Водно спасяване / Vodno spasiavane /

През 2010 г. Водноспасителната служба (ВСС) на БЧК фокусира дейността си върху  следните дейности:

• Обучение на водноспасителни кадри;

• Профилактична дейност сред учениците и гражданите;

• Оказване на методическа помощ за организиране на водноспасителната дейност;

• Международна и спортна дейност.

Виж целия отчет:

Otchet na VSS na B.Ch.K. – 2010

Четейки изготвената отдавна и неприета все още нова проектонаредба за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи стигам до униформата на спасителите на плажа.

Жълта фланелка, червена шапка и червени гащета. Това ще е новата униформа на спасителите на плажа, според документа. Проектонаредбата е изготвена от експерти на Български Червен кръст (БЧК) и от членове на Националната комисия по водно спасяване (с представители на всички отговорни държавни институции).

Въпросът който аз бих задал веднага е защо са избрани такива цветове за униформа на спасителите. В сега действащата наредба цветът е оранжев. Какво налага промяната в цвета?

Факт е, че в момента спасителите се обличат както си искат. На повечето плажове дори,  те нямат отличителни знаци и най-често са по разноцветни бански. А регламент за цвета на униформата има и сега.

При положение, че няма единна организация, която да организира водноспасителната дейност по плажовете, а това извършват концесионерите и наемателите им, къде е логиката да има единни цветове на униформата на спасителите на плажа.

Как е решен въпроса по света? Отговорът е – различно. Има обаче, един общ принцип.

Униформата на спасителите на плажа касае водноспасителната служба. В държави където има единна водно спасителна служба по плажовете, цветовете на спасителните екипи са еднакви. Това е униформа на организацията. Там където има отделни водно спасителни служби, организирани поединично съществуват и различни по цвят екипи.

Австралия, държавата с най-развито водно спасяване в света е пример и за това. APOLA – Австралийската професионална организация на спасителите на океан, която се занимава с водно спасяване по австралийското крайбрежие има бели фланелки и тъмно сини гащета, спасителите от Бонди бийч са екипирани в изцяло сини, дори светло сини екипи, а на много плажове се срещат и предложените жълта фланелка, червена шапка и червени гащета.

Георги Димитров

През 2010 година водноспасителната дейност в Русенска област имаше значителна подкрепа на БЧК – Русе. След широка разгласа от 10 април до 15 май в покрития плувен басейн на Професионалната гимназия по речно корабостроене и корабоплаване е проведен образцов курс за правоспособни водни спасители за плувни басейни и аквапаркове. След проведените приемен изпит, теоретическа и плувна подготовка, на окончателния изпит при г-н Захариев от НС на БЧК се явиха 20 курсисти. Нови свидетелства за правоспособност за басейни и аквапаркове получиха всичките 16 души. Въпреки положителните усилия нямаше условия за започване на курс за водни спасители на открити водни площи и море. По този начин общият брой на регистрираните водноспасителни кадри в Русе от 1964 година насам е 1068.

През 2010 година 17 правоспособни водни спасители се явиха на ежегодните контролни изпити по плуване на 50 и 100 м. свободен стил и реанимация на дишане и кръвообращение за заверка на правоспособността им и получиха разрешение за работа.

Водноспасителният минимум в училищата се провежда в рамките на учебната програма за обучение на учениците за действия при пожари, аварии, катастрофи и бедствия от 1 до 10 клас. Тя е утвърдена от МОМН, Гражданска защита, Национална служба за противопожарна охрана и БЧК. През изминалата година са получени отчетни протоколи за това, че 132 ученика в СОУ „Христо Ботев“ и ПГРКК са подготвени по водноспасителен минимум.

През 2010 година на територията на Русенска област функционираха 6 покрити и 13 открити плувни басейна, които бяха напълно обезпечени с правоспособни спасители. Въпреки обективните трудности са осигурени водни спасители за всички лагерни смени в русенските ученически лагери на море. Това е позволило да не се допусне нито един случай на удавяне.

Източник: http://www.ruseinfo.net/

Държавата от години прилага двоен стандарт при стопанисването на морските плажове. В Конституцията на Република България е записано, че крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост.

Морските плажове са обособени територии, представляващи част от крайбрежната плажна ивица. Задължение на държавата като собственик е държавните имоти, да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

Как държавата стопанисва плажовете?

Със закон, държавата решава, че морските плажове могат да се поддържат и управляват чрез предоставяне на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите.

Концесионерът осигурява осъществяването на задължителните дейности (такава е водноспасителната дейност и обезопасяването на плажа), свободен безплатен достъп на морския плаж и ежегодно концесионно плащане към държавата.

Морските плажове, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за срок до 5 години, срещу задължение на наемателя да заплаща наемна цена и да извършва задължителните дейности.

