Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Така нареченото „тихо удавяне“ се случва, когато опитни плувци се опитват да плуват или да стоят по-дълго време под водата. В повечето от тези случаи преди гмуркането е правено дълбоко и продължително раздишване – хипервентилация.

Кислородът, който човек приема при вдишване, се преработва във въглероден двуокис. При определена концентрация въглеродният двуокис става дразнител за ново вдишване. Това поддържа дишането без съзнателно да го контролираме. Ако се опитаме да задържим дишането, дразнителят е много силен и в даден момент отваряме уста и вдишваме това, което е около нас – въздух. Ако обаче, това се случи във вода, вдишваме вода.

Когато преди гмуркане направим дълбоко и продължително раздишване не увеличаваме нивото на кислорода, а намаляваме  наличния в организма въглероден двуокис. При последващо вдишване и гмуркане кислородът, който сме поели, се преработва във въглероден двуокис, но не може да стигне до критичната граница, която предизвиква повик за вдишване. При последващата липса на кислород човек изпада в безсъзнание, отпуска се на дъното и се удавя.

С оглед да бъде избегнато „тихото удавяне“, при хипервентилиране преди гмуркане не трябва да се правят повече от 3-4 дълбоки вдишвания. Необходим е и втори човек, който да следи, наблюдава и  да се намесва навреме при случай на опасност.

Преди две години на състезание по свободно гмуркане проведено в дълбокия 6 метра арктически аквариум, във водния парк Polar Land, в североизточния китайски град Харбин, кит-белуга (бял кит; Delphinapterus leucas) спасява от удавяне млада участничка.

Участниците в надпреварата трябвало да се гмурнат до дъното и да останат колкото се може по-дълго в ледените води сред обитаващите басейна белуги.

Дебютът в състезанието на 26-годишната студентка Ян Юн (Yang Yun) можел да се превърне в последното нещо в живота й. На дълбочина от 4 метра студът сковал краката й и тя започнала да гълта вода и да потъва. Последното, което минало през ума й, било че си отива от този свят… и тогава “неизвестна сила” я понесла към повърхността.

Спасителят на Ян бил китът-белуга Мила.

Животното усетило, че нещо с Юн не е наред и я грози опасност. То реагирало преди организаторите да разберат, че на дъното се случва нещо нередно.

Кадрите показват, как Мила обръща затиснатата от налягането студентка, захапва я внимателно за долната част на крака и я избутва до повърхността, където тя идва на себе си.

Обитаващите арктическите и субарктическите води белуги, които се хранят с дребна риба и сепии, имат много малки зъби, така че Ян била отнесена до повърхността без никакви наранявания, посочва The Daily Mail.

От 2-ри до 17-ти октомври в Александрия, Египет се провежда световно първенство по водно спасяване. Участват над 3000 състезатели и над 1000 делегати и длъжностни лица. Състезателните дисциплини за басейн се провеждат в Олимпийския плувен басейн на Александрия, а морските на плажа на Мамура Бийч.

Организатори на първенството са Международната федерация по водно спасяване (ILS) и Египетската федерация по гмуркане и водно спасяване (EDLF).

Участват 44 национални отбора между които и България.

Източник: http://rescue2010.com/

Един от проблемите които съществуват по нашите плажове е свързан с употребата на алкохол.

Основно перо за стопаните на плажове са заведенията, разположени върху бреговата ивица. Всички те продават алкохол, който голяма част от посетителите консумират, без да се замислят за евентуалните неприятни последици, които могат да настъпят от това.

Консумацията на спиртни напитки през лятото трябва да е ограничена и причините за това са отдавна познати. Особено опасно е консумирането на алкохолни напитки през горещите дни. Алкохолът води до дехидратация и увеличава риска от слънчев удар. Той е и една от причините за настъпване на състояние на ниско или високо кръвно налягане.

При практикуване на сърф, каране на лодка или джет има опасност от забавени реакции, неправилна преценка за разтоянията и предизвикване на инциденти и травми.

Плуването и гмуркането след употреба на алкохол са доста опасни действия. Алкохолът забавя рефлексите за дишане и гълтане, които са необходими при плуване и гмуркане. Също така алкохолът създава измамно усещане за топлина, което може да доведе до хипотермия. Поради затруднената преценка за разстоянията след прием на алкохол има и вероятност за твърде голямо отдалечаване от брега, и надценяване на собствените сили и възможности. Алкохолът влошава уменията за плуване и гмуркане, и може да доведе до удавяне.

