Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Бургас. Асоциацията по водно спасяване ще изнесе образователна кампания на тема „Превенция на водните инциденти и придобиване на знания за водоспасителния минимум сред учащите се”. Първата среща с деца ще се състои в Зала „Конт Андрованти” днес от 17.00 ч. От асоциацията са отправили покана и до ръководството на Дом за деца лишени от родителски грижи „Ал. Г. Коджакафалията”, които също ще имат възможност да доведат свои възпитаници.

„Броят на жертвите от водния травматизъм в страната варира ежегодно между 150-200 души. Над 35 % от тях са деца и младежи на възраст до 17 години. Този процент се дължи на слабата плувна подготовка и ниската водоспасителна култура на подрастващите”, заяви председателят на асоциацията Андрей Найденов.

Източник: http://poligraff.net/

Радио „Фокус“-Бургас

Фокус: Колко са спасителите на бургаския плаж в момента и ще се запази ли броят им до края на лятото?
Николай Иванов: Спасителите на нашия плаж са 28. Те са разпределени на 14 спасителни поста по двама спасители, както и един старши спасител. Имаме и един лодкар, който обикаля постоянно с моторницата в морето и бди за сигурността на гражданите. Тази бройка се запазва до 6 септември в зависимост от времето. Говорили сме с концесионера, ако има повече хора от предвиденото и времето е добро, бройката ще се запази до 15 септември.
Фокус: Спасителите, с които работите, нови ли са тази година или са същите, както през миналото лято?
Николай Иванов: По принцип всяка година работим с едни и същи кадри, но естествено всяка година имаме и нови попълнения – хора, които са завършили тази година курса и хора, които са работили на други плажове и предпочитат нашия плаж, който доста добре е оборудван, добре заплатен и доста атрактивен за работа за младите момчета.
Фокус: Как стои въпросът с инцидентите на бургаския плаж?
Николай Иванов: За последните шест години няма нито един смъртен случай по вина на водно-спасителната служба. Инциденти има всяка година и бройката е стряскаща – всеки сезон има около 200-300 случая. По-голяма част от тях не стигат въобще до болницата, което означава, че момчетата си гледат доста добре работата и оказват нужната адекватна медицинска помощ. За съжаление имаме един смъртен случай, но той не е по вина на водно-спасителната служба, също така в неохраняемата зона на централния плаж, който тази година ние не охраняваме, в района на пристанището също имаше един смъртен случай. Като цяло тенденцията от 2003 година насам жертвите са намалени до минимум, тъй като преди това, по моя статистика, имаше по пет-шест смъртни случаи на плажа в Бургас.
Фокус: Кой става най-често жертва на инциденти на плажа – деца или възрастни хора, и какви са причините за тези инциденти?
Николай Иванов: Естествено, че деца стават по-често жертви на удавяния, защото са неопитни, родителите не ги наблюдават, не познават флаговата сигнализация, не познават опасностите, които се крият в морето – мъртво вълнение, дънни ями, подводни течения. Много опасен е и вятърът, който духа от брега към морето. Целогодишно има хора, с които се караме, например, защото те питат защо има жълто или червено знаме, когато морето е гладко, точно поради тази причина – вятърът е обратен и децата, които са на надуваеми предмети най-често биват завлечени навътре и стават жертва на удавяния, в други случаи пък, когато играят с топки, тръгват навътре в морето да ги гонят, губят дъното под краката си и започват да се давят.
Фокус: Съобразяват ли се като цяло плажуващите със съветите на спасителите и със сигнализацията?
Николай Иванов: Като цяло се съобразяват, но всяка година имаме пререкания. Няма година, която да е минала без проблеми, без да обясняваме защо не ги оставяме да се къпят. Трудно е да се промени мисленето и манталитетът на българина. Пак ви казвам – за шеста година сме на този плаж, в началото беше много трудно. Сега бих казал, че по-голяма част от хората се понаучиха. Надявам се тази година някоя от черноморските общини да отпусне някакви средства на Асоциацията по водно спасяване, за да реализираме този проект, който сме разработили „Превенция на водния травматизъм”. Идеята е да влезем в училищата и да обхванем точно тази група от деца между четвърти и седми клас, да им покажем кои са опасностите на морето, как да се предпазят от инциденти, какво трябва да правят, когато са на плажа, как да разпознават флаговата сигнализация, кога морето е опасно, какви капани крие и т.н.
Фокус: Кога е разработен този проект и колко средства са необходими за реализирането му?
Николай Иванов: Този проект го разработихме миналата година. Благодаря на община Бургас, която отпусна миналата година сумата от 10 хиляди лева, за да посетим пробно две от училищата в Бургас. Отзивите са доста добри и от родители, учители, директори, които искат да посетим и други училища. Това е доста интересно и за самите деца. Показват им се филми, униформи на спасители, знаци, как да си помогнат един на друг. Ще цитирам едно изказване на Меглена Кунева от времето, когато тя беше еврокомисар, че удавянията са на второ място по смъртност в Европейския съюз след катастрофите. Това е доста стряскаща статистика. На година средно между 160-200 души се давят в цялата страна, като 35% от тях са деца, което е доста голяма бройка. Всеки един спасен човешки живот за нас е нещо много ценно и искаме сега, когато свърши лятото, за следващата година да подготвим, колкото се може повече деца, за да знаят какви са опасностите, защото един човек може да се удави на 10-15 см вода.
Фокус: Има ли в Бургас случаи на инциденти, причинени заради невнимание при използването на водни атракции?
Николай Иванов: На бургаския плаж за радост няма такива инциденти, защото от дълги години практика на концесионера е да не се допускат джетове на плажа. Предните два дни се наблюдават странични джетове, които пристигат на нашия плаж и най-лошото е, че някои от тях си позволяват да влизат между хората, зад обозначителните шамандури, което е доста сериозна предпоставка за инцидент. За жалост не виждам никакъв контрол от страна на службите. Те трябва да се контролират по някакъв начин, защото според мен това са частни джетове, които дори и с новия закон за дистанционното спиране, той е само за джетове, които се отдават под наем. По отношение на другите водни атракции – по-опасни са бананът, който се дърпа от скутер, и парашутът. Водните колела са също опасни, защото на тях се качват повече хора от допустимия брой, не се използват жилетки. Ползващите водното колело също карат между хората.
Фокус: Какво се случва в момента с централния плаж в Бургас, знаем той и до момента е без стопанин?
Николай Иванов: Това, което знам е, че на първи тур нямаше кандидат, защото цената му е доста висока. Сега на втори тур мисля, че или 70%, или 50% ще бъде намалена цената му, но бих заявил на 100%, че и сега няма да има кандидат, защото плажът е неатрактивен. Да се надяваме, че районът ще бъде облагороден, виждам, че там се направи нов хотел, всяка година там се прави фестивалът „Духът на Бургас”, като цяло плажът е хубав. Там е нужно да се осигурят около 10 спасители, има пет спасителни поста, необходимо е и едно медицинско лице, но бъдещият концесионер трябва да се разбере с общината или държавата, може би там проблем са старите сгради. Да се надяваме, че ще седнат на една маса трите институции и бъдещият концесионер и ще се разберат за този хубав плаж, защото доста бургазлии го предпочитат. Той е хубав от гледна точка на това, че е дъното остава плитко доста навътре в морето и там дори и да има червено знаме, не е проблем хората да влизат да се къпят.
Фокус: Какъв е вашият съвет към плажуващите?
Николай Иванов: Съветът ми е най-вече родителите да не оставят децата без надзор, защото мога да кажа, че почти всеки ден имаме случай на изгубено дете. Те трябва да се обърнат възможно най-бързо към близкия спасителен пост, защото спасителите са оборудвани с радиостанции и веднага при сигнал за изгубено дете ще се информират помежду си и биха го намерили по-бързо. Бих казал също, че хората ги е срам да викат за помощ, когато се давят. Ако имат нужда от помощ нека да викат, ние сме за това на плажа, момчетата бдят за тяхната сигурност и се надявам да имаме едно безаварийно лято.
Божана Петрова

Задържането на дишането (апнея) е от особена важност при гмуркане. Намира приложение в работата на водния спасител при търсене на потънал удавник, както и при извършването на други дейности под вода.

По долу е дадена система за тренировка на апнея изготвена от Ренцо Мазари (Италия) – трикратен световен шампион по подводен риболов. През 1995 г същият, заедно с друг ас от този спорт Умберто Пелизари създават „Апнея академия” – която в последствие става средище за научни изследвания в областта на гмуркането и апнеята.

Метод на Мазари – Италия

I. Суха тренировка – бягане

Бягането в първите няколко месеца на трениране ще помогне за подобряване  на физическото състояние и форма, а ако то става и по долу посочения начин ще помогне и за издръжливостта към хипоксия (липса на кислород в тъканите).

УПРАЖНЕНИЕ А: Бягане с регулиране на дишането.

Пример: 5 крачки вдишване, 10 крачки издишване – 20 пъти. Продължителността на издишване трябва да бъде двойно по-голяма от тази на вдишване.

Начин  1: Увеличаване времето на бягане, поддържайки крачките на вдишване и издишване еднакви (до 20 – 25  пъти, не повече)

Начин  2: Увеличаване ритъма на крачките на вдишване и издишване.

УПРАЖНЕНИЕ В: Бягане с регулиране на дишането, но с по-малки  паузи – апнея в края на всяка фаза вдишване и издишване.

Начин 1: Както в упражнение “А”.

Пример: 5 крачки вдишване – 2 крачки апнея; 5 крачки издишване – 2 апнея (20 пъти).

Начин 2: Както в упражнение “А”.

УПРАЖНЕНИЕ С: Максимално разстояние апнея, с голям интервал на разпускане.

Пример: 60 крачки апнея – пълно разпускане (повторение 10 пъти)

Начин1: Увеличаване продължителността на бягане.

УПРАЖНЕНИЕ D: Стадийно (прогресивно) увеличаване на апнеите, запазвайки постоянна продължителност    на разпускане.

Пример : 2 крачки апнея – 10 крачки разпускане; 4 крачки апнея – 10 крачки разпускане; 6 крачки апнея – 10 крачки разпускане……; 10 крачки апнея – 10 крачки разпускане

Начин 1: Увеличаване на максималните разстояния апнея.

Начин 2: Намаляване на броя крачки за разпускане.

Упражнения “А” и “B” са хиперкапникес ( увеличаване на СО2 ).

Упражнения “С” и “D” са хипоксични ( стадийни големи спадове на О2 ).

Седмична тренировка:

II. Динамична апнея – тренировка в басейн 33 метра

1.     10 дължини плуване, вдишвайки на всеки 6 загребвания, след което се увеличава на 8 загребвания след това на 10, на 12 и  т.н. колкото е възможно.

2.     4 дължини по 17 метра под вода, след което се изплува и се продължава още 17 метра на повърхността (цялата дистанция от 34 метра се изплува на апнея).

3.     10 дължини от 33 метра под вода в интервал от 1:30 мин. т.е. -  старт 0:00 мин. изплуване на 0:50 мин.- почивка до 1:30 мин. и отново.

4.     6 дължини по 66 метра под вода, стартирайки на всеки 2 мин.

5.     Едно, две гмуркания максимална динамична апнея.

III. Статична апнея

1.     Ако максималната апнея е 4 минути се започва с 2 мин

·        2 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2 минути апнея – 1:15 минути пауза

·        2 минути апнея – 1:00 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:45 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:30 минути пауза

·        2 минути апнея – 0:15 минути пауза

2.     Увеличаване времето на апнея и задържане на паузата

·        2:00 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:15 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:30 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        2:45 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:00 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:15 минути апнея – 1:30 минути пауза

·        3:30 минути апнея – 1:30 минути пауза

Ползвани източници:

http://spearfishing.hit.bg/metodika.htm

http://it.wikipedia.org/wiki/Renzo_Mazzarri