Водно спасяване / Vodno spasiavane /

В свое интервю за Агенция „Фокус”, директорът на Дирекция „Концесии” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) Милен Топалов предостави информация липсваща до сега. На базата на тази информация може да се направи анализ и изводи за състоянието на водното спасяване по родното Черноморие.

Милен Топалов заяви следното: „Общата площ на 208 броя морски плажа по Черноморското крайбрежие е 8132 дка с дължина на бреговата линия 165,7 км.
Предоставени на концесия са 63 броя морски плажа с обща концесионна територия 3478 дка, с дължина 45,2 км. Общата площ на предоставените под наем морски плажове е 580 дка с дължина на бреговата линия 18,7 км. Общо за концесии и наеми площ 4058 дка с дължина 63,9 км”.

При така поднесената информация може точно да бъде изчислено, че плажни ивици с обща дължина на бреговата линия 101,8 км ще бъдат неохраняеми, което е почти 2/3 от общата дължина на бреговата линия, на плажовете по Черноморското крайбрежие.

На останалите 63,9 км плажни ивици, които са отдадени на концесии или под наем, съгласно точки от договорите трябва да бъдат осигурени ред задължителни дейности между които и водно спасяване.

Информацията на директорът на Дирекция „Концесии” в МРРБ дава възможност да бъде пресметнато колко водни спасители са необходими, за да бъде обезпечено българското Черноморие през предстоящия сезон.

В Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи е записано, че спасителен пост се разкрива на разстояние до 100 м брегова ивица на водна площ, подлежаща на максимално обезопасяване. Личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч.

Дължината на бреговата линия на предоставените на концесия 63 броя морски плажа е 45,2 км.
Дължината на бреговата линия на предоставените под наем морски плажове е 18,7 км.

Събрана общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и на предоставените под наем морски плажове е 63.9 км.

При разчет спасителен пост на 100 м брегова ивица, броят на постовете които е необходимо да бъдат разкрити е минимум 639. При положение, че на спасителен пост трябва да бъдат назначавани по трима спасители (с оглед изискванията на наредбата и Кодекса на труда), общият брой на необходимите водни спасители за Черноморските плажове за сезон 2011 е 1917 души. Той дори е по-голям тъй като голяма част от спасителите са хора с различни професии в отпуск или студенти във ваканция, които не могат да работят цял сезон.

Това обаче, поражда други въпроси. Има ли достатъчно обучени спасители? Колко са правоспособните водни спасители в България? Достатъчно ли са?

БЧК твърди, че за 45 години от създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст са обучени над 40 000 водни спасители. Тази информация е вярна, но не е съвсем коректна. Тя създава впечатление,че спасителите са доста повече от необходимото, но така ли е в действителност?

В отчета на ВСС на БЧК за 2010 г. (http://vodno-spasiavane.com/2011/03/07/2010/) четем следното: „Обучени водни спасители за… Открити води – 268; Заверени талони за… Открити води –  1184”. Или общо правоспособните спасители за море и открити водни площи през миналия сезон са били 1452-ма [Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи - Чл. 20. (4) Резултатите от ежегодната проверка за годността на водния спасител и за здравословното му състояние се нанасят в личния му талон, който е неразделна част от документа за правоспособност]. Това е броят на реално действащите водни спасители.

За охрана на Черноморските плажове за сезон 2011 обаче, са необходими поне около 2000 спасители.

Оказва се, че има недостиг на действащи спасители. И този недостиг не се дължи само на това, че те предпочитат да работят в чужбина, заради по-доброто заплащане. Те просто не съществуват.

Очертава се липса на спасители по черноморските плажове. Освен на неохраняемите плажове, на които ще бъдат поставени табели ”Къпането забранено”, такива ще трябва да се поставят и на голяма част от плажовете които имат стопани.

Концесионерите и наемателите на морски плажове имат задължение по договор да осигурят водни спасители на плажовете, съгласно нормативната уредба. Това обаче, няма как да стане, понеже просто няма спасители, а и не могат да бъдат внесени от чужбина.

Всъщност, това не се случва за първи сезон. Така беше и през миналите години. Тогава обаче, липсваше информация за общата дължина на бреговата линия на предоставените на концесия и под наем морски плажове и обществото се манипулираше, че спасителите по плажовете липсват, защото предпочитат да работят в чужбина.

Сега истина лъсва и може открито да се каже, в България няма достатъчно водни спасители, които да покрият нуждите на българското Черноморие.

Може да се направи и друг извод. Българската държава е безотговорна към живота и здравето на своите граждани. 2/3 от морските плажове ще бъдат законово неохраняеми, а останалите ще се охраняват с недостатъчен брой спасители.

Георги Димитров

В страната има общо 209 плажа в области Добрич, Варна и Бургас.

През миналото лято бяха направени 100 планирани проверки на ивиците с участието на експерти на различни държавни и местни институции.

За първи път бяха направени и 50 внезапни проверки само от представители на МРРБ. Заради по-голямата ефективност на изненадващите проверки експертите в министерството предлагат да бъде увеличен техния брой през следващия летен сезон. Най-често констатираните нарушения бяха свързани с пропуски в организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, липса на медицинско обслужване, обекти извън съгласуваните схеми и по-големи площи от допустимите, по-малки свободни зони, липса на санитарно-хигиенни съоръжения.

