Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Басейн

Индивидуални дисциплини в басейн

200 m SWIMMING WITH OBSTACLES / 200 м. плуване с препятствия

Спасителят скача във водата и плува 200 м кроул, като преминава под 8 препятствия. Това демонстрира умението му да плува под вълните, докато изпълнява спасителна акция.

50 m MANIKIN CARRY /  50 м. Спасяване на манекен

Спасителят скача във водата и изпълнява акция,  която имитира изваждане на удавник, който е под водата. При тази дисциплина спасителят плува 25 м, гмурка се към манекена, изнася го до повърхността и го извлича 25 м до финала.

200 m SUPER LIFESAVER / 200 м. Супер спасител

В тази дисциплина спасителят симулира спасяване на две жертви. Плува 75 м, след което се гмурка към манекена, изкарва го на повърхността, извлича го 25 м и докосва стената. Пуска манекена, слага плавниците и спасителния буй, плува 50 м свободен стил, докосва обръщателната стена, фиксира спасителния буй около манекена и го извлича до финала.

100 m MANIKIN CARRY WITH FINS / 100 м. Спасяване с буй и плавници

Спасителят симулира спасяване с екипировка. Той плува 50 м. свободен стил с плавници и спасителен буй, докосва обръщателната стена, фиксира спасителния буй около манекена и го тегли до финала.

100 m MANIKIN TOW WITH FINS / 100 м. Спасяване на манекен с плавници

Спасителят симулира спасяване на жертва далече от брега. Скача във водата и плува 50 м. с плавници, след което се гмурка към манекена, изважда го до повърхността и, поддържайки го, го извлича до финала.

100 m RESCUE MEDLEY / 100 м. Комбинирано спасяване

Спасителят скача във водата и плува 50 м. свободен стил, след обръщането плува 17,5 м. под водата, като гледа за жертвата която е под водата. След като изкара манекена над водата състезателя извлича манекена до края на дисциплината, до финала.

Отборни дисциплини в басейн

4 x 50 m OBSTACLE RELAY / 4 x 50 м. щафета с препятствия

Четeрима спасители плуват, един след друг под две препятствия 50 м щафета. Препятствията са 70 см. в дълбочина и на разстояние 25 м. едно от друго.

4 x 50 m RESCUE MEDLEY RELAY / 4 х 50 м. щафетно спасяване с буй

Четирима спасители плуват по 50 м. всеки – един след друг, изпълнявайки различни техники от спасяването. Първият плува свободен стил, вторият – свободен стил с плавници, третият – свободен стил носейки спасителен буй, а четвъртият с плавници, спасителен буй и теглейки третия състезател.

4 x 25 m MANIKIN RELAY / 4 х 25 м. щафета с манекен

Четирима спасители теглят манекен по 25 м. всеки, предавайки си го един на друг. Това е спасяване на пострадал при сътрудничество на няколко спасители.

LINE THROW / Спасяване с въже

Спасителят демонстрира уменията си да хвърли въже. Въжето се хвърля до „пострадалия“, който е във водата отдалечен на 12 м. от ръба на басейна.

SIMULATED EMERGENCY RESPONSE / Състезание по симулиран спешен случай

По предварително изготвен сценарий не известен на състезателите до започване на дисциплината, се оценяват теоретичните и практическите умения на спасителите, да реагират по най-бърз и ефективен начин на създала се спешна ситуация за спасяване на човешки живот.

Плаж

Индивидуални плажни дисциплини

BEACH SPRINT / 90 м. спринтово бягане по плажа

В тази дисциплина спасителя показва своите скоростни възможности да бяга по пясък, като част от спасяването.

BEACH FLAGS / Плажни флагове

В тази дисциплина спасителят трябва да реагира възможно най-бързо на инцидент като стартира изправяйки се от пясъка, бяга и се опитва да улови палка, отдалечена на 20 м. от мястото на стартиране.

BOARD RACE / Състезание с борд

Спасителят преминава състезанието на спасителен борд, в трасе около три шамандури.

SURF RACE / Плуване в открити води

Тест показващ плувните възможности на спасителите.Спасителят трябва да преплува разстояние заобикаляйки седем предварително подредени шамандури.

SURF SKI RACE / Спасяване със спасителен каяк

Спасителят преминава състезателното трасе от 600 – 800м. със спасителен каяк.

OCEANMAN – OCEANWOMAN / Състезание със сърф дъска

Състезание по трасе от 1200 м., което включва плуване със сърф дъска и бягане.

IRONMAN / Железен мъж

Комплексно индивидуално състезание за мъже. Включва предвижване със спасителен борд, каяк, плуване и бягане. Състезателите последователно влизат в морето и се предвижват до определена шамандура със сърф дъска, каяк и плуване, а излизайки на брега бягат по определена дистанция.

Отборни плажни дисциплини

BEACH RELAY / Щафета Бягане по плажа

Дисциплина, в която спасителите (отбори по четирима състезатели) трябва да демонстрират своята скорост при тичане.

BOARD RESCUE RACE / Щафета спасяване с борд

В тази дисциплина вземат участие двама спасители. Единият от тях представлява жертвата, а другият – спасителя. „Жертвата“ трябва да плува до определената с жребий шамандура и достигайки до нея, сигнализира като маха с ръка над водата. След сигнала спасителят гребе на борда до „жертвата“ и двамата се връщат, гребейки на борда. Това е симулативно спасяване на пострадал с борд.

RESCUE TUBE RESCUE RACE / Щафетно спасяване със спасителен буй

Четирима спасители изпълняват тази дисциплина, в която симулират спасяване на пострадал. Първият спасител плува до „пострадалия“, който чака в морето; фиксира спасителния буй около него/нея; плува обратно кам брега, където останалите двама спасители чакат да помогнат при пренасянето на „пострадалия“ до финалната линия.

TAPLIN RELAY / Щафетна комплексна дисциплина

Отборно щафетно състезание което включва гребане и предвижване със сърф дъска срещу и по вълните, гребане с каяк, плуване и бягане. Най-истинското комплексно щафетно спасителско състезание.

Източник: www.ilsf.org

През последните години, след излъчването по телевизията на филма „Спасители на плажа” особена популярност придоби т.н. спасително средство „буй”.

Съществуват два типа буйове, но тук става въпрос за този от филма. Направен е от пластмаса. Обикновено боядисан в червено или оранжево, има форма на торпедо с дръжки. За носа му е завързано двуметрово въже. На свободния край на въжето е монтирана гаша от полиетиленова лента. Въжето с гашата са намотани на буя.

По плажовете все по-често се срещат спасители екипирани с това спасително средство.

На курсовете за обучение на водни спасители обаче, употребата на такъв буй не се изучава практически или ако някъде се прави, се коментира и евентуално имитира видяното във филма. Буят обаче, има качества, които там не са показани.

В спецификата на водното спасяване в САЩ е безконтактното даване на помощ от спасител на пострадал. При него в случая, когато спасителят достигне с плуване до пострадалия, придърпва буя по въжето и му го подава. След като нуждаещият се от помощ се хване за спасителното средство, спасителят с плуване го извлича на брега.

Как обаче се процедира, когато пострадалият е неконтактен (в безсъзнание) и не може да се държи за буя? На този въпрос много спасители отговарят: „аз плувам до него с буя, ако е в съзнание му го подавам, ако не е, го хващам и го извличам с моряшка транспортна хватка”. Във вторият вариант обаче, употребата на буя се обезсмисля и той дори би могло пречи.

През последният сезон на Южният плаж в Китен ние проведохме тренировъчни занимания на които направихме експерименти относно употребата на този вид буй.

При познатият от телевизията вариант (с контактен пострадал)  всичко вървеше гладко и безпроблемно.

Когато обаче, експериментирахме с пострадал в безсъзнание се появиха и проблемите. Първоначално изпробвахме вариант да поставим буя под пострадалия и да го извличаме с моряшка транспортна хватка. Този вариант се оказа неудачен. Пострадалият се изплъзваше от буя и той въобще не влизаше в употреба. Някои от спасителите пробваха да извличат с моряшка хватка, като влачеха и буя.

По метода на пробата и грешката, открихме правилният вариант. При него спасителят е в гръб на пострадалия, с ръце под рамената му, държи буя поставен пред гърдите му. Ръцете на спасителя са задължително обтегнати в лактите, а извличането става назад с трамбовка.

Техниката на извличане по този начин се усвоява бързо и прави буя незаменимо спасително средство.

Основна грешка която се допуска при усвояването на този начин на извличане е сгъването на ръцете в лакътните стави. Това става особено ако буят се държи от спасителя в подхват. При правилният вариант ръцете са отгоре над буя и са обтегнати. При сгънати ръце буят опира в гърлото на пострадалия и може да го задуши или контузи.

Друга грешка е при извличане да се използват крака крака  бруст. При този вариант спасителят се намира под пострадалия и при вълнение на морето задължително гълта вода. Правилният вариант е извличане с трамбоване назад… което от своя страна изисква да се обърне внимание на „трамбовката”.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях.

(2) Плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение са:

1. моторни плавателни средства;

2. моторно-ветроходни плавателни средства;

3. ветроходни плавателни средства;

4. плавателни средства, задвижвани с човешка сила.

Чл. 2. Наредбата не се прилага:

1. при плаване във военните пристанища (включително граничнополицейски пристанища, пунктове за базиране на военни и граничнополицейски кораби);

2. за пътнически, търговски, риболовни, военни, граничнополицейски и държавни кораби.

Чл. 3. Плаването с яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се извършва при спазване на Конвенцията за международните правила за предпазване от сблъскване на море, 1972 г. (COLREG) (обн., ДВ, бр. 17 от 2003 г.; ратифицирана с Указ № 461 от 1975 г. на Държавния съвет на Народна република България, обн., ДВ, бр. 22 от 1975 г.), Правилника за плаване в българския участък на река Дунав, Специалните препоръки на Дунавската комисия към компетентните власти на крайдунавските държави за прилагане на основните положения за плаване по р. Дунав и установените задължителни правила по чл. 363а от Кодекса на търговското корабоплаване.

Чл. 4. (1) Контролът на плаването във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се осъществява самостоятелно и съвместно от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи и Щаба по подготовката на военноморските сили.

(2) За контрола по ал. 1 се използват държавни кораби на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, граничнополицейски и военни кораби, технически средства за наблюдение и контрол и средства за връзка.

Чл. 5. (1) Органи за граничен контрол са длъжностните лица от службите за граничен контрол.

(2) Входният и изходният граничен контрол се извършва в български пристанища за обществен транспорт, където има разкрити гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП).

(3) По изключение граничният контрол на яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, пристигащи от международно плаване, може да бъде извършен и в други български пристанища, в които плавателното средство е принудено да пристане поради авария, бедствие или непреодолима сила.

Раздел ІІ

Правила за плаване във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт туризъм и развлечение

Чл. 6. (1) Плаването се осъществява извън забранените райони.

(2) При плаване и маневриране с яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се забранява престоя и/или заставане на котва на фарватерите и входовете на пристанищата.

Чл. 7. При плаване с яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се забранява:

1. управлението им от лица без съответната правоспособност, ако се изисква такава;

2. управлението им след употреба или под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;

3. превоза на повече от определения в корабните документи брой лица;

4. изваждането на предмети от морското дъно без съответно разрешение, когато такова се изисква;

5. произвеждането на изстрели и взривове, освен като сигнал за бедствие;

6. изхвърлянето на отпадъци, отпадъчни води, нефтопродукти и замърсени с тях сантинни води, освен в предвидените за това съоръжения.

Чл. 8. (1) Плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение с дължина над      24 м, извършващи крайбрежно плаване, участват в системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България и спазват сигналите и разпорежданията на оператора на системата за управление на трафика за контролирания от него район.

(2) Радиокомуникации се извършват в съответствие със задължителните правила, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по реда на чл. 362, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) и при спазване на Радиорегламента, част от Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения, съставена в Женева на 22.12.1992 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 61 от 1994 г.), изменена с документ, приет в Киото на 14.10.1994 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 125 от 1998 г.), изменена и допълнена с документ, съставен в Минеаполис на 06.11.1998 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 99 от 2001 г.), изменена и допълнена с документ, съставен в Маракеш на 18.10.2002 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 49 от 2004 г.), изменена и допълнена с Акт, съставен в Анталия на 24.11.2006 г.) (обн., ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм.,       бр. 38 от 2003 г., изм. и доп., бр. 94 от 2004 г. и бр. 85 от 2008 г.), Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България и в Българския морски отговорен район за търсене и спасяване (обн., ДВ, бр. 76 от 2005 г.), Наредба № 14 за оборудването, регистрацията и използването на радиотелефонната служба в корабоплаването по вътрешните водни пътища (обн., ДВ, бр. 89 от 2004 г.) и Наредбата за предоставяне на речни информационни услуги по вътрешните водни пътища на Република България (обн. ДВ. бр. 3 от 2008 г.).

(3) Установяването на връзка се извършва чрез радиотелефонна УКВ станция по обявените канали за слушане, работа и повикване.

(4) При осъществяване на връзка, капитаните на яхти и лодки са длъжни да спазват разпоредбите на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, съставена в Женева на 22.12.1992 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 61 от 1994 г.); изменена с документ, приет в Киото на 14.10.1994 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 125 от 1998 г.); изменена и допълнена с документ, съставен в Минеаполис на 06.11.1998 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 99 от 2001 г.); изменена и допълнена с документ, съставен в Маракеш на 18.10.2002 г. (ратифициран със закон – ДВ, бр. 49 от 2004 г.); изменена и допълнена с Акт, съставен в Анталия на 24.11.2006 г.) (обн., ДВ, бр. 36 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2003 г., изм. и доп., бр. 94 от 2004 г. и бр. 85 от 2008 г.), като се забранява използването на кодирани думи и изрази.

(5) Плавателните средства, за които се изисква да имат радиооборудване, носят радиовахта на 16^-ти канал.

Чл. 9. Капитаните на яхти, плаващи под чуждо знаме, са длъжни да съхраняват и предоставят за проверка документите на плавателното средство, включително и Свидетелство за регистрация (транзитен дневник) на яхти за български пристанища, съгласно приложението.

Чл. 10. Капитаните на яхти и лодки за спорт, туризъм и развлечение, плаващи под българско знаме и извършващи крайбрежно плаване, са длъжни да изготвят и съхраняват актуален списък на лицата на борда.

Чл. 11. Капитаните на яхти и лодки за спорт, туризъм и развлечение, извършващи крайбрежно плаване, при отплаване от яхтено пристанище и завръщане в него са длъжни да информират собственика му за:

1. броя на лицата на борда;

2. пристанището/района, за който отплава или от който пристига;

3. приблизителното време на плаване.

Чл. 12. (1) Провеждането на регати, ралита и други състезания във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища се извършва след получаване на разрешение от съответната териториална дирекция „Морска администрация“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в зависимост от района на плаване.

(2) За провеждане на състезанията по ал. 1 организаторът подава писмено заявление до съответната дирекция, съдържащо информация за района, в който ще се извършва състезанието, началото и продължителността на състезанието, осигуряващите плавателни средства, начина на комуникация и броя на участващите плавателни средства.

(3) Към заявлението организаторът прилага съгласувателни писма от компетентните структури на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи за провеждане на състезанията по ал. 1.

Чл. 13. (1) Джетове, както и други моторни плавателни средства, независимо от вида и наименованието им, трябва да бъдат снабдени с 2 (два) червени ръчни димни сигнала, сигнално огледало и свирка.

(2) Движението на плавателни средства по ал. 1 се забранява:

1. когато са налице неблагоприятни хидрометеорологични условия;

2. преди изгрев и след залез слънце;

3. когато плавателните средства не притежават система за автоматично спиране (QUICK STOP), гарантираща спирането на машината, в случай, че водачът падне във водата;

4. при превоз на повече от допустимия брой лица, определен от производителя за конкретния модел джет;

5. в случай, че лицата не носят индивидуални спасителни жилетки.

(3) Забранява се тегленето от джетове на хора, каращи водни ски или извършващи друг воден спорт за отдих, развлечение и туризъм (като шейна, пръстен и др.).

(4) Забранява се плаването с плавателните средства по ал. 1:

1. на разстояние по-малко от 200 (двеста) метра навътре в морето от плаващите шамандури, които обозначават зоната за санитарна охрана и къпане, съгласно одобрената специализирана схема на прилежащата акватория на охраняемите морски плажове;

2. извън означените с плаващи въжета и шамандури водни коридори на зоната за водни спортове на охраняемите плажове;

3. на разстояние по-малко от 300 (триста) метра от брега, в крайбрежните зони, където няма охраняеми плажове.

(5) Максималното допустимо отдалечаване от брега или кораба, на който плавателното средство е базирано, е 1 морска миля.

(6) Потеглянето и връщането от/към брега до районите по ал. 4 се извършва със скорост не по-висока от 5 (пет) възела или 9 км/ч.

Чл. 14. Плаването с моторни плавателни средства тип „скутер“ се извършва при спазване на изискванията по чл. 13, ал. 4 – 6.

Чл. 15. (1) Водноатракционна услуга „Воден парашут“ (Parasailing) се извършва с високоскоростен плавателен съд, оборудван с платформа, лебедка и двигател с необходимата мощност в зависимост от вида на парашута, при спазване на изискванията по чл. 13, ал. 4 – 6, като не се допуска издигане и приземяване на брега.

(2) Екипажът на плавателния съд по ал. 1 се състои най-малко от двама души като поне единият е инструктор по парасейлинг.

(3) Не се допуска използването (тегленето) на парашути с три или повече места.

(4) Теглещото въже трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да се задържа над водата;

2. да няма възли или усуквания;

3. да е с дължина до 80 (осемдесет) метра.

(5) На лица на възраст под 18 години услугата се предоставя след подписване на декларация за съгласие от родителите, настойниците или попечителите им, в която същите вписват имената си и имената на лицето, което ще ползва услугата.

(6) По време на полета парашутистите трябва да носят индивидуални спасителни жилетки.

Чл. 16. (1) Водноатракционна услуга „Водна шейна“ се извършва с високоскоростен плавателен съд с екипаж не по-малко от двама души и при спазване на

изискванията по чл. 13, ал. 4 – 6.

(2) Водната шейна трябва да е снабдена с валидни документи за техническа годност и да има застраховка на местата.

(3) Лицата, ползващи водна шейна, трябва да носят индивидуална спасителна жилетка.

(4) Услугата по ал. 1 се предоставя на лица на възраст над 18 (осемнадесет) години.

(5) На лица на възраст под 18 години услугата се предоставя след подписване на декларация за съгласие от родителите, настойниците или попечителите им, в която същите вписват имената си и имената на лицето, което ще ползва услугата.

(6) Не се допуска броят на лицата, използващи водната шейна, да надвишава броя на местата, определен от производителя.

Раздел ІІІ

Граничен режим. Организация и провеждане на граничния контрол във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт туризъм и развлечение

Чл. 17. (1) Контролът по спазване на граничния режим се осъществява от патрулните граничнополицейски кораби и бреговите граничнополицейски наряди на Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи.

(2) При извършване на контрола по ал. 1 съответните длъжностните лица съставят протокол за проверка на плавателното средство и връчват екземпляр от него на капитана.

Чл. 18. (1) Граничен контрол в българските пристанища се извършва на всички яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, извършващи международно плаване.

(2) Не подлежат на граничен контрол яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, извършващи крайбрежно плаване.

Чл. 19. Службите, извършващи граничен паспортно-визов и митнически контрол поддържат 24-часово дежурство.

Чл. 20. (1) Входният и изходният граничен контрол се заявява от капитана на яхтата или корабния агент.

(2) За извършване на входен граничен контрол, капитанът на яхтата или корабният агент уведомява органите по чл. 4, ал. 1 при влизането на плавателното средство в териториалното море на Република България на 16^-ти канал УКВ.

Чл. 21. Входният граничен контрол на плавателните средства по чл. 1, ал. 1 се извършва при следната последователност:

1. търсещи спешна медицинска помощ плавателни средства;

2. претърпели авария плавателни средства;

3. други.

Чл. 22. Капитанът вдига жълт флаг „Квебек“ от Международния сигнален код (INTERCO) за карантина на плавателното средство при навлизане в пристанището, който се спуска след получаване на свободна практика.

Чл. 23. До разрешаването на свободна практика не се допускат физически контакти на лицата, намиращи се на борда на пристигащите от международно плаване плавателни средства, с брега, в това число с други физически лица и плавателни средства, освен при необходимост за спасяване на човешки живот или имущество.

Чл. 24. (1) Плавателното средство, преминало изходен граничен контрол, не може да остане повече от два часа на кейовото място, освен когато това е предизвикано от навигационна необходимост, авария, бедствие, непреодолима сила или за оказване помощ на хора, кораби, други плавателни средства или въздухоплавателни средства.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 се извършва нов граничен контрол.

(3) След извършен изходен граничен контрол не се допускат физически контакти на лицата, намиращи се на борда на заминаващи в международно плаване плавателни средства, с брега, с други физически лица или с други плавателни средства.

(4) При нарушаване на разпоредбата на ал. 3 органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на Агенция „Митници“ извършват повторен граничен контрол на плавателното средство.

Чл. 25. (1) При осъществяване на контрол по спазването на граничния режим, корабите и бреговите постове за наблюдение на Главна дирекция „Гранична полиция“ използват международен канал за връзка (16^-ти канал) с плавателните средства, след което връзката се осъществява на канала, предоставен на органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Корабите на органите, които осъществяват граничен контрол върху плавателните средства за спорт, туризъм и развлечение, в случаи на спиране и проверка, влизат във връзка с тях по установените радиоканали като подават и следните сигнали:

1. вдигнат на мачтата флаг (Лима) по Международния сигнален кодекс (INTERCO) – през деня;

2. включени на мачтата две зелени светлини, разположени една над друга и включена синя проблясваща светлина – през нощта, която във вътрешните водни пътища на Република България е кръгло видима.

Чл. 26. При първо посещение в българско пристанище на плавателни средства, плаващи под чуждо знаме, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, съгласувано със съответната регионална дирекция „Гранична полиция“, издава Свидетелството по чл. 8, което е валидно до извършване на изходящ граничен контрол, но не повече от 6 (шест) месеца от датата на издаване.

Раздел ІV

Предоставяне на водноатракциони услуги във вътрешните морски води и териториалното море на Република България с плавателни средства за спорт туризъм и развлечение

Чл. 27. (1) Предоставянето на водноатракционни услуги с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение се извършва от физически или юридически лица – концесионери и наематели на морските плажове или техни подизпълнители.

(2) Предоставянето на услугите по ал. 1 се извършва единствено в зони за предоставяне на водноатракционни услуги, чието местоположение и граници се съгласуват предварително с Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Щаба по подготовката на военноморските сили и Главна дирекция „Гранична полиция и се определят в специализираните схеми по чл. 22, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).

(3) Лицата по ал.1 подават заявление за съгласуване, към което прилагат следните документи:

1. копие от договора за концесия или наем;

3.копие от договора между концесионера или наемателя на морския плаж и подизпълнителя на водноатракционни услуги – когато има сключен такъв договор;

4. проекти на специализираните схеми по чл. 22, ал. 2, т. 2 ЗУЧК.

(4) Не се допускат зони за предоставяне на водноатракционни услуги на охраняеми плажове с дължина на водната им граница с Черно море по-малка от 300 метра.

(5) Разстоянието между две зона за предоставяне на водноатракционни услуги не може да бъде по-малко от 500 метра.

Чл. 28. Във всяка зона за предоставяне на водноатракционни услуги лицето по чл. 27, ал. 1 е длъжно да назначи управител, който трябва да притежава морска правоспособност съгласно Наредба № 6 от 22.11.2007 г. за компетентност на морските лица в Република България (обн., ДВ, бр. 101 от 2007 г.).

Чл. 29. (1) Лицата по чл. 27, ал. 1 разработват Правила за организацията и дейността на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги и Указания за безопасно ползване на плавателните средства, които се съгласуват със съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, съответното структурно звено на Главна дирекция „Гранична полиция“ и Щаба по подготовката на военноморските сили.

(2) С правилата по ал. 1 се определят зоните за водни спортове върху територията на морския плаж и коридорите в прилежащата акватория за влизане и излизане на плавателните средства, в съответствие с одобрените специализирани схеми по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗУЧК.

(3) Указанията по ал.1 се изготвят на български език и най-малко на три чужди езика, един от които е английски език.

(4) Управителят на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги или упълномощено от него лице, което отговаря на изискванията по чл. 28, провеждат задължителен инструктаж на лицата, които ще ползват плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение или водноатракционни услуги.

(5) Лицата, които ще ползват плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение или водноатракционни услуги, подписват декларация, че са запознати с указанията за безопасно ползване на плавателните средства, в която вписват имената си.

(6) Декларациите по ал. 5 се номерират и се съхраняват от лицето по чл. 27, ал. 1 за срок 1 година.

Чл. 30. (1) Лицето по чл. 27, ал. 1 изготвя, води и съхранява дневник за вписване на плавателните средства, в който се вписват всички собствени или наети плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, използвани за предоставяне на водноатракционни услуги в зоната, ако не подлежат на вписване в регистъра на корабите на Република България, съгласно Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите (обн., ДВ, бр. 7 от 2003 г., изм., бр. 78 от 2004 г., бр. 59 от 2005 г., бр. 32 и 91 от 2006 г.).

(2) В дневника по ал. 1 се съдържат следните данни:

1. дата на вписване;

2. номер и име (ако има такова), с които се вписва плавателното средство;

3. вид и модел на плавателното средство, марка, номер и мощност на двигателя (когато има такъв), максимална дължина, ширина, газене, максимална скорост, разрешен брой лица на борда;

4. имена по документа за самоличност, адрес и телефон за връзка на собственика, ако е различен от лицето по чл. 27, ал. 1;

(3) Лицето по чл. 27, ал. 1 е длъжно да изготви, води и съхранява дневник за движение на моторните плавателни средства, ползващи зоната за предоставяне на водноатракционни услуги, в който задължително се вписват:

1. номерът и името (ако има такова) на плавателното средство;

2. декларацията по чл. 29, ал. 5;

3. дата и час на отплаване и завръщане;

4. брой лица, ползващи плавателното средство при отплаването му.

(4) Дневниците по ал. 1 и 3 се прономероват и прошнуроват. Заверяват се от съответното структурно звено на Главна дирекция „Гранична полиция“ и се съхраняват от тях след последното вписване.

Чл. 31. (1) На плавателни средства, вписани в дневника по чл. 30, ал. 1, се определя бордови номер.

(2) Бордовият номер съдържа номера на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги и поредния номер, под който е вписано плавателното средство в съответния дневник за вписване на плавателни средства.

(3) Лицата по чл. 27, ал. 1 са длъжни трайно да закрепят или изпишат на видимо място на предната част на корпуса получения бордови номер по ал. 1.

(4) Спомагателни лодки и джетове се обозначават със същите бордови номера или имена, с които са регистрирани корабите, на които принадлежат.

Чл. 32. (1) Лицата, ползващи плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, са длъжни:

1. да подпишат декларация по чл. 29, ал. 5;

2. да носят индивидуални спасителни жилетки;

3. да не допускат качване на плавателното средство на лица, надвишаващи разрешения брой лица на борда за съответното плавателното средство;

5. да не скачат във водата по време на движение на плавателното средство;

6. да излизат и да се завръщат на брега съобразно инструкциите за безопасност и по указаните коридори.

(2) Управителят на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги не допуска използването на:

1. моторни плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение от лица под 18-годишна възраст, ако не са с пълнолетен придружител, който да управлява плавателното средство;

2. плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение от лица във видимо нетрезво състояние, употребили алкохол, наркотици или други упойващи вещества;

3. плавателни средства, неотговарящи на изискванията за техническа безопасност или ако създават предпоставки за замърсяване на морската среда.

Чл. 33. (1) Съобразно условията на морския бряг и прилежащата акватория се осигуряват и обозначават зони за предоставяне на водноатракционни услуги и водни коридори за безопасно движение, влизане и излизане на плавателни средства от водата.

(2) Размерите и местоположението на зоните за предоставяне на водноатракционни услуги на морския бряг и прилежащата му акватория и на водните коридори в прилежащата акватория на охраняемите плажове се съобразяват с наситеността на движение, типа на плавателното средство и дейността, за която се използва, като водните коридори, които пресичат акваторията на охраняемите морски плажове, не могат да бъдат с широчина по-малка от 30 метра.

(3) Не се допуска навлизането на лица, неползващи плавателно средство или водноатракционна услуга, в зоните за предоставяне на водноатракционни услуги и коридорите за водни спортове по ал. 1.

(4) Лицата по чл. 27, ал. 1 са длъжни да обозначат с ясно видими плаващи знаци, одобрени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, водни коридори с широчина не по-малка от 20 м и с дължина 200 м след зоната за къпане, които служат за влизане и излизане в зоната на спортни моторни плавателни средства.

(4) Движението на моторни плавателните средства във водните коридори се извършва при скорост не по-висока от 5 възела или 9 км/ч. Не се допуска разминаване на плавателните средства в коридора.

(5) Ветроходните плавателни средства се използват на разстояние не по-малко от  100 м от обозначената зона за къпане.

(6) Моторните плавателните средства се използват на разстояние не по-малко от    200 м от обозначената зона за къпане.

(7) Плавателните средства, задвижвани с човешка сила, се използват до 200 м от зоната за къпане.

Чл. 34. (1) Лицата по чл. 27, ал. 1 са длъжни да:

1. осигурят в зоната за предоставяне на водноатракционни услуги моторна лодка, способна да развие скорост не по-малка от 12 (дванадесет) възела, снабдена със спасителни и пожарогасителни средства, санитарен и превързочен материал и кръгъл спасителен пояс с въже с дължина 30 м, съгласно законните разпореждания на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. На бордовете на лодката се изписва с ясно различими букви надписът: „СПАСИТЕЛНА ЛОДКА“ на български и английски език;

2. осигурят безопасното използване на плавателните средства за спорт, туризъм и развлечения в зоната за предоставяне на водноатракционни услуги, съгласно указанията и правилата по чл. 29;

3. съхраняват плавателните средства за спорт, туризъм и развлечения,  предоставящи се за ползване в зоната за предоставяне на водноатракционни услуги, така че да не се допусне нерегламентираното им използване;

4. оборудват джетовете, които отдават под наем, с дистанционна система за автоматично спиране от разстояние най-малко 1 000 м. (CONTROL PANEL), която се използва в случай, че ползвателите създават рискови ситуации за сигурността на лицата и плавателните средства в района;

5. не допускат използването на джетове, които не са оборудвани със система за автоматично спиране (QUICK STOP), гарантираща спирането на машината в случай, че водачът падне във водата;

6. не предоставят водноатракционни услуги и да забраняват движението на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечения при неблагоприятни хидрометеорологични условия, както и преди изгрев и след залез слънце от техните зони за предоставяне на водноатракционни услуги.

Чл. 35. Лицата по чл. 27, ал. 1 не могат да забранят използване на коридорите на зоната за предоставяне на водноатракционни услуги от плавателни средства, които не са вписвани в дневник за вписване на плавателни средства.

(2) Собствениците/ползвателите на плавателно средство по ал. 1 са длъжни да спазват действащите в тази зона за предоставяне на водноатракционни услуги правила и указания за безопасност.

Раздел V

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 36. За нарушения на наредбата виновните лица се наказват по чл. 121, ал. 3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Чл. 37. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или от упълномощени от него лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Водноатракционни услуги“ са услуги, свързани с използване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение срещу заплащане;

2. „Джет“ е моторно плавателно средство за спорт, туризъм и развлечение с твърд корпус и водометен движител с мощност над 15 kW.

3. „Зона за предоставяне на водноатракционни услуги“ е определен, подходящо организиран участък от плажната ивица на морския бряг, нанесен в схемата за разположение на обектите в съответствие с договора за концесия или наем, с прилежаща обозначена водна площ, в който концесионерът или наемателят осъществява водноатракционна дейност с използване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечения;

4. „Коридор“ е обозначена с плаващи знаци част от крайбрежното морско пространство, започваща от брега, преминаваща през зоната за къпане и достигаща навътре в морето до определена дистанция от брега съобразно целите, за които се използва.

5. „Свободна практика“ е разрешение за яхта, пристигаща от международно плаване, да плава крайбрежно, а нейният екипаж и пътници да слязат на брега и да се движат свободно на територията на Република България;

6. „Скутер“ е моторно плавателно средство за спорт, туризъм и развлечение, способно да развива скорост по-голяма от 5 възела или 9 км/ч.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Тази наредба се приема на основание на чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

При  предприемане на акция  в която се използва спасителното въже, единият от спасителите на поста действа с него, а другият уведомява за произшествието водноспасителната служба.

Водният спасител стъпва в поставената пред въжето гаша, вдига я с ръце и я изтегля нагоре, като я поставя зад врата и под раменете си. След това взима в едната ръка макарата с въжето, а в другата размотаните намотки от него и на бегом по брега се изнася към мястото на инцидента. Там поставя макарата на брега и изчаква пристигането на своя колега.

Вторият спасител след като подаде сигнал до ВСС за възникването на воден инцидент, се изнася по най-бърз начин по брега, за да  подпомогне колегата си. Спасителят с гашата влиза във водата по посока към давещия се с бягане и скокове, с високо повдигане на колената, докато дълбочината достигне 70 – 80 см. След това продължава предвижването с делфинови скокове до момента от който не може да отскача от дъното.

Спасителят на брега подава въже с високо вдигната над главата ръка, като е застанал на най-високата част от бреговата ивица. Той следи за движението на въжето и дава указания на влезлия във водата спасител ако същият загуби от поглед давещия се поради голямо вълнение или друга причина.

Докато спасителят с гашата се придвижва, на брега при подаващия въже пристигат спасители от другите постове. Някои от тях може да влязат във водата да помагат за вкарването на въжето, а другите очакват сигнал за изтеглянето му.

Наближавайки до давещия се водният спасител прави китово гмуркане, за да се скрие от него и да му мине в гръб. Той го хваща с подраменна  хватка след което подава сигнал да започне изтеглянето на въжето, като вдига високо ръка.

Спасителите на брега при забелязване сигнала започват тегленето на въжето. Те се подреждат по него на разстояние 4 – 5 м един от друг. Едната ръка на всеки участник държи обтегната въжето горе, на 45 градуса напред над главата. Другата ръка го държи долу ниско пред корема. Първият спасител на въжето се предвижва с него 7 – 8 м., след което го пуска и на бегом се изнася, и го хваща последен. Вторият , вече станал първи, извършва същото и т.н. и т.н.

Въжето трябва да се тегли високо горе в противен случай има опасност да бъде удавен спасителя.

При двама – трима участници на въжето предвижването при теглене трябва да става на бегом, иначе съществува опасност спасителя и давещия се да потъват периодично и да гълтат вода.

При повече участници на въжето тегленето става ходом, тъй като ако скоростта на теглене е много голяма могат да бъдат наранени раменете на спасителя.

Въжето трябва да се тегли високо горе, в противен случай спасителят и давещият се гълтат вода. Вариантите „Бурлаки на Волге“ са грешни и неправилни.

Тегленият с въжето и държащ давещия се спасител, периодично спуска единия от краката си с цел да провери има ли дъно под тях. При докосване на дъното с крак спасителят подава знак вдигайки високо ръка.

Спасителите теглещи въжето след забелязване на сигнала веднага прекратяват тегленето, а няколко от тях влизат във водата, за да помогнат за транспортирането на удавника от водата до брега.

Удавникът се пренася от водата на брега с транспортна хватка самолет. Същата дава възможност, при пренасяне тялото на давещия се да бъде в дренажно положение и водата свободно да изтича от дихателните пътища.

С изнасянето на давещия се на брега същия се поставя по гръб достатъчно далеч от водата, като се използва естествения релеф на бреговата ивица. Оказва му се първа помощ от спасителите до пристигането на медицински специалист.

Спасителната акция приключва с връщането на пострадалия към живот или с извозването му от плажа с линейка към болнично заведение.

Описаната по-горе спасителна акция касае спасяването на давещи се хора. В някои случи обаче, става дума  за воден инцидент при който няма давене, а уморени плувци или мускулни крампи на плувци. При тези случаи, при провеждане на акция, на пострадалия може да бъде помогнато като му се подаде въже от спасителя и бъде изтеглен на брега.

Георги Димитров

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

При забелязване на воден инцидент от спасителният пост се предприема спасителна акция. Единият от двамата спасители влиза по най-бърз начин във водата с цел да окаже помощ на пострадалия, а другият уведомява ВСС за произшествието след което се притича на помощ на колегата си. По българското Черноморие по-голямата част от водните инциденти стават в зоната на спасяване и особено често там където се пречупва най-далечната прибойна вълна.

Спасителят който влиза във водата да окаже помощ действа по следния начин:

-        стартира и с бягане по бреговата ивица стига до мястото от където по най-къс път по вода ще достигне до давещия се;

-        влиза във водата по посока на давещия се с бягане и скокове, с високо повдигане на колената, докато дълбочината достигне 70 – 80 см;

-        продължава предвижването с делфинови скокове до момента от който не може да отскача от дъното;

-        ако морската повърхност е гладка акцията продължава с плуване, а ако има вълнение се извършва гмуркане под насрещните вълни и отново с плуване се доближава до давещия се;

-        при достигане до давещия се, на разстояние 2 м от него спасителят извършва китово гмуркане, като с него се стреми да се скрие, да мине покрай него или под него и да му излезе в гръб;

-        веднъж минал в гръб на давещия се, спасителят се стреми да го хване по подходящ начин след което да започне транспортирането му към брега;

-        при достигане на плитката част на морското дъно се извършва пренасяне на пострадалия от водата на брега и се поставя на земята;

-        след изваждане на пострадалия на брега спасителите му оказват първа помощ до пристигането на медицински специалист.

Вторият спасител след като уведоми ВСС за инцидента се включва да помага на колегата си по пост. Ако има зелен флаг и морето е гладко той също може да влезе във водата и да окаже помощ при извличането на давещия се.

В това време на брега при мястото на инцидента пристигат по един спасител от всеки пост, които се включват в акцията. При добро време и море те обикновено помагат за транспортирането на удавника от морето на бреговата ивица.

Когато има вдигнат жълт или червен флаг и голямо вълнение на морето, спасителят който оказва помощ влиза във водата със спасително въже. Вторият спасител от поста подава от брега въжето, а дошлите на помощ от съседните постове спасители се включват в акцията участвайки в извличането от водата на спасителя и давещия се, и в транспортирането на последния от водата до брега.

На малки плажове обезопасени с един разкрит спасителен пост не е удачно използването на спасително въже, поради липса на спасители които да го изтеглят от водата. Такова може да се използва инцидентно само в екстремални обстоятелства. На такива плажове е удачно да се прилага индивидуално извличане на пострадалия с моряшка транспортна хватка. Ако последният е с големи габарити, широк гръден кош, дебел, с много силно развита мускулатура, спасителят не може да направи захват за моряшка транспортна хватка. Той хваща удавника и го държи над водата, за да не потъне изчаквайки пристигането на колегата си, след което двамата правят хватка подобна на моряшката транспортна, като всеки от тях хваща по една от ръцете на удавника. Така те го извличат на брега.

Георги Димитров

Спасителната станция е център където се води практическата работа за предотвратяване на инциденти във водата и за оказване помощ на пострадалите. Организира се при брегова ивица на прилежаща водна площ около която има разкрити пет или повече спасителни поста.

Спасителната станция е свързана чрез телефон или радиовръзка със спасителните постове, медицинските и реанимационни пунктове, дежурните моторни спасителни катери или лодки и най-близкия център за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ. На малки плажове свръзката със спасителните постове може да се изгради и по друг начин.

Спасителната станция се състои от командно-свързочен възел, спасителен пост и медицински или реанимационен пункт. Нормативната уредба в Република България  дава определени изисквания към устройството и обзавеждането на спасителната станция.

Устройство и обзавеждане на спасителна станция

1.Командно-свързочен възел:

А. Наблюдателна кула със сенник и ветрозащитни плоскости, сигнална мачта с комплект флагове;

Б. Профилактични табла;

В. Сигнално средство за тревога – сирена, камбана или ракетно устройство;

Г. Свързочни средства – телефон или радиотелефон;

Д. Високоговорително устройство или мегафон;

Е. Бинокъл;

Ж. Хронометър;

З. Термометри за вода и въздух;

И. Дневник за дежурствата и инцидентите;

Й. Справочна литература и документи (схема за определяне района на действие и зоната на спасяване на спасителната станция, таблици със скали за определяне силата на вятъра и степента на вълнението);

К. Резервни комплекти плавници, плаващи знаци, табели, облекло;

Л. Спасителна лодка с гребла – обзаведена според изискванията на Морска Администрация;

М. Спасителен моторен катер – на всеки 10 спасителни поста (обзаведен според изискванията на Морска Администрация);

Н. Хангар за плавателни средства и гориво-смазочни материали;

О. Учебно-тренировъчни средства (манекени за извличане и първа помощ) – по 1 на 10 спасителни поста.

2. Спасителен пост в състава на спасителната станция:

А. Спасително въже;

Б. Профилактично табло;

В. Сигнално средство – свирка, рупор или мегафон;

Г. Спасителна топка с 30 м въже;

Д. Радиотелефон;

Е. Сигнални флагове;

Ж. Сигнална мачта;

З. Наблюдателна вишка със сенник и ветрозащитни плоскости;

И. Спасителна лодка с гребла или извънбордов двигател;

Й. Бинокъл;

К. Комплект ограничителни и означителни плаващи знаци, маркери, табели;

Л. Комплект за гмуркане № 1 (плавници, маска, шнорхел);

М. Термометри за вода и въздух.

3. Медицински пункт / Реанимационен пункт

Наблюдателна кула е съоръжение, построено специално за наблюдение на водната повърхност. Според изискванията на нормативната уредба, всеки плаж с разкрити 5 или повече спасителни поста, трябва да има изградена спасителна станция, снабдена с наблюдателна кула. Съоръжението се състои от фундамент, тяло със стълба и горна част. На горната част се монтират покрив и ветрозащитни плоскости. Височината на кулата няма определен размер, но не трябва да е много висока, защото това смалява вертикалния ъгъл на наблюдение, от който зависи ефективността на наблюдението. В Република България няма приет образец за строеж на наблюдателни кули.

Сирената, камбаната или ракетното устройство са сигнални средства за тревога. Те са предназначени да превръщат постъпващата от спасителните постове информация в съответни сигнали.

Към свързочните средства телефон и радиотелефон с успех може да бъде включен и мобилният телефон (GSM).

Дневникът за дежурствата и инцидентите е основен документ. В него ежедневно се дават данни за натовареността на плажа и водната площ, разпределението на спасителите по постове, метеорологичната обстановка, възникналите инциденти и проведените спасителни акции, тренировъчните занимания и др. Дневникът трябва да дава цялостна картина за дейността на спасителната служба.

При плажове с разкрити над 10 спасителни поста в състава на спасителната станция трябва да бъде включен и моторен спасителен катер . Той има задача да патрулира в охранявания район и в случай на воден инцидент за максимално кратко време да достигне до мястото на произшествието, и да окаже помощ на пострадалите.

Около наблюдателните кули на спасителните станции се поставят табели със схеми на плажната ивица. Поставят се също  табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

Табла с означения на международната флагова сигнализация също имат място на територията на спасителната станция.

Спасителната станция се ръководи от началник. Той се назначава от стопанина на водната площ и трябва да е правоспособен воден спасител. Необходимо е да е завършил курс и да притежава документ за старши спасител по водно спасяване. Началникът организира и ръководи дейността на спасителната станция и попълва дневника за дежурствата и инцидентите.

Според държавните изисквания на плажовете които се охраняват с един до пет спасителни поста се разкрива медицинския пункт. Той е третото звено в устройството на спасителната станция. В медицинския пункт работят лекари и медицински сестри, които имат свидетелство за успешно завършен курс по интензивна медицина, издадено от катедрите по анастезиология и реанимация към  висшите медицински училища.

На плажове с дължина на ивицата над 1000 метра се разкрива медицинския реанимационен пункт. В него работят лекари анастезиолози, разполагащи с нужната апаратура, средства за свръзка и транспорт.

Устройството и обзавеждането на медицинските звена, трябва да бъде съобразено с нормативните държавни изисквания.

Необходимо е също да бъде осигурен санитарен транспорт на плажа, с който в случай на нужда, да бъдат извозени пострадалите при воден инцидент, до най-близкото лечебно заведение.

Георги Димитров

Спасителният буй е сравнително ново за България  средство за спасяване. Предназначен е за употреба от водни спасители. Съществуват два вида буйове.

Първият е направен е от пластмаса. Обикновено боядисан в червено или оранжево, има форма на торпедо с дръжки за носа на който е завързано двуметрово въже. На свободния край на въжето е монтирана гаша от полиетиленова лента. Въжето с гашата са намотани на буя.

Вторият тип буй е направен от микропореста материя и има способността да се огъва, и да се закопчава около тялото на пострадалия.

Спасителният кръг е от категорията спасителни средства, които служат за поддържане на давещ се на повърхността на водата. Той  може да има различен размер и  тегло. Обикновено е направен от корк, но може да бъде и от друга материя. Обвит е с плат и по външната му обиколка е прокарано въже.

Спасителният кръг отговаря на определени стандарти и се използва основно за оказване на помощ от плавателен съд. Той е част от  задължителния инвентар на плавателните съдове.

Спасителната топка е част от инвентара на спасителния пост. Тя има приложение най-вече при спасяване от плавателен съд или от висок бряг, а също и в басейн. Направена е от гумена или друга плаваща материя и е увита с въжена уплетка за която да може да се хване давещия се. Прикрепена е към въже с дължина 30 метра и дебелина 6-8 мм, имащо качества подобни на спасителното въже.