Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Новинар

Българи и чужденци пренебрегват правилата, а така стават инцидентите

Борис Захариев / Фото: Aни Петрова

Борис Захариев е експерт във Водно-спасителната служба към БЧК. Завършил е Националната спортна академия с профил плуване. Работил е като спасител на басейн, във водни паркове и по морето. Бивш състезател е по плуване и водно спасяване. Участвал е в европейски и световни първенства по водно спасяване. Преподавал е плуване в спортно училище. В момента е временно изпълняващ длъжността треньор по водно спасяване към БЧК.

- Г-н Захариев, колко са удавените хора през тази година?
- До момента имаме 44 удавени. От тях 11 са на морето, 2 от случаите са в басейн, останалите са във вътршността на страната – в язовири, реки и микроязовири. Там няма как да има спасители, защото площта е голяма, а и повечето язовири не са с добро качество на водата. Тези места са забранени за плуване.

- На какви критерии трябва да отговаря човек, който e решил да става спасител?
- В момента курсовете са разделени на два вида – за бесейни и водни паркове, както и за водни площи и море. За всяко едно от тези нива курсът започва с приемен изпит. Покриват се и нормативи за 50 м свободен стил. Те трябва да се изплуват за 1 минута. Има и 25 м бруст, тук се съблюдава само техниката. Това е важно, защото при хватките за извличане на удавници е много важно да се владее този стил плуване. Важна е техниката на краката, ръцете. След норматива кандидатите се обучават на много други умения. Такива са хватките, както и да работят със спасителните средства и въже.

- Вярно ли е, че повечето спасители предпочитат да работят на басейни, а не на морето?
- Нямаме такава статистика. Басейните не са никак безопасни и не може да се каже, че работата е лека. Въпреки това тенденцията е такава. Басейните и без друго са повече. Заплащането също е по-примамливо.

- Много от спасителите казват, че е много трудно да се видят главите на плуващите на около 200-300 м навътре в морето, а в басейна е доста по-лесно.
- Да, това е така. Но затова пък има зона, която е определена за къпане и плуване и тя не е толкова далеч. Тя е до 2 м дълбочина или до 100 м навътре в морето.

- Колко спасители има по Черноморието?
- Точна статистика нямаме. Единствено можем да кажем колко са обучените от Българския червен кръст. Можем да кажем само за плажовете, които се охраняват чрез БЧК. В момента това са само два плажа – в Албена и Бургас.

- Има ли случаи, в които хора, които не са завършили курсовете, работят като спасители?
- Такъв вариант не знам да има. Тук трябва да се знае, че не е необходимо да си добър плувец, за да си добър спасител. Това е необходимо качество, но не е единственото. Спасителят трябва да е концентриран, да може да наблюдава, да преценява ситуацията и да предотвратява инцидентите. Добрият спасител е точно това – да умее да предотвратява инцидентите.

- Има ли дела срещу спасители, които не са си вършили добре работата?
- Има такива заведени дела, тъй като при всеки фатален инцидент се предприемат разследвания. За осъдени не мога да кажа. Може би има няколко случая през годините. Не трябва да се забравя, че има случаи, когато спасителят може и да си е свършил работата. Разбираемо е при инсулт или инфаркт да не може да се направи много.

- Намаляват ли спасителите с всяка изминала година? Някои се оплакват от малкото пари, които получават.
- Обучените спасители за 2010 г. са 888 човека, а за водни площи и море са 268. Към днешна дата за 2011 г. има обучени съответно 752 за басейни и за море 265. Още сме по средата на годината и виждаме, че за море са обучени толкова, колкото за цялата 2010 г. До края на тази година ще обучим още, защото след летния сезон продължават курсовете.

- Какво заплащане получават?
- За морето около 600-650 лв. плюс осигурени храна и спане. За басейните долу-горе се припокриват нещата, но има места, където им дават и малко повече. Има и спасители, които заминават в чужбина. На доста места се признава преминатият курс. Там разликата в заплащането идва от стандарта на живот. Примерно заплатата в САЩ е по-висока, но когато си плати всички разходи, ще му остане колкото и тук. Там може да вземаш по 8 долара на час на 8-часов работен ден, но трябва да си плащаш спане и храна.

