Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Наближава активния летен сезон и много туроператорски фирми вече организират детски и ученически отдих. Когато обаче, това става в близост до водна площ има държавни изисквания, които трябва да бъдат спазени.

В последните години обикновено туроператорите организират детския и ученически отдих в частни хотели, като децата се водят на най-близкия градски плаж. Трябва да се знае, че за да се прави това, има определени изисквания, които трябва да бъдат спазени.

Организиран детски отдих на плажа

При организиран детски или ученически отдих в близост до водна площ, бреговата ивица на която е обезпечена по правилата и се използва от граждани за къпане, плуване и водни спортове, е необходимо да се определи място за „лагера” на плажа. Туроператорът, трябва да уточни с концесионера на плажа това място, като то се огражда и се обозначава с указателни табели.

За времето през което децата ползват водната площ трябва да бъдат осигурени водни спасители и лекар. Това задължение е на туроператора.

Съгласно изискванията, при детски и ученически отдих с до 120 броя на децата е необходимо осигуряването на двама спасители. При численост от 120 до 240 деца броя на спасителите е трима. От 240 до 400 лагерника се охраняват от четирима спасители.

За спасителите се изисква документ за правоспособност и медицинско свидетелство за здравословното състояние, както и личен талон издаден за съответната година.

От медицинските кадри се изисква документ за успешно завършен курс по интензивна медицина, издаден от катедрите по анастезиология и реанимация към висшите медицински училища.

Дълбочината на водата в района на къпане на децата трябва да е от 0.70 до 1.50 м. Границите на определеното място се обозначават с оранжеви плаващи знаци, поставени от спасителите успоредно на брега, на разстояние по между им от 10 до 15 м.

Къпането на децата и учениците става организирано, като предварително спасителите извършват инструктаж за основните правила и изисквания при къпане.

Влизането във водата става по групи, които не трябва да наброяват повече от 20-25 души. Те се редуват при къпането, като принципът е, че всяка група трябва да бъде наблюдавана от спасител.

Ръководителите на детските групи влизат лично във водата с децата и учениците от поверената им група, като ги броят преди и след къпането и не допускат техни действия, криещи опасност за живота и здравето им.

За времето, през което се ползва водната площ е задължително присъствието на медицинско лице на плажа. То е длъжно да указва незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, спешни случаи и травми.

Ролята на спасителя осигуряващ детския и ученически отдих край водни площи

Спасителят (спасителите) на детските и ученически групи, разположени край водни площи, организира плажната дейност и отговаря за здравето и живота на децата при къпане. Преди първото къпане на плажа спасителят им разяснява организацията на плажната дейност и къпането. Той изисква от ръководителите на почивните групи, да се формират двойки от деца за влизане във водата, за взаимен контрол и взаимна помощ във водата и при излизането от нея (чифтна система).

Спасителят е задължен преди къпането на децата лично да провери дъното за евентуални дънни ями, да се убеди, че няма опасни течения и други опасности и да постави ограничителните плаващи знаци. Абсолютно е забранено допускането на рискови положения при къпането, в условия на организиран детски отдих. Забранява се влизането във водата на децата с надуваеми предмети, както и влизането с шнорхел и маска.

Спасителят може да запознае децата с водноспасителния минимум, да организира група “млад спасител” от деца, които знаят добре да плуват.

При използване от детски лагер на водна площ, която е осигурена със спасителни постове, станции и медицинско обслужване, спасителят (спасителите) на лагера установява връзка с ВСС на плажа.

Георги Димитров

ИНСТРУКЦИЯ № 1

ОТ 3 ЮЛИ 1997 Г.

ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ВОДНОСПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ И ОБЕЗОПАСЯВАНЕТО НА ВОДНИТЕ ПЛОЩИ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЕТСКИ И УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И ТУРИЗЪМ

Обнародвана, ДВ, бр. 57 от 18 юли 1997 г.

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. С тази инструкция се определят условията и редът за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи при провеждане на детския и ученическия отдих и туризъм.

Чл. 2. Инструкцията определя правата и задълженията на организаторите, длъжностните лица в почивните бази и ръководителите на почивните групи в реализирането на водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи, ползвани  организирано от деца и ученици.

Раздел II

Изисквания към водната площ и плажната ивица

Чл. 3. Участъкът от плажната ивица, който се ползва за ученически отдих, трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да е отделен от съседните терени и обозначен с указателни табели за разположението на почивните групи;

2. да е осигурен с чадъри за медицинските лица, спасителите, за началника на почивната смяна и минимум по един чадър на група.

Чл. 4. Мястото за къпане следва да отговаря на следните изисквания:

1. общата водна повърхност осигурява по 2—4 кв. м площ за къпещо се дете или ученик;

2. дълбочината на водата в района на къпане е от 0,70 до 1,50 м;

3. границите на определеното място са обозначени с оранжеви плаващи знаци, поставени успоредно на брега, на разстояние помежду им от 10 до 15 м;

4. да няма водовъртеж в реките и придънни течения в морето;

5. скоростта на водното течение е до 0,5 м/сек;

6. релефът на дъното е безопасен, задълбочаването е постепенно, без прагове, дънни ями, подводни камъни и скали, тиня, водорасли и подводни храсти.

Чл. 5. Когато в близост до водната площ, определена за къпане, съществува опасност, посочена в чл. 4, т. 4,5 и 6, опасните места се обозначават с червени плаващи знаци, а информацията за тях се включва в информационните табла на плажната ивица.

Раздел III

Задължения на организаторите на детския и ученическия отдих и туризъм и длъжностните лица в почивните бази

Чл. 6. Организаторът на отдиха:

1. осигурява оборудването, необходимия брой водни спасители и медицински персонал съгласно Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи (ДВ, бр. 65 от 1996 г.), когато водната площ ще се използва за провеждане на детски и ученически отдих и туризъм и няма изградени спасителни постове, станции и медицинско обслужване;

2. осигурява само водни спасители и лекари за времето, през което ще се ползва водната площ, когато тя е осигурена със спасителни постове, станции и медицинско обслужване;

3. изисква документ за правоспособност и личен талон за здравословното състояние и годността на водните спасители, издаден за съответната година;

4. изисква от медицинските кадри документ за успешно завършен курс по интензивна медицина, издаден от катедрите по анестезиология и реанимация към висшите медицински училища;

5. предоставя на началника на почивната смяна нормативните актове, които определят правата и задълженията на длъжностните лица в почивната база, уреждащи ползването на водните площи.

Чл. 7. Началникът на почивната смяна, ръководителите на групите, ръководителят на физкултурната, спортната и туристическа дейност, медицинските лица, спасителите и инструкторите носят отговорност за живота и здравето на децата и учениците.

Чл. 8. Началникът на почивната смяна:

1. съвместно със старши спасителя провежда инструктаж на целия състав в почивната база;

2. утвърждава със заповед реда за придвижване на почиващите деца и ученици до плажното място и обратно, действията при евентуален нещастен случай, отговорностите на длъжностните лица и изискванията към къпещите се;

3. съвместно с лекаря и водните спасители определя дневното разписание за плажната дейност съобразно хидрометеорологичните    условия;

4. контролира действията на длъжностните лица и почиващите деца и ученици по време на процедурите при къпане и предприема незабавни мерки за предотвратяване на произшествия.

Чл. 9. Ръководителите на почивните групи:

1. отговарят за безопасното придвижване на децата и учениците от почивната база до водната площ и обратно;

2. обозначават върху пясъчната ивица местата на съответните групи и настаняват децата и учениците на определените места;

3. следят за реда и дисциплината по време на въздушните и водните процедури;

4. ежедневно информират лекаря за болните и неразположените деца и ученици;

5. влизат лично във водата с децата и учениците от поверената им група, като ги броят преди и след къпането и не допускат техни действия, криещи опасност за живота и здравето им;

6. не допускат отклонение на почиващите от района на плажната ивица, определена за групата, както и самоволното им влизане във водата.

