Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Трупът на 32-годишния Виктор Боянов – концесионер на плажа на къмпинг „Градина“ е открит, съобщиха от пресцентъра на Областна дирекция на МВР Бургас.

Трупът е намерен на около 400 метра навътре в морето от плажната ивица на къмпинга до Черноморец.

Виктор Боянов изчезна на 19 юни, след като мъжът влязъл с джета си в открито море, но без спасителна жилетка. При проведената тогава операция бе открит джета, който не е регистриран в Морска администрация Бургас.

Два дни продължи издирването на мъжа, но без успешно. Трупът е открит на 24 юни около 17.30 часа.

При първоначалния оглед не са открити видими следи по трупа, който е откаран в МБАЛ за аутопсия.

По случая е образувано досъдебно производство.

Източник: http://www.chernomorie-bg.com/tyrizam/5802-nameriha-trupa-na-koncesionera-na-kympimg-gradina

http://www.pari.bg/ 25.10.2010, 08:04

Промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие ще облекчат концесионерите, ще гарантират по-чиста природа, но още отсега предизвикват и някои притеснения.

Плажът е чист, не се носи миризма на кебапчета и няма викове „Хайде на царевицата“. На два метра от хавлията ви има дюни и пясъчни лилии. Някои от капанчетата, които помните от миналата година, вече са съборени. В морето се къпят деца, но майките им са спокойни, защото има достатъчно спасители. Чисто, спокойно, подредено и приятно – живот като на кино.

Така би трябвало да изглеждат българските плажове още догодина. Или поне това е мечтата на държавните служители от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), които са участвали в редактирането на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧР). Плановете им са до края на ноември законопроектът да бъде внесен в Министерския съвет, така че да има време да бъде гласуван и да влезе в сила още преди началото на новия летен сезон.

Промени за добро, но не завинаги
За да може да се постигне мечтаната идилия на плажа, от МРРБ предвиждат първо да определят по-ясно и категорично какво точно представляват понятията преместваем обект, търговска площ, паркоустройствени мероприятия и т.н. Идеята е по този начин да се намали свободното тълкуване на дейностите, които може да се развиват на плажа, и обектите, които може да бъдат изграждани там, за да се избегнат абсурди като откриването на чейнджбюра или минимаркети. В новия закон е поставен акцент и върху по-строгия контрол на дейността на наемателите и концесионерите на плажове. Освен това 50% от концесионната такса, която получават общините, задължително ще трябва да се използва за дейности, свързани с поддръжката на нестопанисваните плажове на територията на същата община.

Свободен достъп, но в много бъдеще време
От МРРБ са се амбицирали и да осигурят свободен достъп до 25 плажа, които се оказва, че са оградени изцяло или частично от частни земи. Абсурдно, но факт – при приватизацията и реституцията на къмпингите и курортите по Черноморието държавата не е осигурила достъп до собствения си имот. Затова сега може пак да се наложи да бъдат стартирани отчуждителни процедури. От МРРБ се надяват поне в някои от случаите да се договорят с частните собственици да бъде разрешено прокарването на обществен път през имота им, за да не се налага да плащат.

За изграждането на пътищата за пешеходен достъп първо трябва да се приеме подробен устройствен план (ПУП), като към момента в най-напреднала фаза е този за плажа на къмпинг „Градина“. Дори и неговото приемане обаче се забавя, така че няма гаранция кога ще бъде изграден пътят. Сред проблемните плажове са Вили „Чайка“ в района на Балчик, „Чайка-Журналист“, „Равда НСА“, плажовете на къмпинг „Ахелой“ и „Делфин“ близо до Ахтопол. Плажовете като „Ривиера“, „Дюни“ и „Елените“ догодина ще бъдат с изрично обозначен достъп. VIP плажове няма и няма да има, всеки гражданин ще има достъп до всички плажове, категорична е зам.-министър Екатерина Захариева.

Какво се променя за бизнеса
Промените в новия закон, които засягат наемателите и концесионерите, не се изчерпват само с това, че от тях ще се изисква да бъдат по-добри стопани. За тях има и добри новини, като например отпадането на текста, че сключен през март договор влиза в сила от 1 януари на следващата година, с което на практика се губи цял сезон. Освен това от МРРБ обещават и съкращаване на процедурата за предоставяне на плажове на концесия. Сега тя отнема близо година, но целта е да се сведе до 3-4 месеца.