- Какво мислите за инцидента на Златни пясъци, при който загина германското момиченце? Кой трябва да понесе отговорността?
- Аз мога да кажа кои са инстанциите, които проверяват, но що се отнася до това кой трябва да понесе отговорността, не бих могъл да кажа. След като има повтаряемост на инцидентите трябва да се търси изход от положението, за да не се повтаря в бъдеще. Националната агенция за надзор на строителството е органът, който прави проверките. Ведомството трябва да прецени дали този басейн е опасен или безопасен.

- От министерството на регионалното развитие и благоустройството обявиха, че още през април са помолили общините да проверят басейните, но им отговорили, че всичко е наред. Впоследствие видяхме, че не е така. Можем ли да очакваме и други инциденти, подобни на този в Златни пясъци?
- Има общински комисии, които се сформират и те имат задачата да проверят не само басейните, а всички водни обекти. При тези проверки се установява дали има спасител, спасителен пост, оборудване. Има и човек от регионалната инспекция по хигиената, който съблюдава за водата.

- А техническата изправност?
- За техническата изправност не са компетентни. Може би трябва да се потърси представител на институция, който е компетентен, за да отговаря специално за тази част.

- Можем ли да кажем, че има още доста басейни, които са „потенциални убийци” ?
- Не мисля, че трябва да ги наричаме толкова страшно. Трябва да се наблегне на факта, че където има вода, не е безопасно. В случая германското дете може би не е наблюдавано какво прави и затова се е случило това нещастие. Спасителят е бил там и е отреагирал веднага, но работата на родителите в случая, къде е? Нека по-малките да не бъдат оставяни самостоятелно в басейните, а да са под наблюдение. Ако се забележи, че някоя от игрите не е безопасна, да се реагира. В случая трагедията е заради чистото детско любопитство – да види, да пипне и оттам става проблем. Въпреки всичко, не можах да разбера дали е имало защитна решетка или е нямало на басейна.

- Какво мислите за идеята да има плажна полиция, която да предпазва туристи и спасители от хора в неадекватно състояние?
- Идеята е да има сътрудничество от страна на полицията, както е в други държави. Пример за това са САЩ. Там има тясна взаимовръзка между спасители и полиция, каквото е предложението и за нашата страна. Работата няма да е по-различна за полицаите, т. е. ще се въдворява ред и ще се следи да не се нарушават законите. Така ще се избегне саморазправата, а и ще се провокира малко по-голямо уважение към спасителите. На всеки му е ясно, че когато трябва да се разговаря с пияни туристи е много трудно.

- Кога най-често се стига до саморазправа?
- Ясно е, че когато се прави забележка при червен флаг да не се влиза във водата, на никой не му е приятно, че го спират. Ясно е също, че това се прави, за да се спаси животът им.

- Безотговорни ли са туристите по родното Черноморие?
- Безотговорни не знам дали е точната дума, но може да се каже, че не са стигнали на това ниво на култура, при което да уважават спасителите и да знаят какви правила трябва да спазват. Има много българи, както и чужденци, които пренебрегват правилата, а от там стават и инцидентите.

- Резултат от пренебрегване на правилата ли са инцидентите, които станаха с джетове и моторни лодки? Трябва ли и там по-сериозен контрол?
- Абсолютно. За тези моторни лодки и джетове отговарят концесионерите. Тези, които отдават плавателни съдове, задължително трябва да дават спасителни жилетки на хората, за да може при евентуален инцидент да се предотвратят сериозни наранявания.

- Кой трябва да контролира това?
- Отново Министерството на регионалното развитие и благоустройството, комисията, която минава да проверява дали са изпълнени предписанията за плажа. Освен това е редно да се гледа и за коридора за плавателните съдове.

