Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Сайт за спасители, проблеми и въпроси свързани с водното спасяване по Черноморското крайбрежие и плажовете

Мъртво течение

Публикувано от Жоро & Жоро на 10.01.2010

Мъртвото течение е явление, при което водни маси се придвижват под формата на скрито за окото течение по посока от брега към морето. Явлението не е постоянно и може да сменя мястото си. Наблюдава се при по-голямо вълнение, обикновено в залив, когато вълните се пресичат и събират на едно място.
Поради това, че вълните от повърхностния пласт се движат към брега много често, за него се разбира едва, когато усетим как ни дърпа на вътре в морето. Повечето хора занаят само това за явлението.
Обикновено когато се появи високо вълнение започват да се образуват пясъчни наноси. Получава се така, че близо до брега водата е сравнително дълбока, но 20-30 метра по далече има плитчина образувана от наносите. Вълните минават над нея и се изливат в дълбочината пред самия бряг. Когато на някакво място плитчината се прекъсне водата от по дълбокото пред брега образува нещо като малка река през пролуката с посока обратна на брега. Хората си играят на плитчината и не знаят, че само няколко метра в страни от тях има по-дълбоки води, които на всичкото отгоре теглят навътре. Веднъж попаднали там в паниката си започват с всички сили да плуват към брега. Ако мъртвото течение е достатъчно силно, дори добър плувец трудно може да се пребори с него. Често се среща да възникне давене на такова място и при опита на намиращи се на близо хора да помогнат, също да бъдат увлечени от него.


Техника на излизане от мъртвото течение


Обикновено пролуката между наносите не е по-широка от 10 метра. Навътре в морето мъртвото течение рядко достига повече от 50 метра. Най-важното нещо което трябва да се запомни е да запазите самообладание. Не си хабете силите за да се борите с течението. Започнете да плувате спокойно успоредно на брега. Съвсем скоро ще достигнете място, на което няма да има течение. Стигнете ли там вече много по-лесно ще можете да излезете. Също така е много вероятно само няколко метра в страни наносът да е достатъчно високо за да можете да стъпите.
Ако сте вече много изтощени или помагате на някой и ви е трудно да плувате успоредно на брега, по добре да съхраните силите си докато дойде помощ. Оставете се на течението и се стремете да се задържите на повърхността. Съвсем скоро течението ще загуби силата си и няма да ви завлича по-навътре.

Ползвани източници:

http://bg.wikipedia.org/wiki/

http://science.howstuffworks.com/rip-current.htm/printable

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Морска подготовка на водния спасител | No Comments »

Скала на Бофорт

Публикувано от Жоро & Жоро на 19.11.2009

Степен по Бофорт за определяне силата на вятъра

Степен по Бофорт за определяне силата на вълнението

Сила на вятъра км/ч

Название на вятъра

Височина на вълните в метри

Условия в морето

Условия на сушата

0

0

0

щил

0

спокойно, без вълни

тихо

1

1

1-6

тих

0,1

бръчки по повърхността

вятърът може да раздвижи пушек

2

2

7-11

лек бриз

0,2

малки вълнички

може да се усети по открита кожа

3

2-3

12-19

слаб

0,6

големи вълнички

постоянно движение на листа и клонки

4

4

20-29

умерен

1

малки вълни

вятърът вдига прах и хартийки, клати малки клони

5

5

30-39

полусилен

2

средно дълги (1,2 м) вълни, наличие на пяна и пръски

разклаща малки дръвчета

6

5-6

40-50

силен

3

големи вълни с пяна по върховете и пръски

клатене на големи клони, чадър трудно може да бъде удържан

7

6

51-62

доста силен

4

вълни в различни посоки, откъсват се парчета пяна

цели дървета се движат, трудно е да се ходи срещу вятъра

8

6

63-75

много силен

5,5

средно високи вълни с чупещи се върхове и водовъртежи, ивици пяна

чупи клонки от дърветата, отклонява коли от пътя

9

6-7

76-87

щорм

7

високи вълни (2,75 м) с гъста пяна, върховете на вълните се преобръщат, доста пръски

леки повреди на сгради и съоръжения

10

8

88-102

силен щорм

9

много високи вълни, морската повърхност е побеляла, намалена видимост

изкоренява дървета, значителни повреди на сгради и съоръжения

11

9

103-117

жесток щорм

11,5

изключително високи вълни

множество повреди на сгради и съоръжения

12

9

>117

ураган

14+

огромни вълни, морето е изцяло бяло и хвърля пръски, въздухът е пълен с пяна и пръски, силно ограничена видимост

множество масивни повреди на сгради и съоръжения

Тагове: , , , , , ,
Публикувано в Морска подготовка на водния спасител | No Comments »

Действия на водните спасители при спасителна акция

Публикувано от Жоро & Жоро на 25.10.2009

При забелязване на воден инцидент от спасителният пост се предприема спасителна акция. Единият от двамата спасители влиза по най-бърз начин във водата с цел да окаже помощ на пострадалия, а другият уведомява ВСС за произшествието след което се притича на помощ на колегата си. По българското Черноморие по-голямата част от водните инциденти стават в зоната на спасяване и особено често там където се пречупва най-далечната прибойна вълна.

Спасителят който влиза във водата да окаже помощ действа по следния начин:

-        стартира и с бягане по бреговата ивица стига до мястото от където по най-къс път по вода ще достигне до давещия се;

-        влиза във водата по посока на давещия се с бягане и скокове, с високо повдигане на колената, докато дълбочината достигне 70 – 80 см;

-        продължава предвижването с делфинови скокове до момента от който не може да отскача от дъното;

-        ако морската повърхност е гладка акцията продължава с плуване, а ако има вълнение се извършва гмуркане под насрещните вълни и отново с плуване се доближава до давещия се;

-        при достигане до давещия се, на разстояние 2 м от него спасителят извършва китово гмуркане, като с него се стреми да се скрие, да мине покрай него или под него и да му излезе в гръб;

-        веднъж минал в гръб на давещия се, спасителят се стреми да го хване по подходящ начин след което да започне транспортирането му към брега;

-        при достигане на плитката част на морското дъно се извършва пренасяне на пострадалия от водата на брега и се поставя на земята;

-        след изваждане на пострадалия на брега спасителите му оказват първа помощ до пристигането на медицински специалист.

Вторият спасител след като уведоми ВСС за инцидента се включва да помага на колегата си по пост. Ако има зелен флаг и морето е гладко той също може да влезе във водата и да окаже помощ при извличането на давещия се.

В това време на брега при мястото на инцидента пристигат по един спасител от всеки пост, които се включват в акцията. При добро време и море те обикновено помагат за транспортирането на удавника от морето на бреговата ивица.

Когато има вдигнат жълт или червен флаг и голямо вълнение на морето, спасителят който оказва помощ влиза във водата със спасително въже. Вторият спасител от поста подава от брега въжето, а дошлите на помощ от съседните постове спасители се включват в акцията участвайки в извличането от водата на спасителя и давещия се, и в транспортирането на последния от водата до брега.

На малки плажове обезопасени с един разкрит спасителен пост не е удачно използването на спасително въже, поради липса на спасители които да го изтеглят от водата. Такова може да се използва инцидентно само в екстремални обстоятелства. На такива плажове е удачно да се прилага индивидуално извличане на пострадалия с моряшка транспортна хватка. Ако последният е с големи габарити, широк гръден кош, дебел, с много силно развита мускулатура, спасителят не може да направи захват за моряшка транспортна хватка. Той хваща удавника и го държи над водата, за да не потъне изчаквайки пристигането на колегата си, след което двамата правят хватка подобна на моряшката транспортна, като всеки от тях хваща по една от ръцете на удавника. Така те го извличат на брега.

Георги Димитров

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в VI. Организация на водното спасяване на плажа | No Comments »

Ветрове

Публикувано от Жоро & Жоро на 22.10.2009

Основните ветрове които духат през летните месеци по бългаското Черноморие са дневният и нощният бриз.

Дневният (морски) бриз обикновено започва като слаб, перпендикулярен на брега, повърхностен вятър, духащ от морето. Той се появява през горещите летни дни. Породен е от различното затопляне на близко разположените суша и вода. През деня земната повърхност се затопля по-бързо от водната, от което следва, че въздухът над сушата е по-топъл от този над морето. Поради факта, че по-топлият въздух е по-лек, въздухът над земната повърхност се издига. В същото време хладният въздух над морето се придвижва към сушата, за да замести издигналия се. Това представлява дневният (морски) бриз.

Морският бриз се влияе от силата на доминиращите ветрове и конфигурацията на брега. При слабо движение на вятъра, морски бриз ще се появи по брега скоро след като температурата на сушата започне да става по-висока от тази на водата. Колкото повече нараства разликата, токова по-силен става бризът и нахлува толкова по-навътре към сушата.

През нощта земната повърхност изстива по-бързо от водната. По-топлият въздух над морето е по-лек и се издига. По-тежкият хладен въздух над сушата се придвижва към водата, за да замести издигналия се. Това представлява нощният морски бриз. Също както морския бриз, нощният бриз се влияе от силата на доминиращите ветрове и конфигурацията на брега. Нощният бриз е по-слаб от морския бриз и се появява по-рядко.

При нормална конфигурация на брега при  силен северен или северо-източен вятър се поражда вълнение. По нашето Черноморие тези ветрове са основните причинители на ветровите вълни.

Георги Димитров

Тагове: , , , , , , , , ,
Публикувано в Морска подготовка на водния спасител | No Comments »

Опасности при къпане и плуване

Публикувано от Жоро & Жоро на 18.10.2009

Неумението на къпещия се да плува представлява опасност от удавяне при влизането му в морето. За да не се получи воден инцидент  е необходимо същият да се къпе само и единствено в охраняеми от водноспасителната служба участъци от плажа. Всяко негово влизане в морето, в забранени за това места и в неохраняеми зони е потенциален риск за удавяне.

Непознаването на опасностите при къпане и плуване в морето води до възникването на водни инциденти.

Една от основните опасности при къпане и плуване в морето е дънната яма. Тя се получава вследствие на подводни течения. Представлява рязка промяна в дълбочината на дъното, често с неголяма площ. Опасността за неумеещите да плуват настъпва тогава, когато ямата е разположена на дълбочина около човешки ръст и те движейки се по дъното изведнъж попаднат в нея. Обикновено настъпва паника… и давене.

Излизането на попадналия в дънната яма към плиткото става с отскоци от дъното, но за това е необходимо да се запази самообладание.

Дънните прагове са друга опасност за неумеещите да плуват при къпане в морето. Те представляват резки удълбочавания на дъното по продължение на бреговата ивица. Често зад тях има плитчини. В опита си да достигнат до тях, къпещите се, неподозиращи за опасността изведнъж попадат в дълбоки води, без дъно под краката си.

На плажа спасителите обозначават дънните ями и прагове с шамандури (червени на цвят, според нормативната уредба) във водната площ и с табели на бреговата ивица.

Друга основна опасност при къпане и плуване в морето е наличието по дъното на подводни скали и камъни, както и на намиращи се под водата опасни предмети. При сблъсък с тях, къпещият се може да получи травми, които да причинят загуба на съзнание и последвало удавяне.

Подводните скали се обозначават от спасителите на плажа с червени на цвят шамандури във водната площ и с табели на бреговата ивица.

Наличието на камъни по морското дъно и на намиращи се под водата опасни предмети са опасности, които изискват особено внимание. Спасителите са задължени да проверяват състоянието на дъното в зоната на спасяване преди постъпване на дежурство.

Скоковете (особено с главата напред) от крайбрежни скали, мостове, кейове и от плавателни съдове и съоръжения в морето са друга потенциална опасност за получаване на травми, които могат да причинят загуба на съзнание и последвало удавяне.

Опасности при къпане и плуване в морето са обилното хранене непосредствено преди влизане във водата, както и употребата на алкохол и на упойващи средства.

Влизането във водата след обилно хранене води до приток на кръв към храносмилателните органи, за сметка на недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка. Това може да доведе до прилошаване, повръщане (попадане на стомашно съдържание в дихателните пътища) и до изпадане в безсъзнание, и последвало удавяне.

Употребата на алкохол и на упойващи средства преди къпане и плуване в морето също представляват опасности за възникване на водни инциденти. Хората които ги използват надценяват собствените си сили и възможности и в много случаи губят реална представа за опасностите и за конкретната ситуация.

Студената вода е друга опасност за възникване на воден инцидент при къпане и плуване. В чести случаи плуващият в морето изведнъж попада в студен слой. Това би могло да се случи и при гмуркане или скокове във водата, където под горния нагрят пласт има студена вода. Рязката промяна може да доведе до шок свързан с рефлекторно спиране на дишането. Тово би могло да се получи и при влизане в морето със загрято и потно тяло.

При плуване в студена вода настъпва по–бързо охлаждане на тялото, а това може да доведе до бързо изтощаване и отпадане, до крампи на мускулатурата и др.

Когато човек влиза във водата първоначално се появяват студени тръпки по тялото, които впоследствие се заменят с приятно усещане. Появата на втори подобни тръпки и неудоволствие у къпещия се е сигнал за излизане от водата. При невслушване в този сигнал, следва треперене, което е естествена реакция на организма за производство на топлина.

При продължително преохлаждане се забавят функциите на вътрешните органи, а също и дишането, и пулса. Настъпва обща отпадналост и постепенно замира цялата жизнена дейност.

Надценяването на собствените възможности е друга потенциална опасност, тъй като може да доведе до умора и изтощение, а от там, до воден инцидент. В много случаи това е и причината за възникване на мускулни крампи.

Мускулните крампи (схващания) са неволеви съкращения на отделни мускули или мускулни групи. Свързани са с усещане за голяма болка и невъзможност на мускула да изпълнява функциите си, а това в чести случаи води до паника и давене. Необходимо е плуващият да знае как да си помогне сам в такава ситуация, в противен случай отново би се получило произшествие.

Отстраняването на мускулно схващане става като мускула се разтяга неколкократно, до отпускането му, след което трябва да се излезе от водата поради опасност от повторен крамп.

Когато къпещите се не могат да плуват, опасност за възникване на инцидент представляват и надуваемите предмети. Те са леки и имат малко сцепление с водата, поради което лесно се преобръщат.

На охраняемите плажове е забранено използването им при голямо вълнение или при вятър духащ с посока от брега към морето.

Друга опасност при къпане и плуване в морето представляват движещите се и закотвените плавателни съдове и съоръжения. Опасността идва от директен сблъсък с тях, както и от попадането в обсега на витлата им. Плувец в близост до закотвени плавателни съдове може да бъде увлечен от течение и затиснат под тях или между тях.

Претоварването на плавателните съдове и съоръжения може да предизвика тяхното преобръщане. При преобръщане на плавателен съд или водно колело трябва да се знае, че те по принцип не потъват и винаги на повърхността остава непотопяема част. Когато човек попадне в такава ситуация и не е добър плувец може да ги използва за поддържащи плавателни средства, до пристигането на помощ.

Опасности при къпане и плуване в морето представляват също теченията, водовъртежите, вълнението, прибоят, а също така опасните морски обитатели и игрите във водата.

При къпане на деца в морето, а и въобще при пребиваването им на плажа, контролът им от страна на възрастните е задължителен. Децата лесно биха могли да попаднат в опасна ситуация, поради което трябва да бъдат държани под наблюдение непрекъснато.

Къпането на организирани групи деца става по определен ред, като е абсолютно забранено допускането на каквито и да е рискови ситуации.

Георги Димитров

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в IV. Опасности при къпане и плуване | No Comments »

 
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline