Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Пълна каша настъпи на Северния бургаски плаж, след като в края на март бе прекратена концесията на фирма „Онтайм“ за неплатени концесионни такси. Сега „Какво става?“ се питат областна управа, община, наематели на заведения и признават неофициално, че проблемът е голям.

Най-важният въпрос е как ще се организира водно-спасителната дейност на плажа 20 дни преди началото на летния сезон. Единствено необичайно дъждовното и студено време през май работи в полза на институциите, които са отговорни за организацията на дейностите по плажната ивица.

Цялата статия: Пълна каша на плажа в Бургас.

По инициатива на Областния секретариат на БЧК-Хасково на 29 и 30 април се проведе трета работна среща, във връзка с водноспасителната дейност и съгласно Споразумение за сътрудничество между Областните организации на БЧК – Ямбол, Сливен и Хасково. Целта на срещата беше да се обмени опита и добрите практики във връзка с превенцията на водния травматизъм сред деца и младежи и подготовката на кадри,  обезпечаващи дейността. В тази връзка, участниците във форума присъстваха на открит урок по програмата „Приятели с водата” – разработена и въведена в ОУ „Н. Й . Вапцаров” от БЧК – Хасково и Дружеството на водния спасител към местната областна организация.

Специално място в последвалата дискусия и представянето на  водно-спасителната дейност на всяка от областните организации на БЧК, участници в работната среща се  отдели на ролята и отговорностите на Дружествата на водните спасители по места като елемент от структурата на БЧК и основен двигател в планирането, реализирането и популяризирането на водноспасителната дейност.

Източник: http://www.yambolnews.net/content/view/17236/28/

E79 news

Наближаващият летен сезон накара повече от 30  души да изпробват възможностите си за водни спасители в Благоевград. Вчерашният изпит беше заключителен етап от проведения курс за спасители, който се организира от Българския червен кръст.
32-ма желаещи да станат водни спасители показаха способностите си на закрития плувен комплекс в Благоевград. Кандидатите да практикуват тази професия са преминали курс на обучение, който включва 52 часа теория и практика.
„По време на курса се обучават на различни начини за спасителна дейност,” каза експертът към БЧК Мая Антова.
Преди да стигнат до практическата част кандидатите държат теоретичен изпит. Успешно преминалите са допуснати до последния етап.
В последните няколко години интересът към професията е изключително голям. Все повече млади хора обаче се записват на водния курс, за да работят извън пределите на страната ни.

Ваня Иванова

Източник: http://www.e-79.com/?news_id=36060&list=1

В свое интервю за Агенция „Фокус”, директорът на Дирекция „Концесии” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Милен Топалов предостави информация липсваща до сега. На базата на тази информация може да се направи анализ и изводи за състоянието на водното спасяване по родното Черноморие.

Милен Топалов заяви следното: „Общата площ на 208 броя морски плажа по Черноморското крайбрежие е 8132 дка с дължина на бреговата линия 165,7 км.
Предоставени на концесия са 63 броя морски плажа с обща концесионна територия 3478 дка, с дължина 45,2 км. Общата площ на предоставените под наем морски плажове е 580 дка с дължина на бреговата линия 18,7 км. Общо за концесии и наеми площ 4058 дка с дължина 63,9 км”.

При така поднесената информация може точно да бъде изчислено, че плажни ивици с обща дължина на бреговата линия 101,8 км ще бъдат неохраняеми, което е почти 2/3 от общата дължина на бреговата линия, на плажовете по Черноморското крайбрежие.

На останалите 63,9 км плажни ивици, които са отдадени на концесии или под наем, съгласно точки от договорите трябва да бъдат осигурени ред задължителни дейности между които и водно спасяване.

Информацията на директорът на Дирекция „Концесии” в МРРБ дава възможност да бъде пресметнато колко водни спасители са необходими, за да бъде обезпечено българското Черноморие през предстоящия сезон.

В Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи е записано, че спасителен пост се разкрива на разстояние до 100 м брегова ивица на водна площ, подлежаща на максимално обезопасяване. Личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч.

Дължината на бреговата линия на предоставените на концесия 63 броя морски плажа е 45,2 км.
Дължината на бреговата линия на предоставените под наем морски плажове е 18,7 км.

Събрана общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и на предоставените под наем морски плажове е 63.9 км.

При разчет спасителен пост на 100 м брегова ивица, броят на постовете които е необходимо да бъдат разкрити е минимум 639. При положение, че на спасителен пост трябва да бъдат назначавани по трима спасители (с оглед изискванията на наредбата и Кодекса на труда), общият брой на необходимите водни спасители за Черноморските плажове за сезон 2011 е 1917 души. Той дори е по-голям тъй като голяма част от спасителите са хора с различни професии в отпуск или студенти във ваканция, които не могат да работят цял сезон.

Това обаче, поражда други въпроси. Има ли достатъчно обучени спасители? Колко са правоспособните водни спасители в България? Достатъчно ли са?

БЧК твърди, че за 45 години от създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст са обучени над 40 000 водни спасители. Тази информация е вярна, но не е съвсем коректна. Тя създава впечатление,че спасителите са доста повече от необходимото, но така ли е в действителност?

В отчета на ВСС на БЧК за 2010 г. (http://vodno-spasiavane.com/2011/03/07/2010/) четем следното: „Обучени водни спасители за… Открити води – 268; Заверени талони за… Открити води –  1184”. Или общо правоспособните спасители за море и открити водни площи през миналия сезон са били 1452-ма [Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи - Чл. 20. (4) Резултатите от ежегодната проверка за годността на водния спасител и за здравословното му състояние се нанасят в личния му талон, който е неразделна част от документа за правоспособност]. Това е броят на реално действащите водни спасители.

За охрана на Черноморските плажове за сезон 2011 обаче, са необходими поне около 2000 спасители.

Оказва се, че има недостиг на действащи спасители. И този недостиг не се дължи само на това, че те предпочитат да работят в чужбина, заради по-доброто заплащане. Те просто не съществуват.

Очертава се липса на спасители по черноморските плажове. Освен на неохраняемите плажове, на които ще бъдат поставени табели ”Къпането забранено”, такива ще трябва да се поставят и на голяма част от плажовете които имат стопани.

Концесионерите и наемателите на морски плажове имат задължение по договор да осигурят водни спасители на плажовете, съгласно нормативната уредба. Това обаче, няма как да стане, понеже просто няма спасители, а и не могат да бъдат внесени от чужбина.

Всъщност, това не се случва за първи сезон. Така беше и през миналите години. Тогава обаче, липсваше информация за общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и под наем морски плажове и обществото се манипулираше, че спасителите по плажовете липсват, защото предпочитат да работят в чужбина.

Сега истина лъсва и може открито да се каже, в България няма достатъчно водни спасители, които да покрият нуждите на българското Черноморие.

Може да се направи и друг извод. Българската държава е безотговорна към живота и здравето на своите граждани. 2/3 от морските плажове ще бъдат законово неохраняеми, а останалите ще се охраняват с недостатъчен брой спасители.

Георги Димитров

Община Бургас иска да стопанисва централния плаж. За целта общинската администрация ще изпрати писмо до областния управител като представител на държавата, за да бъде поставен въпроса пред Министерски съвет. Искането ще бъде за безвъзмездно предоставяне на плажа срещу осигуряване както на спасителната и медицинска дейност, така и на почистването на плажната ивица. През миналото лято, след отказа на „Онтайм“, плажът остана неохраняем. Въпреки това нямаше трагични инциденти, а посетителите се съобразяваха и не оставяха боклуци след плажуването.

Още: Общината иска да стопанисва централния плаж в Бургас.

С какво работно време трябва да работят водноспасителните служби по плажовете?

В Чл. 12. на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с ПМС № 182 от 24.07.1996 г., Обн., ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г. е записано следното: личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч.

Този текст ясно указва, че работното време на водните спасители на плажа е от 8 до 18 ч. При това става дума за работно време на спасителен пост, а не на отделни дежурещи спасители.

Записаното в текста „личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители” означава, че те трябва да са поне трима. От тези трима трябва да има двама спасители непрекъснато на поста. Ако на поста са назначени двама спасители ще бъде нарушена гореспоменатата наредба в часовете за обедна почивка или при извършване от спасител на физиологични нужди.

Чл. 12. на Наредбата кореспондира и с Кодекса на труда, и 8 часовия работен ден. Никъде не е казано, че работното време на спасителя е 10 часа. 10 часа е работното време на спасителния пост. Трябва да се прави разлика между работното време на спасителя и това на спасителния пост. За да бъда бъда разбран правилно давам пример с 8 часовия работен ден на лекаря и 24 часовото работно време на болницата.

Как се процедира по нашите черноморски плажове? Масова практика е в добрия случай на пост да се назначават по двама спасители. На мен не ми е известно в последните години да има плаж с назначени повече от двама спасители на един спасителен пост. Това е явно нарушение на нормативната уредба, която стопаните на плажове четат както дяволът чете евангелието.

Държавата, която им е дала да стопанисват плажовете, се прави, че всичко е в ред и не ги санкционира. Как обаче, да ги санкционира, когато хората занимаващи се с извършване проверки на плажовете са некомпетентни относно водноспасителната дейност. Има разбира се и конфликт на интереси. Не може БЧК да организира водноспасителната дейност на плажове в качеството си на подизпълнител и в същото време работещи в тази същата структура хора да проверяват тези плажове помагайки на МРРБ.

БЧК е организацията подготвяща водни спасители. Това води до извода, че там работят компетентни относно водното спасяване лица. В същото време, примерно БЧК – Бургас се явява подизпълнител при организацията на водноспасителната дейност на трите плажа на К.к. Слънчев бряг и ето как организира нещата. Работното време на спасителите там е от 8 до 18 часа, на постовете има по двама спасители, като първият идва на работа от 8 до 17 часа, а вторият от 9 до 18 часа. Наредбата е грубо нарушена и то не от кой да е, а от организацията в която работят експертите в тази област. На практика спасителните постове работят по 4 часа на ден с един спасител. Разбира се става дума за далавера, за пари и за икономии на средства от водно спасяване.

Лято - 2010

Още по интерсно е по плажовете във Варненско. Там работното време на водноспасителните служби е от 9 до 17 часа. Ама имало наредба, ама била нарушена нормативната уредба… Никой не е в състояние да накара спасителите които са 90% местни кадри да работят до 18 часа. Всички са специалисти, те са измислили водното спасяване в България. Развиват се теории, говори се за Кодекс на труда, а проверките се извършват от най-големите корифей – ВСС на БЧК–Варна.

При социализма работното време на водноспасителната служба беше 8 часов работен ден, фиксиран в Правилник от 9 до 17 часа. В новите демократични времена действа Наредба и в нея е записано: от 8 до 18 часа. На някои плажове обаче, социализма продължава да не си отива, а държавата нехае.

Георги Димитров

От областния съвет на БЧК във Варна съобщиха, че утре – петък в хотел „Адмирал“, в курорта Златни пясъци ще се проведе Кръгла маса по проблемите на водноспасителната дейност.

Във форума ще участва председателят на централния съвет на организацията Христо Григоров, специалисти от Бургас, Добрич, Шумен и други градове. Целта е да се очертаят проблемите пред водното спасяване пред новия сезон и да се оформят предложения за нормативни промени.
Преди кръглата маса са предвидени демонстрации.

През 2010 г. Водноспасителната служба (ВСС) на БЧК фокусира дейността си върху  следните дейности:

• Обучение на водноспасителни кадри;

• Профилактична дейност сред учениците и гражданите;

• Оказване на методическа помощ за организиране на водноспасителната дейност;

• Международна и спортна дейност.

Виж целия отчет:

Otchet na VSS na B.Ch.K. – 2010

През 2010 година водноспасителната дейност в Русенска област имаше значителна подкрепа на БЧК – Русе. След широка разгласа от 10 април до 15 май в покрития плувен басейн на Професионалната гимназия по речно корабостроене и корабоплаване е проведен образцов курс за правоспособни водни спасители за плувни басейни и аквапаркове. След проведените приемен изпит, теоретическа и плувна подготовка, на окончателния изпит при г-н Захариев от НС на БЧК се явиха 20 курсисти. Нови свидетелства за правоспособност за басейни и аквапаркове получиха всичките 16 души. Въпреки положителните усилия нямаше условия за започване на курс за водни спасители на открити водни площи и море. По този начин общият брой на регистрираните водноспасителни кадри в Русе от 1964 година насам е 1068.

През 2010 година 17 правоспособни водни спасители се явиха на ежегодните контролни изпити по плуване на 50 и 100 м. свободен стил и реанимация на дишане и кръвообращение за заверка на правоспособността им и получиха разрешение за работа.

Водноспасителният минимум в училищата се провежда в рамките на учебната програма за обучение на учениците за действия при пожари, аварии, катастрофи и бедствия от 1 до 10 клас. Тя е утвърдена от МОМН, Гражданска защита, Национална служба за противопожарна охрана и БЧК. През изминалата година са получени отчетни протоколи за това, че 132 ученика в СОУ „Христо Ботев“ и ПГРКК са подготвени по водноспасителен минимум.

През 2010 година на територията на Русенска област функционираха 6 покрити и 13 открити плувни басейна, които бяха напълно обезпечени с правоспособни спасители. Въпреки обективните трудности са осигурени водни спасители за всички лагерни смени в русенските ученически лагери на море. Това е позволило да не се допусне нито един случай на удавяне.

Източник: http://www.ruseinfo.net/

Държавата от години прилага двоен стандарт при стопанисването на морските плажове. В Конституцията на Република България е записано, че крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост.

Морските плажове са обособени територии, представляващи част от крайбрежната плажна ивица. Задължение на държавата като собственик е държавните имоти, да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

Как държавата стопанисва плажовете?

Със закон, държавата решава, че морските плажове могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите.

Концесионерът осигурява осъществяването на задължителните дейности (такава е водноспасителната дейност и обезопасяването на плажа), свободен безплатен достъп на морския плаж и ежегодно концесионно плащане към държавата.

Морските плажове, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за срок до 5 години, срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена и да извършва задължителните дейности.

Морски плажове, които не са предоставени на концесия или под наем, са неохраняеми морски плажове.

Обикновено концесионери и наематели си намират по атрактивните за търговска дейност плажове. Тези извън населените места, които са без изградена инфраструктура остават безстопанствени. Такива плажове обаче, са повече от половината.

Плажовете отдадени на концесия или под наем назначават водни спасители (задължителна дейност), а по големите изграждат и водноспасителни служби. Тези, на които не са намерени стопани остават неохраняеми.

От известно време и различни отговорни фактори от областта на водното спасяване, на различни форуми развиват тезата, че по света много от плажовете са неохраняеми и няма такава държава, която може да си позволи да си охранява всички плажове.

Тази теза е дълбоко погрешна и смисълът и е да оправдае създадената в нашата страна ситуация.

За разлика от други страни Република България няма хиляди километри плажна ивица, а само около 200 морски плажа (около 100 км крайбрежната плажна ивица). При това тези плажове трябва да се охраняват само през лятото, 2 – 3 месеца в годината.

В градацията на общочовешките ценности няма по-голяма ценност от човешкия живот. Да се оставят през летния сезон неохраняеми морски плажове е престъпление от страна на държавата към нейните граждани, защото тя като собственик на държавните имоти е задължена да ги стопанисва и управлява в интерес на същите тези граждани.

Реалността към днешна дата е двоен стандарт. Ако плажът носи приходи на държавата, ще бъде охраняем, ако не носи такива, няма да се охранява. Човешкият живот не струва нищо щом държавата не е на далавера.

Георги Димитров