Йордан Йорданов

Агенция „Фокус“

София. От началото на годината на територията на страната са регистрирани 28 удавяния. Това каза пред Радио „Фокус” Иван Георгиев, старши специалист във Водно спасителната служба на БЧК. Той допълни, че по-тревожен е фактът, че шест от тези удавяния са на деца до 17-годишна възраст. По думите на Георгиев, основната причина за удавяния на децата е слабият родителски контрол. Другите основни причини за инцидентите са непознаване на опасностите при плуване, неумението да се излезе от опасните ситуации, възникнали във водата, както и незнанието да се помогне на човек, който се дави. Иван Георгиев подчерта, че плажовете по Черноморието са около 209 на брой, като 100 от тях са отдадени на концесия, а останалите все още не се охраняват. „Като цяло общата бройка за водоеми на територията на страната са над 4000 и за съжаление повечето инциденти стават във вътрешността, а не толкова в охраняемите водни площи. Статистиката от миналата година показва, че 80% от инцидентите стават на неохраняемите водоеми”, каза още Иван Георгиев. Специалистът посъветва гражданите през летните месеци да се къпят във водоемите, които се охраняват от Водно-спасителна служба.

По случай откриването на летния сезон, на 06.06.2011 г. от 17:00 ч., в Бургас традиционно ще се проведе шествието на Водно-спасителната служба към БЧК-Бургас. То ще тръгне от площада пред БСУ по ул.“Александровска“, до община Бургас и в посока Морско казино. В мероприятието, което открива седмицата на водното спасяване, участие ще вземат водни спасители, доброволци на БЧК, специалисти и мажоретния състав и оркестъра на ОУ „Бр.Миладинови“.

Източник: http://news.burgas24.bg//259508.html

Пълна каша настъпи на Северния бургаски плаж, след като в края на март бе прекратена концесията на фирма „Онтайм“ за неплатени концесионни такси. Сега „Какво става?“ се питат областна управа, община, наематели на заведения и признават неофициално, че проблемът е голям.

Най-важният въпрос е как ще се организира водно-спасителната дейност на плажа 20 дни преди началото на летния сезон. Единствено необичайно дъждовното и студено време през май работи в полза на институциите, които са отговорни за организацията на дейностите по плажната ивица.

Цялата статия: Пълна каша на плажа в Бургас.

www.vsekiden.com

Спасителите нямат власт над нарушителите, трябва да има плажна полиция

Г-н Силов, искате създаването на плажна полиция. Ще има ли такава?

Въпросът е поставян от 40-50 години. Решение няма и няма да има скоро. Миналата година Националната комисия по водно спасяване постави официално въпроса пред МВР. И имаме официален отговор – на този етап не може въобще да се мисли за плажна полиция. Казват ни, че при инцидент трябва да се обаждаме и да искаме помощ по нормалния ред. Плажната полиция е нещо, което е абсолютно необходимо и из цял свят се прави. По-рано на всеки плаж у нас имаше милиционер, който отговаряше за случващото се на плажа, координираше се със спасителите и се намесваше на място. Сега обаче няма такова нещо, отрязаха парите.

Защо е толкова необходима плажната полиция?

Спасителите нямат никакви юридически правомощия и сила да се справят с проблемите. Много често се налага да решават казуси, които не са в тяхната компетенция и власт. Затова трябва да има овластен човек, тъй като много често се стига и до побой над спасители. Курортистите не спазват указанията на Водно-спасителната служба, които са задължителни. Като отидат на плаж и казват – аз отговарям за себе си. Не си дават сметка, че са на обществено място, където има задължения – не трябва да се влиза във водата при червен флаг или с помощни средства, защото е опасно. Но това не се спазва.

Колко често се налага да викате полиция по плажовете?

Много често се налага. Много често също спасителите предпочитат да не викат полиция, тъй като полицаите идват след като всичко е свършило. Това са хиляди хора и винаги възникват някакви инциденти.

За какви инциденти по-точно говорим?

Има случаи, в които курортистите не изпълняват указанията на спасителите и влизат в морето, налитат на бой, когато им се направят забележки. А спасителите нямат юридическа власт да спрат един такъв човек.

Правили ли сте сметка, колко полицаи са ви нужни във вашия регион?

Сметка може да се направи, когато има някакво отношение към този проблем за решаване. А такова отношение няма. Лошото е, че в близките години това няма да се реши. Ние имаме и други проблеми. Трябва концесионерите да си назначат необходимия брой спасители и да не ги занимават с несвойствени дейности.

Какви например?

Нашите спасители ги обръщат на всякакви. На басейните поливат цветята, копаят, косят трева. Косиш тревата и наблюдаваш с другото око басейна. На плажовете ги карат да се занимават с друга дейност. Назначават се нетрудоспособни хора. Големите проблеми са на по-малките плажове, с големите се справяме добре, в нашата област те са оборудвани както трябва. Но няма икономически интерес да се охраняват плажовете, а именно те са много посещавани от хората. Слагат една табела „Неохраняван плаж“ и като дойдат чуждите туристи на нашите прекрасни плажове виждат една табела, на която пише “Къпането забранено”.

Как стоят нещата в другите страни?

Навсякъде в нормалните страни има плажна полиция, а водното спасяване е или към полиция, или към пожарна, или към гражданска защита. Това са държавни организации, които имат своите права и там проблеми няма. В САЩ например, спасителите са като сътрудници към полицията и при всяко обаждане пристига полицейска кола и нарушителите си плащат глобите на място. А при нас като се обадим на полицията ни отговарят, че няма свободни коли или идват на другия ден да ни питат какво е станало.

Агенция „Фокус“

Варна. Вече е сформирана комисията, която ще одобрява дейността на басейните за тази година, съобщи за радио „Фокус” – Варна Лаврентий Силов, председател на Водноспасителната служба към БЧК – Варна. Той уточни, че вече е пристигнала заповедта от кмета на Варна Кирил Йорданов и съвсем скоро ще бъде излъчен представител на БЧК, който ще участва в комисията. По закон собствениците на водните съоръжения имат право да ги пускат в експлоатация, след като получат разрешително от комисията. От началото на този месец тече срокът, в който ще се приемат заявления за експлоатацията на плажове и басейни. Силов добави, че информацията, с която разполага към момента е, че около 13 плажа по всяка вероятност тази година ще останат без охрана, като има някакъв шанс два-три от тях да бъдат отдадени в последния момент на концесия. Останалите обаче ще останат неохраняеми, като ще има поставени табели на няколко езика. „Туристите идват да видят прекрасното ни море и красивите ни плажове, а ще видят по една табела”, коментира още специалистът. Силов добави, че окончателно ще стане ясно колко са неохраняемите плажове след 21 май, когато областният съвет ще има окончателни данни за това колко ще се плажовете, които ще се охраняват. Към момента има информация, че 22 плажа пък са отдадени на концесия. През миналия сезон неохраняемите плажове в района на Варна бяха общо 23, от които 13 – в града.
По отношение на басейните директорът на Водноспасителната служба коментира, че по последни данни, водните съоръжения в хотели в града и курортите са над 230. Повече от половината се намират в курорта „Златни пясъци” – около 140.
Лаврентий Силов заяви, че в края на месеца ще се сформира екип на БЧК, който ще направи проверки на плажовете във Варна. Според него обаче тези проверки си остават само за Червения кръст, тъй като никой не се интересува от тях.
Сред мероприятията, които предстоят тази година председателят на Водноспасителната служба във Варна заяви, че в предпоследната седмица на юли ще се проведе станалата вече традиционна седмица на водното спасяване.
Десислава Стоянова

Радио Фокус

„За проблема с въвеждането на плажна полиция по Черноморието се говори от години, но той засега остава нерешен”. Това каза в интервю за радио „Фокус” – Варна Лаврентий Силов, председател на Водно-спасителната служба към Български червен кръст /БЧК/ – Варна. По думи на Лаврентий Силов, по време на конференцията по проблемите на водното спасяване през миналата година е обсъждан проблема, но сред множеството нерешени проблеми остава и този с въвеждането на плажна полиция. Силов коментира, че курортното дело като мащаб се разви изключително много през последните години, а законовата страна не отговаря докрай на новото положение. Той посочи, че се очаква да излезе излизането на нов Закон за водното спасяване и за крайбрежието, чрез които ще бъдат решени редица проблеми. Засега въвеждането на плажна полиция остава на заден план и поне за тази и следващата година няма да бъде въведена, уточни Силов. Той припомни, че преди години по варненското крайбрежие е имало полицаи (тогава милиционери), които са познавали контингента и са следели за конкретни и типични проблеми. Засега обаче остава проблема с финансирането на тези служители. Лаврентий Силов посочи, че в по-големите страни има въведена такава служба, която е държавна и в много тясна връзка с полицията. Той разясни още, че от години се коментира и въвеждането на обособена самостоятелна Плажна спасителна служба, както е напр. Планинската спасителна служба.

P. S. Препечатано без редакция.

Снимките са направени на 30.08.2010 г. Денят е облачен и хладен, неподходящ за плаж.

Поради лошото време спасителите, които не се виждат на някои от постовете се намират по заведенията зад тях на завет.

Агенция „Фокус“

Добрич. От началото на летния сезон няма случаи на удавяния по охраняемите плажове на Добричка област. Това съобщи началникът на сектор “Водно спасяване” към Областния съвет на Българския червен кръст (ОС на БЧК) в Добрич Петър Андреев. Към момента има регистрирани малки инциденти, без да се е налагала реанимация на пострадалите, например дете с надуваем дюшек, отвлечено от водно течение на метри зад шамандурата, или уморени плувци, които навлизат навътре в морето, каза Андреев. Не са регистрирани и злощастни случаи с водни атракциони като джетове, водни парашути или банани. Клубовете, които предлагат тези развлечения, имат свои коридори в морската вода и те се спазват стриктно, каза Петър Андреев. Според него тази година нещата са изрядни и най-вероятно това се дължи на честите и строги проверки, които се правят по плажовете от инспектиращите органи. ОС на БЧК в Добрич вече е осигурил 42-ма водни спасители, като се очаква техният брой да достигне 50 души. През повечето време водно-спасителната служба работи на жълт флаг. Единствено в събота е имало кратковременна буря край морето, което е наложило по-голяма бдителност от страна на водните спасители, каза Петър Андреев. Той допълни, че в Албена има разкрити три медицински пункта по плажовете. Тези пунктове разполагат с медицински екипи и оборудване за оказване на първа помощ в случай на нужда.
Жулиета Николова

DARIK News

Още в началото на май по-нетърпеливите облякоха банските и излязоха да направят първия си за сезона плаж, а през уикенда край морския бряг вече беше  пълно  с хора.
Оказва се обаче, че новият сезон ще стартира със старите проблеми.  , специалист в сектор “Водно спасяване” към БЧК-Варна, обясни, че все още няма разкрити спасителни постове, въпреки че са изключително необходими:
Лаврентий Силов: “Плажовете вече са пълни, а няма спасители. Вероятно чухте, че двама души едва не се удавиха. Това не го определяме ние. Ако водно-спасителната служба е самостоятелна ще каже колко места и къде са необходими. Назначаването на спасители зависи от собствениците – когато решат, когато са готови, когато си направят сметка, че ще започнат да печелят, тогава назначават, разкриват постове, някои и въобще не разкриват”.
За плажовете в областта са необходими около 300 спасители, а за самия град – около 240 души. И това лято ще работят за жълти стотинки на фона на западните си колеги. Заплатите, по думите на Силов, вървят между 400 и до 700-800 лева. Tова и е една от причините спасителите да са кът по морето.
Лаврентий Силов: “На басейните има достатъчно кадри, може би някои ще останат и свободни, но на морето все още има много незаети места, които не можем да запълним. Нашата система се промени – разделихме обучението на басейн и на море. Три години за море изкарахме много малко специалисти – по 10, 12, 15 души, а те са абсолютно недостатъчни, така че на морето и тази година ще има глад“.

Прочети материала в http://dariknews.bg/