Агенция „Фокус”
Стоян Андонов, председател на Националната комисия по водно спасяване към Българския червен кръст и член на Управителния съвет на организацията в интервю за Агенция „Фокус”.
Фокус: Г-н Андонов, разкажете повече за турнира по водно спасяване, който се проведе в Приморско.
Стоян Андонов: Изключително съм доволен, че един концесионер е така обърнат към тази благородна дейност, каквато е водното спасяване. Изключително съм впечатлен от организацията, от усилията, които домакините положиха в тези тежки атмосферни условия – да се проведе едно хубаво състезание, да осигурят настаняване, награден фонд на състезателите. Силно се надявам това да прерасне от регионален в един национален турнир, който надявам се, ние да можем да подкрепим и да стане наистина едно добро дело.
Фокус: Как премина турнирът. Морето точно в този ден беше доста бурно.
Стоян Андонов: Затова казах, че в този турнир всички са победители, защото всички, които стартираха, завършиха. Това показва, че българските спасители имат една много добра подготовка – и физическа, и техническа. Едната от дисциплините по трудност се равнява на една от най-тежките дисциплини в програмата на световните първенства по водно спасяване и един нетрениран атлет много трудно би могъл да се справи с нея. Това е 1 км бягане и 1 км плуване, а самото бягане по пясъка и после плуване е едно много трудно изпитание.
Фокус: Кои са качествата, които трябва да притежава един спасител?
Стоян Андонов: Първото качество – това е любов към морето, любов към хората и оттам другите качества могат да се изградят – това са физически качества, технически умения и с течение на времето с опит.
Фокус: Колко участници се включиха в турнира?
Стоян Андонов: Участваха 8 пълни отбори и 36 участници, като имаше четирима индивидуални участници, както и един чуждестранен състезател от Италия.
Фокус: Какви са целите на турнира?
Стоян Андонов: Искаме да покажем, че българките водни спасители са едни от най-добре подготвените в света и това е така наистина, което се вижда от постиженията, които те показаха на състезанието. Другото, което целим, е чрез спорта да пропагандираме професията воден спасител. България е четири пъти отборен световен шампион по водно спасяване, имаме шест абсолютни световни шампиони през годините. Изключително се радвам, че организаторите на турнира възраждат една изключително добра традиция, която ние подкрепяме с две ръце.
Фокус: Сертификатът за спасители на БЧК важи в много страни в чужбина. Какви други успехи имат българските спасители?
Стоян Андонов: Бих желал българските спасители да демонстрират успехите повече в България и да създадем условия тези момчета с удоволствие да работят, да се състезават, защото водното спасяване не е само професия, тя е хоби. Затова бих се радвал, ако тези момчета, които отиват в чужбина, успеем да ги върнем по нашите плажове. Наистина дипломата за воден спасител, особено на открити водни площи, море е лицензирана от Международната федерация по водно спасяване и важи за цял свят, във всички страни-членки на федерацията.
Фокус: Тревожна ли е тенденцията българските спасители да отиват да работят в чужбина?
Стоян Андонов: Тревожна е тенденцията младежите на България да отиват да работят в чужбина. Спасителите са една част от тях. Надявам се постепенно тези младежи, които отиват да берат ягоди, да копаят градини, маслини и т.н., да останат в родината си и да могат тук да намерят своето поприще.
Фокус: Много често къпещите се не спазват указанията, които им дават спасителите. Трябва ли на спасителите да се гледа като на водни полицаи, каквото мнение изказа директорът на Водноспасителната служба при БЧК, Теодора Томова?
Стоян Андонов: Работата на спасителите не може да бъде полицейска, трябва да има оторизиран орган, най-добре с този проблем може да се справи полицията. Тогава, когато спасителят има затруднения в общуването с посетителите на плажа, да има една туристическа или плажна полиция, каквато има в много страни с развит морски туризъм, която да може да се справя с такива инциденти.
Фокус: Обсъждали ли сте тази идея с МВР?
Стоян Андонов: Обсъждали сме я. Имаме едно писмо, което сме депозирали от името на БЧК с предложение да се засили ролята на полицията. Разбирате, че на този етап капацитетът не достига, те са доста ангажирани с други проблеми, но силно се надяваме и доколкото познавам Закона за МВР, те трябва и сега при сигнал от страна на концесионери, на спасители да реагират. Постепенно, с навлизането на държавата ни в едни европейски релси, този проблем сигурно ще бъде уреден.
Фокус: Често ли се случва плажуващите да не спазват указанията на спасителя?
Стоян Андонов: До голяма степен зависи от организацията на работа на самата спасителна служба. Ето – в момента има червен флаг, аз не забелязвам къпещи се във водата. Това означава, че те извършват една добра превантивна работа и успяват да убедят посетителите на плажа, че за техния живот е опасно да влизат навътре. Разбира се, правят се малки компромиси – да се пуснат на плитко. Това го прави всяка една спасителна служба, защото тези хора са дошли тук заради морето. Струва ми се, че тук, на Приморско – север организацията на работа е на едно добро ниво. Виждам добре подготвени спасители.
Фокус: Кои са най-честите причини за водния травматизъм?
Стоян Андонов: Колкото и да звучи банално, те са същите, като при транспортния травматизъм – непознаване на опасностите при къпане и плуване, неумението да се помогне на човек, изпаднал в опасна ситуация и неумението да се окаже долекарска помощ, говорим за случайни хора на плажа. Ако погледнем под различни аспекти, всичко опира до тези три неща.
Фокус: Кои са най-простите правила, които трябва да спазват плажуващите?
Стоян Андонов: Най-простото правило е: Спазвайте указанията на водните спасители, те знаят какво правят, добре са обучени и се грижат за живота на хората.
Фокус: Преди време излезе наредба, според която трябва да се направят специални коридори в морето, в които да се движат всякакви джетове, лодки, водни колела, като по този начин да не притесняват къпещите се. Изпълнява ли се тази наредба, какви са резултатите от нея?
Стоян Андонов: Тя е влязла в сила и особено при проверките на концесионерите на плажове, една от насоките на проверката е именно наличието на тези коридори – дали са устроени по правилата и дали се спазват правилата при използването на джетове и други развлекателни съдове. В спазването на наредбите в България винаги има още какво да се желае, но моето впечатление е, че концесионерите, хората, които работят с по-дългосрочна перспектива, са тези, които спазват наредбите. Може би на по-малките плажове, където са наематели или няма собственици, а знаете, че собственик на всички плажове е държавата, там проблемът е по-сериозен. Проблемът е там, където няма ползвател на плажа, няма спасители, няма почистване, няма медицинско обслужване, плажът е на волята на Бога.
Фокус: Смятате ли, че тази мярка за специалните коридори ще предотврати инциденти?
Стоян Андонов: Разбира се. Спомням си преди 15 години, че всеки сезон давахме по десетина жертви от лодки и джетове по големите плажове, всеки сезон имаше тежко пострадали. Слава Богу, тази година съм чул за един инцидент, който не е заради неспазване на излизането от коридора, но все пак това е екстремен спорт и понякога се случват и такива неща.
Фокус: Наскоро се коментираше създаването на наредба, която да регламентира незаконните полети край Черноморието – с балони, делтапланери.
Стоян Андонов: Не мога да коментирам, тъй като не съм специалист по авиация. Това е интересна атракция, но не мога да коментирам доколко е безопасна в това отношение.
Фокус: Случвали ли са се инциденти с подобни атракциони?
Стоян Андонов: Аз знам за един инцидент с делтапланер без жертви в района на Несебър. Считаме го за авария.
Всяка година концесионерите на морски плажове плащат концесионна вноска. 50% от тази вноска по правило се отчислява за общините, на чиято територия се намират плажовете. Няма законово основание обаче общините при планирането на техния бюджет да могат да насочат тези средства към обезопасяване на тези плажове, на които няма концесионер. Това би било една добра законодателна инициатива. Може би морските общини не са толкова бедни и ако те имат тази възможност, ще го направят. Половината от тази вноска така или иначе влиза в общините и тя не е никак малка – няколко милиона всяка година.
Фокус: Тези средства трябва да се използват за обезопасяване на плажовете?
Стоян Андонов: Разбира се, но няма механизъм, който да насочи тези пари в русло. Обикновено с тях се запушват дупки по пътищата и други общински нужди.
Фокус: Към момента отделя ли се някакъв процент от тази вноска за плажовете?
Стоян Андонов: Нищо не се отделя. Отделят се 50% от 8 млн. лв. на година, които внасят концесионерите към държавата. 4 млн. се отделят и отиват към общините, говоря за данни от миналата или от по-миналата година, но от тези 4 млн. нищо не се влага за реално обезопасяване на плажовете, не защото общините не искат, те нямат законовото право да насочат тези средства. Това може би трябва да се уреди със Закона за бюджета, аз не съм финансист и не мога да коментирам точно как.
Искам да благодаря на концесионера на плажа в Приморско Гошо Георгиев за това, че те правят това състезание, че то е вече традиционно и от този момент нататък в мое лице имат един голям поддръжник.
Фокус: Има ли индикации турнирът да се придобие национален мащаб?
Стоян Андонов: Силно се надяваме поне догодина да придобие мащаб на състезание между спасители от морски плажове и защо не и международно състезание за страните от черноморския или средиземноморския регион.
Аделина Георгиева