Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Всяка година от удавяне в света загиват около 200000 души.В България цифрата е от 160 до 200 души. Приблизително 30% от тях са деца до 17 г. възраст. В морето жертвите са 25%, а във вътрешните водоеми са 75%.
Давене настъпва, когато в дихателните пътища попадне вода. В около 10% от случаите настъпва ларингоспазъм, като защитна реакция. Най- важния белег на давенето е асфиксията:

• Давенето в сладка вода – води до уводняване на организма и хемолиза;

• Давенето в солена вода – води до нахлуване на вода в алвеолите, хемоконцентрация и белодробен оток.

След изваждане от водата на пострадалия се установява в съзнание ли е той или не.
Пострадалият е в съзнание, когато се подчинява на команди като: отваря очите, повдига ръка или крак, може да покаже езика си, реагира на докосване и разтърсване. Ако пострадалият не реагира на гласови команди или при докосване и внимателно разтърсване тогава той е в безсъзнание.
При безсъзнание се предприемат незабавно следните действия:

Виж линка:

Първа долекарска помощ

При  предприемане на акция  в която се използва спасителното въже, единият от спасителите на поста действа с него, а другият уведомява за произшествието водноспасителната служба.

Водният спасител стъпва в поставената пред въжето гаша, вдига я с ръце и я изтегля нагоре, като я поставя зад врата и под раменете си. След това взима в едната ръка макарата с въжето, а в другата размотаните намотки от него и на бегом по брега се изнася към мястото на инцидента. Там поставя макарата на брега и изчаква пристигането на своя колега.

Вторият спасител след като подаде сигнал до ВСС за възникването на воден инцидент, се изнася по най-бърз начин по брега, за да  подпомогне колегата си. Спасителят с гашата влиза във водата по посока към давещия се с бягане и скокове, с високо повдигане на колената, докато дълбочината достигне 70 – 80 см. След това продължава предвижването с делфинови скокове до момента от който не може да отскача от дъното.

Спасителят на брега подава въже с високо вдигната над главата ръка, като е застанал на най-високата част от бреговата ивица. Той следи за движението на въжето и дава указания на влезлия във водата спасител ако същият загуби от поглед давещия се поради голямо вълнение или друга причина.

Докато спасителят с гашата се придвижва, на брега при подаващия въже пристигат спасители от другите постове. Някои от тях може да влязат във водата да помагат за вкарването на въжето, а другите очакват сигнал за изтеглянето му.

Наближавайки до давещия се водният спасител прави китово гмуркане, за да се скрие от него и да му мине в гръб. Той го хваща с подраменна  хватка след което подава сигнал да започне изтеглянето на въжето, като вдига високо ръка.

Спасителите на брега при забелязване сигнала започват тегленето на въжето. Те се подреждат по него на разстояние 4 – 5 м един от друг. Едната ръка на всеки участник държи обтегната въжето горе, на 45 градуса напред над главата. Другата ръка го държи долу ниско пред корема. Първият спасител на въжето се предвижва с него 7 – 8 м., след което го пуска и на бегом се изнася, и го хваща последен. Вторият , вече станал първи, извършва същото и т.н. и т.н.

Въжето трябва да се тегли високо горе в противен случай има опасност да бъде удавен спасителя.

При двама – трима участници на въжето предвижването при теглене трябва да става на бегом, иначе съществува опасност спасителя и давещия се да потъват периодично и да гълтат вода.

При повече участници на въжето тегленето става ходом, тъй като ако скоростта на теглене е много голяма могат да бъдат наранени раменете на спасителя.

Въжето трябва да се тегли високо горе, в противен случай спасителят и давещият се гълтат вода. Вариантите „Бурлаки на Волге“ са грешни и неправилни.

Тегленият с въжето и държащ давещия се спасител, периодично спуска единия от краката си с цел да провери има ли дъно под тях. При докосване на дъното с крак спасителят подава знак вдигайки високо ръка.

Спасителите теглещи въжето след забелязване на сигнала веднага прекратяват тегленето, а няколко от тях влизат във водата, за да помогнат за транспортирането на удавника от водата до брега.

