Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Подготовката на водния спасител е процес, който започва от курса за обучение на водни спасители и продължава в ежедневната практика.

Според Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, воден спасител може да бъде всяко лице, навършило 17 години и придобило правоспособност след обучение и успешно полагане на изпит. Това би трябвало да означава, че на тази възраст спасителят може да бъде назначен като такъв на плажа. Тъй като на 17 години обаче, той е непълнолетен  трябва да се получи разрешение за това от Държавната инспекция по труда. Професията воден спасител (в морски условия) е свързана с висока степен на риск и с носене на голяма отговорност, което е неподходящо за тези лица и инспекциятя трудно би издала разрешение. Така на практика се получава, че изкаралият курс спасител не може веднага да работи като такъв, а това е възможност наученото лесно да бъде забравено. За да не се стига до подобна ситуация придобиващият правоспособност трябва да съобрази времето за провеждане на курса за обучение на водни спасители с навършването на своето пълнолетие.

Варна - морските бани

С изграждането на модерни морски бани в гр. Варна, през 1928 година се създава първата професионална водноспасителна команда към общината. Тя е под ръководството на директора на баните Лазар Черпански. Капитан на спасителната команда е Владимир Бостанджиев. Спасителите са рибари и възпитаници на рибарското училище. Инвентара с който разполагат се състои от три лодки, спасителни пояси и плуващи бухалки с въженца. На плажа има наблюдателна кула, а към спасителната команда са зачислени лекар и двама фелдшери.

През 1929 г. се поставя начало на охраната, на градския плаж в Бургас от двама водни спасители.

В периода 1932 – 1934 г. във Варна се прави диференциация на спасителите. Те са разделени на наблюдатели на кулата и на плувци, извличащи пострадали от морето. Впоследствие пак във Варненско, в лагер Чайка, през периода 1934 – 1940 г. са се обучавали за спасители местни младежи, които в края на обучението полагали изпити.

Въвеждат се тренировъчни занимания със спасителите, които в началото не се водят много редовно.

При спасителни акции се използва успокояване на давещия се. Захватът на удавника е с една ръка през кръста или през рамото. Използва се спасително въже с дължина 80 – 120 м. То е на ръката на спасителя, плуващ към пострадалия, като при нужда той се освобождава от него.

Постепенно тренировките стават три пъти седмично. Те включват плуване, гребане, гмуркане и др. Тренира се и учебно давене. Има и съвместни тренировки на спасители и медицински работници.

Районът за къпане е означен с шамандури, поставени на дълбочина 3 – 4 метра.

Работното време на спасителната команда е  от 7 до 18 часа.

През 1937 г. в Бургас, Христо Христов взема под аренда за четири месеца плажа. Назначени са осем спасители. Те работят докато на плажа има хора.

Бургас - плажа и казиното

През 1946 г. централния Бургаски плаж се стопанисва от СП „Комунални услуги”. На него работят осем спасители. И тук е назначено медицинско лице – сестра.

Постепенно във Варненския регион започват да функционират и други плажове. По това време разстановката на постове на плажа е на около 150 метра един от друг. Те са оформени с чадър, а в оборудването им  навлизат освен свирка и спасително въже плавници, маска, шнорхел, рупор, макара, бинокъл и др.

През 1959 г. са назначени първите спасители по плажовете на Слънчев бряг и Приморско, а през 1961 – 1962 г. се правят първите изследвания и анализи на удавяния в Бургаски окръг. 1962 г. е и годината, в която за първи път на Бургаския плаж специално за водноспасителното дело са назначени лекар и медицинска сестра.

Слънчев бряг

Водноспасителната служба към БЧК води своето начало от 1964 година. Тази година се счита за начална за организираната за цялата страна водноспасителна дейност. Създават се програми за обучение на спасители. През 1968 г. излиза 10-то ПМС с което държавно се регламентира водноспасителната дейност. За един дълъг период от време БЧК става методически ръководител и координатор по проблемите на водното спасяване. Той е в пряка връзка  със съответните стопани на водни площи, плажове и къпални места, които по установените нормативи изграждат и издържат водноспасителните станции и постове.

БЧК организира курсове за спасители, за усъвършенстване на спешната помощ при удавяне, осигурява съвместно с МНЗ медицински кадри и санитарен транспорт за спасителните станции и постове, разкрива реанимационни пунктове по Черноморието.

През 1973 г. се създава Централната школа по водно спасяване към БЧК в гр. Созопол.

Водноспасителната служба към БЧК съвместно с МНЗ създава т.н. спасителна верига. Това е форма за регламентиране на отделните етапи на спасителната акция. В спасителната верига са включени обема и сроковете за спасителните работи, както и органите които са задължени да ги изпълнят. Звената от които е съставена веригата са четири – спасителен пост, медицински пункт, транспорт с медицинска помощ и болница.

Постепенно по плажовете на българското Черноморие се създава добре организирано, професионално водно спасяване, което става модел за други водноспасителни служби по света. Водноспасителната дейност е грижа на държавата и на обществеността.

С навлизането в 90-те години на миналия век, в България настъпват демократични промени. Променя се и нормативната законова уредба в страната.

В днешно време БЧК отговаря за обучението на водни спасители, а с организацията на водноспасителната дейност по бългаското Черноморие се занимават изключително стопаните на плажовете.

Плажовете, които са държавна собственост се отдават на фирми, на концесия или под аренда.

Стопаните на плажовете са задължени да изградят водноспасителни служби според държавните изисквания. За съжаление незнанието на някои стопани, а понякога и нежеланието им, както и липсата на добър контрол от страна на държавата водят до възникването на множество водни инциденти, доста от които завършват с нещастен край.

Георги Димитров

Ползвани източници за снимките:

http://retrobulgaria.com/varna/morski_bani.html

http://retrobulgaria.com/burgas/gradina.html

http://hotelsunpalace.hotelsinbulgaria.org/