Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Сайт за спасители, проблеми и въпроси свързани с водното спасяване по Черноморското крайбрежие и плажовете

Отчет за водноспасителната дейност на БЧК Русе

Публикувано от Жоро & Жоро на 15.12.2010

Днес се проведе събрание на Общински съвет на БЧК в Русе. Председателят Владимир Тедески представи на присъстващите доклад за стореното до началото на декември тази година от общинската структура на ОС на БЧК – Русе. Сред основните дейности, извършвани с участието на Общински съвет на БЧК – Русе за периода 01.01.2009 г. – 15.12.2010 г. е водноспасителната дейност. Ежегодно се провеждат курсове за обучение на правоспособни водни спасители на плувни басейни, като съответно през 2009 г. са обучени 15 души, а през 2010 г. са обучени 16 души /12 мъже и 4 жени/. Правоспособни водни спасители се явяват на ежегодните контролни изпити по плуване на 50 и 100 м. свободен стил и реанимация на дишане и кръвообращение за заверка на правоспособност. Водноспасителният минимум в училищата се провежда в рамките на учебната програма за обучение на учениците за действие при бедствия, аварии, катастрофи и пожари от 1 до 10 клас.

Иззточник: http://www.ruseinfo.net/news_83253.html

Тагове: , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Водното спасяване на плажа – заложник на концесионера

Публикувано от Жоро & Жоро на 14.11.2010

Реалната ситуация със състоянието на водното спасяване на плажаФакт е, че голяма част от гражданите посещаващи Черноморското крайбрежие през лятото не познават нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на плажовете. Непознаването на законите не ги освобождава от отговорност, но води до възникване на множество конфликтни ситуации, потърпевши от които са водните спасители, работещи на плажа.

Основна вина за възникване на тези ситуации имат концесионерите на плажове. Те са тези, които организират реда в концесионните си територии и от това как го правят зависи и ще има ли такъв. Една част от концесионерите, за съжаление не малка, се интересуват единствено от това как да изкарат по-голяма печалба. Инвестициите които те правят са основно в дейностите, които носят приходи.

Има втори тип стопани на плажове. За тях плажа, който стопанисват е голяма хапка – нямат реални финансови възможности и кадрови потенциал да го стопанисват.

Третият тип концесионери (на тях трябва да се поклоним и да свалим шапка), за съжаление най-малочисленият са тези които се опитват да създадат възможно най-добрата организация за работа на плажа.

Какво би трябвало да се направи на един плаж относно водното спасяване, за да се гарантира ред и законност на плажа?

Водното спасяване е разходна част. Необходимо е предварително да се направи разчет и да бъдат осигурени финансовите средства, които са необходими, за да бъде закупен спасителен инвентар според нормативните изисквания, да бъдат направени достатъчно на брой табели и да бъдат наети водни спасители.

Спасителният инвентар, който е необходим е описан в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. При липса на такъв, водните спасители може да не са достатъчно ефективни и да се достигне до воден инцидент с фатален край.

Що се отнася до реда на плажа (не само този който касае водноспасителната дейност), той се описва на табели, които се поставят на входните места на плажа.

Поставят се табели със схеми на плажната ивица, табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ… телефон 112; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.

Поставят се и табели с текст, регламентиращ къпането на организирани детски групи (често срещана конфликтна ситуация).

На всеки спасителен пост се поставя табела с подробни указания за флаговата сигнализация, изписана по възможност на няколко езика, особено важно за плажове посещавани от чуждестранни туристи.

Приготвят се и необходимия за плажа брой предупредителни и забраняващи къпането табели.

Наемането на достатъчно качествени спасители е важно условие за безопасността на един плаж. За да са те ефективни, трябва да бъдат поне по двама на спасителен пост, а постовете трябва да са разположени максимум на 100 метра един от друг. Спасителите трябва да се занимават само с преките си служебни задължения, които са: наблюдение на поверената им водна площ, превенция сред посетителите на плажа и предприемане на спасителни акции. Факт е, че на много плажове това не се случва.

Някои концесионери възлагат на спасителите извършването на нерегламентирани дейности, които ги отклоняват от преките им служебни задължения. Други, целенасочено търсят и назначават на работа като водни спасители такива, със зависимост към алкохол, дрога и др., като целта е понеже са взети на работа, да бъдат благодарни, да правят компромиси със служебните си задължения и да работят за по ниско заплащане, или да не им бъде изплатена последната заплата с мотив… алкохола или дрогата.

Концесионерите на плажове целенасочено се стремят да принизят работата на водните спасители, като ги поставят в конфликтни ситуации с посещаващи плажа граждани. Същите могат да бъдат избегнати с описаните по-горе табели.

Гражданите посещаващи плажа, трябва да спазват разпорежданията на водноспасителната служба, тъй като това гарантира тяхната безопасност.

Георги Димитров

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в VI. Организация на водното спасяване на плажа, Новини и коментари | No Comments »

Какво разбират гражданите под „максимално обезопасена брегова ивица“

Публикувано от Жоро & Жоро на 04.11.2010

Че гражданите не познават нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи е коментиран и друг път факт. Интересна е обаче, гледната им точка по темата и съответният коментар.

Виж линка:

Dilyan Berkovski’s blog: Що е то „максимално обезопасена брегова ивица“.

Тагове: , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Теодора Томова: Плувната култура на българина е много ниска

Публикувано от Жоро & Жоро на 19.07.2010

Агенция „Фокус“

Теодора Томова, директор на Водно-спасителната служба към Българския червен кръст, в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-жо Томова, какви мерки за безопасност не спазват хората, които отиват в района на неохраняеми водоеми?
Теодора Томова: Последните инциденти показват това, което ние винаги говорим пред медиите, Дай Боже, повече хора да ни чуят. В България има над 4000 вътрешни водоеми, изключвам Черно море и река Дунав. Говорим за реки, язовири, напоителни канали и езерца, което е една сериозна предпоставка за водни инциденти, тъй като броят на водоемите предполага и възможност за по-голям воден травматизъм. Второ – водата е опасна дори и за тези, които умеят да плуват добре, тъй като човек може да стане жертва на инцидент по чисто физиологични причини. Например – когато с прегрято тяло скочи изведнъж в язовирна вода, при която има много голяма разлика в температурата между повърхността на водата и метър-два по-надолу. Понякога тази разлика може да варира над 10 градуса – на повърхността е 21 градуса, а изведнъж метър и половина по-надолу става 11 градуса. Вследствие на което, дори и да е прекрасен плувец, той може да получи шок и сърдечната му дейност или дишането му да спрат. В тази връзка винаги обръщаме внимание, че вътрешните водоеми са опасни и не бива в тях човек да плува и да се къпе. Мога да изредя и други опасности, освен температурата на водата, течения, каквото има в реките, непознато дъно. Изведнъж човек може да попадне в много рязко вдълбочаване, особено при язовирите, в напоителните канали във вътрешността на страната също с голяма скорост се движи водата. От полегатите места там е и трудно излизането. Знаем, че преди седмица се удави в един такъв канал баща, който се опита да спаси детето си край Монтана. Най-важното е, че ако се наложи на човек да му се окаже помощ, там няма воден спасител или медицинско лице. Тези водоеми са много примамливи – не се изискват финансови средства, посещават се от хората, но това може да се случи само ако е открито на съответния водоем официално подходящо къпално място – да бъде плитко, да бъде чиста водата като качества за къпане, разрешена от РИОКОЗ, да има съответните водни спасители, да е маркирано точно мястото, където ще се къпят и плуват – там, където е подходящо. Трябва да има съответната спасителна екипировка – лодка, която бързо да стигне при пострадалия, ако се наложи при инцидент. Задължително е и да има медицинско лице. Всички тези изисквания са указани в Наредбата за водното спасяване и би трябвало да се спазват. За да се разкрие такова място, трябва да има интерес на частно лице, община или на местна общност, които да разкриват такива места. Правилно и безопасно е плуването в плувните басейни, където има спасители, както и на охраняемите морски плажове, където има водни спасители.
Фокус: Защо се случват такива инциденти, нещастие или непредпазливост?
Теодора Томова: Същият е отговорът на въпроса защо всеки ден десетки хора умират при пътнотранспортни произшествия. Същите са причините при водния травматизъм – непознаване опасностите при къпане и плуване. На първо място бих казала, че причината за водния травматизъм е подценяване на тези опасности и надценяване на собствените възможности. Хората не разбират и не искат да допуснат, че при контакта с водата предизвикват сериозна възможност да станат жертва на инцидент и което е още по-лошото – това става в рамките на 3-4 до 5 минути, когато при човека настъпват необратими процеси и той не може да бъде възстановен. Не е като в планината – човек може да се изгуби, след два-три дни да бъде намерен и най-важното – да бъде жив. В рамките на 3-5 минути единствено професионална спасителна помощ може да бъде адекватна. Трябва да знае, че човек се къпе на собствена отговорност в тези вътрешни водоеми. Това не могат да осъзнаят децата, които още не са съзрели и не разбират опасността. Тук опираме до родителския контрол. Много сериозен родителски контрол е нужен, особено сега през лятото, когато децата са при баби и дядовци. Опираме и до неумението на гражданите и на младите хора да плуват. Това също е предпоставка за водни инциденти. Много е ниска плувната култура. Все още държавата не е създала една подходяща материална база, една програма. Аз самата в трети клас съм се научила да плувам по програмата на задължително обучение в училищата. Ние винаги пледираме към държавните институции, които имат отношение по тази тема, че макар и в криза, е крайно време чисто концептуално да се помисли в тази насока – за задължителното обучение на учениците по плуване.
Фокус: Може ли да се осъществява по някакъв начин контрол и в неохраняемите водоеми?
Теодора Томова: Съгласно Наредбата за водното спасяване, която цитирах преди малко, този контрол е възложен на комисии, създадени със заповед на кмета на съответната община, в която членуват представители на различни ведомства. Те няколко пъти през сезона правят проверки дали водоемите са обезопасени с табели. Обикновено тези водоеми се обявяват за опасни и за забранени за къпане и плуване, слагат се съответните табелки. Доста често те са обект на кражба, но това е друга тема. Това е, което могат да направят тези комисии. Те проверяват и охраняемите водни площи, ако има разкрит такъв пост, или плувните басейни. Човек от комисията има право да съставя актове, глоби и т.н. Те имат съответните правомощия и по принцип работят в цялата страна. Трудно е да се спре такъв поток от хора чисто практически. Когато е топло, всеки смята, че може на собствена отговорност, никой не може да му забрани да ходи на риболов, да излиза с лодки, да плува, да се къпе. Една от причините за водния травматизъм е употребата на алкохол, която задължително води до надценяване на собствените възможности, преохлаждане на тялото, настъпват и други процеси – човек не е адекватен. Има доста инциденти след употреба на алкохол.
Фокус: Кои най-прости правила трябва да спазват хората, които ходят на неохраняеми водоеми?
Теодора Томова: Простото правило е, ако човек все пак реши да отиде и да се разхлади, да бъде съвсем в началото, да внимава за дълбочината на този водоем. Това обаче обикновено са водоеми, които не са с бистра вода, трудно човек може да се ориентира колко е дълбоко. Това са непознати водоеми, всеки един е много специфичен и крие различни рискове. Трудно е да се обобщят в общи правила, тъй като има строго специфични опасности. Опасно е да решиш да скочиш надолу с главата в непознат водоем, защото не знаеш колко е дълбок, можеш да получиш много сериозно гръбначно нараняване, особено ако скочиш надолу с главата. Можеш да получиш схващане на крайник, т.нар. мускулни крампи, които също се получават от разликата в температурата на тялото и водата. Ако човек стане свидетел на инцидент, трябва да знае, че ако иска да окаже помощ, в никакъв случай не трябва да бъде в директен контакт с пострадалия, защото той може да се окаже втората жертва. Това могат да го направят само професионални спасители. Или се подава някакъв предмет, който ще задържи пострадалия за известно време на повърхността, или се хвърля някакво въже, въдица, гребло, част от дреха – т.нар. подръчни спасителни средства. С тях може да се помогне да се издърпа пострадалия, обаче самият спасяващ трябва да има стабилна опора, да се е хванал за нещо стабилно, докато извършва спасяването.
Ползват се във водоеми, язовири водни колела, лодки. Задължително е да се дават спасителни жилетки. Гражданите или децата отказват да ги слагат. Не бива да отказват, трябва да ги слагат, защото това ще им спаси живота, ако нещо се наложи. Друго – влизат навътре във водоема и въпреки че са предупредени от тези, които дават водните атракциони, започват да скачат от водното колело, от лодката – нещо, което неминуемо създава предпоставка на инцидент.
Фокус: Какво трябва да правят в горещините тези, които все пак искат да се изкъпят на подобно място?
Теодора Томова: Това е опасно. Могат да стоят отстрани, да се намокрят. Аз не мога да кажа какво трябва да се направи, за да бъде безопасно. Трябва да се ходи на плувни басейни и на плажове, които са охраняеми. Тези водоеми са потенциално опасни по принцип. Освен това всеки един човек е в различно здравословно състояние, с различна плувна култура, различно разбиране. Те са опасни и е факт, че стават инциденти. В последните дни има инциденти и с рибари, които влизат с надуваеми лодки, употребяват алкохол, нещо се случва, може да се обърне лодката. Кой ще помогне на един такъв инцидент и как ще се помогне, когато всичко става за три минути в едни водоеми, които не са чисти, не са бистри, ти дори не виждаш, а отдолу има дълбочина от 20-30 метра. Просто е невъзможно да се помогне.
Фокус: Защо не се вслушва българинът в предупрежденията, че къпането е забранено на съответното място – такава ли е културата му?
Теодора Томова: Напоследък и в чисто човешки план забелязвам, че има една агресия към реда, във всички аспекти на нашия живот, включително и към водното спасяване, т.е. нещо, което ти е забранено – защо точно това да не направиш и кой на теб ще ти забрани едно такова усещане за всемогъщие. Понякога се дразня, дори защото след това идва черната хроника. Някак си не обичаме реда, обичаме да го нарушим. В тази връзка веднага ще направя препратка към водните спасители. Доста често нашите хора са обект на агресия от страна на гражданите. Винаги казвам, че водните спасители са водни полицаи. На тях трябва да се гледа като на служители на реда, които имат една единствена цел и задача – да опазват нашите живот и здраве. Ние трябва да спазваме техните съвети и да ги уважаваме, а не да бъдем агресивни. Понякога се стига до физическа разправа със спасителите, което е недопустимо. В тази връзка пишем официални писма до Министерството на вътрешните работи, искаме да влезе в Закона за МВР – в летния сезон полицаите да оказват подкрепа на водните спасители по отношение на спазване на техните указания и реда на плажа, както е във всички европейски страни и САЩ.
Аделина Георгиева

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Конфликти на водноспасителната дейност в България

Публикувано от Жоро & Жоро на 26.04.2010

В плувният сайт http://www.bulswim.info/ има нова публикация от Иван Цанов, посветена на водното спасяване. Озаглавена е „Конфликти на водноспасителната дейност в България”.

Разработката има за основна цел да направи опит да анализира от научна гледна точка конфликтите на водноспасителната дейност в България, което не е правено до сега.

Анализът показва, че основните конфликти в дейността според автора са 4 на брой, а именно:

1. Основният управленски конфликт

2. Конфликтът – липса на значим интерес у общините

3. Конфликтът държава – концесионери и арендатори на плажовете

4. Конфликтите по оста на водните спасители

Авторът си е позволил да се насочи към разглеждането на конфликтите на водноспасителната дейност в България подтикнат от нуждите на водноспасителната практика. Според него в тази човекосъставна и човекомерна обществена система състоянието е далеч от точката на равновесие и зоната на безконфликтността.

Линк към публикацията:

http://www.bulswim.info/bul-res-2010-w.htm

Тагове: , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

APOLA – Австралийска професионална организация на спасителите на океан

Публикувано от Жоро & Жоро на 02.12.2009

През 1850 г. в Сидни се наема персонал, на който се поставя задачата да охранява водните басейни и крайбрежните лагуни, и плажове. Това е последствие от стратегията на крайбрежните съвети, които в началото на XIX век решават, че водите по крайбрежието трябва да се наблюдават и охраняват.
Увеличеният брой къпещи се в океана и развитието на плуването в крайбрежните води, води до възникването в началото на XX век на организирани спасителни служби.
Първата водноспасителна асоциация в Австралия (Beach and Pool Officers Association) се основава през 1937 година. Впоследствие се създават и други водноспасителни организации, които през 1984 година се обединяват в Австралийска асоциация на спасителите инспектори на плаж – Australian Beach Inspector Lifeguard Association (ABILA). По късно ABILA се преименува в APOLA – Австралийска професионална организация на спасителите на океан.
Към момента APOLA е организацията, която се занимава с водно спасяване по австралийското крайбрежие. Tя организира водноспасителната дейност по плажовете, както и подготовката на океанските водни спасители.
Трябва да се отбележи, че APOLA е професионална организация и, че водноспасителната дейност по Австралийското крайбрежие е организирана изключително добре. Тя е съобразена с местните крайбрежни особености и с океанските приливи и отливи.

http://www.apola.asn.au/about.htm

Тагове: , , , , , , , , , ,
Публикувано в I. История, По света | No Comments »

Асоциация по водно спасяване

Публикувано от Жоро & Жоро на 09.11.2009

Към днешна дата в България съществува и друга организация имаща отношение към водните спасители, а именно – Асоциацията по водно спасяване. Тя е  учредена в Бургас преди година и половина и има амбиция да защитава интересите на всички специалисти по водно спасяване в България.

Почетен председател на Асоциацията по водно спасяване е кметът Димитър Николов. Той се ангажира да популяризира дейността и да съдейства за утвърждаване доброто име на асоциацията.
Учредители на организацията са деятелите в областта на водното спасяване зам.-кметът на община Бургас д-р Лорис Мануелян, д-р Андрей Найденов, Райко Берберов, д-р Георги Матев и Николай Иванов. Основна цел на асоциацията е реализирането на европейските норми както във водно-спасителната дейност по нашите плажове и басейни, така и в заплащането и работните условия за водните спасители и медицинските специалисти у нас.
Сдружението си е поставило за цел да развива дейност на много широка основа. Заради изоставането на България в превенцията на водноспасителния травматизъм, негови представители ще влязат в училищата, за да работят с подрастващите. Асоциацията изготвя предложение за промяна в нормативната уредба в областта на водното спасяване и обезопасяване на водни площи, което да бъде предложено на отговорните институции. Учредителите на асоциацията имат амбицията да се включат в програми на Европейския съюз за осъществяване на водно спасяване по плувни басейни и морски плажове.

Източник :      http://www.factor-bs.com/news-2824.html

Тагове: , , , , , , , ,
Публикувано в II. Организация на водноспасителната дейност в България | No Comments »

Коментар относно организацията на водното спасяване в страната

Публикувано от Жоро & Жоро на 03.11.2009

Организацията на водното спасяване в страната е доста странна.

Обучението и квалификацията на водните спасители са поверени на БЧК. Организацията на водноспасителните служби по плажовете е задължение на стопаните на плажовете. За контрола отговарят кметствата и МРРБ, а санкции не са предвидени или по точно има такива, но не могат да бъдат реално наложени.

БЧК от своя страна също е със странно организирана структура. Там съществува водноспасителна служба. Защо е водноспасителна служба, а не водноспасителна дейност? Отгоре има дирекция водно спасяване, която се състои от 4-5 човека. Има и 28 регионални организации, във всяка от които има по някой, който отговаря за водноспасителната дейност. Същият не е подчинен на дирекцията, а е на пряко подчинение на регионалния си шеф. Проблем за отговарящите по региони е, че освен с водноспасителната се занимават и с други дейности. Регионалните специалисти провеждат курсовете за водни спасители. Компетентни ли са те и до каква степен (били ли са въобще спасители, кога и къде?) е отделен въпрос, но от червенокръстки ангажименти нямат време за водно спасяване.

След като бъде проведен курс за спасители, идват спациалистите от Дирекцията да изпитат курсистите и да определят кой става и кой не. Разбира се има и финансова страна, и курса и изпита, а впоследствие и издаването на документ са по ценоразпис.

След издаването на документ новосъздаденият воден спасител има свидетелство за такъв и почти никакви практически умения. Отивайки на плажа същият е нещо като новобранец в казармата.

Стопаните на плажовете (концесионери или арендатори) отговарят за организацията на водноспасителните служби по плажовете. Тъй като това е свързано с определени разходи много от тях не спазват нормативната уредба, като търсят вратички в нея, за да я нарушат. Те на думи декларират, че са загрижени за живота и здравето на плажуващите, но реално това което ги интересува е как да изкарат по-голяма печалба и да направят по-малко разходи.

За съдбата на давещите се можем да се допитаме до Илф и Петров.

Относно контрола и санкциите и тук правилото е „парица е царица“.

Есен е. Сезонът е приключил…

Ще се промени ли нещо?

Сега е времето да се приеме нова нормативна уредба, която да доведе до промени  в цялостната организацията на водното спасяване в страната.

Георги Димитров

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в Новини и коментари | No Comments »

Водно спасяване по плажовете на българското Черноморие

Публикувано от Жоро & Жоро на 02.11.2009

spasqvane---korica-new

Изтегли от линка:

Водно спасяване по плажовете на българското Черноморие

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в VIII.* Литература | 2 Comments »

Нормативни документи на образователното министерство

Публикувано от Жоро & Жоро на 30.10.2009

Виж линка:

Наредба № 2 от 24 април 1997 г. за организиране и провеждане на детски и ученически отдих и туризъм

Инструкция № 1 от 3 юли 1997 г. за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи при провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, издадена от Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването /обн. ДВ. бр.57 от 18 юли 1997г./

Тагове: , , , , , , , , ,
Публикувано в VII. Нормативна уредба | No Comments »

 
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline