Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Агенция „Фокус”

София. От създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст през 1964 г. до момента са обучени над 45 000 водни спасители. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” директорът на Водноспасителната служба при Българския червен кръст (БЧК) Теодора Томова.
От началото на годината до момента за плувни басейни и водни паркове специалистите на Водноспасителната служба са обучили 671 спасители, а 216 души са били обучени за спасители по морското крайбрежие. Теодора Томова посочи, че спрямо същия период на миналата година са били обучили 120 водни спасители повече. „Това са радващи за нас показатели. Колкото повече, толкова по-добре”, коментира тя.
Над 1000 български водни спасители работят годишно зад граница. Томова обясни, че те заминават най-често по частна линия, като уреждат професионалните си ангажименти или го правят чрез фирми за работа в страната.
Попитана как стои въпросът с обучението на студентите за спасители в САЩ и Англия, Томова посочи, че обученията на студенти по тези програми най-често се провеждат от фирми, които тренират водни спасители за САЩ. „Интересното е, че обученията са съвсем различни, спрямо това, което се дава като сертификат. В българската система документът за правоспособност се дава завинаги на водния спасител, като се изисква годишна заверка на личния талон. В другите курсове, които провеждат фирмите за обучение на спасители за САЩ, годността на документа за правоспособност е 2 или 3 години”, уточни директорът на Водноспасителната служба при БЧК.
Теодора Томова добави, че има голяма разлика и в методиката на обучение, както и по отношение на нормативните изисквания. „Нашите курсове са с много по-завишени нормативи и изисквания, особено що се касае до спасителите за море”, заяви тя.

————————————————————————————————————

80 % от всички водни инциденти стават във вътрешността на страната, в откритите водни площи – язовири, езера, напоителни канали или други вътрешни водоеми. Каза директорът на Водноспасителната служба при БЧК Теодора Томова.
Тя посочи, че са много причините, които биха довели до воден инцидент – температура на водата, непознато дъно, рязко задълбочаване, течения, както и липса на водни спасители, на медицинско обслужване. „Децата понякога си правят подръчни салове или други средства, които са несигурен източник на поддръжка на тялото във водата. Тук искам да подчертая и слабия родителски контрол, особено през ваканцията. В страната има над 4000 вътрешни водоема и ние сме една много водна страна, освен, че имаме Черно море и река Дунав. Колкото повече вода, толкова се увеличават и предпоставките за възникването на водни инциденти”, коментира Теодора Томова. По думите й, когато децата са близо до водата, не може да се очаква от тях да преценят адекватно опасността, която водата представлява за тях.
Попитана, възможно ли е в най-популярните открити водоеми в страната да се осигури медицинско обслужване и да се наемат водни спасители, Томова посочи, че това е възможно там, където релефът на брега го позволява. За целта трябва да има постепенно удълбочаване, микробиологичният анализ на водата трябва да е подходящ. Освен това тя трябва да е чиста, да е прозрачна, да се вижда дъното, да е безопасно, както и да е означено къде започва и къде свършва зоната за къпане. Освен това трябва да има водни спасители, както и медицинско обслужване. „Виждате на колко много условия трябва да отговаря един водоем, за да бъде обявен за безопасен за къпане и плуване. Някой трябва да поддържа всичко това, за което споменах. Това е обвързано с финансови средства и този, който би ги предложил, трябва да има някакъв финансов интерес, за да вложи в такъв тип услуга”, коментира Теодора Томова.

————————————————————————————————————

Българските водни спасители годишно спасяват над 3000 души. Каза още пред Агенция „Фокус” директорът на Водноспасителната служба Теодора Томова.
„Това е една солидна цифра, която оправдава и осмисля организираното водно спасяване в България, както и безценният труд на водния спасител”, заяви тя.
От началото на годината по данни на Водноспасителната служба са станали 32 удавяния. 6 от инцидентите са се случили на морето, на неохраняеми плажове или в извънработно време на спасителите. 7 деца са се удавили от началото на годината.
„Не бих казала, че има завишаване на цифрата, спрямо същия период миналата година, но всеки човешки живот за нас е ценен и правим всичко възможно да предупреждаваме гражданите за опасностите при плуване, както и да ги научим да се отнасят с респект към водата и да учат децата си да плуват”, каза Теодора Томова.
На въпрос – кои са основните правила, които да се спазват, за да не се стига до инциденти в басейните и на плажа, тя отговори, че човек трябва да е много внимателен, когато е в или около водни басейни или когато използва плавателни съдове с развлекателна цел. Не трябва да се употребяват алкохол или наркотични вещества при влизане във водата. Обилното хранене също е една от причините за възникването на водни инциденти. Претоварването на плавателните съдове също може да е проблем, както и скачането и плуването в непознати води. „Опасно е надценяването на собствените сили и влизането навътре във водоеми”, предупреждава директорът на Водноспасителната служба при Българския червен кръст.

————————————————————————————————————

В последните години водим настоятелна и последователна политика за това да подсетим държавните институции, че би било редно да се помисли за връщане на задължително обучение по плуване в учебната програма, каза Теодора Томова.
Тя посочи, че именно чрез програмата за обучение по плуване в училище се е научила да плува. „Освен, че това е една превенция на инцидентите при децата във водата, това е и безценна инвестиция в здравето на децата”, отбеляза Теодора Томова.
По думите й е безспорно, че през последните години са се рушали плувните басейни, построени за обучение по плуване, а това, което се строи, е по-скоро с комерсиална и привлекателна цел и не е подходящо за обучението на деца. „Да се обърне поглед към базите е първата стъпка за въвеждането на задължителното обучение по плуване към учебната програма. Трябва да се инвестира в тази база, да се реновират старите басейни и да се строят нови такива”, смята директорът на Водноспасителната служба.
„Написахме и писмо до Министерство на вътрешните работи с идеята в Закона за МВР да се вмени подпомагането на водния спасител от полицаи. Имаме предвид това да има патрулиращи двойки по натоварените през лятото плажове, а не както преди време в медиите идеята ни бе разтълкувана като „до всеки спасител – полицай”, каза още Томова. Според нея, може определен брой патрулиращи полицаи да извършват превенция на най-натоварените плажни ивици през лятото, както и да се грижат за обществения ред на плажа.

————————————————————————————————————

Структурата на Водноспасителната служба е не по-малко сериозна от структурата на планинското спасяване, каза Теодора Томова, директор на Водноспасителната служба към Българския червен кръст на въпрос – как ще коментира изказването на председателя на Планинската спасителна служба доц. Олег Чолаков, че Водноспасителната служба се състои само от 4 човека, които имат за задача единствено да организират обучението на водните спасители и да ги сертифицират. „Като директор се почувствах неприятно, когато прочетох изказването на доц. Чолаков. Не бих искала да се конфронтирам с колегите от Планинската спасителна служба, които също като нас, спасяват човешки животи. Много ценя труда им и смятам, че доц. Чолаков се е изразил по този начин заради непознаване и неразбиране на нашата структура, или от опит да се неглижира дейността ни с цел да се направи противопоставяне между службите. Не бих подкрепила такова поведение”, каза Теодора Томова.
По думите й – Водноспасителната служба не са 4 човека, а има 28 щатни специалисти по водно спасяване, които работят в областните организации на БЧК в цялата страна. „Освен това във Водноспасителната служба работят 1050 доброволци, които са организирани в 32 дружества на водните спасители. Освен с това, че обучаваме водни спасители, ние извършваме и превенция на водния травматизъм в училищата, като годишно обучаваме около 43 000 деца за оказване на помощ и самопомощ. Наши експерти са членове на комисиите към Международната федерация по водно спасяване от 1967 г. Наши водни спасители са носители на 9 индивидуални и 6 отборни световни титли от Световните първенства по водно спасяване. Работим и по проекти със Столична община, както и с различни организации”, каза Теодора Томова.

12,1 млн. лева приходи от концесии на плажовете се очакват тази година, съобщи за в. „Класа“ Милен Топалов, директор на отдел „Концесии” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За сравнение през 2010 г. те са били около 10 млн. лева, а през 2009 г. – 8,5 млн. лева. Плажовете по Черноморското ни крайбрежие са 208, а общата им площ е 8132 дка, с дължина на бреговата линия 165,7 км.

По традиция всяко лято част от тях остават неохраняеми. Това лято нестопанисвани ще останат 74 морски ивици. По думите на Топалов миналата година те са били 77. Търговете за отдаване под наем се провеждат всяка година до 31 май или от ведомството, или от областните управления. Засега от тях не се очакват приходи.

Цялата статия: Klassa.bg – Държавата очаква над 12 млн. лв. от концесиите на плажове.

КРОСС

София. Седмицата на водното спасяване за 2011 г. се провежда от 6 до 12 юни в цялата страна. Водноспасителната служба на Българския Червен кръст информира обществеността за своята готовност и състоянието на водните обекти преди сезона.

Пресцентърът на Българския Червен кръст организира пресконференция по този повод на 8 юни т. г. (сряда) от 11.30 часа в плувен комплекс „Дианабад“.

На пресконференцията ще бъде предоставена информация за:

• резултатите от обучението на водните спасители през тази година;

• състоянието на плажовете и най-често посещаваните водни басейни;

• дейността на местните комисии по водно спасяване;

• проблемите, свързани с осигуряването на спасители през активния летен сезон;

• водните инциденти в последните години и съветите за безопасно ползване на водните басейни и упражняване на водни спортове.

В пресконференцията ще участват:

Христо Григоров – председател на БЧК,

Стоян Андонов – председател на Националната комисия по водно спасяване,

Теодора Томова – директор на „Водноспасителна служба“.

След пресконференцията водни спасители ще демонстрират най-разпространените способи за спасяване при водни инциденти.

Радио „Фокус“ – Бургас

Бургас. Няма промени в наредбата, с която се регламентира плаването на яхти, лодки, джетове и други плавателни средства използвани за спорт, туризъм и развлечения. Това каза в предаването „Метроном” на радио „Фокус” Бургас капитан Живко Петров, директор на Морска администрация (МА) в Бургас. Миналата година за първи път е била приложена, тъй като сегашното правителство я прие, въпреки че и преди това МА е настоявала за урегулиране на този процес. „Статистиката от миналия сезон показва, че безопасността и организацията на тези атракции са се повишили. Нямахме сериозен инцидент с яхта или джет. Този сезон ще продължим прилагането й и някои неясни моменти от миналия като първо прилагане вече са изчистени. Тези, които предоставят услугата разбраха за какво става въпрос и подготвят документите по-рано. Вече имаме подадени документи за около 10 водни база. Предполагам, че както миналата година, така и през тази ще имаме около 68 такива бази за атракции, разположени по плажовете в Бургаска област”, каза капитан Петров. Документи подава юридическото лице, което организира услугата. Това се прави сезон за сезон. Ако има нови плавателни средства, които иска да включи в предоставянето на тези атракции т.е. джетове, те трябва да бъдат регистрирани. След като се регистрира джетът, тази регистрация важи докато той не си смени собствеността. В тези документи се описва точно с какви плавателни средства ще се работи, в кой район, отговорните лица, тяхната квалификация, организация на дейността, инструкциите, записите, информационните табели на 4 езика и т.н. Всички изисквания по наредбата. „ До момента имаме регистрирани в дирекция МА- Бургас 240 джета. Това е постоянен процес и очакваме да има други регистрации. Миналата година бяха значителни количества – 240 за една година. Това не са новопоявили се джетове. Просто до влизането в сила на наредбата за тях не се изискваше регистрация. Може би, ще има нови през тази година, но не в такъв голям брой. Към момента има около 700 регистрирани яхти. В нашата класификация за яхти се включват както големите луксозни яхти, които струват по няколко милиона, така и малките лодки от порядъка на 6-7 метра с извънбордови двигатели, но по законовата класификация те също се броят за яхти”, обясни директорът. Документи за регистрация на плавателни средства и джетове се приемат постоянно. Документите по наредба за разкриване на водни бази се приемат сега, но и за тях няма строго определен срок. За нередности по изпълнение на наредбата следят служителите на МА и служителите на Гранична полиция.
Мария Русева

В свое интервю за Агенция „Фокус”, директорът на Дирекция „Концесии” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Милен Топалов предостави информация липсваща до сега. На базата на тази информация може да се направи анализ и изводи за състоянието на водното спасяване по родното Черноморие.

Милен Топалов заяви следното: „Общата площ на 208 броя морски плажа по Черноморското крайбрежие е 8132 дка с дължина на бреговата линия 165,7 км.
Предоставени на концесия са 63 броя морски плажа с обща концесионна територия 3478 дка, с дължина 45,2 км. Общата площ на предоставените под наем морски плажове е 580 дка с дължина на бреговата линия 18,7 км. Общо за концесии и наеми площ 4058 дка с дължина 63,9 км”.

При така поднесената информация може точно да бъде изчислено, че плажни ивици с обща дължина на бреговата линия 101,8 км ще бъдат неохраняеми, което е почти 2/3 от общата дължина на бреговата линия, на плажовете по Черноморското крайбрежие.

На останалите 63,9 км плажни ивици, които са отдадени на концесии или под наем, съгласно точки от договорите трябва да бъдат осигурени ред задължителни дейности между които и водно спасяване.

Информацията на директорът на Дирекция „Концесии” в МРРБ дава възможност да бъде пресметнато колко водни спасители са необходими, за да бъде обезпечено българското Черноморие през предстоящия сезон.

В Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи е записано, че спасителен пост се разкрива на разстояние до 100 м брегова ивица на водна площ, подлежаща на максимално обезопасяване. Личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч.

Дължината на бреговата линия на предоставените на концесия 63 броя морски плажа е 45,2 км.
Дължината на бреговата линия на предоставените под наем морски плажове е 18,7 км.

Събрана общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и на предоставените под наем морски плажове е 63.9 км.

При разчет спасителен пост на 100 м брегова ивица, броят на постовете които е необходимо да бъдат разкрити е минимум 639. При положение, че на спасителен пост трябва да бъдат назначавани по трима спасители (с оглед изискванията на наредбата и Кодекса на труда), общият брой на необходимите водни спасители за Черноморските плажове за сезон 2011 е 1917 души. Той дори е по-голям тъй като голяма част от спасителите са хора с различни професии в отпуск или студенти във ваканция, които не могат да работят цял сезон.

Това обаче, поражда други въпроси. Има ли достатъчно обучени спасители? Колко са правоспособните водни спасители в България? Достатъчно ли са?

БЧК твърди, че за 45 години от създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст са обучени над 40 000 водни спасители. Тази информация е вярна, но не е съвсем коректна. Тя създава впечатление,че спасителите са доста повече от необходимото, но така ли е в действителност?

В отчета на ВСС на БЧК за 2010 г. (http://vodno-spasiavane.com/2011/03/07/2010/) четем следното: „Обучени водни спасители за… Открити води – 268; Заверени талони за… Открити води –  1184”. Или общо правоспособните спасители за море и открити водни площи през миналия сезон са били 1452-ма [Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи - Чл. 20. (4) Резултатите от ежегодната проверка за годността на водния спасител и за здравословното му състояние се нанасят в личния му талон, който е неразделна част от документа за правоспособност]. Това е броят на реално действащите водни спасители.

За охрана на Черноморските плажове за сезон 2011 обаче, са необходими поне около 2000 спасители.

Оказва се, че има недостиг на действащи спасители. И този недостиг не се дължи само на това, че те предпочитат да работят в чужбина, заради по-доброто заплащане. Те просто не съществуват.

Очертава се липса на спасители по черноморските плажове. Освен на неохраняемите плажове, на които ще бъдат поставени табели ”Къпането забранено”, такива ще трябва да се поставят и на голяма част от плажовете които имат стопани.

Концесионерите и наемателите на морски плажове имат задължение по договор да осигурят водни спасители на плажовете, съгласно нормативната уредба. Това обаче, няма как да стане, понеже просто няма спасители, а и не могат да бъдат внесени от чужбина.

Всъщност, това не се случва за първи сезон. Така беше и през миналите години. Тогава обаче, липсваше информация за общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и под наем морски плажове и обществото се манипулираше, че спасителите по плажовете липсват, защото предпочитат да работят в чужбина.

Сега истина лъсва и може открито да се каже, в България няма достатъчно водни спасители, които да покрият нуждите на българското Черноморие.

Може да се направи и друг извод. Българската държава е безотговорна към живота и здравето на своите граждани. 2/3 от морските плажове ще бъдат законово неохраняеми, а останалите ще се охраняват с недостатъчен брой спасители.

Георги Димитров

В началото на месеца в гр. Агиа Напа /Кипър/ се проведе работна среща на комисиите към Международната федерация по водно спасяване – клон Европа (ILSE). Представители на БЧК в тях бяха доц. Стоян Андонов – член на НС на БЧК (комисия по образование), Теодора Томова – директор на дирекция „ВСС” (комисия по спасяване) и Наталия Стоянова – главен експерт в дирекция „ВСС” (спортната комисия).

Основна тема в срещата извън дневния ред на отделните комисии бе изготвянето на Единна квалификационна рамка за обучението и сертифицирането на водните спасители в Европа, което е задължително изискване на Европейския съюз.
По време на събитието доц. Стоян Андонов и Теодора Томова бяха наградени лично от президента на ILSE д-р Клаус Вилкенс с почетен диплом и значка за дългогодишен принос за развитието на водноспасителната дейност в Европа.

Източник: http://www.redcross.bg/news.html

Радио „Фокус“

Варна. Над 700 са водните спасители във Варна. Това каза за радио „Фокус” – Варна Лаврентий Силов директор на Водноспасителната служба в града. Към момента обаче във Варна работят едва 15-16. Силов коментира, че причината за това е тежката криза и факта, че много басейни просто не са отворени и не функционират, за разлика от предишни години. Общия брой на всичките спасители до 2010 година по заверените талони, плюс новите попълнения са 488 души за басейн и 210 за море, като специалистът подчерта, че това са кадри само във Варна, което означава, че града осигурява близо 700 човека – местни кадри. „Това за нас е един голям скок напред”, коментира Силов. Той добави, че продължава и тенденцията масово българи да се насочват да работят в чужбина. „Тенденцията продължава, но трябва да ви кажа, че кризата засегна бранша и спасителската дейност”, заяви директорът на Водноспасителната служба. Според него има много страни, които вече не искат външни хора и се опитват да се справят със собствени сили и средства. Той посочи Испания, като пример и коментира, че тази държава вече не взима българи, като уточни, че за миналата година в Испания са заминали 2 или 3-ма варненски спасители, докато през 2009 са заминали над 30 човека. Лаврентий Силов добави, че традиционно най-много български спасители има в САЩ по студентски бригади. Освен това традиционно отиваха в Испания, Гърция, Дубай, по Средиземноморието”, добави Силов. Той уточни, че отделни хора има и на океана в САЩ, но това са единици, защото американските изисквания са много високи и не всички наши спасители успяват да ги покрият. Според него не всички от тези, които отиват на студентски бригади са добри, докато за океана се изисква добри постижения във водното спасяване.

През следващата седмица във Варна започва първия за тази година курс за водни спасители – заяви Лаврентий Силов. Той заяви, че до тук има записани 23-ма души, но има вероятност броят им да се увеличи. „ Аз предполагам, че още хора ще се запишат до тогава, така че очаквам да съберем над 30 човека”, каза Силов и добави, че курсът е насочен за спасители на басейн, а не на море. Той уточни, че курсът за спасители на море ще бъде организиран през април, тъй като има занимания, които трябва да се направят на море, но предвид студеното време и температурата на водата не може да се влиза.
Лаврентий Силов коментира, че и през тази година има много проекти, по които специалистите работят, но те все още не са приети. По думите му сега плановете са предадени, но те трябва тепърва да се утвърждават, което по всяка вероятност ще стане през следващата седмица. „Като цяло има някои нови неща, които искаме да въведем – в общи линии нашите неща са ясни”, каза още директора на Водноспасителната служба. Сред основните промени, които според специалиста трябва да се направят е да се подобри връзката с концесионери, собственици на обекти, тъй като тя в момента е слаба. Според Силов това е много важна стъпка, тъй като това са хората, които дават парите и на практиката командват.
По отношение на нерегламентираните басейни, които всяко лято функционират във Варна Силов заяви, че за съжаление по този въпрос за сега няма почти нищо ново, което да разреши проблема. Според него все пак се наблюдава малко раздвижване и посочи, че през 2009 година е имало 76 официално открити басейни, докато през миналата са били 111. Този брой обаче е едва половината от реалния брой на функциониращите във Варна басейни. „Все пак това са неща, които трябва общината и областна управа, защото ние нямаме сили и нямаме такива функции.Ние по скоро можем да помогнем и да кажем. Но за да се задължат някои хора са необходими общината и областна управа”, коментира специалистът. Лаврентий Силов, коментира и една от идеите, която бе представена на последната конференция по проблемите на водното спасяване във Варна, а именно създаването на морски спасителен център. Той заяви, че по време на конференцията е била излъчена комисия, която се е събирала 4 или 5 пъти, като до края на месеца ще се проведе още една среща. Силов изрази надежда, че тази сбирка се надява да се изчистят нещата и да се представят предложенията до съответните ведомства. Все пак той отказа да се ангажира с категорично мнение, дали все пак проекта ще се реализира. Той подчерта, че Водноспасителната служба излиза с предложения, но реализацията зависи от държавни органи и институции. „Работи се по проекта, ангажирани са хора от най-различни области, които умуват по проекта. Направиха се предложения, които на следващата сбирка на комисията ще бъдат изчистени и оформени, но какво ще се приеме и как, аз не мога да знам от сега”, каза в заключение специалистът.
Десислава Стоянова

