Работата на водния спасител е много отговорна. Той има за задача да извади от водата давещия се и да го възвърне към живот, ако е възможно. За да изпълни служебните си задължения е необходимо да е запознат със строежа и функциите на човешкото тяло и да има определени медицински познания.
За да бъде жив организмът на човека е необходимо да диша. Процесът на усвояване от клетките на организма, на кислород от въздуха, както и отделянето във външната среда на образувания въглероден двуокис се нарича дишане. Дишането протича в няколко етапа с участието на дихателната и сърдечно-съдовата система.
Дихателната система на човека е изградена от въздухоносни пътища, бели дробове и гръден кош в който е разположена. Въздухът навлиза през носа или устата и преминава през трахеята (дихателна тръба, съставена от подобни на пръстени хрущяли). Трахеята се разделя на две тръби, наречени бронхи, по които въздухът достига до белите дробове. В белите дробове, бронхите се разделят на бронхиоли, които завършват с малки въздушни торбички (алвеоли).
Около алвеолите се намират малки кръвоносни съдове, наречени капиляри. Те са с много тънки стени, въздухът лесно преминава през тях, навлиза в кръвта и достига до всяка част от тялото. Въглеродният двуокис (отпадъчен газ, който не е необходим на тялото) преминава по обратния път през алвеолите към белите дробове и чрез издишването се изхвърля навън.
При вдишване, белите дробове се разширяват, а при издишване те се свиват. Това става благодарение на мускулите и движението на диафрагмата. Диафрагмата е плосък мускул, който разделя гръдния кош от корема. Когато в белите дробове навлезе въздух, тя се премества надолу и освобождава място, а при издишване, тя се отпуска и помага за изтласкването на въздуха.
В ежедневния живот човек не забелязва, че диша. Дишането е автоматизиран процес, който зависи основно от натрупването на въглероден двуокис. Той е най-силният дразнител на дихателния център.
Центърът на дишането обаче, действа не само автоматично. Той реагира на резките промени в алвеолите, на въздействие върху човешката кожа (бързо охлаждане), а може да зависи и от волята на човека.
При всяко вдишване в дробовете нахлуват около 500 кубически сантиметра въздух, от които се уползотворяват само 350. Останалите 150 заемат въздухоносните пътища и не се използват при дишането.
Жизнената вместимост на белите дробове (витален капацитет) при нормалния човек е около 4000 кубически сантиметра въздух. Тя може да се увеличава със системни тренировки и при някои спортисти (плувци, гребци, бегачи, колоездачи) достига 7000 кубически сантиметра въздух.
Трябва да се знае, че атмосферният въздух съдържа 79 % азот и 21 % кислород. При дишане, в кръвта се поемат 4,5 % кислород от вдишания атмосферен въздух. Останалите 16,5 % се издишват и евентуално могат да бъдат използвани още един път.
В покой човек диша 12 – 16 пъти в минута.
Когато дишането е дълбоко и учестено се получава хипервентилация. При това състояние в организма не настъпва особено покачване на кислородните му запаси, но се изхвърля въглероден двуокис. Това от своя страна намалява дразненето на дихателния център и отдалечава момента в който се появява порив за ново вдишване.
Апнеята е волево задържане на дишането. Необходима е при плуване, гмуркане и евентуално, спасителни действия. След хипервентилация при нетрениран човек апнеята може да достигне 100 секунди, а при трениран човек – няколко минути.
В гърлото на човека се намира фаринксът. В него се кръстосват пътят на въздуха през устата и носа към белите дробове и пътят на храната от устата към стомаха.
Трахеята по време на гълтане се затваря атоматично от епиглотиса, който предпазва от попадане в нея на храна и други материи. Ако все пак такива попаднат, следва поява на кашличен рефлекс целта на който е да изхвъри обратно попадналото в трахеята.
Епиглотисът има голяма чувствителност. При внезапно негово раздразване освен кашлица може да настъпи спазъм, който да прекъсне достъпа на въздух до трахеята. Това е предпазен рефлекс който изчезва заедно с дразненето. При продължително дразнене обаче, човек може да загуби съзнание.
По време на давене има наличие на вода във фаринкса. Епиглотисът се затваря атоматично, а човек постепенно загубва съзнание. Следва отпускане на глотиса, навлизане на вода в трахеята, а след това и в белите дробове.
Понякога по време на давене, при гълтането на вода или по време на указване помощ на давещия се, следва рефлектрно повръщане от негова страна. Повърнатите материи също могат да попаднат в трахеята ида бъдат пречка за дишане.
Освен с дишането, транспорта на кислород в тялото на човека е свързано и с кръвообращението.
Движението на кръвта в кръвоносната система е обусловено от сърдечни съкращения. Сърцето е сложен мускул, голям колкото стиснатия юмрук на човека. То има дебели мускулни стени и е разделено на две части (лява и дясна). Всяка част има предсърдие и камера. Предсърдията са по-малки и с по-тънки стени. Те приемат кръвта, която идва по вените. След това предсърдията се свиват и изпомпват кръвта в камерите. От камерите кръвта се изпомпва от сърцето и навлиза в артериите, чрез които достига до цялото тяло.
Изпомваната от сърцето кръв тече постоянно из тялото. Тя пренася кислород и хранителни вещества до всяка клетка. Изпомпването на кръвта от сърцето става на тласъци. Тези тласъци са т.н. пулс.
При нормален човек пулсът е 70 удара в минута. При занимаващи се активно със спорт той е по-бавен. Някои хора, активни спортисти – състезатели имат пулс 45 – 48 удара в минута. При пулс под 40 и над 190 удара в минута настъпва разстройване на кръвообращението.
Сърдечно-съдовата (кръвоносната) система пренася кислород и хранителни вещества между тъканите и органите. Освен това, тя подпомага отделянето на отпадните вещества от човешкия организъм.
Нарушеното снабдяване с кислород или неговата липса се отразяват различно на тъканите в човешкото тяло. Най-уязвими са клетките на мозъчната кора. Няколко минути след спиране на кръвообръщението настъпва загуба на съзнание.
Ако не бъде възстановено дишането се разстройва ритъма на сърцето и то постепенно спира. Със спиренето но сърцето, спира и кръвообращението.
Мускулите на човека са изградени от снопове влакна. Мозъкът изпраща различни команди до мускулните влакна и те се свиват или разтягат.
Мускулите са прикрепени към костите чрез връзки, наречени сухожилия. Когато мускулите се свиват, те придърпват сухожилията, които от своя страна придърпват костите и така се извършва движение.
Мускулите в човешкото тяло са организирани в групи. При различни движения се натоварват различни групи мускули, а останалите почиват.
Действията на мускулите се контролират от мозъка, който изпраща и получава сигнали от нервната система.
Има и друг вид мускули, неволеви, при които движенията се извършват автоматично от мозъка (движенията на сърцето, диафрагмата, червата, дишането, зеницата – зеничен рефлекс и др.).
Голяма част от своята работа спасителят извършва във водата. От тук идва и необходимостта същият да познава добре измененията на човешкия организъм във водна среда, както и физичните закони.
Според закона на Архимед, всяко тяло, потопено в течност, олеква толкова, колкото тежи изтласканата от него течност. Тялото на човека, потопено във вода, тежи малко повече от водата която е изместило – всъщност около 1 килограм.
Тази отрицателна плаваемост може да бъде компенсирана при напълване с въздух на белите дробове. Ако въздухът от дробовете се издиша, тялото потъва.
При плуване дишането е равномерно, а при гмуркане и плуване под водата то се задържа. Движенията под вода увеличават разхода на кислород, затова те трябва да са бавни и икономични.
Човешкото тяло във водата е подложено на равномерно налягане от всички страни, което с увеличаване на дълбочината нараства. На всеки 10 метра дълбочина, налягането се увеличава с една атмосфера на квадратен сантиметър. Поради това, че тъканите в тялото на човека съдържат 70 % вода, когато бъдат подложени на равномерно налягане от всякъде те са несвиваеми на практика.
На свиване подлежат само изпълнените с въздух или газове кухи части от тялото. Налягането в гръдния кош и коремната кухина води до тяхното свиване. Намиращият се в гръдния кош и дихателната система въздух също се свива, като увеличава налягането си, докато то се изравни с това на водата. Така се получава уравновесяване между външния воден натиск и вътрешното противоналягане.
В главата на човека (черепа) има няколко малки кухини с костни стени. Паради тяхната твърдост, те не могат да се свиват. Разположени са около синусите и средното ухо. При гмуркане във водата в тях се създава понижено налягане.
Синусите са свързани с носната кухина чрез малки отвори през които въздухът преминава и изравнява налягането. При възпаления в носната кухина се затруднява преминаването на въздуха и изравняването на налягането.
Ухото е сложно устроен апарат. То се състои от три анатомично обособени части (външно ухо, средно ухо и вътрешно ухо). Външното ухо включва ушната мида и външния слухов проход. Вътрешното ухо на практика е органът на равновесието (вестибуларният апарат). По средата между двете се намира средното ухо.
Средното ухо представлява малка кухина с обем около 1 кубически сантиметър. В него са разположени тъпанчевата мембрана (тъпанчето) и евстахиевата тръба, съединяваща средното ухо с носоглътката и същинския слухов орган.
Ушното тъпанче е много тънко, има диаметър от 8-10 милиметра и се държи опънато с помощта на малки мускули.
Евстахиевата тръба свързва ухото с най-задната част на небцето. Тя служи за изравняване на атмосферното налягане от двете страни на ушното тъпанче и по такъв начин предпазва от повишаване на налягането в средното ухо. По време на преглъщане евстахиевата тръба се отваря и изравнява атмосферното налягане вътре в ухото с това извън него. През нея преминава въздух към средното ухо при всяко преглъщане и изравнява налягането в него с налягането на външния въздух от ушния канал. Когато обаче има някакво смущение, преминаването на въздух към средното ухо се затруднява или дори спира. Наличният въздух там намалява, не постъпват нови порции и в ухото се развива вакуум. Тъпанчето леко хлътва, защото неговото движение не е в неутралното си положение и човек има усещането, че е с тапа в ухото. Такова хлътване се получава и при увеличено налягане в ухото.
Анатомия на ухото
1. Кост
2. Ушен канал
3. Ушна мида
4. Тъпанче
5,6,7,8. Средно ухо
9. Вътрешно ухо, вестибуларен апарат
10. Лабиринт
11. Чувателен нерв
12. Евстахиева тръба
В нормална обстановка, в повечето случаи налягането се изравнява автоматично. В случай, че това не стане, може да се наложи да се направи енергично преглъщане, което ще предизвика отваряне на евстахиевата тръба и изравняване на налягането.
По време на гмуркане във вода поради бързата промяна на външното налягане се увеличава налягането в ухото. В началото се появява тежест в ушите, която се дължи на натиск върху тъпанчето и по-ниско налягане в средното ухо от това на водата. Постепенно се създава вакуум в средното ухо който води до разтягане и хлътване на тъпанчето.Следва появявата на остра болка. На дълбочина 7-8 метра тази болка става нетърпима.
За да не се стига до подобна ситуация е необходимо спасителят да знае как да изравнява налягането в средното ухо.
Изравняването на налягането става като още на метър и половина дълбочина спасителят трябва да отвори Евстахиевите тръби на ушите си и да прави това периодично през няколко метра, докато трае гмуркането. Навлизащият през тръбите въздух ще неутрализира налягането на водата върху тъпанчето и болка няма да настъпи.
Има различни способи за отваряне на Евстахиевите тръби. Преглъщането е най-разпространеният от тях. Периодичното преглъщане държи тръбите отворени. В даден момент, на дълбочина преглъщането може да бъде затруднено. Тогава се поема вода в устата е с нейна помощ се преглъща, като се гълтат минимални количества от нея.
Друг способ е периодичното притискане с пръсти на носа и надуване (опит за издухване на въздух през носа). Това може да бъде комбинирано и с преглъщане.
Понякога изравняването на налягането не се удава и е необходимо спасителят да изплува 1-2 метра, за да направи изравняването там.
Появата на болка в ушите въпреки изравняването на налягането е показател, че нещо не е в ред и гмуркането трябва да бъде прекратено.
Понякога по време на гмуркане, когато налягането в средното ухо не е изравнено може да се получи спукване на тъпанчето. Това става когато въпреки болката в ушите спасителят продължава да слиза на все по-голяма дълбочина.
Спукването на тъпанчето се изразява с остра режеща болка, шум в ушите, гадене, виене на свят. Студената вода нахлува в средното ухо и дразни вестибуларния апарат, като го изважда от строя. Това явление е известно като лабиринтна криза (вестибуларна криза).
В такава ситуация спасителят не трябва да губи самообладание. Въпреки загубата на ориентация той може да се ориентира по светлината и да изплува на повърхността. Ако обаче, е на голяма дълбочина е възможно да не може да се ориентира къде е долу и къде горе и вместо да изплува, да плува към дъното. Спасението е в изпускането на минимални количества въздух през устата и плуване след въздушните мехурчета към повъхността на водата.
Изпадането в паника при такъв инцидент може да доведе до трагичен край. За съжаление има доста случаи на удавени по този начин плувци и гмуркачи.
По време на гмуркане болки освен в ушите могат да се появят и в синусите, и в зъбите. Това се получава при някои заболявания на синусите, както и при нелекувани зъби. В затворените кухини на развалените зъби разликата в налягането предизвиква остра болка.При такива ситуации е задължително прекратяването на гмуркането.
В някои ръководства по водно спасяване в общите медицински познания необходими на водния спасител са дадени и измененията в организма при леководолазна дейност с дихателен апарат. Тъй като нормативната уредба в Република България не предвижда леководолазен апарат в оборудването на спасителния пост и използването на такъв от спасителя, то е безпредметно разглеждането на тези изменения.
Георги Димитров
Използвани са картинки от:
http://body.dechica.com/respiratory.htm
http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.tchaikapharma.com/mambo-en/images/tch/ss/ss-sistema_clip_image011.jpg&imgrefurl=http://bgbaby.net/forum/index.php%3Fshowtopic%3D566%26st%3D0&usg=__EAcXkkbrixSjFN3YEuzFTPYcfJk=&h=288&w=377&sz=39&hl=bg&start=60&um=1&tbnid=ssKUeqH2VCLSbM:&tbnh=93&tbnw=122&prev=/images%3Fq%3D%25D1%2581%25D1%258A%25D1%2580%25D1%2586%25D0%25B5%26ndsp%3D21%26hl%3Dbg%26client%3Dfirefox-a%26rlz%3D1R1GGGL_bgBG326BG326%26sa%3DN%26start%3D42%26um%3D1
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%85%D0%BE
Удавянето е бързоразвиващо се, тежко и опасно за живота състояние. При него газообменът в белите дробове е невъзможен. Основните жизнени функции спират, а в главния мозък настъпва рязко увреждане.
