Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Агенция „Фокус“

Варна. Четирима души са се удавили в морето от началото на сезона във Варна и курортите. Това съобщи за радио „Фокус”-Варна Лаврентий Силов от Водноспасителната служба в града. Той уточни, че става въпрос за инциденти през работно време. Отделно обаче са случаите на самоубийства или удавяния в неохраняеми плажове. Освен това има и един случай на удавяне в басейн. Силов добави, че точни данни за инцидентите и броя на удавените ще бъдат ясни в края на годината, като ще бъдат взети предвид всички инциденти – самоубийства и нещастни случаи и то не само в морето, но и в кладенци, канали и т.н.
Последният тежък инцидент е от преди два дни на Камчия, където има втори удавен. Силов подчерта, че зоната е неохраняема, въпреки многото летовници. Причината според специалиста е високият наем, който държавата иска и от три години там няма собственик. „Никой не ги пази хората и стават инциденти”, посочи Лаврентий Силов. По думите му все пак няма някакъв съществен ръст на тежките инциденти в сравнение с миналата година, когато за същия период е имало четирима удавени по море и посочи, че пет-шест инцидента са нормални на сезон. Във връзка въвеждането на глоби в Бургас, касаещи туристи, които не спазват указанията на спасителите и влизат да се къпят при червен флаг, Лаврентий Силов подчерта, че идеята е много добра и той категорично подкрепя въвеждането на такива глоби и във Варна. Той обясни, че за съжаление Водноспасителната служба няма такива правомощия и всичко зависи от кмета, който е единственият с правомощия да въведе глоби. „Няма друг начин да се справим, така е по цял свят, като ги глобят после се замислят дали да влязат в морето”, каза още специалистът. Тази година има рекорд по брой разкрити басейни във Варна и региона, каза още Лаврентий Силов. Той коментира, че до сега във Варна и курортите не е имало толкова много разкрити басейни. Силов посочи, че до този момент има разкрити 160 басейна, при 91 за 2010 година. Според специалиста причината за увеличението се дължи преди всичко на инцидента, при който се удави германско дете в басейн в хотел на „Златни пясъци”. „Всички медии писаха и говориха за този трагичен случай, ние продължаваме да говорим на всички нива и това дава резултат”, категоричен бе Силов. Той коментира, че срокът, в който собствениците на плувните съоръжения трябваше да изкарат разрешително, изтече, тъй като бе до края на месец юли. Срокът на разрешителното за басейните е с валидност до 31 октомври т.г., има издадени позволения и за целогодишна дейност. Лаврентий Силов добави, че ще продължат проверките на басейните, и установените нарушители ще бъдат санкционирани. Специалистът от Водноспасителната служба допълни, че разрешения за експлоатация са получили и 22 от общо 33-те морски плажа. Силов коментира, че от средата на юли са били сформирани две междуведомствени комисии, които успяха до обходят по-голям брой обекта. Всяка от тях е проверявала средно по 4-5 плажа или басейна на ден.
Десислава Стоянова

Източник: агенция „Фокус“

Слаб отлив на желаещите да работят, като водни спасители в чужбина се наблюдава през тази година във Варна . Това заяви Лаврентии Силов от Водноспасителната служба на БЧК в града. Той посочи, че това се дължи на факта, че някои държави са затворили своите плажове заради кризата и се опитват да покрият сезона с местни кадри. Силов посочи, че например Испания почти не приема български спасители, като единици са тези, които са отишли да работят там тази година. В САЩ също се наблюдава отлив на желаещите да работят, като спасители. Все пак според Лаврентии Силов този слаб отлив е само временно явление, тъй като по принцип в цял свят си има търсене на спасители, а щом има търсене съответно и заплащането ще е по-високо, което е сред основните причини родните спасители да търсят работа в чужбина.

По отношение на плажната полиция Лаврентий Силов посочи, че това е идея от преди 50 години, но реализацията и е съвсем друго нещо. По думите му в други страни, където има водно спасяване много по-отдавна, отколкото в България и нещата са много по-добре поставени, водното спасяване е към полицията, към „Гражданска защита“ или към пожарната, което означава, че спасителите са държавни служители. В тези държави правилата и указанията на спасителите се спазват стриктно от хората, тъй като там има кой да наложи санкции на нарушителите. „При нас.. ние сме г-н Никой – можем да кажем, но не можем да наложим никакви санкции“, заяви Силов и добави, че миналата година е било писано официално писмо от Националната комисия по водноспасяване, адресирано към Министерството на вътрешните работи, като от там са отговорили, че решаването на проблемите свързани с този вид спасяване не биха могли да бъдат разрешени. От ведомството са отговорили още, че при възникване на инциденти полицията ще съдейства на спасителите.

http://news.varna24.bg//275411.html

Агенция „Фокус”

София. От създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст през 1964 г. до момента са обучени над 45 000 водни спасители. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” директорът на Водноспасителната служба при Българския червен кръст (БЧК) Теодора Томова.
От началото на годината до момента за плувни басейни и водни паркове специалистите на Водноспасителната служба са обучили 671 спасители, а 216 души са били обучени за спасители по морското крайбрежие. Теодора Томова посочи, че спрямо същия период на миналата година са били обучили 120 водни спасители повече. „Това са радващи за нас показатели. Колкото повече, толкова по-добре”, коментира тя.
Над 1000 български водни спасители работят годишно зад граница. Томова обясни, че те заминават най-често по частна линия, като уреждат професионалните си ангажименти или го правят чрез фирми за работа в страната.
Попитана как стои въпросът с обучението на студентите за спасители в САЩ и Англия, Томова посочи, че обученията на студенти по тези програми най-често се провеждат от фирми, които тренират водни спасители за САЩ. „Интересното е, че обученията са съвсем различни, спрямо това, което се дава като сертификат. В българската система документът за правоспособност се дава завинаги на водния спасител, като се изисква годишна заверка на личния талон. В другите курсове, които провеждат фирмите за обучение на спасители за САЩ, годността на документа за правоспособност е 2 или 3 години”, уточни директорът на Водноспасителната служба при БЧК.
Теодора Томова добави, че има голяма разлика и в методиката на обучение, както и по отношение на нормативните изисквания. „Нашите курсове са с много по-завишени нормативи и изисквания, особено що се касае до спасителите за море”, заяви тя.

————————————————————————————————————

80 % от всички водни инциденти стават във вътрешността на страната, в откритите водни площи – язовири, езера, напоителни канали или други вътрешни водоеми. Каза директорът на Водноспасителната служба при БЧК Теодора Томова.
Тя посочи, че са много причините, които биха довели до воден инцидент – температура на водата, непознато дъно, рязко задълбочаване, течения, както и липса на водни спасители, на медицинско обслужване. „Децата понякога си правят подръчни салове или други средства, които са несигурен източник на поддръжка на тялото във водата. Тук искам да подчертая и слабия родителски контрол, особено през ваканцията. В страната има над 4000 вътрешни водоема и ние сме една много водна страна, освен, че имаме Черно море и река Дунав. Колкото повече вода, толкова се увеличават и предпоставките за възникването на водни инциденти”, коментира Теодора Томова. По думите й, когато децата са близо до водата, не може да се очаква от тях да преценят адекватно опасността, която водата представлява за тях.
Попитана, възможно ли е в най-популярните открити водоеми в страната да се осигури медицинско обслужване и да се наемат водни спасители, Томова посочи, че това е възможно там, където релефът на брега го позволява. За целта трябва да има постепенно удълбочаване, микробиологичният анализ на водата трябва да е подходящ. Освен това тя трябва да е чиста, да е прозрачна, да се вижда дъното, да е безопасно, както и да е означено къде започва и къде свършва зоната за къпане. Освен това трябва да има водни спасители, както и медицинско обслужване. „Виждате на колко много условия трябва да отговаря един водоем, за да бъде обявен за безопасен за къпане и плуване. Някой трябва да поддържа всичко това, за което споменах. Това е обвързано с финансови средства и този, който би ги предложил, трябва да има някакъв финансов интерес, за да вложи в такъв тип услуга”, коментира Теодора Томова.

————————————————————————————————————

Българските водни спасители годишно спасяват над 3000 души. Каза още пред Агенция „Фокус” директорът на Водноспасителната служба Теодора Томова.
„Това е една солидна цифра, която оправдава и осмисля организираното водно спасяване в България, както и безценният труд на водния спасител”, заяви тя.
От началото на годината по данни на Водноспасителната служба са станали 32 удавяния. 6 от инцидентите са се случили на морето, на неохраняеми плажове или в извънработно време на спасителите. 7 деца са се удавили от началото на годината.
„Не бих казала, че има завишаване на цифрата, спрямо същия период миналата година, но всеки човешки живот за нас е ценен и правим всичко възможно да предупреждаваме гражданите за опасностите при плуване, както и да ги научим да се отнасят с респект към водата и да учат децата си да плуват”, каза Теодора Томова.
На въпрос – кои са основните правила, които да се спазват, за да не се стига до инциденти в басейните и на плажа, тя отговори, че човек трябва да е много внимателен, когато е в или около водни басейни или когато използва плавателни съдове с развлекателна цел. Не трябва да се употребяват алкохол или наркотични вещества при влизане във водата. Обилното хранене също е една от причините за възникването на водни инциденти. Претоварването на плавателните съдове също може да е проблем, както и скачането и плуването в непознати води. „Опасно е надценяването на собствените сили и влизането навътре във водоеми”, предупреждава директорът на Водноспасителната служба при Българския червен кръст.

————————————————————————————————————

В последните години водим настоятелна и последователна политика за това да подсетим държавните институции, че би било редно да се помисли за връщане на задължително обучение по плуване в учебната програма, каза Теодора Томова.
Тя посочи, че именно чрез програмата за обучение по плуване в училище се е научила да плува. „Освен, че това е една превенция на инцидентите при децата във водата, това е и безценна инвестиция в здравето на децата”, отбеляза Теодора Томова.
По думите й е безспорно, че през последните години са се рушали плувните басейни, построени за обучение по плуване, а това, което се строи, е по-скоро с комерсиална и привлекателна цел и не е подходящо за обучението на деца. „Да се обърне поглед към базите е първата стъпка за въвеждането на задължителното обучение по плуване към учебната програма. Трябва да се инвестира в тази база, да се реновират старите басейни и да се строят нови такива”, смята директорът на Водноспасителната служба.
„Написахме и писмо до Министерство на вътрешните работи с идеята в Закона за МВР да се вмени подпомагането на водния спасител от полицаи. Имаме предвид това да има патрулиращи двойки по натоварените през лятото плажове, а не както преди време в медиите идеята ни бе разтълкувана като „до всеки спасител – полицай”, каза още Томова. Според нея, може определен брой патрулиращи полицаи да извършват превенция на най-натоварените плажни ивици през лятото, както и да се грижат за обществения ред на плажа.

————————————————————————————————————

Структурата на Водноспасителната служба е не по-малко сериозна от структурата на планинското спасяване, каза Теодора Томова, директор на Водноспасителната служба към Българския червен кръст на въпрос – как ще коментира изказването на председателя на Планинската спасителна служба доц. Олег Чолаков, че Водноспасителната служба се състои само от 4 човека, които имат за задача единствено да организират обучението на водните спасители и да ги сертифицират. „Като директор се почувствах неприятно, когато прочетох изказването на доц. Чолаков. Не бих искала да се конфронтирам с колегите от Планинската спасителна служба, които също като нас, спасяват човешки животи. Много ценя труда им и смятам, че доц. Чолаков се е изразил по този начин заради непознаване и неразбиране на нашата структура, или от опит да се неглижира дейността ни с цел да се направи противопоставяне между службите. Не бих подкрепила такова поведение”, каза Теодора Томова.
По думите й – Водноспасителната служба не са 4 човека, а има 28 щатни специалисти по водно спасяване, които работят в областните организации на БЧК в цялата страна. „Освен това във Водноспасителната служба работят 1050 доброволци, които са организирани в 32 дружества на водните спасители. Освен с това, че обучаваме водни спасители, ние извършваме и превенция на водния травматизъм в училищата, като годишно обучаваме около 43 000 деца за оказване на помощ и самопомощ. Наши експерти са членове на комисиите към Международната федерация по водно спасяване от 1967 г. Наши водни спасители са носители на 9 индивидуални и 6 отборни световни титли от Световните първенства по водно спасяване. Работим и по проекти със Столична община, както и с различни организации”, каза Теодора Томова.