Източник: Радио „Фокус“

Агенция „Фокус“

Теодора Томова, директор на Водно-спасителната служба към Българския червен кръст, в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-жо Томова, какви мерки за безопасност не спазват хората, които отиват в района на неохраняеми водоеми?
Теодора Томова: Последните инциденти показват това, което ние винаги говорим пред медиите, Дай Боже, повече хора да ни чуят. В България има над 4000 вътрешни водоеми, изключвам Черно море и река Дунав. Говорим за реки, язовири, напоителни канали и езерца, което е една сериозна предпоставка за водни инциденти, тъй като броят на водоемите предполага и възможност за по-голям воден травматизъм. Второ – водата е опасна дори и за тези, които умеят да плуват добре, тъй като човек може да стане жертва на инцидент по чисто физиологични причини. Например – когато с прегрято тяло скочи изведнъж в язовирна вода, при която има много голяма разлика в температурата между повърхността на водата и метър-два по-надолу. Понякога тази разлика може да варира над 10 градуса – на повърхността е 21 градуса, а изведнъж метър и половина по-надолу става 11 градуса. Вследствие на което, дори и да е прекрасен плувец, той може да получи шок и сърдечната му дейност или дишането му да спрат. В тази връзка винаги обръщаме внимание, че вътрешните водоеми са опасни и не бива в тях човек да плува и да се къпе. Мога да изредя и други опасности, освен температурата на водата, течения, каквото има в реките, непознато дъно. Изведнъж човек може да попадне в много рязко вдълбочаване, особено при язовирите, в напоителните канали във вътрешността на страната също с голяма скорост се движи водата. От полегатите места там е и трудно излизането. Знаем, че преди седмица се удави в един такъв канал баща, който се опита да спаси детето си край Монтана. Най-важното е, че ако се наложи на човек да му се окаже помощ, там няма воден спасител или медицинско лице. Тези водоеми са много примамливи – не се изискват финансови средства, посещават се от хората, но това може да се случи само ако е открито на съответния водоем официално подходящо къпално място – да бъде плитко, да бъде чиста водата като качества за къпане, разрешена от РИОКОЗ, да има съответните водни спасители, да е маркирано точно мястото, където ще се къпят и плуват – там, където е подходящо. Трябва да има съответната спасителна екипировка – лодка, която бързо да стигне при пострадалия, ако се наложи при инцидент. Задължително е и да има медицинско лице. Всички тези изисквания са указани в Наредбата за водното спасяване и би трябвало да се спазват. За да се разкрие такова място, трябва да има интерес на частно лице, община или на местна общност, които да разкриват такива места. Правилно и безопасно е плуването в плувните басейни, където има спасители, както и на охраняемите морски плажове, където има водни спасители.
Фокус: Защо се случват такива инциденти, нещастие или непредпазливост?
Теодора Томова: Същият е отговорът на въпроса защо всеки ден десетки хора умират при пътнотранспортни произшествия. Същите са причините при водния травматизъм – непознаване опасностите при къпане и плуване. На първо място бих казала, че причината за водния травматизъм е подценяване на тези опасности и надценяване на собствените възможности. Хората не разбират и не искат да допуснат, че при контакта с водата предизвикват сериозна възможност да станат жертва на инцидент и което е още по-лошото – това става в рамките на 3-4 до 5 минути, когато при човека настъпват необратими процеси и той не може да бъде възстановен. Не е като в планината – човек може да се изгуби, след два-три дни да бъде намерен и най-важното – да бъде жив. В рамките на 3-5 минути единствено професионална спасителна помощ може да бъде адекватна. Трябва да знае, че човек се къпе на собствена отговорност в тези вътрешни водоеми. Това не могат да осъзнаят децата, които още не са съзрели и не разбират опасността. Тук опираме до родителския контрол. Много сериозен родителски контрол е нужен, особено сега през лятото, когато децата са при баби и дядовци. Опираме и до неумението на гражданите и на младите хора да плуват. Това също е предпоставка за водни инциденти. Много е ниска плувната култура. Все още държавата не е създала една подходяща материална база, една програма. Аз самата в трети клас съм се научила да плувам по програмата на задължително обучение в училищата. Ние винаги пледираме към държавните институции, които имат отношение по тази тема, че макар и в криза, е крайно време чисто концептуално да се помисли в тази насока – за задължителното обучение на учениците по плуване.
Фокус: Може ли да се осъществява по някакъв начин контрол и в неохраняемите водоеми?
