Водно спасяване / Vodno spasiavane /

бТВ

Варна. Масови проверки на плавателните съдове за сезонен превоз на пътници и на пристанищните съоръжения започват по Черноморието. Обект на контрол са и джетовете и водните бази, където ще се съхраняват.

Заради лошото време през последните дни подготовката на корабчетата се бави. Бавят се и проверките, но от Морска администрация са убедени, че ще приключат в срок. Все още не може да се каже какъв е точния брой на туристическите корабчета, защото продължават да постъпват нови заявления.

Най-честите нарушения констатирани при проверките са свързани с обезопасителните средства – спасителни жилетки, пояси и пиротехнически средства с изтекъл срок на годност. Специалистите проверяват и всички съоръжения на пристаните за  туристическите корабчета.

„Проверени са 12 обекта към момента това са 80 процента от обектите. Има забележки почти навсякъде и с писма уведомяваме собствениците за сроковете за отстраняване, така че до активния летен сезон се надявам всичко да бъде наред”, каза Валентин Енчев, директор на „Морска администрация” – Варна.

До момента на отчет в Морска администрация се водят над 70 джета, тъй като от миналата година се въведе изискването и те да имат регистрация. Всички те са за водни атракциони по крайбрежието. Специалистите отчитат, че най-големия проблем с джетовете продължава да бъде при неохраняемите плажове. Там туристите ползват лични съоръжения, не се спазват изискванията за безопасност и има най-много инциденти.

Морска администрация е създала организация и приема заявления за лято 2011. В района на Бургас вече има съгласувани 4 водни бази, а в във Варна към момента има две временни водни бази, които са в процедура по съгласуване. Докато регистрацията на джетове е еднократна, молбите за обособяване на „водни бази” на плажовете се подават в началото на всеки летен сезон.

309 джета са регистрирани от Изпълнителна агенция „Морска администрация” за година и половина. Регистрационният режим за тези плавателни съдове стана задължителен по инициатива на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. По негово предложение Министерският съвет прие наредба, с която се регламентира плаването на яхти, лодки, джетове и други плавателни средства използвани за спорт, туризъм и развлечения.

Въпреки че Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда съществуването на такава наредба, за първи път в края на 2009 г. бе приет текст, който  регламентира този вид плаване. Благодарение на това и през тази година в случай на нарушения гражданите ще могат да подават сигнали на телефон 112, които ще бъдат предадени на Морска администрация.

Когато има подаден сигнал именно регистрационният номер позволява на инспекторите да намерят и да потърсят отговорност на собственика на джета. Освен това изискване, през миналия летен сезон за първи път бяха обособени и т.нар. „водни бази” на обществените плажове. Това са зони, в които се използваха различните водноатракционни услуги, без те да застрашават сигурността на плажуващите.

Източник: burgasnews.com

Разглеждайки в Гугъл публикации, свързани с темата „водно спасяване” попаднах на интересeн материал в „Класа”, публикуван преди 3 години. От него е видно, как концесионер организира водноспасителната дейност на плажа според собствените си виждания и в разрез с нормативната уредба в страната.

За съжаление в страната това е масова практика. В този случай говорим за концесионер, който е воден спасител. След като при него може да работят нередовни спасители, какво да кажем за концесионерите, които хал хабер си нямат от водно спасяване.

Ето и публикацията:

Класа

17 годишният Петър Андреев, ученик в 1-во СОУ в София, спаси от удавяне двама руснаци на градския плаж в Созопол на 1 септември по обяд. Тийнейджърът, в момента стажант спасител, наблюдаваше развълнуваното море от кулата на Първи пост. Чувайки виковете на мъж, който отчаяно ръкомахаше, Петър наду свирката, за да предупреди колегите спасители и тутакси се хвърли във водата. За броени минути момчето стигна до удавника. В това време двамата опитни спасители Светозар Стефанов и Христо Тодоров, яхнали мощен джет, се насочиха към мястото на инцидента, за да помогнат и на давещия се, и на младия си колега. Посинелият мъж бе изваден на брега, а джетът тутакси се върна на мястото, за да помогне и на ДРУГ, вече омаломащен руснак, който също се давеше. Докато джетът го изтегли на брега, тийнейджърът спасител сам доплува до сушата. Руснаците едва се държаха на крака но отказаха медицинска помощ. С мъка спасителите склониха поне единия да посети реанимационния екип, който да му провери пулса и кръвното налягане. „Ние сме от Челябинск, за втори път сме в Созопол, познаваме и плажа, и морето. Ама тия вълни ни повлякоха“, заоправдава се пред „Класа“ по-леко пострадалият чужденец. После и двамата стиснаха ръката на малкия спасител. „С морето шега не бива. Покрай скалите на левия бряг има течение, което повлича хората. Малцина от курортистите го знаят. А като изпаднат в паника, и господ не може да им помогне“, разказа Петър Андреев пред „Класа“. През зимата той се готви да изкара изпитите за спасител, а следващото лято – вече да работи наравно с другите спасители. Висок и кльощав, тийнейджърът тежи 50 килограма. Всяко лято изкарва поне месец в Созопол. От малък мечтае да работи като спасител, а в момента се учи от аса на водното спасяване Светозар Стефанов. „Сърцето ми се обърна заради момчето – призна пред „Класа“ Цоньо Христов, собственик на фирма „Арена“, която е концесионер на созополския плаж. – Кожа и кости е, тия тежки мъже щяха да го повлекат към дъното, ако не бяхме стигнали навреме до тях. Цяла сутрин им свири да не влизат навътре, те обаче се перчат, не му обръщат внимание. Хлапакът им спаси живота! Дано си извадят поука от преживяното.“ Цоньо Христов е треньор по плуване. В школата му в Габрово са се обучавали почти всички спасители, които в момента работят в Созопол. „Тия момчета са особена порода. И рискът, и смелостта са им в кръвта. Никой не е дошъл за заплатата от 1000-1200 лева, друго ги влече към морето. На тях за всичко може да се разчита“, хвали се от работата на спасителите Цоньо Христов. Екипът му включва 9 спасители, някои от тях – с по 10-12 години стаж все на плажа в Созопол. Помага му и опитен реанимационен екип от Пловдив, който периодически се подменя. Напоследък всички са на нокти, защото морето през ден им сервира изненади. В средата на август извадили почти от дъното летовничка от Минск, свестявали я на плажа, после – в реанимацията в Бургас. „Оцеля, дори си доизкара цялата ваканция, ама не посмя повече да нагази в морето. Всеки ден идваше да благодари“, казва Цоньо Христов. Още ги втриса споменът за 26 септември 2007-а, когато на плажа Харманите се наложило да спасяват наведнъж трима – двама чехи и едно момче от Велинград. „Чехите ги измъкнахме ни живи, ни умрели, но оцеляха, а нашето момче не успяхме! Мъка ми е, било сирак, дошло да работи на морето като готвач, да си храни жената и детето. За първи път през сезона влязло да се изкъпе! После разговарях с жена му, още ме стиска за сърцето мъката“, разказва Цоньо Христов. Светозар Стефанов пък си припомня как преди няколко години в последния му работен ден му се стоварили шест инцидента накуп: „6 септември беше, вече шест и половина вечерта. Дойдох да се сбогувам с шефа, на другия ден си заминавах. Един англичанин взе да се дави, извадих го. После – една българка. И още четирима, все рускоговорящи, от най-тежките случаи! Така в извънработно време спасих живота на шестима. Ако си бях тръгнал, щяха да са мъртви“. Спасителите се жалват от ниската култура на летовниците: „Всеки смята, че щом си е платил, може да прави на плажа каквото иска. Да пие, да мърси. С рускоговорящите е най-трудно – не се съобразяват дори с морската стихия. А тя не прощава“, казва Цоньо Христов. И съветва летовниците задължително да поглеждат флага на спасителните кули, преди да влязат в морето.

Елиана Митова

Център за водомоторни спортове „BIB MARINE“  предлага нова разработка за дистанционно принудително спиране на джетове „BIB JetControl“.

Устройства за безжично дистанционно аварийно спиране на джетове  „BIB JetControl – PMR channels” с обхват до 5 000 метра. Възможност за управление до 8 джета с една ръчна /мобилна станция/. Напълно херметични, една година гаранция, осигурен след гаранционен сервиз. Комплекта се състои от една мобилна /ръчна/ базова станция и устройство за монтаж в джета. Ръчната станция може да се използва и за връзка с всички други ползватели на честотен обхват PMR 446.

Производител: Център за водомоторни спортове „BIB MARINE”, София, Самоковско шосе 92.

За контакти: тел.02/978 46 44, факс 02/978 46 00, 0887 730 739       email: info@bib-marine.com

По нашето Черноморие водният джет е познат основно, като средство за водни атракции. С оглед безопасността на къпещите се във водата той се управлява по определени правила в предварително обозначено трасе.

На някои плажове обаче, джетът се използва и като спасително средство. По света той отдавна се употребява за тези цели, като специално за подобни ситуации са създадени подобрения.

Австралийската океанска професионална водноспасителна асоциация (APOLA) е разработила и използва специална спасителна шейна.

Спасителната шейна представлява специфичен, оборудван с ръкохватки, достатъчно дълъг и широк борд (размер – 1.66m x 0.9m) прикрепен към водния джет. Оборудван по този начин джетът става перфектно спасително средство.

1

2

3

4

5

6

Използван източник на снимките: www.dynamicwatersports.com

Радио „Фокус“ – Варна

Добрич. В Добрич търсят желаещи за курсове за водни спасители. Това съобщи вчера началникът на служба “Водно спасяване” към Областния съвет на Българския червен кръст (ОС на БЧК) Петър Андреев.

От 1993 години в Добрич няма школувано плуване и това се отрази на плувната култура на добруджанци. Тя е доста ниска, отбеляза Андреев. Желаещите да работят като водни спасители нерядко се налага да започват обучение по плуване “от А,Б,В”, за да достигнат до необходимото ниво за спасители, допълни специалистът. Обучението се осъществява в плувни бази извън града.

Петър Андреев заяви, че в района засега няма проблем с набирането на водни спасители за басейни и море. Хората са мотивирани, защото основната заплата на воден спасител в кк “Албена” е 500 лв., отбеляза Петър Андреев. Той допълни, че именно БЧК в Добрич преди няколко години за пръв път в страната въведе употребата на воден буй при спасяването на граждани, с което се снижава максимално рискът за спасителите. Сега методът се използва навсякъде у нас.

Службата “Водно спасяване” в Добрич разполага и с джет, който обаче поради финансови затрудения последните 2 години не е използван. Петър Андреев отбеляза обаче, че тази година съоръжението ще влезе в употреба с цел по-качествена работа на водните спасители по морските плажове на крайбрежна Добруджа.

В разгара на летния сезон само в кк “Албена” работят около 50 водни спасители, като през последните години се отчита подчертано положителен ефект от работата им – без смъртни случаи на охраняемите плажове и много нисък процент на случаите с водни инциденти, при които се налага реанимиране. Освен това Добрич отново има действащ басейн и интересът към курсовете е огромен. Началникът на водноспасителната служба изрази своята радост, че този спорт отново може да се школува в добруджанския град, а това със сигурност ще повиши плувната култура на младите хора.
Жулиета Николова



Снимките са направени в края на лятото (1.09.2010 г.), в период от около 3 часа (отиване от единия край на плажа до другия, пиене на кафе и обратно).

Концесионерите на този плаж (неофициално) са двама. Сините вишки са пред територията на Петя Славова, а другите, от типа „Метрополис“ са пред Ирландското селище. Всеки концесионер има по 4 спасителни поста.

От четирите поста със сини вишки само на първият имаше един спасител. При вариант „Метрополис“, работещите постове бяха два, но и на един от неработещите се вееше зелено знаме.

Относно оборудването на спасителните постове – вижте сами за какво става дума.

Част от снимките са направени в средата на сезона (м. юли), а друга част в края ( на 1-ви септември). При първите прави впечатление, че на спасителните постове има максимум по един спасител, в неохраняемите зони е пълно с хора (всъщност защо тези участъци от плажа са неохраняеми?), джетовете карат близо до хората. При вторите снимки се вижда,че на постовете въобще липсват спасители, на практика плажът е неохраняем. Хора обаче, има.

Има и син флаг. Как се дава син флаг?

ПОЗВЪНЕТЕ

Летовниците подгряли телефон 112 и линиите на Изпълнителна агенция „Морска администрация” (ИАМА) със сигнали за джетове, които нарушават спокойствието им. Това каза за „Позвънете” изпълнителният директор на агенцията кап. Сергей Църнаклийски. Самият той станал свидетел преди броени дни, докато почивал на Албена как катер на „Гранична полиция” „респектирал” водач на джет, който не спазвал правилата, разписани в новата специализирана наредба. След края на сезона ще направя анализ на това как действа наредбата за джетовете, коментира Църнаклийски. Той трябвало да хвърли светлина върху силните и слабите страни по прилагането на нормативния акт, за да могат спорните въпроси да се изчистят преди следващото лято.

Появи се противоречива информация относно удавяне след инцидент с джет на Слънчев бряг. За информационното затъмнение по темата вече сме писали.

Според bTV инцидентът е станал вчера преди обед. Мъж на 35 години се е удавил в морето в курорта Слънчев бряг.

Мъжът влязъл в морето с джет. По-късно е открит трупа му. Загиналият е от Бургас.

Според други източници обаче (http://www.blife.bg/article-4047),  удавянето е станало на 02 август, Илинден по стар стил в късния следобед, около 18 ч. Удавеният е бодигардът на Чочо Александров – Д. излязъл да покара джет по крайбрежието.

Дали е карал безразсъдно никой не знае, но Д. е бил със спасителна жилетка. Голяма вълна обърнала джета, а жилетката се изхлузила от тялото на мъжа. Така бодигардът трагично се удавил. Д. е бил в разцвета на силите си и е един от най-доверените хора на несебърския ветроходец Чавдар Александров (председател на федерацията по ветроходство), а преди това е охранявал Георги Илиев.