Агенция „Фокус“

София. 138 души са се удавили през изминалата година. Това стана ясно на пресконференция на Водноспасителната служба към БЧК във връзка със Седмицата на водното спасяване от 6 до 12 юни, предаде репортер на Агенция „Фокус”. За 2010 г. са спасени общо 3098 души. Удавените са 138 или 1,8 на 100 000 души от населението. 23 от тях са деца до 17 години. Само 20% от удавените са в море, а останалите 80% – във вътрешни водоеми. Ето и случаите на удавяния по водоеми: 24 в море, 43 в реки, 46 в язовири и микроязовири, 14 в напоителни канали, 2 в кладенци, 3 в плувни басейни, 4 в езера, 1 в изравнител и 1 в яма. Причини за удавянията са в 9 случаи – алкохол, 34 – нещастен случай, 10 – самоубийство, 8 – слаб родителски контрол. Обстоятелствата, при които са станали удавянията са: 31 – при къпане и плуване, 13 – падане във водата, 3 – риболов, 5 – водни атракции, 30 – неизвестни. През изминалата година са обучени 888 спасители за басейни, 268 – за открити водни площи и море. До 8 юни тази година са обучени 481 спасители за плувни басейни и паркове и 144 – за открити водни площи и море. Това са с 140 спасители повече в сравнение с миналата година.
До момента през 2011 г. са се удавали 22 души, от които 4 деца.
Аделина Георгиева

КРОСС

София. Седмицата на водното спасяване за 2011 г. се провежда от 6 до 12 юни в цялата страна. Водноспасителната служба на Българския Червен кръст информира обществеността за своята готовност и състоянието на водните обекти преди сезона.

Пресцентърът на Българския Червен кръст организира пресконференция по този повод на 8 юни т. г. (сряда) от 11.30 часа в плувен комплекс „Дианабад“.

На пресконференцията ще бъде предоставена информация за:

• резултатите от обучението на водните спасители през тази година;

• състоянието на плажовете и най-често посещаваните водни басейни;

• дейността на местните комисии по водно спасяване;

• проблемите, свързани с осигуряването на спасители през активния летен сезон;

• водните инциденти в последните години и съветите за безопасно ползване на водните басейни и упражняване на водни спортове.

В пресконференцията ще участват:

Христо Григоров – председател на БЧК,

Стоян Андонов – председател на Националната комисия по водно спасяване,

Теодора Томова – директор на „Водноспасителна служба“.

След пресконференцията водни спасители ще демонстрират най-разпространените способи за спасяване при водни инциденти.

Радио „Фокус“

Варна. Над 700 са водните спасители във Варна. Това каза за радио „Фокус” – Варна Лаврентий Силов директор на Водноспасителната служба в града. Към момента обаче във Варна работят едва 15-16. Силов коментира, че причината за това е тежката криза и факта, че много басейни просто не са отворени и не функционират, за разлика от предишни години. Общия брой на всичките спасители до 2010 година по заверените талони, плюс новите попълнения са 488 души за басейн и 210 за море, като специалистът подчерта, че това са кадри само във Варна, което означава, че града осигурява близо 700 човека – местни кадри. „Това за нас е един голям скок напред”, коментира Силов. Той добави, че продължава и тенденцията масово българи да се насочват да работят в чужбина. „Тенденцията продължава, но трябва да ви кажа, че кризата засегна бранша и спасителската дейност”, заяви директорът на Водноспасителната служба. Според него има много страни, които вече не искат външни хора и се опитват да се справят със собствени сили и средства. Той посочи Испания, като пример и коментира, че тази държава вече не взима българи, като уточни, че за миналата година в Испания са заминали 2 или 3-ма варненски спасители, докато през 2009 са заминали над 30 човека. Лаврентий Силов добави, че традиционно най-много български спасители има в САЩ по студентски бригади. Освен това традиционно отиваха в Испания, Гърция, Дубай, по Средиземноморието”, добави Силов. Той уточни, че отделни хора има и на океана в САЩ, но това са единици, защото американските изисквания са много високи и не всички наши спасители успяват да ги покрият. Според него не всички от тези, които отиват на студентски бригади са добри, докато за океана се изисква добри постижения във водното спасяване.

