Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Сливен /КРОСС/ 28-годишен мъж е с опасност за живота след инцидент в басейн в Сливен, съобщиха от Областната дирекция на МВР в града. Около 15.00 часа вчера в хотелски комплекс „Спорт Палас“ в сливенския парк „Юнак“ 28-годишният Г.Р. от Сливен, къпейки се в басейна на хотела, е загубил съзнание и останал под водата. След оказаната му своевременна помощ, пострадалият е транспортиран за лечение в МБАЛ – Сливен, с опасност на живота. Образувано е досъдебно производство.

Подробности по темата:

http://sliven.us/index.php?option=com_k2&view=item&id=1352:incident-v-otkrit-basein-v-sliven-video&Itemid=62

Вчера сутринта в акваторията на Северен плаж в Слънчев бряг, извън зоната на спасяване, на 50 метра зад близките шамандури е открит потънал под повърхността на водата полски гражданин, без признаци на живот.  Той е бил с шнорхел и маска, а при изваждането му от водата шнорхела е бил пълен с кръв. Според съпругата на починалия, той е бил с висока степен на хипертония.

Аутопсията ще покаже причината за смъртта.

З двойки по двама спасители са патрулирали доброволно през почивните дни на северния бургаски плаж, съобщи Васил Алексиев, воден спасител, доброволец към БЧК – Бургас. Спасителите са били с униформи и буйове. Те са били разпределени в посока юг към Мостика, Централния плаж към Бункера и северната част. До инциденти не се е стигнало, посочи Алексиев.

Там където е имало хора в нарушение те са били връщани от спасителите. Преди започването на дежурството на доброволците от червенокръстката организация едно дете влиза навътре в морето за да си гони топката, в района на Мостика. Рибари с лодка го изкарват от водата. Алексиев обясни, че до този район трудно може да стигне спасител.

До малките плаващи шамандури е зоната за спасяване. От там до големите шамандури на 350 метра е районът на действие, където е било и детето, допълни той.

Освен БЧК – Бургас към инициативата за доброволното опазване на летовниците на плаж Север се включва и Асоциацията по водно спасяване. По думите на Алексиев доброволците от там са 6, като вчера са патрулирали петима от тях. Акцията по доброволното опазване на плажа през почивните дни ще продължи до края на месеца, докогато трябва да стане ясно дали ивицата ще има концесионер след търг в Областна управа.

Това са снимки, от проведения от курс.

Хиляда българи бягат по западните плажове всяка година

Теодора Томова

4000 долара стига заплатата на български спасител по плажовете на Маями. В САЩ има цели колонии нашенци, които се грижат за безопасността на почиващите. Най-много са във Флорида, Мъртъл Бийч (Южна Каролина), Сиатъл, Калифорния. Освен зад Океана, нашите момчета се харчат като топъл хляб и в европейските курорти, особено в Испания и на френската Ривиера. Това съобщи пред Дартс нюз Теодора Томова, шеф на дирекция „Водно спасяване“ към Българския червен кръст. Подобни възнаграждения привличат годишно по около 1000 български специалисти по водно спасяване, които напускат страната заради работа в лъскави курорти на Запад. За сравнение Томова посочи, че у нас заплатите се движат между 500 и 800 лева и зависят от това дали работодателят осигурява нощувките и храната на морето или се налага спасителите да си ги плащат сами.

Въпреки по-ниските заплати обаче, плажът, бризът и митът за морските гларуси дават стимул за много български момчета да се хвърлят срещу вълните и да вземат диплома за спасители. По данни на БЧК от началото на годината досега близо 500 души са се обучили да вадят удавници от водата и да им оказват първа помощ. От тях 400 са се подготвили за басейни и водни паркове, а останалите – за морските плажове. Средната годишна цифра на хората, които преминават през спасителските курсове, е 1200 души, обясни Теодора Томова.

Източник:

http://dartsnews.bg/News/3823

От БЧК ежегодно организират седмицата по водно спасяване. Основната цел на тази инициатива е превенция на водния травматизъм, разясни за Дарик директорът на БЧК в Стара Загора Стефка Абаджиева.

В продължение на седмица бяха правени практически демонстрации по водно спасяване за деца. Водни спасители и треньори по плуване разясняваха на малчуганите в Стара Загора, Казанлък и Раднево как да се излезе от опасна ситуация във вода.
Между 600 и 900 деца от област Стара Загора преминават активно през тази програма всяка година.
„Нашата работа по превенция е насочена към децата от първи до четвърти клас“, каза още Абаджиева и обясни, че таргет – групата е избрана, защото точно в тази възраст малчуганите правят първите си по-самостоятелни стъпки.
„Голяма част от удавянията стават в неохраняеми и забранени за къпане и плуване обекти. По време на ваканцията децата, изплъзнали се от надзора на родителите, си позволяват да посещават такива места. Затова инициативите, свързани с правилното поведение във водата се провеждат преди началото на ваканцията. Целта е най-малките да се запознаят с опасностите и да се повиши тяхната култура“, споделят още от червенокръстката организация.

От БЧК съобщават още, че през лятото организират обучения по първа помощ сред групи, които посещават детски лагери. Водни спасители на доброволни начала разясняват на децата рисковите фактори от гледна точка на водния травматизъм.

Добрич. От 1 юни “Водноспасителната служба” към ОС на БЧК в Добрич ще назначи 11 водни спасители по плажовете на Северното ни Черноморие. Това съобщи Петър Андреев, началник на службата в добруджанския град, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Варна. В момента за безопасността бдят 20 водни спасители. Още четирима ще започнат работа след 5 юни. На всички спасителни постове в Албена има осигурен воден спасител. В момента е поставен червен флаг, което означава, че къпането в морето е абсолютно забранено. Въпреки това се намират смелчаци да се потопят, а морската вода продължава да се затопля. Сега температурата й е между 18 и 20 градуса. Под 18 градуса обаче правилникът изключва къпане в морската вода дори за водните спасители, защото съществува риск за здравето на хората и може да се стигне до гравитационен шок, каза Петър Андреев. Той обърна внимание на едно любимо занимание на курортистите – да скачат на вълните, за да ги изтласкват до брега. Трябва обаче да се прави разлика между различните типове вълнение – мъртво, ветрово и прибойно. Особено опасно е мъртвото, при което скачащите на вълните туристи се приземяват на дънни ями или попадат в течения. Така те рискуват живота си. При подобен вид вълнение в събота в курортното село Кранево е станал инцидент с мъж, влязъл в морето да спасява от удавяне жена. Мъртвото вълнение е станало причина “спасителят” да се удави. Петър Андреев подчерта, че къпането в морето се препоръчва да става на охраняеми плажове, където има водна и медицинска служба, която може да окаже помощ в случай на нужда. След като флагът по плажовете в Албена стане жълт, ще бъдат обозначени и зоните за къпане с шамандури, отбеляза Андреев. Разходка обаче из курорта и плажовете му показва, че местата, където се използват водни съоръжения – джетове, банани, скутери за парасейлинг, не навсякъде са ограничени с въжета на пясъка, а това е задължение на фирмите, предоставящи плажната услуга. Така се осигурява безопасността на плажуващите на брега. Въпреки, че туристическият сезон постепенно набира скорост в Албена и все още плажовете са полупразни, вече има смелчаци, готови да преживеят полет над морето с парашут, дърпан от скутер.

Жулиета Николова

Роден е през 1950 г. в Поморие. В младите си години тренира морски спасителен многобой. Участвал е на държавни състезания. Понастоящем е рибар, а през лятото, спасител.

Саньо е завършил първия курс за водни спасители, организиран в града през 1969 г. Курсът тогава се ръководи от небезизвестния Звездов. Теоретичната подготовка се провежда в базата на Морски клуб „Поморие”, а практическата – в морето.

От 1969 г. до сега, Саньо няма пропуснат сезон в който да не е бил спасител. Работил е на плажовете на Сарафово, къмпинг Европа, Поморие – южен, източен, централен, станциите, Ахелой, Слънчев бряг и др.

Георги Димитров

Според специалисти от БЧК има наплив от желаещи да станат водни спасители. В София тече четвърти пореден курс, а във Враца втори. Във Варна приключи втори за годината курс, а 60 души са се записали за следващия.

За съжаление голяма част от записалите се в курсовете не ги завършват. Във Варна например от общо 23-ма записани за втория курс, завършилите са 16. Подобна ситуация се наблюдава повсеместно. Основна причина е слабата плувна подготовка на кандидатите. Показател за това е, че основно се кара първата степен за „Воден спасител на плувни басейни и водни паркове”, която изисква по слаби плувни умения, докато за „Воден спасител на открити водни площи и море” желаещите са малко.

Лятото обаче, е близо и ще трябва да се охраняват морските плажове, доста от които по една или друга причина отново се очертава да бъдат неохраняеми.

За съжаление в страната това е масова практика. В този случай говорим за концесионер, който е воден спасител. След като при него може да работят нередовни спасители, какво да кажем за концесионерите, които хал хабер си нямат от водно спасяване.

Ето и публикацията:

Класа

17 годишният Петър Андреев, ученик в 1-во СОУ в София, спаси от удавяне двама руснаци на градския плаж в Созопол на 1 септември по обяд. Тийнейджърът, в момента стажант спасител, наблюдаваше развълнуваното море от кулата на Първи пост. Чувайки виковете на мъж, който отчаяно ръкомахаше, Петър наду свирката, за да предупреди колегите спасители и тутакси се хвърли във водата. За броени минути момчето стигна до удавника. В това време двамата опитни спасители Светозар Стефанов и Христо Тодоров, яхнали мощен джет, се насочиха към мястото на инцидента, за да помогнат и на давещия се, и на младия си колега. Посинелият мъж бе изваден на брега, а джетът тутакси се върна на мястото, за да помогне и на ДРУГ, вече омаломащен руснак, който също се давеше. Докато джетът го изтегли на брега, тийнейджърът спасител сам доплува до сушата. Руснаците едва се държаха на крака но отказаха медицинска помощ. С мъка спасителите склониха поне единия да посети реанимационния екип, който да му провери пулса и кръвното налягане. „Ние сме от Челябинск, за втори път сме в Созопол, познаваме и плажа, и морето. Ама тия вълни ни повлякоха“, заоправдава се пред „Класа“ по-леко пострадалият чужденец. После и двамата стиснаха ръката на малкия спасител. „С морето шега не бива. Покрай скалите на левия бряг има течение, което повлича хората. Малцина от курортистите го знаят. А като изпаднат в паника, и господ не може да им помогне“, разказа Петър Андреев пред „Класа“. През зимата той се готви да изкара изпитите за спасител, а следващото лято – вече да работи наравно с другите спасители. Висок и кльощав, тийнейджърът тежи 50 килограма. Всяко лято изкарва поне месец в Созопол. От малък мечтае да работи като спасител, а в момента се учи от аса на водното спасяване Светозар Стефанов. „Сърцето ми се обърна заради момчето – призна пред „Класа“ Цоньо Христов, собственик на фирма „Арена“, която е концесионер на созополския плаж. – Кожа и кости е, тия тежки мъже щяха да го повлекат към дъното, ако не бяхме стигнали навреме до тях. Цяла сутрин им свири да не влизат навътре, те обаче се перчат, не му обръщат внимание. Хлапакът им спаси живота! Дано си извадят поука от преживяното.“ Цоньо Христов е треньор по плуване. В школата му в Габрово са се обучавали почти всички спасители, които в момента работят в Созопол. „Тия момчета са особена порода. И рискът, и смелостта са им в кръвта. Никой не е дошъл за заплатата от 1000-1200 лева, друго ги влече към морето. На тях за всичко може да се разчита“, хвали се от работата на спасителите Цоньо Христов. Екипът му включва 9 спасители, някои от тях – с по 10-12 години стаж все на плажа в Созопол. Помага му и опитен реанимационен екип от Пловдив, който периодически се подменя. Напоследък всички са на нокти, защото морето през ден им сервира изненади. В средата на август извадили почти от дъното летовничка от Минск, свестявали я на плажа, после – в реанимацията в Бургас. „Оцеля, дори си доизкара цялата ваканция, ама не посмя повече да нагази в морето. Всеки ден идваше да благодари“, казва Цоньо Христов. Още ги втриса споменът за 26 септември 2007-а, когато на плажа Харманите се наложило да спасяват наведнъж трима – двама чехи и едно момче от Велинград. „Чехите ги измъкнахме ни живи, ни умрели, но оцеляха, а нашето момче не успяхме! Мъка ми е, било сирак, дошло да работи на морето като готвач, да си храни жената и детето. За първи път през сезона влязло да се изкъпе! После разговарях с жена му, още ме стиска за сърцето мъката“, разказва Цоньо Христов. Светозар Стефанов пък си припомня как преди няколко години в последния му работен ден му се стоварили шест инцидента накуп: „6 септември беше, вече шест и половина вечерта. Дойдох да се сбогувам с шефа, на другия ден си заминавах. Един англичанин взе да се дави, извадих го. После – една българка. И още четирима, все рускоговорящи, от най-тежките случаи! Така в извънработно време спасих живота на шестима. Ако си бях тръгнал, щяха да са мъртви“. Спасителите се жалват от ниската култура на летовниците: „Всеки смята, че щом си е платил, може да прави на плажа каквото иска. Да пие, да мърси. С рускоговорящите е най-трудно – не се съобразяват дори с морската стихия. А тя не прощава“, казва Цоньо Христов. И съветва летовниците задължително да поглеждат флага на спасителните кули, преди да влязат в морето.

Елиана Митова