Водно спасяване / Vodno spasiavane /

В страната има общо 209 плажа в области Добрич, Варна и Бургас.

През миналото лято бяха направени 100 планирани проверки на ивиците с участието на експерти на различни държавни и местни институции.

За първи път бяха направени и 50 внезапни проверки само от представители на МРРБ. Заради по-голямата ефективност на изненадващите проверки експертите в министерството предлагат да бъде увеличен техния брой през следващия летен сезон. Най-често констатираните нарушения бяха свързани с пропуски в организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, липса на медицинско обслужване, обекти извън съгласуваните схеми и по-големи площи от допустимите, по-малки свободни зони, липса на санитарно-хигиенни съоръжения.

Проверяващите откриха 25 плажа без осигурен свободен достъп до тях. През тази година няма да се допусне да съществуват ВИП плажове или да се разделят ивиците за бедни и богати.

http://www.burgasnews.com/

„Господин Грах се надигна, изкашля се, изпъчи важно гърдите си и зачете:

— Долуподписаните Череша първа и Череша втора смятат, че бидейки собственички на въздуха, трябва да бъдат признати и за собственички на дъжда. Затова те искат от всички граждани да им заплащат в бъдеще такса, възлизаща на сто лири за обикновен валеж, на двеста лири за буря с гръмотевици и светкавици, на триста лири за снеговалеж и на четиристотин лири за градушка.“ (из „Приключенията на Лукчо“)

Допускам, че може и да ви е интересно категоричното мнение на един воден спасител (моя милост) с 15-годишен спасителски стаж по въпроса – и то е: „Не трябва да се забранява къпането и плуването в язовирите!”

Благовидният предтекст, мотивиращ въпросната забрана е целта да бъде намален броя на удавените. Тъй като обаче броят на удавените е много по-малък от броя на загиналите при пътно-транспортни произшествия, би следвало първо да се забрани движението на МПС-та по пътищата (а евентуално и на пешеходците), и едва след това да се забранява къпането и плуването в необезопасените водоеми. Впрочем удавяния, макар и по-малко на брой, стават и в обезопасените с водни спасители водни площи и ако приемем безропотно логиката, че забраната за къпане е начина да бъдат предотвратени инцидентите, би трябвало тя да бъде наложена и там.
Е да, ама тук вече става въпрос и за бизнесинтереси. Хе-хе! И вече логиката на антилогиката си е съвсем в реда на нещата.

Продължим ли обаче да мерим с един аршин обектите от заобикалящия ни свят, би трябвало да споменем, че трябва да се забрани къпането и по цялото Черноморие извън охраняемата зона. Аз си спомням и за едно момче, което загина докато береше липов цвят. Ще трябва значи да се забрани и брането на липа. А вероятно и на череши. И т.н. „Светът е опасно място”, както знаем от холивудските филми, … „но няма къде да се скриеш”, е забелязъл пък Солженицин.

Така че борбата с удавянията не би трябвало да се води чрез забрани за къпане и плуване. Даже напротив. Противно на някои популярни (и грешни) клишета, фактите са доказали отдавна „че удавянията стават най-често сред незнаещите или слабознаещите да плуват.” (из „Ръководство за водния спасител”, 1988 г.)
А най-доброто средство срещу удавянията си остава овладяването на плувни умения в колкото се може по-голяма степен. Това означава целогодишно поддържане на добра кондиция, чрез редовно закаляване и спорт, включително плуване. Тоя е правилния начин за намаляване броя на удавените, а така също и на броя на инфарктите и инсултите – една друга и много голяма опасност от света в който живеем.

Практиката да се забранява къпането в язовирите си я имаше още в комунистическо време. Забраните и тогава масово не се спазваха. Има обаче две много съществени различия между „тогава” и „сега”.
1. Качеството на водно-спасителната дейност в България през комунизма беше високо. Днес то е крайно незадоволително. Аз да ви кажа, имах един колега на Слънчев бряг, който не знаеше да плува (ама хич!) и си признаваше, че има страхова невроза от водата. Това означава, че обезопасените водни площи наподобяват необезопасените и следователно къпането в тях трябва да бъде забранено.
2. Цената на билет за градския басейн през времето на комунизма беше доста символична. За разлика от днес. Така че забраната за къпане в язовира означава забрана за къпане и плуване въобще. При това за болшинството българи. Включително подрастващи, средното плувно ниво на които ще остане ниско. Като това на днешните спасители. И те ще се давят при всеки удобен случай. Или ще умират от инфаркти още от най-ранна възраст. Те ще стават пияници и наркомани, защото това им се позволява. И няма да плуват през лятото, защото това им се забранява.

Какво да се прави?
Каквото се прави и с движението на пешеходци, велосипедисти и водачи на МПС – да се усвояват знания и умения още от най-ранна възраст.
Ако целогодишно само един учебен час седмично от програмата, и в началните и в средните училища, бъде посветен на къпането и плуването – това хич не е малко.
Ако през лятото се провеждат практически курсове не само в басейните, но и в язовирите.
Ако от телевизора ни натрапват по-малко реклами на Кока-кола за сметка на някакъв кратък животоспасяващ водно-спасителен минимум.
Ако на язовира ни посреща не табела със забрана за къпане, а схема на опасните и относително безопасните места за къпане, характерни за конкретния язовир, както и табела с основните правила при къпане плюс начините за оказване на помощ от намиращите се наоколо.
Ако най-накрая се назначи за пазач на язовира правоспособен спасител, ако се организира и обозначи къпално място, както и времето, през което то се охранява.

Ако, ако, ако! На мен ми е ясно, че всичко това няма да стане докато не се смени политическата система. Какво изобщо му пречеше (на това) та то до сега не е станало? Водното ли спасяване измислих току-що? Та аз можех да подкрепя думите си и с още цитати от Ръководството за воден спасител. Днешната обществена организация е такава, че върхушката печели не от това, че обществото е здраво, а от това че е болно. Върхушката, която с едната ръка съдейства за разрастването на пазара на наркотици, а с другата, чрез фармацевтичните си компании ни лекува. От това падат пари. Т.е. преразпределя се власт в полза на статуквото.
Но и нещо друго става. Елитът на власт не е реален елит. Т.е. царят е гол. За да задържи властта в ръцете си, той подтиска развитието на цялото общество. Слабият човек (физически и умствено) е и слаб конкурент. В името на собственото си оцеляване, върхушката унищожава обществото. Това криза ли е? Да, точно това е кризата.

Автор: bgman13

Източник: http://noviniteb.com/index.php?newsid=4447

„Русенско телодвижително дружество – „Горско пиле”

Водноспасителната дейност у нас започва своето развитие от 1901 година. Първата организирана водноспасителна команда е в град Русе. Това става ясно от книгата „Десетгодишнина на Русенското гимнастическо – плувателно дружество „ЮНАК“, издадена в гр. Русе, през 1904 г.

На 27 ноември 1894 г. в Русе, 37 души основават Русенското телодвижително дружество „Сокол“. Те приемат временен устав, според който новото дружество има отдели гимнастика, плуване, весларство, пързаляне и колоездене.

Първият председател на дружеството е Ст. П. Станев.

С оглед да не се дублира името със съществуващото ловно – стрелческо дружество “Сокол”, три месеца по-късно на 26 февруари 1895 г. дружеството приема постоянен устав. В него то се преименува от „Сокол“ на „Горско пиле“, а целта му е „да развива между членовете си любовта към телесните упражнения, плаването, къпането, яздене велосипед и пързалянето“.

На 25 октомври 1898 г. Русенското телодвижително дружество „Горско пиле“ се преименува на „Юнак“. Това се прави, за да бъде прието в новосъздадения Съюз на българските гимнастически дружества „Юнак“.

По-нататъшното развитие на плувната му дейност налага на 12 ноември 1901 г. да се приеме нов устав, според който наименованието му става Русенско гимнастическо – плувателно дружество „Юнак“, а в него се поставя началото на отдел по „плаването и спасяването на вода”.

Новото настоятелство активизира усилията си за развитието на водните спортове, като още на 20 декември 1901 г. подава молба до русенското кметство „да отпусне едно място край Дунава, на което дружеството да построи спасителна станция и канцелария“.

По същото време настоятелството изпраща молба и до председателя на Народното събрание за отпускане на 2000 лв., с които „да се построи спасителна станция и да се купят лодки“.

През 1902 г. настоятелството изпраща до руското дружество „Спасение на водах“ в Санкт Петербург молба за получаване като дар някои уреди, с които да си служи „на първо време за спасявание давящи се по Дунава“. Такъв руски подарък, „една спасителна непотъвающа лодка заедно с всички спасителни уреди на сума до 1000 лева“ наистина пристига в Русе. Народното събрание от своя страна разрешава той да бъде внесен без мито.

Своята 10-годишнина Русенското гимастическо-плувателно дружество „Юнак“ посреща с 95 членове, включително мичман Ц. Тодоров и три жени.

В България всичко е спорно. Спорно е кое е добро и кое не. Спорна е държавната политика, спорно е здравеопазването, спорно е образованието, спорен е БАН…

Няма как да не е спорно и водното спасяване. За едни, то е относително добре организирано, на добро ниво, а за други е пълен провал.

Разбира се, става въпрос за интереси, за пари, за тяхното преразпределяне и за това кой точно да даде и кой да вземе парите. В някои от случаите парите се взимат без да се свърши работата, в други директно се отклоняват и присвояват, а в трети липсват дори при добре свършена работа.

И така… какви пари се въртят във водното спасяване?

Във водното спасяване се въртят доста пари, но от това за съжаление то не става по ефективно… а може да бъде и по друг начин.

Да започнем с БЧК. Това е организацията която подготвя и сертифицира водни спасители с официално делегирани за това функции от държавата. За тази си дейност БЧК получава държавна финансова субсидия и има щатни специалисти.

Курсовете за водни спасители, които БЧК провежда са на няколко нива. Първото ниво – „воден спасител на плувни басейни и водни паркове” е с цена около 150 лева, а второто ниво, „воден спасител на открити водни площи и море” – около 100 лева. Тези пари се заплащат от курсистите, като такса за курс. Има и още два платени курса: „Старши спасител” и „Инструктор по водно спасяване”. Събират се и ежегодно такси от над 20 лева от всеки един спасител при покриване на нормативи за личен талон. Издаването на документ за воден спасител също е остойностено, като е фиксиран процент от минималната работна заплата.

На практика всички тези пари се плащат от водните спасители.

Държавата, в лицето на МРРБ отдава морските плажове на концесия или под наем. От концесионерите и наемателите МРРБ прибира ежегодно концесионна такса. Половината от тези такси връща в морските общини. Преди летен сезон 2010 преведените пари към общините, по данни на МРРБ са 4 милиона лева.

Практика е, плажовете на които държавата не успее да намери стопани, да бъдат давани за стопанисване на общините. Последните би трябвало да ги обезопасят и средствата за тази дейност за цитираните по горе. Това разбира се не се прави, а парите се усвояват по други пера.

Концесионерите на плажове, подписвайки договори за концесия се задължават да обезопасят плажа съгласно изискванията на наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Това означава спасителни постове и станции, достатъчен брой спасители, оборудване, табели и др.

Някои от тях (за съжаление малка част) спазват правилата, но други съвсем умишлено правят икономии от водно спасяване, неспазвайки договора с МРРБ и по този начин си осигуряват по-големи печалби, за сметка на безопасността на гражданите.

За да не бъда голословен ще дам един пример. Един средно статистически плаж с дължина 600 метра според нормативната уредба се охранява с 6 спасителни поста (пост се разкрива на разстояние до 100м). На всеки пост работят минимум двама водни спасители, което прави 12. Тъй като в кодекса на труда има изискване за почивни дни трябва да има сменници – в случая 4 човека. Трябва да има и началник на спасителната станция и медицинско лице. При месечна цена на един спасител към момента 1200 лева (заплата, храна и спане или заплата и спане, или само заплата) това прави около 24-25 хил. лева на месец. Пресметнато за три месеца стойността е 70-75 хил. лева. Можем да намалим сумата с 10-15 хил., но тя пак е голяма.

Отделно концесионера трябва да закупи спасително оборудване.

Слабият контрол от страна на държавата води до неспазване на нормативната уредба от страна на стопаните на плажове, спестяване на пари от водно спасяване за сметка на риск относно сигурността на гражданите посещаващи плажа и увеличаване чистата печалба на концесионера.

Това разбира се е отново за сметка на водните спасители, които, за да се случи горенаписаното са принудени да работят в ненормални условия за труд, да вадят трупове от водата и да се откажат скоропостижно от професията.

При разпределянето на пари във водното спасяване, спасителите са тези, които дават повече от колкото взимат.

В заключение, системата е калпава… и спорна.

Георги Димитров

На всеки плаж се срещат туристи, които не желаят да изпълняват разпорежданията на водноспасителната служба при жълт и особено при червен флаг. Това поражда конфликти, като понякога дори се стига до бой. Истината е, че спасителите нямат правомощията да прилагат физическа сила, а само да правят превенция и да оказват помощ на попаднали във воден инцидент.

При удавяне обаче, винаги има следствие, в което основно даващо показания лице е водният спасител. Нещо повече, в много случаи водещият следствието търси да намери вина в него.

В наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи е записано, че водният спасител не допуска преминаването на граждани зад близките плаващи знаци (шамандури). Той не трябва да допуска и влизането във водата на граждани в нетрезво състояние, както и на деца до 10 годишна възраст без придружител. Това са все конфликтни моменти в които спасителят трябва да участва, за да изпълни служебните си задължения.

Част от гражданите обаче, не желаят да спазват правилата и се явяват нарушители, които никой не санкционира. А те увличат след себе си и други, и създават предпоставки за водни инциденти.

Пример от този сезон бе англичанин, който 6 пъти е ваден от водата от спасител, а на седмия път, когато влиза в морето, умира.

Ясно се вижда, че нормативната уредба в тази област не е добре направена. Няма санкционираща инстанция. Такава трябва да се въведе още от следващия сезон, за да бъде решен проблема.

Т.н. „плажни полицаи” са все още са идеен проект. Те трябва да са тези, които ще пишат актове на нарушителите, ще ги глобяват, а при нужда ще използват и силови средства.

Всъщност и сега при проблем на плажа се вика полиция, но докато тя пристигне конфликта често е приключил. Това което е необходимо да се направи е полицаят да е позициониран постоянно на плажа, като работещ там.

Факт е, че всяко лято от вътрешността на страната към черноморските курорти се командироват полицаи, които да оказват помощ на местните РПУ-та, поради стичането там на хора и криминогенен контингент от цяла България. Факт е и, че най-големите групи от хора през деня са на плажа. Просто е необходимо и полицията да е там.

Георги Димитров

Плажът на Слънчев бряг е условно разделен в регистъра на държавата на три отделни плажа. Всеки от тях има собствен концесионер.

Организацията на водноспасителната дейност на Слънчев бряг е единна (обща и за трите плажа), като организатор е БЧК Бургас. Всеки концесионер е снабдил с инвентар своят участък от плажа.

Концесионер на морски плаж „Слънчев бряг – Север“  е „Сънинвест ООД”, Пловдив.

Снимките са направени в края на месец август.

Плажът на Слънчев бряг е условно разделен в регистъра на държавата на три отделни плажа. Всеки от тях има собствен концесионер.

Организацията на водноспасителната дейност на Слънчев бряг е единна (обща и за трите плажа), като всеки концесионер е снабдил с инвентар своят участък от плажа.

Концесионер на морски плаж „Слънчев бряг – централен“  е „Вени-М ЕООД“, Несебър.

Снимките са направени в края на месец август.

Плажът на Слънчев бряг е условно разделен в регистъра на държавата на три отделни плажа. Всеки от тях има собствен концесионер.

Организацията на водноспасителната дейност на Слънчев бряг е единна (обща и за трите плажа), като всеки концесионер е снабдил с инвентар своят участък от плажа.

Концесионер на морски плаж „Слънчев бряг – юг“  е „Ирида 71″, София.

Снимките са направени в края на месец август.

Чл. 12. от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи гласи: „личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч”.

Какво показва реалността по плажовете към днешна дата? Няма морски плаж в България, на който да има назначени на работа по трима водни спасители на пост.

Концесионерите, които отговарят за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи назначават по двама спасители на пост и така осигуряват минимума. При минимум на спасителите обаче, няма как да се изпълни изискването при носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Спасителите имат физиологични нужди при които се налага да напуснат поста, а в такъв момент е нарушена наредбата. Има и почивка за обяд, която регламентирана или не се прави, а на поста остава по един спасител.

Мотивирайки се с Кодекса на труда на много морски плажове спасителите работят на „две смени”. Първата пристига на работа в 8.00 часа и си тръгва в 17.00 часа. Втората идва на работа от 9.00 часа и работи до 18.00 часа. Така като се прибави и по един час обедна почивка работното време на спасителите става 8 часов работен ден.

От гледна точка на Кодекса на труда правилата са спазени, но при подобна ситуация е грубо нарушен Чл. 12. от  Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи.

Има обаче и продължение на абсурда. Проверяващите органи било в лицето на комисии на отдел концесии на МРРБ или такива на областните управи (в чийто състави влизат специалисти по водно спасяване от БЧК) при наличието на двама спасители на пост отчитат в констативните протоколи от проверките, че всичко е наред и спасителните постове са изрядни.

Непредубеден наблюдател следящ ситуацията от страни би си извадил изводи, че концесионерът се стреми да мине по евтино назначавайки по малко спасители въпреки, че нарушава наредбата. По интересно е обаче, какво би си помислил наблюдателят за проверяващите органи. Опциите са няколко: те са некомпетентни и не познават нормативната уредба или те са корумпирани и за това си затварят очите, или тълкуват наредбата като дявола евангелието.

Що се отнася до формалното „разминаване относно работното време” между Кодекса на труда и Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи за незнаещите да четат и тълкуват законите е следният прост пример: медицинският персонал в една болница работи на 8 часов работен ден, а болницата работи 24 часа. Аналогът който трябва да се направи е свързан с разминаване на работното време на спасителя с това на водноспасителната служба.

Георги Димитров

Агенция „Фокус“

Варна. 101 души са подготвени до този момент за спасители на плажовете във Варна. Това съобщи за радио „Фокус” – Варна Лаврентий Силов, специалист в сектор „Водно спасяване” към Българския червен кръст – Варна. Лаврентий Силов коментира, че все още не са приключили обиколките на комисиите по плажовете, но като цяло тази година се отбелязва слаб недостиг на спасители по плажовете във Варна. Въпреки това, през тази година, за разлика от предходни, положението със спасителите по варненските плажове е много по-добро. Силов посочи, че на плаж „Златни пясъци” има разкрити 25 поста, по двама души с добро оборудване и там ситуацията от години не е била толкова добра. На плаж „Ривиера” обезопасяването по традиция е на ниво, каза още той. Притеснително е положението със спасителните плажове на „Кабакум”. Причината за лошата водна охрана там е заради честата смяна на арендатори и подизпълнители, като не се покрива цялата плажна ивица. Аспарухово започва сезона с 5 поста, което е много по-голям брой от миналогодишния. По повод обещанието да бъде увеличен броят на спасителните постове, Силов каза, че тази година местните кадри проявяват много по-голям интерес към дейността, но въпреки всичко ще има известен недостиг на кадри.
От общо 51 плажа във Варна, 36 от тях вече са отдаден на концесия, това съобщи Данчо Симеонов, областен управител на Варна. Данчо Симеонов уточни, че в момента тече процедурата по отдаване на плажните ивици под наем. Към този момент остават 19 са плажовете във Варненска област, които ще останат неохраняеми до средата на лятото. Към този момент се подготвя документация за няколко плажа, за които цената ще бъде с 30 % по-ниска. „Имаме два опасни плажа “Галата-север” и “Галата-изток”, които са обявени като такива заради свлачища”, каза Симеонов. Още преди началото на сезона беше обявено, че други две плажни ивици – “Бяла – Самотино” и “Камчия-юг”, ще останат неохраняеми. Най-ниска стартова цена е определена за плажа “Минерален басейн-юг” – 697 лв., а най-висока – за “Камчия-север” – близо 150 000 лв. Цените са с ДДС. Плажовете, които ще бъдат отдадени под наем от държавата, са: “Кабакум Бисер”, “Панорама”, “Паша дере”, “Романтика“,“Камчия-север”, “Бяла-юг”. За два от тях вече е купена тръжна документация, заяви Данчо Симеонов. Сроковете, за които се отдават плажовете, са 5 години и бъдещите стопани на ивиците ще бъдат ангажирани да ги поддържат до края на 2014 г. Всяка година доста плажове по Черноморието остават без стопани. За тях не се явяват кандидати най-вече заради отдалечеността им от големите курорти и липсата на голям брой туристи, които да ги посещават. „За да се изкарат тези пари, трябва на един плаж да се развива някаква дейност, а на една част от плажовете трудно би могло да се поставят чадъри, шезлонги или временни преместваеми обекти”, коментира още областният управител.
Марияна Валентинова