Водно спасяване / Vodno spasiavane /

При разглеждане на снимки на тема водно спасяване в интернет, попаднах на тази снимка от вестник „Монитор”. Тя е направена по време на демонстрация по водно спасяване организирана от БЧК.

Какво се вижда на снимката? Демонстриращият спасител е хванал пострадалата с подраменна транспортна хватка и двамата са извлечени до ръба на басейна със спасително въже (действието се развива на басейн, но касае море) от свои колеги.

Проблемът обаче, е в гашата на спасителното въже. Тя в случая е гола, а това задължително води до травмиране на раменете на спасителя.

Това не е гаша за водноспасителна дейност.

Недопустимо е, когато се прави демонстрация с цел популяризиране на водното спасяване да се показват неща, които са неправилни. В конкретния случай се формират погрешни впечатления и мнения у непознаващите проблема, травмира се демонстратора и се появяват съмнения, относно компетентността на организиращата събитието институция.

Георги Димитров

Спасителен буй

През последните години, след излъчването по телевизията на филма „Спасители на плажа” особена популярност придоби т.н. спасително средство „буй”.

Съществуват два типа буйове, но тук става въпрос за този от филма. Направен е от пластмаса. Обикновено боядисан в червено или оранжево, има форма на торпедо с дръжки. За носа му е завързано двуметрово въже. На свободния край на въжето е монтирана гаша от полиетиленова лента. Въжето с гашата са намотани на буя.

По плажовете все по-често се срещат спасители екипирани с това спасително средство.

На курсовете за обучение на водни спасители обаче, употребата на такъв буй не се изучава практически или ако някъде се прави, се коментира и евентуално имитира видяното във филма. Буят обаче, има качества, които там не са показани.

В спецификата на водното спасяване в САЩ е безконтактното даване на помощ от спасител на пострадал. При него в случая, когато спасителят достигне с плуване до пострадалия, придърпва буя по въжето и му го подава. След като нуждаещият се от помощ се хване за спасителното средство, спасителят с плуване го извлича на брега.

Как обаче се процедира, когато пострадалият е неконтактен (в безсъзнание) и не може да се държи за буя? На този въпрос много спасители отговарят: „аз плувам до него с буя, ако е в съзнание му го подавам, ако не е, го хващам и го извличам с моряшка транспортна хватка”. Във вторият вариант обаче, употребата на буя се обезсмисля и той дори би могло пречи.

През последният сезон на Южният плаж в Китен ние проведохме тренировъчни занимания на които направихме експерименти относно употребата на този вид буй.

При познатият от телевизията вариант (с контактен пострадал)  всичко вървеше гладко и безпроблемно.

Когато обаче, експериментирахме с пострадал в безсъзнание се появиха и проблемите. Първоначално изпробвахме вариант да поставим буя под пострадалия и да го извличаме с моряшка транспортна хватка. Този вариант се оказа неудачен. Пострадалият се изплъзваше от буя и той въобще не влизаше в употреба. Някои от спасителите пробваха да извличат с моряшка хватка, като влачеха и буя.

По метода на пробата и грешката, открихме правилният вариант. При него спасителят е в гръб на пострадалия, с ръце под рамената му, държи буя поставен пред гърдите му. Ръцете на спасителя са задължително обтегнати в лактите, а извличането става назад с трамбовка.

Техниката на извличане по този начин се усвоява бързо и прави буя незаменимо спасително средство.

Основна грешка която се допуска при усвояването на този начин на извличане е сгъването на ръцете в лакътните стави. Това става особено ако буят се държи от спасителя в подхват. При правилният вариант ръцете са отгоре над буя и са обтегнати. При сгънати ръце буят опира в гърлото на пострадалия и може да го задуши или контузи.

Друга грешка е при извличане да се използват крака крака  бруст. При този вариант спасителят се намира под пострадалия и при вълнение на морето задължително гълта вода. Правилният вариант е извличане с трамбоване назад… което от своя страна изисква да се обърне внимание на „трамбовката”.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

При  предприемане на акция  в която се използва спасителното въже, единият от спасителите на поста действа с него, а другият уведомява за произшествието водноспасителната служба.

Водният спасител стъпва в поставената пред въжето гаша, вдига я с ръце и я изтегля нагоре, като я поставя зад врата и под раменете си. След това взима в едната ръка макарата с въжето, а в другата размотаните намотки от него и на бегом по брега се изнася към мястото на инцидента. Там поставя макарата на брега и изчаква пристигането на своя колега.

Вторият спасител след като подаде сигнал до ВСС за възникването на воден инцидент, се изнася по най-бърз начин по брега, за да  подпомогне колегата си. Спасителят с гашата влиза във водата по посока към давещия се с бягане и скокове, с високо повдигане на колената, докато дълбочината достигне 70 – 80 см. След това продължава предвижването с делфинови скокове до момента от който не може да отскача от дъното.

Спасителят на брега подава въже с високо вдигната над главата ръка, като е застанал на най-високата част от бреговата ивица. Той следи за движението на въжето и дава указания на влезлия във водата спасител ако същият загуби от поглед давещия се поради голямо вълнение или друга причина.

