Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Наскоро излезе информация, че плажът на Камчия, чиято дължина е 3000 метра, през лятото на миналата година е бил обезопасен с два спасителни поста – там където е имало руски деца.

За незапознатите, на Камчия има изградена почивна станция, която всяка година се посещава от хиляди руски ученици. За тяхната охрана и безопасност се грижи Московското кметство. То наема спасители и лекари, които да обезопасяват учениците, поради факта, че заради липсата на концесионери на плажа няма нито спасителна служба, нито медицинско обслужване. Отделна тема е спасителите на плажа какво отношение биха имали към този детски „лагер”, ако ги имаше.

Основният проблем с плажа на Камчия е, че не може да му бъде намерен стопанин. Той не е бил отдаван на концесия от 2003 година.
Цената, която държавата иска за концесия е 250 000 лева годишно, като туристическият сезон е едва два месеца – юли и август. Това е много голяма сума, тъй като това не е не е плаж във Варна, където парите ще могат да се върнат и евентуално да има и печалба. Отделно в задълженията на евентуалния концесионер ще влезе и създаването, и финансовото обезпечаване на водно спасителна служба на плажа. Ивица с такава дължина се пази с 30 спасителни поста.

Няма такъв човек или фирма, които да дадат 250 000 лева на сезон за концесия плюс поддържането за собствена сметка на спасители, медицинско обслужване и чистота на този плаж. Тези пари не могат да бъдат върнати, да не говорим за печалба.

Според кмета на община Аврен, Красимир Тодоров на чиято територия се намира плажа, проблемът с концесията можело да се реши много бързо, а именно, като общините сами отдават плажовете на концесия, за срок най-малко от три години. Така според него частниците щели да имат много по-голям интерес да инвестират и стопанисват плажните ивици.

Същото е мнението и на други кметове на общини, но зад него прозира чисто икономически интерес.

Държавата и общините водят спор по между си кой да вземе парите от отдаването плажа на частна фирма, а ако евентуално намерят кандидат (нещо невъзможно в този вид) ще си затварят очите за нарушенията на нормативната уредба които той ще извършва.

За незапознатите, ще припомним, че в края на 80-те години на този плаж имаше масово давене на деца, при което се удавиха девет. Явно обаче, това е забравено и се разчита, че няма да се случи отново.

На плажа освен руски туристи през почивните дни ходят и много варненци. Техният живот е застрашен от това,че липсват спасители и при евентуален воден инцидент няма кой да им помогне. И така е от години. Държавата нехае. Интересуват я парите, които евентуално би взела от концесията на плажа, а за интересите на гражданите не се вълнува никой.

Проблемът би могло да бъде решен лесно. Необходимо е държавата да се откаже от концесионната сума и да отдаде плажа дългосрочно на принципа водно спасяване, срещу търговска дейност. Това би дало възможност стопанинът на плажа да изкарва достатъчно пари с които да издържа водно спасителна служба, съгласно държавните изисквания.

Същият принцип трябва да се приложи към всички плажове, които се намират извън населените места и поради това са финансово неатрактивни.

Вчера в сайта www.bulswim.info, в раздела новини http://www.bulswim.info/FBSS.htm, Иван Цанов е публикувал статия, относно проблемите на водното спасяване в България. В нея са представени насоките разглеждани на състоялата се на 5-ти март конференция по водно спасяване във Варна.

Виж линка:

Варна от високо

http://www.bulswim.info/varna-res-m-2010.htm

Председателят на Българския Червен Кръст (БЧК) Христо Григоров пред днешното отчетно събрание на организацията в Добрич:

Информационна агенция – Фокус:

Христо Григоров: Плуването трябва да се превърне в част от възпитанието на децата

25 февруари 2010 | 12:33 | Агенция „Фокус“

Начало /

Добрич. За да стане един човек воден спасител, той трябва да може да плува. Много хора, които се явяват на конкурси за водни спасители, не могат да покрият и елементарни нормативи по плуване. Това заяви председателят на Българския червен кръст (БЧК) Христо Григоров, който е гост на днешното отчетно събрание на организацията в Добрич, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Варна. Григоров подчерта, че за в бъдеще важна тема ще бъде плуването да се превърне в част от възпитанието на децата. “Не може в една Германия 90 на сто от хората да умеят да плуват, а в една България този процент е между 22- 25”, каза Григоров. Той допълни, че е недопустимо басейните у нас, използвани преди години за плуване, сега да бъдат заривани или превръщани в градини, а децата да излизат на улицата и да възприемат всичко негативно, срещу което сега обществото се бори, като наркотици, алкохол, проституция, насилие. В този контекст на 5 март във Варна ще се проведе Национална конференция по проблемите на водното спасяване. Тогава червенокръстката организация ще си позволи да предложи на правителството една формула, по която всички заинтересувани страни заедно да върнат спорта и в частност плуването, като задължителна дисциплина в обучението на децата още като малки. “Когато едно дете се научи да плува, то вече е потенциален спасител”, коментира Христо Григоров. Той представи и друг немаловажен проблем – натоварването от концесионерите на водните спасители с допълнителни задължения, например разнасяне на чадъри, сладоледи, хавлиени кърпи, дори почистване на пясъка. “Това е неправилно. Водните спасители трябва да бъдат само такива и когато се качат на вишката, тяхното съзнание да е ангажирано с водното спасяване на хората”, категоричен е Григоров. Той не скри факта, че част от концесионерите правят трикове, с които се рискува човешкия живот. Примерът представя следната ситуация – комисия отива за проверка на даден плаж, съгласно нормативната база на 100 м трябва да има вишка, откъдето да се наблюдава плажната ивица. Порочната практика е, че когато комисията си тръгне, вишките се разделят на по 200-300 м и по този начин фактически се нарушават правилата и нормите. Това налага повишаване на контрола и увеличение на санкциите, “защото това е нарушение на Закона”, заяви Христо Григоров.
Жулиета НИКОЛОВА

Водните колела могат да бъдат направени от различни материали, но най-разпространени са тези от пластмаса или стъклопласт. Те трябва да имат правилно разположен център на тежестта и да бъдат устойчиви на преобръщане. Трябва да са снабдени също с парапети (леери), които предпазват от падане във водата. Производителят указва на специална табелка, разположена на видимо място, максимално допустимия брой хора на борда на съоръжението.
Водните колела се движат в района на действие на спасителните постове и станции. Скачането от тях във водата е забранено. Напоследък обаче, се появиха водни колела върху които има монтирани водни пързалки и трамплини. Използването на последните е много опасно, поради възможността да възникне воден инцидент. С оглед на големия риск за живота и здравето на гражданите е необходимо такива да не бъдат допускани до експлоатация или в краен случай над тях да бъде упражняван непрестанен зрителен контрол от лодка намираща се в непосредствена близост.
Отговорникът за водните колела трябва да умее да плува и да владее начините за извличане, и оказване на долекарска помощ на пострадал във водата. Той е лицето, което се занимава с всичко свързано с водните колела. Преди началото на работния ден той ги преглежда, за да прецени тяхната изправност. При забелязване на повреда спира съответното водно колело от движение до нейното отстраняване. Отговорникът провежда инструктаж за ползването на водните колела, на гражданите, желаещи да ги наемат. Той не допуска качването на деца без придружител, както и качването на повече от 4 човека на едно съоръжение и следи през цялото време движението на водните колела в акваторията, определена за това. При забелязване на неспазване на инструкцията от страна на гражданите и опасност за възникване на воден инцидент, отговорникът е задължен да вземе съответните мерки. При възникване на инцидент с водните колела той веднага уведомява най-близкия спасителен пост и оказва всякакво съдействие на спасителите. След приключване на работния ден отговорникът за водните колела ги изважда на брега, изтегля ги назад в дълбочина на бреговата ивица извън евентуалния обсег на внезапно възникнала приливна вълна и ги заключва с верига или стоманена проволка.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Дейността на водния спасител предявява големи изисквания към качествата и възможностите му. Професията е подобна на тази на спортиста, но отговорността е многократно по-голяма. Спортистът знае предварително кога ще бъде старта на състезанието и се готви за него целенасочено по програма, с цел да бъде във върхова форма тогава. При спасителя ситуацията не стои по същия начин. Той трябва ежедневно в рамките на 10, а понякога и на повече часа, да бъде готов за участие. При това от участието му, зависи нечий човешки живот.

Това налага определени изисквания към начина на живот на водния спасител. Сънят е от особено значение за възстановяване нормалните функции на организма, поради което е необходимо той да е в рамките на поне 7-8 часа в денонощието. Храненето трябва да е калорично, като храната приемана през време на работа трябва да е малка по обем, за да не пречи на предприемането на евентуална спасителна акция.

Грижата за собственото здраве е основно задължение на водния спасител. Това е съставна част на неговия професионализъм. Поддържането на добро здраве е от особено значение. Дребните здравословни проблеми (болки в ушите, зъбите, нараняване целостта на кожата) не трябва да се подценяват, тъй като биха могли да изкарат спасителя за дълго време от строя.

Спасителската професия се практикува под прякото въздействие на слънчевите лъчи. Изхождайки от това, че прекалено дългото стоене на слънце е вредно, е наложително водният спасител да вземе мерки за своята безопасност. Това включва употребата на слънцезащитни кремове, шапка, носене на слънчеви очила (задължително качествени), а в определени моменти при по-силно греене на слънцето и защита на тялото с обличане на дрехи. При възможност стоенето на сянка е препоръчително.

Водният спасител трябва да познава добре своите права и задължения.

При постъпване на работа ежегодно, всеки спасител представя на стопанина на водната площ документ за правоспособност и медицинско удостоверение за здравословното си състояние.

Негово право и задължение е да уведоми писмено стопанина на водната площ при установяване на липси или негодност на спасителните съоръжения.

Водният спасител наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения му за охрана район и има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция. При инцидент във водата извършва спасителна акция и оказва първа помощ до пристигане на медицински специалист.

Спасителят проверява годността на спасителните съоръжения и състоянието на дъното в зоната на спасяване преди постъпване на дежурство, ежедневно. Той не допуска плуването на лица зад ограничителните плаващи знаци и къпането на деца под 10-годишна възраст без придружител, с отправяне на устни предупреждения, а също с помощта на знаци, указателни и предупредителни табели, флагова сигнализация и др. Водният спасител няма право да употребява силови средства и насилие към туристите при неизпълнение на разпорежданията му. Това което трябва да направи в такъв случай е да се обърне към органите на МВР.

В района на действие водният спасител оказва помощ само на пострадали, намиращи се на водната повърхност, а в зоната на спасяване на пострадали, намиращи се на водната повърхност, под нея и на дъното на водната площ.

Спасителят няма право по време на дежурство да извършва несвойствена работа, която го отклонява от наблюдението на водната площ или от изпълнението на преките му служебни задължения. Той носи отговорност за своите действия.

Георги Димитров

Когато плажната ивица се използва за организирано къпане на деца и ученици, организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи се съобразяват с държавните изисквания.

Участъкът от плажа, който се ползва за детски отдих трябва да е отделен от съседните терени. Той трябва да е ограден и обозначен с указателни табели за разположението на почивните детски групи.

Изискванията, на които следва да отговаря мястото за къпане са:

1. Общата водна площ да осигурява по 2-4 кв.м площ за къпещо се дете;

2. Дълбочината на водата в района на къпане да е от 0.70 до 1.50 м;

3. Границите на определеното място да са обозначени с оранжеви плаващи знаци, поставени успоредно на брега, на разстояние по между им от 10 до 15 м;

4. Да няма придънни течения;

5. Релефът на дъното да е безопасен, задълбочаването да е постепенно, без прагове, дънни ями, подводни камъни и скали, водорасли и др.

Когато в близост до водната площ определена за къпане съществува някоя от гореизброените опасности, то там се поставят червени плаващи знаци, а информацията за тях се включва в информационните табла на плажната ивица.

Изграждането на спасителни постове, станции и медицинско обслужване, и тяхното оборудване става съгласно държавните изисквания, като близките плаващи знаци се поставят във водата съгласно инструкциите за детски отдих.

При организиран детски или ученически отдих в близост до водна площ, бреговата ивица на която е обезпечена по правилата и се използва от граждани за къпане, плуване и водни спортове, се определя място за лагера на плажа. Това място се огражда и се обозначава с указателни табели.

Детски лагер на плажа

За времето през което децата ползват водната площ трябва да бъдат осигурени водни спасители и лекар.

Съгласно изискванията, при детски и ученически лагер с до 120 броя на лагерниците е необходимо осигуряването на двама спасители. При численост от 120 до 240 деца броя на спасителите е трима. От 240 до 400 лагерника се охраняват от четирима спасители.

За спасителите се изисква документ за правоспособност и медицинско свидетелство за здравословното състояние, както и личен талон издаден за съответната година.

От медицинските кадри се изисква документ за успешно завършен курс по интензивна медицина, издаден от катедрите по анастезиология и реанимация към висшите медицински училища.

Къпането на децата и учениците става организирано, като предварително спасителите извършват инструктаж за основните правила и изисквания при къпане.

Влизането във водата става по групи, които не трябва да наброяват повече от 20-25 души. Те се редуват при къпането, като принципът е, че всяка група трябва да бъде наблюдавана от спасител.

Ръководителите на детските групи влизат лично във водата с децата и учениците от поверената им група, като ги броят преди и след къпането и не допускат техни действия, криещи опасност за живота и здравето им.

При занимания по плуване във водата не трябва да има други къпещи се групи. Тези занимания, както и упражняването на водни спортове, ползването на гребни и моторни плавателни съдове и други съоръжения за развлекателна дейност стават само с изричното съгласие и разрешение на началника на почивната смяна, при наличие на правоспособни инструктори, съответно в или извън зоната за къпане, при взети мерки за сигурност и добро познаване на инструкциите за ползване на съоръженията.

За времето, през което се ползва водната площ е задължително присъствието на медицинско лице на плажа. То е длъжно да указва незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, спешни случаи и травми.

Ролята на спасителя в детските и ученически лагери край водни площи

Спасителят (спасителите) в детските и ученически лагери разположени край водни площи, организира плажната дейност и отговаря за здравето и живота на лагерниците при къпане. Първия ден, преди първото къпане, той запознава лагерния съвет с изискванията на водното спасяване в детските и ученически лагери и с дневника за водноспасителната и плажната дейност. На това заседание се води протокол в който поименно се подписват присъстващите, включително лекарят и началникът на лагера. Протоколът се пази до завършване на смаяната при началника.

Преди първото къпане на плажа спасителят разяснява на лагерниците организацията на плажната дейност и къпането. Той изисква от ръководителите на почивните групи, да се формират двойките за влизане във водата, за взаимен контрол и взаимна помощ във водата и при излизането от нея (чифтна система).

Спасителят е задължен преди къпането на лагерниците лично да провери дъното за евентуални дънни ями, да се убеди, че няма опасни течения и други опасности и да постави ограничителните плаващи знаци. Абсолютно е забранено допускането на рискови положения при къпането на лагерници. Забранява се влизането във водата на децата с надуваеми предмети, както и влизането с шнорхел и маска.

Спасителят запознава децата с водноспасителния минимум. Организира група “млад спасител” от деца, които знаят добре да плуват. Ежедневно преди къпането попълва дневника за водноспасителната и плажната дейност, подписва го и го поднася за подпис на лекаря и на началника.

При използване от детски лагер на водна площ, която е осигурена със спасителни постове, станции и медицинско обслужване, спасителят (спасителите) на лагера установява връзка с ВСС на плажа.

Георги Димитров

Външният масаж на сърцето се заключава в силно и ритмично         притискане на гръдния кош в посока от гръдната кост към гръбначния стълб. В резултат на ритмичното многократно притискане се поддържа изкуствено кръвообращение в организма. Масажът на сърцето се изпълнява до възстановяване на самостоятелна сърдечна дейност, чийто признаци са появата на пулсации на сънните и лъчевите артерии, намаляване на цианозата или бледността на кожата, свиване на зениците и повишаване на артериалното налягане.

Външният масаж на сърцето се изпълнява по следния начин: пострадалия се поставя по гръб върху плътна основа /на пясъка/; оказващия помощ застава встрани от него и с дланни повърхности, наложени една върху друга, ритмично силно натиска /50-60 пъти в минута/ в областта на долната част на гръдната кост по посока към гръбначния стълб. Гръдната кост трябва да хлътва с 4-5 см. Външният сърдечен масаж при деца на възраст до една година трябва да се провежда с краищата на пръстите с честота 100 – 120 в минута, а при деца от 1 до 12 години – както при възрастни, но само с една ръка. Ако реанимацията се изпълнява само от един човек, се препоръчва след 10-12 притискания на гърдите да се правят 2 вдухвания в белите дробове на пострадалия. Ако тя се изпълнява от двама души, то едно вдухване следва след 5-6 притискания на гръдния кош.

Необходимо е да се знае, че грубото изпълнение може да доведе до счупване на ребра, с повреждане на белите дробове, сърцето и други органи. Препоръчва се сърдечния масаж да се предхожда от удар с юмрук в гърдите, при което е възможно да се възстанови сърдечната дейност.

Източник за картинката:

http://www.vodnazona.com/index.php?etc=news&id=1589&news=%D0%97%D0%90%D0%A9%D0%9E+%D0%9D%D0%AF%D0%9C%D0%90+%D0%92%D0%9E%D0%94%D0%9D%D0%98+%D0%A1%D0%9F%D0%90%D0%A1%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%98+-+%D0%9A%D0%9E%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%D0%90%D0%A0&skMID=280

Неумението на къпещия се да плува представлява опасност от удавяне при влизането му в морето. За да не се получи воден инцидент  е необходимо същият да се къпе само и единствено в охраняеми от водноспасителната служба участъци от плажа. Всяко негово влизане в морето, в забранени за това места и в неохраняеми зони е потенциален риск за удавяне.

Непознаването на опасностите при къпане и плуване в морето води до възникването на водни инциденти.

Една от основните опасности при къпане и плуване в морето е дънната яма. Тя се получава вследствие на подводни течения. Представлява рязка промяна в дълбочината на дъното, често с неголяма площ. Опасността за неумеещите да плуват настъпва тогава, когато ямата е разположена на дълбочина около човешки ръст и те движейки се по дъното изведнъж попаднат в нея. Обикновено настъпва паника… и давене.

Излизането на попадналия в дънната яма към плиткото става с отскоци от дъното, но за това е необходимо да се запази самообладание.

Дънните прагове са друга опасност за неумеещите да плуват при къпане в морето. Те представляват резки удълбочавания на дъното по продължение на бреговата ивица. Често зад тях има плитчини. В опита си да достигнат до тях, къпещите се, неподозиращи за опасността изведнъж попадат в дълбоки води, без дъно под краката си.

На плажа спасителите обозначават дънните ями и прагове с шамандури (червени на цвят, според нормативната уредба) във водната площ и с табели на бреговата ивица.

Друга основна опасност при къпане и плуване в морето е наличието по дъното на подводни скали и камъни, както и на намиращи се под водата опасни предмети. При сблъсък с тях, къпещият се може да получи травми, които да причинят загуба на съзнание и последвало удавяне.

Подводните скали се обозначават от спасителите на плажа с червени на цвят шамандури във водната площ и с табели на бреговата ивица.

Наличието на камъни по морското дъно и на намиращи се под водата опасни предмети са опасности, които изискват особено внимание. Спасителите са задължени да проверяват състоянието на дъното в зоната на спасяване преди постъпване на дежурство.

Скоковете (особено с главата напред) от крайбрежни скали, мостове, кейове и от плавателни съдове и съоръжения в морето са друга потенциална опасност за получаване на травми, които могат да причинят загуба на съзнание и последвало удавяне.

Опасности при къпане и плуване в морето са обилното хранене непосредствено преди влизане във водата, както и употребата на алкохол и на упойващи средства.

Влизането във водата след обилно хранене води до приток на кръв към храносмилателните органи, за сметка на недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка. Това може да доведе до прилошаване, повръщане (попадане на стомашно съдържание в дихателните пътища) и до изпадане в безсъзнание, и последвало удавяне.

Употребата на алкохол и на упойващи средства преди къпане и плуване в морето също представляват опасности за възникване на водни инциденти. Хората които ги използват надценяват собствените си сили и възможности и в много случаи губят реална представа за опасностите и за конкретната ситуация.

Студената вода е друга опасност за възникване на воден инцидент при къпане и плуване. В чести случаи плуващият в морето изведнъж попада в студен слой. Това би могло да се случи и при гмуркане или скокове във водата, където под горния нагрят пласт има студена вода. Рязката промяна може да доведе до шок свързан с рефлекторно спиране на дишането. Тово би могло да се получи и при влизане в морето със загрято и потно тяло.

При плуване в студена вода настъпва по–бързо охлаждане на тялото, а това може да доведе до бързо изтощаване и отпадане, до крампи на мускулатурата и др.

Когато човек влиза във водата първоначално се появяват студени тръпки по тялото, които впоследствие се заменят с приятно усещане. Появата на втори подобни тръпки и неудоволствие у къпещия се е сигнал за излизане от водата. При невслушване в този сигнал, следва треперене, което е естествена реакция на организма за производство на топлина.

При продължително преохлаждане се забавят функциите на вътрешните органи, а също и дишането, и пулса. Настъпва обща отпадналост и постепенно замира цялата жизнена дейност.

Надценяването на собствените възможности е друга потенциална опасност, тъй като може да доведе до умора и изтощение, а от там, до воден инцидент. В много случаи това е и причината за възникване на мускулни крампи.

Мускулните крампи (схващания) са неволеви съкращения на отделни мускули или мускулни групи. Свързани са с усещане за голяма болка и невъзможност на мускула да изпълнява функциите си, а това в чести случаи води до паника и давене. Необходимо е плуващият да знае как да си помогне сам в такава ситуация, в противен случай отново би се получило произшествие.

Отстраняването на мускулно схващане става като мускула се разтяга неколкократно, до отпускането му, след което трябва да се излезе от водата поради опасност от повторен крамп.

Когато къпещите се не могат да плуват, опасност за възникване на инцидент представляват и надуваемите предмети. Те са леки и имат малко сцепление с водата, поради което лесно се преобръщат.

На охраняемите плажове е забранено използването им при голямо вълнение или при вятър духащ с посока от брега към морето.

Друга опасност при къпане и плуване в морето представляват движещите се и закотвените плавателни съдове и съоръжения. Опасността идва от директен сблъсък с тях, както и от попадането в обсега на витлата им. Плувец в близост до закотвени плавателни съдове може да бъде увлечен от течение и затиснат под тях или между тях.

Претоварването на плавателните съдове и съоръжения може да предизвика тяхното преобръщане. При преобръщане на плавателен съд или водно колело трябва да се знае, че те по принцип не потъват и винаги на повърхността остава непотопяема част. Когато човек попадне в такава ситуация и не е добър плувец може да ги използва за поддържащи плавателни средства, до пристигането на помощ.

Опасности при къпане и плуване в морето представляват също теченията, водовъртежите, вълнението, прибоят, а също така опасните морски обитатели и игрите във водата.

При къпане на деца в морето, а и въобще при пребиваването им на плажа, контролът им от страна на възрастните е задължителен. Децата лесно биха могли да попаднат в опасна ситуация, поради което трябва да бъдат държани под наблюдение непрекъснато.

Къпането на организирани групи деца става по определен ред, като е абсолютно забранено допускането на каквито и да е рискови ситуации.

Георги Димитров

Организацията на водноспасителната дейност е регламентирана в нормативната уредба на страната и е държавна политика. През годините въпросът е решаван с постановления и наредби на Министерския съвет, както и с правилници, наредби и инструкции на отделните ведомства, имащи отношение към проблема.

Към днешно време организацията на водното спасяване в България е уредена в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, Постановление № 182 на МС от 24. 07. 1996 г., обн., ДВ, бр. 65 от 31. 07. 1996 г.

С тази наредба се уреждат водноспасителната дейност, както и изискванията, на които трябва да отговарят водните площи за осигуряване безопасността на хората и предотвратяване на удавянията. Съгласно наредбата на обезопасяване подлежат: плувните басейни, откритите канали, изкопите, участъците от морските крайбрежни води, реките, езерата, язовирите и микроязовирите, които се използват за къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел.

Обучението и подготовката на водни спасители е делегирано на Българският червен кръст. Същият на основание чл. 4, т. 2, букви „д“ и „е“ от Закона за Български червен кръст провежда курсове за обучение и квалификация на водни спасители, издава документ за правоспособност и извършва ежегодна проверка на годността на водните спасители за водноспасителна дейност.

Морските плажове, които са държавна собственост, съгласно Закона за концесиите, Обн., ДВ, бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г. се отдават на концесия или аренда. Стопанинът на водната площ (концесионер или арендатор) отговаря за организацията на  водноспасителната дейност и обезопасяването на водната площ и осигурява оборудването на спасителните постове, станции и медицинското обслужване.

Организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, ползвани организирано от деца и ученици, се провежда при условия и по ред, определени от министъра на образованието и от министъра на здравеопазването.

Контролните функции свързани с обезопасяването на водните площи са възложени на кметовете на общините и на Министерството на регионалното развитие и благоустройство.

Георги Димитров