В новия закон е заложена и идея, която не среща пълно одобрение – увеличаването на срока на концесията от 10 на 20 години. С тази поправка се прави пореден опит да се увеличи срокът на концесионните договори, за да се повиши интересът за дългосрочното ползване на плажовете, особено към по-неатрактивните плажни ивици. Концесионерите са доволни, но не и хотелиерите (вж. коментарите).

Най-спорните идеи
В законопроекта има и две спорни идеи – връщането на дюните към площта на плажа, който се отдава на концесия или под наем, и идеята за групиране на плажовете според функциите им. Искаме да защитим дюните, казват от МРРБ. Факт е, че за последните няколко години се появиха редица казуси, свързани с унищожаването им от „инвеститори“ или туристи. Сигнали за подобни действия имаше в района на курорта „Дюни“, къмпинг „Оазис“ край с. Лозенец и плажа до къмпинг „Корал“.

В момента площта на дюните е 4481 дка, като от тях 1640 дка не попадат в защитените територии. От МРРБ обясняват, че ако дюните бъдат върнати към територията на плажовете, концесионерите или наемателите ще носят отговорност за тяхното опазване. Това звучи малко като прехвърляне на отговорност, тъй като тогава и сега държавата е техен собственик и по принцип трябва да ги пази. Явно обаче контролът към момента не е достатъчно строг. „Дюните няма да бъдат включвани в активната площ, т.е. няма да се позволи да се увеличи площта, на която може да се разполагат преместваеми съоръжения. Включването на дюните към плажната ивица няма да се отрази и на ценообразуването на таксата за наем или концесия“, подчертава Захариева, тъй като това са и основните притеснения на представителите на бизнеса.

Другата идея с т.нар. зониране на плажовете е спорна главно защото не е много ясна. Целта е плажовете в България да бъдат разделени например на такива пред ваканционни селища от затворен тип, „луксозни“ плажове, екоплажове, нудистки и др. Ще има и плажове, за които например може да е задължително предоставянето на безплатни чадъри и шезлонги. За всеки вид ще има конкретна дефиниция.

Революционната идея – изкуствен плаж
В новия закон ще се регламентира и възможността за изграждане на изкуствени плажове. Тя се налага, тъй като към момента вече е бил заявен интерес за изграждане на такива плажове около Ахелой, Созопол-Запад, Св. Влас и в района на Несебър. Вариантът е да се подходи на принципа на публично-частното партньорство. На практика всеки нов изкуствен плаж ще остава държавна собственост. Инвеститорът обаче ще може да използва безвъзмездно ивицата за известен период от време.

А всичко това ще има ли ефект?
-“Промените в закона няма да променят нищо за бранша“, категоричен е Георги Щерев, председател на „Съюза на собствениците“ в курорта Златни пясъци.
- „С намаляването на преместваемите съоръжения и търговията на плажа, условията за почивка ще се подобрят, а оттам и резултатите на бизнеса“, оптимист пък е Георги Николчев, чл. на УС на „Съюза на собствениците-Слънчев бряг“.
- „Смятам, че ще се повиши качеството. Притеснява ме това, че трябва да се влагат повече усилия, предпочитам обаче да ни е малко по-тежко, но да има резултат“, казва Иво Стефанов, председател на Асоциацията на концесионерите на морски плажове.
Всъщност до подготовката на крайния вариант на закона и до гласуването на окончателния има време. От юристите зависи да направят смислени промени, а от контролните органи да следят за спазването им. Засега всичко обаче е само пожелателно и единственото, което ни остава, е да си помечтаем за чисти и подредени плажове.

Основните промени в закона за Черноморското крайбрежие

Спорни
- Включване на дюните в територията на концесията, като концесионерът ще трябва да ги опазва, без да извършва дейности върху тях
- Увеличаване на срока на концесията от 10 на 20 години
- Групиране на плажовете според функциите им – такива пред ваканционни селища от затворен тип, „луксозни“ плажове, екоплажове, нудистки и др.