Плуването под вода е опасно занимание. Не са малко случаите, когато настъпва давене, а в някои случаи и последвало удавяне при гмуркане и плуване под вода. Особено опасни са опитите да бъде поставен рекорд по продължително подводно плуване.

Ако се извършва такава дейност плуващият под вода задължително трябва да бъде наблюдаван от човек, който да го следи и да е готов да се намеси навреме.

Обикновено преди гмуркане и плуване под вода се извършват няколко дълбоки вдишвания. Те не насищат дробовете с кислород, но намаляват количеството на въглеродния двуокис в тях. Последният предизвиква желание за вдишване и поемане на въздух.

Липсата на порив за вдишване води до изчерпване на кислорода в дробовете и до изпадане в безсъзнание. В такава ситуация няма викане за помощ, размахване на ръце, просто движенията спират изведнъж. Не се ли окаже веднага помощ, следва удавяне.

Задържането на дишането (апнея) е от особена важност при гмуркане. Намира приложение в работата на водния спасител при търсене на потънал удавник, както и при извършването на други дейности под вода.

По долу е дадена система за тренировка на апнея изготвена от Ренцо Мазари (Италия) – трикратен световен шампион по подводен риболов. През 1995 г същият, заедно с друг ас от този спорт Умберто Пелизари създават „Апнея академия” – която в последствие става средище за научни изследвания в областта на гмуркането и апнеята.

Метод на Мазари – Италия

I. Суха тренировка – бягане

Бягането в първите няколко месеца на трениране ще помогне за подобряване  на физическото състояние и форма, а ако то става и по долу посочения начин ще помогне и за издръжливостта към хипоксия (липса на кислород в тъканите).

УПРАЖНЕНИЕ А: Бягане с регулиране на дишането.

Пример: 5 крачки вдишване, 10 крачки издишване – 20 пъти. Продължителността на издишване трябва да бъде двойно по-голяма от тази на вдишване.

Начин  1: Увеличаване времето на бягане, поддържайки крачките на вдишване и издишване еднакви (до 20 – 25  пъти, не повече)

Начин  2: Увеличаване ритъма на крачките на вдишване и издишване.

УПРАЖНЕНИЕ В: Бягане с регулиране на дишането, но с по-малки  паузи – апнея в края на всяка фаза вдишване и издишване.

Начин 1: Както в упражнение “А”.

Пример: 5 крачки вдишване – 2 крачки апнея; 5 крачки издишване – 2 апнея (20 пъти).

Начин 2: Както в упражнение “А”.

УПРАЖНЕНИЕ С: Максимално разстояние апнея, с голям интервал на разпускане.

Пример: 60 крачки апнея – пълно разпускане (повторение 10 пъти)

Начин1: Увеличаване продължителността на бягане.

УПРАЖНЕНИЕ D: Стадийно (прогресивно) увеличаване на апнеите, запазвайки постоянна продължителност    на разпускане.

Пример : 2 крачки апнея – 10 крачки разпускане; 4 крачки апнея – 10 крачки разпускане; 6 крачки апнея – 10 крачки разпускане……; 10 крачки апнея – 10 крачки разпускане

Начин 1: Увеличаване на максималните разстояния апнея.

Начин 2: Намаляване на броя крачки за разпускане.

Упражнения “А” и “B” са хиперкапникес ( увеличаване на СО2 ).

Упражнения “С” и “D” са хипоксични ( стадийни големи спадове на О2 ).

Седмична тренировка:

II. Динамична апнея – тренировка в басейн 33 метра

1.     10 дължини плуване, вдишвайки на всеки 6 загребвания, след което се увеличава на 8 загребвания след това на 10, на 12 и  т.н. колкото е възможно.

2.     4 дължини по 17 метра под вода, след което се изплува и се продължава още 17 метра на повърхността (цялата дистанция от 34 метра се изплува на апнея).

3.     10 дължини от 33 метра под вода в интервал от 1:30 мин. т.е. -  старт 0:00 мин. изплуване на 0:50 мин.- почивка до 1:30 мин. и отново.

4.     6 дължини по 66 метра под вода, стартирайки на всеки 2 мин.

5.     Едно, две гмуркания максимална динамична апнея.

III. Статична апнея

1.     Ако максималната апнея е 4 минути се започва с 2 мин

·        2 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2 минути апнея – 1:15 минути пауза

·        2 минути апнея – 1:00 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:45 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:30 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:15 минути пауза

2.     Увеличаване времето на апнея и задържане на паузата

·        2:00 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:15 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:30 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:45 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:00 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:15 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:30 минути апнея – 1:30 минути пауза

Ползвани източници:

http://spearfishing.hit.bg/metodika.htm

http://it.wikipedia.org/wiki/Renzo_Mazzarri

При  предприемане на акция  в която се използва спасителното въже, единият от спасителите на поста действа с него, а другият уведомява за произшествието водноспасителната служба.

Водният спасител стъпва в поставената пред въжето гаша, вдига я с ръце и я изтегля нагоре, като я поставя зад врата и под раменете си. След това взима в едната ръка макарата с въжето, а в другата размотаните намотки от него и на бегом по брега се изнася към мястото на инцидента. Там поставя макарата на брега и изчаква пристигането на своя колега.

Вторият спасител след като подаде сигнал до ВСС за възникването на воден инцидент, се изнася по най-бърз начин по брега, за да  подпомогне колегата си. Спасителят с гашата влиза във водата по посока към давещия се с бягане и скокове, с високо повдигане на колената, докато дълбочината достигне 70 – 80 см. След това продължава предвижването с делфинови скокове до момента от който не може да отскача от дъното.

Спасителят на брега подава въже с високо вдигната над главата ръка, като е застанал на най-високата част от бреговата ивица. Той следи за движението на въжето и дава указания на влезлия във водата спасител ако същият загуби от поглед давещия се поради голямо вълнение или друга причина.

Докато спасителят с гашата се придвижва, на брега при подаващия въже пристигат спасители от другите постове. Някои от тях може да влязат във водата да помагат за вкарването на въжето, а другите очакват сигнал за изтеглянето му.

Наближавайки до давещия се водният спасител прави китово гмуркане, за да се скрие от него и да му мине в гръб. Той го хваща с подраменна  хватка след което подава сигнал да започне изтеглянето на въжето, като вдига високо ръка.

Спасителите на брега при забелязване сигнала започват тегленето на въжето. Те се подреждат по него на разстояние 4 – 5 м един от друг. Едната ръка на всеки участник държи обтегната въжето горе, на 45 градуса напред над главата. Другата ръка го държи долу ниско пред корема. Първият спасител на въжето се предвижва с него 7 – 8 м., след което го пуска и на бегом се изнася, и го хваща последен. Вторият , вече станал първи, извършва същото и т.н. и т.н.

Въжето трябва да се тегли високо горе в противен случай има опасност да бъде удавен спасителя.

При двама – трима участници на въжето предвижването при теглене трябва да става на бегом, иначе съществува опасност спасителя и давещия се да потъват периодично и да гълтат вода.

При повече участници на въжето тегленето става ходом, тъй като ако скоростта на теглене е много голяма могат да бъдат наранени раменете на спасителя.

Въжето трябва да се тегли високо горе, в противен случай спасителят и давещият се гълтат вода. Вариантите „Бурлаки на Волге“ са грешни и неправилни.

Тегленият с въжето и държащ давещия се спасител, периодично спуска единия от краката си с цел да провери има ли дъно под тях. При докосване на дъното с крак спасителят подава знак вдигайки високо ръка.

Спасителите теглещи въжето след забелязване на сигнала веднага прекратяват тегленето, а няколко от тях влизат във водата, за да помогнат за транспортирането на удавника от водата до брега.

Удавникът се пренася от водата на брега с транспортна хватка самолет. Същата дава възможност, при пренасяне тялото на давещия се да бъде в дренажно положение и водата свободно да изтича от дихателните пътища.

С изнасянето на давещия се на брега същия се поставя по гръб достатъчно далеч от водата, като се използва естествения релеф на бреговата ивица. Оказва му се първа помощ от спасителите до пристигането на медицински специалист.

Спасителната акция приключва с връщането на пострадалия към живот или с извозването му от плажа с линейка към болнично заведение.

Описаната по-горе спасителна акция касае спасяването на давещи се хора. В някои случи обаче, става дума  за воден инцидент при който няма давене, а уморени плувци или мускулни крампи на плувци. При тези случаи, при провеждане на акция, на пострадалия може да бъде помогнато като му се подаде въже от спасителя и бъде изтеглен на брега.

Георги Димитров

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

При забелязване на воден инцидент от спасителният пост се предприема спасителна акция. Единият от двамата спасители влиза по най-бърз начин във водата с цел да окаже помощ на пострадалия, а другият уведомява ВСС за произшествието след което се притича на помощ на колегата си. По българското Черноморие по-голямата част от водните инциденти стават в зоната на спасяване и особено често там където се пречупва най-далечната прибойна вълна.

Спасителят който влиза във водата да окаже помощ действа по следния начин:

-        стартира и с бягане по бреговата ивица стига до мястото от където по най-къс път по вода ще достигне до давещия се;

-        влиза във водата по посока на давещия се с бягане и скокове, с високо повдигане на колената, докато дълбочината достигне 70 – 80 см;

-        продължава предвижването с делфинови скокове до момента от който не може да отскача от дъното;

-        ако морската повърхност е гладка акцията продължава с плуване, а ако има вълнение се извършва гмуркане под насрещните вълни и отново с плуване се доближава до давещия се;

-        при достигане до давещия се, на разстояние 2 м от него спасителят извършва китово гмуркане, като с него се стреми да се скрие, да мине покрай него или под него и да му излезе в гръб;

-        веднъж минал в гръб на давещия се, спасителят се стреми да го хване по подходящ начин след което да започне транспортирането му към брега;

-        при достигане на плитката част на морското дъно се извършва пренасяне на пострадалия от водата на брега и се поставя на земята;

-        след изваждане на пострадалия на брега спасителите му оказват първа помощ до пристигането на медицински специалист.

Вторият спасител след като уведоми ВСС за инцидента се включва да помага на колегата си по пост. Ако има зелен флаг и морето е гладко той също може да влезе във водата и да окаже помощ при извличането на давещия се.

В това време на брега при мястото на инцидента пристигат по един спасител от всеки пост, които се включват в акцията. При добро време и море те обикновено помагат за транспортирането на удавника от морето на бреговата ивица.

Когато има вдигнат жълт или червен флаг и голямо вълнение на морето, спасителят който оказва помощ влиза във водата със спасително въже. Вторият спасител от поста подава от брега въжето, а дошлите на помощ от съседните постове спасители се включват в акцията участвайки в извличането от водата на спасителя и давещия се, и в транспортирането на последния от водата до брега.

На малки плажове обезопасени с един разкрит спасителен пост не е удачно използването на спасително въже, поради липса на спасители които да го изтеглят от водата. Такова може да се използва инцидентно само в екстремални обстоятелства. На такива плажове е удачно да се прилага индивидуално извличане на пострадалия с моряшка транспортна хватка. Ако последният е с големи габарити, широк гръден кош, дебел, с много силно развита мускулатура, спасителят не може да направи захват за моряшка транспортна хватка. Той хваща удавника и го държи над водата, за да не потъне изчаквайки пристигането на колегата си, след което двамата правят хватка подобна на моряшката транспортна, като всеки от тях хваща по една от ръцете на удавника. Така те го извличат на брега.

Георги Димитров

Комплектът за гмуркане № 1 (плавници, маска,шнорхел) е представител на категорията спасителни средства – за търсене под водата на удавник.

Комплект за гмуркане

Комплектът е задължителен за оборудването на всеки спасителен пост. Освен за гмуркане и подводно търсене плавниците играят дейна роля и при извличане на удавник. Те трябва да бъдат с по-големи размери, по-твърди, с което спасителите получават по-голяма скорост и товароподемност. Шнорхелът и маската имат пряко отношение към подводното наблюдение, търсенето и откриването на потънали хора. Маската подобрява яснотата на наблюдението под водата, а шнорхелът дава възможност да се наблюдава дъното, като се плува с потопена във водата глава и се вдишва и издишва въздух.