Удавянето е бързоразвиващо се, тежко и опасно за живота състояние. При него газообменът в белите дробове е невъзможен. Основните жизнени функции спират, а в главния мозък настъпва рязко увреждане.
Удавянето е винаги свързано с дихателна недостатъчност. Най-често настъпва от попадане на вода в дихателните пътища. Навлизащата  в белия дроб течност заема мястото на въздуха, вследствие на което настъпва задушаване.

При удавянето се различават четири фази:

I Фаза

Настъпва рефлекторно спиране на дишането. Сърдечната дейност е учестена. Има повишен мускулен тонус, а съзнанието е запазено. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

II Фаза

Недостигът на кислород е изразен. Пострадалият прави дихателни движения, вследствие на което поема в дробовете си вода. Това предизвиква кашличен рефлекс в резултат на който става издишване на въздух и вдишване на вода. Давещият се започва да потъва. Сърдечната дейност е учестена, кръвното налягане е повишено. Настъпва дезориентираност, движенията са некоординирани и понякога съпътствани с мускулни гърчове. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

III Фаза

Дишането спира. Кислородът в кръвта е напълно изчерпан. Бързо се понижава кръвното налягане. Мускулните движения спират, пострадалият се отпуска и потъва. Ръцете и краката му висят надолу, а тазът му остава по-високо, задържан от въздуха, останал в червата. Удавникът изпада в пълно безсъзнание.

При веднага приложена дихателна и сърдечна реанимация, той все още може да бъде спасен. Тази фаза продължава 1-2 минути.

IV Фаза

Настъпва след петата минута от потъването във водата. Сърдечната дейност и кръвообращението спират, след което настъпва клинична смърт. В тази фаза, дори при енергична дихателна и сърдечна реанимация, спасяването е много трудно.

Пет до осем минути след спиране на сърдечната дейност настъпва необратима биологична смърт.

При някои давещи се, от попадналата в гърлото вода настъпва спазъм на ларинкса. Той спира достъпа на въздух до белите дробове и води до задушаване и рефлекторно спиране на сърцето. Такъв давещ се не може да извика или да даде знак, че се дави.

Обикновено удавеният е в безсъзнание, често с пяна по устата, поради наличната хипоксемия и с посиняване на устните.

За да се удавиш, не е необходимо да се хвърлиш в дълбокото, достатъчни са и 10 см вода. Това може да стане и в локва.

Голяма част от удавените са самоубийци. Всяка година десетки хора слагат край на живота си в морето. С издирването на труповете им обикновено се заемат местни водолазни групи. Специалистите наизуст знаят кои райони са предпочитани от самоубийците.

През зимата преобладават телата на самоубийците, а лятото – на удавниците туристи. Случва се удавеният да престои със седмици в дълбините, преди да бъде изваден. Тогава е най-неприятно, защото от него се носи ужасно зловоние. В зависимост от морските течения трупът може да изплува чак в Истанбул, а понякога изобщо не го откриват.

Понякога трупове на удавници биват откривани на десетина километра навътре в морето. Заради ниската температура във водата тялото може да се осапуни и запази. При затоплянето на водата обаче, теченията се променят и трупът изплува на повърхността. При досега с кислорода започва бързото му разлагане. Такива удавници са най-страшни и остават като незабравим спомен. Докато ги носиш към носилката, те се пукат като презряла диня. Нищо чудно при дърпането в ръцете ти да остане и някоя част от тялото им.

Един колега воден спасител се отказа от професията след такава случка.

Сърфирайки из интернет случайно попаднах на Проект на Ученическа Спортна Школа „София”, Трето помощно училище „Едуард Сеген” и Спортен клуб „Вип Ринг”. Проектът се нарича „Неформално обучение по плуване и безопасност край водата – „Спасителен пост”.

Проектът е финансиран по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и Европейския Социален Фонд.

Сега е модерно да се правят проекти и да се усвояват европейски пари. Много хора биха желали да участват, но не знаят как. Какъв е смисълът на един проект е отделен въпрос, важното е да се усвоят (какъв термин само!) парите.

Освен съдържанието на проекта, прави впечатление и защитата на сайта на който е качен.

Вижте за какво става дума:

Code _ SAFE.

През месец март във Варна ще се проведе еднодневна практическа конференция на тема надводно и подводно спасяване. На нея ще присъстват около 120 специалисти. Подводната дейност ще бъде разгледана  като тема на конференцията.

Според Илия Раев, председател на БЧК – Варна, туризмът под водата се е увеличил, което налага предприемането на спешни мерки.

В някои страни на всеки 50 – 100 метра плажна ивица има пункт, в които човек може да се запише, да получи сертификат и да влезе под вода. Развитието на подводния туризъм води със себе много нещастни случаи.
През минлата година е починал човек, докато бъде транспортиран от Бургас до Варна в специална камера. За справяне с проблема е нужно да бъде направен разчет на барокамерите по Черноморието, както и да се уеднаквят условията около експлоатацията им и получаването на първият сигнал за подводен инцидент.

По информация на: Darik News Варна

Използван източник за снимката:

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=486956

Плуването под вода е опасно занимание. Не са малко случаите, когато настъпва давене, а в някои случаи и последвало удавяне при гмуркане и плуване под вода. Особено опасни са опитите да бъде поставен рекорд по продължително подводно плуване.

Ако се извършва такава дейност плуващият под вода задължително трябва да бъде наблюдаван от човек, който да го следи и да е готов да се намеси навреме.

Обикновено преди гмуркане и плуване под вода се извършват няколко дълбоки вдишвания. Те не насищат дробовете с кислород, но намаляват количеството на въглеродния двуокис в тях. Последният предизвиква желание за вдишване и поемане на въздух.

Липсата на порив за вдишване води до изчерпване на кислорода в дробовете и до изпадане в безсъзнание. В такава ситуация няма викане за помощ, размахване на ръце, просто движенията спират изведнъж. Не се ли окаже веднага помощ, следва удавяне.

Нова жертва на отровната медуза-ируканджи | КОМПАС.

Медузите са безгръбначни животни от тип мешести, обитаващи солените води. Появили са се преди повече от 700 милиона години. Те са сред първите многоклетъчни животни.

Имат тяло подобно на диск, по ръба на който са разположени пипала. Медузата се придвижва, като периодично свива и отпуска тялото си.

Нервната система на медузите им позволява да усещат и да реагират бързо на външни дразнения, като светлина и миризми. Хранят се със зоопланктон или малки рибки. В морето трябва да се избягват, защото изпускат отрова която дразни кожата.

По света съществуват близо 70 вида изследвани медузи. Те имат най-различни форми и цветове. Диаметърът на някои видове може да надвиши два метра.

В Черно море най-често срещани са (Aurelia aurita), (Rhizostoma pulmo) и колонизиращата водите през последните години (Mnemiopsis leidyi).

Медуза - Aurelia aurita

Малката медуза (Aurelia aurita) е широко разпространен вид в Черно море. Обикновено не надминава 10-15 см в диаметър, но рядко достига и до 40 см. Тялото и е млечнобяло, полупрозрачно, с множество радиални канали, които започват от центъра на диска и се насочват към периферията. В центъра се намира устното отверстие. По ръба на тялото с форма на чадър има множество ресни – пипала.
Медузата плува, като периодично свива и разпуска тялото си. Тя трудно се съпротивява на водните течения, които я отнасят в различни посоки.

Медуза - Rihzostoma pulmo

Голямата медуза (Rhizostoma pulmo) също често срещана в Черно море. Тя достига средно 15 – 20 см, но понякога и до 60 см в диаметър. Различава се от малката медуза не толкова по размери, колкото по форма и дължина на устните рамена. В центъра на диска от долната страна се образува възвишение, което виси надолу. Тялото й е по-силно изпъкнало отгоре. Голямата медуза се храни с микроорганизми. Тя плува както малката – чрез свиване и разпускане на тялото си.

Видовете медузи, които обитават Черно море не са опасни. Контактът с тях причинява алергични реакции на кожата, предизвикани от слуз, която се отделя от пипалата им. Те отделят веществото серотомин, а също и таласин (предизвикващо сърбеж в-во) и конхестин (усилващо действието на таласина в-во, предизвикващо алергична реакция). Предизвикват парене на кожата, обриви или в по-редки случаи появата на мехури.

При опарване от медуза мястото се промива със солена морска вода. Чешмяната не е подходяща и може само да влоши положението.

От поразеното място веднага се премахват всякакви остатъци от слуз, но не с ръце, за да не бъдат опарени и те. Най-добре е прилепчивото вещество да бъде избърсано и подсушено добре. Това е достатъчно, освен ако няма предизвикана тежка алергична реакция.

През последният сезон излезе информация за появата на нов вид медуза в Черно море. Тя е пареща и отровна медуза и е влязла през Босфора от Средиземно море.

Този вид средиземноморски отровни медузи предизвикват парене и силна болка, дори и парализа, когато се докоснат до човешката кожа.

Заради мекотелото не малко турски плажове останаха затворени през миналото лято.

Учените за сега не могат да прогнозират дали и кога новият вид ще се разпространи и по родните брегове, но подобен риск съществува.

Източници:

Проф. д-р на биол. науки Павел Ангелов

http://www.go-starazagora.org/index.php?option=com_content&task=view&id=1411&Itemid=35

http://www.zoomania.org/bezgrabnachni/1721-golyamata-i-malkata-meduza

http://www.blitz.bg/news/article/62045

http://www.teenproblem.net/school/s/15964.html

http://blacksea-education.ru/e3.shtml

В Черно море има  опасни за човека риби. Това са морската котка,  скорпидът и драконът . Месото на тези риби не е отровно, а опасността идва от шиповете, които те притежават, и които се явяват тяхно защитно оръжие предизвикващо инфекции.

Морска котка - http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Dasyatis_pastinaca01.jpg

Морската котка (Dasyatis­ pastinaca) е плоска акулова риба, която се среща в Черно море. Тялото и е ромбовидно, голо и гладко. Гръбната и страна е леко изпъкнала. Коремната е плоска. Опашката е нишковидна, източена като камшик и притежава остър назъбен шип, който стига до 37 см. и съдържа отровен секрет. Той може да пробие неопрен. Убожданията от шипа са много болезнени, трудно заздравяват а могат да доведат и до фатален край.

Тялото на морската котка е гръбно-коремно сплеснато, с формата на диск. Кожата е гладка с малобройни шипчета. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът бял. Дължината на черноморските екземпляри достига до 100 см., а теглото до 10 – 12 кг.

Морската котка е хищник. Тя е дънна риба. Живее на дълбочина от 20 до 80 м. През летните месеци се доближава до брега.

Скорпид - http://64.95.130.5/FishWatcher/Photos/Scorpaena_Porcus_Livorno1.jpg

Друга опасна риба в Черно море е скорпидът (Scorpaena). Той е отровен, но не е смъртоносен. При убождане, в повечето случаи предизвиква алергична реакция

Скорпидът е дънен обитател – хищник. Достига до 500 – 600 г. Лови се както на въдица, така и в мрежа. Отровата му е в основата на гръбните перки и предизвиква болезнени рани, последвани от инфекция. Скорпидът мени окраската си под водата. С изпъкналите си очи е един от най-грозните обитатели на Черно море. Месото му има добри вкусови качества.

Морският дракон (Trachinus draco) е дънна риба с клиновидно източена форма на тялото. Главата му е сплескана. Очите му са разположени върху челото. Той ловува, като се зарива в пясъка и оставя единствено очите си открити. Тялото му е с дължина 12-14 сантиметра и има жълтеникавокафяв цвят. Лови се на на въдица, а също и в мрежа.

Морският дракон може да бъде сбъркан с попче. При пипане с ръка може да последва болезнено убождане, предизвикано от шипа му.

През последните два сезона по нашите плажове се появиха нов тип плажни обувки – „крокс“ (Crocs). Те изведнъж станаха популярни и започна масовото им носене.

Тяхното удобство и добрата защита на краката, която осигуряват, ги прави идеалните обувки за спасителите на плажа.

Както всичко в България, по нашите плажове се носят предимно китайски ментета за 5 – 10 лева, но се срещат и оригинални обувки, обикновено по краката на чуждестранните туристи.

Crocs първоначално са създадени като обувки за яхти, лодки и сърф, защото имали превъзходни грайфери. Те са много леки, плуват над водата и не потъват.

Crocs представят своя първи модел „Beach” през Ноември 2002 г. по време на Изложението за яхти във Флорида и разпродават всички произведени чифтове за два дни. От там тръва популярността им. За една година Crocs стават истински феномен, универсално приемани като многофункционални модни и комфортни обувки.

Crocs са изработени от патентован материал който се напасва по крака и е устойчив на бактерии и миризми. Въпреки не добрият си външен вид имат много известни почитатели по света: Фейт Хил, Никол Епълтън, Мат Деймън, Джак Никълсън, Ал Пачино, Тери Хатчет и др.

http://rob-nguyen.xanga.com/613559310/croc-a-lockin/

Добра дума за българските спасители « Седим и мислим….

Далян северно от Созопол. Снимка: Александър Иванов

Далян (от турски dalyan), е стационарно крайбрежно съоръжение за улов на пасажна риба. Представлява мрежи, разположени вертикално във водата, перпендикулярно на брега. Състои се от  палузи (колове), стабилизирани в долната си част с камъни към дъното, а в горната – с проволка помежду си. На палузите се закрепят мрежите – права преградна мрежа, която отклонява пасажа, и затворена, в която се събира рибата.

Далян не се поставя навсякъде. Той трябва хем да е отворен за пасажите риба, които да влязат вътре, хем да е защитен предимно от източните ветрове. Отчитат се и теченията, и релефа на дъното. Обикновено далянът се прави в залив, тъй като и лек полъх на вятъра създава течения, които пречат рибата да влезе в мрежите.

С разширяването на морския туризъм даляните влизат в конфликт с интересите му. Те привличат някои туристи от плажа да плуват към тях или до тях, което само по себе си е предпоставка за инцидент. Водно течение също може да отнесе невнимателен плувец в мрежите и да доведе до удавяне.

На крайбрежните ивици, където има плажуващи хора (плажовете), даляните застрашават живота и здравето на хората.

Не са малко и случаите на инциденнти с джетове или моторни лодки. Високите скорости, развивани от тях, са предпоставка за сериозни наранявания или смърт, което периодично се случва.

Тъй като съгласно Закона за рибарството и аквакултурите, даляните са промишлени съоръжения, държавна собственост и се отдават на концесия, то държавата трябва да регулира проблема, като през летния туристически сезон разпореди премахването им от плажните ивици.

От своя страна водноспасителните служби по плажовете трябва да водят наблюдение на намиращите се в близост даляни и да реагират според обстоятелствата.

Ползвани източници:

http://more.info.bg/article.asp?articleID=272798

http://more.info.bg/addComment.asp?articleID=437547

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%28%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%29