Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Сайт за спасители, проблеми и въпроси свързани с водното спасяване по Черноморското крайбрежие и плажовете

Спасителен буй

Публикувано от Жоро & Жоро на 18.10.2009

19451559_103Спасителният буй е сравнително ново за България  средство за спасяване. Предназначен е за употреба от водни спасители. Съществуват два вида буйове.

Първият е направен е от пластмаса. Обикновено боядисан в червено или оранжево, има форма на торпедо с дръжки за носа на който е завързано двуметрово въже. На свободния край на въжето е монтирана гаша от полиетиленова лента. Въжето с гашата са намотани на буя.

Вторият тип буй е направен от микропореста материя и има способността да се огъва, и да се закопчава около тялото на пострадалия.

Тагове: , , , , , , ,
Публикувано в Средства за спасяване | 3 Comments »

Подготовка на водния спасител

Публикувано от Жоро & Жоро на 18.10.2009

Подготовката на водния спасител е процес, който започва от курса за обучение на водни спасители и продължава в ежедневната практика.

Според Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, воден спасител може да бъде всяко лице, навършило 17 години и придобило правоспособност след обучение и успешно полагане на изпит. Това би трябвало да означава, че на тази възраст спасителят може да бъде назначен като такъв на плажа. Тъй като на 17 години обаче, той е непълнолетен  трябва да се получи разрешение за това от Държавната инспекция по труда. Професията воден спасител (в морски условия) е свързана с висока степен на риск и с носене на голяма отговорност, което е неподходящо за тези лица и инспекциятя трудно би издала разрешение. Така на практика се получава, че изкаралият курс спасител не може веднага да работи като такъв, а това е възможност наученото лесно да бъде забравено. За да не се стига до подобна ситуация придобиващият правоспособност трябва да съобрази времето за провеждане на курса за обучение на водни спасители с навършването на своето пълнолетие.

Тагове: , , , , ,
Публикувано в V. Подготовка на водния спасител | No Comments »

Организация на водноспасителната дейност

Публикувано от Жоро & Жоро на 18.10.2009

Организацията на водноспасителната дейност е регламентирана в нормативната уредба на страната и е държавна политика. През годините въпросът е решаван с постановления и наредби на Министерския съвет, както и с правилници, наредби и инструкции на отделните ведомства, имащи отношение към проблема.

Към днешно време организацията на водното спасяване в България е уредена в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, Постановление № 182 на МС от 24. 07. 1996 г., обн., ДВ, бр. 65 от 31. 07. 1996 г.

С тази наредба се уреждат водноспасителната дейност, както и изискванията, на които трябва да отговарят водните площи за осигуряване безопасността на хората и предотвратяване на удавянията. Съгласно наредбата на обезопасяване подлежат: плувните басейни, откритите канали, изкопите, участъците от морските крайбрежни води, реките, езерата, язовирите и микроязовирите, които се използват за къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел.

Обучението и подготовката на водни спасители е делегирано на Българският червен кръст. Същият на основание чл. 4, т. 2, букви „д“ и „е“ от Закона за Български червен кръст провежда курсове за обучение и квалификация на водни спасители, издава документ за правоспособност и извършва ежегодна проверка на годността на водните спасители за водноспасителна дейност.

Морските плажове, които са държавна собственост, съгласно Закона за концесиите, Обн., ДВ, бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г. се отдават на концесия или аренда. Стопанинът на водната площ (концесионер или арендатор) отговаря за организацията на  водноспасителната дейност и обезопасяването на водната площ и осигурява оборудването на спасителните постове, станции и медицинското обслужване.

Организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, ползвани организирано от деца и ученици, се провежда при условия и по ред, определени от министъра на образованието и от министъра на здравеопазването.

Контролните функции свързани с обезопасяването на водните площи са възложени на кметовете на общините и на Министерството на регионалното развитие и благоустройство.

Георги Димитров

Тагове: , , , , , , , , , , , , , ,
Публикувано в II. Организация на водноспасителната дейност в България | No Comments »

За историята

Публикувано от Жоро & Жоро на 18.10.2009

Варна - морските бани

С изграждането на модерни морски бани в гр. Варна, през 1928 година се създава първата професионална водноспасителна команда към общината. Тя е под ръководството на директора на баните Лазар Черпански. Капитан на спасителната команда е Владимир Бостанджиев. Спасителите са рибари и възпитаници на рибарското училище. Инвентара с който разполагат се състои от три лодки, спасителни пояси и плуващи бухалки с въженца. На плажа има наблюдателна кула, а към спасителната команда са зачислени лекар и двама фелдшери.

През 1929 г. се поставя начало на охраната, на градския плаж в Бургас от двама водни спасители.

В периода 1932 – 1934 г. във Варна се прави диференциация на спасителите. Те са разделени на наблюдатели на кулата и на плувци, извличащи пострадали от морето. Впоследствие пак във Варненско, в лагер Чайка, през периода 1934 – 1940 г. са се обучавали за спасители местни младежи, които в края на обучението полагали изпити.

Въвеждат се тренировъчни занимания със спасителите, които в началото не се водят много редовно.

При спасителни акции се използва успокояване на давещия се. Захватът на удавника е с една ръка през кръста или през рамото. Използва се спасително въже с дължина 80 – 120 м. То е на ръката на спасителя, плуващ към пострадалия, като при нужда той се освобождава от него.

Постепенно тренировките стават три пъти седмично. Те включват плуване, гребане, гмуркане и др. Тренира се и учебно давене. Има и съвместни тренировки на спасители и медицински работници.

Районът за къпане е означен с шамандури, поставени на дълбочина 3 – 4 метра.

Работното време на спасителната команда е  от 7 до 18 часа.

През 1937 г. в Бургас, Христо Христов взема под аренда за четири месеца плажа. Назначени са осем спасители. Те работят докато на плажа има хора.

burgaskazino

Бургас - плажа и казиното

През 1946 г. централния Бургаски плаж се стопанисва от СП „Комунални услуги”. На него работят осем спасители. И тук е назначено медицинско лице – сестра.

Постепенно във Варненския регион започват да функционират и други плажове. По това време разстановката на постове на плажа е на около 150 метра един от друг. Те са оформени с чадър, а в оборудването им  навлизат освен свирка и спасително въже плавници, маска, шнорхел, рупор, макара, бинокъл и др.

През 1959 г. са назначени първите спасители по плажовете на Слънчев бряг и Приморско, а през 1961 – 1962 г. се правят първите изследвания и анализи на удавяния в Бургаски окръг. 1962 г. е и годината, в която за първи път на Бургаския плаж специално за водноспасителното дело са назначени лекар и медицинска сестра.

123919164483941

Слънчев бряг

Водноспасителната служба към БЧК води своето начало от 1964 година. Тази година се счита за начална за организираната за цялата страна водноспасителна дейност. Създават се програми за обучение на спасители. През 1968 г. излиза 10-то ПМС с което държавно се регламентира водноспасителната дейност. За един дълъг период от време БЧК става методически ръководител и координатор по проблемите на водното спасяване. Той е в пряка връзка  със съответните стопани на водни площи, плажове и къпални места, които по установените нормативи изграждат и издържат водноспасителните станции и постове.

БЧК организира курсове за спасители, за усъвършенстване на спешната помощ при удавяне, осигурява съвместно с МНЗ медицински кадри и санитарен транспорт за спасителните станции и постове, разкрива реанимационни пунктове по Черноморието.

През 1973 г. се създава Централната школа по водно спасяване към БЧК в гр. Созопол.

Водноспасителната служба към БЧК съвместно с МНЗ създава т.н. спасителна верига. Това е форма за регламентиране на отделните етапи на спасителната акция. В спасителната верига са включени обема и сроковете за спасителните работи, както и органите които са задължени да ги изпълнят. Звената от които е съставена веригата са четири – спасителен пост, медицински пункт, транспорт с медицинска помощ и болница.

Постепенно по плажовете на българското Черноморие се създава добре организирано, професионално водно спасяване, което става модел за други водноспасителни служби по света. Водноспасителната дейност е грижа на държавата и на обществеността.

С навлизането в 90-те години на миналия век, в България настъпват демократични промени. Променя се и нормативната законова уредба в страната.

В днешно време БЧК отговаря за обучението на водни спасители, а с организацията на водноспасителната дейност по бългаското Черноморие се занимават изключително стопаните на плажовете.

Плажовете, които са държавна собственост се отдават на фирми, на концесия или под аренда.

Стопаните на плажовете са задължени да изградят водноспасителни служби според държавните изисквания. За съжаление незнанието на някои стопани, а понякога и нежеланието им, както и липсата на добър контрол от страна на държавата водят до възникването на множество водни инциденти, доста от които завършват с нещастен край.

Георги Димитров

Ползвани източници за снимките:

http://retrobulgaria.com/varna/morski_bani.html

http://retrobulgaria.com/burgas/gradina.html

http://hotelsunpalace.hotelsinbulgaria.org/

Тагове: , , , , , , , , ,
Публикувано в I. История | No Comments »

 
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline