Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Твоят ден

Бургас. 60-годишен мъж в клинична смърт бе изваден вчера от морето в Бургас. Иван Кържилов започнал да се дави и само бързата намеса на спасителите и реаниматорите от Северния плаж успели да му върнат дишането и сърдечния пулс. Мъжът е откаран в реанимацията на бургаската болница с опасност за живота.

Инцидентът станал на неохраняемата ивица Атанасовска коса далече от последния 14 пост. Бил в компания на приятели, които потърсили медицинска помощ, когато започнал да се дави.

„Борим се за живота му. Сложили сме го на командно дишане след като е получил белодробен отток и сърцето му е спряло“, обясни шефът на бургаската реанимация Антон Григоров.

Това е първият по-сериозен инцидент на бургаския плаж това лято, но извън охраняемата зона. Добре че спасител от съседния пост се озовал на мястото на инцидента и първи с изкуствено дишане започнал да съживява мъжа, разказаха от водната охрана. За поредно лято плажът Атанасовска коса остава без концесионер след като никой не пожела да вземе ивицата на път за Сарафово.

На двете филмчета (с немски говор са) са демонстрирани практики, които прилагат водноспасителните служби в Германия. Може да се  види тяхното оборудване, начините на използването му и ефективността му.

Не всичко от показаното по долу е приложимо по нашите плажове, но има какво да се вземе и използва и при нас.

Удавянето е вид механична асфиксия (задушаване), настъпваща в резултат на изпълване на дихателните пътища с течни или полутечни материи. Механизмът на асфиксията се съчетава с аспирация на течност в белите дробове и свързаните с това морфологични промени.

Етапи в удавянето:

1) След попадането на човека във водата се наблюдават усилени и безпорядъчни движения, безпокойство, дълбоки вдишвания.

2) След това настъпва волево задържане на дишането, което продължава 30-40 сек., рядко повече от порядъка на 1 – 1,5 минута. Развива се прогресивно хипоксемия (намаляване на кислородното съдържание в кръвта) и хиперкапнея (увеличава се съдържанието на въглероден двуокис). Поради дразненето на дихателният център от натрупалата се в кръвта млечна киселина се появяват дълбоки и чести вдишвания.

3) Установява се задух при вдишване, при което става аспириране на вода и изпълване на дихателните пътища. Навлязлата течност дразни лигавицата на трахеята и големите бронхи с отделяне на слуз. Тя се смесва с остатъчният въздух на белите дробове и се образува дребномехурчеста пяна, която постепенно изпълва просвета на дихателните пътища.

4) Течността, която е навлязла в дихателните пътища се явява чуждо тяло и предизвиква усилени издишвания. При издишването една част от аспирираната течност се издишва заедно с въздуха във вид на пяна или едри газови мехури на повърхността там, където е попаднал удавникът.

5) В резултат на задълбочаване на асфиксията се губи съзнание, развиват се клинични и тонични гърчове.

6) Това е вече стадият на относителният покой с прекратяване на дихателните движения, мускулният тонус отпада с отпускане на тялото и удавения пада на дъното. Сърдечната дейност продължава няколко минути след спиране на дишането.

Не за всеки труп във вода причините са удавяне. Може да настъпи смърт във вода при заболявания на сърдечно-съдовата система, при хистаминов шок в резултат на дразнене на кожните рецептори, при удар върху корема и половите органи или пък при механични увреждания на главата и тялото.

Наблюдават се съществени различия на водно-солевите и обменните промени при давене в сладка и в солена вода:
* При удавяне в сладка вода вследствие на хипотоничността и като разтвор тя много бързо и в голямо количество навлиза от алвеолите в белите дробове в кръвта и предизвиква хемолиза (разрушаване на червените кръвни клетки) и развитие на анемия, като настъпва и хиперволемия (увеличаване на общия плазмен обем); това води до намаляване на плазмените белтъци, промени в електролитите (намаляват) – като намаляват натрият, хлорът, калцият, магнезият, но се увеличава калият.

* При удавяне в солена вода се създава осмотичен градиент между аспирираната вода в белите дробове и кръвта, но в обратно направление. Солената вода по отношение на кръвта се явява хипертоничен разтвор, при което вода от кръвта навлиза в алвеолите, а електролити от солената вода навлизат в кръвта. Вследствие на това настъпва хиповолемия (намаляване на общия обем кръв) с хемоконцентрация (повишава се визскозитета на кръвта); повишаване на протеините в кръвната плазма; увеличаване на концентрацията на електролитите в кръвта. Течната част на кръвта преминава от капилярите в алвеолите, увличайки със себе си белтъците от плазмата, при което се развива по силно изразен оток на белия дроб при удавяне в солена вода.

Водещите моменти при смърт при удавяне са хипоксия (намалено съдържание на кислород), електролитни промени и остро разтройство в кръвообращението, както и развитието на алвеоларен шок.
Предразполагащи моменти за удавяне са: къпане в бурно море и студена вода, къпане след обилно нахранване, след употреба на алкохол; незнание да се плува; наличие на различни остри и хронични заболявания и др.

Външни белези при удавяне :

- Дребномехурчеста пяна – сивкаво-белезникава топка около устата и ностните отвори. Пяната е гъста и устойчива и след засъхване започва да се рони. Често в пяната има наличие на чужди тела – песъчинки, водорасли, примеси от тиня, дребни водорасли с кремъчна обвивка. При липса на пяна, тя може да се появи след притискане на гръдния кош през устата и носните отвори.
- Цианоза (посиняване) на лицето и точковидни кръвоизливи под конюнктивата на клепачите и очните ябълки
- Настръхване на космите „гъща кожа“, свиване на кожата в областта на тестисите
- При престой на трупа във водата кожата му мацерира – като при температура от 18-24 градуса кожата побелява и се набръчква на пръстите на дланите и стъпалата, след 1-2 дни побелява и се сбръчква кожата на цялата ръка, а след 2-4 дни започва отделянето на епидермиса и падане на костмите, след 16 дни епидермисът на ръцете и краката се отделя и настъпва т. нар. ръкавици и цървули на смъртта. А след 2-3 месеца се наблюдава осапунване на трупа.

По стар стил Илинден е на 2 август. Вярва се, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия.

Според народната традиция на този ден не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките.

2 август се приема за средата на лятото. Ако то дози ден времето е било хубаво и е вървяло към летният апогей, то от днес нататък времето тръгва към есента.

Къпането в морето на 2 август е игра подобна на руска рулетка. Всяка година на този ден, има бум на удавени. Не става въпрос само за суеверието, че Свети Илия си взема курбан, а за истински риск. Винаги в началото на август по бреговете на родното Черноморие се появява мъртво вълнение, известно като „солуган“ или „мъртвак“. Поради тази причина, като традиция, морските хора избягват да влизат във водата дори и при хубаво време и спокойно море.
Поверието, че на Илинден морето „се обръща” (характерно за нашето Черноморие) пък е свързано със свадливия нрав на светеца.
Денят му се почита, като на много места се устройват курбани за здраве, на които се жертва се петел или бик.

Ако 2 август ви свари на морето, изберете сянката на чадъра и прохладата на коктейлите, вместо да се правите на плувец. Този ден е един от трите критични дни през лятото, когато морето е най-негостоприемно. Предупреждението идва и от моряците, и от метеоролозите. Не с гнева на светеца, а с капризите на теченията синоптиците обясняват многото удавници на 2 август. До края на най-ваканционния месец морето ще се „обърне“ още веднъж – на 15 август. В деня на Голяма Богородица също трябва да се стои далеч от водата.

Морето взема своите жертви до втората неделя на август. Тогава неслучайно са и празниците на морето. През този период ветровете са силни и постоянно променят посоката си. Това променя и повърхностните течения, което пък води до „подводни ями“ и „мъртвото вълнение“, обясняват феномена учените. „Вълната е почти невидима, „мазна“, но много мощна.“ Може да дърпа камъни с тегло 30-40 кг.

Безпристрастната черната статистика също показва, че през август морето взема най-много жертви.

БГНЕС

70-годишен турист от руски произход с инициали Р. В. едва не се удави днешния следобед на плажа в кк “Св. Константин и Елена“ край Варна, предаде кореспондентът на БГНЕС.

70-годишен турист от руски произход с инициали Р. В. едва не се удави днешния следобед на плажа в кк “Св. Константин и Елена“ край Варна, предаде кореспондентът на БГНЕС.По думите на собствената му съпруга, възрастният мъж влязъл в морето да се поразхлади, след като употребил известно количество алкохол. Мъжът започнал да се дави и спасителите на плажа бързо го извадили. Медицинският екип веднага се заел с господина, който бил нагълтал не малко вода и получил белодробен оток. Наложило се пенсионерът да бъде откаран в УМБАЛ “Св. Марина” за спешно лечение, като на място е била осигурена друга линейка.По-рано днес на Южния плаж бе спасено и момиче на 17 г. Нейните родители, български туристи, не пожелаха да разкрият самоличността му, но инцидентът бе по-лек и не се наложи транспортиране до болнично заведение, заяви началникът на ДКЦ I “Св. Клементина” д-р Иван Иванов.

Също днес, преди обед двама са били спасени и в курортен комплекс “Камчия“, единият от които спасител. Пострадалите са откарани в УМБАЛ “Св. Марина”, съобщиха от Спешна медицинска помощ. /БГНЕС

Източник: http://news.v2.bgnes.com/

Дарик Варна

Спасител и курортист са се давили на плажа край Камчия, съобщи за Дарик д-р Мая Рашева, шеф на центъра по Спешна медицина във Варна. Пострадалите са на възраст съответно 37 и 31 години.

Сигналът за инцидента е получен на телефон 112 около 11.50 часа. Летовникът влязъл в морето, но започнал да се дави. Спасителят, който се опитал да помогне също започнал да се дави. Наложило се друг спасител да извади двамата пострадали от водата. „За щастие няма фатален изход от ситуацията“, коментира д-р Рашева. Тя допълни, че удавниците са откарани в МБАЛ „Св. Марина“.

Плуването под вода е опасно занимание. Не са малко случаите, когато настъпва давене, а в някои случаи и последвало удавяне при гмуркане и плуване под вода. Особено опасни са опитите да бъде поставен рекорд по продължително подводно плуване.

Ако се извършва такава дейност плуващият под вода задължително трябва да бъде наблюдаван от човек, който да го следи и да е готов да се намеси навреме.

Обикновено преди гмуркане и плуване под вода се извършват няколко дълбоки вдишвания. Те не насищат дробовете с кислород, но намаляват количеството на въглеродния двуокис в тях. Последният предизвиква желание за вдишване и поемане на въздух.

Липсата на порив за вдишване води до изчерпване на кислорода в дробовете и до изпадане в безсъзнание. В такава ситуация няма викане за помощ, размахване на ръце, просто движенията спират изведнъж. Не се ли окаже веднага помощ, следва удавяне.

Мъртвото течение е явление, при което водни маси се придвижват под формата на скрито за окото течение по посока от брега към морето. Явлението не е постоянно и може да сменя мястото си. Наблюдава се при по-голямо вълнение, обикновено в залив, когато вълните се пресичат и събират на едно място.
Поради това, че вълните от повърхностния пласт се движат към брега много често, за него се разбира едва, когато усетим как ни дърпа на вътре в морето. Повечето хора занаят само това за явлението.
Обикновено когато се появи високо вълнение започват да се образуват пясъчни наноси. Получава се така, че близо до брега водата е сравнително дълбока, но 20-30 метра по далече има плитчина образувана от наносите. Вълните минават над нея и се изливат в дълбочината пред самия бряг. Когато на някакво място плитчината се прекъсне водата от по дълбокото пред брега образува нещо като малка река през пролуката с посока обратна на брега. Хората си играят на плитчината и не знаят, че само няколко метра в страни от тях има по-дълбоки води, които на всичкото отгоре теглят навътре. Веднъж попаднали там в паниката си започват с всички сили да плуват към брега. Ако мъртвото течение е достатъчно силно, дори добър плувец трудно може да се пребори с него. Често се среща да възникне давене на такова място и при опита на намиращи се на близо хора да помогнат, също да бъдат увлечени от него.

Техника на излизане от мъртвото течение

Обикновено пролуката между наносите не е по-широка от 10 метра. Навътре в морето мъртвото течение рядко достига повече от 50 метра. Най-важното нещо което трябва да се запомни е да запазите самообладание. Не си хабете силите за да се борите с течението. Започнете да плувате спокойно успоредно на брега. Съвсем скоро ще достигнете място, на което няма да има течение. Стигнете ли там вече много по-лесно ще можете да излезете. Също така е много вероятно само няколко метра в страни наносът да е достатъчно високо за да можете да стъпите.
Ако сте вече много изтощени или помагате на някой и ви е трудно да плувате успоредно на брега, по добре да съхраните силите си докато дойде помощ. Оставете се на течението и се стремете да се задържите на повърхността. Съвсем скоро течението ще загуби силата си и няма да ви завлича по-навътре.

Ползвани източници:

http://bg.wikipedia.org/wiki/

http://science.howstuffworks.com/rip-current.htm/printable

Всяка година от удавяне в света загиват около 200000 души.В България цифрата е от 160 до 200 души. Приблизително 30% от тях са деца до 17 г. възраст. В морето жертвите са 25%, а във вътрешните водоеми са 75%.
Давене настъпва, когато в дихателните пътища попадне вода. В около 10% от случаите настъпва ларингоспазъм, като защитна реакция. Най- важния белег на давенето е асфиксията:

• Давенето в сладка вода – води до уводняване на организма и хемолиза;

• Давенето в солена вода – води до нахлуване на вода в алвеолите, хемоконцентрация и белодробен оток.

След изваждане от водата на пострадалия се установява в съзнание ли е той или не.
Пострадалият е в съзнание, когато се подчинява на команди като: отваря очите, повдига ръка или крак, може да покаже езика си, реагира на докосване и разтърсване. Ако пострадалият не реагира на гласови команди или при докосване и внимателно разтърсване тогава той е в безсъзнание.
При безсъзнание се предприемат незабавно следните действия:

Виж линка:

Първа долекарска помощ

Давене и удавяне могат да настъпят когато човек се намира във водна среда, по време на къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и в резултат на различни инциденти.

При давенето измененията в организма на човека са обратими, докато при удавяне изхода е с фатален край.

Удавянето е бързоразвиващо се, тежко и опасно за живота състояние. При него газообменът в белите дробове е невъзможен. Основните жизнени функции спират, а в главния мозък настъпва рязко увреждане.
Удавянето е винаги свързано с дихателна недостатъчност. Най-често настъпва от попадане на вода в дихателните пътища. Навлизащата  в белия дроб течност заема мястото на въздуха, вследствие на което настъпва задушаване.

При удавянето се различават четири фази:

I Фаза

Настъпва рефлекторно спиране на дишането. Сърдечната дейност е учестена. Има повишен мускулен тонус, а съзнанието е запазено. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

II Фаза

Недостигът на кислород е изразен. Пострадалият прави дихателни движения, вследствие на което поема в дробовете си вода. Това предизвиква кашличен рефлекс в резултат на който става издишване на въздух и вдишване на вода. Давещият се започва да потъва. Сърдечната дейност е учестена, кръвното налягане е повишено. Настъпва дезориентираност, движенията са некоординирани и понякога съпътствани с мускулни гърчове. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

III Фаза

Дишането спира. Кислородът в кръвта е напълно изчерпан. Бързо се понижава кръвното налягане. Мускулните движения спират, пострадалият се отпуска и потъва. Ръцете и краката му висят надолу, а тазът му остава по-високо, задържан от въздуха, останал в червата. Удавникът изпада в пълно безсъзнание.

При веднага приложена дихателна и сърдечна реанимация, той все още може да бъде спасен. Тази фаза продължава 1-2 минути.

IV Фаза

Настъпва след петата минута от потъването във водата. Сърдечната дейност и кръвообращението спират, след което настъпва клинична смърт. В тази фаза, дори при енергична дихателна и сърдечна реанимация, спасяването е много трудно.

Пет до осем минути след спиране на сърдечната дейност настъпва необратима биологична смърт.

При някои давещи се, от попадналата в гърлото вода настъпва спазъм на ларинкса. Той спира достъпа на въздух до белите дробове и води до задушаване и рефлекторно спиране на сърцето. Такъв давещ се не може да извика или да даде знак, че се дави.

Попадналата в белите дробове вода не може да бъде извадена навън чрез дренажно положение на тялото с главата надолу. Тя остава там и се резорбира, ако има кръвообращение. Поради това, че водата в Черно море е почти два пъти по концентрирана на соли от кръвта се получава преминаване на вода от кръвта към алвеолите. Това води до сгъстяване на кръвта и увреждане на стените на алвеолите и капилярите. Развива се оток на белите дробове. Алвеолите се изпълват с розова пенеста течност която излиза от устата и носа на удавения.

Сладката вода, обратно е бедна на соли. Тя прониква бързо в кръвообращението и разрежда кръвта. Освобождава се калий, който въздейства неблагоприятно на сърцето. Тук също се развива оток на белите дробове.

Спазъмът в дихателните пътища предизвикан от водата създава проблеми при вкарването на въздух чрез изкуствено дишане.

Измененията в белите дробове пречат на проникването на килород в кръвта по време на реанимационни действия. За това е необходимо такъв да се подава от кислородна бутилка.

Със спирането на дишането и на сърдечната дейност човек не умира веднага. Дори и след тяхното спиране организмът продължава да живее известно време.

След изпадане в безсъзнание артериалното налягане не може да се определи, пулсът не се долавя, изчезват очните рефлекси (липсва зенична реакция на светлина), дишането е съвсем повърхностно.

Клиничната смърт по продължителност е кратка (4 – 6 минути). Затова не трябва да се губи време. Съживяването при клинична смърт е ефективно ако основните похвати се изпълняват правилно. Основното е възстановяването на кръвообращението с помощта на външен сърдечен масаж и изкуствено дишане. Изкуственото дишане и сърдечният масаж се изпълняват едновременно, което позволява бързо възстановяване на дейността и функциите на централната нервна система, обмяната на веществата, а също на функциите на бъбреците и черния дроб.

При биологична смърт настъпват необратими изменения в организма.

Мъртвият човек има бледа кожа. Поради спадане на телесната температура и изравняването й с температурата на околната среда тя е студена. Появяват се послетрупни петна, които се дължат на стичането на кръвта към най-ниско разположените части на трупа и последващо вкочанясване.

Реанимационната помощ при биологична смърт е безуспешна.

След спасяване от удавяне пострадалият трябва да посети болнично заведение. От водата в белите дробове може да се появят усложнения – бронхопневмония, а ако е бил в безсъзнание – мозъчни увреждания. Възможно е да има и други травми, настъпили по време на реанимационните процедури.

Георги Димитров