Чл. 10. (1) Спасителите и инструкторите по плуване и водни спортове носят отговорност за безопасността на почиващите при къпане, обучение по плуване, спортни прояви, игри и развлечения във водата.

(2) Когато спасителите са двама и повече, организаторът на отдиха определя със заповед единия за старши.

Чл. 11. Спасителите са длъжни да:

1. проверяват преди къпане годността на спасителните средства и съоръжения;

2. измерват ежедневно температурата на въздуха и водата, да се информират за скоростта на вятъра, за степента на вълнение на морската вода и да нанасят данните на информационното табло;

3. издигат ежедневно съответния сигнален флаг;

4. проверяват ежедневно състоянието на дъното в зоната на спасяване и сигнализират опасните места;

5. провеждат инструктаж преди къпане с децата и учениците за основните правила и изисквания при къпане, като обръщат внимание на състоянието на дъното, степента на вълнение и наличието на придънно течение;

6. наблюдават непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения им за охрана район, като имат постоянна готовност за предприемане на спасителна акция;

7. спират незабавно къпането на децата и учениците при поява на предпоставки, криещи опасност за живота им;

8. поддържат постоянна връзка със съседните спасителни постове;

9. водят дневник за водноспасителната и плажна дейност, в който ежедневно нанасят определеното от началника на смяната разписание за плажната дейност, описват обстоятелствата при възникнали инциденти и оказаната помощ при тях; дневникът се представя в края на смяната на организатора на отдиха.

Чл. 12. Медицинските лица са длъжни да:

1. присъстват на плажа по време на провеждане на въздушните и водните процедури на децата и учениците;

2. оказват незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, спешни случаи и травми;

3. проверяват наличието и годността на медицинската апаратура и медикаментите и при тяхна липса или негодност незабавно сигнализират началника на смяната;

4. установяват и поддържат връзка със съседните медицински и реанимационни пунктове.

Чл. 13. Упражняването на водни спортове, ползването на гребни и моторни плавателни съдове и други съоръжения за развлекателна дейност става само с изричното съгласие на началника на почивната смяна при наличие на правоспособни инструктори, извън зоната за къпане, при използване на спасителни жилетки, взети мерки за сигурност и добро познаване на инструкциите за ползване на съоръженията.

Чл. 14. Инструкторите по плуване обучават децата и учениците само когато по същото време във водата няма други къпещи се групи.

Раздел IV

Задължения на децата и учениците

Чл. 15. При провеждане на организирания отдих и туризъм децата и учениците са длъжни да:

1. спазват установения ред и изискванията за ползване на водната площ;

2. се къпят само в определената за тях и ограничена с плаващи знаци водна площ;

3. наблюдават другарите си при къпане и да сигнализират водните спасители и ръководителя на групата за възникнали инциденти във водата;

4. изпълняват разпорежданията на спасителите и ръководителя на групата.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Параграф единствен. Тази инструкция се издава на основание чл. 6 от Наредбата за водноспасителна дейност и обезопасяване на водните площи, приета с Постановление № 182 на Министерския съвет от 1996 г. (ДВ, бр. 65 от 1996 г.) и отменя Инструкция № 9 за водното спасяване в ученическите лагери (ДВ, бр. 41 от 1976 г.).

В последният брой на седмичника „Под лупа” има публикувана голяма статия посветена на детския отдих и детските лагери. В нея е направен анализ на състоянието на проблема към днешна дата.

Водноспасителната дейност при детският отдих, когато той е организиран край водни площи е от особена важност.

С оглед на това, че нашият сайт ще се опита да анализира ситуацията около проблема с водното спасяване при детските лагери в предстоящи публикации, ви предлагаме да се запознаете със статията на „Под лупа”.

Виж линка:

http://www.podlupa.bg/ShowPage.aspx?id=9827

Наскоро излезе информация, че плажът на Камчия, чиято дължина е 3000 метра, през лятото на миналата година е бил обезопасен с два спасителни поста – там където е имало руски деца.

