Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Марица и Чая вземат най-много удавници, а началото на лятото е най-опасният сезон. За това предупреди вчера Халил Алиев от водноспасителната служба към БЧК. Причината е достъпността на реките, където жителите на Пловдив, Асеновград и околните селища често търсят прохлада в летните жеги. Те дори си имат любими места за плажуване, където децата често ходят сами. В началото на сезона водата както в реките, така и в каналите и язовирите е затоплена само на повърхността – от 30 до 50 см. В дълбочина температурата рязко се понижава, а това е сигурна предпоставка за схващане на ръка или крак и изпадане в шок на къпещия се. В неохраняемите водни площи подобни ситуации почти на 100 процента завършват фатално, обясняват от Водноспасителната служба. През миналата година в региона имаше 4 удавяния, от които и един трагичен случай с дете, като всички инциденти са били в неохраняеми водни площи, цитират статистиката от БЧК. Тази година вече има две удавяния, като последното беше миналата седмица в язовир край Сопот.

Прочети цялата статия:

Марица и Чая водят по удавници – Вестник „Марица“.

Днес във връзка със Седмицата на водното спасяване, Водноспасителна служба към Областен съвет на Български Червен кръст – Пловдив, проведе демонстрация на техники за спасяване при водни инциденти и оказване на първа долекарска помощ. Мероприятието беше широко отразено в интернет пространството.

На интернет адрес: http://plovdiv24.bg/pic/6562/34.html бяха публикувани снимки от събитието.

Ние препечатваме последните две от тях с въпрос, правилно ли е показаното на тях?

P.S. Нищо лично, просто става дума за демонстрация…

Столична Община – www.sofia.bg

Столичната община чрез дирекция „Превенция интеграция, спорт и туризъм” съвместно със Столична организация на БЧК спечелиха правото за финансиране на проект на тема „Приятели с водата”.

Ежегодно Страната ни отчита голямата смъртност вследствие на удавяния – 160 души годишно. Около 30 % се падат на най-уязвимата част от населението – деца под 17 години. Между 75% и 80% от всички случай на удавяния стават във вътрешните неохраняеми водни площи.
Избраните райони – обект на този проект са наситени с множество неохраняеми водоеми, които се използват за къпане и плуване, а ниската водноспасителна култура на децата често води до трагични инциденти.

ПРОЕКТЪТ „ПРИЯТЕЛИ С ВОДАТА” ще допринесе за повишаване на водноспасителната култура на младите хора в София. Проектът ще обхване учениците от 5 и 6 клас от училищата в столичните райони „Искър”, „Кремиковци”, „Панчарево” и „Нови Искър”.

ПРОГРАМАТА водноспасителен минимум включва необходимата информация за опасностите при къпане и плуване и начините за предпазване, помощ и самопомощ при нужда. По време на занятията ще се обърне внимание и на проблеми на екологията и начините за опазване на околната среда.
В резултат на проекта младите хора ще бъдат запознати с опасностите при къпане и плуване и начините за предпазване. В младите хора ще бъде провокирана социална ангажираност за помощ и самопомощ при воден инцидент, което ще доведе до опазване здравето и живота на децата при съприкосновение с открити и закрити водни площи.
Обучението ще бъде осъществено съвместно с експерти по водно спасяване към СО на БЧК и специално обучени младежи – доброволци. На родителските срещи родителите ще бъдат запознати с предстоящото обучение и ще бъде потърсено тяхното мнение и съгласието им, като се провокира и тяхната подкрепа.

В подготвителната фаза на проекта „Приятели с водата” ще бъдат изготвени и отпечатани образователни книжки „Безопасност във водата”, ръководства за превенция на водния травматизъм, програми, дискове с презентация по водноспасителен минимум, плакати, стикери, информационни брошури, необходими при провеждане на обученията с учители и ученици, участващи в проекта.
Класните ръководители на петите и шести класове от избраните училища ще бъдат обучени за обучители по темата „Водноспасителен минимум”. Предвижда се да бъдат обучени 73 учители и около 1500 деца.

