Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Агенция „Фокус“

Благоевград. 38 души са обучени за водни спасители от началото на годината в област Благоевград. За Радио “Фокус“ – Пирин Боряна Стоймирова, специалист „водно спасяване“ към БЧК посочи, че 29 от тях са преминали курс за спасител на басейн и водни паркове, а едва 9 за открити водни площи и море. Според Стоймирова причината за малкия брой обучени спасители е липсата на база, тъй като дълго време закритият плувен басейн в Благоевград, който е единствено място, на което може да се провеждат обучения, е бил затворен. Най-често желание да станат спасители са момчета и момичета, посещавали клубовете по плуване от Благоевград, Сандански и с. Баня, като най-често те охраняват басейните в хотелите в Банско. Според Стоймирова интересът към професията „воден спасител“ се е засилил през последните години. По думите й все повече млади хора от Югозапада изявяват желание да я практикуват.
С всяка изминала година обучаваме все повече водни спасители, но заверените талони за практикуване на професията остават едни и същи. По думите на експерта това означава само едно – голяма част от водните спасители в Пиринско не се реализират. Според нея голяма част от хората изкарват курс за воден спасител, за да работят в България, но в крайна сметка напускат страната и отиват да работят в страни от ЕС. „Заплащането е една от причините за това явление, а другата е, че това е професия, която иска пълна ангажираност. Човек над определена възраст със семейство и ангажименти може да отдели един сезон, за да я практикува”, каза Стоймирова и посочи, че водни спасители са предимно млади хора. Тя не пожела да каже дали в област Благоевград има водни площи, които не се охраняват от спасители, но посочи, че в комисиите по водно спасяване, които трябва да бъдат сформирани всяка година, трябва да има задължително член на БЧК. До момента обаче такъв не е потърсен за участие. „От 2008 г. до момента не съм била призовавана да участвам в подобна комисия. Така че функцията на БЧК в случая е пожелателна, тъй като не може да заставим собственика на нито един басейн да наеме спасител”, категорична бе Стоймирова.
Йорданка Бакалска

Дарик

Помпата за пречистване на вода в басейна в КК „Златни пясъци“, в който 13-годишно германче се удави, защото бе засмукано от съоръжението, изобщо не е трябвало да работи, каза Лаврентий Силов, специалист по водно спасяване към областния съвет на БЧК-Варна. Той допълни, че пускането на такива помпи, докато има хора в басейните, е напълно недопустимо. Специалистът каза още, че заради високото налягане може да бъде засмукан дори и възрастен човек.

Проблемът с пречиствателните помпи, които съществуват основно в старите басейни, би могъл да се разреши чрез отводнителни шахти, чрез които значително се намалява създаваното налягане, посочи Силов. На такава практика е станал свидетел председателят на водноспасително дружество Станислав Цветков, докато е практикувал в САЩ. Той разказа за подобен инцидент, след който всички басейни с помпи са били затворени и са направени реконструкции. При новите басейни нещата са разрешени чрез преливници, каза Силов.

13-годишното момче се удави в басейн на хотел „Берлин“ в КК „Златни пясъци“ на 11 юли. То бе засмукано от тръбите за пречистване на водата. Това е първият случай с фатален край в басейн в областта от 7 години насам, каза Силов. Преди две години при подобен инцидент намира смъртта си в Разград 13-годишната Ива Христова.

Специалистът по водно спасяване заяви, че едва 1/3 от 220-230 басейна са сертифицирани. Част от останалите са подали молби за разрешение за работа. Сред тях е и злополучният басейн. Председателят на областния съвет на БЧК-Варна Илия Раев уточни, че и тази година работата на междуведомствената комисия, която дава разрешения за работа на водните съоръжения, е закъсняла и е започнала чак на 5 юни. Той посочи, че повечето басейни функционират още от май месец и за по-голяма ефективност проверките трябва да започват най-късно през април.

Към момента са разкрити 22 плажа в областта и 85 басейна. Около 20 са и неохраняемите плажове. БЧК няма контролни функции, а по-скоро превантивни и точно по тази причина катер ще следи плажната ивица и разположението на спасителните постове, за да сигнализира за нередности. Проблем се оказва, че дори и да има такава информация институциите си прехвърлят отговорност и няма кой да осъществява контрол след даване на разрешителни, каза още Раев.

Лаврентий Силов посочи, че като цяло тази година има повече спасители, но техният брой все още е недостатъчен. Той допълни, че един от основните проблеми е, че повечето, които работят по плажовете са над 50 години. Причината по-младите да не поемат такъв пост е, че обучението, през която преминават е на две нива и още първото им дава възможност да работят на басейн, където заплащането е по-високо и работата е по-спокойна, каза Силов.

Според изискванията спасителен пост трябва да има на всеки 100 метра, а спасителна лодка на всеки 400 метра. Специалистите са единодушни, че при разкриването на плажовете повечето от изискванията са спазени, но само дни след това могат да се забележат нередности. Според Раев, един от начините за регламентирането на контрола е като се промени наредбата, която действа от 1996 година.