За незапознатите, на Камчия има изградена почивна станция, която всяка година се посещава от хиляди руски ученици. За тяхната охрана и безопасност се грижи Московското кметство. То наема спасители и лекари, които да обезопасяват учениците, поради факта, че заради липсата на концесионери на плажа няма нито спасителна служба, нито медицинско обслужване. Отделна тема е спасителите на плажа какво отношение биха имали към този детски „лагер”, ако ги имаше.

Основният проблем с плажа на Камчия е, че не може да му бъде намерен стопанин. Той не е бил отдаван на концесия от 2003 година.
Цената, която държавата иска за концесия е 250 000 лева годишно, като туристическият сезон е едва два месеца – юли и август. Това е много голяма сума, тъй като това не е не е плаж във Варна, където парите ще могат да се върнат и евентуално да има и печалба. Отделно в задълженията на евентуалния концесионер ще влезе и създаването, и финансовото обезпечаване на водно спасителна служба на плажа. Ивица с такава дължина се пази с 30 спасителни поста.

Няма такъв човек или фирма, които да дадат 250 000 лева на сезон за концесия плюс поддържането за собствена сметка на спасители, медицинско обслужване и чистота на този плаж. Тези пари не могат да бъдат върнати, да не говорим за печалба.

Според кмета на община Аврен, Красимир Тодоров на чиято територия се намира плажа, проблемът с концесията можело да се реши много бързо, а именно, като общините сами отдават плажовете на концесия, за срок най-малко от три години. Така според него частниците щели да имат много по-голям интерес да инвестират и стопанисват плажните ивици.

Същото е мнението и на други кметове на общини, но зад него прозира чисто икономически интерес.

Държавата и общините водят спор по между си кой да вземе парите от отдаването плажа на частна фирма, а ако евентуално намерят кандидат (нещо невъзможно в този вид) ще си затварят очите за нарушенията на нормативната уредба които той ще извършва.

За незапознатите, ще припомним, че в края на 80-те години на този плаж имаше масово давене на деца, при което се удавиха девет. Явно обаче, това е забравено и се разчита, че няма да се случи отново.

На плажа освен руски туристи през почивните дни ходят и много варненци. Техният живот е застрашен от това,че липсват спасители и при евентуален воден инцидент няма кой да им помогне. И така е от години. Държавата нехае. Интересуват я парите, които евентуално би взела от концесията на плажа, а за интересите на гражданите не се вълнува никой.

Проблемът би могло да бъде решен лесно. Необходимо е държавата да се откаже от концесионната сума и да отдаде плажа дългосрочно на принципа водно спасяване, срещу търговска дейност. Това би дало възможност стопанинът на плажа да изкарва достатъчно пари с които да издържа водно спасителна служба, съгласно държавните изисквания.

Същият принцип трябва да се приложи към всички плажове, които се намират извън населените места и поради това са финансово неатрактивни.

Виж линка:

Наредба № 2 от 24 април 1997 г. за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм

Инструкция № 1 от 3 юли 1997 г. за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи при провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, издадена от Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването /обн. ДВ. бр.57 от 18 юли 1997г./

Когато плажната ивица се използва за организирано къпане на деца и ученици, организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи се съобразяват с държавните изисквания.

Участъкът от плажа, който се ползва за детски отдих трябва да е отделен от съседните терени. Той трябва да е ограден и обозначен с указателни табели за разположението на почивните детски групи.

Изискванията, на които следва да отговаря мястото за къпане са:

1. Общата водна площ да осигурява по 2-4 кв.м площ за къпещо се дете;

2. Дълбочината на водата в района на къпане да е от 0.70 до 1.50 м;

3. Границите на определеното място да са обозначени с оранжеви плаващи знаци, поставени успоредно на брега, на разстояние по между им от 10 до 15 м;

4. Да няма придънни течения;

5. Релефът на дъното да е безопасен, задълбочаването да е постепенно, без прагове, дънни ями, подводни камъни и скали, водорасли и др.