Морски плажове, които не са предоставени на концесия или под наем, са неохраняеми морски плажове.

Обикновено концесионери и наематели си намират по атрактивните за търговска дейност плажове. Тези извън населените места, които са без изградена инфраструктура остават безстопанствени. Такива плажове обаче, са повече от половината.

Плажовете отдадени на концесия или под наем назначават водни спасители (задължителна дейност), а по големите изграждат и водноспасителни служби. Тези, на които не са намерени стопани остават неохраняеми.

От известно време и различни отговорни фактори от областта на водното спасяване, на различни форуми развиват тезата, че по света много от плажовете са неохраняеми и няма такава държава, която може да си позволи да си охранява всички плажове.

Тази теза е дълбоко погрешна и смисълът и е да оправдае създадената в нашата страна ситуация.

За разлика от други страни Република България няма хиляди километри плажна ивица, а само около 200 морски плажа (около 100 км крайбрежната плажна ивица). При това тези плажове трябва да се охраняват само през лятото, 2 – 3 месеца в годината.

В градацията на общочовешките ценности няма по-голяма ценност от човешкия живот. Да се оставят през летния сезон неохраняеми морски плажове е престъпление от страна на държавата към нейните граждани, защото тя като собственик на държавните имоти е задължена да ги стопанисва и управлява в интерес на същите тези граждани.

Реалността към днешна дата е двоен стандарт. Ако плажът носи приходи на държавата, ще бъде охраняем, ако не носи такива, няма да се охранява. Човешкият живот не струва нищо щом държавата не е на далавера.

Георги Димитров

Това, че държавата не е решила по най-удачния начин въпросът с охраната и обезопасяването на морските плажове е добре известен факт.

При конкурсните търгове за отдаването на плажове на концесия беше заложен проблем. По-голяма тежест във формулата за изчисляване на печелившия има цената на концесионната такса, а не охраната и обезопасяването на плажа. Това доведе до високи такси, които предлагаха бъдещите концесионери на държавата, а в следствие, тя им даваше конкретния печеливш плаж. Последствие от това са високите такси на търговските услуги, но това е отделен въпрос.

Като част от концесионните договори, концесионерите са длъжни, да осигурят водното спасяване, медицинската служба, почистването на плажа, както и да предоставят срещу заплащане съответните услуги като чадъри, шезлонги и леки питейни заведения. Факт е, че на плажовете с концесионери има спасители, друг въпрос е съгласно действащата нормативна уредба ли са обезопасени те.

Какво се случва обаче, с плажовете, които нямат стопани? В България има над 200 морски плажа от които концесионери имат 70 – 80. Останалите, които не са атрактивни от гледна точка извличане на печалба, са безстопанствени и държавата ги предоставя на областните управители и на общините, да им намерят стопани. Тези плажове не са обезопасени, не се охраняват от спасители, а в същото време през активния сезон са посещавани от граждани.

Това създава потенциална опасност за възникване на произшествия и водни инциденти, които могат да доведат до нещастен за хората, фатален изход.

С оглед на това, че от човешкия живот по важно няма, трябва да се създадат водноспасителни служби на тези плажове. Дали тези служби ще бъдат на местно или централизирано управление е отделен въпрос, но създаването им и обезопасяването на плажовете е абсолютно необходимо.

Що се отнася до проблема с финансирането на водноспасителните служби по безстопанствените плажове, то той не е труден за решение. Не е нужно дори да се изискват финанси от държавата.

Всички концесионери плащат концесионни такси. За по миналата 2009 година те са 8 млн. лева. Държавата връща половината от тези пари в общините, а те трябва да ги използват по предназначение, целево за обезопасяване и почистване на плажовете, които нямат стопани.

Георги Димитров

Водноспасителна служба – Южен плаж Несебър

Източник на снимката е страницата на група „Водно спасяване“, във Фейсбук. Публикувана е от Мануела Атанасова.

Черно море / Събота, 29.01.2011

Вижте от какво се вълнува екс ВАЦ-овото издание „Твоят ден“ – Варна. „18 се удавиха в морето и в локви, язовири и кладенци“, четем заглавие във вестника.

Няма как жадният за ужасии читател да не се заинтригува от такова заглавие. Затова и се зачетох в дописката. От нея научаваме каква е черната статистика на водноспасителната служба във Варна за миналата година. Общо 18 души се били удавили. От тях двама се самоубили в морето, а други четирима „първо били релаксирали на плажа преди трагичната развръзка“. Какво ще рече „релаксирали“ преди развръзката, не се знае? Вероятно първо са си починали добре, а после са решили да вземат и да се поудавят.
На мен поне така ми звучи. В хрониката присъства и следният драматичен случай. Човек се напил здраво в кв. „Виница“, паднал в локва и се удавил „в няколко лъжици вода“. Е, не ми се вярва водата да е била няколко лъжици, особено като се има предвид размерът на варненските дупки и съответно локви. В тази връзка предлагам на варненския Червен кръст и съответно на водноспасителната служба да назначи по един спасител на всяка улица във Варна. Тъй ще бъде постигнат двоен ефект. От една страна, ще се гарантира на гражданите, че ако се напият, няма да се удавят в някоя локва. От друга, това драстично ще намали безработицата в града.

Пламен Янков

http://more.info.bg/article.asp?topicID=355&issueID=3082

Радио „Фокус“ – Варна

Добрич. В Добрич търсят желаещи за курсове за водни спасители. Това съобщи вчера началникът на служба “Водно спасяване” към Областния съвет на Българския червен кръст (ОС на БЧК) Петър Андреев.

От 1993 години в Добрич няма школувано плуване и това се отрази на плувната култура на добруджанци. Тя е доста ниска, отбеляза Андреев. Желаещите да работят като водни спасители нерядко се налага да започват обучение по плуване “от А,Б,В”, за да достигнат до необходимото ниво за спасители, допълни специалистът. Обучението се осъществява в плувни бази извън града.

Петър Андреев заяви, че в района засега няма проблем с набирането на водни спасители за басейни и море. Хората са мотивирани, защото основната заплата на воден спасител в кк “Албена” е 500 лв., отбеляза Петър Андреев. Той допълни, че именно БЧК в Добрич преди няколко години за пръв път в страната въведе употребата на воден буй при спасяването на граждани, с което се снижава максимално рискът за спасителите. Сега методът се използва навсякъде у нас.

Службата “Водно спасяване” в Добрич разполага и с джет, който обаче поради финансови затрудения последните 2 години не е използван. Петър Андреев отбеляза обаче, че тази година съоръжението ще влезе в употреба с цел по-качествена работа на водните спасители по морските плажове на крайбрежна Добруджа.

В разгара на летния сезон само в кк “Албена” работят около 50 водни спасители, като през последните години се отчита подчертано положителен ефект от работата им – без смъртни случаи на охраняемите плажове и много нисък процент на случаите с водни инциденти, при които се налага реанимиране. Освен това Добрич отново има действащ басейн и интересът към курсовете е огромен. Началникът на водноспасителната служба изрази своята радост, че този спорт отново може да се школува в добруджанския град, а това със сигурност ще повиши плувната култура на младите хора.
Жулиета Николова



Зима е. На вън е студ. Стоя на топло в къщи и си мисля за лятото… за морето… за плажовете… за обезопасяването им…

Дали политиката на българската държава относно отдаването на черноморските плажове на концесия е правилна, не се наемам да взема отношение. Въпросът с обезопасяването им обаче, определено не е решен по най-добрия начин.

Съгласно нормативната уредба обезопасяването на водната площ се извършва от стопанина на плажа (концесионера). Това е институцията, която на практика се занимава с организирането и обезпечаването на водноспасителната дейност на плажа.

Какво обаче, разбира концесионерът от водно спасяване? В повечето случаи отговорът на този въпрос е нищо не разбира.

Голяма част от концесионерите до деня преди да станат такива са се занимавали основно с търговска дейност. Те са абсолютно некомпетентни в областта на водно спасителната дейност и в повечето случаи не го крият.

Държавата е предвидила некомпетентността на стопаните на плажовете (концесионерите) да бъде коригирана с назначаването на всеки плаж на “Старши спасител”, като ръководител на спасителите или спасителната станция.

Дейността на водноспасителната служба се организира и ръководи от началник, определен от стопанина на водната площ. Той може да бъде само правоспособен спасител, завършил курс и притежаващ документ за “Старши спасител”, пише в Наредбата.

Че на много плажове това не се случва е известно на всички. В повечето случаи ръководителят е верен на концесионера човек, който има претенции, че разбира и от водно спасяване. Той се доверява на някой от спасителите с повече опит и се консултира с него, а резултатът е, че организацията на водноспасителната дейност на плажа няма нищо общо с тази описана в нормативната уредба.

Какво обаче, представлява т.н. “Старши спасител” и как се става такъв?

Курсовете за квалификационна степен “Старши спасител” се организират от дирекция “ВСС” към секретариата на НС на БЧК. Условията за участие в такъв курс са:

- кандидатите да имат стаж, най-малко 10 месеца за последните 5 години преди курса, като “Воден спасител на открити водни площи и море”, или 20 месеца като “Воден спасител на плувни басейни и водни паркове”;

- да представят препоръка от работодател;

- да представят препоръка от областните структури на БЧК по местоживеене;

- да имат завършено средно образование;

- да представят индивидуална застраховка “Злополука” за времетраенето на курса.

Кандидатите за курс, за квалификационна степен “Старши спасител” се приемат без приемен изпит след представяне на изброените документи. Курсът трае няколко дни и преминалите го получават свидетелство за квалификационната степен, издадено от дирекция “ВСС” към Секретариата на НС на БЧК.

Погледнете критериите за участие в този курс. Само първият критерий има истинска стойност свързана с квалификацията на воден спасител. Останалите четири са абсолютно формални.

Трябва да се зададат и редица въпроси относно този курс. Какво точно се изучава в него? Кои са лекторите на курса? Били ли са лекторите някога ръководители на водноспасителна служба на морски плаж? Това ли са правилните критерии за подбор на курсисти?

Дефакто след изкаран курс за“Старши спасител”, съответното лице придобива документ за такъв. Колко обаче, то е компетентно по обезопасяването на конкретен морски плаж и би ли могло да убеди съответния концесионер как точно да се извърши това е друг въпрос. В чести случаи то се явява един послушник на концесионера, който притежава документ и може да бъде поставено на топа на устата при една евентуална проверка. Обезопасяването на плажа обаче, концесионерът извършва както си реши, като безопасността на гражданите остава на заден план.

Така стигаме до следният извод: ако приемем тезата, че концесионерът не е компетентен по въпросите на водното спасяване, то ръководещият водноспасителната служба на плажа “Старши спасител”  има документ за такъв, но компетентността му е спорна.

И така, остават водните спасители. Всичко се струпва на техен гръб. Те правят това което могат, но лошата организация на водноспасителната дейност, която е създадена на плажа им създава допълнителни трудности в нелеката работа.

Съществуват обаче и по-лоши опции: спасителите да са по-малко от нужния брой или въобще да ги няма, плажа да е обезопасен с табели забраняващи къпането или да е неохраняем, водните атракции да са опасни за плажуващите (много често срещан вариант) и т.н. Има и плажове без стопани (абсурд!), които са абсолютно необезопасени.

Абсолютно недопустимо е като се има в предвид, че активния летен сезон по Черноморието е два – три месеца, да има неохраняеми плажни ивици, както и да се подлага на риск живота на плажуващите на охраняемите. Гоненето на по-големи печалби от страна на стопаните на плажове и слабият контрол от страна на държавата създават опасност за живота и здравето на гражданите посещаващи тези места.

Толкова ли много плажни ивици по морето има Република България, та не може да ги обезопаси?

Дали избраният модел за обезопасяване на плажовете е правилен?

Георги Димитров

„Русенско телодвижително дружество – „Горско пиле”

Водноспасителната дейност у нас започва своето развитие от 1901 година. Първата организирана водноспасителна команда е в град Русе. Това става ясно от книгата „Десетгодишнина на Русенското гимнастическо – плувателно дружество „ЮНАК“, издадена в гр. Русе, през 1904 г.

На 27 ноември 1894 г. в Русе, 37 души основават Русенското телодвижително дружество „Сокол“. Те приемат временен устав, според който новото дружество има отдели гимнастика, плуване, весларство, пързаляне и колоездене.

Първият председател на дружеството е Ст. П. Станев.

С оглед да не се дублира името със съществуващото ловно – стрелческо дружество “Сокол”, три месеца по-късно на 26 февруари 1895 г. дружеството приема постоянен устав. В него то се преименува от „Сокол“ на „Горско пиле“, а целта му е „да развива между членовете си любовта към телесните упражнения, плаването, къпането, яздене велосипед и пързалянето“.

На 25 октомври 1898 г. Русенското телодвижително дружество „Горско пиле“ се преименува на „Юнак“. Това се прави, за да бъде прието в новосъздадения Съюз на българските гимнастически дружества „Юнак“.

По-нататъшното развитие на плувната му дейност налага на 12 ноември 1901 г. да се приеме нов устав, според който наименованието му става Русенско гимнастическо – плувателно дружество „Юнак“, а в него се поставя началото на отдел по „плаването и спасяването на вода”.

Новото настоятелство активизира усилията си за развитието на водните спортове, като още на 20 декември 1901 г. подава молба до русенското кметство „да отпусне едно място край Дунава, на което дружеството да построи спасителна станция и канцелария“.

По същото време настоятелството изпраща молба и до председателя на Народното събрание за отпускане на 2000 лв., с които „да се построи спасителна станция и да се купят лодки“.

През 1902 г. настоятелството изпраща до руското дружество „Спасение на водах“ в Санкт Петербург молба за получаване като дар някои уреди, с които да си служи „на първо време за спасявание давящи се по Дунава“. Такъв руски подарък, „една спасителна непотъвающа лодка заедно с всички спасителни уреди на сума до 1000 лева“ наистина пристига в Русе. Народното събрание от своя страна разрешава той да бъде внесен без мито.

Своята 10-годишнина Русенското гимастическо-плувателно дружество „Юнак“ посреща с 95 членове, включително мичман Ц. Тодоров и три жени.