Имаме удоволствието да Ви информираме, че Български Червен кръст – Варна ще проведе ДЕКАДА НА ВОДНОТО СПАСЯВАНЕ от 18 до 30 юли тази година.
Целта на инициативата е да се популяризира водноспасителната дейност сред обществеността, както и в разгара на летния сезон още веднъж да обърнем внимание на опасностите, които крие водната среда и как да се предпазваме от тях.
По време на ДЕКАДАТА НА ВОДНОТО СПАСЯВАНЕ гражданите и гостите на Варна и на Варненските почивни комплекси ще имат възможност да наблюдават демонстрации по водно спасяване.
По случай декадата БЧК – Варна организира пресконференция на 18 юли 2011 година понеделник от 10:00 часа в зала Пресцентър на ФКЦ – Варна.
Програмата на декадата е както следва:
Понеделник – 18 юли 2011
10:00 часа Пресконференция – Фестивален и конгресен център, зала Пресцентър.
Вторник – 19 юли 2011.
11:00 часа: – Демонстрация спасяване на море – к.к. Златни пясъци.
Сряда – 20 юли 2011.
11:00 часа – Демонстрация спасяване на море – Градски плаж, Варна.
Четвъртък – 21 юли 2011
11:00 часа – Демонстрация по спасяване на море – плаж буни, Варна.
Петък – 22 юли 2011
09:00 -13:00 часа – Научно-практическа конференция – Фестивален и конгресен център – Варна, зала Пресцентър.
09:00 -13:00 часа Фотоизложба „ВСС – Варна”.
Събота – 23 юли 2011
10:00 часа – Демонстрация спасяване на басейн – Рубин
11:00 часа – Демонстрация спасяване на море – Свети Константин и Елена – Голям плаж и Слънчев ден.
Неделя – 24 юли 2011
11:00 часа – Демонстрация спасяване на море – плаж Аспарухово.
Петък 29 юли 2011
17:30 Градско първенство по Водно спасяване – Градски плаж, Варна.
Събота – 30 юли 2011
13:00 часа – Заключителна пресконференция – Фестивален и конгресен център, зала Пресцентър.

За допълнителна информация можете да се обръщате към г-н Силов, специалист “Водно спасяване” на тел. 052/614 499

Focus Press

Ограничен достъп до плажовете, по-малко спасители, липса на медицинско обслужване, по-малка от законовата свободна зона, проблеми с обезопасяването на водните площи. Това са най-съществените нарушения, които комисии към регионалното министерство са открили при внезапни проверки по крайбрежните ивици през тази година.

Те са осъществени през втората половина на юни и началото на юли и са обхванали 86 плажа с договори за концесия или наем, съобщи зам. министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева, цитирана от БТА. През тази година нарушения са по-малко от миналата като общо откритите нередности са 179.

Според данните от проверките има два плажа със затруднен свободен достъп. Това са „Русалка“, където същият проблем съществуваше и през миналата година, както и „Ривиера“, където пък имало ограда откъм курорта Златни пясъци. На нарушителите са съставени актове и предстои да получат и наказателни постановления.

 Според данните на регионалното министерство е имало три плажа без спасители- „Бяла-централен 1″, „Бяла централен 4″ и „Созопол-запад“. Други 12 пък са нямали медицинско обслужване като по-големите от тях са „Созопол-запад“, „Смокините-юг“, къмпинг „Веселие“ и др.

 На 13 плажа е имало поставени незаконно поставени преместваеми обекти, казаха още от ведомството. Най-фрапантните случаи са на ивиците“Слънчев бряг – север“, „Созопол – Харманите“, „Мобидик“, „Кранево – север“ и „Кабакум – север“.

 От изказването на Захариева става ясно, че плажовете с най-много нарушения през лято ’2010- „Албена“ и „Златни пясъци“ сега са изрядни. Освен тях в добро състояние и без нарушения са били и централния плаж в Слънчев бряг, „Олимпийски надежди“ в Равда, „Силистар“, „Дюни“, „Елените“, „Китен юг“ и др., казаха още от министерството.

Още по темата:

http://news.ibox.bg/news/id_1231896224

Радио „Фокус“ – Бургас

Бургас. Нерешен остава проблема с посещаването на организирани групи от деца на плажовете по Бургаското крайбрежие. Това коментира за Радио „Фокус” – Бургас д-р Андрей Найденов, председател на Асоциацията по водно спасяване и Комисията по водно спасяване към Община Бургас. „Създаде се една неприятна конфронтация между концесионерите и тези хора, които водят групите, тъй като те смятат, че след като има плаж могат спокойно да си ползват и всеки да си прави , каквото си иска, а не е така. За това има необходимата Наредба и инструкция организирани групи от деца трябва да бъдат задължително обезпечавани от хората, които ги водят. Те влизат във връзка с концесионера и той им определя място, съобразено с изискванията по отношение на течения, дънни ями и т.н. Те определят мястото, заграждат го и хората трябва да си водят определения брой спасители, според броя на децата, както и медицинско осигуряване”, обясни д-р Найденов. Концесионерите поставят въпроса за групи от 15 -20 деца и те не могат да поемат ангажимент. Спасителите охраняват 100-метровата зона. За този проблем е уведомен областният управител на Бургас Константин Гребенаров.
Виолета Димова

Радио „Фокус“

По 30-километровата ивица на територията на област Бургас около 40 плажа остават неохраняеми. Това каза д-р Андрей Найденов, председател на Асоциацията по водно спасяване и Комисията по водно спасяване към Община Бургас. Северният и централен плажове на Бургас са вече обезопасени.

Северният плаж има 15 спасителни поста с 30 спасители с медицински-реанимационен пункт, линейка. Централният плаж е с пет спасителни поста с медицинско осигуряване. Остават нерешени проблемите по отношение на плажовете, които остават без стопани, посочи той. Те попадат в графата за минимално обезопасяване и там трябва да се поставят табели, ясно четливи на три езика „Зоната е неохраняема. Къпането забранено“.

В това отношение Комисията направи необходимото, поръчани са табели и до края на седмицата ще бъдат поставени, посочи той. От другата седмица текат проверките на откритите водни басейни. По отношение на язовирите тези проверки са завършени. Констатирани са нередности във връзка с това, че не са поставени необходимите табели с обозначение като предупредителен знак, че басейнът е неохраняем и къпането е забранено. Това са 15 язовира на територията на общината, посочи Найденов. „През 2008 година поставихме, както и на територията на тези девет плажа и на откритите водни басейни, но табелите бяха откраднати“, допълни той. От другата седмица започват проверките по отношение на басейните.

Фокус

Бургас. „Проверяват за спасители басейн на Доган” е водещото заглавие на регионалното издание „Твоят ден”.

Общинската комисия по водно спасяване тръгва на проверка по вилите в парк „Росенец” . Проверен е за спасители басейна в резиденцията на „Минстрой холдинг» по известна като сарая на Доган.

Председателят на комисията Андрей Найденов е съобщил, че там няма водни градове нито вишки, а хората са се къпели в басейна. Не е съставен акт тъй като целта на проверката е бил плажът на „Росенец”. От другата седмица ще бъде направена проверка на басейните. Актът басейн без спасител е 1000 лева.

Агенция „Фокус“

До месец ще стане ясно дали централният плаж в Балчик ще бъде стопанисван през лятото. Единственият по-голям плаж в Белия град е без медицинско обслужване и водно спасяване, въпреки че юни вече си отива. От Община Балчик заявяват, че нямат правомощия да осигурят нормални условия за туристите, избрали централния плаж. Въпреки това всяка сутрин служители на общинското предприятие „БКС” почистват по-едрите отпадъци по плажната ивица.

Имало остър недостиг на спасители за плажовете. Търсели кадри във Варна, за курорта Камчия. В Бяла имало само 1 спасителен пост за общо 7 плажа. Без всякаква обезопасеност оставали масово посещаваните пясъчни ивици „Фичоза“, „Ветеран“, „Паша дере“ и др. Дефицит на спасители имало също за курортите Златни пясъци, Свети Константин, за Кабакум, както и за градския плаж във Варна.

В Бургас ситуацията е още по-фрапантна. 37 неохраняеми плажа. По южното Черноморие е трагично. Опасни плажове остават неохраняеми.

А охраняемите плажове? Как се охраняват те? Търсели под дърво и камък спасители за плажовете. И как ги търсят? Със заплати 600 – 700 лева? С посреднически фирми, предлагащи заплати 400 – 500 лева, експлоатиращи спасителите като роби?

И понеже няма спасители, тези които се хванат на работа са принудени да покриват по-голям периметър, да работят без обедна почивка, с оборудване не според нормативната уредба, а според разбиранията на концесионера или управителя на плажа, който до вчера е бил примерно, кебапчия и разбира от водно спасяване толкова, колкото аз от самолети.

Нямало млади спасители. Млади хора почти не се хващали за тази работа. Средната възраст на наетите надхвърляла 50 години. Ами как няма да е такава ситуацията? Младите не могат да оцелеят в тези условия. Разбира се, че ще предпочитат да работят по басейни.

С тази политика срещу водното спасяване и спасителите, провеждана и от страна на държавата и от концесионерите на плажове, не е далеч времето, когато ще се изчезнат и тези спасители, които сега по една или друга причина, в тези условия са по спасителните постове.

Да пази господ туристите през този летен сезон, защото реалността е…

Георги Димитров

Почетният гражданин на Кресна и абсолютен световен шампион по водно спасяване Емилия Даскарева, която е била масажистка на Кадафи и сега живее в Сандански, с пищен купон отбеляза 50-годишния си юбилей с приятели и близки в заведение в курортния град. Шампионката блесна в красив тоалет в сребристо-син цвят, който се съчетаваше отлично със сините й очи и русата коса.

Емилия със съпруга си Георги

Прочети цялата статия:

Вестник „Струма“ – Хайлайф – Санданчанка, шампион по водно спасяване, 4 г. всеки ден правила масажи на Кадафи.