България се нарежда на шесто място според качеството на водите си за къпане. На първите пет места в класацията са Кипър, Хърватия, Малта, Гърция и Ирландия, се посочва в разпространения днес доклад на ЕС за качеството на водите за къпане в Европа. В 8 страни, сред които и България, всички водни площи за къпане покриват задължителните показатели на ЕС.

В Европейския съюз има 21 000 водни площи за къпане, като 70% от тях са крайбрежни. В доклада се уточнява, че 92,1% от крайбрежните води и 90,2% от езерата и реките отговарят на минималните норми за качество на водата за къпане през 2010 година.

Кипър заема първо място в доклада за 2010 година за качеството на водите за къпане, което се определя чрез изследвания за бактерии, включително такива като нашумялата напоследък ешерихия коли, които служат като ориентир за плувците, посочва ДПА. Всички крайбрежни води на Острова на Афродита отговарят на изискванията на ЕС.

Най-лошо е качеството на водите за къпане в Полша, като 25% от крайбрежните води и 16,7% от тези във вътрешността на страната не отговарят на изискванията на ЕС.

Според доклада броят на водоемите, които покриват задължителните показатели, е намалял с 3,5% спрямо предходната година, а броят на водните басейни, които покриват препоръчителните критерии за чистота на водата, е намалял с 9,5%.

България изцяло отговаря на изискванията за качество на водите за къпане. Наблюдаван е периодът 2007-2010 г., като в началото на изследването около 10% от водните площи и съоръжения в страната ни не са покривали препоръчителните и задължителните изисквания. Отчетената тенденция на подобряване е изразена като се запазва броят на наблюдаваните обекти, се отбелязва в доклада. Според евродокумента, по Черноморието няма нито един плаж, който да не отговаря на екологичните изисквания. В страната ни няма нито една зона за къпане, която да предполага и най-малката заплаха за здравето заради качеството на водите, сочи анализът, който изследва единствено плажове край морето, реките, язовирите и езерата.

Авторите на доклада отбелязват, че у нас има много малко плажове във вътрешността на страната, тъй като няма традиции за летуване по такива места, местните власти не желаят да инвестират в подобни съоръжения заради високата цена за достигане на съответните стандарти, както и защото законодателството в България е много строго по отношение на водното спасяване и не навсякъде по крайбрежието плуването е разрешено.

В документа се отбелязва, че по Черноморието са изградени 38 станции за обработка на отпадни води и от тях работят 35.

Страната ни е поела ангажимент до 2014 г. да изгради още подобни съоръжения, които да обхванат и зоните, чиито отпадъчни води засега не подлежат на преработка. Очаква се инвестициите в пречиствателни станции в цялата страна да достигнат 3,5 милиарда евро.

БТА

Варна. Алея Първа заприлича на голям столичен паркинг, пълен с коли от цялата страна. Стотици хора са налягали на централния плаж във Варна, за да трупат тен. Първите летовници напълниха плажа в морската столица и близките курорти. Температурата на въздуха стигна вчера 24 градуса по обед, а на морската вода, 17-18 градуса. И малки, и големи се престрашиха да се натопят във водата.

Въпреки че на 21 май беше даден официален старт на туристическия сезон все още плажовете са неохраняеми, което създава предпоставка за инциденти. Очаква се първите спасителни постове да бъдат разкрити в началото на юни.

— Долуподписаните Череша първа и Череша втора смятат, че бидейки собственички на въздуха, трябва да бъдат признати и за собственички на дъжда. Затова те искат от всички граждани да им заплащат в бъдеще такса, възлизаща на сто лири за обикновен валеж, на двеста лири за буря с гръмотевици и светкавици, на триста лири за снеговалеж и на четиристотин лири за градушка.“ (из „Приключенията на Лукчо“)

Допускам, че може и да ви е интересно категоричното мнение на един воден спасител (моя милост) с 15-годишен спасителски стаж по въпроса – и то е: „Не трябва да се забранява къпането и плуването в язовирите!”

Благовидният предтекст, мотивиращ въпросната забрана е целта да бъде намален броя на удавените. Тъй като обаче броят на удавените е много по-малък от броя на загиналите при пътно-транспортни произшествия, би следвало първо да се забрани движението на МПС-та по пътищата (а евентуално и на пешеходците), и едва след това да се забранява къпането и плуването в необезопасените водоеми. Впрочем удавяния, макар и по-малко на брой, стават и в обезопасените с водни спасители водни площи и ако приемем безропотно логиката, че забраната за къпане е начина да бъдат предотвратени инцидентите, би трябвало тя да бъде наложена и там.
Е да, ама тук вече става въпрос и за бизнесинтереси. Хе-хе! И вече логиката на антилогиката си е съвсем в реда на нещата.

Продължим ли обаче да мерим с един аршин обектите от заобикалящия ни свят, би трябвало да споменем, че трябва да се забрани къпането и по цялото Черноморие извън охраняемата зона. Аз си спомням и за едно момче, което загина докато береше липов цвят. Ще трябва значи да се забрани и брането на липа. А вероятно и на череши. И т.н. „Светът е опасно място”, както знаем от холивудските филми, … „но няма къде да се скриеш”, е забелязъл пък Солженицин.

Така че борбата с удавянията не би трябвало да се води чрез забрани за къпане и плуване. Даже напротив. Противно на някои популярни (и грешни) клишета, фактите са доказали отдавна „че удавянията стават най-често сред незнаещите или слабознаещите да плуват.” (из „Ръководство за водния спасител”, 1988 г.)
А най-доброто средство срещу удавянията си остава овладяването на плувни умения в колкото се може по-голяма степен. Това означава целогодишно поддържане на добра кондиция, чрез редовно закаляване и спорт, включително плуване. Тоя е правилния начин за намаляване броя на удавените, а така също и на броя на инфарктите и инсултите – една друга и много голяма опасност от света в който живеем.

Практиката да се забранява къпането в язовирите си я имаше още в комунистическо време. Забраните и тогава масово не се спазваха. Има обаче две много съществени различия между „тогава” и „сега”.
1. Качеството на водно-спасителната дейност в България през комунизма беше високо. Днес то е крайно незадоволително. Аз да ви кажа, имах един колега на Слънчев бряг, който не знаеше да плува (ама хич!) и си признаваше, че има страхова невроза от водата. Това означава, че обезопасените водни площи наподобяват необезопасените и следователно къпането в тях трябва да бъде забранено.
2. Цената на билет за градския басейн през времето на комунизма беше доста символична. За разлика от днес. Така че забраната за къпане в язовира означава забрана за къпане и плуване въобще. При това за болшинството българи. Включително подрастващи, средното плувно ниво на които ще остане ниско. Като това на днешните спасители. И те ще се давят при всеки удобен случай. Или ще умират от инфаркти още от най-ранна възраст. Те ще стават пияници и наркомани, защото това им се позволява. И няма да плуват през лятото, защото това им се забранява.

Какво да се прави?
Каквото се прави и с движението на пешеходци, велосипедисти и водачи на МПС – да се усвояват знания и умения още от най-ранна възраст.
Ако целогодишно само един учебен час седмично от програмата, и в началните и в средните училища, бъде посветен на къпането и плуването – това хич не е малко.
Ако през лятото се провеждат практически курсове не само в басейните, но и в язовирите.
Ако от телевизора ни натрапват по-малко реклами на Кока-кола за сметка на някакъв кратък животоспасяващ водно-спасителен минимум.
Ако на язовира ни посреща не табела със забрана за къпане, а схема на опасните и относително безопасните места за къпане, характерни за конкретния язовир, както и табела с основните правила при къпане плюс начините за оказване на помощ от намиращите се наоколо.
Ако най-накрая се назначи за пазач на язовира правоспособен спасител, ако се организира и обозначи къпално място, както и времето, през което то се охранява.

Ако, ако, ако! На мен ми е ясно, че всичко това няма да стане докато не се смени политическата система. Какво изобщо му пречеше (на това) та то до сега не е станало? Водното ли спасяване измислих току-що? Та аз можех да подкрепя думите си и с още цитати от Ръководството за воден спасител. Днешната обществена организация е такава, че върхушката печели не от това, че обществото е здраво, а от това че е болно. Върхушката, която с едната ръка съдейства за разрастването на пазара на наркотици, а с другата, чрез фармацевтичните си компании ни лекува. От това падат пари. Т.е. преразпределя се власт в полза на статуквото.
Но и нещо друго става. Елитът на власт не е реален елит. Т.е. царят е гол. За да задържи властта в ръцете си, той подтиска развитието на цялото общество. Слабият човек (физически и умствено) е и слаб конкурент. В името на собственото си оцеляване, върхушката унищожава обществото. Това криза ли е? Да, точно това е кризата.

Автор: bgman13

Източник: http://noviniteb.com/index.php?newsid=4447

Факт е, че голяма част от гражданите посещаващи Черноморското крайбрежие през лятото не познават нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на плажовете. Непознаването на законите не ги освобождава от отговорност, но води до възникване на множество конфликтни ситуации, потърпевши от които са водните спасители, работещи на плажа.

Основна вина за възникване на тези ситуации имат концесионерите на плажове. Те са тези, които организират реда в концесионните си територии и от това как го правят зависи и ще има ли такъв. Една част от концесионерите, за съжаление не малка, се интересуват единствено от това как да изкарат по-голяма печалба. Инвестициите които те правят са основно в дейностите, които носят приходи.

Има втори тип стопани на плажове. За тях плажа, който стопанисват е голяма хапка – нямат реални финансови възможности и кадрови потенциал да го стопанисват.

Третият тип концесионери (на тях трябва да се поклоним и да свалим шапка), за съжаление най-малочисленият са тези които се опитват да създадат възможно най-добрата организация за работа на плажа.

Какво би трябвало да се направи на един плаж относно водното спасяване, за да се гарантира ред и законност на плажа?

Водното спасяване е разходна част. Необходимо е предварително да се направи разчет и да бъдат осигурени финансовите средства, които са необходими, за да бъде закупен спасителен инвентар според нормативните изисквания, да бъдат направени достатъчно на брой табели и да бъдат наети водни спасители.

Спасителният инвентар, който е необходим е описан в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. При липса на такъв, водните спасители може да не са достатъчно ефективни и да се достигне до воден инцидент с фатален край.

Що се отнася до реда на плажа (не само този който касае водноспасителната дейност), той се описва на табели, които се поставят на входните места на плажа.

Поставят се табели със схеми на плажната ивица, табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ… телефон 112; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.

Поставят се и табели с текст, регламентиращ къпането на организирани детски групи (често срещана конфликтна ситуация).

На всеки спасителен пост се поставя табела с подробни указания за флаговата сигнализация, изписана по възможност на няколко езика, особено важно за плажове посещавани от чуждестранни туристи.

Приготвят се и необходимия за плажа брой предупредителни и забраняващи къпането табели.

Наемането на достатъчно качествени спасители е важно условие за безопасността на един плаж. За да са те ефективни, трябва да бъдат поне по двама на спасителен пост, а постовете трябва да са разположени максимум на 100 метра един от друг. Спасителите трябва да се занимават само с преките си служебни задължения, които са: наблюдение на поверената им водна площ, превенция сред посетителите на плажа и предприемане на спасителни акции. Факт е, че на много плажове това не се случва.

Някои концесионери възлагат на спасителите извършването на нерегламентирани дейности, които ги отклоняват от преките им служебни задължения. Други, целенасочено търсят и назначават на работа като водни спасители такива, със зависимост към алкохол, дрога и др., като целта е понеже са взети на работа, да бъдат благодарни, да правят компромиси със служебните си задължения и да работят за по ниско заплащане, или да не им бъде изплатена последната заплата с мотив… алкохола или дрогата.

Концесионерите на плажове целенасочено се стремят да принизят работата на водните спасители, като ги поставят в конфликтни ситуации с посещаващи плажа граждани. Същите могат да бъдат избегнати с описаните по-горе табели.

Гражданите посещаващи плажа, трябва да спазват разпорежданията на водноспасителната служба, тъй като това гарантира тяхната безопасност.

Георги Димитров

Не всичко от показаното по долу е приложимо по нашите плажове, но има какво да се вземе и използва и при нас.

*Преди 34 години 11-кратния световен рекордьор, 17-кратния световен шампион, 13-кратния шампион на Европа и 7-кратен шампион на бившия СССР по подводно плуване Шаварш В. Карапетян извършва нечуван подвиг:

На 16 септември 1976 г. в Ереван става трагично събитие. Тролейбус с 92 пътника на борда пада от мост и потъва на дълбочина 10 м. в Ереванското езеро. В този мрачен и мразовит септемврийски ден хората в него попадат, в капана на железния корпус на тролейбуса, без да могат да отворят вратите или разбият стъклата в студената вода. По всичко изглеждало, че тролейбусът ще стане за тях братска могила.

Правейки своята сутрешна тренировка по бягане братята Шаварш и Камо и за секунда не се замислят и скачат във водата. Със краката си Шаварш разбива задното стъкло и започва да изважда един по един -  двадесет пътника.

“Видимостта бе равна на нула – разказва след години Шаварш пред кореспондент на вестник “Комсомолская правда” – около мен бе само пясък, тиня и тъмнина. Гмуркайки се за пореден път, съм хванал дунапренова седалка на тролейбуса, толкова съм бил изморен, че не съм усетил, че това не е човек”. Приятелят му Бабкен Хачатрян си спомня, че Шаварш още дълги години след инцидента се проклинал, че заради проклетата седалка е могъл да спаси още един човек. Макар че казват, че в извънредни ситуации силите на човек се удвояват, то те не са разбира се безпределни.

С цената на свръхестествено напрежение на физически и духовни сили на Шаварш се удава да направи невероятното. И днес, оценявайки с трезв ум и поглед извършения подвиг, разбираш че повече от това никой не би могъл да стори. И за да извършиш това е малко само да бъдеш превъзходен плувец – нужно е и да бъдеш човек с велика душа.

Когато на мястото на трагедията донесли акваланги, се оказало че в тях няма въздух. Шаварш бил убеден – ако бутилките са били пълни, той можел да спаси всички. Затворената съветска система не можела да позволи информация за негативната извънредна ситуация да проникне в печата, поради което всички направени снимки по това време са се пазели в прокуратурата.

Причините за тази трагедия и до днес остават неизвестни. Официалната версия е, че водача на тролейбуса е получил сърдечен пристъп. Единият от пътуващите и спасил се по чудо разказва, че е станало спречкване между водача и пътник, който поискал машината да спре на нерегламентирана спирка. На което водача отговорил, че тролейбуса не е такси, за да спира пожелание. Тогава пътникът ударил по главата шофьора, който изтървал волана на тролейбуса и той паднал във водата.

Шаварш Карапетян бил един от малцината хора на земята, физически способен на такъв подвиг не могъл обаче, да спаси останалите жертви. Тялото му било покрито с дълбоки рани, кръвонасядания и отоци. Този подвиг му коства заразяване на кръвта, двустранна пневмония  усложнена от сепсис на белите дробове. Тежката болест завършва с инвалидност и прекратяване на спортната кариера.

“Когато по-късно отново се потопих във водата, разбрах че белите ми дробове не са същите – споделя Шаварш – по-рано аз просто си играех със съперниците си, а сега бях принуден да се боря. Поставих още един световен рекорд, но той вече бе последният…”. Опитва се да стане треньор, после се залавя с други препитания, но уви. От 1993-та година заедно със семейството си се премества да работи и живее в Москва. Основава неголям цех за производство на обувки. Нарича го “Второ дихание”. Днес той е сериозен преуспяващ бизнесмен, а арменските обувки се считат в Москва за най-добрите.

„Най-страшното е болката и тъгата на близките ти. Водата взима много жертви. Три годишният син на брат ми Анатолий, също световен шампион по плуване се удави в басейн. Моят брат се отлъчил за няколко минути и синчето му потънало… Можете ли да си представите удава се синът на световен шампион по плуване, а той не е могъл нищо да стори!“ – разказва Шаварш пред руски всекидневник.

Днес подвигът на Шаварш Карапетян извършен преди 34 години не е забравен. “Спасените от тролейбуса хора дълги години след това не са знаели даже името на своя спасител” казва приятелят му Хачатрян. И е трябвало да изминат толкова много години, вече по времето на “перестройката” , за да започнат да излизат статии и книги за самия Шаварш. На негово име е именуван астероид 3027 Shavarsh, а преди няколко години той е удостоен с ордена “Fairplay” благородна игра, с който ЮНЕСКО награждава спортисти проявили висше благородство в спорта, макар че подвигът на Шаварш Карапетян не може да се характеризира като спортен.

Превод от руския сайт  http://www.gazeta.lv/       Превод: Н. Ширинян

Удавянето е вид механична асфиксия (задушаване), настъпваща в резултат на изпълване на дихателните пътища с течни или полутечни материи. Механизмът на асфиксията се съчетава с аспирация на течност в белите дробове и свързаните с това морфологични промени.

Етапи в удавянето:

1) След попадането на човека във водата се наблюдават усилени и безпорядъчни движения, безпокойство, дълбоки вдишвания.

2) След това настъпва волево задържане на дишането, което продължава 30-40 сек., рядко повече от порядъка на 1 – 1,5 минута. Развива се прогресивно хипоксемия (намаляване на кислородното съдържание в кръвта) и хиперкапнея (увеличава се съдържанието на въглероден двуокис). Поради дразненето на дихателният център от натрупалата се в кръвта млечна киселина се появяват дълбоки и чести вдишвания.

3) Установява се задух при вдишване, при което става аспириране на вода и изпълване на дихателните пътища. Навлязлата течност дразни лигавицата на трахеята и големите бронхи с отделяне на слуз. Тя се смесва с остатъчният въздух на белите дробове и се образува дребномехурчеста пяна, която постепенно изпълва просвета на дихателните пътища.

4) Течността, която е навлязла в дихателните пътища се явява чуждо тяло и предизвиква усилени издишвания. При издишването една част от аспирираната течност се издишва заедно с въздуха във вид на пяна или едри газови мехури на повърхността там, където е попаднал удавникът.

5) В резултат на задълбочаване на асфиксията се губи съзнание, развиват се клинични и тонични гърчове.

6) Това е вече стадият на относителният покой с прекратяване на дихателните движения, мускулният тонус отпада с отпускане на тялото и удавения пада на дъното. Сърдечната дейност продължава няколко минути след спиране на дишането.

Не за всеки труп във вода причините са удавяне. Може да настъпи смърт във вода при заболявания на сърдечно-съдовата система, при хистаминов шок в резултат на дразнене на кожните рецептори, при удар върху корема и половите органи или пък при механични увреждания на главата и тялото.

Наблюдават се съществени различия на водно-солевите и обменните промени при давене в сладка и в солена вода:
* При удавяне в сладка вода вследствие на хипотоничността и като разтвор тя много бързо и в голямо количество навлиза от алвеолите в белите дробове в кръвта и предизвиква хемолиза (разрушаване на червените кръвни клетки) и развитие на анемия, като настъпва и хиперволемия (увеличаване на общия плазмен обем); това води до намаляване на плазмените белтъци, промени в електролитите (намаляват) – като намаляват натрият, хлорът, калцият, магнезият, но се увеличава калият.

* При удавяне в солена вода се създава осмотичен градиент между аспирираната вода в белите дробове и кръвта, но в обратно направление. Солената вода по отношение на кръвта се явява хипертоничен разтвор, при което вода от кръвта навлиза в алвеолите, а електролити от солената вода навлизат в кръвта. Вследствие на това настъпва хиповолемия (намаляване на общия обем кръв) с хемоконцентрация (повишава се визскозитета на кръвта); повишаване на протеините в кръвната плазма; увеличаване на концентрацията на електролитите в кръвта. Течната част на кръвта преминава от капилярите в алвеолите, увличайки със себе си белтъците от плазмата, при което се развива по силно изразен оток на белия дроб при удавяне в солена вода.

Водещите моменти при смърт при удавяне са хипоксия (намалено съдържание на кислород), електролитни промени и остро разтройство в кръвообращението, както и развитието на алвеоларен шок.
Предразполагащи моменти за удавяне са: къпане в бурно море и студена вода, къпане след обилно нахранване, след употреба на алкохол; незнание да се плува; наличие на различни остри и хронични заболявания и др.

Външни белези при удавяне :

- Дребномехурчеста пяна – сивкаво-белезникава топка около устата и ностните отвори. Пяната е гъста и устойчива и след засъхване започва да се рони. Често в пяната има наличие на чужди тела – песъчинки, водорасли, примеси от тиня, дребни водорасли с кремъчна обвивка. При липса на пяна, тя може да се появи след притискане на гръдния кош през устата и носните отвори.
- Цианоза (посиняване) на лицето и точковидни кръвоизливи под конюнктивата на клепачите и очните ябълки
- Настръхване на космите „гъща кожа“, свиване на кожата в областта на тестисите
- При престой на трупа във водата кожата му мацерира – като при температура от 18-24 градуса кожата побелява и се набръчква на пръстите на дланите и стъпалата, след 1-2 дни побелява и се сбръчква кожата на цялата ръка, а след 2-4 дни започва отделянето на епидермиса и падане на костмите, след 16 дни епидермисът на ръцете и краката се отделя и настъпва т. нар. ръкавици и цървули на смъртта. А след 2-3 месеца се наблюдава осапунване на трупа.

Има обаче и друг обитател на нашето черноморско крайбрежие, от когото бихме могли да изпитаме страх и неприятна емоция. Това е т.н. „морска” змия.

Морски змии в Черно море всъщност няма. Това са обикновени водни змии, най-често сива водна змия (Natrix tessellata) или жълтоуха водна змия (Natrix natrix). Те са от сем. Смокови. Достигат дължина до 140 см. Коремите им са изпъстрени с шахматно разположени бели и черни полета.

Навлезли са в морето от реките които се вливат в него и са се приспособили да живеят в солена вода. Създали са поколения и с пълно право могат да бъдат наричани морски змии.

В морето сивата водна змия изглежда черна, поради което летовниците неправилно я наричат “черна морска змия”. Тя отлично плува и може да остане дълго време под вода. Активна е денем, а през нощта излиза на брега.

Жълтоухата водна змия обикновено е тъмнозелена или кафява на цвят с характерни жълти петна зад главата, откъдето идва и името ѝ.

Срещат се по цялото Черноморско крайбрежие от север на юг. Наблюдавани са змии в морето на 5 км от брега.

От посетените от мен места по морето като змиярници могат да бъдат класифицирани акваториите на Камчия, Ахелой, Поморие, Перла, Приморско, Китен, Лозенец, устието на река Велека и др. Срещу устието на река Ропотамо се намира Змийският остров, който е основно населен с такива видове змии.

Основна храна на „морските” змии са рибите. Те по принцип не са опасни за хората, не нападат, не хапят и не са отровни. Не са защитени видове.

Георги Димитров

Теодора Томова, директор на Водно-спасителната служба към Българския червен кръст, в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-жо Томова, какви мерки за безопасност не спазват хората, които отиват в района на неохраняеми водоеми?
Теодора Томова: Последните инциденти показват това, което ние винаги говорим пред медиите, Дай Боже, повече хора да ни чуят. В България има над 4000 вътрешни водоеми, изключвам Черно море и река Дунав. Говорим за реки, язовири, напоителни канали и езерца, което е една сериозна предпоставка за водни инциденти, тъй като броят на водоемите предполага и възможност за по-голям воден травматизъм. Второ – водата е опасна дори и за тези, които умеят да плуват добре, тъй като човек може да стане жертва на инцидент по чисто физиологични причини. Например – когато с прегрято тяло скочи изведнъж в язовирна вода, при която има много голяма разлика в температурата между повърхността на водата и метър-два по-надолу. Понякога тази разлика може да варира над 10 градуса – на повърхността е 21 градуса, а изведнъж метър и половина по-надолу става 11 градуса. Вследствие на което, дори и да е прекрасен плувец, той може да получи шок и сърдечната му дейност или дишането му да спрат. В тази връзка винаги обръщаме внимание, че вътрешните водоеми са опасни и не бива в тях човек да плува и да се къпе. Мога да изредя и други опасности, освен температурата на водата, течения, каквото има в реките, непознато дъно. Изведнъж човек може да попадне в много рязко вдълбочаване, особено при язовирите, в напоителните канали във вътрешността на страната също с голяма скорост се движи водата. От полегатите места там е и трудно излизането. Знаем, че преди седмица се удави в един такъв канал баща, който се опита да спаси детето си край Монтана. Най-важното е, че ако се наложи на човек да му се окаже помощ, там няма воден спасител или медицинско лице. Тези водоеми са много примамливи – не се изискват финансови средства, посещават се от хората, но това може да се случи само ако е открито на съответния водоем официално подходящо къпално място – да бъде плитко, да бъде чиста водата като качества за къпане, разрешена от РИОКОЗ, да има съответните водни спасители, да е маркирано точно мястото, където ще се къпят и плуват – там, където е подходящо. Трябва да има съответната спасителна екипировка – лодка, която бързо да стигне при пострадалия, ако се наложи при инцидент. Задължително е и да има медицинско лице. Всички тези изисквания са указани в Наредбата за водното спасяване и би трябвало да се спазват. За да се разкрие такова място, трябва да има интерес на частно лице, община или на местна общност, които да разкриват такива места. Правилно и безопасно е плуването в плувните басейни, където има спасители, както и на охраняемите морски плажове, където има водни спасители.
Фокус: Защо се случват такива инциденти, нещастие или непредпазливост?
Теодора Томова: Същият е отговорът на въпроса защо всеки ден десетки хора умират при пътнотранспортни произшествия. Същите са причините при водния травматизъм – непознаване опасностите при къпане и плуване. На първо място бих казала, че причината за водния травматизъм е подценяване на тези опасности и надценяване на собствените възможности. Хората не разбират и не искат да допуснат, че при контакта с водата предизвикват сериозна възможност да станат жертва на инцидент и което е още по-лошото – това става в рамките на 3-4 до 5 минути, когато при човека настъпват необратими процеси и той не може да бъде възстановен. Не е като в планината – човек може да се изгуби, след два-три дни да бъде намерен и най-важното – да бъде жив. В рамките на 3-5 минути единствено професионална спасителна помощ може да бъде адекватна. Трябва да знае, че човек се къпе на собствена отговорност в тези вътрешни водоеми. Това не могат да осъзнаят децата, които още не са съзрели и не разбират опасността. Тук опираме до родителския контрол. Много сериозен родителски контрол е нужен, особено сега през лятото, когато децата са при баби и дядовци. Опираме и до неумението на гражданите и на младите хора да плуват. Това също е предпоставка за водни инциденти. Много е ниска плувната култура. Все още държавата не е създала една подходяща материална база, една програма. Аз самата в трети клас съм се научила да плувам по програмата на задължително обучение в училищата. Ние винаги пледираме към държавните институции, които имат отношение по тази тема, че макар и в криза, е крайно време чисто концептуално да се помисли в тази насока – за задължителното обучение на учениците по плуване.
Фокус: Може ли да се осъществява по някакъв начин контрол и в неохраняемите водоеми?
Теодора Томова: Съгласно Наредбата за водното спасяване, която цитирах преди малко, този контрол е възложен на комисии, създадени със заповед на кмета на съответната община, в която членуват представители на различни ведомства. Те няколко пъти през сезона правят проверки дали водоемите са обезопасени с табели. Обикновено тези водоеми се обявяват за опасни и за забранени за къпане и плуване, слагат се съответните табелки. Доста често те са обект на кражба, но това е друга тема. Това е, което могат да направят тези комисии. Те проверяват и охраняемите водни площи, ако има разкрит такъв пост, или плувните басейни. Човек от комисията има право да съставя актове, глоби и т.н. Те имат съответните правомощия и по принцип работят в цялата страна. Трудно е да се спре такъв поток от хора чисто практически. Когато е топло, всеки смята, че може на собствена отговорност, никой не може да му забрани да ходи на риболов, да излиза с лодки, да плува, да се къпе. Една от причините за водния травматизъм е употребата на алкохол, която задължително води до надценяване на собствените възможности, преохлаждане на тялото, настъпват и други процеси – човек не е адекватен. Има доста инциденти след употреба на алкохол.
Фокус: Кои най-прости правила трябва да спазват хората, които ходят на неохраняеми водоеми?
Теодора Томова: Простото правило е, ако човек все пак реши да отиде и да се разхлади, да бъде съвсем в началото, да внимава за дълбочината на този водоем. Това обаче обикновено са водоеми, които не са с бистра вода, трудно човек може да се ориентира колко е дълбоко. Това са непознати водоеми, всеки един е много специфичен и крие различни рискове. Трудно е да се обобщят в общи правила, тъй като има строго специфични опасности. Опасно е да решиш да скочиш надолу с главата в непознат водоем, защото не знаеш колко е дълбок, можеш да получиш много сериозно гръбначно нараняване, особено ако скочиш надолу с главата. Можеш да получиш схващане на крайник, т.нар. мускулни крампи, които също се получават от разликата в температурата на тялото и водата. Ако човек стане свидетел на инцидент, трябва да знае, че ако иска да окаже помощ, в никакъв случай не трябва да бъде в директен контакт с пострадалия, защото той може да се окаже втората жертва. Това могат да го направят само професионални спасители. Или се подава някакъв предмет, който ще задържи пострадалия за известно време на повърхността, или се хвърля някакво въже, въдица, гребло, част от дреха – т.нар. подръчни спасителни средства. С тях може да се помогне да се издърпа пострадалия, обаче самият спасяващ трябва да има стабилна опора, да се е хванал за нещо стабилно, докато извършва спасяването.
Ползват се във водоеми, язовири водни колела, лодки. Задължително е да се дават спасителни жилетки. Гражданите или децата отказват да ги слагат. Не бива да отказват, трябва да ги слагат, защото това ще им спаси живота, ако нещо се наложи. Друго – влизат навътре във водоема и въпреки че са предупредени от тези, които дават водните атракциони, започват да скачат от водното колело, от лодката – нещо, което неминуемо създава предпоставка на инцидент.
Фокус: Какво трябва да правят в горещините тези, които все пак искат да се изкъпят на подобно място?
Теодора Томова: Това е опасно. Могат да стоят отстрани, да се намокрят. Аз не мога да кажа какво трябва да се направи, за да бъде безопасно. Трябва да се ходи на плувни басейни и на плажове, които са охраняеми. Тези водоеми са потенциално опасни по принцип. Освен това всеки един човек е в различно здравословно състояние, с различна плувна култура, различно разбиране. Те са опасни и е факт, че стават инциденти. В последните дни има инциденти и с рибари, които влизат с надуваеми лодки, употребяват алкохол, нещо се случва, може да се обърне лодката. Кой ще помогне на един такъв инцидент и как ще се помогне, когато всичко става за три минути в едни водоеми, които не са чисти, не са бистри, ти дори не виждаш, а отдолу има дълбочина от 20-30 метра. Просто е невъзможно да се помогне.
Фокус: Защо не се вслушва българинът в предупрежденията, че къпането е забранено на съответното място – такава ли е културата му?
Теодора Томова: Напоследък и в чисто човешки план забелязвам, че има една агресия към реда, във всички аспекти на нашия живот, включително и към водното спасяване, т.е. нещо, което ти е забранено – защо точно това да не направиш и кой на теб ще ти забрани едно такова усещане за всемогъщие. Понякога се дразня, дори защото след това идва черната хроника. Някак си не обичаме реда, обичаме да го нарушим. В тази връзка веднага ще направя препратка към водните спасители. Доста често нашите хора са обект на агресия от страна на гражданите. Винаги казвам, че водните спасители са водни полицаи. На тях трябва да се гледа като на служители на реда, които имат една единствена цел и задача – да опазват нашите живот и здраве. Ние трябва да спазваме техните съвети и да ги уважаваме, а не да бъдем агресивни. Понякога се стига до физическа разправа със спасителите, което е недопустимо. В тази връзка пишем официални писма до Министерството на вътрешните работи, искаме да влезе в Закона за МВР – в летния сезон полицаите да оказват подкрепа на водните спасители по отношение на спазване на техните указания и реда на плажа, както е във всички европейски страни и САЩ.
Аделина Георгиева

Добрич. От началото на летния сезон няма случаи на удавяния по охраняемите плажове на Добричка област. Това съобщи началникът на сектор “Водно спасяване” към Областния съвет на Българския червен кръст (ОС на БЧК) в Добрич Петър Андреев. Към момента има регистрирани малки инциденти, без да се е налагала реанимация на пострадалите, например дете с надуваем дюшек, отвлечено от водно течение на метри зад шамандурата, или уморени плувци, които навлизат навътре в морето, каза Андреев. Не са регистрирани и злощастни случаи с водни атракциони като джетове, водни парашути или банани. Клубовете, които предлагат тези развлечения, имат свои коридори в морската вода и те се спазват стриктно, каза Петър Андреев. Според него тази година нещата са изрядни и най-вероятно това се дължи на честите и строги проверки, които се правят по плажовете от инспектиращите органи. ОС на БЧК в Добрич вече е осигурил 42-ма водни спасители, като се очаква техният брой да достигне 50 души. През повечето време водно-спасителната служба работи на жълт флаг. Единствено в събота е имало кратковременна буря край морето, което е наложило по-голяма бдителност от страна на водните спасители, каза Петър Андреев. Той допълни, че в Албена има разкрити три медицински пункта по плажовете. Тези пунктове разполагат с медицински екипи и оборудване за оказване на първа помощ в случай на нужда.
Жулиета Николова