Обучението на обучители ще се осъществят както следва:
16 май – обучение за обучители в район „Нови Искър” – 160 ОУ; 170 СОУ;171 ОУ; 172 ОУ; 175 ОУ; 176 ОУ; 177 ОУ; 179 ОУ

18 май – обучение за обучители в район „Искър” – 4 ОУ; 65 ОУ; 89 ОУ; 150 ОУ; 163 ОУ; 68 СОУ; 69 СОУ; 108 СОУ

1 юни – обучение за обучители в район „Кремиковци” – 85 СОУ; 115 ОУ;116 ОУ; 117 СОУ; 156 ОУ; 159 ОУ; 162 ОУ

Въвличането на представители от училищните институции ще добави устойчивост към проекта и възможност за продължаване и разширяване на обхвата във времето.

Класните ръководители ще обучават своите ученици по програмата „Водноспасителен минимум”. За целите на обучението ще бъдат използвани интерактивни материали, изготвени според специфичните нужди на засегната възрастова група.
С отпечатаните материали през следващата учебна година е възможно кампанията да бъде продължена и в други училища в столицата.

ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ КОИТО СМЕ СИ ПОСТАВИЛИ :

1. Опазване живота и здравето на децата, имащи съприкосновение с рискови водни райони в столицата.
2. Намаляване на водния травматизъм в столицата сред децата и учащите се.
3. Запознаване на максимален брой деца с опасностите при къпане и плуване и как да се предпазим от тях.

Агенция „Фокус“

Фокус: Г-жо Томова, започнаха ли вече курсовете за водни спасители, които БЧК организира всяка година?
Теодора Томова: БЧК провежда обучения за водни спасители във всички 28 областни организации на страната. Нямаме фиксирани дати за провеждането на курсовете. Групите се сформират според интереса на кандидатите. Курсовете са два вида – за спасители на плувни басейни и водни паркове и за открити водни площи и море. Мога да кажа, че интересът и тази година към курсовете е доста голям.
Фокус: Как се става воден спасител? Какви са изисквания към кандидатите, за да получат достъп до тези курсове и колко струват курсовете?
Теодора Томова: Имаме приемен норматив за влизане за курс за воден спасител, който е: за плувни басейни и водни паркове 50 метъра свободен стил трябва да може да плува кандидатът за една минута и 25 метра бруст за техника без време. Това е приемният изпит за басейни. Съответно за откри водни площи и море – 100 метра свободен стил за една минута и 50 секунди и отново 25 метра бруст без време. Кандидатите трябва да са навършили 17 години. Курсовете се състоят от часове по теория и практика. Завършването става със заключителен изпит пред комисия по теория и практика. Средната цена на курса, която не е строго фиксирана и зависи от броя на кандидатите, е около 160 лв. за първо ниво (за басейни и водни паркове) и 90 лв. за второ ниво (за открити водни площи и море). За да се явят на второ ниво, трябва да са изкарали първо.
Фокус: Каква част от кандидатите успяват да се справят в тези критерии, за да станат водни спасители?
Теодора Томова: Нормативът ни е така добре изчислен, че дава възможност при сериозно отношение на кандидатите към курса почти всички след това да го завършат. По инструкция дори не допускаме и повече от две отсъствия в курса, след което кандидатът сам се елиминира. Така че той е принуден да посещава редовно часовете по теория и практика, което пък му гарантира почти сигурното завършване на курса. Но има и кандидати, които остават на поправителен изпит заради някои от елементите на изпита. Изпитът по практика и теория се състои от различни елементи – плуване под вода, плуване свободен стил, хвърляне на спасителна топка, вадене на предмет от дъното и други. Във всеки един от тези елементи човек може да бъде оставен на поправителен изпит само на този елемент.
Фокус: Тоест не се правят никакви компромиси?
Теодора Томова: Да. Не би трябвало, тъй като става дума за професионална квалификация, освен това водното спасяване е свързано с живота на хората.
Фокус: Освен БЧК има ли друга организация, която провежда курсове за спасители в страната?
Теодора Томова: Не. Съгласно наредбата за водното спасяване БЧК обучава водните спасители и издава съответните документи за правоспособност.
Фокус: На кои плажове БЧК извършва водно спасителна охрана?
Теодора Томова: В момента фактически започва организацията на сезона. Това основно го правят колегите от областната организация на Добрич и Бургас. В момента те са в процес на преговори. Основно организацията ни в Добрич работи с курортен комплекс „Албена”, а за организацията ни в Бургас нямам точна информация. В момента колегите там са в период на преговори. Държа да подчертая, че става дума за много малко плажове. С един на „Албена” и с около седем-осем плажа в Бургаска област се занимава Червен кръст. В страната ни, както е известно има над 200 плажа и не всички се охраняват.
Фокус: Колко водни спасители са нужни у нас през активния летен сезон?
Теодора Томова: Няма страна в света, която да е обезопасила всичките си плажове. Това не трябва да ни успокоява, че не трябва да се стремим към тенденцията по-голям брой плажове да бъдат охранявани, което намалява и водните инциденти. Това е свързано с финансови и икономически механизми и с отдаването на съответните плажове съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и Закона за концесиите с отдаването на тези плажове на дългогодишни концесии или за отдаването им под наем за срок от пет години. Така че нещата са много динамични и различни всяка една година. Затова не може да се каже колко спасители са необходими.
Досега от създаването на водното спасяване към БЧК са обучени над 45 000 водни спасители. Всяка година обучаваме около още 1200 водни спасители. Ние бихме могли да обучаваме неограничен брой кандидати, стига те да имат желание и да могат да покрият приемния норматив за влизане в курса.
Фокус: Заплатата на водния спасител не е много атрактивна. Обучените от нас отиват да работят в САЩ. Какво може да се направи, за да останат все пак в България?
Теодора Томова: Това зависи от стандарта на заплащане в нашата страна. Освен това една такава професия като водния спасител, която е свързана с опазването на човешкия живот и респективно носене на съдебна отговорност при инцидент, трябва да се заплаща по-добре.
Фокус: Това не означава ли, че тази професията не се уважава достатъчно добре у нас?
Теодора Томова: Тук говорим за финансово измерение. Ако заплащането е по-добро, ако условията на труд са по-добри, със сигурност ще има и повече кандидати за водни спасители в нашата страна и те не биха търсили и не биха работили тази работа в чужбина. Професията на водните спасители е сезонна. Тези хора практикуват някакви други основни професии. Някои от тях са ученици последна година. Много трудно работодателят би пуснал в съвременните условия един свой служител за месец-два или три да работи като спасител. Проблемът с отпуските също е сериозен.
В последните години има тенденция към подобряване на условията на труд на водните спасители. Но има още много какво да се желае.
Фокус: Има ли недостиг на водни спасители през лятото?
Теодора Томова: Тъй като тази професия е сезонна, за да се разчита, че спасителите ще бъдат наети за месец-два или три, е нужно много по-рано те да организират личната си отпуска и личния режим на живот. При нас обаче се получава една тенденция на хаос стопаните на водни площи да се сещат от днес за вчера, че има трябват такива кадри. Това също е проблем. Тоест за наемането на водни спасители концесионерите на плажовете трябва да мислят още през зимата, когато се карат ски по пистите.
Фокус: Какво може да предотврати неприятните инциденти, свързани с алкохола и агресията на плажа?
Теодора Томова: В тази връзка преди година изпратихме официално писмо до МВР за включването на полицаи при работата на водните спасители, тоест при нарушаването на обществения ред, при неспазване на указанията, на водния да спасител да може полицаи да помага. Пример за това е практиката в САЩ с т.нар. плажни патрули, както и в някои други европейски страни. Според нас този човек трябва да е на плажа със съответната униформа, със съответния респект и освен, че ще подпомага работата на водния спасител, той трябва да извършва една превенция и да респектира гражданите, които смятат да нарушават правилата. Съвсем различно ще е положението, ако успеем да постигнем това. Засега обаче не срещаме разбиране. От БЧК освен да настояваме за това, няма какво друго да направим. В момента има един-единствен плаж, където знам, че има полицаи, които помагат на спасителите – това е в „Слънчев бряг”. Виждала съм ги лично още преди години. Там е постигната някаква система на организация.
Фокус: Кога водните спасители не могат да се справят сами?
Теодора Томова: Когато има агресивни граждани, употребили алкохол, включително и наркотици, граждани, които са неадекватни. Самите спасители са обучени, че трябва да бъдат внимателни, да не прибягват до сила, до груба физическа саморазправа. Лошото е, че когато техните указания не се изпълняват, може да настъпи воден инцидент с фатален край, а това се връща като бумеранг към самия воден спасител. Следва следствие, съдебни дела и т.н.
Гражданите трябва да гледат на водния спасител като на техен приятел, който бди за техния живот и именно поради тази връзка трябва да спазват и неговите указания и препоръки.
Фокус: На година в България се давят между 140 и 160 души. Какво сочи анализът за причините?
Теодора Томова: 80 на сто от тези инциденти са във вътрешността на страната в откритите водоеми, които са неохранявани и неподходящи за къпане. Много малко са удавянията на море, още по-малко на плувни басейни.
За миналата година има три удавяния в плувни басейни. Причините са в неоценяване на опасностите, оставяне на децата без родителски контрол, употребата на алкохол. Има инциденти с рибари, има и самоубийства.
От тези 20 % от удавянията в море и басейни, около 13 са извън работното време на спасителя или на са се случили на неохранявани морски плажове. Много малко са удавянията има в рамките на работното време на спасителите на охранявани морски плажове.
Фокус: Тоест може да се каже, че ефикасността на водните спасители е почти на 100 %?
Теодора Томова: Хайде да не е на 100 %, но е поне 97 %.
Фокус: Според вас задължително ли децата трябва да се научат да плуват още в училищна възраст? Не трябва ли това умение да стане един задължителен елемент от самото образование на човек?
Теодора Томова: Ние обръщаме внимание и на институциите, и на обществото, и на медиите. Преди години имаше задължително обучение по плуване, което отпадна. Имаше 30 задължителни часа по плуване във втори и трети клас. Затова ние бихме искали да се заложи плуването в образователната програма в училищата. Ние смятаме, че е време да се помисли за въвеждане на тази форма поне като първа крачка там, където има басейни и възможност. Тъй като не говорим само за водни инциденти, говорим и за здравето на децата. Това е един много полезен спорт – знаем, че децата са подложени на затлъстяване, на обездвижване. Така че ще има наистина един добър ефект от въвеждането на задължителното плуване още в училище.
Затова държавата трябва да насочи един финансов ресурс, който ще бъде с безспорен ефект за децата – за тяхното здраве и живот.
Очевидно е, че много малък процент от българите умеят да плуват и особено по-младото поколение. Ние виждаме това – ще дам и доказателство – кандидатите за водни спасители, които идват за курсовете, една част от тях отпадат заради ниската си плувна култура. Тоест имат желание, но нямат възможности. Има много големи областни градове, в които няма нито един закрит плувен басейн. Във варна например – една от най-големите плувни школи на България, туристически, голям град, само до преди няколко години също нямаше закрит басейн. А какво да говорим за малките областни градове. Ако се строят пък басейни, то те се строят така, че да не са подходящи за обучение. Те са по-скоро за развлечение, с барчета, басейни към хотели. Не се строи плувен басейн, който да е по стандарта 25 метра дължина, с 50 метрова дължина, където да се провеждат обучения по плуване, да не говорим за високо спортно майсторство – плувните клубове също изпитват ужасни затруднения за подготовката на спортистите си.

Галина Димова

Агенция „Фокус“

София. Очевидно е, че много малък процент от българите умеят да плуват. Това се отнася особено за по-младото поколение. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” директорът на дирекция „Водноспасителна служба” към Българския червен кръст (БЧК) и световен шампион по водно спасяване за 1983 година Теодора Томова.
Според нея е време плуването да стане задължително умение, което децата да придобиват още в училище.
„Ние обръщаме внимание и на институциите, и на обществото, и на медиите. Преди години имаше задължително обучение по плуване, което отпадна. Имаше 30 задължителни часа по плуване във втори и трети клас. Затова ние бихме искали да се заложи плуването в образователната програма в училищата. Смятаме, че е време да се помисли за въвеждане на тази форма поне като първа крачка там, където има басейни и възможност. Тъй като не говорим само за водни инциденти, говорим и за здравето на децата. Това е един много полезен спорт – знаем, че децата са подложени на затлъстяване, на обездвижване. Така че ще има наистина един добър ефект от въвеждането на задължителното плуване още в училище”, каза Томова.
Според нея е очевидно, че много малък процент от българите умеят да плуват. Това се отнася особено по-младото поколение.
„Ще дам и доказателство – кандидатите за водни спасители, които идват за курсовете, една част от тях отпадат именно заради ниската си плувна култура. Тоест имат желание, но нямат възможности. Има много големи областни градове, в които няма нито един закрит плувен басейн”, посочи още тя.
Във Варна например до преди няколко години е нямало закрит басейн.
„А какво да говорим за малките областни градове. Ако се строят пък басейни, то те се строят така, че да не са подходящи за обучение. Те са по-скоро за развлечение, с барчета, басейни към хотели. Не се строи плувен басейн, който да е по стандарта 25 метра ширина, с 50-метрова дължина, където да се провеждат обучения по плуване, да не говорим за високо спортно майсторство – плувните клубове също изпитват ужасни затруднения за подготовката на спортистите си”, посочи още Теодора Томова.
Галина Димова

Агенция „Фокус“

София. Над 45 000 водни спасители са обучени досега от създаването на водното спасяване към Българския червен кръст (БЧК). Това каза в интервю за Агенция „Фокус” директорът на дирекция „Водноспасителна служба” към БЧК Теодора Томова, която е и световен шампион по водно спасяване за 1983 година.
Всяка година БЧК обучава около 1200 водни спасители. „Ние бихме могли да обучаваме неограничен брой кандидати, стига те да имат желание и да могат да покрият приемния норматив за влизане в курса”, каза Томова.
БЧК провежда обучение за водни спасители във всички 28 областни организации на страната. Няма фиксирани дати за провеждането на курсовете. Групите се сформират според интереса на кандидатите. Курсовете са два вида – за спасители на плувни басейни и водни паркове и за открити водни площи и море.
„Мога да кажа, че интересът и тази година към курсовете е доста голям”, коментира Теодора Томова.
За да могат да се обучават в курса на БЧК за водни спасители, кандидатите трябва да издържат приемен норматив.
За плувни басейни и водни паркове кандидатът трябва да може да плува по 50 метра свободен стил за една минута и 25 метра бруст за техника без време. Съответно за курса за открити водни площи и море – 100 метра свободен стил за една минута и 50 секунди и отново 25 метра бруст без време.
Кандидатите трябва да са навършили 17 години. Курсовете се състоят от часове по теория и практика. Завършването става със заключителен изпит пред комисия по теория и практика. Средната цена на курса, която не е строго фиксирана и зависи от броя на кандидатите, е около 160 лв. за първо ниво за басейни и водни паркове и 90 лв. за второ за открити водни площи и море.
БЧК е единствената организация у нас, която извършва обучение на водни спасители. Съгласно наредбата за водното спасяване БЧК обучава водните спасители и издава съответните документи за правоспособност.
Галина Димова

По инициатива на Областния секретариат на БЧК-Хасково на 29 и 30 април се проведе трета работна среща, във връзка с водноспасителната дейност и съгласно Споразумение за сътрудничество между Областните организации на БЧК – Ямбол, Сливен и Хасково. Целта на срещата беше да се обмени опита и добрите практики във връзка с превенцията на водния травматизъм сред деца и младежи и подготовката на кадри,  обезпечаващи дейността. В тази връзка, участниците във форума присъстваха на открит урок по програмата „Приятели с водата” – разработена и въведена в ОУ „Н. Й . Вапцаров” от БЧК – Хасково и Дружеството на водния спасител към местната областна организация.

Специално място в последвалата дискусия и представянето на  водно-спасителната дейност на всяка от областните организации на БЧК, участници в работната среща се  отдели на ролята и отговорностите на Дружествата на водните спасители по места като елемент от структурата на БЧК и основен двигател в планирането, реализирането и популяризирането на водноспасителната дейност.

Източник: http://www.yambolnews.net/content/view/17236/28/

Телевизия „Европа“

Водноспасителната служба към Българския червен кръст настоява служители на Министерство на вътрешните работи да се включат активно в опазването на реда и сигурността по плажните ивици в страната. Идеята е полицаите да бъдат на плажа до водните спасители, като в случаи на по-опасни инциденти да могат да реагират навременно, съобщава репортерът на телевизия „Европа“ Мария Сталянова.

Заради многото случаи на конфронтации и открита агресия между туристи под влияние на на алкохол и водните спасители, БЧК са изпратили и писмо до МВР, в което мотивират желанието си за плажна полиция.

Развитие все още няма и по друг дългогодишен апел на БЧК – а именно да се върне задължително обучение по плуване в училище за децата до 3-ти клас, каквото е имало до 1975 година.

С какво работно време трябва да работят водноспасителните служби по плажовете?

В Чл. 12. на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с ПМС № 182 от 24.07.1996 г., Обн., ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г. е записано следното: личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч.

Този текст ясно указва, че работното време на водните спасители на плажа е от 8 до 18 ч. При това става дума за работно време на спасителен пост, а не на отделни дежурещи спасители.

Записаното в текста „личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители” означава, че те трябва да са поне трима. От тези трима трябва да има двама спасители непрекъснато на поста. Ако на поста са назначени двама спасители ще бъде нарушена гореспоменатата наредба в часовете за обедна почивка или при извършване от спасител на физиологични нужди.

Чл. 12. на Наредбата кореспондира и с Кодекса на труда, и 8 часовия работен ден. Никъде не е казано, че работното време на спасителя е 10 часа. 10 часа е работното време на спасителния пост. Трябва да се прави разлика между работното време на спасителя и това на спасителния пост. За да бъда бъда разбран правилно давам пример с 8 часовия работен ден на лекаря и 24 часовото работно време на болницата.

Как се процедира по нашите черноморски плажове? Масова практика е в добрия случай на пост да се назначават по двама спасители. На мен не ми е известно в последните години да има плаж с назначени повече от двама спасители на един спасителен пост. Това е явно нарушение на нормативната уредба, която стопаните на плажове четат както дяволът чете евангелието.

Държавата, която им е дала да стопанисват плажовете, се прави, че всичко е в ред и не ги санкционира. Как обаче, да ги санкционира, когато хората занимаващи се с извършване проверки на плажовете са некомпетентни относно водноспасителната дейност. Има разбира се и конфликт на интереси. Не може БЧК да организира водноспасителната дейност на плажове в качеството си на подизпълнител и в същото време работещи в тази същата структура хора да проверяват тези плажове помагайки на МРРБ.

БЧК е организацията подготвяща водни спасители. Това води до извода, че там работят компетентни относно водното спасяване лица. В същото време, примерно БЧК – Бургас се явява подизпълнител при организацията на водноспасителната дейност на трите плажа на К.к. Слънчев бряг и ето как организира нещата. Работното време на спасителите там е от 8 до 18 часа, на постовете има по двама спасители, като първият идва на работа от 8 до 17 часа, а вторият от 9 до 18 часа. Наредбата е грубо нарушена и то не от кой да е, а от организацията в която работят експертите в тази област. На практика спасителните постове работят по 4 часа на ден с един спасител. Разбира се става дума за далавера, за пари и за икономии на средства от водно спасяване.

Лято - 2010

Още по интерсно е по плажовете във Варненско. Там работното време на водноспасителните служби е от 9 до 17 часа. Ама имало наредба, ама била нарушена нормативната уредба… Никой не е в състояние да накара спасителите които са 90% местни кадри да работят до 18 часа. Всички са специалисти, те са измислили водното спасяване в България. Развиват се теории, говори се за Кодекс на труда, а проверките се извършват от най-големите корифей – ВСС на БЧК–Варна.

При социализма работното време на водноспасителната служба беше 8 часов работен ден, фиксиран в Правилник от 9 до 17 часа. В новите демократични времена действа Наредба и в нея е записано: от 8 до 18 часа. На някои плажове обаче, социализма продължава да не си отива, а държавата нехае.

Георги Димитров

От областния съвет на БЧК във Варна съобщиха, че утре – петък в хотел „Адмирал“, в курорта Златни пясъци ще се проведе Кръгла маса по проблемите на водноспасителната дейност.

Във форума ще участва председателят на централния съвет на организацията Христо Григоров, специалисти от Бургас, Добрич, Шумен и други градове. Целта е да се очертаят проблемите пред водното спасяване пред новия сезон и да се оформят предложения за нормативни промени.
Преди кръглата маса са предвидени демонстрации.