Революционни
- Изграждане на изкуствени морски плажове или разширяване на съществуващите

Получили принципно съгласие
- Съкращаване на процедурата за концесиониране на плажове до 3-4 месеца вместо сегашния срок от близо година
- Повече контрол върху стопанисването на плажовете
- Общините да използват 50% от концесионната такса за поддръжка на нестопанисваните плажове
- По-точно дефиниране на понятията преместваем обект, търговска площ и др.
- Отпадане на текстовете, според които договорите, сключени през март, влизат в сила от 1 януари на следващата година, с което се губи цял сезон

Дарина Черкезова

Вестник Фактор

Караваните масово напускат имотите по морето на олигарха Николай Банев. На софиянци им писна всяка година да бъдат рекетирани с нова по-висока такса от мастития бизнесмен за къмпинг „Градина“, без в същото време да бъдат правени никакви инвестиции. Тоалетните и баните там са като през годините на соца. Протести срещу поскъпването на местата на плажа имаше още в началото на пролетта, но те не дадоха резултат. Въпреки кризата, Банев закова на 5000 лева таксата за сезон на каравана и не отстъпи. Аргументът му – щял да сложи цели 80 нови електрически контакта в общите части. Поне с това изявление излезе преди седмици по bТВ.

Къмпинг „Градина” е собственост на фирмата му „Хелиос Турс -С“ АД, а върху имота от 63192.00 кв.м. има наложена възбрана от 2- ри ноември 2009 г. заради дългове на дружеството. Къмпинг „Каваци”, също на „Хелиос Турс -С“, е предложен вече на публична продан от съдия Тодор Мавродиев заради неизплатени пари на Агенцията за следприватизационен контрол.

Къде обаче хората ще преместят караваните си, след като таксите на „Градина“ се оказаха прекалено скъпи за тях. През последните две седмици десетки каравани и палатки изникнаха на един от безстопанствените плажове между „Градина“ и „Златна рибка“. При това не става въпрос само за евтини каравани. Има и такива, чиято цена надхвърля 100 000 лева, според търговци. Туристите вече са изградили навеси от дърво и слама и са завзели голяма част от плажа. Девствената борова горичка пък е пренаселена с палатки. Само преди две години, в пика на сезона, когато температурата гонеше 40 градуса, мощен пожар изпепели тази част на горичката. Той избухна от нехайството на незаконните туристи в нелегалния къмпинг. Животът на десетки летовници бе на косъм, след като момиче и момче решили да си направят барбекю сред шубраците. Това коства няколко часа борба с огъня на пожарникари от Бургас и Созопол.

Днес картината е същата. Просто плажът и гората са още по-пренаселени. Интересното обаче е, че са докарани до пясъка вода и ток.
„15 лева на ден струва да сложиш палатката до ивицата. Плаща се на „Баш Бара“, отговори момче, което се беше настанило на плажа.
Ивицата е без стопанин, поне засега. Според областния управител Константин Гребенаров обаче в най-скоро ще има концесионер. Тези уверения получил преди дни от МРРБ. Подготвяли се документите. Въпреки това губернаторът се ангажира да направи проверка за настанилите се в боровата горичка.

Кой е собственикът на „Баш Бара“

В последните години името на заведението стана синоним на най-големите морски веселби и средище на различните хора. Вече  има „Баш Бара“ и в София.
Единият от собствениците му  Лъчезар Йорданов е известен софийски бизнесмен. Засега обаче областният управител мълчи дали Йорданов ще е бъдещият концесионер. На самия плаж все още няма чадъри, нито спасители.
Според  Евростат, българските къмпинги били най-зле в Европа. Всъщност у нас реално не останаха къмпинги. Земята на метри от морето се експлоатира години наред от находчиви бизнесмени, които са заградили с бариери терените, а вътре е пълна скръб. Всичко е така, каквото ни го е оставил Тодор Живков.
Ако в Гърция решиш да си оставиш караваната край морето, за това удоволствие плащаш 1500 евро на година. Ако предплатиш за десет години, ти дават още две безплатно.
В Гърция спазват и изискванията за площ: 100 квадратни метра са твои – облагородявай ги, обзавеждай ги, дори си посади цветя и чесън, щом искаш; не можеш само да строиш. В България на същата площ палатките и караваните са десетки.
Когато пристигнеш на гръцки къмпинг и си паркираш караваната, веднага се включваш на ток и вода. У нас се започва едно кошмарно опъване на кабели и маркучи.

Кой раздаде къмпингите ни?

Още през 2000 г. Агенцията за приватизация даде „Каваците“, „Златна рибка“, „Градина“, „Веселие“, „Черноморец“ и „Тополите“ на бившата държавна фирма „Хелио – Тур – С“, която от години ги стопанисваше. Сделката тогава подписа вицепремиерът в оставка Петър Жотев. Истинският купувач обаче е бившият приватизационен фонд „АКБ Форест“.
Според последната актуализация от 13 март тази година капиталът на дружеството  „Хелио – Тур – С е 773 780 лева от емитирани поименни акции, показва справка в системата ДАКСИ.

Историята на „АКБ Форес – социален“

В средата на 90-те години на миналия век Банев създава приватизационния фонд „АКБ Форес – социален“, който сега все още се търгува на фондовата борса под името „АКБ Корпорация“, макар в портфейла му да не е останало много. Тогава чешката „Форестинвест“ го кредитира с 3.5 млн. лв. и благодарение на усилената реклама той се превръща в един от най-големите по набран капитал. По-късно чужденците твърдят, че не са си получили заема обратно, но протестите им не постигат много.
Чрез фонда Банев придобива дялове в дружества като „Декотекс“ – Сливен, „Елма“ – Троян, „Изида“, „Полимери“ и др. По-късно увеличава участието си в девненския завод, като купува от Агенцията за приватизация 24% срещу 13 млн. долара. После се оказа, че по сметки на „Полимери“ са го чакали 6 млн. долара. Приватизира и курорта „Русалка“. Повечето от изброените компании остават под контрола на Банев и досега, но не и под шапката на „АКБ Корпорация“, където по време на масовата приватизация отиват боновете на хиляди хора.
Управлението на холдинга, а и на повечето дъщерни дружества, не блести с особено добра слава. Достатъчно показателна би била дори само кратка разходка из архивите на вестниците от края на миналия век: „Държавата иска несъстоятелност на „Полимери“", „Булбанк иска фалит на „АКБ корпорация“, „СИБанк иска фалит на „Русалка“ и т.н.
Имената на неговите компании се появяват около голяма част от къмпингите по Черноморието – „Градина“, „Каваците“, „Златна рибка“, повечето от които очакват частично застрояване. Името му се свързва и със скандалите около строителството в Иракли, което предизвика сериозни протести от екоорганизации. За кратко той беше и издател на вестници и собственик на няколко футболни отбора.

Автор: Женя Атанасова, в. Фактор

Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще отдаде за стопанисване 17 плажа по Черноморието. Търговете ще се проведат от днес до края на седмицата. Договорите със спечелилите компании ще се сключват за времето до края на 2014 г. За да привлече кандидати за стопанисване на плажните ивици правителството промени методиката за определяне на минималните наемни цени като ги намали с 30 % спрямо миналогодишните , но с опция за увеличаване на най-атрактивните плажове.

Въпреки това и тази година се очаква над 50 плажа да останат без стопани, за тях не се явяват кандидати заради отдалечеността им от големите курорти и липсата на голям брой туристи,които да ги посещават. За днес е насрочено тайно наддаване за три плажа в Добричко – „Балчик – Двореца“, „Каварна“ и „Русалка“. Най-голяма начална годишна цена е определена за плажа на Каварна, който е и с най-голяма площ. От стопанисващия 20 хил. метра пясъчна ивица в града държавата очаква да получава поне по 50.5 хил. лв. годишно, се вижда от обявата, публикувана на сайта на ведомството.

За утре са насрочени процедурите за избор на наематели на шест плажа във Варненско – „Бяла – юг“, „Кабакум Бисер“, „Камчия север“, „Панорама“, „Паша дере“ и „Аврен“. Най-скъпо е оценен плажът при Камчия, където държавата е определила начална годишна цена от 149 550 лв. за 89003 кв. м площ. В петък ще бъде наддаването за осем плажа на юг от Бургас. Това са „Градина централен“, „Къмпинг Градина“ и „Каваците юг“ в община Созопол, „Липите“, „Малък плаж Оазис“ и „Варвара“ в община Царево, „Приморско юг“ и бургаския „Росенец“. Най-висока начална цена е определена за плажа в Приморско – 161 376 лв. за 53 хил. кв м.

Източник: http://www.dnevnik.bg/morski/2010/05/26/