Агенция „Фокус“
Фокус: Г-жо Томова, започнаха ли вече курсовете за водни спасители, които БЧК организира всяка година?
Теодора Томова: БЧК провежда обучения за водни спасители във всички 28 областни организации на страната. Нямаме фиксирани дати за провеждането на курсовете. Групите се сформират според интереса на кандидатите. Курсовете са два вида – за спасители на плувни басейни и водни паркове и за открити водни площи и море. Мога да кажа, че интересът и тази година към курсовете е доста голям.
Фокус: Как се става воден спасител? Какви са изисквания към кандидатите, за да получат достъп до тези курсове и колко струват курсовете?
Теодора Томова: Имаме приемен норматив за влизане за курс за воден спасител, който е: за плувни басейни и водни паркове 50 метъра свободен стил трябва да може да плува кандидатът за една минута и 25 метра бруст за техника без време. Това е приемният изпит за басейни. Съответно за откри водни площи и море – 100 метра свободен стил за една минута и 50 секунди и отново 25 метра бруст без време. Кандидатите трябва да са навършили 17 години. Курсовете се състоят от часове по теория и практика. Завършването става със заключителен изпит пред комисия по теория и практика. Средната цена на курса, която не е строго фиксирана и зависи от броя на кандидатите, е около 160 лв. за първо ниво (за басейни и водни паркове) и 90 лв. за второ ниво (за открити водни площи и море). За да се явят на второ ниво, трябва да са изкарали първо.
Фокус: Каква част от кандидатите успяват да се справят в тези критерии, за да станат водни спасители?
Теодора Томова: Нормативът ни е така добре изчислен, че дава възможност при сериозно отношение на кандидатите към курса почти всички след това да го завършат. По инструкция дори не допускаме и повече от две отсъствия в курса, след което кандидатът сам се елиминира. Така че той е принуден да посещава редовно часовете по теория и практика, което пък му гарантира почти сигурното завършване на курса. Но има и кандидати, които остават на поправителен изпит заради някои от елементите на изпита. Изпитът по практика и теория се състои от различни елементи – плуване под вода, плуване свободен стил, хвърляне на спасителна топка, вадене на предмет от дъното и други. Във всеки един от тези елементи човек може да бъде оставен на поправителен изпит само на този елемент.
Фокус: Тоест не се правят никакви компромиси?
Теодора Томова: Да. Не би трябвало, тъй като става дума за професионална квалификация, освен това водното спасяване е свързано с живота на хората.
Фокус: Освен БЧК има ли друга организация, която провежда курсове за спасители в страната?
Теодора Томова: Не. Съгласно наредбата за водното спасяване БЧК обучава водните спасители и издава съответните документи за правоспособност.
Фокус: На кои плажове БЧК извършва водно спасителна охрана?
Теодора Томова: В момента фактически започва организацията на сезона. Това основно го правят колегите от областната организация на Добрич и Бургас. В момента те са в процес на преговори. Основно организацията ни в Добрич работи с курортен комплекс „Албена”, а за организацията ни в Бургас нямам точна информация. В момента колегите там са в период на преговори. Държа да подчертая, че става дума за много малко плажове. С един на „Албена” и с около седем-осем плажа в Бургаска област се занимава Червен кръст. В страната ни, както е известно има над 200 плажа и не всички се охраняват.
Фокус: Колко водни спасители са нужни у нас през активния летен сезон?
Теодора Томова: Няма страна в света, която да е обезопасила всичките си плажове. Това не трябва да ни успокоява, че не трябва да се стремим към тенденцията по-голям брой плажове да бъдат охранявани, което намалява и водните инциденти. Това е свързано с финансови и икономически механизми и с отдаването на съответните плажове съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и Закона за концесиите с отдаването на тези плажове на дългогодишни концесии или за отдаването им под наем за срок от пет години. Така че нещата са много динамични и различни всяка една година. Затова не може да се каже колко спасители са необходими.
Досега от създаването на водното спасяване към БЧК са обучени над 45 000 водни спасители. Всяка година обучаваме около още 1200 водни спасители. Ние бихме могли да обучаваме неограничен брой кандидати, стига те да имат желание и да могат да покрият приемния норматив за влизане в курса.
Фокус: Заплатата на водния спасител не е много атрактивна. Обучените от нас отиват да работят в САЩ. Какво може да се направи, за да останат все пак в България?
Теодора Томова: Това зависи от стандарта на заплащане в нашата страна. Освен това една такава професия като водния спасител, която е свързана с опазването на човешкия живот и респективно носене на съдебна отговорност при инцидент, трябва да се заплаща по-добре.
Фокус: Това не означава ли, че тази професията не се уважава достатъчно добре у нас?
Теодора Томова: Тук говорим за финансово измерение. Ако заплащането е по-добро, ако условията на труд са по-добри, със сигурност ще има и повече кандидати за водни спасители в нашата страна и те не биха търсили и не биха работили тази работа в чужбина. Професията на водните спасители е сезонна. Тези хора практикуват някакви други основни професии. Някои от тях са ученици последна година. Много трудно работодателят би пуснал в съвременните условия един свой служител за месец-два или три да работи като спасител. Проблемът с отпуските също е сериозен.
В последните години има тенденция към подобряване на условията на труд на водните спасители. Но има още много какво да се желае.
Фокус: Има ли недостиг на водни спасители през лятото?
Теодора Томова: Тъй като тази професия е сезонна, за да се разчита, че спасителите ще бъдат наети за месец-два или три, е нужно много по-рано те да организират личната си отпуска и личния режим на живот. При нас обаче се получава една тенденция на хаос стопаните на водни площи да се сещат от днес за вчера, че има трябват такива кадри. Това също е проблем. Тоест за наемането на водни спасители концесионерите на плажовете трябва да мислят още през зимата, когато се карат ски по пистите.
Фокус: Какво може да предотврати неприятните инциденти, свързани с алкохола и агресията на плажа?
Теодора Томова: В тази връзка преди година изпратихме официално писмо до МВР за включването на полицаи при работата на водните спасители, тоест при нарушаването на обществения ред, при неспазване на указанията, на водния да спасител да може полицаи да помага. Пример за това е практиката в САЩ с т.нар. плажни патрули, както и в някои други европейски страни. Според нас този човек трябва да е на плажа със съответната униформа, със съответния респект и освен, че ще подпомага работата на водния спасител, той трябва да извършва една превенция и да респектира гражданите, които смятат да нарушават правилата. Съвсем различно ще е положението, ако успеем да постигнем това. Засега обаче не срещаме разбиране. От БЧК освен да настояваме за това, няма какво друго да направим. В момента има един-единствен плаж, където знам, че има полицаи, които помагат на спасителите – това е в „Слънчев бряг”. Виждала съм ги лично още преди години. Там е постигната някаква система на организация.
Фокус: Кога водните спасители не могат да се справят сами?
Теодора Томова: Когато има агресивни граждани, употребили алкохол, включително и наркотици, граждани, които са неадекватни. Самите спасители са обучени, че трябва да бъдат внимателни, да не прибягват до сила, до груба физическа саморазправа. Лошото е, че когато техните указания не се изпълняват, може да настъпи воден инцидент с фатален край, а това се връща като бумеранг към самия воден спасител. Следва следствие, съдебни дела и т.н.
Гражданите трябва да гледат на водния спасител като на техен приятел, който бди за техния живот и именно поради тази връзка трябва да спазват и неговите указания и препоръки.
Фокус: На година в България се давят между 140 и 160 души. Какво сочи анализът за причините?
Теодора Томова: 80 на сто от тези инциденти са във вътрешността на страната в откритите водоеми, които са неохранявани и неподходящи за къпане. Много малко са удавянията на море, още по-малко на плувни басейни.
За миналата година има три удавяния в плувни басейни. Причините са в неоценяване на опасностите, оставяне на децата без родителски контрол, употребата на алкохол. Има инциденти с рибари, има и самоубийства.
От тези 20 % от удавянията в море и басейни, около 13 са извън работното време на спасителя или на са се случили на неохранявани морски плажове. Много малко са удавянията има в рамките на работното време на спасителите на охранявани морски плажове.
Фокус: Тоест може да се каже, че ефикасността на водните спасители е почти на 100 %?
Теодора Томова: Хайде да не е на 100 %, но е поне 97 %.
Фокус: Според вас задължително ли децата трябва да се научат да плуват още в училищна възраст? Не трябва ли това умение да стане един задължителен елемент от самото образование на човек?
Теодора Томова: Ние обръщаме внимание и на институциите, и на обществото, и на медиите. Преди години имаше задължително обучение по плуване, което отпадна. Имаше 30 задължителни часа по плуване във втори и трети клас. Затова ние бихме искали да се заложи плуването в образователната програма в училищата. Ние смятаме, че е време да се помисли за въвеждане на тази форма поне като първа крачка там, където има басейни и възможност. Тъй като не говорим само за водни инциденти, говорим и за здравето на децата. Това е един много полезен спорт – знаем, че децата са подложени на затлъстяване, на обездвижване. Така че ще има наистина един добър ефект от въвеждането на задължителното плуване още в училище.
Затова държавата трябва да насочи един финансов ресурс, който ще бъде с безспорен ефект за децата – за тяхното здраве и живот.
Очевидно е, че много малък процент от българите умеят да плуват и особено по-младото поколение. Ние виждаме това – ще дам и доказателство – кандидатите за водни спасители, които идват за курсовете, една част от тях отпадат заради ниската си плувна култура. Тоест имат желание, но нямат възможности. Има много големи областни градове, в които няма нито един закрит плувен басейн. Във варна например – една от най-големите плувни школи на България, туристически, голям град, само до преди няколко години също нямаше закрит басейн. А какво да говорим за малките областни градове. Ако се строят пък басейни, то те се строят така, че да не са подходящи за обучение. Те са по-скоро за развлечение, с барчета, басейни към хотели. Не се строи плувен басейн, който да е по стандарта 25 метра дължина, с 50 метрова дължина, където да се провеждат обучения по плуване, да не говорим за високо спортно майсторство – плувните клубове също изпитват ужасни затруднения за подготовката на спортистите си.
Галина Димова