Проверяващите откриха 25 плажа без осигурен свободен достъп до тях. През тази година няма да се допусне да съществуват ВИП плажове или да се разделят ивиците за бедни и богати.

http://www.burgasnews.com/

Водноспасителната служба към Българския Червен кръст е член на Международната Федерация по водно спасяване FIS от 1967 година. От същата година до сега българските представителни отбори участват в световни, европейски и други международни първенства по водно спасяване.

През годините бяха спечелени 7 индивидуални, 6 отборни, световни титли и редица други призови отличия.
Основна цел за развитието на спортно състезателната дейност по водно спасяване е превенция на водния травматизъм сред гражданите и популяризиране на професията воден спасител.
Българския национален отбор по водно спасяване се подготвя целогодишно и участва в организираните от международната федерация световни и европейски шампионати.

Град Велико Търново е ежегоден домакин на Националния турнир по водно спасяване “Любен Кантарджиев”.

Всички желаещи да се занимават със спорта “Водно спасяване”, могат да се свържат за информация относно условията за приемане с настоящия треньор Наталия Стоянова.

Източник:  http://www.redcross.bg/activities/activities3/vodno6.html

Чл. 12. от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи гласи: „личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч”.

Какво показва реалността по плажовете към днешна дата? Няма морски плаж в България, на който да има назначени на работа по трима водни спасители на пост.

Концесионерите, които отговарят за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи назначават по двама спасители на пост и така осигуряват минимума. При минимум на спасителите обаче, няма как да се изпълни изискването при носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Спасителите имат физиологични нужди при които се налага да напуснат поста, а в такъв момент е нарушена наредбата. Има и почивка за обяд, която регламентирана или не се прави, а на поста остава по един спасител.

Мотивирайки се с Кодекса на труда на много морски плажове спасителите работят на „две смени”. Първата пристига на работа в 8.00 часа и си тръгва в 17.00 часа. Втората идва на работа от 9.00 часа и работи до 18.00 часа. Така като се прибави и по един час обедна почивка работното време на спасителите става 8 часов работен ден.

От гледна точка на Кодекса на труда правилата са спазени, но при подобна ситуация е грубо нарушен Чл. 12. от  Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи.

Има обаче и продължение на абсурда. Проверяващите органи било в лицето на комисии на отдел концесии на МРРБ или такива на областните управи (в чийто състави влизат специалисти по водно спасяване от БЧК) при наличието на двама спасители на пост отчитат в констативните протоколи от проверките, че всичко е наред и спасителните постове са изрядни.

Непредубеден наблюдател следящ ситуацията от страни би си извадил изводи, че концесионерът се стреми да мине по евтино назначавайки по малко спасители въпреки, че нарушава наредбата. По интересно е обаче, какво би си помислил наблюдателят за проверяващите органи. Опциите са няколко: те са некомпетентни и не познават нормативната уредба или те са корумпирани и за това си затварят очите, или тълкуват наредбата като дявола евангелието.

Що се отнася до формалното „разминаване относно работното време” между Кодекса на труда и Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи за незнаещите да четат и тълкуват законите е следният прост пример: медицинският персонал в една болница работи на 8 часов работен ден, а болницата работи 24 часа. Аналогът който трябва да се направи е свързан с разминаване на работното време на спасителя с това на водноспасителната служба.

Георги Димитров

Агенция КРОСС

Балчик /КРОСС/ Съвместна комисия на местната администрация, РИОКОЗ и РУ на МВР Албена и Балчик проверява годността на морските плажове и плувните басейни на територията на Община Балчик.

В рамките на два дни членовете на комисията ще направят оглед на 15 морски плажа и плувни басейни и ще определят кои да бъдат включени в разрешените за ползване водни площи през летния сезон.
Проверката е на основание на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водни площи. Съгласно изискванията на РИОКОЗ е необходимо местата за къпане да имат осигурени спасителни постове, а зоните за воден спорт трябва да бъдат обозначени и отделени от тези за къпане. Според изискванията трябва да бъде осигурено и медицинско обслужване.

/КП/

Преди 15 години флаговата сигнализация в България беше променена. Бяха въведени означенията на международната флагова сигнализация. Белият флаг беше заменен с зелено знаме. Червеният флаг стана жълто знаме, а черният флаг – червено знаме.

Така България се синхронизира със света, а новата сигнализация се възприе лесно, като се асоциира със светлините на светофара.

Международната флагова сигнализация беше въведена с Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с ПМС № 182 от1996 г., обн., ДВ, бр. 65 от 31 юли 1996 г. Тази наредба замени действащият до тогава Правилник за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, обн. ДВ. бр.65 от 19 Август 1983г., изм. ДВ. бр.45 от 13 Юни 1989г.

При едно сравнение на текстовете касаещи флаговата сигнализация в двата нормативни документа обаче, прави впечатление непълнотата в  наредбата, която трябва да бъде допълнена, с оглед по-пълно информиране на гражданите с конкретната ситуация за която важи съответното знаме.