„Водно спасяване” е информационен сайт за спасители, проблеми и въпроси свързани с водноспасителната дейност в нашата страна и чужбина. Той стартира на 17.10.2009 г. на адрес www.vodnospasiavane.
wordpress.com. Сайтът е преместен на настоящия адрес http://vodno-spasiavane.com/ на 15.01.2010 г.
В Нова Зеландия терминът спасител обикновено се отнася до спасители на плувни басейни. Спасителите са квалифицирани платени професионалисти, използвани от мениджмънта, за наблюдение на посетителите.
Относно обучението на спасители за крайбрежието (наричани Surf Lifesavers патрул – водноспасителен сърф патрул) и за поддържането на крайбрежната ивица и плажовете в Нова Зеландия е отговорна асоциацията Surf Lifesaving в Нова Зеландия(SLSNZ).
Surf Lifesaving в Нова Зеландия(SLSNZ) е национална асоциация, която включва73 клуба. Мотото на организацията е „Членство за цял живот“ и се отнася както за сериозните отношения между членовете в асоциацията, така и за отношението им към изпълнението на професионалните задължения.
Основни цели на организацията са предотвратяване на удавянията във водата и спасяването на човешкия живот.
Крайбрежните водни спасители са с квалификация Бронзов медальон , който им дава право да работят като доброволци в състава на водноспасителния сърф патрул. Доброволците патрулират плажовете на Нова Зеландия в събота и неделя през зимните месеци (от края на м. април, началото на май – те са от другата страна на екватора), а по време на най-натоварените летни месеци от средата на октомври до април, ежедневно.
Червено-жълтите знамена в Нова Зеландия показват, че плажът е поверен на квалифицирани сърф спасители, които патрулират между тях.
Площта във водата между тези знамена е определена като най-безопасното място за къпане и плуване по крайбрежието. Плуването „между знамената” е широко рекламирано в Нова Зеландия, като вариант за плуване в океана.
Сърф спасителите от състава на водноспасителния сърф патрул могат да бъдат идентифицирани по техните жълти фланелки и червени гащета. Основен техен спонсор е DHL.
След успешно положени изпити – теория и практика, от проведения последен за тази година курс за водни спасители в Бургас, 9 кандидати за водни спасители са вече официално придобили професионалната квалификация „воден спасител на плувен басейн”.
БЧК–Бургас през 2010г. е обучил 120 водни спасители – за плувни басейни и за открити водни площи.
Факт е, че голяма част от гражданите посещаващи Черноморското крайбрежие през лятото не познават нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на плажовете. Непознаването на законите не ги освобождава от отговорност, но води до възникване на множество конфликтни ситуации, потърпевши от които са водните спасители, работещи на плажа.
Основна вина за възникване на тези ситуации имат концесионерите на плажове. Те са тези, които организират реда в концесионните си територии и от това как го правят зависи и ще има ли такъв. Една част от концесионерите, за съжаление не малка, се интересуват единствено от това как да изкарат по-голяма печалба. Инвестициите които те правят са основно в дейностите, които носят приходи.
Има втори тип стопани на плажове. За тях плажа, който стопанисват е голяма хапка – нямат реални финансови възможности и кадрови потенциал да го стопанисват.
Третият тип концесионери (на тях трябва да се поклоним и да свалим шапка), за съжаление най-малочисленият са тези които се опитват да създадат възможно най-добрата организация за работа на плажа.
Какво би трябвало да се направи на един плаж относно водното спасяване, за да се гарантира ред и законност на плажа?
Водното спасяване е разходна част. Необходимо е предварително да се направи разчет и да бъдат осигурени финансовите средства, които са необходими, за да бъде закупен спасителен инвентар според нормативните изисквания, да бъдат направени достатъчно на брой табели и да бъдат наети водни спасители.
Спасителният инвентар, който е необходим е описан в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. При липса на такъв, водните спасители може да не са достатъчно ефективни и да се достигне до воден инцидент с фатален край.
Що се отнася до реда на плажа (не само този който касае водноспасителната дейност), той се описва на табели, които се поставят на входните места на плажа.
Поставят се табели със схеми на плажната ивица, табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ… телефон 112; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.
Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.
Поставят се и табели с текст, регламентиращ къпането на организирани детски групи (често срещана конфликтна ситуация).
На всеки спасителен пост се поставя табела с подробни указания за флаговата сигнализация, изписана по възможност на няколко езика, особено важно за плажове посещавани от чуждестранни туристи.
Приготвят се и необходимия за плажа брой предупредителни и забраняващи къпането табели.
Наемането на достатъчно качествени спасители е важно условие за безопасността на един плаж. За да са те ефективни, трябва да бъдат поне по двама на спасителен пост, а постовете трябва да са разположени максимум на 100 метра един от друг. Спасителите трябва да се занимават само с преките си служебни задължения, които са: наблюдение на поверената им водна площ, превенция сред посетителите на плажа и предприемане на спасителни акции. Факт е, че на много плажове това не се случва.
Някои концесионери възлагат на спасителите извършването на нерегламентирани дейности, които ги отклоняват от преките им служебни задължения. Други, целенасочено търсят и назначават на работа като водни спасители такива, със зависимост към алкохол, дрога и др., като целта е понеже са взети на работа, да бъдат благодарни, да правят компромиси със служебните си задължения и да работят за по ниско заплащане, или да не им бъде изплатена последната заплата с мотив… алкохола или дрогата.
Концесионерите на плажове целенасочено се стремят да принизят работата на водните спасители, като ги поставят в конфликтни ситуации с посещаващи плажа граждани. Същите могат да бъдат избегнати с описаните по-горе табели.
Гражданите посещаващи плажа, трябва да спазват разпорежданията на водноспасителната служба, тъй като това гарантира тяхната безопасност.
В Австралия водното спасяване е на особена почит. Спокойно може да се каже, че това е водещата нация в тази област.
В началото на 20-ти век с насочването на австралийците към океанското крайбрежие като форма на активна почивка, се появява и необходимостта от създаването на животоспасителни организации, които да се грижат за тяхната безопасност.
Освен APOLA – Австралийската професионална организация на спасителите на океан, за която вече е писано в сайта, съществуват и други организации и асоциации по водно спасяване.
Първото спасително оборудване на плажа на Бонди се появява през 1907 г. През същата година се появяват сърф и макара на плажа в Сидни. Създава се и The Surf Bathing Association of NSW (SBANSW). В нея членуват 9 клуба и свързани организации. Този орган по-късно прераства в SLSA (Aсоциация Surf Life Saving).
През 1915 г. се създава се First Association Titles, Bondi Beach – асоциацията на Bondi Beach. Тя има собствени подразделения.
През 1921 г. в Австралия са въведени професионални сертификати за „сърф воден спасител (Surf Life Saving)” и система за членство. Въвеждат се и награди за добре свършена работа.
Две години по-късно са разработени знаци, които да бъдат поставяни на всички охраняеми плажове – безопасните зони се маркират със синьо-бели знамена, а опасните с червени знамена.
Във периода до 1930 г. водното спасяване в Австралия се централизира и се създава Държавен водноспасителен център.
През 1934 г. се създава Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA). Неин президент става Адриан Кърлуйс, който остава на този пост близо 40 години до 1975 г. (с прекъсване по време на втората световна война, където е участник).
През следващата година са въведени червени и жълти знамена, като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално, а 1937 е годината в която за първи път австралийски екип по водно спасяване заминава на турне в чужбина – в Нова Зеландия.
След втората световна война се формират центрове по сърф и водно спасяване в различни региони на страната.
През 1950 г. използването на спасителен колан (колан на Ross Belt) става задължително по плажовете. По това време в Австралия има приблизително 164 филиала на клубове по водно спасяване. Въвежда се и методът за реанимация на на Холгер-Нилсон, който заменя метода на Shaeffer.
През 1956 г. се създава се Международният съвет по водно спасяване (International Council of Life Saving), а през следващата година австралийски водни спасители използват за първи път на плажовете на Куинсланд плавателни съдове с двигател.
В началото на 60-те години съществуват приблизително 226 филиала на клубове по водно спасяване . Тестват се и първите скутери (моторници) за водно спасяване.
През 1966/67 г. е първото изпитание на хеликоптер за наблюдение и помощ на спасителната служба, по крайбрежието на Голд Коуст.
През 1970 г. в Австралия са направени изследвания и са въведени големи промени в изискванията за Бронзов медальон (серификат за воден спасител равностоен на българския сертификат за открити водни площи, но с доста по високи изисквания), а през следващата година се създава международната организация Световното водно спасяване (WLS).
1973 е годината в която се въвеждат съвременни реанимационни сертификати и се формира национална младежка асоциация на Surf Life Saving. Въвежда се и хеликоптерната спасителна служба в Сидни.
Жените получават правото да бъдат активни членове в патрулиращите служби на SLSAA за първи път през 1980 г. През същата година червените и жълти знамена се превръщат в стандартният за Австралия символ на безопасността на водите, в съответствие с „австралийските стандарти“. По това време броят на клубовете по водно спасяване вече е 236 с 13 900 „активни“ членове.
През 1983 г. започва износ на спасители от Австралия за Япония. Фондация финансира годишните пътувания на австралийски спасители до там. Целта е да се подпомогне развитието на водното спасяване в Япония. Това продължава цели пет години.
През 1988 г. в Саутпорт се провежда Световното първенство по водно спасяване Rescue ’88.
В началото на 1991 г. броят на водноспасителните клубове вече е 254. През същата година Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA) променя името си на Surf Life Saving Австралия (SLSA), като същата през 2000 г. става регистрирана организация за обучение на водни спасители.
През 1994 г. организацията WLS и Международната федерация по водно спасяване (ФИС) сливат в Международна федерация по водно спасяване (ILS).
Световните първенства по водно спасяване „Rescue 2000” и „Rescue 2006” са проведени в Манли и в Лорн, Виктория – Австралия.
Клубове по водно спасяване през 2001 г. са 273, а през 2010 вече са 307.
Към днешна дата има множество водно спасителни служби на територията на Австралия.
За нуждите на водното спасяване компаниятаHydronalix е разработила воден спасител – робот.
Роботът „Емили” се командва дистанционно и е задвижван от електрически водометен двигател. Пригоден е да оказва помощ на попаднали в беда плувци и сърфисти.
„Емили” представлява плаваща самостоятелно по повърхността на водата спасителна плувка, изработена по най-нови технологии и би бил ценен помощник във всяка спасителна служба. Има червен корпус с нарисуван на него кръст, а във вътрешността му е разположен сонар (средство, което използва законите за разпространение на звука за намиране на предмети под и във водата).
„Емили” има и монтирана видео камера, която позволява на спасителя, от брега да го управлява във вълните, а също и високоговорител, чрез който бедстващият да бъде успокоен и да получи точни указания. Развива до 40 км / ч и може да измине до 100 км след зареждане.
Роботът е тестван на плажа в Малибу (САЩ) и е издържал изпитанията.
Започва нов курс по водно спасяване, който се организира от Български червен кръст Бургас, съобщи Виолета Радева, секретар на организацията в града. За сега, 15 са желаещите кандидати за курса. След завършването му те ще получат сертификат за воден спасител.
В края на месец август посетихме плажа на Слънчев бряг. Направихме снимки на неща които ни направиха впечатление, като тук показваме част от водните атракции които се предлагат.
Преди около месец транспортният министър Александър Цветков направи изказване във Варна, че се въвеждат строги правила за делтапланери, балони, парашути и други въздушни атракции по морето, подобно на тези за джетовете и лодките.
Съветът по въздухоплаване се обяви остро срещу тези съоръжения. Транспортното министерството щеше да иска съдействие от МВР за прекратяване на тази дейност докато тя не се регламентира законово.
Що се отнася до нормативно регламентираните дейности, като джетове и лодки видяното на Слънчев бряг показва, че има какво да се желае относно безопасността на гражданите. От гледната ни точка на водни спасители бихме могли да кажем, че там цари безпорядък и потенциална опасност за водни инциденти.
Летовниците подгряли телефон 112 и линиите на Изпълнителна агенция „Морска администрация” (ИАМА) със сигнали за джетове, които нарушават спокойствието им. Това каза за „Позвънете” изпълнителният директор на агенцията кап. Сергей Църнаклийски. Самият той станал свидетел преди броени дни, докато почивал на Албена как катер на „Гранична полиция” „респектирал” водач на джет, който не спазвал правилата, разписани в новата специализирана наредба. След края на сезона ще направя анализ на това как действа наредбата за джетовете, коментира Църнаклийски. Той трябвало да хвърли светлина върху силните и слабите страни по прилагането на нормативния акт, за да могат спорните въпроси да се изчистят преди следващото лято.
Мъж и три деца са били спасени от удавяне в язовир „Огняново“ край Елин Пелин
Съобщението за инцидента било получено вчера на тел. 112 около 17,50 ч. от един от родителите на децата. Той обяснил, че техен познат качил три непълнолетни деца да ги повози с джет. На 40 метра от язовирната стена джетът се обърнал. Никой от возещите се на джета не е можел да плува.
Жител на София, случаен свидетел на случилото се, е помогнал на давещите се да се хванат за джета и да се задържат над водата. И четиримата са спасени с помощта на „Гражданска защита“.
Варна. „Работим върху това всички джетове по морето и в язовирите да имат регистрационни номера”. Това стана ясно на пресконференция на областния управител Данчо Симеонов, предаде репортер на радио „Фокус” – Варна . По негови думи нарушенията на джетове в охраняемите и концесионирани плажове са единични и там проблеми с този вид водни съоръжения няма. Проблемите в неохранявамите плажове обаче си остават. Именно поради тази причина до броени дни в Министерството на транспорта ще бъде внесено предложение за промяна в наредбата за плаването във вътрешните и морските води. Симеонов коментира, че идеята е всички съдове при внос или при покупко-продажба да бъдат регистрирани. По думи на областния управител някои джетове не се регистрират никъде и при евентуален инцидент няма как да се намерят собствениците им и съответно да се конфискуват.
Десислава Стоянова