През следващата седмица във Варна започва първия за тази година курс за водни спасители – заяви Лаврентий Силов. Той заяви, че до тук има записани 23-ма души, но има вероятност броят им да се увеличи. „ Аз предполагам, че още хора ще се запишат до тогава, така че очаквам да съберем над 30 човека”, каза Силов и добави, че курсът е насочен за спасители на басейн, а не на море. Той уточни, че курсът за спасители на море ще бъде организиран през април, тъй като има занимания, които трябва да се направят на море, но предвид студеното време и температурата на водата не може да се влиза.
Лаврентий Силов коментира, че и през тази година има много проекти, по които специалистите работят, но те все още не са приети. По думите му сега плановете са предадени, но те трябва тепърва да се утвърждават, което по всяка вероятност ще стане през следващата седмица. „Като цяло има някои нови неща, които искаме да въведем – в общи линии нашите неща са ясни”, каза още директора на Водноспасителната служба. Сред основните промени, които според специалиста трябва да се направят е да се подобри връзката с концесионери, собственици на обекти, тъй като тя в момента е слаба. Според Силов това е много важна стъпка, тъй като това са хората, които дават парите и на практиката командват.
По отношение на нерегламентираните басейни, които всяко лято функционират във Варна Силов заяви, че за съжаление по този въпрос за сега няма почти нищо ново, което да разреши проблема. Според него все пак се наблюдава малко раздвижване и посочи, че през 2009 година е имало 76 официално открити басейни, докато през миналата са били 111. Този брой обаче е едва половината от реалния брой на функциониращите във Варна басейни. „Все пак това са неща, които трябва общината и областна управа, защото ние нямаме сили и нямаме такива функции.Ние по скоро можем да помогнем и да кажем. Но за да се задължат някои хора са необходими общината и областна управа”, коментира специалистът. Лаврентий Силов, коментира и една от идеите, която бе представена на последната конференция по проблемите на водното спасяване във Варна, а именно създаването на морски спасителен център. Той заяви, че по време на конференцията е била излъчена комисия, която се е събирала 4 или 5 пъти, като до края на месеца ще се проведе още една среща. Силов изрази надежда, че тази сбирка се надява да се изчистят нещата и да се представят предложенията до съответните ведомства. Все пак той отказа да се ангажира с категорично мнение, дали все пак проекта ще се реализира. Той подчерта, че Водноспасителната служба излиза с предложения, но реализацията зависи от държавни органи и институции. „Работи се по проекта, ангажирани са хора от най-различни области, които умуват по проекта. Направиха се предложения, които на следващата сбирка на комисията ще бъдат изчистени и оформени, но какво ще се приеме и как, аз не мога да знам от сега”, каза в заключение специалистът.
Десислава Стоянова

Източник: Радио „Фокус“

Това е снимка на водноспасителната служба на ММЦ Приморско от 2009 г. На нея са Тончо,  Петко Янакиев, Емилиян Чамов, Жорката, Мартин Чамов, Сашко, Юли, Митака, Петьо колелото, Даката лудийо, Георги Коцев (The boss), Пачо и др.

Снимката е от архива на Мартин Чамов.

Снимки от архива на Доктор Бухчев – лекар реаниматор на плажа.

Китен, лято-сезон 2005, месец юли, Морски плаж „Китен юг“.

На всеки плаж се срещат туристи, които не желаят да изпълняват разпорежданията на водноспасителната служба при жълт и особено при червен флаг. Това поражда конфликти, като понякога дори се стига до бой. Истината е, че спасителите нямат правомощията да прилагат физическа сила, а само да правят превенция и да оказват помощ на попаднали във воден инцидент.

При удавяне обаче, винаги има следствие, в което основно даващо показания лице е водният спасител. Нещо повече, в много случаи водещият следствието търси да намери вина в него.

В наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи е записано, че водният спасител не допуска преминаването на граждани зад близките плаващи знаци (шамандури). Той не трябва да допуска и влизането във водата на граждани в нетрезво състояние, както и на деца до 10 годишна възраст без придружител. Това са все конфликтни моменти в които спасителят трябва да участва, за да изпълни служебните си задължения.

Част от гражданите обаче, не желаят да спазват правилата и се явяват нарушители, които никой не санкционира. А те увличат след себе си и други, и създават предпоставки за водни инциденти.

Пример от този сезон бе англичанин, който 6 пъти е ваден от водата от спасител, а на седмия път, когато влиза в морето, умира.

Ясно се вижда, че нормативната уредба в тази област не е добре направена. Няма санкционираща инстанция. Такава трябва да се въведе още от следващия сезон, за да бъде решен проблема.

Т.н. „плажни полицаи” са все още са идеен проект. Те трябва да са тези, които ще пишат актове на нарушителите, ще ги глобяват, а при нужда ще използват и силови средства.

Всъщност и сега при проблем на плажа се вика полиция, но докато тя пристигне конфликта често е приключил. Това което е необходимо да се направи е полицаят да е позициониран постоянно на плажа, като работещ там.

Факт е, че всяко лято от вътрешността на страната към черноморските курорти се командироват полицаи, които да оказват помощ на местните РПУ-та, поради стичането там на хора и криминогенен контингент от цяла България. Факт е и, че най-големите групи от хора през деня са на плажа. Просто е необходимо и полицията да е там.

Георги Димитров

Агенция „Фокус“

София. Според статистиката към момента от началото на годината имаме 81 удавяния. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Теодора Томова – директор на Водноспасителната служба при Българския червен кръст (БЧК) и световен шампион по водно спасяване за 1983 година. По думите на Томова – от тези 81 удавяния, на море са 14, като от тях 2 са в охраняема зона. Три удавяния са на плувни басейни, а 17 удавяния са на деца до 17 години. Останалите са във вътрешните водоеми на страната. Спрямо същия период на миналата година статистиката е почти аналогична, няма някаква разлика в цифрите, обясни Томова. „За съжаление, причините са общоизвестните, които гражданите не ги спазват, да не говорим за децата, които още не са зрели и не отговарят за поведението си. Като започнем – основната причина е къпането на неохраняемите места, употребата на алкохол. Доста често инцидентите са при риболов, в кладенци в частни къщи в провинцията, както и в съвсем малки водоеми, язовири и езера. Друга причина, специално за инцидентите с деца, е слабият родителски контрол и не на последно място – неумението да се плува, което е проблем и на големите, и на децата. Други причини са претоварване на плавателните съдове, неизползване на спасителни жилетки, влизане на човек да се къпе и да плува с прегрято тяло, плуването навътре в морето”, коментира Томова. Според нея – неправилно е разпространено разбирането, че когато човек може да плува, той е застрахован. „Затова специалистите винаги казваме, че водата е опасна, защото поради физиологични причини може да се случи нещо дори на добър плувец. Аз, макар че съм световен шампион по водно спасяване, никога не влизам навътре в морето сама, ако искам да поплувам, плувам успоредно на брега. Ако има едно подценяване на опасностите при къпане и плуване, то донякъде е свързано с непознаване на тези опасности, но дори и когато ги познаваме, често правим точно обратното. Публична тайна е, че българинът не обича много реда и дисциплината”, посочи Теодора Томова.

Аделина Георгиева

Информационна Агенция „Фокус“ © 2010