Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Сайт за спасители, проблеми и въпроси свързани с водното спасяване по Черноморското крайбрежие и плажовете

Спасители на плажа – Видео новини – TV7

Публикувано от Жоро & Жоро на 13.08.2011

Днес в „Баркод“ говорихме за сигурността по плажовете и за хората, на които поверяваме живота си, докато сме на почивка – спасителите. Гост по темата беше Борис Захариев – експерт в дирекция „Водноспасителна служба“ към БЧК.

Той каза, че първото и най-важно изискване към спасителите е да могат да плуват добре. Оказването на първа помощ и спасителните техники се усвояват на специализираните курсове. Всяка година спасителите преминават изпит за заверка, която има дава право да практикуват.

Цялата статия и видео:

Спасители на плажа  – Видео новини – TV7.

Тагове: , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Липсата на истински контрол над водните обекти е опасна

Публикувано от Жоро & Жоро на 03.06.2011

Водният спасител от Благоевград Марио Бързачки обясни пред радио Фокус, че поради липса на контрол, се стига до фатални инциденти. В подкрепа на думите си, той посочи, че в Благоевград има реномирани хотели, които не разполагат с правоспособни водни спасители, освен това има и много необезопасени водни обекти.

От БЧК – Благоевград настояват да се създаде специализирана комисия с представители на БЧК и МВР, която да осъществява пряк контрол върху охраната на водните обекти и правоспособността на спасителите, които работят там. „Някои мними туроператори например си спестяват пари от ученически екскурзии, а децата се изпращат на неохраняеми плажове. Спрямо децата задължително трябва да се осъществява пряк и непосредствен надзор. Ако държавата не предприеме адекватни действия е невъзможно да се избегнат всички фатални последици. Задължително условие е и родителите да упражняват контрол и надзор върху децата си”, заяви Бързачки.

Според Теодора Томова – директор на Дирекция „Водно-спасителна служба” към Българския червен кръст у нас се спекулира с липсата на кадри, тъй като контролът по обезпечаване на водните обекти със спасители е занижен. Именно поради тази причина част от концесионерите на водни обекти не осигуряват водни спасители. Според Томова концесионерите ще предприемат адекватни и навременни действия само, когато контролът бъде засилен.

Тагове: , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Разрешават изкуствените плажове със закон

Публикувано от Жоро & Жоро на 06.05.2011

Монитор

Изграждането на изкуствени плажове ще бъде регламентирано със специални промени в Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Те ще могат да се появяват върху публична държавна собственост. Това съобщи Милен Топалов, директор на дирекция „Концесии” в Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Заедно със зам. министъра на регионалното развитие Екатерина Захариева и представители на бизнеса те участваха в публично обсъждане на предложенията на министерството за промяна в закона.

По думите на Захариева тепърва ще има двуседмичен срок, в който всички заинтересовани страни да изпратят писмено окончателните си предложения и становища. След това текстовете ще бъдат внесени за разглеждане в Министерския съвет.

Топалов обясни, че изграждането на изкуствените плажове ще става, като се обяви строителна концесия по реда на Закона за концесиите. Евентуалните инвеститори ще могат да ползват известно време съоръжението, но то ще бъде държавна собственост. Така след изтичане на срока на концесията изкуствените плажове ще останат за държавата. Според действащите закони една концесия може да се предоставя за срок до 35 години.

Все още няма проявен инвеститорски интерес за изграждане на изкуствени плажове, обясни Екатерина Захариева. Тя подчерта, че новите текстове се въвеждат, за да е ясен регламентът, по който това може да се направи, а не защото някой конкретно е планирал подобна инвестиция.

Дарина Кахраманова

Тагове: , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи по черноморската ивица през предстоящия сезон

Публикувано от Жоро & Жоро на 17.04.2011

Георги Димитров, Жоро - снимкаВ свое интервю за Агенция „Фокус”, директорът на Дирекция „Концесии” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Милен Топалов предостави информация липсваща до сега. На базата на тази информация може да се направи анализ и изводи за състоянието на водното спасяване по родното Черноморие.

Милен Топалов заяви следното: „Общата площ на 208 броя морски плажа по Черноморското крайбрежие е 8132 дка с дължина на бреговата линия 165,7 км.
Предоставени на концесия са 63 броя морски плажа с обща концесионна територия 3478 дка, с дължина 45,2 км. Общата площ на предоставените под наем морски плажове е 580 дка с дължина на бреговата линия 18,7 км. Общо за концесии и наеми площ 4058 дка с дължина 63,9 км”.

При така поднесената информация може точно да бъде изчислено, че плажни ивици с обща дължина на бреговата линия 101,8 км ще бъдат неохраняеми, което е почти 2/3 от общата дължина на бреговата линия, на плажовете по Черноморското крайбрежие.

На останалите 63,9 км плажни ивици, които са отдадени на концесии или под наем, съгласно точки от договорите трябва да бъдат осигурени ред задължителни дейности между които и водно спасяване.

Информацията на директорът на Дирекция „Концесии” в МРРБ дава възможност да бъде пресметнато колко водни спасители са необходими, за да бъде обезпечено българското Черноморие през предстоящия сезон.

В Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи е записано, че спасителен пост се разкрива на разстояние до 100 м брегова ивица на водна площ, подлежаща на максимално обезопасяване. Личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч.

Дължината на бреговата линия на предоставените на концесия 63 броя морски плажа е 45,2 км.
Дължината на бреговата линия на предоставените под наем морски плажове е 18,7 км.

Събрана общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и на предоставените под наем морски плажове е 63.9 км.

При разчет спасителен пост на 100 м брегова ивица, броят на постовете които е необходимо да бъдат разкрити е минимум 639. При положение, че на спасителен пост трябва да бъдат назначавани по трима спасители (с оглед изискванията на наредбата и Кодекса на труда), общият брой на необходимите водни спасители за Черноморските плажове за сезон 2011 е 1917 души. Той дори е по-голям тъй като голяма част от спасителите са хора с различни професии в отпуск или студенти във ваканция, които не могат да работят цял сезон.

Това обаче, поражда други въпроси. Има ли достатъчно обучени спасители? Колко са правоспособните водни спасители в България? Достатъчно ли са?

БЧК твърди, че за 45 години от създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст са обучени над 40 000 водни спасители. Тази информация е вярна, но не е съвсем коректна. Тя създава впечатление,че спасителите са доста повече от необходимото, но така ли е в действителност?

В отчета на ВСС на БЧК за 2010 г. (http://vodno-spasiavane.com/2011/03/07/2010/) четем следното: „Обучени водни спасители за… Открити води – 268; Заверени талони за… Открити води –  1184”. Или общо правоспособните спасители за море и открити водни площи през миналия сезон са били 1452-ма [Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи - Чл. 20. (4) Резултатите от ежегодната проверка за годността на водния спасител и за здравословното му състояние се нанасят в личния му талон, който е неразделна част от документа за правоспособност]. Това е броят на реално действащите водни спасители.

За охрана на Черноморските плажове за сезон 2011 обаче, са необходими поне около 2000 спасители.

Оказва се, че има недостиг на действащи спасители. И този недостиг не се дължи само на това, че те предпочитат да работят в чужбина, заради по-доброто заплащане. Те просто не съществуват.

Очертава се липса на спасители по черноморските плажове. Освен на неохраняемите плажове, на които ще бъдат поставени табели ”Къпането забранено”, такива ще трябва да се поставят и на голяма част от плажовете които имат стопани.

Концесионерите и наемателите на морски плажове имат задължение по договор да осигурят водни спасители на плажовете, съгласно нормативната уредба. Това обаче, няма как да стане, понеже просто няма спасители, а и не могат да бъдат внесени от чужбина.

Всъщност, това не се случва за първи сезон. Така беше и през миналите години. Тогава обаче, липсваше информация за общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и под наем морски плажове и обществото се манипулираше, че спасителите по плажовете липсват, защото предпочитат да работят в чужбина.

Сега истина лъсва и може открито да се каже, в България няма достатъчно водни спасители, които да покрият нуждите на българското Черноморие.

Може да се направи и друг извод. Българската държава е безотговорна към живота и здравето на своите граждани. 2/3 от морските плажове ще бъдат законово неохраняеми, а останалите ще се охраняват с недостатъчен брой спасители.

Георги Димитров

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Теодора Томова: Плувната култура на българина е много ниска

Публикувано от Жоро & Жоро на 19.07.2010

Агенция „Фокус“

Теодора Томова, директор на Водно-спасителната служба към Българския червен кръст, в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-жо Томова, какви мерки за безопасност не спазват хората, които отиват в района на неохраняеми водоеми?
Теодора Томова: Последните инциденти показват това, което ние винаги говорим пред медиите, Дай Боже, повече хора да ни чуят. В България има над 4000 вътрешни водоеми, изключвам Черно море и река Дунав. Говорим за реки, язовири, напоителни канали и езерца, което е една сериозна предпоставка за водни инциденти, тъй като броят на водоемите предполага и възможност за по-голям воден травматизъм. Второ – водата е опасна дори и за тези, които умеят да плуват добре, тъй като човек може да стане жертва на инцидент по чисто физиологични причини. Например – когато с прегрято тяло скочи изведнъж в язовирна вода, при която има много голяма разлика в температурата между повърхността на водата и метър-два по-надолу. Понякога тази разлика може да варира над 10 градуса – на повърхността е 21 градуса, а изведнъж метър и половина по-надолу става 11 градуса. Вследствие на което, дори и да е прекрасен плувец, той може да получи шок и сърдечната му дейност или дишането му да спрат. В тази връзка винаги обръщаме внимание, че вътрешните водоеми са опасни и не бива в тях човек да плува и да се къпе. Мога да изредя и други опасности, освен температурата на водата, течения, каквото има в реките, непознато дъно. Изведнъж човек може да попадне в много рязко вдълбочаване, особено при язовирите, в напоителните канали във вътрешността на страната също с голяма скорост се движи водата. От полегатите места там е и трудно излизането. Знаем, че преди седмица се удави в един такъв канал баща, който се опита да спаси детето си край Монтана. Най-важното е, че ако се наложи на човек да му се окаже помощ, там няма воден спасител или медицинско лице. Тези водоеми са много примамливи – не се изискват финансови средства, посещават се от хората, но това може да се случи само ако е открито на съответния водоем официално подходящо къпално място – да бъде плитко, да бъде чиста водата като качества за къпане, разрешена от РИОКОЗ, да има съответните водни спасители, да е маркирано точно мястото, където ще се къпят и плуват – там, където е подходящо. Трябва да има съответната спасителна екипировка – лодка, която бързо да стигне при пострадалия, ако се наложи при инцидент. Задължително е и да има медицинско лице. Всички тези изисквания са указани в Наредбата за водното спасяване и би трябвало да се спазват. За да се разкрие такова място, трябва да има интерес на частно лице, община или на местна общност, които да разкриват такива места. Правилно и безопасно е плуването в плувните басейни, където има спасители, както и на охраняемите морски плажове, където има водни спасители.
Фокус: Защо се случват такива инциденти, нещастие или непредпазливост?
Теодора Томова: Същият е отговорът на въпроса защо всеки ден десетки хора умират при пътнотранспортни произшествия. Същите са причините при водния травматизъм – непознаване опасностите при къпане и плуване. На първо място бих казала, че причината за водния травматизъм е подценяване на тези опасности и надценяване на собствените възможности. Хората не разбират и не искат да допуснат, че при контакта с водата предизвикват сериозна възможност да станат жертва на инцидент и което е още по-лошото – това става в рамките на 3-4 до 5 минути, когато при човека настъпват необратими процеси и той не може да бъде възстановен. Не е като в планината – човек може да се изгуби, след два-три дни да бъде намерен и най-важното – да бъде жив. В рамките на 3-5 минути единствено професионална спасителна помощ може да бъде адекватна. Трябва да знае, че човек се къпе на собствена отговорност в тези вътрешни водоеми. Това не могат да осъзнаят децата, които още не са съзрели и не разбират опасността. Тук опираме до родителския контрол. Много сериозен родителски контрол е нужен, особено сега през лятото, когато децата са при баби и дядовци. Опираме и до неумението на гражданите и на младите хора да плуват. Това също е предпоставка за водни инциденти. Много е ниска плувната култура. Все още държавата не е създала една подходяща материална база, една програма. Аз самата в трети клас съм се научила да плувам по програмата на задължително обучение в училищата. Ние винаги пледираме към държавните институции, които имат отношение по тази тема, че макар и в криза, е крайно време чисто концептуално да се помисли в тази насока – за задължителното обучение на учениците по плуване.
Фокус: Може ли да се осъществява по някакъв начин контрол и в неохраняемите водоеми?
Теодора Томова: Съгласно Наредбата за водното спасяване, която цитирах преди малко, този контрол е възложен на комисии, създадени със заповед на кмета на съответната община, в която членуват представители на различни ведомства. Те няколко пъти през сезона правят проверки дали водоемите са обезопасени с табели. Обикновено тези водоеми се обявяват за опасни и за забранени за къпане и плуване, слагат се съответните табелки. Доста често те са обект на кражба, но това е друга тема. Това е, което могат да направят тези комисии. Те проверяват и охраняемите водни площи, ако има разкрит такъв пост, или плувните басейни. Човек от комисията има право да съставя актове, глоби и т.н. Те имат съответните правомощия и по принцип работят в цялата страна. Трудно е да се спре такъв поток от хора чисто практически. Когато е топло, всеки смята, че може на собствена отговорност, никой не може да му забрани да ходи на риболов, да излиза с лодки, да плува, да се къпе. Една от причините за водния травматизъм е употребата на алкохол, която задължително води до надценяване на собствените възможности, преохлаждане на тялото, настъпват и други процеси – човек не е адекватен. Има доста инциденти след употреба на алкохол.
Фокус: Кои най-прости правила трябва да спазват хората, които ходят на неохраняеми водоеми?
Теодора Томова: Простото правило е, ако човек все пак реши да отиде и да се разхлади, да бъде съвсем в началото, да внимава за дълбочината на този водоем. Това обаче обикновено са водоеми, които не са с бистра вода, трудно човек може да се ориентира колко е дълбоко. Това са непознати водоеми, всеки един е много специфичен и крие различни рискове. Трудно е да се обобщят в общи правила, тъй като има строго специфични опасности. Опасно е да решиш да скочиш надолу с главата в непознат водоем, защото не знаеш колко е дълбок, можеш да получиш много сериозно гръбначно нараняване, особено ако скочиш надолу с главата. Можеш да получиш схващане на крайник, т.нар. мускулни крампи, които също се получават от разликата в температурата на тялото и водата. Ако човек стане свидетел на инцидент, трябва да знае, че ако иска да окаже помощ, в никакъв случай не трябва да бъде в директен контакт с пострадалия, защото той може да се окаже втората жертва. Това могат да го направят само професионални спасители. Или се подава някакъв предмет, който ще задържи пострадалия за известно време на повърхността, или се хвърля някакво въже, въдица, гребло, част от дреха – т.нар. подръчни спасителни средства. С тях може да се помогне да се издърпа пострадалия, обаче самият спасяващ трябва да има стабилна опора, да се е хванал за нещо стабилно, докато извършва спасяването.
Ползват се във водоеми, язовири водни колела, лодки. Задължително е да се дават спасителни жилетки. Гражданите или децата отказват да ги слагат. Не бива да отказват, трябва да ги слагат, защото това ще им спаси живота, ако нещо се наложи. Друго – влизат навътре във водоема и въпреки че са предупредени от тези, които дават водните атракциони, започват да скачат от водното колело, от лодката – нещо, което неминуемо създава предпоставка на инцидент.
Фокус: Какво трябва да правят в горещините тези, които все пак искат да се изкъпят на подобно място?
Теодора Томова: Това е опасно. Могат да стоят отстрани, да се намокрят. Аз не мога да кажа какво трябва да се направи, за да бъде безопасно. Трябва да се ходи на плувни басейни и на плажове, които са охраняеми. Тези водоеми са потенциално опасни по принцип. Освен това всеки един човек е в различно здравословно състояние, с различна плувна култура, различно разбиране. Те са опасни и е факт, че стават инциденти. В последните дни има инциденти и с рибари, които влизат с надуваеми лодки, употребяват алкохол, нещо се случва, може да се обърне лодката. Кой ще помогне на един такъв инцидент и как ще се помогне, когато всичко става за три минути в едни водоеми, които не са чисти, не са бистри, ти дори не виждаш, а отдолу има дълбочина от 20-30 метра. Просто е невъзможно да се помогне.
Фокус: Защо не се вслушва българинът в предупрежденията, че къпането е забранено на съответното място – такава ли е културата му?
Теодора Томова: Напоследък и в чисто човешки план забелязвам, че има една агресия към реда, във всички аспекти на нашия живот, включително и към водното спасяване, т.е. нещо, което ти е забранено – защо точно това да не направиш и кой на теб ще ти забрани едно такова усещане за всемогъщие. Понякога се дразня, дори защото след това идва черната хроника. Някак си не обичаме реда, обичаме да го нарушим. В тази връзка веднага ще направя препратка към водните спасители. Доста често нашите хора са обект на агресия от страна на гражданите. Винаги казвам, че водните спасители са водни полицаи. На тях трябва да се гледа като на служители на реда, които имат една единствена цел и задача – да опазват нашите живот и здраве. Ние трябва да спазваме техните съвети и да ги уважаваме, а не да бъдем агресивни. Понякога се стига до физическа разправа със спасителите, което е недопустимо. В тази връзка пишем официални писма до Министерството на вътрешните работи, искаме да влезе в Закона за МВР – в летния сезон полицаите да оказват подкрепа на водните спасители по отношение на спазване на техните указания и реда на плажа, както е във всички европейски страни и САЩ.
Аделина Георгиева

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Над 40 000 водни спасители е обучила Водноспасителната служба към БЧК за 45 години

Публикувано от Жоро & Жоро на 04.06.2010

Агенция „Фокус“

За 45 години от създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст (БЧК) са обучени над 40 000 водни спасители. Това е една армия от обучени хора. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Теодора Томова, директор Дирекция Водноспасителна служба и световен шампион по водно спасяване за 1983 година.

По думите на Томова има достатъчно обучени кадри. „Друг е въпросът поради какви обстоятелства те по-късно не работят като такива и още по-тъжно – не работят като такива в България. Поради икономически причини над 1500 души работят зад граница всяка година, основно в САЩ. Нашите условия тук, стопаните или други фактори, които влияят, не могат да ги задържат на работа в България, приоритет им е работата в чужбина”, заяви Томова. Тя уточни, че в Щатите заплащането на спасител на басейн е 8 долара на час. „В България е относително да кажа точна цифра. Зависи дали говорим за плувни басейни или за море, когато е на море – дали се включва храната и нощувката или е чиста заплатата. На плажа в курортен комплекс Албена при осигурени нощувка и обяд заплатата е 500 лв.”, обясни Томова. Тя посочи, че заплащането е основен фактор при избора на спасителите. „Въпросът е да се обърне внимание, че специално за морските плажове това е сезонна работа. Много е трудно човек да бъде освободен от другата си професия. Зависи с какво се занимава, но кой ще пусне един човек един-два или три месеца при днешните икономически условия. Проблемът е и с отпуските. Освен това самите стопани на водни площи малко късно се сещат да набират кадри. Това трябва да е процес, който да започне още през зимата и ранната пролет, за да могат кадрите да организират така личната програма, че да знаят, че юни, юли или август ще работят еди къде-си, при еди какви-си условия. Те се сещат в последния момент, почват да ги търсят и разбирате, че нещата не се получават”, коментира Томова.
Тя допълни, че в един курс за водни спасители около 80-85% от обучаваните са мъже, но в последно време, особено на плувни басейни, има и доста дами.

Гражданите трябва да гледат на водните спасители като на водни полицаи, т.е. те трябва да спазват техните указания и правилата, които се налагат. Тези указания не са някаква приумица на спасителя, а те са свързани с опазване на здравето и живота на самия къпещ се. „Едно по-голямо уважение трябва има към водния спасител и да знаем, че нарушавайки неговите указания, ние всъщност тръгваме срещу собствения интерес и застрашаваме собствения си живот”, заяви Томова.
Тя отбеляза, че в САЩ има т.нар. beach patrol. „Това са полицаи, които са на разположение на спасителите. Когато къпещите се не изпълняват регламента, те съдействат на спасителя и дори арестуват нарушителя. След като той е арестуван, трябва да заплати съответна глоба, за да бъде пуснат”, посочи Томова.

„Миналата година се промени Закона за МВР и правилника за прилагане на Закона. Ние предложихме на МВР, особено за морските плажове, да имат предвид общините, на чиято територия има плажове и особено тези, които са атрактивни и има посещение на голям брой хора и да организират полицаи, които да бъдат в помощ и подкрепа на водните спасители, като изтъкнахме съответните аргументи. Искахме това да бъде вкарано в самия правилник за прилагане на закона. За съжаление получихме отрицателен отговор. Явно още не се разбира дълбочината и важността на проблема. Може би по-късно ще ги убедим”, смята Теодора Томова.

„Благодарение на българските водни спасители годишно са спасени над 2500 души. Ние сме една много водна страна в смисъл, че имаме много вътрешни водоеми – над 4000, река Дунав и Черно море. Тези водни зони са предпоставка за повече инциденти. Въпреки това имаме за миналата година удавени 108, от тях 12 деца. От тези 108, в охранявана зона имаме 7 удавяния, 3 от тях са на плувни басейни и 4, на море. Всички други водни инциденти са в неохраняема зона”, каза Томова.

Аделина Георгиева

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Коментар относно организацията на водното спасяване в страната

Публикувано от Жоро & Жоро на 03.11.2009

Организацията на водното спасяване в страната е доста странна.

Обучението и квалификацията на водните спасители са поверени на БЧК. Организацията на водноспасителните служби по плажовете е задължение на стопаните на плажовете. За контрола отговарят кметствата и МРРБ, а санкции не са предвидени или по точно има такива, но не могат да бъдат реално наложени.

БЧК от своя страна също е със странно организирана структура. Там съществува водноспасителна служба. Защо е водноспасителна служба, а не водноспасителна дейност? Отгоре има дирекция водно спасяване, която се състои от 4-5 човека. Има и 28 регионални организации, във всяка от които има по някой, който отговаря за водноспасителната дейност. Същият не е подчинен на дирекцията, а е на пряко подчинение на регионалния си шеф. Проблем за отговарящите по региони е, че освен с водноспасителната се занимават и с други дейности. Регионалните специалисти провеждат курсовете за водни спасители. Компетентни ли са те и до каква степен (били ли са въобще спасители, кога и къде?) е отделен въпрос, но от червенокръстки ангажименти нямат време за водно спасяване.

След като бъде проведен курс за спасители, идват спациалистите от Дирекцията да изпитат курсистите и да определят кой става и кой не. Разбира се има и финансова страна, и курса и изпита, а впоследствие и издаването на документ са по ценоразпис.

След издаването на документ новосъздаденият воден спасител има свидетелство за такъв и почти никакви практически умения. Отивайки на плажа същият е нещо като новобранец в казармата.

Стопаните на плажовете (концесионери или арендатори) отговарят за организацията на водноспасителните служби по плажовете. Тъй като това е свързано с определени разходи много от тях не спазват нормативната уредба, като търсят вратички в нея, за да я нарушат. Те на думи декларират, че са загрижени за живота и здравето на плажуващите, но реално това което ги интересува е как да изкарат по-голяма печалба и да направят по-малко разходи.

За съдбата на давещите се можем да се допитаме до Илф и Петров.

Относно контрола и санкциите и тук правилото е „парица е царица“.

Есен е. Сезонът е приключил…

Ще се промени ли нещо?

Сега е времето да се приеме нова нормативна уредба, която да доведе до промени  в цялостната организацията на водното спасяване в страната.

Георги Димитров

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

 
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline