Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Наскоро излезе информация, че плажът на Камчия, чиято дължина е 3000 метра, през лятото на миналата година е бил обезопасен с два спасителни поста – там където е имало руски деца.

За незапознатите, на Камчия има изградена почивна станция, която всяка година се посещава от хиляди руски ученици. За тяхната охрана и безопасност се грижи Московското кметство. То наема спасители и лекари, които да обезопасяват учениците, поради факта, че заради липсата на концесионери на плажа няма нито спасителна служба, нито медицинско обслужване. Отделна тема е спасителите на плажа какво отношение биха имали към този детски „лагер”, ако ги имаше.

Основният проблем с плажа на Камчия е, че не може да му бъде намерен стопанин. Той не е бил отдаван на концесия от 2003 година.
Цената, която държавата иска за концесия е 250 000 лева годишно, като туристическият сезон е едва два месеца – юли и август. Това е много голяма сума, тъй като това не е не е плаж във Варна, където парите ще могат да се върнат и евентуално да има и печалба. Отделно в задълженията на евентуалния концесионер ще влезе и създаването, и финансовото обезпечаване на водно спасителна служба на плажа. Ивица с такава дължина се пази с 30 спасителни поста.

Няма такъв човек или фирма, които да дадат 250 000 лева на сезон за концесия плюс поддържането за собствена сметка на спасители, медицинско обслужване и чистота на този плаж. Тези пари не могат да бъдат върнати, да не говорим за печалба.

Според кмета на община Аврен, Красимир Тодоров на чиято територия се намира плажа, проблемът с концесията можело да се реши много бързо, а именно, като общините сами отдават плажовете на концесия, за срок най-малко от три години. Така според него частниците щели да имат много по-голям интерес да инвестират и стопанисват плажните ивици.

Същото е мнението и на други кметове на общини, но зад него прозира чисто икономически интерес.

Държавата и общините водят спор по между си кой да вземе парите от отдаването плажа на частна фирма, а ако евентуално намерят кандидат (нещо невъзможно в този вид) ще си затварят очите за нарушенията на нормативната уредба които той ще извършва.

За незапознатите, ще припомним, че в края на 80-те години на този плаж имаше масово давене на деца, при което се удавиха девет. Явно обаче, това е забравено и се разчита, че няма да се случи отново.

На плажа освен руски туристи през почивните дни ходят и много варненци. Техният живот е застрашен от това,че липсват спасители и при евентуален воден инцидент няма кой да им помогне. И така е от години. Държавата нехае. Интересуват я парите, които евентуално би взела от концесията на плажа, а за интересите на гражданите не се вълнува никой.

Проблемът би могло да бъде решен лесно. Необходимо е държавата да се откаже от концесионната сума и да отдаде плажа дългосрочно на принципа водно спасяване, срещу търговска дейност. Това би дало възможност стопанинът на плажа да изкарва достатъчно пари с които да издържа водно спасителна служба, съгласно държавните изисквания.

Същият принцип трябва да се приложи към всички плажове, които се намират извън населените места и поради това са финансово неатрактивни.

Вчера в сайта www.bulswim.info, в раздела новини http://www.bulswim.info/FBSS.htm, Иван Цанов е публикувал статия, относно проблемите на водното спасяване в България. В нея са представени насоките разглеждани на състоялата се на 5-ти март конференция по водно спасяване във Варна.

Виж линка:

Варна от високо

http://www.bulswim.info/varna-res-m-2010.htm

По примера на водното спасяване трябва да се направи организирана структура и за подводно спасяване, да има нормативни документи, които да регламентират спасяването на бедстващи водолази, независимо от каква група са те – дали са професионални или спортни водолази. Това заяви за радио ”Фокус” – Варна Илия Кръстев, зам.-председател на Българската национална асоциация по подводна дейност. Тази необходимост е възникнала, защото водолазният спорт в България се развива много бързо. Развитието на този аспект към момента се осъществява с твърде бързи темпове спрямо периода до преди 15–20 г., когато практикуващите подводни спортове в България са били единици. Кръстев обясни, че сега в акваторията на страната се правят годишно между 7000 и 10 000 водолазни спускания за спорт и развлечение. С водолазен спорт към момента се занимават хора с най-различна степен на обучение и квалификация като много от тях са от вътрешността на страната или са гости от други държави. Засега в България организирано подводно спасяване няма и тепърва започва да се говори за това. „А всъщност подводни дейности има много отдавна в България, както в професионална насока, така и в спортно–рекреационна”, посочи Кръстев. Към момента в страната всяка единица – водолазно училище, водолазен център или професионална водолазна група, сама се грижи за безопасността на водолазите си.

В най-много от случаите бедстващите водолази в България са от групата на така наречените „рапаноловци”, каза Илия Кръстев. Само през миналата година например са регистрирани три смъртни случая на водолази, които се занимават с лов на рапани, въпреки че общият им брой в страната не е особено голям. Кръстев подчерта, че не са рядкост и случаите, в които ловците на рапани получават много сериозни травми. Тези травми са свързани най-често с кесонната болест, която се получава при твърде бърза декомпресия при водолазите. Именно при тази група водолази има най-много нещастни случаи, защото те работят целогодишно и понякога в жестоки условия. Ловците на рапани извършват дейността си и при твърде ниски температури през зимата като работата им е свързана и с много голямо натоварване. Според специалиста, те излизат извън рамките на добрата водолазна практика и на нормативните документи и по тази причина с тях се случват най-често нещастни случаи. „Така наречените рапаноловци са малко нито рак, нито риба. Те не искат да се причисляват към професионалните водолази, но аз смятам, че са такива, защото те извършват работа, от която взимат пари – значи те са професионални водолази”, коментира Кръстев. Все пак в някои случаи ловците на рапани могат да се квалифицират и като спортни водолази, защото сред тях има и такива, които събират рапани за развлечение. Кръстев каза още, че би трябвало да има организирана структура за спасяване на бедстващи водолази. България има големи традиции във водолазното дело, включително и в развитието на спортните и туристическите водолазни спускания. В страната в това отношение има кадри, подготвени по стандартите на международните организации и се разполага с достатъчен човешки ресурс от добри специалисти в областта на професионалната водолазна дейност; от тази гледна точка би могло да се създаде организирано подводно спасяване. „Друг е въпросът, че нямаме нормативна база”, заяви Кръстев. По негово мнение, трябва първо да се създаде такава нормативна база и съответни да се реши по какъв начин да бъдат организирани тези специализирани аварийни групи и на чие подчинение да бъдат те. Не без значение е и въпросът за финансирането на организираното подводно спасяване. За оказване на помощ на бедстващи водолази биха могли да бъдат създадени и доброволчески групи, но ако има кой да финансира закупуването на скъпата техника, която ще бъде необходима за тяхната дейност. „Въобще във водолазния спорт и във водолазното дело се работи с много скъпа техника и при спасяването някой трябва да финансира закупуването на такава техника, организирането на специализирани центрове”, подчерта Кръстев. Такива специализирани центрове, освен с обичайната водолазна техника, трябва да разполагат и с компресори и барокамера като средство за лечение на кесонната болест.

Copy / paste:

http://focus-news.bg/?id=n1359302

http://focus-news.bg/?id=n1359339

Вчера във Фестивалния и конгресен център във Варна се проведе конференция по проблемите на водното спасяване. В нея участваха председателят на БЧК Христо Григоров, главният секретар на БЧК доц. Красимир Гигов, председателят на националната комисия по водно спасяване към БЧК доц. Стоян Андонов, директорът на дирекция водно спасителна дейност към БЧК Теодора Томова, специалисти от Водно-спасителната служба във Варна и региона.

Впечатление направи позицията на председателя на БЧК Христо Григоров. Той заяви:

„Тази година, благодарение на натрупаните през годините проблеми, ситуацията със спасяването по нашето Черноморие ще бъде още по-тежка”. Няма достатъчно спасители, а там където има, често пъти не се използват по предназначение. Това до голяма степен излага на опасност живота и здравето на българските и чуждестранни курортисти, информира той. „Не трябва да допуснем войната по пътищата да се превърне във война във водата и да има жертви”, категоричен бе Христо Григоров. БЧК подготвя достатъчно водни спасители, но голяма част от тях след като придобият дипломи отиват да работят в чужбина, защото там заплащането е много по-високо. „Трябва да направим всичко възможно в нормативен аспект да изравним сертификатите на българските спасители с тези на спасителите от Европейския съюз”, допълни Григоров. Той подчерта, че има хора от чужбина, които искат да работят като водни спасители в България, като комбинират почивката си с работата.

Към момента проблемите на водното спасяване в страната са достигнали своята критична точка и решението на тези проблеми трябва да бъде намерено възможно най-скоро, защото ситуацията е действително много тежка, каза Григоров. Той бе категоричен, че не може плажните ивици да работят без необходимите за това сертификати и концесионерът да има правото да преотдава плажните ивици, и когато ги преотдаде, да идват хора, които да не се интересуват от нищо друго, освен от печалбата. „Не може спасителят да раздава чай и сладоледи, и така нататък”, допълни председателят на БЧК.

Христо Григоров заяви, че Червеният кръст прави това, което трябва – а именно да обучава хора, които да изпълняват съвестно своите задължения.

Липсата на спасители може да бъде обяснена и с това, че голяма част от подалите документи за спасители не издържат изпитите, поради слаба плувна подготовка.

Да се върне задължителното плуване в училищата, предложи председателят на БЧК. В момента десетки басейни, които могат да се използват, са затрупани в боклуци. Григоров заяви, че не разбира логиката плуването да бъде извадено от училищната програма, като разказа, че когато е бил ученик – преди повече от 40 години, той, заедно с неговите съученици, са ходили задължително на плуване. „Имаме идея да излезем с предложение към държавата да се върне отново задължителното плуване в училищата”, коментира още Григоров.

По негови думи днешните деца стават все по дебели и дебели, защото първо са в училище, а после сядат на компютрите и родителите не могат да направят нищо, защото по цял ден са заети. Христо Григоров подчерта, че десетки басейни стоят неизползвани или се дават под наем на различни фирми, които после искат пари от децата, за да ползват съоръженията. Именно заради това БЧК изрази категоричното мнение, че трябва да има график, според който децата ще могат да използват басейните в определени часове. Според председателя на БЧК, ако тази тревожна тенденция във водното спасяване се запази, то ще има много хора загубени, като уточни, че самата система на водното спасяване в страната в момента е разбита. Основната причина за това е неспазването на държавните постановления.

На конференцията за първи път беше поставен въпросът за подводното спасяване.

„За водното спасяване ние всички сме на „ти” с материала, докато за подводното спасяване – там действително е много трудно”, заяви председателят на БЧК – Варна, Илко Раев. През 1963 г. в курортен комплекс „Златни пясъци” е открита първата леководолазна станция, която е потопила първите чужденци под вода. В днешни дни обаче ситуацията е много по-различна. Сега по Черноморието има близо 30 подводни школи или училища, които правят по около 7000–8000 спускания годишно.

Раев коментира, че ако нещо се случи по време на тези спускания няма система, по която може да се организира спасяването на тези хора. Той даде за пример, че през изминалите години е имало такива инциденти преди всичко по Южното Черноморие и докато хората са били докарани във Варна, за да бъдат поставени в барокамери, то вече е било много късно и те са умирали. Този въпрос трябва да се разисква още много, защото не може държава с морски туризъм, който тепърва ще се развива, да няма координация по този въпрос, като освен това делът на водните спускания определено ще се увеличава много. Освен всичко това Илко Раев заяви, че за да работи качествено водното и подводното спасяване са необходими и редица други неща като радио и компютърна връзка. Задължително е присъствието и на лекари както за първична доболнична помощ, така и лекари, специализирали морска медицина.

„Ако ние извършваме добре нашата координация и контрол по морска и спасителна дейност, то нашият туризъм ще е сигурен и хората, които ще идват тук ще знаят, че България предлага качествен туризъм, а той е преди всичко национален доход за страната”, допълни Раев.

Източник:

Агенция „Фокус“

Днес излезе информация относно подготовката на водни спасители в Бургас.

Пред репортер на радио „Фокус”, Величко Бегов, специалист по водно спасяване към областния съвет на БЧК-Бургас съобщи, че на 10 март ще се проведе изпит за водни спасители. Ще бъдат проверени възможностите на 33-ма млади кандидати, две от които са момичета.

Над 1000 души са обучените спасители през 2009 година от всички областни съвети на БЧК в страната, обясни Бегов.

Според него между 700 и 800 спасители са необходими, за да покрият нуждите за лятото в област Бургас. Обучените до този момент спасители са достатъчни и няма да има дефицит на кадри през лятото. Той допълни още, че част от обучените спасители се насочват към работа в чужбина или към други професии. Причина за това е ниското заплащане.

По Черноморието работят и кадри от други градове, каза Бегов. Той беше категоричен, че е необходимо работодателите да създават по-добри условия за спасителите, за да останат те да работят у нас.

Няколко часа по късно обаче, д-р Андрей Найденов – председател на Асоциацията по водно спасяване в черноморския град, заяви пред същото радио, че проблемът със спасителите е много сериозен, защото повечето от тях се ориентират и бягат навън за по–големи заплати.

Според него, в момента по нашите курорти един спасител взема символична заплата, а не би следвало да работи за по – малко от 600 лева заради спецификата и трудноста на работата. Навън, зад граница за същата работа нашите спасители взимали не по–малко от 2000 лева.
„За да бъдеш воден спасител по черноморското крайбрежие се изисква изключително голяма отговорност и опит. Търсим хора, които са овладяни от чувство на отговорност към водното спасяване”, заяви д-р Найденов. Към момента обаче повечето от младежите, които се записвали на курсове за водни спасители го правели с една – единствена цел – да вземат документ за изкаран курс и да заминат на работа в чужбина.

Ползвани източници:

http://www.focus-radio.net/?action=news&id=367582

http://www.focus-radio.net/?action=news&id=367604

http://radio-focus.net/?action=news&id=367752

През месец март във Варна ще се проведе еднодневна практическа конференция на тема надводно и подводно спасяване. На нея ще присъстват около 120 специалисти. Подводната дейност ще бъде разгледана  като тема на конференцията.

Според Илия Раев, председател на БЧК – Варна, туризмът под водата се е увеличил, което налага предприемането на спешни мерки.

В някои страни на всеки 50 – 100 метра плажна ивица има пункт, в които човек може да се запише, да получи сертификат и да влезе под вода. Развитието на подводния туризъм води със себе много нещастни случаи.
През минлата година е починал човек, докато бъде транспортиран от Бургас до Варна в специална камера. За справяне с проблема е нужно да бъде направен разчет на барокамерите по Черноморието, както и да се уеднаквят условията около експлоатацията им и получаването на първият сигнал за подводен инцидент.

По информация на: Darik News Варна

Използван източник за снимката:

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=486956

Учебната дисциплина “Водни спортове” е избираема и е предназначена за обучение на студентите магистри от специалността “Педагогика на обучението по физическо възпитание”. Целта е обучаващите се да задълбочат  теоретичните знания и усъвършенстват практическите си умения в плуването, спортовете на вода и водното спасяване.

Изтегли от линка от долу:

vodni

Далян северно от Созопол. Снимка: Александър Иванов

Далян (от турски dalyan), е стационарно крайбрежно съоръжение за улов на пасажна риба. Представлява мрежи, разположени вертикално във водата, перпендикулярно на брега. Състои се от  палузи (колове), стабилизирани в долната си част с камъни към дъното, а в горната – с проволка помежду си. На палузите се закрепят мрежите – права преградна мрежа, която отклонява пасажа, и затворена, в която се събира рибата.

Далян не се поставя навсякъде. Той трябва хем да е отворен за пасажите риба, които да влязат вътре, хем да е защитен предимно от източните ветрове. Отчитат се и теченията, и релефа на дъното. Обикновено далянът се прави в залив, тъй като и лек полъх на вятъра създава течения, които пречат рибата да влезе в мрежите.

С разширяването на морския туризъм даляните влизат в конфликт с интересите му. Те привличат някои туристи от плажа да плуват към тях или до тях, което само по себе си е предпоставка за инцидент. Водно течение също може да отнесе невнимателен плувец в мрежите и да доведе до удавяне.

На крайбрежните ивици, където има плажуващи хора (плажовете), даляните застрашават живота и здравето на хората.

Не са малко и случаите на инциденнти с джетове или моторни лодки. Високите скорости, развивани от тях, са предпоставка за сериозни наранявания или смърт, което периодично се случва.

Тъй като съгласно Закона за рибарството и аквакултурите, даляните са промишлени съоръжения, държавна собственост и се отдават на концесия, то държавата трябва да регулира проблема, като през летния туристически сезон разпореди премахването им от плажните ивици.

От своя страна водноспасителните служби по плажовете трябва да водят наблюдение на намиращите се в близост даляни и да реагират според обстоятелствата.

Ползвани източници:

http://more.info.bg/article.asp?articleID=272798

http://more.info.bg/addComment.asp?articleID=437547

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%28%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%29

Инструкция за ползване на водните колела

1. Гражданите желаещи да ползват водно колело са задължени да облекат спасителни ризи.

2. Водните колела се движат в акваторията заключена между близко стоящите и далечно стоящите плаващи знаци.

3. Влизането на водни колела в морето, както и тяхното излизане, става само през коридора.

4. Клатенето на водните колела във водата (моретo) е забранено.

5. Прехвърлянето в морето на граждани от едно водно колело на друго е забранено.

6. Скачането от водните колела във водата (морето) е забранено.

7. Движението на водни колела в зоната за къпане на гражданите е забранено.

8. Преминаването с водни колела зад далечно стоящите плаващи знаци е забранено.

9. Нарушителите на инструкцията ще бъдат санкционирани.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/

Водните колела могат да бъдат направени от различни материали, но най-разпространени са тези от пластмаса или стъклопласт. Те трябва да имат правилно разположен център на тежестта и да бъдат устойчиви на преобръщане. Трябва да са снабдени също с парапети (леери), които предпазват от падане във водата. Производителят указва на специална табелка, разположена на видимо място, максимално допустимия брой хора на борда на съоръжението.
Водните колела се движат в района на действие на спасителните постове и станции. Скачането от тях във водата е забранено. Напоследък обаче, се появиха водни колела върху които има монтирани водни пързалки и трамплини. Използването на последните е много опасно, поради възможността да възникне воден инцидент. С оглед на големия риск за живота и здравето на гражданите е необходимо такива да не бъдат допускани до експлоатация или в краен случай над тях да бъде упражняван непрестанен зрителен контрол от лодка намираща се в непосредствена близост.
Отговорникът за водните колела трябва да умее да плува и да владее начините за извличане, и оказване на долекарска помощ на пострадал във водата. Той е лицето, което се занимава с всичко свързано с водните колела. Преди началото на работния ден той ги преглежда, за да прецени тяхната изправност. При забелязване на повреда спира съответното водно колело от движение до нейното отстраняване. Отговорникът провежда инструктаж за ползването на водните колела, на гражданите, желаещи да ги наемат. Той не допуска качването на деца без придружител, както и качването на повече от 4 човека на едно съоръжение и следи през цялото време движението на водните колела в акваторията, определена за това. При забелязване на неспазване на инструкцията от страна на гражданите и опасност за възникване на воден инцидент, отговорникът е задължен да вземе съответните мерки. При възникване на инцидент с водните колела той веднага уведомява най-близкия спасителен пост и оказва всякакво съдействие на спасителите. След приключване на работния ден отговорникът за водните колела ги изважда на брега, изтегля ги назад в дълбочина на бреговата ивица извън евентуалния обсег на внезапно възникнала приливна вълна и ги заключва с верига или стоманена проволка.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/