Постановление № 54 на Министерския съвет от 7 март 2002 г.

за изменениe и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за

концесиите, приет с Постановление № 240 на Министерския съвет от 1995 г.

(ДВ, бр. 27 от 2002 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 28.  Навсякъде в правилника думите „председател на комитет или ръководител на централно ведомство“, „председателите на комитети и ръководителите на централни ведомства“ и „ръководителите на ведомства“ се заличават.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Постановление № 295 на Министерския съвет от 4 ноември 2004 г.

за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за

концесиите, приет с Постановление № 240 на Министерския съвет от 1995 г.

(ДВ, бр. 101 от 2004 г.)

§ 6.  Националният концесионен регистър по изменената глава девета се закрива в срока по § 2, ал. 2 от преходната разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за концесиите (ДВ, бр. 80 от 2004 г.), като архивът към него се предава към новосъздадения архив по чл. 29, ал. 2 от Закона за концесиите.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 8.  Министърът на държавната администрация до 28 февруари 2005 г. утвърждава образците по чл. 54, ал. 4 и чл. 57, т. 3.

Приложение към § 56

(Ново – ДВ, бр. 39 от 1998 г.,

в сила от 7.04.1998 г.,

изм., бр. 48 от 2000 г.,

бр. 27 от 2002 г.)

Министрите съобразно отрасловата им компетентност създават необходимата организация, осигуряват финансирането и правят предложения за предоставяне на концесии по реда на чл. 7, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за концесиите за обектите по чл. 4 и за дейностите по чл. 5 от Закона за концесиите, както следва:

1.  (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Министърът на земеделието и горите:

а) за горите по чл. 4, ал. 1, т. 10 от Закона за концесиите;

б) за хидромелиоративните съоръжения и системи по чл. 4, ал. 1, т. 8 от Закона за концесиите;

в) за биологичните ресурси от континенталния шелф и в изключителната икономическа зона във връзка с тяхното проучване, разработване, добив и използване по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Закона за концесиите.

2.  Министърът на околната среда и водите:

а) за водите по чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за концесиите;

б) за парковете с национално значение по чл. 4, ал. 1, т. 10 от Закона за концесиите;

в) за природните резервати по чл. 4, ал. 1, т. 12 от Закона за концесиите.

3.  (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Министърът на икономиката:

а) за подземните природни богатства по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за концесиите, с изключение на нерудните подземни природни богатства, които се използват като суровини в строителната индустрия, като декоративно- облицовъчни и строителни материали, и на енергийните ресурси;

б) за минералните ресурси на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Закона за концесиите;

в) (отм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.).

4.  Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

а) за нерудни подземни природни богатства по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за концесиите, които се използват като суровини в строителната индустрия, като декоративно-облицовъчни и строителни материали;

б) за крайбрежната плажна ивица по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите;

в) за водоснабдителните съоръжения и системи по чл. 4, ал. 1, т. 8 от Закона за концесиите;

г) (изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) за републиканските пътища.

5.  (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) Министърът на транспорта и съобщенията:

а) за пристанищата за обществен транспорт и за гражданските летища по чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за концесиите;

б) (изм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.) обектите на железопътната инфраструктура, включително земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им;

в) (отм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.).

6.  Министърът на културата – за археологическите резервати по чл. 4, ал. 1, т. 12 от Закона за концесиите и за парковете с национално значение с културно-историческа стойност по чл. 4, ал. 1, т. 10 от Закона за концесиите.

7.  (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2000 г., бр. 27 от 2002 г.) Министърът на енергетиката и енергийните ресурси:

а) за обектите по чл. 4, ал. 1, т. 9 и 11 от Закона за концесиите;

б) за подземните природни богатства – енергийни ресурси по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за концесиите;

в) за енергийните ресурси на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Закона за концесиите;

г) за дейностите по чл. 5, т. 1 и 5 от Закона за концесиите и за производството на радиоактивни продукти по чл. 5, т. 6 от Закона за концесиите.

8.  (Отм. – ДВ, бр. 27 от 2002 г.).

БТВ

Бургас.  Плажове за бедни и за богати – това предвиждат промени в Закона за черноморското крайбрежие. Новите категории ще въведат и нови изисквания за различните типове пясъчни ивици, съобщава БТВ.

Според плановете на Министерството на регионалното развитие и благоустройството плажовете ще се разделят на безплатни, луксозни, за нудисти и за къмпингуващи.

Обмисля се да има шест вида плажове – в курортни комплекси, в населени места, в големите градове, в затворените комплекси, около къмпингите и такива извън урбанизирани територии.

И концесионните такси за тях ще бъдат различни.

Идеята на промените е да не се допускат случаи на ограничаване на свободния достъп. Всъщност обаче новостите ще узаконят именно това, защото ще има плажове “all inclusive” пред затворените комплекси, макар че половината от тях ще са зони със свободен достъп, но срещу заплащане.

Друга група са „плажовете, предлагащи луксозни услуги „.
За обществено безплатно ползване ще са предимно централните плажове в големите градове. На Албена това лято свободната зона е останала празна.

Според собствениците на “Русалка” браншът отдавна настоява за категоризация. Ако плажовете пред затворените комплекси бъдат отделени, ще се избегнат скандали като тези миналия сезон със свободния достъп до селището.

От бранша са категорични за едно – преди да се направи новата категоризация, трябва да се определи колко и кои са плажовете по Черноморието.
През март идеите ще бъдат обсъдени и съгласувани, но едва ли те ще влязат в сила още това лято.

Една от промените предвижда облекчаване на процедурите за концесия. Тъй като досега започваха много късно, търговете приключваха едва през юли, а държавата определяше твърде високи такси, десетки плажове предните години оставаха без стопани.

На основание чл.4 и чл.5 от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи и Решение N 338 / 26.05.08г. на Министерски съвет на Република България, определям следните водни площи и прилежащите плажни ивици, открити и закрити плувни басейни разрешени за ползване през курортния сезон на 2010 година, които следва да бъдат обезопасени съгласно чл.7 от Раздел II на Наредбата, а именно:

ОБЩИНА НЕСЕБЪР – ЗАПОВЕД N 458 /17.05.2010 г.

На основание ПМС 182 / 24.07.96 г. и Раздел I от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи във връзка с чл.7 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и Решение N 338 / 26. 05. 08 г. на Министерски съвет
ЗАПОВЯДВАМ:
На основание чл.4 и чл.5 от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи и Решение N 338 / 26.05.08г. на Министерски съвет на Република България, определям следните водни площи и прилежащите плажни ивици, открити и закрити плувни басейни разрешени за ползване през курортния сезон на 2010 година, които следва да бъдат обезопасени съгласно чл.7 от Раздел II на Наредбата, а именно:
Максимално обезопасяване:
1. Морски плаж „Обзор- мотела“
2. Морски плаж „Обзор- юг“
3. Морски плаж „Обзор- централен“-
4. Морски плаж „Емона- Бунарджика“
5. Морски плаж „река Вая“
6. Морски плаж „Иракли“
7. Морски плаж „Елените“
8. Морски плаж „ Козлука“
9. Морски плаж „ Робинзон“-
10. Морски плаж „Св. Влас -Манастира“
11.Морски плаж „Св. Влас – Къмпинга“
12.Морски плаж „ Св. Влас-изток“
13.Морски плаж “ Св. Влас- Нов плаж “
14.Морски плаж „ Св. Влас-Болницата“
15.Морски плаж „ Делфин „
16.Морски плаж „ Слънчев бряг- север“
17. Морски плаж „Слънчев бряг- централен“
18. Морски плаж „Слънчев бряг- юг“
19. Морски плаж „ Несебър-изток“ .
20. Морски плаж „Несебър- стар град „ /при Буната /
21. Морски плаж „ Несебър- юг „
22. Морски плаж „Равда -централен“
23. Морски плаж „ Равда – Национален детски комплекс“
24. Морски праж „ Равда- ХТИ „
25. Морски плаж „ Равда- НСА“
26. Морски плаж „ Равда- Олимпийски надежди „
27. Морски плаж „ Равда- Академика „
28. Открит плувен басейн- „Аква парк – Равда „
29. Открит плувен басейн- „Аква парк- Слънчев бряг „
30. Открит плувен басейн- „Аква парк- Елените „
31. Морски плаж „Обзор – детски лагери”
- Открити плувни басейни- във всички хотели в Слънчев бряг и град Несебър
Средно обезопасяване
1. Морски плаж „Смирките”
2. Морски плаж „Емона-юг”
Минимално обезопасяване
1. Река „Перперидере“
2. Река „Козлука „
3. Река „Хаджийска „
4. Река „Двойница”
I. Обезопасяване на водните площи:
1. През летния сезон от 1 май до 30 октомври стопаните на водните площи, забранени за къпане и плуване са длъжни да поставят забранителни, предупредителни и информационни знаци, посочени в приложението към горепосочената наредба.
2. През активния сезон от 1 юни до 30 септември, собствениците на на по- големите водни площи са задължени да осигурят плавателен съд със съответните сигнали и спасителни средства.
3. На всички обекти разрешени за къпане и плуване, както и в детските лагери, да се назначават задължително само правоспособни водни спасители със заверени за сезона талони от водноспасителната служба на БЧК – регион Бургас.
4. Предохранителните мерки в разрешените и забранени за къпане и плуване водни площи възлагам на собствениците на тези обекти и упълномощени представители на кметствата, на чиято територия се намират.
II. Забранявам къпане и плуване във всички останали водни площи на територията на общината – язовири, реки, канали, изравнители и неохраняемите морски плажове.
III. Обявявам сезона за къпане през лято 2010 г. от 01.06.2010 г. до 30.09.2010 г. за всички плажове с действаща легитимна концесия до момента на издаването на заповедта и за тези участвали в конкурса след 01.07.2008 г., с изключение на:
Морски плаж „ Слънчев бряг- север“, Морски плаж „Слънчев бряг- централен“, Морски плаж „Слънчев бряг- юг“, за които сезонът за къпане се определя от 15.05.2009 г. до 30.09.2008 г.
IV. Стопаните на водните площи и плажни ивици да спазват най- строго всички изисквания на Наредбата, като осигурят водното спасяване, медицинско осигуряване и санитарно-хигиенното обезпечаване на обектите съгласно Закона за Черноморското крайбрежие.
V. Лицата, които нарушават разпоредбите на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи, носят административно – наказателна отговорност по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по- тежко наказание.
VI. Заповедта следва да бъде поставена на видно място в общинската администрация и други обществено достъпни места и се обяви чрез медиите. Копие от заповедта да се изпрати до Областна администрация гр.Бургас, Обл. съвет на БЧК, РИОКОЗ, РПУ -Несебър, собствениците на водни обекти, кметовете по места и директорите на училища.
VII. Контрол по изпълнението на настоящата Заповед възлагам на Комисията по проблемите на водното спасяване, назначена със заповед N 311/ 27.04.2009г.
КМЕТ НА ОБЩИНА НЕСЕБЪР: / Н. ДИМИТРОВ/

Ползван източни: http://www.nessebar-news.com/news/

Министерският съвет прие постановление за изменение и допълнение на Методиката за определяне размера на минималната наемна цена при отдаване под наем на морските плажове по реда на чл. 8, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

Промените целят да се повиши интересът към отдаването под наем на морски плажове, като се предлага да бъдат намалени първоначалните наемни цени (начална тържна цена) за сезон 2010 г., чрез корекция на размера на отчислението.

Най-атрактивните и носещи най-високи приходи морски плажове вече са предоставени на концесия. Отдаваните под наем като цяло не са толкова атрактивни и не носят високи приходи, както плажовете на концесия, и първоначалните наемни цени за тях не следва да са съпоставими и по-високи от концесионните възнаграждения, определени въз основа на проведените конкурси или открити процедури за определяне на концесионери.

Отдаването под наем ще гарантира осигуряването на плажовете със задължителни дейности като водно спасяване, медицинско обслужване и санитарно-хигиенно поддържане, което ще ги направи и по-безопасни. Създава се нов член в методиката, с който се дава възможност за увеличаване на минималната наемна цена до 20 на сто за силно атрактивни и посещаеми морски плажове.

Далян северно от Созопол. Снимка: Александър Иванов

Далян (от турски dalyan), е стационарно крайбрежно съоръжение за улов на пасажна риба. Представлява мрежи, разположени вертикално във водата, перпендикулярно на брега. Състои се от  палузи (колове), стабилизирани в долната си част с камъни към дъното, а в горната – с проволка помежду си. На палузите се закрепят мрежите – права преградна мрежа, която отклонява пасажа, и затворена, в която се събира рибата.

Далян не се поставя навсякъде. Той трябва хем да е отворен за пасажите риба, които да влязат вътре, хем да е защитен предимно от източните ветрове. Отчитат се и теченията, и релефа на дъното. Обикновено далянът се прави в залив, тъй като и лек полъх на вятъра създава течения, които пречат рибата да влезе в мрежите.

С разширяването на морския туризъм даляните влизат в конфликт с интересите му. Те привличат някои туристи от плажа да плуват към тях или до тях, което само по себе си е предпоставка за инцидент. Водно течение също може да отнесе невнимателен плувец в мрежите и да доведе до удавяне.

На крайбрежните ивици, където има плажуващи хора (плажовете), даляните застрашават живота и здравето на хората.

Не са малко и случаите на инциденнти с джетове или моторни лодки. Високите скорости, развивани от тях, са предпоставка за сериозни наранявания или смърт, което периодично се случва.

Тъй като съгласно Закона за рибарството и аквакултурите, даляните са промишлени съоръжения, държавна собственост и се отдават на концесия, то държавата трябва да регулира проблема, като през летния туристически сезон разпореди премахването им от плажните ивици.

От своя страна водноспасителните служби по плажовете трябва да водят наблюдение на намиращите се в близост даляни и да реагират според обстоятелствата.

Ползвани източници:

http://more.info.bg/article.asp?articleID=272798

http://more.info.bg/addComment.asp?articleID=437547

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%28%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%29

ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ

В сила от 01.01.2008 г.

Обн. ДВ. бр.48 от 15 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 2009г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със:

1. условията и реда за определяне на териториалния обхват на Черноморското крайбрежие и на крайбрежната плажна ивица, изискванията, правилата и нормативите за тяхното устройство, ползване, застрояване и опазване;

2. правомощията и координацията на дейността на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и на органите на местното самоуправление, както и взаимоотношенията им с физическите и юридическите лица при осъществяване на държавната политика по устройство на Черноморското крайбрежие.

Чл. 2. Основните цели на закона са:

1. създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие;

2. осигуряване на свободен обществен достъп до морския бряг;

3. опазване, съхраняване и разумно използване на природните ресурси;

4. предотвратяване и намаляване на замърсяването на Черноморското крайбрежие;

5. защита на морския бряг от ерозия, абразия и свлачищни процеси;

6. възстановяване и опазване на естествения ландшафт и културно-историческото наследство.

Чл. 3. Черноморското крайбрежие обхваща частта от:

1. територията на страната, попадаща в обхвата на охранителните зони по чл. 9 и островите във вътрешните морски води и териториалното море;

2. акваторията на Черно море, с широчина 200 м, измерена от линията на най-големия отлив от брега.

Чл. 4. (1) Гражданите имат право на свободен и безплатен достъп до морския бряг и на свободно ползване на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5.

(2) Достъпът на гражданите до обектите по ал. 1 се осигурява чрез предвижданията на:

1. устройствените планове, включително на парцеларните планове за изграждане на обектите на техническата инфраструктура, обслужваща териториите по ал. 1;

2. схемите по чл. 22, ал. 1, т. 2.

(3) За части от територията на обектите по ал. 1 достъпът на гражданите може да бъде ограничен само в случаите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, охраната и контрола на държавната граница, опазването на защитени територии и обекти, при опасност за здравето или живота им, както и в други случаи, определени със закон.

Чл. 5. (1) Физическите и юридическите лица имат право на информация за предвижданията на устройствените планове и за инвестиционните дейности, осъществявани на територията на Черноморското крайбрежие. Информацията се предоставя по реда на Закона за достъп до обществена информация и чрез интернет страницата на съответната община.

(2) Актовете и действията на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и на органите на местното самоуправление, свързани с развитието и устройството на Черноморското крайбрежие, са публични и не представляват класифицирана информация, с изключение на тези, които са свързани с националната сигурност и отбраната на страната.

Глава втора.
КРАЙБРЕЖНА ПЛАЖНА ИВИЦА. ПОЛЗВАНЕ

Чл. 6. (1) Крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория.

(2) Морският плаж е обособена територия, представляваща част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани процеси на взаимодействие на морето със сушата.

(3) Морските плажове са изключителна държавна собственост.

(4) Публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са:

1. морските плажове;

2. брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти – държавна собственост, извън границите на населените места;

3. прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони;

4. пясъчните дюни;

5. островите, включително и изградените от човешка дейност.

(5) Публична общинска собственост, която не може да бъде обявена за частна, са брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, с изключение на тези по ал. 4, т. 2.

(6) Границите на обектите по ал. 4 и 5 се определят чрез преки геодезични измервания и се отразяват в кадастралната карта и в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

(7) За обектите по ал. 4 и 5 се изработват специализирани карти, регистър и информационна система по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Условията и редът за изработването и поддържането на специализираните карти, регистъра и информационната система се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 7. (1) Морските плажове с прилежащата им акватория могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите за срок до 10 години. Широчината на прилежащата акватория, включена в обекта на концесия, не може да бъде повече от 200 м.

(2) Концесионерът осигурява осъществяването на задължителните дейности и свободен безплатен достъп на морския плаж и поставя указателни табели със схеми на отделните зони и условията на концесията.

(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Началният срок на концесията е 1 януари на годината, следваща сключването на концесионния договор, а крайният срок – 31 декември на годината, в която изтича срокът на договора.

(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Когато при изтичане на крайния срок на концесията за съответния морски плаж е открита процедура за предоставяне на нова концесия, без да е сключен концесионен договор, срокът на действащия договор се удължава до влизането в сила на концесионния договор за новата концесия.

(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Морските плажове, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за срок до 5 години срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена и да извършва задължителните дейности.

(6) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството със заповед може да предоставя правомощията си по ал. 5 на съответния областен управител.

(7) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Морски плажове, които не са предоставени на концесия или по реда на ал. 5, са неохраняеми морски плажове.

(8) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Концесионерът извършва към концедента концесионно плащане.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. извършва подготвителните действия за предоставяне на концесии за морски плажове при условията и по реда на Закона за концесиите;

2. внася в Министерския съвет предложения за предоставяне на концесии за морските плажове;

3. организира процедурите за определяне на концесионер;

4. сключва концесионните договори;

5. провежда процедури за отдаване под наем на морски плажове и сключва наемните договори;

6. ежегодно до 31 май обявява със заповед списък на неохраняемите морски плажове и организира поставянето на предупредителни табели на тях; заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (В сила от 01.01.2009 г.) Минималният размер на концесионното плащане, съответно на наемната цена, за морски плажове се определя по методика, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Петдесет на сто от сумата на концесионното плащане, съответно на наемната цена, се внася в бюджета на общината, на чиято територия се намира съответният плаж.

Глава трета.
ЗОНИ ЗА ТЕРИТОРИАЛНОУСТРОЙСТВЕНА ЗАЩИТА

Чл. 9. На територията на Черноморското крайбрежие се създават следните охранителни зони:

1. зона „А“ с режим на особена териториалноустройствена защита;

2. зона „Б“ със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси.

Чл. 10. (1) Зона „А“ обхваща частта на акваторията на Черно море по чл. 3, т. 2, крайбрежната плажна ивица, пясъчните дюни и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове.

(2) В зона „А“ се забраняват:

1. строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на пясъчните дюни;

2. строителството на плътни огради;

3. поставянето на заграждения, ограничаващи свободния пешеходен достъп до обектите по чл. 6, ал. 4 и 5, освен в случаите по чл. 4, ал. 3;

4. търсенето, проучването и експлоатацията на природни богатства, с изключение на дейностите, свързани с добива на лечебна кал, сол, минерални води и с изграждането на геозащитни, брегозащитни и брегоукрепителни съоръжения;

5. заустването на непречистени отпадъчни води, като количеството и качеството на пречистените води трябва да отговаря на изискванията за индивидуални емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, издадено съгласно изискванията на Закона за водите;

6. изграждането и експлоатацията на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;

7. употребата на продукти за растителна защита и минерални торове, с изключение на регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове;

8. развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.

(3) В зона „А“ извън територията на морските плажове се разрешават:

1. изграждането на пристанища и пристанищни съоръжения, на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения, на пречиствателни станции, както и на други обекти на техническата инфраструктура, необходима за обслужване на урбанизираните територии, непопадащи в забраните по ал. 2;

2. строителството на други обекти, извън посочените в т. 1, при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.) – до 20 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 0,5;

в) минимална озеленена площ (П озел.) – най-малко 70 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването – ниско, с височина до 7,5 м;

3. поставянето на преместваеми обекти и съоръжения;

4. осъществяването на дейностите по ал. 4, т. 5 – 7, както и на други дейности, непопадащи в забраните по ал. 2;

5. изграждането на подводни или плаващи обекти в акваторията по чл. 3, т. 2, свързани с туристическата функция на крайбрежието.

(4) На територията на морските плажове се разрешават:

1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) поставянето на плажни принадлежности, като се осигурява не по-малко от 50 на сто от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите;

2. поставянето на преместваеми обекти и съоръжения: за здравно и за санитарно-хигиенно обслужване, за водоспасителна и за спортно-развлекателна дейност, за бързо хранене и за поддържане на морските плажове;

3. изграждането на техническа инфраструктура, необходима за използване на обектите по т. 2, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната и за осигуряване безопасността на корабоплаването;

4. изграждането на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения;

5. реализирането на ландшафтноустройствени и паркоустройствени мероприятия;

6. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) извършването на специализирани дейности по опазване на единични и групови културни ценности;

7. извършването на изследвания, свързани с опазване на околната среда.

(5) Обектите по ал. 4, т. 2 могат да заемат общо:

1. до 2 на сто от площта на морския плаж, но не повече от 400 кв. м – на морските плажове с площ до 40 дка;

2. до 1 на сто от площта на морския плаж – на морските плажове с площ над 40 дка.

(6) Териториите от зона „А“, попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 11. (1) Зона „Б“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона „А“, с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на закона.

(2) В зона „Б“ се забраняват:

1. изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци;

2. заустването на непречистени отпадъчни води, като количеството и качеството на пречистените води трябва да отговарят на изискванията за индивидуални емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, издадено съгласно изискванията на Закона за водите;

3. употребата на продукти за растителна защита и минерални торове, с изключение на регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове;

4. развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.

(3) Териториите от зона „Б“, попадащи в границите на защитени територии или на защитени зони, запазват режимите си на опазване, ползване и управление, определени по реда на Закона за защитените територии и на Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 12. В зона „Б“ се разрешава осъществяване на дейности, непопадащи в забраните по чл. 11, ал. 2 и 3, и строителство, свързано със:

1. създаване на нови или разширяване на границите на населени места, курорти и курортни комплекси при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.) – до 30 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 1,5;

в) минимална озеленена площ (П озел.) – 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването – средно, с височина до 15 м;

2. създаване на нови или разширяване на границите на ваканционни селища при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.) – до 30 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 1,2;

в) минимална озеленена площ (П озел.) – 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването – ниско, с височина до 10 м;

3. създаване на нови или разширяване на границите на вилни зони при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот:

а) плътност на застрояване (П застр.) – до 40 на сто;

б) интензивност на застрояване (К инт.) – до 0,8;

в) минимална озеленена площ (П озел.) – 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;

г) характер на застрояването – ниско, с височина до 7,0 м;

4. изграждане на обекти, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, непопадащи в забраните по чл. 11, ал. 2.

Чл. 13. (1) Разрешенията за строеж за изграждане на разрешените обекти в зона „А“ и в зона „Б“ се издават при наличие на необходимата техническа инфраструктура за енергоснабдяване, водоснабдяване, за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, както и за събиране и обезвреждане на битови и строителни отпадъци.

(2) При липса на техническа инфраструктура по ал. 1 тя може да бъде изградена при условията и по реда на чл. 69 от Закона за устройство на територията.

(3) Поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на селищните образувания с национално значение се разрешава по схема, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 14. (1) Държавата и общините осигуряват транспортни връзки с републикански или местни пътища, както и пешеходни и велосипедни алеи до морските плажове, в съответствие с разпоредбите на Закона за пътищата.

(2) Обектите за транспортна връзка и за пешеходно и велосипедно движение се определят с подробен устройствен план за съответната територия на общината.

(3) Собствениците на недвижими имоти, през които подробният устройствен план предвижда преминаване на обекти за пешеходно движение, учредяват право на преминаване в полза на съответната община по реда на чл. 192, ал. 1 от Закона за устройство на територията в тримесечен срок от влизането в сила на плана.

(4) При отказ на собствениците да учредят право на преминаване в срока по ал. 3 имотът или част от него се отчуждава в полза на съответната община при условията и по реда на Закона за общинската собственост.

Чл. 15. Забранява се извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. Изключение се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи.

Чл. 16. (1) Инвестиционните проекти за разрешените по този закон обекти, попадащи в зона „А“ и в зона „Б“, се приемат от общинския експертен съвет по устройство на територията, след което се одобряват от главния архитект.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) В състава на съвета по ал. 1 задължително се включват представители на регионалните служби на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на земеделието и продоволствието, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на отбраната, на Министерството на здравеопазването и на съответния областен управител, по един представител на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и представители на общинската администрация, определени със заповедта на кмета на общината по чл. 5, ал. 4 от Закона за устройство на територията.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Инвестиционните проекти за обекти по ал. 1, попадащи в територии за културно-историческа защита, и такива, засягащи единични културни ценности, се внасят за разглеждане и приемане от общинския експертен съвет след съгласуване с Министерството на културата по реда на Закона за културното наследство.

(4) Инвестиционните проекти за обекти по ал. 1, попадащи в защитени територии или в защитени зони, се внасят за разглеждане и приемане от общинския експертен съвет след съгласуване, извършено по реда на Закона за защитените територии или на Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 17. Промяна на предназначението на земеделски земи и на гори и земи от горския фонд, попадащи в зона „А“ и в зона „Б“, за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план.

Глава четвърта.
УСТРОЙСТВО НА КРАЙБРЕЖИЕТО

Чл. 18. (1) Устройството и развитието на Черноморското крайбрежие се извършват въз основа на:

1. специализирана устройствена схема за територията на Черноморското крайбрежие;

2. общи устройствени планове за територията на общините по чл. 3, т. 1;

3. подробни устройствени планове на общините по чл. 3, т. 1 за:

а) съществуващи урбанизирани територии;

б) нови урбанизирани територии, предвидени по съответния общ устройствен план, включващи територии от зони „А“ и „Б“;

4. специализирани планове за земеделските земи, горите и земите от горския фонд, защитените територии и зони и нарушените територии, които се изработват и приемат по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, Закона за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд, Закона за горите, Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие.

(2) Плановете по ал. 1, т. 2 – 4 съдържат правила и нормативи за прилагането им.

(3) Плановете по ал. 1, т. 2 и 3 се съобразяват с правилата и нормативите на Закона за устройство на територията и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, доколкото не противоречат на този закон.

(4) Изискванията за обема, съдържанието, техническото изпълнение и оформяне на устройствената схема и плановете по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 117 от Закона за устройство на територията.

Чл. 19. (1) Създаването, общественото обсъждане, съгласуването, разглеждането и одобряването на специализираната устройствена схема по чл. 18, ал. 1, т. 1, както и на нейните изменения се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

(2) Възлагането на изработването на общите устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 2, както и на техните изменения се извършва от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Общественото обсъждане и съгласуването на тези планове се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

(3) Общите устройствени планове по ал. 2 се приемат от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика по предложение на съответния общински съвет и се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се обнародва в „Държавен вестник“. Заповедта за одобряване на плана е окончателна и не подлежи на обжалване.

(4) Създаването, съгласуването, съобщаването, приемането и одобряването на подробните устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 3, както и на техните изменения се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

(5) Одобряването на устройствената схема по ал. 1 и на плановете по ал. 2 и 4 се извършва след провеждане на процедурите за екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда. Екологичната оценка е част от устройствената схема и от съответния план.

Чл. 20. Със специализираната устройствена схема за Черноморското крайбрежие се определят:

1. общата структура на територията и устройствените изисквания към развитието на територията и акваторията;

2. териториите за извършване на стопанска дейност;

3. обектите на техническата инфраструктура с национално и регионално значение;

4. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) мероприятията за опазване на околната среда, биологичното разнообразие, природните ресурси и културните ценности;

5. общият режим за използване на водните, горските, поземлените и рекреационните ресурси;

6. териториите и акваториите с ограничителни режими на устройство и застрояване.

Чл. 21. (1) С общите устройствени планове за териториите на общините по чл. 3, т. 1, както и с правилата и нормативите за тяхното прилагане се определят:

1. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) пределно допустимите рекреационни капацитети на курортните населени места и селищни образувания, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища и вилните зони по критерии, определени с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

2. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) необходимите мероприятия за брегозащита, опазване, възстановяване и подобряване естетическите качества на териториите, мерките за опазване и възстановяване на характера на ландшафта и на културните ценности;

3. териториите и зоните, в които не се допуска ново строителство и разширяване на строителните граници на съществуващите урбанизирани територии;

4. устройствените правила и нормативи за застрояване на съществуващи и бъдещи урбанизирани територии;

5. урбанизираните, земеделските, горските и нарушените територии;

6. териториите, които ще се устроят като крайбрежни паркове и градини;

7. специфичните изисквания, правила и нормативи за устройство на територията и акваторията.

(2) В общите устройствени планове за териториите на общините по чл. 3, т. 1 се отразяват:

1. границите на крайбрежната плажна ивица, определени по реда на чл. 6;

2. границите на зоните по чл. 10, 11 и 12;

3. териториите на защитените и рекреационните гори;

4. териториите на защитените територии и защитените зони;

5. (изм. – ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) териториите и участъците от акваторията със статут на културни ценности;

6. границите на териториите с ограничителен режим, подчинен на изисквания, свързани със сигурността и отбраната на страната, включително охраната и контрола на държавната граница.

Чл. 22. (1) Към подробните устройствени планове по чл. 18, ал. 1, т. 3 се изработват специализирани схеми за:

1. прилежащата акватория;

2. преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове.

(2) Със схемите по ал. 1, т. 1 се определят зоните за:

1. санитарна охрана и къпане;

2. развитие на водни спортове;

3. подводна археология и подводен туризъм;

4. пристанища и пристанищни съоръжения, брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни съоръжения, както и за други съоръжения или обекти, свързани с туристическата функция на крайбрежието и стопанския риболов;

5. осъществяване на дейности, свързани с националната сигурност и отбраната на страната.

(3) Одобряването на схемите по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията, като се спазват определените райони на съществуващо и перспективно ползване на водите и на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води.

Глава пета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 23. За нарушаване на разпоредбите на чл. 10, 11, 12, 15, 17 и на § 3 физическите лица се наказват с глоба, а на едноличните търговци и на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.

Чл. 24. (1) Физическо лице, което ограничава свободния достъп до морски плаж или определя такси за това, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв., а при повторно нарушение – до 12 000 лв.

(2) За нарушения по ал. 1, извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налага имуществена санкция в размер от 6000 до 12 000 лв., а при повторно нарушение – до 24 000 лв.

Чл. 25. (1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината, както и от длъжностни лица, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината, съответно от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощени от него длъжностни лица, освен ако в закон е предвидено друго.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Задължителни дейности на морския плаж“ са дейностите по осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинско обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж.

2. „Морски бряг“ е тясна ивица от земната повърхност на контакта и взаимодействието между сушата и морето. Състои се от подводна и надводна част и се характеризира с разнообразен напречен профил, развит непосредствено от бреговата линия, навътре във водата и сушата.

3. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) „Активна плажна площ“ е площта от морския плаж, която се ползва:

а) за осъществяване на задължителните дейности;

б) за поставяне на преместваеми обекти, с изключение на тези, предназначени за осигуряване безопасното ползване на плажа;

в) от посетителите на плажа за: разполагане на платени и неплатени (лични) плажни принадлежности; свободно пешеходно придвижване върху територията на плажа, включително върху преместваеми пешеходни пътеки; удобно използване на преместваемите обекти и улесняване придвижването и ползването на плажните услуги от хората с увреждания.

4. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) „Плажни принадлежности“ са чадъри, шезлонги, постелки, плажни дюшеци и други, използвани от посетителите на морския плаж.

§ 2. За неуредените в глави трета, четвърта и пета въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Ръководителите на търговските дружества и предприятията по чл. 1, ал. 3 от Търговския закон на територията на Черноморското крайбрежие, които при производствената си дейност отделят вредни вещества, включени в приложения I и II на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, предприемат необходимите мерки за ограничаване на отделянето им в съответните норми, като разработват програми, които се представят за утвърждаване от министъра на околната среда и водите или по реда на глава седма, раздел II на Закона за опазване на околната среда, не по-късно от една година от влизането в сила на този закон.

§ 4. Действащите общи устройствени планове, в обхвата на които попадат устройствените зони по този закон, се привеждат в съответствие с изискванията на чл. 10, 11, 12 и 21 в срок две години от влизането в сила на закона.

§ 5. (1) Забраните по чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 не се прилагат за законно изградените и разрешени обекти, както и за одобряване на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове.

(2) Незаконно изградените обекти на територията на морските плажове и на обектите по чл. 4, ал. 2, т. 1 се премахват от лицата, които са ги изградили, в едномесечен срок от влизането в сила на закона, като строителните площадки се рекултивират от тях след премахването на обектите.

(3) След изтичането на срока по ал. 2 обектите се премахват в 6-месечен срок от органите на Дирекцията за национален строителен контрол при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

§ 6. Одобряването на плановете по чл. 18, ал. 1, т. 3, които към датата на влизането в сила на този закон са внесени за съобщаване, приемане и одобряване по реда на чл. 128 от Закона за устройство на територията, се довършва по досегашния ред, но при спазване на изискванията на този закон.

§ 7. Сключените до влизане в сила на този закон концесионни договори за части от крайбрежната плажна ивица, се привеждат в съответствие с разпоредбите на този закон и на Закона за концесиите, както следва:

1. за морските плажове, които са извън строителните граници на урбанизираните територии и за които няма влезли в сила подробни устройствени планове, концесионните договори се привеждат в съответствие с условията на концесията за услуга;

2. за морските плажове, които попадат изцяло или частично в строителните граници на урбанизираните територии, за които има влезли в сила подробни устройствени планове и в чиито граници са включени и други територии, концесионните договори се привеждат в съответствие с условията на концесията за услуга, а предвижданията на подробните устройствени планове се включват по реда на чл. 70, ал. 3, т. 3 от Закона за концесиите като задължение за допълнителна инвестиция от страна на концесионера, която включва извършване на частични строително-монтажни работи, необходими за реализиране на подробния устройствен план;

3. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) за морските плажове с действащи концесионни договори, които включват пясъчни дюни, площта на дюните остава в концесионната площ до прекратяване на концесионния договор;

4. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) извън случаите по чл. 7, ал. 3 срокът на всички действащи концесионни договори се удължава при съгласие на концесионера до 31 декември на годината, в която изтича договореният срок на концесията.

§ 8. Границите на зона „А“ и зона „Б“, определени в чл. 10 и 11, се отразяват служебно в 6-месечен срок от влизането в сила на закона върху кадастралните карти – по реда на глава шеста от Закона за кадастъра и имотния регистър, или върху кадастралните планове, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България (обн., ДВ, бр. 35 от 1979 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 104 от 1996 г.; отм., бр. 34 от 2000 г.) и Закон за териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 29 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм., бр. 87 от 1974 г., бр. 3 и 102 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 3 от 1980 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 14 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г.; попр., бр. 32 от 1990 г.; изм., бр. 15 от 1991 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 104 от 1996 г., бр. 41 и 79 от 1998 г.; попр., бр. 89 от 1998 г.; изм., бр. 124 и 133 от 1998 г., бр. 26 и 86 от 1999 г., бр. 14 и 34 от 2000 г.; отм., бр. 1 от 2001 г.), и върху плановете и картите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд – по реда на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър.

§ 9. Наредбите по чл. 6, ал. 7 и по чл. 21, ал. 1, т. 1 се издават в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.

§ 10. Изпълнението на закона се възлага на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

§ 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

————————-

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 1 юни 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 67 ОТ 2008 Г.)

§ 53. Започнатите подготвителни действия и откритите процедури за предоставяне на концесия към датата на влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 55. Действащите концесионни договори за морски плажове се привеждат в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 4, т. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие в срок три месеца от влизането в сила на този закон.

§ 56. Разпоредбата на § 54, т. 2, относно чл. 8, ал. 2, изречение второ, влиза в сила от 1 януари 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 10.04.2009 Г.)

§ 44. Законът влиза в сила от 10 април 2009 г., с изключение на чл. 114, ал. 2 и чл. 126, които влизат в сила от 10 април 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

(ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 16.10.2009 Г.)

§ 59. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

(ОБН. – ДВ, БР. 92 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 20.11.2009 Г.)

§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Да бъде спасител мечтае почти всяко момче. Тази професията е определено атрактивна и отговорна. В обществото обаче, по-скоро се смята, че да си спасител е несериозно, че с това се занимават предимно „гларуси”, които не умеят друго и  поради тази причина са се захванали именно с това. Разпространено е мнението, че да си спасител означава да събираш тен на плажа, да сваляш мацки и да работиш докато си почиваш.
Ако се прави характеристика на истинския воден спасител обаче, на преден план излизат други качества. Той трябва да е отговорен, сериозен към работата си, да е смел и себеотрицателен спасявайки чужд живот, да е подготвен когато най-лошото се случи.

В САЩ например, професията спасител е еднакво престижна и уважавана от обществото с тази на пожарникаря, полицая и лекаря. Там обаче, обществената култура и солидарност са изграждани с десетилетия.

В България плажната култура и познанията на посетителите на морския бряг са прекалено ниски като цяло. Това от своя стана е сериозна предпоставка за възникване на водни инциденти.

Съществува проблем в комуникацията спасител – плажуващ. Тя не се изчерпва с указанията за флаговата сигнализация на гърба на всяка вишка или с поставянето на плажа на табели със задълженията на гражданите. Опитът показва, че малка част от посетителите на плажа чете написаното и е наясно с флаговата сигнализация.

Към днешна дата спасителят на плажа може да дава указания и съвети, но няма никакви правомощия, с които да задължи плажуващите да ги спазват. Ако се случи инцидент обаче, отговорност за него носи спасителят.
Изключително трудно е да накараш някой, когото не го е грижа за собствения му живот, да спазва правилата, което кара голяма част от спасителите да се отказват от професията.

На мястото на отказалите се спасители се появяват други, нови и неопитни. Част от тях са дошли  на плажа не да работят, а да се забавляват. Забавлението е част от тази професия, но когато вземе превес над сериозността на тази длъжност, възниква проблем. Той е в това, че залогът е човешкият живот, а хората разчитат, че някой ги охранява и спират да правят разлика от спасител до спасител. Те слагат всичко под общ знаменател на “гларус”, “ бройкаджия” и пр.

Няма да е лъжа, ако се каже, че голяма част от спасителите не са на нужното ниво.  За да бъдат пълноценни във всяка една ситуация са необходими регулярни тренировки (спортни и тактически), а и опреснителни мероприятия, каквито на много плажове няма.

Връзката на спасителя с представител на закона, в случая – полицията към днешна дата също не е изградена, а е абсолютно необходима. Спасителят е достатъчно зает с наблюдението на водната площ, за да следи и за кражби или за изгубени деца  на плажната ивица.
В последните няколко години се наблюдава и недостиг на спасители по плажовете. Причините за това са различни. Повече от кандидатите се задоволяват да вземат свидетелство за спасител на басейн, което се добива значително лесно. Условията на работа, заплащането и квартирата са почти идентични, а на места и по- добри от тези на плажа. Хората просто не са стимулирани да работят на плажа, където отговорността и усилията са значително по-големи от тези на басейн. В същото време възнаграждението е ниско за такава рискова професия, отговаряща за човешкия живот.

Към момента въпреки световната финансова криза, немалко добре обучени хора избират да упражняват спасителска дейност в чужбина, където и условията, и заплащането са много по-добри от колкото в нашата страна.

Георги Димитров

ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ

В сила от 01.07.2006 г.

Обн. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.53 от 30 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008г., изм. ДВ. бр.67 от 29 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за предоставяне, изпълнение и прекратяване на концесии.

Чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Концесията е право на експлоатация върху обект и/или на услуга от обществен интерес, предоставено от концедент на търговец – концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и да управлява и поддържа обекта на концесията или да управлява услугата на свой риск.

(2) Концесията се предоставя въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес, сключен между концедента и концесионера.

(3) Според предмета си концесиите са:

1. концесия за строителство;

2. концесия за услуга;

3. концесия за добив.

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Концесията за строителство има за предмет частично или цялостно изграждане на обекта на концесията и неговото управление и поддържане след въвеждането му в експлоатация на риск на концесионера, като възнаграждението се състои в правото на концесионера да експлоатира обекта на концесията или от това право и компенсация от страна на концедента по чл. 6.

(2) Правото на концесионера да експлоатира обекта на концесията включва предоставянето на услуга от обществен интерес и/или извършването на други стопански дейности срещу получаването на приходи.

(3) Изграждането на обекта на концесията включва дейностите по неговото строителство или проектиране и строителство за срока на концесията, както и възстановяването на обекта след случай на непреодолима сила.

(4) Управлението и поддържането на обекта на концесията включва поддържането в наличност на обекта и на услугите и стопанските дейности, които се осъществяват чрез него, и осигуряването на непрекъснатост и ниво на качество на предоставяните услуги в съответствие с клаузите на концесионния договор.

Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Концесията за услуга има за предмет управлението на услуга от обществен интерес на риск на концесионера, като възнаграждението се състои в правото на концесионера да експлоатира услугата или от това право и компенсация от страна на концедента по чл. 6.

(2) Правото на концесионера да експлоатира услугата от обществен интерес включва предоставянето на услуги и/или извършването на други стопански дейности срещу получаването на приходи.

(3) Управлението на услуга от обществен интерес включва поддържането в наличност на услугата и осигуряването на непрекъснатост и ниво на качество на предоставяните услуги в съответствие с клаузите на концесионния договор.

(4) Концесията за услуга може да включва и извършването на частични строителни и монтажни работи, когато е налице необходимост от частично разширяване, частична реконструкция, частична рехабилитация или ремонт на обекта на концесията.

(5) В случаите по ал. 4 в решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия и в концесионния договор частичните строителни и монтажни работи се определят като следствие или допълнение към основния предмет на концесията.

Чл. 5. (1) Концесията за добив има за предмет експлоатация на природни богатства чрез добив, който се извършва със средства, осигурени от концесионера и на негов риск.

(2) Предоставянето на концесия за добив на подземни богатства се извършва при условията и по реда на Закона за подземните богатства.

(3) За изпълнението и прекратяването на концесията за добив на подземни богатства се прилага този закон, доколкото в Закона за подземните богатства не е уредено друго.

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) (1) Концесията за добив на минерални води има за предмет използване на минералните води чрез водовземане.

(2) Концесията по ал. 1 се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото в Закона за водите не е уредено друго.

Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Компенсацията по чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 се извършва чрез заплащане от концедента на концесионера на част от разходите за изграждане, управление и поддържане на обекта на концесията или за управление на услугата от обществен интерес.

(2) Компенсацията по ал. 1 не освобождава концесионера от поемане на риска по изграждането и поддържането на обекта и по управлението на услугата и се допуска при необходимост от:

1. постигане на социално приемлива цена на услугата от обществен интерес, когато цената се определя с нормативен акт, или

2. възстановяване обекта на концесията след случай на непреодолима сила.

(3) Компенсацията за изграждане, управление и поддържане на обекта на концесията се дължи след въвеждане на обекта в експлоатация и се извършва само за времето, в което обектът е в наличност.

(4) Компенсацията за управление на услугата се извършва само за времето, в което услугата от обществен интерес е в наличност.

Чл. 7. (1) За предоставеното право на експлоатация на обекта на концесията може да се предвиди задължение на концесионера да извършва към концедента концесионно плащане.

(2) Размерът на концесионното плащане се определя във всеки конкретен случай в зависимост от:

1. икономическата изгода, която концесионерът ще получи от концесията;

2. справедливото разпределение на икономическата изгода между концедента и концесионера;

3. постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставяни с обекта на концесията, когато цената се определя с нормативен акт.

(3) Редът и сроковете за извършване на концесионното плащане се определят с концесионния договор.

Чл. 8. Възможността за извършване на компенсация и на концесионно плащане се определя с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия в зависимост от икономическата ефективност от експлоатацията на обекта на концесията, определена на базата на:

1. срока на концесията, и

2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) прогнозираните разходи за изграждане, управление и поддържане на обекта или за управление на услугата и приходи от експлоатацията.

Чл. 9. (1) Предоставянето на концесията включва:

1. извършване на подготвителни действия;

2. провеждане на процедура за предоставяне на концесия;

3. сключване на концесионен договор.

(2) Процедурата за предоставяне на концесия включва:

1. приемане на решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия;

2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) провеждане на открита процедура за предоставяне на концесия;

3. определяне на концесионер.

Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Концесията се предоставя за срок до 35 години.

(2) Конкретният срок се определя, като се вземат предвид финансово-икономическите показатели на концесията и техническите и/или технологичните особености на обекта на концесията и/или на управлението на услугата от обществен интерес.

(3) Срокът на концесията започва да тече от датата на влизане в сила на концесионния договор.

(4) Срокът, определен с концесионния договор, може да се удължава в рамките на срока по ал. 1 и при условия, определени с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия.

Чл. 11. (1) Обектът на концесията може да включва и прилежащата му инфраструктура и принадлежности, съществуващи или които ще бъдат изградени от концесионера.

(2) При концесия за строителство изграждането и/или разширяването, и/или реконструкцията, и/или рехабилитацията на обекта на концесията на риск на концесионера е условие за осъществяване на концесията.

Чл. 12. (1) При предоставянето и изпълнението на концесията се спазват и изискванията на законите, регламентиращи дейностите, свързани със съответния обект на концесията.

(2) Не се предоставя концесия при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, както и в други случаи, определени със закон.

Глава втора.
ОБЕКТИ И СУБЕКТИ НА КОНЦЕСИЯТА

Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) На концесия по реда на този закон се предоставят обектите от обществен интерес:

1. обекти, обявени за изключителна държавна собственост;

2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) обекти, имоти или части от имоти – публична държавна или публична общинска собственост;

3. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) обекти, имоти или части от имоти – частна държавна или частна общинска собственост;

4. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) имоти или части от имоти – собственост на публичноправна организация.

(2) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) При концесията за услуга обектът на концесията може да е собственост на концесионера.

Чл. 14. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Обектите по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 се предоставят за изграждане и експлоатация само чрез концесия за изграждане, а за експлоатация – само чрез концесия за услуга, съответно концесия за добив, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Обектите по чл. 13, ал. 1, т. 3 и 4 се предоставят на концесия за строителство, когато възнаграждението за изграждането, управлението и поддържането им се състои в правото на концесионера да ги експлоатира или от това право и компенсация от страна на концедента по чл. 6.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Обектите по чл. 13, ал. 1, т. 3 и 4 могат да се предоставят на концесия за услуга, когато възнаграждението за управлението и поддържането им се състои в правото на концесионера да ги експлоатира или от това право и компенсация от страна на концедента по чл. 6.

Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) В случаите по чл. 13, ал. 1 концедентът запазва правото на собственост върху обекта на концесията, включително и върху принадлежностите.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Приращенията и подобренията върху обект по чл. 13, ал. 1 или върху принадлежностите, включително когато не са в изпълнение на концесионния договор, стават собственост на концедента от момента на възникването им.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) При прехвърляне на собствеността върху обект или имот по чл. 13, ал. 1, т. 3 и 4, предоставен на концесия, концесионният договор остава в сила спрямо приобретателя.

Чл. 16. (1) В процедурата за предоставяне на концесия може да участва всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица.

(2) В процедурата за предоставяне на концесия не може да участва самостоятелно или като член на обединение юридическо лице:

1. което е обявено в несъстоятелност;

2. което е в процедура по ликвидация;

3. на което управител или член на управителния орган, а в случай че член на управителния орган е юридическо лице – неговият представител в съответния управителен орган, е осъден с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, против стопанството, против финансовата, данъчната или осигурителната система (изпиране на пари или измама), за престъпление по служба или за подкуп (корупция), както и за престъпления, свързани с участие в престъпна група.

(3) В процедурата за предоставяне на концесия не може да участва самостоятелно или като член на обединение физическо лице, което е:

1. осъдено с влязла в сила присъда за престъпление по ал. 2, т. 3;

2. лишено от правото да осъществява търговска дейност.

(4) От участие в процедурата за предоставяне на концесия може да бъде отстранен кандидат или участник, който:

1. е в производство по несъстоятелност;

2. има задължения за публични вземания на държавата или община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;

3. има просрочени парични задължения към работниците и служителите, на които е работодател;

4. е бил концесионер и концесионният договор е прекратен по негова вина;

5. е виновен за професионални нарушения, за които комисията по чл. 23, ал. 3 разполага с писмени доказателства, издадени от компетентен орган;

6. не е представил цялата информация, изискваща се от кандидатите или участниците в процедурата за предоставяне на концесия, или предоставената от него информация е невярна или непълна.

(5) Обстоятелствата по ал. 4, наличието на които е основание за отстраняване на кандидат или участник, се определят с обявлението по чл. 41.

(6) Обстоятелствата по ал. 1 – 4 се удостоверяват с документи и декларации по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Чл. 17. (1) (Предишен текст на чл. 17 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) За концесиите, предоставяни по реда на този закон, концедент е:

1. Министерският съвет – за обектите – държавна собственост;

2. общинският съвет – за обектите – общинска собственост;

3. публичноправна организация, представлявана от орган съгласно устройствения й акт – за обектите нейна собственост;

4. (нова – ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г.) асоциация по водоснабдяване и канализация – за обекти, разположени в границите на обособената територия по смисъла на Закона за водите.

(2) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Концедент за обектите – собственост на публичноправна организация, на която държавата и/или общината е собственик на сто на сто от капитала, е съответният министър и/или общински съвет.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Концесионер е лицето, на което чрез сключване на концесионния договор се предоставя концесията.

(2) Концесията се предоставя на участника в процедурата, определен за концесионер.

(3) Когато участникът, определен за концесионер, е юридическо лице или обединение, което не е търговец, концесията се предоставя на новоучредено търговско дружество, в което юридическото лице е едноличен собственик на капитала, съответно участниците в обединението притежават целия капитал в съотношението от договора им за обединение. Когато участникът, определен за концесионер, е търговец, концесионният договор може да се сключи с новоучредено търговско дружество, в което участникът притежава целия капитал, когато това е посочено в офертата.

(4) Когато участникът, определен за концесионер, е физическо лице, концесията се предоставя на новоучредено търговско дружество, в което участникът е едноличен собственик на капитала, или на новорегистриран от него едноличен търговец.

(5) Когато това е определено като условие с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия, концесията се предоставя на новоучредено търговско дружество, в което собственици на капитала са участникът, определен за концесионер, и:

1. държавата, съответно общината, съответно публичноправната организация, и/или

2. посочено в решението еднолично търговско дружество, в което дяловете или акциите са собственост на държавата, съответно общината, съответно публичноправната организация, и/или

3. държавно, съответно общинско предприятие.

(6) В случаите по ал. 3 – 5 лицето, което сключва концесионния договор, е обвързано от офертата на участника, определен за концесионер.

Глава трета.
ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Подготвителните действия и внасянето на предложение за предоставяне на концесия за обект – държавна собственост, наричана по-нататък „държавна концесия“, се осъществява от министър, определен със закон. В случаите, когато липсва оправомощаване от закон, подготвителните действия се извършват от:

1. министъра или ръководителя на ведомството – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, който ръководи министерството, съответно ведомството, на което съответният обект е предоставен за управление;

2. министъра, чийто второстепенен разпоредител с бюджетни кредити е ведомството, на което съответният обект е предоставен за управление;

3. министъра, който упражнява правата на собственост на държавата в търговец – публично предприятие, на което обектът е предоставен за управление;

4. министъра на регионалното развитие и благоустройството – в останалите случаи.

(2) Подготвителните действия и внасянето на предложение за предоставяне на концесия за обект – общинска собственост, наричана по-нататък „общинска концесия“, се осъществяват от кмета на съответната община.

(3) Подготвителните действия и внасянето на предложение за предоставяне на концесия за обект – собственост на публичноправна организация, наричана по-нататък „обществена концесия“, се осъществяват от лицето, което я управлява.

(4) Органите по ал. 1 – 3 извършват и други действия, свързани с предоставянето и осъществяването на концесиите, за които са оправомощени със закон или с акт на концедента.

Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Инициативата за предоставяне на концесия може да бъде заявена от всяко заинтересовано лице или с решение на съответния орган по чл. 19, ал. 1 – 3.

(2) Инициативата на заинтересованото лице по ал. 1 се придружава с мотиви за целесъобразността на концесията от гледна точка на концедента, а при концесия за строителство – и с прединвестиционно проучване.

(3) Съответният орган по чл. 19, ал. 1 – 3 не по-късно от три месеца от писменото заявяване на заинтересовано лице по ал. 1 го уведомява за резултатите от проучването на инициативата и за решението си да откаже или да започне подготвителни действия за предоставяне на концесия.

(4) Инициативата на заинтересованото лице не поражда за него права или привилегии.

(5) Подготвителните действия се откриват със заповед на съответния орган по чл. 19, ал. 1 – 3 и се извършват по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Подготвителните действия включват осигуряване от органа по чл. 19, ал. 1 – 3 изработването на обосновка на концесията.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) С обосновката по ал. 1 се мотивира предложението за предоставяне на концесия и се определят характеристиките на обекта на концесията и основното й съдържание. Обосновката се основава на приложени към нея технически, финансово-икономически и правен анализ, а в случаите, когато обект на концесията е инвестиционно предложение за строителство, дейност или технология съгласно приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда – и екологичен анализ.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Към обосновката се прилагат документите, определени с правилника за прилагане на закона, включително документи за резултата от съответната процедура по глава шеста от Закона за опазване на околната среда, когато такава е проведена.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Изискванията за съдържанието на обосновката на концесията и редът за нейното изработване и приемане се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 22. Въз основа на обосновката органът по чл. 19, ал. 1 – 3 подготвя проекти на:

1. решение за откриване на процедурата за предоставяне на концесия;

2. обявление за провеждане на процедурата;

3. концесионен договор;

4. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) документация за участие.

Глава четвърта.
ПРОЦЕДУРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 67 ОТ 2008 Г.)

Чл. 23. (1) Концесия се предоставя при спазване на следните принципи:

1. публичност и прозрачност;

2. свободна и лоялна конкуренция;

3. равнопоставеност на всички кандидати и участници в процедурата за предоставяне на концесия и недопускане на дискриминация.

(2) В решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, в обявлението или в документацията за участие в процедурата за предоставяне на концесия не могат да се включват условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на определени лица.

(3) Комисията за провеждане на процедурата за предоставяне на концесия, наричана по-нататък „комисията“, няма право да предоставя информация, с която се дискриминира или облагодетелства кандидат или участник в процедурата.

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Концесионерът се определя чрез провеждане на открита процедура.

Чл. 25. (1) При провеждане на процедура за предоставяне на концесия комисията отстранява с решение от участие в процедурата кандидатите или участниците, за които е налице някое от обстоятелствата по чл. 16, ал. 2 и 3. От участие в процедурата се отстраняват и кандидатите или участниците, за които е налице обстоятелство по чл. 16, ал. 4, което е определено с обявлението по чл. 41.

(2) Процедурата за предоставяне на концесия се провежда и в случаите, когато има само един допуснат кандидат или участник.

Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Комисията извършва подбор на участниците, допуснати до участие в процедурата за предоставяне на концесия, по следните критерии:

1. пригодност за изпълнение на професионална дейност;

2. икономическо и финансово състояние;

3. технически възможности и/или професионална квалификация.

(2) Критерият пригодност за изпълнение на професионална дейност се доказва чрез:

1. регистрация в професионален и търговски регистър съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен, и/или

2. опит в изпълнението на дейности, идентични или сходни с дейностите, които могат да се извършват с обекта на концесията, както и притежаването на лицензии или разрешителни за извършване на съответните дейности съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен.

(3) Критерият икономическо и финансово състояние се доказва чрез:

1. регистриран основен капитал на кандидата;

2. балансова и/или пазарна стойност на активите на кандидата, която се удостоверява с годишния финансов отчет или със съответната пазарна оценка, изготвена от лицензирани оценители;

3. годишни финансови отчети на кандидата за последните три години.

(4) Критерият технически възможности и/или професионална квалификация се доказва чрез:

1. декларация, съдържаща списъци на изпълнени и изпълнявани през последните 5 години договори с предмет, идентичен или сходен с предмета на концесията, включително основните елементи на договорите, и/или

2. описание на техническото оборудване и на възможностите за осигуряване качествено изпълнение на концесионния договор, и/или

3. списък на техническите лица, включително на тези, които ще отговарят за качеството на изпълнение на концесионния договор, и/или

4. сертификати за управление на качеството или за опазване на околната среда, и/или

5. документи, удостоверяващи образованието и професионалната квалификация на ръководните служители, които ще отговарят за изпълнението на дейностите по концесионния договор, и/или

6. данни за собствени или наети технически лица, които кандидатът или участникът ще използва за изпълнение на строителството – при концесия за строителство.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Минималните нива на приложимите изисквания относно изпълнението на критериите за подбор на участниците се определят в съответствие със спецификата на обекта на концесията и/или управлението на услугата от обществен интерес и се посочват в обявлението.

(6) С решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия може да се предвиди възможност доказването на съответствието с критериите по ал. 1, т. 2 и 3 да бъде извършено чрез възможностите на трети лица. В тези случаи кандидатът следва да представи доказателства, че ще има на разположение възможностите на третото лице.

(7) Кандидатите, които отговарят на критериите за подбор, се определят с решение на комисията и могат да продължат участието си в процедурата, а останалите се отстраняват.

(8) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

(9) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) При провеждане на процедурата за предоставяне на концесия критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодната оферта.

(2) Икономически най-изгодната оферта се определя въз основа на комплексна оценка на офертата съгласно критериите, определени в решението и в обявлението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

Чл. 28. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Критериите, които формират комплексната оценка на офертата могат да бъдат:

1. свързани с предмета на концесията, като:

а) качество на строителството и/или на управлението и поддържането на обекта на концесията;

б) качество на предоставяните услуги;

в) цена на строителството;

г) цена на предоставяните услуги;

д) технически предимства, в това число техническо оборудване и материално-техническа база;

е) функционални характеристики на обекта на концесия;

ж) срок на завършване на строителството;

з) условия за извършване на компенсацията по чл. 6, ако такава е предвидена с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия;

2. мерки за опазване на околната среда, когато такива са необходими;

3. срок на концесията;

4. най-ниска цена на инвестицията за строителство и/или най-ниска цена на предоставяните услуги с обекта на концесията – при концесия за строителство;

5. най-ниска цена на предоставяните услуги с обекта на концесията – при концесията за услуги;

6. размер на концесионното плащане, ако такова е предвидено;

7. други в зависимост от спецификата на концесията.

(2) В решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, в обявлението по чл. 41 и в методиката за оценяване на офертите се посочват критериите и относителната тежест на всеки от тях. Начинът за оценяване на отделните критерии се определя с методиката за оценяване, която е неразделна част от документацията за участие в процедурата.

(3) Оферта, която не отговаря на критериите и изискванията за тяхното удовлетворяване, не се оценява.

Чл. 29. (1) Ако в офертата на някой участник е предложена цена на строителството или на предоставяните услуги, която е по-ниска с повече от 30 на сто от средната цена в останалите оферти, комисията изисква от участника подробна писмена обосновка за предложената цена, като определя разумен срок за представяне на обосновката, който не може да бъде по-кратък от три работни дни след получаване на искането за това.

(2) Комисията може да приеме писмената обосновка по ал. 1 и да не отстрани офертата, когато се посочи някое от следните обективни обстоятелства, свързани със:

1. оригинално решение за изпълнение на строителството или за предоставяне на услугите;

2. техническо решение;

3. наличие на изключително благоприятни условия за участника;

4. икономичност при изпълнение на строителството или на предоставяне на услугите;

5. получаване на държавна помощ.

(3) Офертата не се оценява, когато:

1. участникът не представи в срок писмената обосновка, или

2. комисията прецени, че посочените в обосновката обстоятелства не са обективни, или

3. участникът не докаже законовото основание за получена държавна помощ в определен от комисията срок.

Чл. 30. Открита процедура е процедурата за предоставяне на концесия, при която всяко лице може да подаде оферта.

Чл. 31. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

Чл. 32. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

Чл. 33. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

Чл. 34. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

Чл. 35. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

Чл. 36. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Редът и сроковете за организиране и провеждане на процедурата за предоставяне на концесия се определят с правилника за прилагане на закона.

Глава пета.
РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ

Чл. 38. (1) В резултат на извършените подготвителни действия органът по чл. 19, ал. 1 – 3 прави мотивирано предложение пред концедента за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

(2) Към предложението се прилагат обосновката на концесията по чл. 21, проектите по чл. 22 и други документи, определени със закон или с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 39. (1) Въз основа на предложението по чл. 38, ал. 1 концедентът приема решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

(2) С решението по ал. 1 се определят:

1. предметът и обектът на концесията;

2. стопанските дейности, които могат да се осъществяват чрез обекта на концесията;

3. в случаите по чл. 11, ал. 1 – прилежащата на обекта на концесията инфраструктура и принадлежности;

4. максималният срок на концесията;

5. началната дата на концесията;

6. условията за осъществяване на концесията;

7. основните права и задължения по концесионния договор;

8. условията за възлагане изграждането на обекта на концесията от подизпълнители;

9. условията и/или забраните за отдаване на обекта на концесията под наем и за предоставяне на дейности по експлоатацията и поддържането му на подизпълнители;

10. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по концесионния договор и/или други обезпечения;

11. (доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) условията и формата за извършване на концесионното плащане, когато такова се предвижда, включително:

а) размерът на еднократното концесионно плащане, дължимо към датата на влизане в сила на концесионния договор;

б) размерът на минималното годишно концесионно плащане за срока на концесията;

в) максималният гратисен период, през който концесионерът се освобождава от извършване на концесионното плащане – когато такъв се предвижда;

г) редът за извършване на концесионното плащане;

д) (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) формата на концесионно плащане и/или паричният й еквивалент;

12. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;

13. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) условията за опазването на околната среда, на човешкото здраве и на защитените територии, зони и обекти;

14. (предишна т. 13 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) формата, размерът и условията за извършване на компенсация по чл. 6, когато такава се предвижда;

15. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) задължението на концесионера да застрахова за срока на концесията за своя сметка и в полза на концедента обекта на концесията;

16. (отм., предишна т. 15 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) други изисквания, свързани с характера на концесията, които не са нормативно определени;

17. критериите за комплексна оценка на офертите и тяхната относителна тежест;

18. размерът и начинът на плащане на гаранцията за участие в процедурата за предоставяне на концесия.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) С решението по ал. 1 концедентът може да определи концесията да се предостави при условията на чл. 18, ал. 5. В тези случаи решението съдържа и:

1. размера на участието в капитала на участника, определен за концесионер;

2. вида и размера на вноската, с която лицето по чл. 18, ал. 5 ще участва в капитала;

3. съществените елементи на акционерно споразумение или споразумение между съдружниците или на всяко друго аналогично споразумение, целта на което е да определи договорните отношения за разпределяне на правата и задълженията между акционерите, съответно съдружниците.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Решението по ал. 1 не се обнародва.

(5) Решението по ал. 1 може да бъде изменяно или допълвано в случаите, предвидени в този закон.

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) В 7-дневен срок от приемането на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия органът по чл. 19, ал. 1 – 3 със заповед одобрява обявление за провеждане на процедурата, документация за участие в процедурата и проект на концесионен договор и изпраща обявлението за обнародване в електронната страница на „Държавен вестник“ и за вписване в Националния концесионен регистър.

(2) При издаването на заповедта органът по чл. 19, ал. 1 – 3 е обвързан с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

Глава шеста.
ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ

Раздел I.
Обявление за провеждане на процедура за предоставяне на концесия

Чл. 41. Обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, наричано по-нататък „обявлението“, съдържа следните данни:

1. предмет на концесията;

2. органа, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесия: наименование, адрес, факс, електронен адрес и лице за връзка;

3. вид на обекта на концесията;

4. местонахождение на обекта на концесията;

5. индивидуализация на обекта на концесията;

6. описание на строителството и размер на инвестициите за строителство – за концесията за строителство;

7. описание и обем на услугите и/или стопанските дейности, които концесионерът може да извършва чрез обекта на концесията;

8. процента от общата стойност на строителството, което следва да бъде извършено от подизпълнители – в случаите по чл. 53, ал. 1;

9. вид на процедурата за предоставяне на концесия;

10. размер на гаранцията за участие в процедурата и условията за нейното предоставяне или заплащане;

11. срок на валидност на офертите;

12. място за получаване, цена и начин на плащане на документацията за участие в процедурата;

13. срок за получаване на документацията за участие в процедурата;

14. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

15. място и срок за получаване на офертите;

16. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) място, дата и час на отваряне на офертите;

17. език, на който трябва да бъдат написани заявленията и офертите;

18. обстоятелствата по чл. 16, ал. 2 и 3 и документите за удостоверяването им;

19. обстоятелствата по чл. 16, ал. 4, при наличието на които комисията отстранява кандидат или участник в процедурата, и начина за удостоверяването им;

20. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) критериите за подбор и документите, с които се удостоверява съответствието с тях;

21. ограниченията за представяне на варианти в офертата;

22. критериите, които формират комплексна оценка на офертите, и тежестта на всеки от тях;

23. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

24. дата на изпращане на обявлението в „Държавен вестник“;

25. ред и срок за обжалване на заповедта за одобряване на обявлението;

26. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) други, в зависимост от спецификата на обекта на концесията и на извършваните чрез него стопански дейности, включително условието по чл. 39, ал. 3.

Чл. 42. (1) Обявлението се попълва в електронен формуляр.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Органът по чл. 19, ал. 1 – 3 изпраща електронния формуляр с обявлението за обнародване в електронната страница на „Държавен вестник“ и за вписване в Националния концесионен регистър. В 5-дневен срок от изпращането му обявлението се обнародва и се вписва в Националния концесионен регистър.

(3) (В сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Едновременно с изпращането му в „Държавен вестник“ обявлението за концесия за строителство със стойност над определената с регламент на Европейската комисия се изпраща по електронен път и до Европейската комисия.

Чл. 43. (1) След обнародването на обявлението в „Държавен вестник“ органът по чл. 19, ал. 1 – 3 публикува съобщение за процедурата за предоставяне на концесия в средствата за масово осведомяване и/или в Интернет.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) В съобщението се посочват най-малко обектът на концесията и номерът на обявлението в електронната страница на „Държавен вестник“, в който е обнародвано обявлението.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) В съобщението не може да се включва информация, която не се съдържа в обявлението.

Раздел II.
Документация за участие в процедурата за предоставяне на концесия и проект на концесионен договор

Чл. 44. (1) Документацията за участие в процедурата за предоставяне на концесия съдържа:

1. описание на обекта на концесията и документите, които го индивидуализират;

2. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) документите, с които се удостоверява липсата на обстоятелство за допускане до участие в процедурата;

3. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) критериите за подбор и документите, с които се удостоверява съответствието с тях;

4. (предишна т. 2, изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) условията, на които трябва да отговаря офертата, включително техническите спецификации;

5. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) инвестиционните проекти – при концесия за строителство, ако са изработени такива;

6. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) минималните изисквания, на които трябва да отговарят вариантите, и начина на тяхното представяне – когато с обявлението не е ограничена възможността за представяне на варианти в офертата;

7. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) критериите за комплексна оценка на офертите, тяхната относителна тежест и методиката за оценяване на офертите;

8. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) образец на офертата и указания за изработването й;

9. (предишна т. 7, изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) други, в зависимост от предмета на концесията.

(2) Методиката по ал. 1, т. 5 съдържа точни и подробни указания за определяне на оценката по всеки критерий и за определяне на комплексната оценка на офертата.

(3) Техническите спецификации по ал. 1, т. 2 се определят по Закона за обществените поръчки.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Цената на документацията за участие не може да е по-висока от действителните разходи за нейното изработване. Лицата имат право да разгледат документацията на място, преди да я закупят.

(5) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Срокът за получаване на документацията за участие в процедурата е до третия ден преди изтичане на срока за подаване на оферти.

Чл. 45. Към документацията за участие в процедурата се прилагат копия от решението за откриване на процедурата, от обявлението и от проекта на концесионен договор, както и други документи, определени с правилника за прилагане на закона.

Раздел III.
Комисия за провеждане на процедурата за предоставяне на концесия

Чл. 46. (1) Процедурата за предоставяне на концесия се организира от органа, извършил подготвителните действия, и се провежда от комисия, която се назначава от:

1. министър-председателя – за държавните концесии;

2. кмета на общината – за общинските концесии;

3. органа, който управлява публичноправната организация – за обществените концесии.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Комисията се състои от председател, заместник-председател и още най-малко трима членове.

(3) Комисията приема решенията си с мнозинство от състава й.

(4) В състава на комисията не може да участва лице, което:

1. има материален интерес от предоставяната концесия;

2. е свързано лице с кандидат или участник в процедурата за предоставяне на концесия, а в случаите, когато кандидатът или участникът е юридическо лице – и с член на неговия управителен или контролен орган.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Председателят, заместник-председателят и останалите членове на комисията са длъжни в тридневен срок:

1. от получаване на заповедта за назначаване на комисията да подадат декларация за липсата на материален интерес от предоставяната концесия;

2. от узнаване на обстоятелството, че в процедурата за предоставяне на концесия участва свързано с тях лице, да подадат искане за освобождаване от състава на комисията.

(6) При наличие на материален интерес от предоставяната концесия, при подадено искане за освобождаване от състава на комисията, както и в други случаи, при които по обективни причини лице по ал. 5 не може да изпълнява задълженията си, съответният орган по ал. 1 назначава негов заместник.

Чл. 47. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Председател на комисията за държавните концесии е органът, извършил подготвителните действия за предоставяне на концесията. В случаите по чл. 46, ал. 6 за председател на комисията се назначава заместник-министър на съответното министерство.

(2) Като членове на комисията за държавните концесии задължително се включват поне един представител на съответното министерство и по един представител на администрацията на Министерския съвет и на Министерството на финансите. По преценка на министър-председателя в комисията могат да бъдат включени и представители на други ведомства и на областния управител.

(3) Мнозинството на комисията за държавните концесии, включително председателят и заместник-председателят, не може да бъде формирано от представители на едно ведомство.

Чл. 48. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Комисията:

1. организира приемането и съхраняването на офертите;

2. допуска до и отстранява от участие в процедурата участниците;

3. извършва подбора и определя участниците, които получават право да продължат участието си в процедурата;

4. дава разяснения и предоставя допълнителна информация или документи на заинтересованите лица, кандидати и участници;

5. прави предложения за отстраняване на незаконосъобразност в обявленията, документацията за участие и проекта на концесионен договор;

6. разглежда и оценява офертите и извършва класиране на участниците, като предлага класираният на първо място да бъде определен за концесионер;

7. изработва проект на решение за определяне на концесионер или проект на решение за прекратяване на процедурата за предоставяне на концесия.

(2) Решенията на комисията се мотивират и заедно с извършените от нея действия се отразяват в протокол.

(3) За извършените действия и приетите решения комисията уведомява всички участници в процедурата.

(4) Комисията може да привлича като консултанти служители или външни експерти. Разпоредбите на чл. 46, ал. 4 – 6 се прилагат и за консултантите.

(5) На членовете на комисията и на консултантите се изплаща възнаграждение при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Раздел IV.
Оферти (Загл. изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Оферта за участие в открита процедура може да подаде лице по чл. 16, ал. 1, за което не е налице обстоятелство по чл. 16, ал. 2 – 4.

Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Сроковете за получаване на оферти се определят в обявлението по чл. 41.

(2) Сроковете за получаване на оферти не могат да бъдат по-кратки от:

1. петдесет и два дни от датата на изпращане на обявлението в електронната страница на „Държавен вестник“ – при концесия за строителство със стойност на предвидената инвестиция за строителство на обекта на концесията над определената с регламент на Европейската комисия;

2. тридесет и пет дни от датата на изпращане на обявлението в електронната страница на „Държавен вестник“ – за останалите случаи.

Чл. 51. (1) При изработване на офертата кандидатите спазват условията, определени с документацията за участие.

(2) До изтичането на срока за получаване на офертите всеки участник в процедурата може да промени, да допълни или да оттегли офертата си.

(3) Кандидат в процедура за предоставяне на концесия има право да подаде само една оферта.

(4) Кандидатът може да предложи няколко варианта в офертата си освен в случаите, когато с обявлението е ограничена възможността за това.

(5) Комисията разглежда и класира само вариантите на офертите, които удовлетворяват обявените с документацията за участие минимални изисквания.

Чл. 52. (1) Към офертата всеки участник може да приложи декларация, в която посочва коя част от съдържащата се в нея информация е конфиденциална.

(2) Конфиденциална може да бъде информацията, която включва технически или търговски тайни на кандидата.

(3) Не може да бъдат декларирани за конфиденциални данните, които трябва да се съдържат в партидата на регистрираната концесия в Националния концесионен регистър.

(4) Информацията, посочена в декларацията по ал. 1, запазва конфиденциалността си и след включването й в концесионния договор – до неговото прекратяване или за срок, определен от концесионера.

(5) Комисията и привлечените консултанти са длъжни да не разгласяват и да не предават на други лица информацията по ал. 1, освен в случаите, предвидени в Закона за достъп до обществена информация.

Чл. 53. (1) С решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия за строителство концедентът може да постави условие най-малко 30 на сто от общата стойност на строителството да се извърши от трети лица – подизпълнители.

(2) Извън случаите по ал. 1 кандидатите могат свободно да предлагат с офертата си възлагането на част от строителството на подизпълнители, като определят процента от стойността на строителните работи, който ще се изпълнява от тях.

(3) Предложението на участника, определен за концесионер, относно наемането на подизпълнители за извършване на част от строителството, се включва в концесионния договор.

Чл. 54. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) В случаите по чл. 53 концесионерът определя подизпълнителите по реда на Закона за обществените поръчки, като срокът за получаване на:

1. заявления за участие в процедурата не може да бъде по-кратък от 37 дни от датата, на която обявлението е обнародвано на електронната страница на „Държавен вестник“;

2. офертите не може да бъде по-кратък от 40 дни от датата, на която обявлението е обнародвано на електронната страница на „Държавен вестник“, или от датата, на която са изпратени поканите за представяне на оферти.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите, когато подизпълнител е свързано с концесионера лице.

(3) Списък на свързаните лица по ал. 2 се включва в офертата на участника и се актуализира след всяка промяна в отношенията между лицата.

(4) Списъците по ал. 3 се прилагат към концесионния договор. При промяна на отношенията между концесионера и свързаното с него лице се сключва допълнително споразумение към концесионния договор по реда на чл. 70.

Раздел V.
Гаранции

Чл. 55. (1) Заедно с офертите си кандидатите представят гаранция за участие в процедурата под формата на внесен депозит или банкова гаранция. Формата на гаранцията се избира от кандидатите.

(2) Гаранцията по ал. 1 обезпечава участието на кандидата в процедурата за предоставяне на концесия и сключването на концесионния договор от участника, определен за концесионер. Когато гаранцията е под формата на банкова гаранция, при издаването й трябва да се осигури валидност, която да гарантира усвояването й съгласно изискванията на този раздел.

(3) Гаранцията се освобождава със заповед на органа, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесия, в 7-дневен срок от изтичането на срока за обжалване на решението за определяне на концесионер, съответно на решението за прекратяване на процедурата.

(4) Гаранциите на участници, които са преустановили участието си в процедурата, се задържат, съответно се усвояват.

(5) Не се освобождава в срока по ал. 3 гаранцията на:

1. участника, определен за концесионер;

2. участника, обжалвал решението за определяне на концесионер.

(6) Гаранцията на участник, определен за концесионер, се задържа, съответно се усвоява, в случаите, когато той не сключи концесионния договор в определения срок, а когато го сключи – гаранцията се освобождава в 7-дневен срок.

(7) Гаранцията на участник, обжалвал решението за определяне на концесионер, се задържа, съответно се усвоява, в случаите, когато влязлото в сила решение остави жалбата без уважение. В останалите случаи гаранцията се освобождава в 7-дневен срок от влизането в сила на решението по жалбата.

Чл. 56. Концесионерът представя гаранции и/или други обезпечения за изпълнение на задълженията си по концесионния договор.

Чл. 57. Гаранциите и обезпеченията се определят с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

Глава седма.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНЦЕСИОНЕР

Чл. 58. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Органът, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесия, представя на концедента доклад и проект за решение за определяне на концесионер в срок, определен със заповедта за назначаване на комисията, който не може да бъде по-дълъг от три месеца. Към доклада се прилага протоколът на комисията по чл. 48, ал. 2.

(2) Въз основа на доклада и протокола на комисията след самостоятелна преценка на изложените в тях факти и обстоятелства концедентът приема решение за:

1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) определяне за концесионер на класирания на първо място участник, или

2. възлагане на комисията да отстрани констатирани нередовности, след което да извърши ново класиране, или

3. прекратяване на процедурата в случаите по чл. 60, ал. 1, т. 1 – 4.

(3) Решението се обнародва в „Държавен вестник“ и може да бъде обжалвано в 10-дневен срок от обнародването по реда на глава единадесета.

(4) (В сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) При концесия за строителство със стойност на предвидената инвестиция за строителство на обекта на концесията над определената с регламент на Европейската комисия едновременно с изпращането му в „Държавен вестник“ решението се изпраща по електронен път и до Европейската комисия.

Чл. 59. (1) С решението за определяне на концесионер се:

1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) конкретизират условията на концесията и правата и задълженията на страните в съответствие с офертата на участника, предложен за концесионер, които не са определени или са определени в граници с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия;

2. определя срок за сключване на концесионния договор, който не може да бъде по-дълъг от три месеца.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Когато класираният на първо място участник не сключи концесионния договор в определения срок, концедентът може да определя за концесионер последователно класираните на следващи места участници.

(3) За държавните концесии с решението на Министерския съвет се определя органът, който:

1. сключва концесионния договор и представлява концедента по него, с изключение на прекратяването му;

2. организира контрола по изпълнението на концесионния договор.

(4) За общинските и обществените концесии правомощията по ал. 3 се осъществяват от съответния орган по чл. 19, ал. 2 и 3.

Глава осма.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ

Чл. 60. (1) Процедурата за предоставяне на концесия се прекратява с решение на концедента, когато:

1. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) не са подадени оферти или няма допуснат участник;

2. съдържанието на нито една оферта не отговаря на изискванията на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия или на обявените с документацията за участие условия;

3. отпадне необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на обстоятелства, които не са предвидени или не са могли да бъдат предвидени при приемане на решението за откриването на процедурата;

4. се установят нарушения при откриването и провеждането на процедурата, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата;

5. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) определеният за концесионер участник и класираните на второ и трето място участници последователно откажат да сключат концесионен договор.

(2) С решението за прекратяване на процедурата може и да се:

1. измени решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия и да се обяви нова процедура, или

2. обяви нова процедура при условията на прекратената.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Решението по ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица, когато има такива, и подлежи на обжалване по реда на глава единадесета в 10-дневен срок от съобщението.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) При прекратяване на процедурата за предоставяне на концесия в случаите по ал. 1, т. 3 и 4 съответният орган възстановява на кандидатите или участниците направените от тях разходи за закупуване на документацията за участие в 14-дневен срок от влизането в сила на решението по ал. 1 и освобождава или връща внесените от тях гаранции по реда на чл. 55, ал. 3.

Чл. 61. Нова процедура за предоставяне на концесия за същия обект може да се открие, когато първоначално обявената процедура е прекратена и решението за прекратяване е влязло в сила.

Глава девета.
КОНЦЕСИОНЕН ДОГОВОР

Раздел I.
Сключване на концесионен договор

Чл. 62. (1) Концесионният договор се сключва след изтичане на срока за обжалване по чл. 58, ал. 3, когато няма подадена жалба или в подадената жалба не е направено искане за налагане на временна мярка.

(2) Когато има подадена жалба с искане за налагане на временна мярка, срокът за сключване на концесионния договор започва да тече:

1. от датата на влизането в сила на определението на Комисията за защита на конкуренцията за отхвърляне на искането за налагане на временна мярка;

2. от датата на изтичане на срока за предоставяне на обезпечението по чл. 86, ал. 3 – в случаите, когато не е предоставено обезпечение;

3. от датата на влизането в сила на решението на Комисията за защита на конкуренцията за оставяне на жалбата без уважение – в случаите, когато е предоставено обезпечение.

Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Концесионният договор се сключва без провеждане на преговори в съответствие с проекта, включен към документацията за участие, и с офертата на участника, който е класиран на първо място.

(2) В случаите, когато класираният на първо място участник откаже да сключи концесионния договор, договорът може да се сключи след провеждане на преговори за подобряване на предложенията по критериите за комплексна оценка на офертата. Преговорите се провеждат с участника, класиран на второ място. Ако той откаже, преговорите се провеждат с класирания на трето място участник.

Чл. 64. (1) Концесионният договор се сключва в писмена форма най-малко в три оригинални екземпляра – по един за страните и един за Националния концесионен регистър. Приложенията към концесионния договор се изработват в толкова екземпляра, колкото са и оригиналите на договора.

(2) Концесионният договор за общинска концесия се подписва в 4 оригинални екземпляра. Четвъртият екземпляр се изпраща на общинския съвет в тридневен срок от подписването на концесионния договор.

(3) За неуредените въпроси по сключването, изпълнението и прекратяването на концесионния договор се прилагат съответно разпоредбите на част трета от Търговския закон и на общата част от Закона за задълженията и договорите.

Раздел II.
Съдържание на концесионния договор

Чл. 65. (1) С концесионния договор концедентът предоставя на концесионера правото на експлоатация на обекта на концесията, а концесионерът се задължава на свой риск да го изгради и/или управлява и поддържа.

(2) Концесионният договор съдържа:

1. определяне на предмета на концесията;

2. данни за търговската и други регистрации на концесионера;

3. данни за органа, който представлява концедента;

4. описание на обекта, а в случаите по чл. 11, ал. 1 и описание на прилежащата инфраструктура и принадлежности;

5. датата на влизане в сила на договора, предварителните условия, ако има такива, и срока на концесията;

6. условията, реда и сроковете за предаване на обекта на концесията в началото и в края на концесията;

7. условията за осъществяване на концесията и тежестите, ако има такива;

8. правата и задълженията на страните, включително условията и сроковете за тяхното изпълнение;

9. размера, сроковете и реда за извършване на концесионното плащане, когато такова се предвижда;

10. вида, размера и сроковете за изпълнение на задълженията за инвестиции;

11. формата, размера и условията за извършване на компенсация по чл. 6, когато такава се предвижда;

12. вида, размера, сроковете и начините за предоставяне на гаранциите и на обезпеченията за изпълнение на задълженията по договора;

13. изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, с опазването на околната среда, на човешкото здраве, на защитените територии, зони и обекти и на обществения ред;

14. условията и реда за финансиране отстраняването на нанесените екологични щети;

15. отговорностите за неизпълнение на задълженията по договора;

16. условията и реда за извършване на контрола по изпълнение на договора;

17. условията и реда за решаване на споровете между страните;

18. основанията и реда за предсрочно прекратяване на договора;

19. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) изискванията относно състоянието, в което обектът на концесията се предава на концедента след изтичане срока на концесията;

20. (предишна т. 19 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) приложимото право;

21. (предишна т. 20 – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) други.

(3) Концесионният договор за концесия за строителство съдържа и:

1. индивидуализация на територията, върху която ще бъде изграден или разширен обектът на концесията, освен в случаите, когато за определяне на територията за разширяване е необходимо приемане на подробен устройствен план или изменение на действащ;

2. обекта и подобектите, които ще бъдат изградени и/или реконструирани, и/или рехабилитирани на риск на концесионера;

3. задълженията на концедента, свързани с осигуряване и предоставяне на концесионера на територията за изграждане или разширяване на обекта на концесията, както и за влагане на публични инвестиции, свързани с обекта на концесията, или с осигуряване на неговото ползване по предназначение;

4. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

Раздел III.
Изпълнение на концесионния договор

Чл. 66. (1) Концесионният договор влиза в сила от датата на подписването му от страните, освен в случаите по ал. 2.

(2) Влизането в сила на концесионния договор може да бъде поставено в зависимост от изпълнението на определени с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия или с действащото законодателство условия. Изпълнението на условията може да бъде обвързано със срок.

Чл. 67. (1) Органът, който представлява концедента по концесионния договор, предава обекта на концесията или територията за неговото изграждане на концесионера в срока и по реда, определени с концесионния договор.

(2) Когато обектът на концесията се управлява от областен управител, предаването се извършва с негово съдействие.

Чл. 68. Органът, който представлява концедента по концесионния договор, представя в Националния концесионен регистър информация по образец за изпълнението на договора по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

Раздел IV.
Изменение на концесионния договор

Чл. 69. (1) При последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред страната по концесионния договор, която е узнала това, е длъжна незабавно да уведоми другата страна.

(2) Когато наличието на обстоятелство по ал. 1 е констатирано от компетентен орган, той незабавно уведомява концедента.

(3) Възникването на обстоятелство по ал. 1 може да бъде основание за изменение или прекратяване на концесионния договор.

Чл. 70. (1) Концесионният договор може да се изменя и/или допълва с допълнително споразумение.

(2) Когато измененията и допълненията са в рамките на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, на решението за определяне на концесионер и на офертата на концесионера, допълнителното споразумение се сключва с органа, който представлява концедента по концесионния договор.

(3) Извън случаите по ал. 2 допълнително споразумение може да бъде сключено след мотивирано решение на концедента:

1. при последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред;

2. при частично погиване на обекта на концесията или при обективна невъзможност за ползването му по предназначение;

3. при промяна на законодателството;

4. при възникване на обстоятелства, изрично посочени в решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, които водят до промяна на фактическата или правната обстановка по отношение на обекта на концесията или на извършваната с него стопанска дейност;

5. в други случаи, определени със закон.

(4) За допълнителното споразумение към концесионен договор за общинска концесия се прилага чл. 64, ал. 2.

Чл. 71. (1) Когато след сключване на концесионния договор настъпят промени в обстоятелства по чл. 65, ал. 2, т. 2, концесионерът е длъжен в 7-дневен срок да уведоми за това органа, който представлява концедента по концесионния договор.

(2) В случаите по ал. 1, както и при промяна на органа, който представлява концедента по концесионния договор, страните сключват допълнително споразумение, в което се отразяват настъпилите промени.

Чл. 72. (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) При правоприемство на фирмата на концесионер – едноличен търговец, или при преобразуване или прекратяване на юридическото лице концесионер с правоприемник, в срок до три месеца от вписването в търговския регистър на правоприемника той може да поиска продължаване на концесионния договор с него, като представи доказателства, че е търговец, че не са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 2 – 4, както и че отговаря на другите изисквания, определени със закон и с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия. Редът за подаване на искането се определя с правилника за прилагане на закона.

(2) Когато в срока по ал. 1 не е подадено искане за продължаване на концесионния договор, той се прекратява по право.

(3) Концедентът може да приеме решение за продължаване на концесионния договор с правоприемника в двумесечен срок от подаване на искането или от отстраняване на нередовностите по него.

(4) В случай че правоприемникът не отговаря на изискванията на ал. 1, концедентът приема решение за отказ от продължаване на концесионния договор.

(5) Въз основа на решението по ал. 3 органът, който представлява концедента по концесионния договор, сключва договор за продължаването му с правоприемника.

(6) С договора по ал. 5 не могат да се променят условията, правата и задълженията по концесионния договор.

Раздел V.
Прекратяване на концесионния договор

Чл. 73. Концесионният договор се прекратява с изтичането на срока на концесията.

Чл. 74. (1) Преди изтичане на срока на концесията концесионният договор се прекратява, без нито една от страните да дължи предизвестие:

1. с погиване на обекта на концесията – от датата на погиването;

2. при смърт на физическото лице или при прекратяване на юридическото лице концесионер с правоприемник – от датата на смъртта, съответно на прекратяването, освен ако не е сключен договор за продължаване на концесионния договор с правоприемника при условията и по реда на чл. 72;

3. при смърт на физическото лице или при прекратяване на юридическото лице концесионер без правоприемник – от датата на смъртта, съответно на прекратяването;

4. при влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност на концесионера – от датата на влизане в сила на решението;

5. при други основания, предвидени в закон или в концесионния договор – от датата, посочена в тях.

(2) При прекратяване на договора в случаите по ал. 1, т. 4 държавата, съответно общината, има правата на привилегирован кредитор.

Чл. 75. (1) Концесионният договор може да бъде прекратен едностранно или по взаимно съгласие на страните:

1. при последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, или

2. при условия, предвидени в закон или в концесионния договор.

(2) Едностранното прекратяване на концесионния договор от страна на концедента, както и отправянето на предложение или приемането на предложение за прекратяване по взаимно съгласие се извършват с решение на концедента.

Чл. 76. (1) В случаите на неизпълнение на концесионния договор изправната страна може да го прекрати, след като даде на другата страна подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за прекратен. Предупреждението се прави писмено по ред и в срокове, определени в договора.

(2) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Концедентът може да прекрати договора, без да дава срок за изпълнение, при неизпълнение от концесионера на условие за осъществяване на концесията или на основно задължение, определено с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Когато неизправна страна е концесионерът, действия за прекратяване на концесионния договор се предприемат от органа, който представлява концедента по договора, а прекратяването се извършва с решение на концедента.

Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) С решението на концедента по чл. 75, ал. 2 и по чл. 76, ал. 2 се упълномощава орган, който да го представлява при прекратяването на концесията.

Раздел VI.
Последици от прекратяване на концесионния договор

Чл. 78. (1) При прекратяване на концесионния договор концесионерът е длъжен да предаде обекта на концесията на комисия, назначена от органа по чл. 77, а в случаите на прекратяване по право – от органа, който представлява концедента по концесионния договор. За предаването и приемането на обекта се съставя протокол, който се подписва от членовете на комисията и от упълномощен представител на концесионера.

(2) Срокът за предаване и/или приемане на обекта на концесията е 30 дни от датата на прекратяване на концесионния договор, а в случаите на отказ от продължаване на концесионния договор с правоприемник – от датата на отказа.

(3) Когато концесионерът откаже да предаде обекта, както и когато към датата на прекратяване на концесионния договор концесионерът е прекратен без правоприемник, комисията по ал. 1 съставя констативен протокол за приемане на обекта. Протоколът е основание за издаване на заповед за изземване на обекта от:

1. областния управител по реда на Закона за държавната собственост;

2. кмета на общината по реда на Закона за общинската собственост.

(4) От датата на приемане на обекта, а в случаите по ал. 3 – от датата на изземването:

1. обектът – държавна собственост, преминава в управление на съответния областен управител или на друго лице, определено с нормативен акт, с акт на Министерския съвет или в акта за държавна собственост;

2. обектът – общинска собственост, преминава в управление на кмета на община;

3. обектът – собственост на публичноправна организация, преминава в нейно владение.

(5) С правилника за прилагане на закона се уреждат съставът на комисията по ал. 1 и финансирането на дейността за опазване и поддържане на обектите през времето на управлението им от областния управител в случаите по ал. 4, т. 1.

Чл. 79. (1) В 14-дневен срок от датата на приемане на обекта органът по чл. 77, а в случаите по чл. 74, ал. 1 – органът, който представлява концедента по концесионния договор, уведомява концедента и представя информация в Националния концесионен регистър за основанието, датата на прекратяване на договора и датата на приемане на обекта.

(2) Когато обектът на концесията е държавна собственост, в срока по ал. 1 съответният орган уведомява и министъра на регионалното развитие и благоустройството или областния управител за извършеното приемане на обекта за отбелязване в акта за държавна собственост.

Чл. 80. (1) При предсрочно прекратяване на концесията концесионерът има право на обезщетение за направените в съответствие с концесионния договор подобрения и приращения в размер на тяхната историческа цена след приспадане на съответните амортизационни отчисления, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от данъчно признатите амортизации за срока на концесията.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

Глава десета.
ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО КОНЦЕСИИТЕ

Чл. 81. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато със закон не е предвидено друго, паричните постъпления от концесионни плащания за държавни концесии и от неустойки, гаранции, обезщетения и от продажба на документации за участие постъпват като приход по бюджета на съответното министерство или ведомство.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

(3) (Доп. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Министърът на финансите ежегодно утвърждава приходите и разходите за концесионната дейност на министерствата и ведомствата по Единната бюджетна класификация.

(4) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Разходите за концесионна дейност се предвиждат по бюджета на Министерството на финансите до 15 на сто от средствата по ал. 1.

(5) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Сумите по ал. 4 се разходват чрез бюджетите на съответните министерства и ведомства въз основа на извършени корекции между тях и бюджета на Министерството на финансите по реда на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет.

(6) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Изискванията относно отчетите на министерствата и ведомствата за събраните от тях приходи от концесии и направените от тях разходи се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 82. Паричните постъпления от концесионни плащания за общински концесии се разпределят от общинския съвет.

Глава единадесета.
ОБЖАЛВАНЕ

Чл. 83. (1) Всяко решение, действие или бездействие на орган, на комисията или на длъжностно лице в процедурата по предоставяне на концесия подлежи на обжалване относно неговата законосъобразност пред Комисията за защита на конкуренцията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Жалба може да подава всяко заинтересовано лице в 10-дневен срок от обнародването или уведомяването по друг начин за съответния акт.

(3) Когато липсва уведомяване, заинтересованото лице подава жалба по ал. 1 в 10-дневен срок от:

1. датата на узнаването, но не по-късно от изтичането на 10-дневния срок за обжалване на решението за определяне на концесионер, или

2. датата, на която е изтекъл срокът за извършване на нормативно установено или поискано от кандидатите или участниците действие, или

3. изтичане на срока за издаване на съответния акт.

(4) Жалбата не спира процедурата за предоставяне на концесия, освен ако бъде наложена временна мярка.

Чл. 84. Всяко заинтересовано лице може да предяви иск за установяване на нищожността на концесионен договор, както и иск за обезщетение за вреди, претърпени в резултат на нарушение на закона при провеждане на процедура за предоставяне на концесия, по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 85. (1) Жалбата се подава до Комисията за защита на конкуренцията с копие до концедента за решение по чл. 39 и по чл. 58, ал. 2, съответно – до органа, който организира провеждането на процедурата.

(2) Жалбата трябва да е написана на български език и да съдържа:

1. наименованието на органа, до който се подава;

2. за жалбоподател – юридическо лице: наименованието, седалището и адреса на управление и данни за регистрация съгласно законодателството на държавата на неговото установяване, а за жалбоподател – физическо лице: името, адреса и данни за самоличността му;

3. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) наименованието и адреса на органа, чийто акт се обжалва;

4. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) данни за административния акт, който се обжалва;

5. оплакванията и искането на жалбоподателя;

6. подпис на лицето, което подава жалбата, или на неговия пълномощник.

(3) Към жалбата се прилагат доказателствата, с които жалбоподателят разполага, и документ за платена държавна такса, определена с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(4) До произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията с решение по чл. 91 съответният орган може сам да отстрани твърдяното в жалбата нарушение.

(5) Ако жалбата не отговаря на изискванията по ал. 2 и 3, председателят на Комисията за защита на конкуренцията уведомява жалбоподателя и му дава тридневен срок за отстраняване на нередовностите.

(6) Комисията за защита на конкуренцията не образува производство, когато:

1. жалбата е подадена след изтичане на съответния срок по чл. 83;

2. нередовностите не са отстранени в срока по ал. 5;

3. не е представен документ за внесена държавна такса.

(7) В случаите по ал. 6 председателят на Комисията за защита на конкуренцията връща жалбата с разпореждане, което подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

Чл. 86. (1) По мотивирано искане на жалбоподателя Комисията за защита на конкуренцията може да наложи временна мярка – спиране на процедурата за предоставяне на концесия. При произнасяне по искането Комисията за защита на конкуренцията преценява неблагоприятните последици от забавянето на процедурата и възможността за значително увреждане на обществения интерес или на интересите на страните.

(2) Искането по ал. 1 се прави едновременно с подаване на жалбата.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) За налагане на временна мярка жалбоподателят е длъжен да представи обезпечение в размер, определен от Комисията за защита на конкуренцията, под формата на паричен депозит по сметка на Комисията за защита на конкуренцията или банкова гаранция в нейна полза. Размерът на обезпечението е 5 на сто от по-високата от прогнозираните стойности на инвестицията за срока на концесията или на приходите от експлоатацията за срока на концесията, но не повече от 500 000 лв.

Чл. 87. (1) В тридневен срок от постъпване на жалбата или от отстраняване на нередовностите по нея председателят на Комисията за защита на конкуренцията образува производство и определя докладчик.

(2) В 7-дневен срок от образуване на производството Комисията за защита на конкуренцията в закрито заседание с определение се произнася по искането за налагане на временна мярка, като при допускането й определя и размера на обезпечението.

(3) Определението за допускане на временната мярка се съобщава на жалбоподателя. Определението, с което се отказва допускане на временната мярка, се съобщава и на двете страни.

(4) Обезпечението се внася от жалбоподателя в 5-дневен срок от съобщаването. Временната мярка се смята за наложена от датата на представяне на обезпечението до приключване на производството по обжалване с влязло в сила решение.

(5) Комисията за защита на конкуренцията съобщава на ответната страна за наложената временна мярка в деня на налагането й.

(6) Определението, с което Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането за налагане на временна мярка, подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването за отказа по ал. 3 или за наложената мярка по ал. 5.

(7) Обжалването на определението не спира производството пред Комисията за защита на конкуренцията и изпълнението на наложената временна мярка. Определението на съда е окончателно.

(8) Обезпечението подлежи на връщане с разпореждане на председателя на Комисията за защита на конкуренцията в 7-дневен срок от определението на съда, с което се отменя наложената временна мярка, или от влизане в сила на решението, с което се уважава жалбата по чл. 83. При оставяне на жалбата без уважение представеното обезпечение се превежда като приход в държавния бюджет.

Чл. 88. (1) Докладчикът проучва обстоятелствата по жалбата, за което се подпомага от администрацията на Комисията за защита на конкуренцията.

(2) В производството пред Комисията за защита на конкуренцията се допускат устни и писмени доказателства и експертни становища.

(3) При използване на експертни становища по ал. 2 сумите за възнаграждения на експертите се внасят предварително от страната, която е поискала експертизата. При назначаване на експертиза по инициатива на Комисията за защита на конкуренцията разноските за възнаграждение на експертите се възлагат на:

1. жалбоподателя – когато жалбата е оставена без уважение или производството е прекратено;

2. съответния орган – в случаите по чл. 91, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и когато жалбата е оттеглена поради отстраняване на твърдяното в нея нарушение по чл. 85, ал. 4.

(4) Страните в производството, държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на Комисията за защита на конкуренцията при изпълнение на възложените й със закона задължения.

(5) Доказателствата, събрани в производството пред Комисията за защита на конкуренцията, не могат да бъдат разгласявани, ако представляват производствена, търговска или друга защитена със закон тайна. Когато в тях се съдържат данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът, предвиден в Закона за защита на класифицираната информация.

(6) След приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката доказателства.

(7) Страните са длъжни да представят всичките си доказателства най-късно в деня преди заседанието по разглеждане на жалбата.

Чл. 89. (1) След приключване на проучването докладчикът представя преписката на председателя на Комисията за защита на конкуренцията, който насрочва открито заседание за разглеждането й.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2007 г.) Страните се призовават по реда на Гражданския процесуален кодекс. При призоваването не се прилага правилото на чл. 56, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.

(3) Страните могат да ползват адвокатска защита.

Чл. 90. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Заседанията са редовни, когато присъстват най-малко четирима от членовете на Комисията за защита на конкуренцията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Комисията за защита на конкуренцията постановява решения и определения с явно гласуване и с мнозинство от 4 гласа. В случай че на заседанието присъстват по-малко от 7 членове, решението се постановява само ако за него са гласували най-малко 4 от членовете на комисията.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Член на комисията не може да участва в производството по проучване по този закон, когато е заинтересован от изхода му или когато са налице основателни съмнения в неговата безпристрастност. Членът на комисията се отвежда по свой почин или по искане на страните.

(4) Заседанието започва с решаване на предварителните въпроси относно редовността на процедурата.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 102 от 2008 г.)

(6) На страните в производството могат да се задават въпроси по ред, определен от председателя на Комисията за защита на конкуренцията.

(7) Когато счете, че обстоятелствата по жалбата са изяснени, председателят предоставя възможност на страните за становища.

(8) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят закрива заседанието.

Чл. 91. (1) Комисията за защита на конкуренцията в закрито заседание постановява решение, с което:

1. оставя жалбата без уважение, или

2. отменя незаконосъобразното решение на органа или установява незаконосъобразно действие, съответно бездействие, и със задължителни указания връща преписката на органа за продължаване на процедурата за предоставяне на концесия от последното законосъобразно решение или действие.

(2) Когато е обжалвано решението за определяне на концесионер и няма наложена временна мярка, Комисията за защита на конкуренцията:

1. оставя жалбата без уважение, или

2. установява незаконосъобразността на решението.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2 сключеният концесионен договор запазва действието си, а заинтересованите лица имат право да търсят обезщетение по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Решението на Комисията за защита на конкуренцията е писмено и съдържа:

1. наименованието на органа, който го е издал;

2. мотиви;

3. диспозитивна част;

4. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

(5) Член на Комисията за защита на конкуренцията, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение, което се прилага към решението.

Чл. 92. (1) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по жалбата в двумесечен срок от образуване на производството.

(2) Решението заедно с мотивите се изготвя и обявява най-късно в 14-дневен срок от произнасянето по жалбата.

Чл. 93. (1) Комисията за защита на конкуренцията с определение прекратява производството:

1. когато жалбата е недопустима;

2. когато жалбоподателят – физическо лице, е починал или юридическото лице е прекратено без правоприемник;

3. при оттегляне на жалбата.

(2) Определението по ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Чл. 94. За всички неуредени въпроси относно процедурата по обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията се прилага административнопроцесуалният ред за оспорване на административни актове.

Чл. 95. (1) Решението на Комисията за защита на конкуренцията по чл. 91 подлежи на обжалване по реда на чл. 93, ал. 2.

(2) Решението на Върховния административен съд е окончателно.

Глава единадесета.
„а“ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ДЪРЖАВАТА (НОВА – ДВ, БР. 50 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

Чл. 95а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) По дела, които се отнасят до изпълнение и прекратяване на концесионни договори, държавата се представлява от органа, определен с решението на Министерския съвет по чл. 59, ал. 3.

Глава дванадесета.
НАЦИОНАЛЕН КОНЦЕСИОНЕН РЕГИСТЪР

Чл. 96. (1) Министерският съвет поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии.

(2) Към Националния концесионен регистър се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии.

(3) Националният концесионен регистър е публичен и до него се осигурява достъп чрез Интернет.

Чл. 97. (1) Националният концесионен регистър съдържа партида за всяка концесия със следните данни:

1. идентификационен номер на вписването;

2. вида на концесията;

3. решенията за откриване на процедурата за предоставяне на концесия, за определяне на концесионер, както и всички следващи решения по предоставената концесия;

4. обявлението по чл. 41;

5. предмета и обекта на концесията;

6. индивидуализация на обекта на концесията;

7. срока на концесията;

8. датата на сключване и датата на влизане в сила на концесионния договор;

9. наименованието, седалището, адреса на управление, представителството и регистрации на концесионера;

10. органа, сключил концесионния договор и представляващ концедента по договора, и органа, който осъществява контрол по изпълнението на договора за концесия;

11. основното съдържание на концесията:

а) основните права и задължения на страните по договора;

б) видът и размерът на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора;

в) основанията за предсрочно прекратяване на договора и правата на изправната страна;

12. датата, основанието и акта за прекратяване на концесионния договор, а при прекратяване по чл. 74 – датата и основанието за прекратяване;

13. забележки по вписаните обстоятелства.

(2) По партидата на всяка концесия се включват и всички промени относно вписаните данни.

Чл. 98. В досиетата към архива на Националния концесионен регистър се съхраняват оригинали на концесионните договори, на допълнителните споразумения и на приложенията към тях, както и:

1. копия от актовете по чл. 97, ал. 1, т. 3;

2. оригинали или надлежно заверени копия от документите, удостоверяващи данни по чл. 97, ал. 1.

Чл. 99. (1) В 14-дневен срок от сключването на концесионен договор съответният орган, представляващ концедента по концесионния договор, е длъжен да представи в Националния концесионен регистър:

1. концесионния договор и другите документи по чл. 98;

2. електронен формуляр, попълнен с данните по чл. 97, ал. 1.

(2) В 14-дневен срок от настъпване на промени относно вписани данни в Националния концесионен регистър съответният орган е длъжен да представи в регистъра:

1. документа, с който се удостоверява промяната на вписаните данни в Националния концесионен регистър;

2. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) електронен формуляр, попълнен с данните за промяната.

(3) В 30-дневен срок от падежа на концесионно плащане съответният орган е длъжен да представи в Националния концесионен регистър електронен формуляр, попълнен с данни за плащането.

Чл. 100. (1) В 14-дневен срок от приключването или прекратяването на процедура за предоставяне на концесия органът, който организира провеждането на процедурата, представя в Националния концесионен регистър писмен отчет за процедурата, който съдържа следната информация:

1. органа, провел процедурата за определяне на концесионер – наименование, адрес;

2. вида на концесията;

3. местонахождението на обекта на концесията;

4. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

5. описанието и обема на услугите и/или стопанските дейности, които концесионерът може да извършва във връзка с концесията;

6. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

7. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

8. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) наименованието и националността на участника, класиран на първо място;

9. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

10. стойността на задълженията на концесионера за:

а) строителство;

б) други инвестиции;

в) разходи за управление;

г) разходи за поддръжка;

11. дата на приключване, съответно прекратяване, на процедурата;

12. основание за прекратяване на процедурата.

(2) Въз основа на отчетите по ал. 1 Министерският съвет изработва статистически отчет, който при поискване се представя на Европейската комисия. При необходимост към статистическия отчет се прилагат отчетите по ал. 1 или основните им характеристики.

(3) Отчетите по ал. 1 и 2 са публични.

(4) С правилника за прилагане на закона се определя формата на отчетите по ал. 1 и 2 и на електронните формуляри по чл. 99. С правилника се определя и друга информация, която се включва в отчетите по ал. 1 и 2.

Чл. 101. Редът за водене на Националния концесионен регистър и за поддържане на архива към него се определя с правилника за прилагане на закона.

Глава тринадесета.
СЪГЛАСУВАНЕ И КОНТРОЛ

Чл. 102. Общ контрол по изпълнението на закона, включително последващ контрол по провеждане на процедурите за предоставяне на концесии, се осъществява от Сметната палата и от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция в съответствие с тяхната компетентност.

Чл. 103. Органите по чл. 19 изпращат за становище преди внасянето им за разглеждане от концедента:

1. проектите на решения на Министерския съвет – на министерствата и на специализираната администрация на Министерския съвет, а проектите на решения за откриване на процедура за предоставяне на концесия, както и проектите на решения за техните изменения и/или допълнения – и на областния управител и на кмета на общината по местонахождението на обекта на концесията;

2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2009 г.) проектите на решения на общинския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, както и проектите на решения за техните изменения и/или допълнения – на областния управител, както и на министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, относно обстоятелствата по чл. 12, ал. 2;

3. проектите на решения на органа по чл. 19, ал. 3 – на органа, който упражнява правата на собственост върху капитала или който упражнява пряко или непряко доминиращо влияние върху концедента – за обществените концесии.

Чл. 104. Областният управител упражнява контрол на решенията на общинския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, както и на решенията за техните изменения и/или допълнения.

Чл. 105. (1) Органът, който организира контрола по изпълнението на концесионния договор, определя длъжностни лица от съответната администрация и назначава комисии, на които възлага текущия контрол по изпълнение на сключените концесионни договори.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2009 г.) В състава на комисиите по ал. 1 за държавните концесии задължително се включват представители на съответната администрация, както и представители на специализираната администрация на Министерския съвет, на Министерството на финансите и представители на други ведомства, имащи отношение към предмета на контролираните концесии.

(3) Функциите на лицата и комисиите по ал. 1, както и редът за осъществяване на контрола, се определят с правилника за прилагане на закона.

Глава четиринадесета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 106. (1) Физическо или юридическо лице, което ползва обект от обществен интерес без законно основание, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 5000 до 50 000 лв.

(2) Който не изпълни задължение по чл. 99 или 100, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

(3) Който извърши деяние, с което се нарушава процедура за определяне на концесионер по този закон и по правилника за прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление.

(4) Лице, което наруши изискването за конфиденциалност по чл. 52, се наказва с глоба от 1000 до 2500 лв.

(5) Когато нарушение по ал. 1 – 4 бъде извършено отново, на нарушителя се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размера на първоначално наложената, умножен по поредността на съответното нарушение.

Чл. 107. (1) Наказателните постановления се издават за нарушение по:

1. член 106, ал. 1 – от органа, който управлява обекта;

2. член 106, ал. 2 – от главния секретар на Министерския съвет или от оправомощено от него длъжностно лице;

3. член 106, ал. 3:

а) от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция – в случаите, когато нарушението е извършено от орган по чл. 19, ал. 1 – 3;

б) от органа, назначил комисията, или от упълномощено от него длъжностно лице – в останалите случаи.

(2) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от съответния орган по ал. 1.

Чл. 108. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 109. (1) При неизпълнение на влязло в сила решение или определение на Комисията за защита на конкуренцията по този закон, или на задължение на страна в производството по чл. 88, ал. 4, Комисията за защита на конкуренцията налага:

1. на юридически лица и еднолични търговци – имуществена санкция от 5000 лв. до 100 000 лв.;

2. на физически лица – глоба от 500 лв. до 5000 лв.

(2) Актове за нарушенията не се съставят, а имуществените санкции и глобите се налагат с решение на Комисията за защита на конкуренцията, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

(3) Имуществените санкции и глобите по влезли в сила решения на Комисията за защита на конкуренцията подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Добив“ е отделянето на природно богатство и придобиването на собственост върху отделената субстанция, включително върху технологичните отпадъци от отделянето.

2. „Доминиращо влияние“ е влиянието на едно лице върху юридическо лице, когато първото:

а) притежава мажоритарния дял от капитала на юридическото лице;

б) притежава блокираща квота в капитала на юридическото лице, или

в) може да назначава повече от половината от членовете на управителните или контролните органи на юридическото лице.

3. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

4. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

5. „Законодателство на държавата, в която кандидатът или участникът е установен“ е:

а) за физическите лица – отечественото им право по смисъла на чл. 48 на Кодекса за международното частно право;

б) за юридическите лица – правото на държавата, определено съгласно чл. 56 на Кодекса за международното частно право;

в) за обединенията, които не са юридически лица – правото на държавата, в която са регистрирани или учредени.

6. „Историческа цена“ е цената на придобиване, определена в концесионния договор.

7. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) „Кандидат“ е физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което е закупило документация в процедура за предоставяне на концесия и има интерес да подаде оферта. При обединение е достатъчно документация да е закупил един от участниците в обединението.

8. (отм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.)

9. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) „Принадлежност“ е прилежащата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, както и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждане на обекта на концесията, прилежащата към обекта на концесията територия, свързана с осъществяваната чрез него стопанска дейност, и всяка самостоятелна вещ, която осигурява безпрепятственото и нормалното функциониране на обекта на концесията, без да е необходимо физически да е свързана с него.

10. „Природни богатства“ са минералните води, горите, подземните богатства и биологичните, минералните и енергийните ресурси на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона.

11. „Публичноправна организация“ е:

а) юридическо лице, за което е изпълнено някое от следните условия:

аа) повече от половината от приходите му за предходната година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на Българската народна банка, на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложител по чл. 7, т. 1 от Закона за обществените поръчки;

бб) повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от възложител по чл. 7, т. 1 от Закона за обществените поръчки;

вв) обект е на управленски контрол от страна на възложител по чл. 7, т. 1 от Закона за обществените поръчки; управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице;

б) обединение между лице по буква „а“, държавата или община.

в) (нова – ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г.) асоциация по водоснабдяване и канализация по смисъла на Закона за водите.

12. „Разширение на обекта на концесията“ е разширение на територията на обекта на концесията и/или пристрояване или надстрояване на застроен обект.

13. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) „Реконструкция на обекта на концесията“ е концесия за строителство, свързана с възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на обекта на концесията или на части от него; реконструкция е и рехабилитацията на части от елементите на пътната, транспортната, електронната съобщителна, енергийната, водоснабдителната, канализационната и хидромелиоративната инфраструктура.

14. „Свързано лице“ е всяко лице, върху което кандидат или участник в процедура за предоставяне на концесия може да упражнява пряко или непряко доминиращо влияние, или лице, което може да упражнява контрол върху кандидата или участника или което заедно с последните е обект на доминиращо влияние на друго лице чрез собственост, финансово участие или нормите, на които се подчинява.

15. „Строеж“ е резултатът от извършване едновременно на наземно и високо строителство, който представлява обект на концесия и който може да се въведе в експлоатация, за да изпълнява самостоятелна икономическа или техническа функция.

16. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) „Строителство“ е изпълнение в съответствие с изискванията на концедента на:

а) строеж;

б) строителни и монтажни работи по смисъла на приложение № 1 към Закона за обществените поръчки, или

в) дейности по изграждане на строеж.

17. „Търговец“ е всяко лице, което е признато за търговец от законодателството на държавата, в която е установено.

18. „Участник“ е физическо или юридическо лице или обединение от такива, което е представило оферта.

19. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) „Услуга от обществен интерес“ е услуга по приложение № 2 към чл. 5, ал. 1, т. 1 и по приложение № 3 към чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки, която към момента на започване на подготвителните действия за предоставяне на концесия се предоставя или трябва да се предоставя от концедента при условията на този закон.

20. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) „Наличност на услугата от обществен интерес“ е управлението на услугата в съответствие с концесионния договор.

21. (нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) „Ведомство“ е всяко от ведомствата по § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Този закон отменя Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; бр. 16 от 1996 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г., изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64 и 67 от 1999 г., бр. 12, 64 и 97 от 2000 г., бр. 28 и 63 от 2002 г., бр. 24, 80 и 104 от 2004 г.).

§ 3. Когато към датата на влизане в сила на този закон има прието решение на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 от отменения Закон за концесиите или решение на общински съвет по отменения с § 16, т. 3чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, процедурата се довършва по досегашния ред.

§ 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) В случаите по § 17а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, в срок до 31 март 2007 г. съответните министри внасят предложение за предоставяне на концесия на дружество, което след приватизацията си, но не по-късно от 30 септември 2003 г. е подало заявление за получаване на концесия пред държавен орган. Когато след приватизацията си дружеството е преобразувано по реда на глава шестнадесета от Търговския закон или предприятието му е прехвърлено по реда на чл. 15 от Търговския закон, концесията се предоставя на правоприемника на дружеството или на приобретателя на предприятието. Концесията се предоставя без търг или конкурс по реда на отменения Закон за концесиите.

(2) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Права по ал. 1 имат и търговски дружества или техни правоприемници, които са имали право, но са подали заявление пред държавен орган след срока по § 17а, ал. 1, изречение второ от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и не по-късно от 30 юни 2004 г.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При внасяне на предложение за предоставяне на концесия по ал. 2 съответният министър може да не приложи анализите по чл. 6, ал. 3 на отменения Закон за концесиите. С предложението си министърът мотивира условията и основните права и задължения по предлаганата концесия.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Концесията се предоставя при условията и по реда на § 17а, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и при спазване на следните допълнителни условия:

1. изплащане от концесионера на законната лихва върху дължимото концесионно възнаграждение за периода от прехвърлянето на собствеността по приватизационния договор до сключването на концесионния договор;

2. определяне размера на концесионното възнаграждение въз основа на утвърдена методика или на независима експертна оценка, гарантираща пазарно ниво на концесионното възнаграждение.

§ 4а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) В срок до 31 март 2007 г. на приватизирано държавно или общинско предприятие, което към датата на сключване на приватизационния договор е извършвало добив, както и на купувача на обособена част от приватизирано държавно или общинско предприятие, която е технологично пряко свързана с ползването на подземни богатства, съответно на техни правоприемници, съответните министри внасят предложение за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2 от Закона за подземните богатства при условията и по реда на § 4, ал. 1 – 4.

§ 4б. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) В срок до 31 март 2007 г. лицата или техните правоприемници, на които по реда на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти е възстановена собствеността върху недвижим имот и чието ползване по предназначение е пряко свързано с добив на подземни богатства по чл. 2 от Закона за подземните богатства, подават заявление пред компетентния министър за получаване на концесия без търг или конкурс по реда на отменения Закон за концесиите.

(2) Със заявлението по ал. 1 лицата представят и анализите по чл. 8 от отменения Правилник за прилагане на отменения Закон за концесиите (обн., ДВ, бр. 111 от 1995 г.; изм., бр. 15 от 1997 г., бр. 39 от 1998 г., бр. 27 от 2002 г., бр. 13 и 101 от 2004 г., бр. 10, 78, 83 и 96 от 2005 г.; отм., бр. 54 от 2006 г.).

(3) В тримесечен срок от подаване на заявлението по ал. 1 компетентният министър внася в Министерския съвет предложение за предоставяне на концесия без търг или конкурс на търговското дружество, в което лицата, чиято собственост е възстановена, или техните правоприемници притежават целия капитал, при условие че за подземното богатство, посочено в заявлението, не е предоставено разрешение за търсене или проучване, или не е регистрирано търговско откритие, или не е предоставена концесия за добив от трето лице.

(4) Концесионният договор влиза в сила от датата на сключването му.

(5) По реда на ал. 1 – 3 се предоставя концесия и в случаите по § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за подземните богатства. В тези случаи концесионният договор влиза в сила от 15 март 1999 г. За периода от влизане в сила на концесионния договор до неговото сключване концесионерът дължи концесионно плащане, заедно със законната лихва за забава, освен ако не докаже плащането на кариерна такса по Закона за местните данъци и такси.

(6) Когато запасите на подземното богатство, посочено в заявлението по ал. 1, не са заведени в Националния баланс на запасите, на заявителя, съответно на лицата по ал. 3 се издава разрешение за търсене и проучване със срок до 6 месеца, след което концесията се предоставя по реда на Закона за подземните богатства.

§ 5. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 89 ал. 3 се изменя така:

„(3) Обособени части от недвижимите имоти по ал. 2 могат да се отдават под наем при условията и по реда на Закона за държавната собственост.“

§ 6. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29 и 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 10, ал. 1 т. 3 се изменя така:

„3. министъра на икономиката и енергетиката – за хидроенергийни системи и обекти;“.

2. В чл. 20 ал. 3 и 4 се отменят.

3. В чл. 21 ал. 4 и 5 се изменят така:

„(4) Обосновката на концесията по чл. 21 от Закона за концесиите за минерални води – публична общинска собственост, се изработва съгласно утвърдени от Министерството на околната среда и водите методически указания за изготвянето на обосновка за предоставяне на концесия за минерални води.

(5) Предложението на кмета на общината по чл. 38, ал. 1 от Закона за концесиите се съгласува с министъра на околната среда и водите по отношение на параметрите на концесията и условията за охрана и мониторинг на минералната вода.“

4. В чл. 40 т. 3 се отменя.

5. Член 47 се изменя така:

„Чл. 47. (1) Концесия за добив на минерални води – изключителна държавна собственост, се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите.

(2) Концесия за добив на минерални води се предоставя, когато водоползването е с търговска цел и е предназначено за:

1. бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода;

2. извличане на ценни вещества;

3. добив на хидрогеотермална енергия.

(3) Концесия за добив на минерални води се предоставя при отчитане потребностите на лечебните заведения за болнична помощ и на общото водоползване за пиене и водоналиване.

(4) При предоставяне на концесия за добив на минерална вода – изключителна държавна собственост, част от концесионното плащане, не по-малка от 30 на сто, определена с решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, се заплаща от концесионера на общината, на територията на която се учредява концесионното право.“

6. Създава се чл. 47а:

„Чл. 47а. Концесия за строителство или концесия за услуга за водностопански системи и съоръжения и за свързаните с водни обекти, както и за хидротехнически, хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите.“

7. В чл. 49, ал. 3 т. 2 се изменя така:

„2. концесия;“.

8. В чл. 63, ал. 1 т. 2 се изменя така:

„2. водоползването и/или ползването се иска за частен воден обект или за обект, предоставен на концесия;“.

9. Член 95 се изменя така:

„Чл. 95. Когато се открива процедура за предоставяне на концесия за водностопанска система с комплексно предназначение, подготвителните действия се извършват съгласувано, а предложенията по чл. 38, ал. 1 от Закона за концесиите се правят едновременно от компетентните министри, ако са различни.“

10. В чл. 96а:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) Концесия за водностопански системи и съоръжения, които са държавна или смесена държавно-общинска собственост и принадлежат към единна технологична система или имат единна система на управление на територията на повече от една община, се предоставя от Министерския съвет по реда на Закона за концесиите.“;

б) алинея 9 се изменя така:

„(9) Представителите на общините по ал. 7 участват в подготовката на проекта на концесионен договор.“

11. Член 98 се изменя така:

„Чл. 98. При предоставяне на концесия за добив на минерални води – изключителна държавна собственост и публична общинска собственост, областните управители и кметовете на общини предприемат необходимите мерки за реализиране на концесията съобразно своята компетентност.“

12. Член 100 се отменя.

13. В чл. 101, ал. 1 думите „решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия“ се заменят с „решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия“.

14. Член 102 се отменя.

15. В чл. 151, ал. 2, т. 1, буква „б“ след думите „концесия за“ се добавя „добив на минерални“.

16. В чл. 182, ал. 1 т. 2 се изменя така:

„2. министрите по чл. 10, ал. 1, т. 1, 2 и 3, които сключват концесионния договор;“.

17. В чл. 195 ал. 2 се отменя.

§ 7. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г., бр. 77, 79 и 99 от 2002 г. и бр. 16 и 107 от 2003 г., бр. 72 и 105 от 2005 г., бр. 29 и 30 от 2006 г.) чл. 16 се изменя така:

„Чл. 16. (1) Учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд – частна държавна собственост, с площ над 100 декара, се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите, а до 100 декара – от министъра на земеделието и горите по предложение на началника на Националното управление по горите. Предложенията се съгласуват с министъра на околната среда и водите. Правото на ползване се учредява за срок не по-дълъг от 30 години.

(2) Учредяване на сервитути за изпълнение на проекти на техническата инфраструктура върху гори и земи от горския фонд – публична държавна собственост, се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите за срока на експлоатация на инфраструктурния обект.

(3) Безвъзмездно право на ползване по ал. 1 може да се учреди с разпореждане на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите само за обекти, непосредствено свързани с националната сигурност и с отбраната на страната, или за други особено важни държавни нужди.

(4) Безвъзмездно право на ползване по ал. 1 се предоставя с разпореждане на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите и министъра на образованието и науката на държавни училища, на научни институти и на юридически лица на бюджетна издръжка, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите.

(5) Право на ползване върху гори и земи от горския фонд може да се учреди за:

1. извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства;

2. разполагане на преместваеми обекти, които не са трайно свързани с терена, за извършване на търговски и други обслужващи дейности;

3. извършване на дейности, свързани с дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм, за които не се изисква застрояване по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

(6) Сервитут върху гори и земи от горския фонд може да се учреди за:

1. прокарване на телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии;

2. подземни водопроводи със сечение до 1500 мм, канализации, кабели и други елементи на техническата инфраструктура.

(7) С решение на общинския съвет може да се учредява право на ползване и сервитути върху площи от общинския горски фонд.

(8) Собственикът запазва правото на собственост върху дървесината от предоставените площи.“

§ 8. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79, 86, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 18 се създава ал. 5:

„(5) По дела, които се отнасят до изпълнение и прекратяване на концесионни договори, държавата се представлява от министър, определен с решението на Министерския съвет по чл. 58, ал. 2 от Закона за концесиите.“

2. В чл. 237 се създава буква „м“:

„м) концесионни договори относно съдържащите се в тях задължения за концесионни плащания и задължения за предаване на обекта на концесията.“

3. В чл. 242, ал. 2 след думите „букви „е“ до „з“ се добавя „и буква „м“.

4. В чл. 243:

а) създава се нова ал. 2:

„(2) Изпълнителният лист по чл. 237, буква „м“ се издава въз основа на:

1. искане от страна на органа, който представлява концедента по концесионния договор;

2. заверен препис от сключения договор, и

3. писмена покана до концесионера за доброволно изплащане на вземането или за предаване на обекта на концесията с достоверна дата на приемането.“;

б) досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 9. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 43б:

а) алинея 2 се изменя така:

„(2) Министърът на транспорта извършва подготвителните действия за предоставяне на концесия върху граждански летища за обществено ползване, сключва концесионните договори и осъществява контрола по тяхното изпълнение.“

б) в ал. 3 думите „по чл. 7, ал. 1 от Закона за концесиите“ се заменят със „за откриване на процедура за предоставяне на концесия“;

в) алинеи 5 – 10 се отменят.

2. В чл. 122в, ал. 1, ал. 3, т. 3 и ал. 5 думите „по чл. 7 от Закона за концесиите“ се заменят със „за откриване на процедура за предоставяне на концесия“.

§ 10. В Закона за „Държавен вестник“ (обн., ДВ, бр. 89 от 1995 г.; попр., бр. 92 от 1995 г.; изм., бр. 123 от 1997 г., бр. 56 от 1999 г., бр. 1 от 2000 г., бр. 97 от 2001 г., бр. 9 и 42 от 2003 г., бр. 31 от 2005 г.) в чл. 7, ал. 2 след думите „Закона за обществените поръчки“ се добавя „и за предоставяне на концесии по Закона за концесиите“.

§ 11. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 38 от 2001 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г., изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2 ал. 2 се изменя така:

„(2) Публична държавна собственост са:

1. обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, определени със закон за изключителна държавна собственост;

2. обектите и имотите, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;

3. движимите вещи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост;

4. имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им;

5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет.“

2. В чл. 7 ал. 2 се отменя.

3. Член 15а се отменя.

4. В чл. 16:

а) алинеи 1 и 2 се изменят така:

„(1) Имоти – публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица, освен в случаите по ал. 2 и по чл. 16а.

(2) Отделни имоти или части от имоти – публична държавна собственост, могат да се отдават под наем по реда на чл. 19, ал. 1 за срок до 5 години, при условие че се използват съобразно предназначението им и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени за управление.“

б) алинеи 3 и 4 се отменят.

5. Създава се чл. 16а:

„Чл. 16а. (1) Извън случаите по чл. 14 и 15 обектите от обществен интерес по смисъла на Закона за концесиите се предоставят на трети лица само чрез концесия.

(2) Когато е проведена процедура за предоставяне на обект от обществен интерес на концесия, приключила без сключване на концесионен договор, Министерският съвет може да предостави управлението върху обекта на държавно предприятие, създадено по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, или на еднолично търговско дружество с държавно имущество.

(3) Срещу предоставеното управление по ал. 2 държавните предприятия и едноличните търговски дружества с държавно имущество са длъжни да поддържат обекта и имат право да го експлоатират, като получават приходи от предоставянето на услуги на трети лица и/или от извършването на други стопански дейности с обекта.

(4) Лицата по ал. 3 могат да отдават под наем части от предоставения за управление обект от обществен интерес при условията на чл. 16, ал. 2.

(5) Правото на управление по ал. 2 е срочно до предоставянето на концесия за обекта по реда на Закона за концесиите.“

6. Член 84 се изменя така:

„Чл. 84. Който наруши забрана по чл. 16, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.“

§ 12. В Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г.; изм., бр. 47 и 96 от 2002 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 77 и 88 от 2005 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 3 ал. 4 се изменя така:

„(4) Обектите на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение, които не са пряко свързани със системите за управление и сигурност на движението, могат да се отдават под наем по реда на Закона за държавната собственост, при условие че не се нарушава безопасността на движението.“

2. В чл. 25 ал. 2 се отменя.

§ 13. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3 изречение второ се заличава.

2. Създава се ал. 4:

„(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът.“

§ 14. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г.) в чл. 136, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;“.

§ 15. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г., бр. 45 от 2005 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 2005 г., изм., бр. 87, 88, 94, 102 и 104 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 115, ал. 2, т. 3 се отменя.

2. Член 116а се изменя така:

„Чл. 116а. (1) Освен пристанищните услуги по чл. 116 в пристанищата за обществен транспорт могат да се извършват и съпътстващи дейности.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват, при условие че не пречат или няма да попречат на извършването на пристанищните услуги.

(3) Съпътстващите дейности в пристанищата за обществен транспорт с национално значение могат да се извършват от лице, получило концесия за обект по чл. 117в, ал. 1. В тези случаи извършването на съпътстващата дейност се определя като допълнителен предмет към предмета на концесионния договор.

(4) Освен в случаите по ал. 3 съпътстващи дейности могат да се извършват от лице, получило концесия при условията и по реда на Закона за концесиите.

(5) Съпътстващи дейности в пристанищата за обществен транспорт с регионално значение се извършват от собственика или от лица, сключили договор с него.“

3. В чл. 117в ал. 1 и 2 се изменят така:

„(1) Концесия се предоставя за един или повече терминали от пристанище за обществен транспорт с национално значение с предмет осъществяване на пристанищна услуга по чл. 116, ал. 3, т. 2.

(2) В зависимост от предмета концесията по ал. 1 може да бъде за строителство или за услуга.“

4. В чл. 117г:

а) алинея 2 се изменя така:

„(2) Министърът на транспорта извършва подготвителните действия за предоставяне на концесия върху пристанищни терминали от пристанища за обществен транспорт с национално значение, сключва концесионните договори и осъществява контрола по тяхното изпълнение.“

б) алинея 3 се отменя.

5. Членове 117д и 117е се отменят.

§ 16. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г., бр. 26 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 29 и 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 9, ал. 3 думите „по чл. 69″ се заменят с „предоставени на концесия“.

2. В чл. 54, ал. 2 думите „за управление“ се заменят с „на предприятията“.

3. Глава осма „Предоставяне на концесии“ с чл. 67 – 75а се отменя.

4. В § 9 от преходните и заключителните разпоредби ал. 1 се отменя.

5. В § 46 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 96 от 1999 г.) ал. 5 се отменя.

§ 17. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 14 ал. 2 се изменя така:

„(2) Предмет на договорите по ал. 1 не могат да бъдат имоти – публична държавна собственост.“

§ 18. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм., бр. 78 от 2002 г., бр. 20 и 31 от 2003 г.; бр. 39 от 2003 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 2003 г., изм., бр. 46 и 84 от 2003 г., бр. 55 и 115 от 2004 г., бр. 28, 39, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 36 се изменя така:

„Чл. 36. (1) Търговски дружества, в които държавата притежава акции или дялове, с обявена процедура за приватизация, които ползват обекти – публична държавна собственост, получават концесии по право за ползваните обекти, освен в случаите по чл. 38.

(2) Съответните министри по чл. 19, ал. 1 от Закона за концесиите в тримесечен срок от обявяване на приватизация на съответните дружества извършват необходимите действия и внасят в Министерския съвет предложение за приемане на решение за определяне на концесионер на дружеството с обявена приватизация. Министерският съвет приема решение не по-късно от два месеца от внасяне на предложението.

(3) При изготвяне на анализи на правното състояние и извършване на приватизационни оценки се вземат предвид предоставените концесионни права и основните задължения по концесията, включително концесионното плащане и необходимите инвестиции, когато такива са определени.

(4) Агенцията за приватизация взема решение за определяне на метод за приватизация след приемане на решението по ал. 2.

(5) Договорът за концесия влиза в сила от датата на прехвърляне на собствеността по приватизационния договор.

(6) Търговски дружества, в които има 50 и повече на сто общинско участие, с открита процедура за приватизация, получават концесии по право за ползваните обекти – публична общинска собственост.

(7) В случаите по ал. 6 кметът на общината в тримесечен срок от обявяване на приватизация на съответните дружества извършва необходимите действия и внася в общинския съвет предложение за приемане на решение за определяне на концесионер на дружеството с обявена приватизация. Общинският съвет взема решение за определяне на метод за приватизация след приемане на решението за определяне на концесионер.“

2. Член 37 се изменя така:

„Чл. 37. (1) При приватизация на обособена част от имуществото на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие, която технологично пряко е свързана с обект – публична държавна собственост, концесията се предоставя на купувача на обособената част по приватизационния договор.

(2) Съответният министър по чл. 19, ал. 1 от Закона за концесиите извършва необходимите действия и внася в Министерския съвет предложение за приемане на решение за определяне на концесионер на купувача на обособената част в тримесечен срок от решението по чл. 3, ал. 3, т. 1 или т. 3.

(3) Условията и изискванията на решението за предоставяне на концесия задължително се включват в приватизационната оценка и информационния меморандум на обособената част и се вземат предвид при вземане на решение за метод.

(4) Приватизационният договор се сключва под отлагателно условие, че бъде сключен концесионният договор.

(5) При приватизация на обособена част от имуществото на търговско дружество с повече от 50 на сто общинско участие, която технологично пряко е свързана с обект – публична общинска собственост, концесията се предоставя на купувача на обособената част по приватизационния договор.

(6) В случаите по ал. 5 кметът на общината извършва необходимите действия и внася в общинския съвет предложение за приемане на решение за определяне на концесионер на купувача на обособената част в тримесечен срок от решението по чл. 3, ал. 3, т. 2.“

3. Създава се чл. 37а:

„Чл. 37а. В случаите по чл. 36 и 37 може да се предоставя концесия за услуга или концесия за добив. Решението за определяне на концесионер съдържа елементите по чл. 39, ал. 2, т. 1 – 15 и чл. 59, ал. 3 от Закона за концесиите.“

4. Член 38 се изменя така:

„Чл. 38. В случаите, при които търговските дружества по чл. 36, ал. 1 ползват пристанищни терминали от пристанища за обществен транспорт с национално значение или граждански летища за обществено ползване, концесия може да се предостави само по реда на Закона за концесиите.“

§ 19. В Закона за пътищата (обн., ДВ., бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. Член 11 се изменя така:

„Чл. 11. (1) Концесия върху републиканските и общинските пътища или върху отделни участъци от тях се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите.

(2) Подготвителните действия за предоставяне на концесия върху републиканските пътища или отделни участъци от тях, сключването на концесионните договори и извършването на контрола върху тях се извършват от министъра на регионалното развитие и благоустройството.“

2. Членове 12 и 13 се отменят.

3. В чл. 14 ал. 1 се изменя така:

„(1) Концесионната територия обхваща конкретен републикански път или отделен негов участък и съответстващите им площи по чл. 5.“

4. Членове 15 – 17 се отменят.

§ 20. В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г., бр. 53 от 1997 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г., изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 и 81 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г., попр., бр. 55 от 2000 г., изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 95 от 2002 г. – Решение № 6 на Конституционния съд от 2002 г., изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 88 и 103 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 50 се изменя така:

„Чл. 50. (1) Спортните обекти и съоръжения – собственост на държавата или на общините, се ползват за нуждите на физическото възпитание и спорта и свързаните с тях обслужващи и спомагателни дейности.

(2) Спортните обекти и съоръжения – публична държавна и публична общинска собственост, се използват за нуждите на училищния, студентския и армейския спорт, както и за тренировъчна и състезателна дейност.

(3) Държавата и общините предоставят безвъзмездно изцяло или частично за определено време спортни и туристически обекти и съоръжения на детски градини, общообразователни, средни, специални, професионални и висши училища и на извънучилищните звена за реализиране на задължителните учебни програми и на извънкласните, извънучилищните, факултативните и свободните занятия с физическо възпитание, спорт и туризъм и за тренировъчна и състезателна дейност на учениците и студентите при условия и по ред, определени от съответните органи.

(4) Спортните обекти и съоръжения – собственост на държавата, общините и училищата, се използват и от училищните и студентските спортни клубове за осъществяване на програмите за развитие на физическото възпитание, спорта, отдиха и туризма на учениците и студентите.

(5) Общинските съвети определят реда, по който спортни и туристически обекти и съоръжения – общинска собственост, се използват от гражданите за постигане целите на физическото възпитание и спорта.“

2. Създава се чл. 50а:

„Чл. 50а. (1) Извън случаите по чл. 50 спортните обекти и съоръжения – публична държавна и публична общинска собственост, се предоставят на физически и юридически лица чрез концесия по реда на Закона за концесиите.

(2) В случаите по ал. 1 концесионерът е длъжен да предоставя обекта на концесията за ползване възмездно или безвъзмездно на други физически или юридически лица за тренировъчна или състезателна дейност.“

§ 21. В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 23 от 1999 г.; изм., бр. 28 от 2000 г., бр. 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г., бр. 86 от 2003 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 61, ал. 3 се създава изречение второ: „Част от концесионното възнаграждение, но не повече от 30 на сто, определена с решението за предоставяне на концесия, се внася по бюджетите на общините по местонахождение на концесионната площ.“

§ 22. Министерският съвет приема правилника за прилагане на закона в срок до 1 юли 2006 г.

§ 23. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

§ 24. (1) Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на общинските съвети.

(2) Методически указания по прилагането на закона се дават от дирекция в администрацията на Министерския съвет, определена със заповед на министър-председателя.

(3) С правилника за прилагане на закона се определят и други функции на дирекцията по ал. 2, свързани с изпълнението на закона.

————————-

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 17 април 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ

(ОБН. – ДВ, БР. 53 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 30.06.2006 г.)

§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 юли 2006 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 65 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 11.08.2006 Г.)

§ 145. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на:

1. параграф 18, т. 3, която влиза в сила една година след влизането в сила на този закон;

2. параграф 48 – в частта му относно разпоредбата на чл. 118а, ал. 1, т. 1, която влиза в сила от 22 декември 2013 г.;

3. параграф 60, т. 5, която влиза в сила от 1 март 2007 г.;

4. параграф 73 – в частта му относно разпоредбата на чл. 155а, ал. 1, т. 1, която влиза в сила една година след влизането в сила на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1. част седма „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз“;

2. параграф 2, ал. 4;

3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора „а“ „Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи“ с чл. 307а – 307д и част седма „Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения“ с чл. 502 – 507;

4. параграф 4, ал. 2;

5. параграф 24;

6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“

(ОБН. – ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 50 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 44. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм., бр. 53, 65 и 105 от 2006 г. и бр. 41, 59 и 109 от 2007 г.) се създава глава единадесета „а“ с чл. 95а:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 48. Законът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на § 23, 25, 45, 46 и 47, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 67 ОТ 2008 Г.)

§ 53. Започнатите подготвителни действия и откритите процедури за предоставяне на концесия към датата на влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 47 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 23.06.2009 Г.)

§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 26, 29, 30, 32 – 36 и 40, които влизат в сила три месеца след обнародването му.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

§ 84. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 80, който влиза в сила от 15 декември 2009 г.

Чл. 6. (1) Крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория.

(2) Морският плаж е обособена територия, представляваща част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани процеси на взаимодействие на морето със сушата.

(3) Морските плажове са изключителна държавна собственост.

(4) Публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са:

1. морските плажове;

2. брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени в имоти – държавна собственост, извън границите на населените места;

3. прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони;

4. пясъчните дюни;

5. островите, включително и изградените от човешка дейност.

(5) Публична общинска собственост, която не може да бъде обявена за частна, са брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, с изключение на тези по ал. 4, т. 2.

(6) Границите на обектите по ал. 4 и 5 се определят чрез преки геодезични измервания и се отразяват в кадастралната карта и в имотния регистър по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

(7) За обектите по ал. 4 и 5 се изработват специализирани карти, регистър и информационна система по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Условията и редът за изработването и поддържането на специализираните карти, регистъра и информационната система се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 7. (1) Морските плажове с прилежащата им акватория могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите за срок до 10 години. Широчината на прилежащата акватория, включена в обекта на концесия, не може да бъде повече от 200 м.

(2) Концесионерът осигурява осъществяването на задължителните дейности и свободен безплатен достъп на морския плаж и поставя указателни табели със схеми на отделните зони и условията на концесията.

(3) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Началният срок на концесията е 1 януари на годината, следваща сключването на концесионния договор, а крайният срок – 31 декември на годината, в която изтича срокът на договора.

(4) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Когато при изтичане на крайния срок на концесията за съответния морски плаж е открита процедура за предоставяне на нова концесия, без да е сключен концесионен договор, срокът на действащия договор се удължава до влизането в сила на концесионния договор за новата концесия.

(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Морските плажове, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за срок до 5 години срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена и да извършва задължителните дейности.

(6) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството със заповед може да предоставя правомощията си по ал. 5 на съответния областен управител.

(7) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Морски плажове, които не са предоставени на концесия или по реда на ал. 5, са неохраняеми морски плажове.

(8) (Нова – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Концесионерът извършва към концедента концесионно плащане.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. извършва подготвителните действия за предоставяне на концесии за морски плажове при условията и по реда на Закона за концесиите;

2. внася в Министерския съвет предложения за предоставяне на концесии за морските плажове;

3. организира процедурите за определяне на концесионер;

4. сключва концесионните договори;

5. провежда процедури за отдаване под наем на морски плажове и сключва наемните договори;

6. ежегодно до 31 май обявява със заповед списък на неохраняемите морски плажове и организира поставянето на предупредителни табели на тях; заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) (В сила от 01.01.2009 г.) Минималният размер на концесионното плащане, съответно на наемната цена, за морски плажове се определя по методика, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Петдесет на сто от сумата на концесионното плащане, съответно на наемната цена, се внася в бюджета на общината, на чиято територия се намира съответният плаж.