Когато в близост до водната площ определена за къпане съществува някоя от гореизброените опасности, то там се поставят червени плаващи знаци, а информацията за тях се включва в информационните табла на плажната ивица.

Изграждането на спасителни постове, станции и медицинско обслужване, и тяхното оборудване става съгласно държавните изисквания, като близките плаващи знаци се поставят във водата съгласно инструкциите за детски отдих.

При организиран детски или ученически отдих в близост до водна площ, бреговата ивица на която е обезпечена по правилата и се използва от граждани за къпане, плуване и водни спортове, се определя място за лагера на плажа. Това място се огражда и се обозначава с указателни табели.

Детски лагер на плажа

За времето през което децата ползват водната площ трябва да бъдат осигурени водни спасители и лекар.

Съгласно изискванията, при детски и ученически лагер с до 120 броя на лагерниците е необходимо осигуряването на двама спасители. При численост от 120 до 240 деца броя на спасителите е трима. От 240 до 400 лагерника се охраняват от четирима спасители.

За спасителите се изисква документ за правоспособност и медицинско свидетелство за здравословното състояние, както и личен талон издаден за съответната година.

От медицинските кадри се изисква документ за успешно завършен курс по интензивна медицина, издаден от катедрите по анастезиология и реанимация към висшите медицински училища.

Къпането на децата и учениците става организирано, като предварително спасителите извършват инструктаж за основните правила и изисквания при къпане.

Влизането във водата става по групи, които не трябва да наброяват повече от 20-25 души. Те се редуват при къпането, като принципът е, че всяка група трябва да бъде наблюдавана от спасител.

Ръководителите на детските групи влизат лично във водата с децата и учениците от поверената им група, като ги броят преди и след къпането и не допускат техни действия, криещи опасност за живота и здравето им.

При занимания по плуване във водата не трябва да има други къпещи се групи. Тези занимания, както и упражняването на водни спортове, ползването на гребни и моторни плавателни съдове и други съоръжения за развлекателна дейност стават само с изричното съгласие и разрешение на началника на почивната смяна, при наличие на правоспособни инструктори, съответно в или извън зоната за къпане, при взети мерки за сигурност и добро познаване на инструкциите за ползване на съоръженията.

За времето, през което се ползва водната площ е задължително присъствието на медицинско лице на плажа. То е длъжно да указва незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, спешни случаи и травми.

Ролята на спасителя в детските и ученически лагери край водни площи

Спасителят (спасителите) в детските и ученически лагери разположени край водни площи, организира плажната дейност и отговаря за здравето и живота на лагерниците при къпане. Първия ден, преди първото къпане, той запознава лагерния съвет с изискванията на водното спасяване в детските и ученически лагери и с дневника за водноспасителната и плажната дейност. На това заседание се води протокол в който поименно се подписват присъстващите, включително лекарят и началникът на лагера. Протоколът се пази до завършване на смаяната при началника.

Преди първото къпане на плажа спасителят разяснява на лагерниците организацията на плажната дейност и къпането. Той изисква от ръководителите на почивните групи, да се формират двойките за влизане във водата, за взаимен контрол и взаимна помощ във водата и при излизането от нея (чифтна система).

Спасителят е задължен преди къпането на лагерниците лично да провери дъното за евентуални дънни ями, да се убеди, че няма опасни течения и други опасности и да постави ограничителните плаващи знаци. Абсолютно е забранено допускането на рискови положения при къпането на лагерници. Забранява се влизането във водата на децата с надуваеми предмети, както и влизането с шнорхел и маска.

Спасителят запознава децата с водноспасителния минимум. Организира група “млад спасител” от деца, които знаят добре да плуват. Ежедневно преди къпането попълва дневника за водноспасителната и плажната дейност, подписва го и го поднася за подпис на лекаря и на началника.

При използване от детски лагер на водна площ, която е осигурена със спасителни постове, станции и медицинско обслужване, спасителят (спасителите) на лагера установява връзка с ВСС на плажа.

Георги Димитров