Теодора Томова: Съгласно Наредбата за водното спасяване, която цитирах преди малко, този контрол е възложен на комисии, създадени със заповед на кмета на съответната община, в която членуват представители на различни ведомства. Те няколко пъти през сезона правят проверки дали водоемите са обезопасени с табели. Обикновено тези водоеми се обявяват за опасни и за забранени за къпане и плуване, слагат се съответните табелки. Доста често те са обект на кражба, но това е друга тема. Това е, което могат да направят тези комисии. Те проверяват и охраняемите водни площи, ако има разкрит такъв пост, или плувните басейни. Човек от комисията има право да съставя актове, глоби и т.н. Те имат съответните правомощия и по принцип работят в цялата страна. Трудно е да се спре такъв поток от хора чисто практически. Когато е топло, всеки смята, че може на собствена отговорност, никой не може да му забрани да ходи на риболов, да излиза с лодки, да плува, да се къпе. Една от причините за водния травматизъм е употребата на алкохол, която задължително води до надценяване на собствените възможности, преохлаждане на тялото, настъпват и други процеси – човек не е адекватен. Има доста инциденти след употреба на алкохол.
Фокус: Кои най-прости правила трябва да спазват хората, които ходят на неохраняеми водоеми?
Теодора Томова: Простото правило е, ако човек все пак реши да отиде и да се разхлади, да бъде съвсем в началото, да внимава за дълбочината на този водоем. Това обаче обикновено са водоеми, които не са с бистра вода, трудно човек може да се ориентира колко е дълбоко. Това са непознати водоеми, всеки един е много специфичен и крие различни рискове. Трудно е да се обобщят в общи правила, тъй като има строго специфични опасности. Опасно е да решиш да скочиш надолу с главата в непознат водоем, защото не знаеш колко е дълбок, можеш да получиш много сериозно гръбначно нараняване, особено ако скочиш надолу с главата. Можеш да получиш схващане на крайник, т.нар. мускулни крампи, които също се получават от разликата в температурата на тялото и водата. Ако човек стане свидетел на инцидент, трябва да знае, че ако иска да окаже помощ, в никакъв случай не трябва да бъде в директен контакт с пострадалия, защото той може да се окаже втората жертва. Това могат да го направят само професионални спасители. Или се подава някакъв предмет, който ще задържи пострадалия за известно време на повърхността, или се хвърля някакво въже, въдица, гребло, част от дреха – т.нар. подръчни спасителни средства. С тях може да се помогне да се издърпа пострадалия, обаче самият спасяващ трябва да има стабилна опора, да се е хванал за нещо стабилно, докато извършва спасяването.
Ползват се във водоеми, язовири водни колела, лодки. Задължително е да се дават спасителни жилетки. Гражданите или децата отказват да ги слагат. Не бива да отказват, трябва да ги слагат, защото това ще им спаси живота, ако нещо се наложи. Друго – влизат навътре във водоема и въпреки че са предупредени от тези, които дават водните атракциони, започват да скачат от водното колело, от лодката – нещо, което неминуемо създава предпоставка на инцидент.
Фокус: Какво трябва да правят в горещините тези, които все пак искат да се изкъпят на подобно място?
Теодора Томова: Това е опасно. Могат да стоят отстрани, да се намокрят. Аз не мога да кажа какво трябва да се направи, за да бъде безопасно. Трябва да се ходи на плувни басейни и на плажове, които са охраняеми. Тези водоеми са потенциално опасни по принцип. Освен това всеки един човек е в различно здравословно състояние, с различна плувна култура, различно разбиране. Те са опасни и е факт, че стават инциденти. В последните дни има инциденти и с рибари, които влизат с надуваеми лодки, употребяват алкохол, нещо се случва, може да се обърне лодката. Кой ще помогне на един такъв инцидент и как ще се помогне, когато всичко става за три минути в едни водоеми, които не са чисти, не са бистри, ти дори не виждаш, а отдолу има дълбочина от 20-30 метра. Просто е невъзможно да се помогне.
Фокус: Защо не се вслушва българинът в предупрежденията, че къпането е забранено на съответното място – такава ли е културата му?
Теодора Томова: Напоследък и в чисто човешки план забелязвам, че има една агресия към реда, във всички аспекти на нашия живот, включително и към водното спасяване, т.е. нещо, което ти е забранено – защо точно това да не направиш и кой на теб ще ти забрани едно такова усещане за всемогъщие. Понякога се дразня, дори защото след това идва черната хроника. Някак си не обичаме реда, обичаме да го нарушим. В тази връзка веднага ще направя препратка към водните спасители. Доста често нашите хора са обект на агресия от страна на гражданите. Винаги казвам, че водните спасители са водни полицаи. На тях трябва да се гледа като на служители на реда, които имат една единствена цел и задача – да опазват нашите живот и здраве. Ние трябва да спазваме техните съвети и да ги уважаваме, а не да бъдем агресивни. Понякога се стига до физическа разправа със спасителите, което е недопустимо. В тази връзка пишем официални писма до Министерството на вътрешните работи, искаме да влезе в Закона за МВР – в летния сезон полицаите да оказват подкрепа на водните спасители по отношение на спазване на техните указания и реда на плажа, както е във всички европейски страни и САЩ.
Аделина Георгиева

Агенция „Фокус“

За 45 години от създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст (БЧК) са обучени над 40 000 водни спасители. Това е една армия от обучени хора. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Теодора Томова, директор Дирекция Водноспасителна служба и световен шампион по водно спасяване за 1983 година.

По думите на Томова има достатъчно обучени кадри. „Друг е въпросът поради какви обстоятелства те по-късно не работят като такива и още по-тъжно – не работят като такива в България. Поради икономически причини над 1500 души работят зад граница всяка година, основно в САЩ. Нашите условия тук, стопаните или други фактори, които влияят, не могат да ги задържат на работа в България, приоритет им е работата в чужбина”, заяви Томова. Тя уточни, че в Щатите заплащането на спасител на басейн е 8 долара на час. „В България е относително да кажа точна цифра. Зависи дали говорим за плувни басейни или за море, когато е на море – дали се включва храната и нощувката или е чиста заплатата. На плажа в курортен комплекс Албена при осигурени нощувка и обяд заплатата е 500 лв.”, обясни Томова. Тя посочи, че заплащането е основен фактор при избора на спасителите. „Въпросът е да се обърне внимание, че специално за морските плажове това е сезонна работа. Много е трудно човек да бъде освободен от другата си професия. Зависи с какво се занимава, но кой ще пусне един човек един-два или три месеца при днешните икономически условия. Проблемът е и с отпуските. Освен това самите стопани на водни площи малко късно се сещат да набират кадри. Това трябва да е процес, който да започне още през зимата и ранната пролет, за да могат кадрите да организират така личната програма, че да знаят, че юни, юли или август ще работят еди къде-си, при еди какви-си условия. Те се сещат в последния момент, почват да ги търсят и разбирате, че нещата не се получават”, коментира Томова.
Тя допълни, че в един курс за водни спасители около 80-85% от обучаваните са мъже, но в последно време, особено на плувни басейни, има и доста дами.

Гражданите трябва да гледат на водните спасители като на водни полицаи, т.е. те трябва да спазват техните указания и правилата, които се налагат. Тези указания не са някаква приумица на спасителя, а те са свързани с опазване на здравето и живота на самия къпещ се. „Едно по-голямо уважение трябва има към водния спасител и да знаем, че нарушавайки неговите указания, ние всъщност тръгваме срещу собствения интерес и застрашаваме собствения си живот”, заяви Томова.
Тя отбеляза, че в САЩ има т.нар. beach patrol. „Това са полицаи, които са на разположение на спасителите. Когато къпещите се не изпълняват регламента, те съдействат на спасителя и дори арестуват нарушителя. След като той е арестуван, трябва да заплати съответна глоба, за да бъде пуснат”, посочи Томова.

„Миналата година се промени Закона за МВР и правилника за прилагане на Закона. Ние предложихме на МВР, особено за морските плажове, да имат предвид общините, на чиято територия има плажове и особено тези, които са атрактивни и има посещение на голям брой хора и да организират полицаи, които да бъдат в помощ и подкрепа на водните спасители, като изтъкнахме съответните аргументи. Искахме това да бъде вкарано в самия правилник за прилагане на закона. За съжаление получихме отрицателен отговор. Явно още не се разбира дълбочината и важността на проблема. Може би по-късно ще ги убедим”, смята Теодора Томова.

„Благодарение на българските водни спасители годишно са спасени над 2500 души. Ние сме една много водна страна в смисъл, че имаме много вътрешни водоеми – над 4000, река Дунав и Черно море. Тези водни зони са предпоставка за повече инциденти. Въпреки това имаме за миналата година удавени 108, от тях 12 деца. От тези 108, в охранявана зона имаме 7 удавяния, 3 от тях са на плувни басейни и 4, на море. Всички други водни инциденти са в неохраняема зона”, каза Томова.

Аделина Георгиева

Прочети:

Обучение на водни спасители започна във Варна.