Докато спасителят с гашата се придвижва, на брега при подаващия въже пристигат спасители от другите постове. Някои от тях може да влязат във водата да помагат за вкарването на въжето, а другите очакват сигнал за изтеглянето му.

Наближавайки до давещия се водният спасител прави китово гмуркане, за да се скрие от него и да му мине в гръб. Той го хваща с подраменна  хватка след което подава сигнал да започне изтеглянето на въжето, като вдига високо ръка.

Спасителите на брега при забелязване сигнала започват тегленето на въжето. Те се подреждат по него на разстояние 4 – 5 м един от друг. Едната ръка на всеки участник държи обтегната въжето горе, на 45 градуса напред над главата. Другата ръка го държи долу ниско пред корема. Първият спасител на въжето се предвижва с него 7 – 8 м., след което го пуска и на бегом се изнася, и го хваща последен. Вторият , вече станал първи, извършва същото и т.н. и т.н.

Въжето трябва да се тегли високо горе в противен случай има опасност да бъде удавен спасителя.

При двама – трима участници на въжето предвижването при теглене трябва да става на бегом, иначе съществува опасност спасителя и давещия се да потъват периодично и да гълтат вода.

При повече участници на въжето тегленето става ходом, тъй като ако скоростта на теглене е много голяма могат да бъдат наранени раменете на спасителя.

Въжето трябва да се тегли високо горе, в противен случай спасителят и давещият се гълтат вода. Вариантите „Бурлаки на Волге“ са грешни и неправилни.

Тегленият с въжето и държащ давещия се спасител, периодично спуска единия от краката си с цел да провери има ли дъно под тях. При докосване на дъното с крак спасителят подава знак вдигайки високо ръка.

Спасителите теглещи въжето след забелязване на сигнала веднага прекратяват тегленето, а няколко от тях влизат във водата, за да помогнат за транспортирането на удавника от водата до брега.

Удавникът се пренася от водата на брега с транспортна хватка самолет. Същата дава възможност, при пренасяне тялото на давещия се да бъде в дренажно положение и водата свободно да изтича от дихателните пътища.

С изнасянето на давещия се на брега същия се поставя по гръб достатъчно далеч от водата, като се използва естествения релеф на бреговата ивица. Оказва му се първа помощ от спасителите до пристигането на медицински специалист.

Спасителната акция приключва с връщането на пострадалия към живот или с извозването му от плажа с линейка към болнично заведение.

Описаната по-горе спасителна акция касае спасяването на давещи се хора. В някои случи обаче, става дума  за воден инцидент при който няма давене, а уморени плувци или мускулни крампи на плувци. При тези случаи, при провеждане на акция, на пострадалия може да бъде помогнато като му се подаде въже от спасителя и бъде изтеглен на брега.

Георги Димитров

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Спасителният буй е сравнително ново за България  средство за спасяване. Предназначен е за употреба от водни спасители. Съществуват два вида буйове.

Първият е направен е от пластмаса. Обикновено боядисан в червено или оранжево, има форма на торпедо с дръжки за носа на който е завързано двуметрово въже. На свободния край на въжето е монтирана гаша от полиетиленова лента. Въжето с гашата са намотани на буя.

Вторият тип буй е направен от микропореста материя и има способността да се огъва, и да се закопчава около тялото на пострадалия.

Спасителното въже представлява средство за извличане на пострадал от водата. То е задължително в инвентара на спасителния пост. Трябва да е изработено от синтетична, негниеща и непотъваща материя, да е издържливо на опън до толкова, че да не се къса при тегленето на спасителя, пострадалия и влиянието на съпротивлението на водата. Дебелината на спасителното въже е 6–8 мм, а дължината му се определя от разстоянието между брега и най–далечната прибойна вълна на даден плаж. При фиксирана дължина от 100 м на спасителното въже се гарантира покриването на всеки плаж по българското Черноморие. Препоръчва се по въжето да няма възли, за да не се получи оплитане.

В единия край на въжето се прави гаша (клуп) чрез спасителен (моряшки) възел. Тя се обвива с мека материя (парцали и бинт) против протриване на тялото (раменете) при извличане. Гашата трябва да е достатъчно голяма по размер. Това е необходимо за да може свободно да се изхлузва от раменете, при теглене на въжето, когато ръцете бъдат вдигнати високо горе. Гашата се поставя зад врата и под раменете от спасителя. В другия край въжето завършва с по–малка халка или с плаващ означител.

Спасителното въже се намотава на макара. Тя дава възможност за голяма мобилност на спасителя и е за препоръчване. Въжето се привежда в готовност за употреба, като част от него се разполага зигзагообразно върху брега, така, че да може да се разгърне безпрепятствено при акция. Това е необходимо, за да не се получи удар върху макарата при влизането във водата, който да доведе до оплитане на въжето.

Макара със спасително въже

Съществува вариант въжето да бъде намотано на кълбо. Поне половината от него обаче, трябва да бъде разположено зигзагообразно върху брега пред кълбото. В противен случай е възможно кълбото да бъде вкарано във водата по време на употреба. При този вариант, намотаването на въжето на кълбо след акция или в края на работният ден отнема много време.

Когато на плажа има функционираща водноспасителна служба въжето е най-доброто  спасително средство при всяка ситуация възникнала около или в зоната на спасяване.

Георги Димитров