Водно спасяване / Vodno spasiavane /

По случай откриването на летния сезон, на 06.06.2011 г. от 17:00 ч., в Бургас традиционно ще се проведе шествието на Водно-спасителната служба към БЧК-Бургас. То ще тръгне от площада пред БСУ по ул.“Александровска“, до община Бургас и в посока Морско казино. В мероприятието, което открива седмицата на водното спасяване, участие ще вземат водни спасители, доброволци на БЧК, специалисти и мажоретния състав и оркестъра на ОУ „Бр.Миладинови“.

Източник: http://news.burgas24.bg//259508.html

Под термина „водно спасяване” се разбира това, което се прави на плажа – спасяване на човешкия живот на гражданите, пребиваващи там.

Плажът може да бъде разположен край басейн, море, океан или друга открита водна площ.

Всяка държава и крайбрежие имат своя специфика. На някои места се оказва основно помощ на къпещи се и плуващи във водата, на други, на сърфисти и занимаващи се с водни спортове, а има и комбинирани варианти. Водните спасители, които се занимават с тази дейност са подготвени за конкретните условия и ако относно работата на басейн може да има някаква универсализация, не така стои въпросът относно охраната на морското крайбрежие. Там всичко е специфично, което изисква от спасителите специализирана подготовка.

Конкретно, за плажовете по нашето черноморско крайбрежие – инцидентите стават в близост до брега, в повечето случаи на дълбочина до 2 метра. Оказва се помощ основно на къпещи се и плуващи, а в редки случаи има инциденти свързани с водноатракционни услуги. Водните спасители в България са подготвени за тази дейност и я извършват на професионално ниво, съгласно държавна нормативна уредба.

Спасяването на хора, бедстващи вследствие на морски катастрофи, корабокрушения и т.н. е задача на „морското спасяване”. То е дейност различна от „водното спасяване” и двете биха могли да си кореспондират само ако инцидента е в рамките или в близост до акваторията на плажа.

В последните години с развитието на водолазното дело се появи и „подводно спасяване”.

Подводното спасяване е спасяване на водолази. Водолази, се спасяват от водолази и при това от подготвени за това водолази.

Смесването на тези три типа дейност и обединяването им под термина „водно спасяване” е неправилно.

Днес в Областния съвет на БЧК Благоевград се провежда изпит, на завършили курс за водни спасители. Изпитът е в два етапа – теоретичен и практически. Практическият е на закрития плувен басейн в областния център.

Председател на изпитната комисия е Теодора Томова, директор на Дирекция Водноспасителна служба към БЧК, световен шампион по водно спасяване за 1983 година.

Източник: http://news.blagoevgrad24.bg/210772.html

Новият басейн на ПМГ в Кюстендил © Дарик Кюстендил

Два курса за водни спасители организира БЧК Кюстендил. Единият е за спасители на  плувни басейни и водни паркове, а другият е за открити водни площи и море. Курсовете ще започнат този петък, съобщават от организацията.В тях могат да се включат минимум 10 и максимум 30 души. Практическите занятия ще се провеждат на басейна на ПМГ – Кюстендил.

Записването на кандидатите за водни спасители ще става до 25-ти ноември в офиса на БЧК-Кюстендил. Курсът за първа степен или за спасители на  плувни басейни и водни паркове е с продължителност 20 дни, или общо 50 часа. Другият курс – открити водни площи и море е с продължителност 30 часа или това са 12 дни. Цената на първият е 120 лв., а на вторият 80 лв., съобщи за Дарик инструкторът по водно спасяване Николай Велчев.

Източник: DarikNews. / Кюстендил

От 15 години по нашето Черноморско крайбрежие може да бъде срещнато жълто-червеното знаме. То е част от водноспасителната флагова сигнализация, но факт е, че много спасители не знаят какво точно означава, да не говорим за гражданите посещаващи плажа.

Произходът на този флаг идва от Австралия. По плажовете там, през далечната 1935 година са въведени червени и жълти знамена (червеното отгоре), като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално. По-късно се извършва промяна и цветовете се разделят по хоризонтала. В Австралия този флаг означава, че ивицата се охранява от водни спасители – „lifeguards on duty”. Поставя се на спасителните постове.

Този флаг е включен в международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

До 1996 г. в България действа флагова сигнализация с бял, червен и черен флаг.. С наредба от същата година се извършва промяна. Въведена е международната флагова сигнализация. Записаното в наредбата по повод червено-жълтото знаме гласи: „Червено и жълто знаме (червеното отгоре) – наблюдавана зона между двата флага”. Този текст е доста произволно написан и позволява тълкуване.

Как би могло да бъде тълкуван този текст и съответно използван?

На големи открити плажове съществува вероятност всички спасителни постове да работят на един и същ флаг. Ако флагът е червен е забранено къпането, в този конкретен случай на целия плаж. Хората обаче, искат да влязат във водата, те са дошли за това, а е забранено. В такава ситуация водноспасителната служба на плажа разкрива място за къпане на гражданите. Избира се участък пред един или два спасителни поста, където се прецени, че вълнението е най-слабо. Този участък се подсилва със спасители и се разрешава къпането там, с повишено внимание, както от страна на спасителите, така и от страна на гражданите. На спасителните постове (пост) в чиято акватория става къпането се поставя червено и жълто знаме.

Аз съм виждал това да се прави. В същност вместо червено и жълто знаме, трябва да се постави обикновеното жълто знаме.

В последствие водноспасителната служба на БЧК въведе жълто-червеното знаме (диагонално разположени цветове), като означение за „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”. От там, трактовки много. Местата на цветовете се променят, а текстът се видоизменя така както му изнася на този който прави знамената и съответно табелите.

Жълто и червено знаме – начало и край на максимално обезопасена плажна ивица

Последната версия по темата е отново на водноспасителната служба на БЧК. Според тях червено–жълто знаме (червеното отгоре) с хоризонтално разположени цветове означава „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”.

Би било добре в новата наредба, ако някога все пак бъде въведена такава, да бъде точно фиксирано какво представлява на външен вид червено–жълтият флаг и какво точно означава, както и къде се поставя.

Георги Димитров

Регионална работна среща на дружествата по водно спасяване към БЧК се проведе в местността Карандила на Сливенския балкан в петък и събота.

Водни спасители от дружествата към БЧК в Сливен, Ямбол и Хасково обмениха опит и споделиха добри практики в своята работа за превенцията и оказване на помощ и възникване на водни инциденти.

Трите дружества през последните години насочват вниманието си към подрастващите и техните родители.

Като много ценен бе определен опитът на БЧК – Хасково по проекта „Дръж под око” – за работа с деца от 3 до 6-годишна възраст и техните родители, в който те се запознават с опасностите, предпазването и оказването на помощ при водни инциденти в дома, плувните басейни и водните площи на открито.

Домакините представиха съвместната си работа с училищата по проблемите на водното спасяване, а колегите им от Ямбол разказаха за усилията си в привличането и обучението на водни спасители.

През април т. г. трите дружества подписаха договор за съвместна работа, в изпълнение на който е и състоялата се среща на Карандила.

Източник: http://www.sliveninfo.com/index.php?id=32008

Дарик / Добрич

Седем поста на плажа в Албена вече се охраняват от спасители на Българския червен кръст /БЧК/. Милосърдната организация има договор за този летен сезон засега само с курортния комплекс, съобщи за Дарик директорът й Артюн Еринозов. Спасителите са разположени пред хотелите, където вече има почиващи. От 20 май поетапно ще се заемат и останалите вишки, като след 1 юни ще има охранители на всичките 25 поста.

30 младежи в момента се обучават за водни спасители в курсове към БЧК, каза още Еринозов, но не се знае колко от тях ще изберат професията. За Албена се разчита на стари, изпитани кадри, подчерта той. Засега други стопани на плажове по ивицата на Добричка област, която е 116 километра, не са потърсили услугите на спасители от БЧК. Реално за охраняването на Северното Черноморие са необходими около 120 – 150 души.

Прочети материала в http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=522618

Доживяме. В днешната пресата има информация, че концесията за морския плаж „Иракли“, община Несебър, ще бъде прекратена от Министерски съвет. Договорът, сключен с  фирмата „Партнърс комерс“ ЕООД през април 2001 г., ще бъде преустановен заради неизпълнение на основни задължения и условия по концесията. Проверки на междуведомствена работна група, извършени през юли и септември тази година, са установили липсата на водни спасители, на санитарно-хигиенно поддържане и на медицинско обслужване на морския плаж. Освен това концесионерът не е изпълнил инвестиционната си програма за 2009 г.

Организацията на водното спасяване в страната е доста странна.

Обучението и квалификацията на водните спасители са поверени на БЧК. Организацията на водноспасителните служби по плажовете е задължение на стопаните на плажовете. За контрола отговарят кметствата и МРРБ, а санкции не са предвидени или по точно има такива, но не могат да бъдат реално наложени.

БЧК от своя страна също е със странно организирана структура. Там съществува водноспасителна служба. Защо е водноспасителна служба, а не водноспасителна дейност? Отгоре има дирекция водно спасяване, която се състои от 4-5 човека. Има и 28 регионални организации, във всяка от които има по някой, който отговаря за водноспасителната дейност. Същият не е подчинен на дирекцията, а е на пряко подчинение на регионалния си шеф. Проблем за отговарящите по региони е, че освен с водноспасителната се занимават и с други дейности. Регионалните специалисти провеждат курсовете за водни спасители. Компетентни ли са те и до каква степен (били ли са въобще спасители, кога и къде?) е отделен въпрос, но от червенокръстки ангажименти нямат време за водно спасяване.

След като бъде проведен курс за спасители, идват спациалистите от Дирекцията да изпитат курсистите и да определят кой става и кой не. Разбира се има и финансова страна, и курса и изпита, а впоследствие и издаването на документ са по ценоразпис.

След издаването на документ новосъздаденият воден спасител има свидетелство за такъв и почти никакви практически умения. Отивайки на плажа същият е нещо като новобранец в казармата.

Стопаните на плажовете (концесионери или арендатори) отговарят за организацията на водноспасителните служби по плажовете. Тъй като това е свързано с определени разходи много от тях не спазват нормативната уредба, като търсят вратички в нея, за да я нарушат. Те на думи декларират, че са загрижени за живота и здравето на плажуващите, но реално това което ги интересува е как да изкарат по-голяма печалба и да направят по-малко разходи.

За съдбата на давещите се можем да се допитаме до Илф и Петров.

Относно контрола и санкциите и тук правилото е „парица е царица“.

Есен е. Сезонът е приключил…

Ще се промени ли нещо?

Сега е времето да се приеме нова нормативна уредба, която да доведе до промени  в цялостната организацията на водното спасяване в страната.

Георги Димитров

Изтегли от линка:

Водно спасяване по плажовете на българското Черноморие