Удавникът се пренася от водата на брега с транспортна хватка самолет. Същата дава възможност, при пренасяне тялото на давещия се да бъде в дренажно положение и водата свободно да изтича от дихателните пътища.

С изнасянето на давещия се на брега същия се поставя по гръб достатъчно далеч от водата, като се използва естествения релеф на бреговата ивица. Оказва му се първа помощ от спасителите до пристигането на медицински специалист.

Спасителната акция приключва с връщането на пострадалия към живот или с извозването му от плажа с линейка към болнично заведение.

Описаната по-горе спасителна акция касае спасяването на давещи се хора. В някои случи обаче, става дума  за воден инцидент при който няма давене, а уморени плувци или мускулни крампи на плувци. При тези случаи, при провеждане на акция, на пострадалия може да бъде помогнато като му се подаде въже от спасителя и бъде изтеглен на брега.

Георги Димитров

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

При изваждането от водата на давещ се без дишане и пулс, максимално бързо се действа по схемата „ABC – азбука на живота“.

А. Airway open – осигуряване на проходимост на дихателните пътища

B. Breath for victim – провеждане на изкуствено дишане

C. Circulation – поддържане на кръвообращението

Оказването на първа помощ започва веднага след изваждането на пострадалия от водата. Първоначално той се поставя на бедрото на спасителя по такъв начин, че главата да е по-ниско от гръдния кош. След това се почиства устната кухина и глътката от тиня, пясък, водорасли, повърнати материи и се осигурява проходимост на дихателните пътища. С няколко енергични пристягащи движения се отстранява водата от трахеята, бронхите и стомаха. Ако самостоятелното дишане не се възстанови пострадалият се слага на гръб и се пристъпва към изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.

При изпадане в безсъзнание лицевата мускулатура и езика се отпускат. Последният падайки назад запушва горните дихателни пътища. За да бъдат освободени те е необходимо главата на пострадалия да бъде изтеглена в положение максимално назад като устата е затворена. Отдалечената по този начин от гръбнака долна челюст издърпва със себе си езика и освобождава глътката като път за дишането. Това положение осигурява проходимост на дихателните пътища и е задължително да бъде поддържано през цялото време на реанимационните действия.

Пулсът се установява в областта на сънната артерия. При колебания дали има или няма се приема, че няма и се преминава към изкуствено дишане.

Изкуственото дишане се провежда по следния начин:

Изкуствено дишане “уста в нос”

- Спасителят коленичи от едната страна на главата на пострадалия, поема дълбоко въздух, обхваща с уста носа му и енергично вдухва в ноздрите му, като вкарва въздух в дробовете му.

- При изпълнение на изкуствено дишане уста в нос по време на вдухването в носа се затваря устата на пострадалия.

- Ако след вдухването на въздух гръдният кош на пострадалия се разширява, това означава, че в неговите бели дробове постъпва въздух.

- Следва отдръпване на спасителя и ново поемане на въздух. Издишването на пострадалия става самостоятелно.

По движението на гръдния кош може да се съди за ефективността на изкуственото дишане. То продължава до възстановяване на собственото дишане.

Изкуствено дишане “уста в уста”

Ако носът е наранен или носните канали са затворени, оказващият помощ трябва да започне изкуствено дишане уста към уста:

- Спасителят коленичи от едната страна на главата на пострадалия и поема дълбоко въздух.

- Палецът и показалецът на лежащата върху челото ръка запушват носа.

- Устата на пострадалия се отваря леко.

- Спасителят, поел дълбоко въздух прилепва широко отворената си уста към тази на пострадалия.

- Изкуственото дишане се прави внимателно, съобразно собственият ритъм, като се проверява сънната артерия за наличие на пулс.
При изкуственото дишане “уста в уста” поради високото налягане при вкарването на въздуха, част от него може да попадне в стомаха. В резултат на това може да се предизвика повръщане.

Изкуствено дишане с апарат  тип АМБУ

Маската на апарата се поставя така, че да обхване устата и носа на пострадалия. Апаратът притежава клапи които пропускат въздух само еднопосочно – от атмосферата, в балона, от балона към пострадалия и от пострадалия, навън в атмосферата.

Въздух се подава ритмично, чрез стискане с ръка на балона. При необходимост през апарата може да се подава и кислород.

Георги Димитров