Водно спасяване / Vodno spasiavane /

От 15 години по нашето Черноморско крайбрежие може да бъде срещнато жълто-червеното знаме. То е част от водноспасителната флагова сигнализация, но факт е, че много спасители не знаят какво точно означава, да не говорим за гражданите посещаващи плажа.

Произходът на този флаг идва от Австралия. По плажовете там, през далечната 1935 година са въведени червени и жълти знамена (червеното отгоре), като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално. По-късно се извършва промяна и цветовете се разделят по хоризонтала. В Австралия този флаг означава, че ивицата се охранява от водни спасители – „lifeguards on duty”. Поставя се на спасителните постове.

Този флаг е включен в международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

До 1996 г. в България действа флагова сигнализация с бял, червен и черен флаг.. С наредба от същата година се извършва промяна. Въведена е международната флагова сигнализация. Записаното в наредбата по повод червено-жълтото знаме гласи: „Червено и жълто знаме (червеното отгоре) – наблюдавана зона между двата флага”. Този текст е доста произволно написан и позволява тълкуване.

Как би могло да бъде тълкуван този текст и съответно използван?

На големи открити плажове съществува вероятност всички спасителни постове да работят на един и същ флаг. Ако флагът е червен е забранено къпането, в този конкретен случай на целия плаж. Хората обаче, искат да влязат във водата, те са дошли за това, а е забранено. В такава ситуация водноспасителната служба на плажа разкрива място за къпане на гражданите. Избира се участък пред един или два спасителни поста, където се прецени, че вълнението е най-слабо. Този участък се подсилва със спасители и се разрешава къпането там, с повишено внимание, както от страна на спасителите, така и от страна на гражданите. На спасителните постове (пост) в чиято акватория става къпането се поставя червено и жълто знаме.

Аз съм виждал това да се прави. В същност вместо червено и жълто знаме, трябва да се постави обикновеното жълто знаме.

В последствие водноспасителната служба на БЧК въведе жълто-червеното знаме (диагонално разположени цветове), като означение за „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”. От там, трактовки много. Местата на цветовете се променят, а текстът се видоизменя така както му изнася на този който прави знамената и съответно табелите.

Жълто и червено знаме – начало и край на максимално обезопасена плажна ивица

Последната версия по темата е отново на водноспасителната служба на БЧК. Според тях червено–жълто знаме (червеното отгоре) с хоризонтално разположени цветове означава „начало и край на максимално обезопасена плажна ивица”.

Би било добре в новата наредба, ако някога все пак бъде въведена такава, да бъде точно фиксирано какво представлява на външен вид червено–жълтият флаг и какво точно означава, както и къде се поставя.

Георги Димитров

В Австралия водното спасяване е на особена почит. Спокойно може да се каже, че това е водещата нация в тази област.

В началото на 20-ти век с насочването на австралийците към океанското крайбрежие като форма на активна почивка, се появява и необходимостта от създаването на животоспасителни организации, които да се грижат за тяхната безопасност.

Освен APOLA – Австралийската професионална организация на спасителите на океан, за която вече е писано в сайта, съществуват и други организации и асоциации по водно спасяване.

Първото спасително оборудване на плажа на Бонди се появява през 1907 г. През същата година се появяват сърф и макара на плажа в Сидни. Създава се и The Surf Bathing Association of NSW (SBANSW). В нея членуват 9 клуба и свързани организации. Този орган по-късно прераства в SLSA (Aсоциация Surf Life Saving).

През 1915 г. се създава се First Association Titles, Bondi Beach – асоциацията на Bondi Beach. Тя има собствени подразделения.

През 1921 г. в Австралия са въведени професионални сертификати за „сърф воден спасител (Surf Life Saving)” и система за членство. Въвеждат се и награди за добре свършена работа.

Две години по-късно са разработени знаци, които  да бъдат поставяни на всички охраняеми плажове –  безопасните зони се маркират със синьо-бели знамена, а опасните с червени знамена.

Във периода до 1930 г. водното спасяване в Австралия се централизира и се създава Държавен водноспасителен център.

През 1934 г. се създава Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA). Неин президент става Адриан Кърлуйс, който остава на този пост близо 40 години  до 1975 г. (с прекъсване по време на втората световна война, където е участник).

През следващата година са въведени червени и жълти знамена, като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално, а 1937 е годината в която за първи път австралийски екип по водно спасяване заминава на турне в чужбина – в Нова Зеландия.

След втората световна война се формират центрове по сърф и водно спасяване в различни региони на страната.

През 1950 г. използването на спасителен колан (колан на Ross Belt) става задължително по плажовете. По това време в Австралия има приблизително 164 филиала на клубове по водно спасяване. Въвежда се и методът за реанимация на на Холгер-Нилсон, който заменя  метода на Shaeffer.

През 1956 г. се създава се Международният съвет по водно спасяване (International Council of Life Saving), а през следващата година австралийски водни спасители използват за първи път на плажовете на Куинсланд плавателни съдове с двигател.

В началото на 60-те години съществуват приблизително 226 филиала на клубове по водно спасяване . Тестват се и първите скутери (моторници) за водно спасяване.

През 1966/67 г. е първото изпитание  на хеликоптер за наблюдение и помощ на спасителната служба, по крайбрежието на Голд Коуст.

През 1970 г. в Австралия са направени изследвания и са въведени големи промени в изискванията за Бронзов медальон (серификат за воден спасител равностоен на българския сертификат за открити водни площи, но с доста по високи изисквания), а през следващата година се създава международната организация Световното водно спасяване (WLS).

1973 е годината в която се въвеждат съвременни реанимационни сертификати и се формира национална  младежка асоциация на Surf Life Saving. Въвежда се и хеликоптерната спасителна служба в Сидни.

Жените получават правото да бъдат активни членове в патрулиращите служби на SLSAA за първи път през 1980 г. През същата година червените и жълти знамена се превръщат в стандартният за Австралия символ на безопасността на водите, в съответствие с „австралийските стандарти“. По това време броят на клубовете по водно спасяване вече е 236 с 13 900 „активни“ членове.

През 1983 г. започва износ на спасители от Австралия за Япония. Фондация финансира годишните пътувания на австралийски спасители до там. Целта е да се подпомогне развитието на водното спасяване в Япония. Това продължава цели пет години.

През 1988 г. в Саутпорт се провежда Световното първенство по водно спасяване Rescue ’88.

В началото на 1991 г. броят на водноспасителните клубове вече е 254. През същата година Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA) променя името си на Surf Life Saving Австралия (SLSA), като същата през 2000 г. става регистрирана организация за обучение на водни спасители.

През 1994 г. организацията WLS и Международната федерация по водно спасяване (ФИС) сливат в Международна федерация по водно спасяване (ILS).

Световните първенства по водно спасяване „Rescue 2000” и „Rescue 2006” са проведени в Манли и в Лорн, Виктория – Австралия.

Клубове по водно спасяване през 2001 г. са 273, а през 2010 вече са 307.

Към днешна дата има множество водно спасителни служби на територията на Австралия.

Георги Димитров

На всеки плаж се срещат туристи, които не желаят да изпълняват разпорежданията на водноспасителната служба при жълт и особено при червен флаг. Това поражда конфликти, като понякога дори се стига до бой. Истината е, че спасителите нямат правомощията да прилагат физическа сила, а само да правят превенция и да оказват помощ на попаднали във воден инцидент.

При удавяне обаче, винаги има следствие, в което основно даващо показания лице е водният спасител. Нещо повече, в много случаи водещият следствието търси да намери вина в него.

В наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи е записано, че водният спасител не допуска преминаването на граждани зад близките плаващи знаци (шамандури). Той не трябва да допуска и влизането във водата на граждани в нетрезво състояние, както и на деца до 10 годишна възраст без придружител. Това са все конфликтни моменти в които спасителят трябва да участва, за да изпълни служебните си задължения.

Част от гражданите обаче, не желаят да спазват правилата и се явяват нарушители, които никой не санкционира. А те увличат след себе си и други, и създават предпоставки за водни инциденти.

Пример от този сезон бе англичанин, който 6 пъти е ваден от водата от спасител, а на седмия път, когато влиза в морето, умира.

Ясно се вижда, че нормативната уредба в тази област не е добре направена. Няма санкционираща инстанция. Такава трябва да се въведе още от следващия сезон, за да бъде решен проблема.

Т.н. „плажни полицаи” са все още са идеен проект. Те трябва да са тези, които ще пишат актове на нарушителите, ще ги глобяват, а при нужда ще използват и силови средства.

Всъщност и сега при проблем на плажа се вика полиция, но докато тя пристигне конфликта често е приключил. Това което е необходимо да се направи е полицаят да е позициониран постоянно на плажа, като работещ там.

Факт е, че всяко лято от вътрешността на страната към черноморските курорти се командироват полицаи, които да оказват помощ на местните РПУ-та, поради стичането там на хора и криминогенен контингент от цяла България. Факт е и, че най-големите групи от хора през деня са на плажа. Просто е необходимо и полицията да е там.

Георги Димитров

Към днешна дата в България съществува и друга организация имаща отношение към водните спасители, а именно – Асоциацията по водно спасяване. Тя е  учредена в Бургас преди година и половина и има амбиция да защитава интересите на всички специалисти по водно спасяване в България.

Почетен председател на Асоциацията по водно спасяване е кметът Димитър Николов. Той се ангажира да популяризира дейността и да съдейства за утвърждаване доброто име на асоциацията.
Учредители на организацията са деятелите в областта на водното спасяване зам.-кметът на община Бургас д-р Лорис Мануелян, д-р Андрей Найденов, Райко Берберов, д-р Георги Матев и Николай Иванов. Основна цел на асоциацията е реализирането на европейските норми както във водно-спасителната дейност по нашите плажове и басейни, така и в заплащането и работните условия за водните спасители и медицинските специалисти у нас.
Сдружението си е поставило за цел да развива дейност на много широка основа. Заради изоставането на България в превенцията на водноспасителния травматизъм, негови представители ще влязат в училищата, за да работят с подрастващите. Асоциацията изготвя предложение за промяна в нормативната уредба в областта на водното спасяване и обезопасяване на водни площи, което да бъде предложено на отговорните институции. Учредителите на асоциацията имат амбицията да се включат в програми на Европейския съюз за осъществяване на водно спасяване по плувни басейни и морски плажове.

Източник :      http://www.factor-bs.com/news-2824.html

Изтегли от линка:

Водно спасяване по плажовете на българското Черноморие

Виж линковете:

Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи

Наредба за категоризиране на плажовете

През неактивния туристически сезон на всички плажове трябва да има поставени забранителни, предупредителни и информационни знаци, тъй като според действащата в Република България нормативна уредба през този период те подлежат на средно обезопасяване.

Със започване на активния летен сезон водните площи трябва да бъдат обезопасени максимално и на бреговите ивици трябва да бъдат разкрити водноспасителни служби.

Стопанинът на плажа и водноспасителната служба (ВСС) организират предпазването на гражданите от инциденти, предизвикани при къпане, плуване и водни спортове и ги запознават с начините за тяхното избягване. Охраната на водните обекти се организира по такъв начин, че да не се създават условия за възникване на воден инцидент.

На входните места на плажовете съгласно Наредбата за категоризиране на плажовете се поставят задължително информационни табла.

Размерите на таблото са: 1 м широчина и 1,5 м височина.

Таблото се изработва от метал. Боядисва се с основен цвят бял и се поставя на височина 1 м над терена.

Съдържание на отделните полета на таблото:

1. На български, руски, немски, английски и френски език се изписва видът на обекта – например „Морски плаж“.

2. Поставя се ламинирано копие от удостоверението за категория на обекта.

3. На кирилица и на латиница се изписва името на обекта – например „Русалка“.

4. Поставя се ламинирано копие от табелата с категорийната символика.

5. Ако зоната, където е поставено таблото, е неохранявана, на български, руски, немски, английски и френски език с червен цвят се изписва „Неохранявана зона“, а ако зоната е охранявана, полето остава празно.

6. Ако зоната, където е поставено таблото, е неохранявана, а охраняваната зона е вляво от таблото, се поставя синя стрелка, която да сочи наляво – посоката, където е охраняваната зона. Ако охраняваната зона е вдясно или таблото е поставено в охранявана зона, това поле остава празно.

7. Ако таблото се поставя в неохранявана зона, със син цвят се изписва разстоянието до охраняваната зона.

8. Ако зоната, където е поставено таблото, е охранявана, или ако е неохранявана, но вляво или вдясно има охранявана зона, на български, руски, немски, английски и френски език с червен цвят се изписва „Охранявана зона“.

9. Ако зоната, където е поставено таблото, е неохранявана, а охраняваната зона е вдясно от таблото, се поставя синя стрелка, която да сочи надясно – посоката, където е охраняваната зона. Ако охраняваната зона е вляво или таблото е поставено в охранявана зона, това поле остава празно.

10. Със син цвят се изписва разстоянието до охраняваната зона.

11. На български, руски, немски, английски и френски език с черен цвят се изписва „Собственик“.

12. На български, руски, немски, английски и френски език с черен цвят се изписва наименованието на собственика.

13. На български, руски, немски, английски и френски език с черен цвят се изписва „Ползвател“ или „Концесионер“ в зависимост това каква е формата на ползване.

14. На кирилица и латиница се изписва името на ползвателя или концесионера.

15. Поставя се схема на обекта, на който с пиктографски символи се обозначават:

15.1. охраняваната и неохраняваната зона;

15.2. разположението на обектите на водноспасителната служба и медицинското осигуряване;

15.3. обектите на санитарно-хигиенното поддържане – тоалетни, душови площадки, съблекални;

15.4. разположението на водните бази и коридори за водни спортове;

15.5. разположението на заведенията за хранене и развлечение;

15.6. разположението на защитени територии с кратко описание;

15.7. други указания за ползване на обекта – например „Забранено за животни“, „Забранено влизането на моторни превозни средства“ и пр.

16. Изобразяват се използваните пиктографски символи и на български, руски, немски, английски и френски език се изписва обяснение на всеки символ.

На същите места както и на спасителните постове се поставят табла с означенията на международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.

Табела със задълженията на гражданите, ползващи водните площи

В зависимост  от конкретните особености, на точно определени места на плажа могат да бъдат поставени различни видове забранителни, предупредителни и информационни знаци. Забранителните знаци посочват причините наложили забраната. Предупредителните знаци показват опасностите при къпане и плуване, а информационните – начините за оказване на първа помощ.

В началото и в края на охраняваната плажна ивица се поставят табели, обозначаващи началото и края на охраняваната зона. При определени ситуации част от плажната ивица може да бъде охранявана с табели забраняващи къпането. В началото и в края на максимално обезопасен участък от плажната ивица (плажа се охранява със спасителни постове) се поставя жълто-червен флаг, според изискванията на международната флагова сигнализация за обезопасяване на водните площи.

Първият спасителен пост се разкрива на разстояние до 50 м от флага, означаващ началото на максимално обезопасената плажна ивица. Следващите постове се разкриват на еднакво разстояние един от друг, като се спазва правилото за максимум 100 м разстояние по между им.

На разстояние до 50 м от последния спасителен пост се поставя флага, означаващ края на максимално обезопасената брегова ивица.

При наличие на разкрити пет или повече спасителни поста на плажа е необходимо организиране на спасителна станция.

Георги Димитров

Спасителният пост е основно звено при обезопасяването на водните площи. В него се извършва профилактична работа за предотвратяване на водните инциденти, води се наблюдение и се организира своевременното извличане и оказване на първа помощ на пострадал. В спасителния пост работят водни спасители. Личният състав на поста се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Двама спасители е минималния брой при който може да бъде разкрит спасителен пост. Това е свързано с нормативната уредба, но с оглед оптимизацията на работата, на поста трябва да бъдат назначавани трима спасители, което би гарантирало, че по време на дежурство ще има винаги двама действащи. При наличие на един воден спасител не може да бъде разкрит спасителен пост. Спасителният пост се оборудва със следния инвентар и съоръжения:

1. Спасително въже

2. Профилактично табло

3. Сигнални средства – свирка, рупор, мегафон

4. Спасителна топка с 30 м въже

5. Сигнални флагове

6. Сигнална мачта

7. Наблюдателна вишка със сенник и ветрозащитни плоскости

8. Слънцезащитен чадър

9. Спасителна лодка с гребла

10. Бинокъл

11. Комплект ограничителни и означителни плаващи знаци, маркери, табелки

12. Комплект за гмуркане № 1 (плавници, маска, шнорхел)

13. Термометри за вода и въздух

Спасителното въже представлява спасително средство за извличане.

Профилактичното табло трябва да бъде изработено от ламарина или от друг издържлив на атмосферните условия материал. На него с трайни цветове се нанася текст, уведомяващ гражданите за опасностите при къпане и плуване в морето и основните предпазно-хигиенни правила. Изписват се също означенията на международната флагова сигнализация, температурата на водата, температурата на въздуха и др.

Свирката е най-често срещаното сигнално средство. Всеки спасител трябва да има такава и по време на дежурство е задължен да я носи винаги със себе си. Свирката е идеално средство за свръзка между спасителните постове, а също така служи за привличане вниманието на гражданите.

Рупорът е говорна тръба с вид на фуния. Изработва се от ламарина. Заедно с мегафона който е електрически уред за пренасяне на говор на разстояние, служат за предаване на съобщения и връзка между отделните спасителни постове, постовете и спасителната станция, а така също и за предаване на предупреждения и съобщения на гражданите, ползващи водната площ.

Спасителната топка е част от оборудването на лодката с гребла. Използва се по време на акция, като се хвърля  по посока на давещия се.

Сигналните флагове се поставят върху мачта, която се монтира на наблюдателната вишка. Флаговете трябва да бъдат достатъчно големи, за да се забелязват от разстояние.

Наблюдателната вишка трябва да бъде със сенник и ветрозащитни плоскости. Подиумът трябва да е с височина не повече от 2 м. От нея се води наблюдение на цялата водна повърхност, на района на действие. Практиката обаче, показва, че вишката се използва само по време на екстремална ситуация, за наблюдаване на воден инцидент и при търсене на удавник около най-далечната прибойна вълна на плажа. При това положение, ако на поста има слънцезащитен чадър, който играе ролята на сенник (а такъв винаги има), вишката може да бъде от по прост тип.

Наблюдателна вишка

Бинокълът е наблюдателно средство, което увеличава ефикасността на наблюдението. Използва се за увеличаване на далечината на зрителното наблюдение в района на действие на спасителните постове. В системата на водното спасяване се използва призматичния бинокъл – неговите увеличителни възможности са по-големи. Може да се използва също далекогледна тръба.

Спасителният пост трябва да бъде снабден с комплект ограничителни плаващи знаци. Трябва да има на разположение и означителни табели и маркери, които при нужда  да влизат в употреба. Комплектът за гмуркане № 1  и термометрите за въздух и вода също са необходим инвентар на спасителния пост.

Според действащата в Република България нормативна уредба, спасителен пост се разкрива на разстояние до 100 м брегова ивица, на прилежаща водна площ. В зависимост от дължината на плажа се определя броя на спасителните постове.

Георги Димитров

Организацията на водноспасителната дейност е регламентирана в нормативната уредба на страната и е държавна политика. През годините въпросът е решаван с постановления и наредби на Министерския съвет, както и с правилници, наредби и инструкции на отделните ведомства, имащи отношение към проблема.

Към днешно време организацията на водното спасяване в България е уредена в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, Постановление № 182 на МС от 24. 07. 1996 г., обн., ДВ, бр. 65 от 31. 07. 1996 г.

С тази наредба се уреждат водноспасителната дейност, както и изискванията, на които трябва да отговарят водните площи за осигуряване безопасността на хората и предотвратяване на удавянията. Съгласно наредбата на обезопасяване подлежат: плувните басейни, откритите канали, изкопите, участъците от морските крайбрежни води, реките, езерата, язовирите и микроязовирите, които се използват за къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел.

Обучението и подготовката на водни спасители е делегирано на Българският червен кръст. Същият на основание чл. 4, т. 2, букви „д“ и „е“ от Закона за Български червен кръст провежда курсове за обучение и квалификация на водни спасители, издава документ за правоспособност и извършва ежегодна проверка на годността на водните спасители за водноспасителна дейност.

Морските плажове, които са държавна собственост, съгласно Закона за концесиите, Обн., ДВ, бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г. се отдават на концесия или аренда. Стопанинът на водната площ (концесионер или арендатор) отговаря за организацията на  водноспасителната дейност и обезопасяването на водната площ и осигурява оборудването на спасителните постове, станции и медицинското обслужване.

Организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, ползвани организирано от деца и ученици, се провежда при условия и по ред, определени от министъра на образованието и от министъра на здравеопазването.

Контролните функции свързани с обезопасяването на водните площи са възложени на кметовете на общините и на Министерството на регионалното развитие и благоустройство.

Георги Димитров