Водно спасяване

Агенция „Фокус“

Теодора Томова, директор на Водно-спасителната служба към Българския червен кръст, в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-жо Томова, какви мерки за безопасност не спазват хората, които отиват в района на неохраняеми водоеми?
Теодора Томова: Последните инциденти показват това, което ние винаги говорим пред медиите, Дай Боже, повече хора да ни чуят. В България има над 4000 вътрешни водоеми, изключвам Черно море и река Дунав. Говорим за реки, язовири, напоителни канали и езерца, което е една сериозна предпоставка за водни инциденти, тъй като броят на водоемите предполага и възможност за по-голям воден травматизъм. Второ – водата е опасна дори и за тези, които умеят да плуват добре, тъй като човек може да стане жертва на инцидент по чисто физиологични причини. Например – когато с прегрято тяло скочи изведнъж в язовирна вода, при която има много голяма разлика в температурата между повърхността на водата и метър-два по-надолу. Понякога тази разлика може да варира над 10 градуса – на повърхността е 21 градуса, а изведнъж метър и половина по-надолу става 11 градуса. Вследствие на което, дори и да е прекрасен плувец, той може да получи шок и сърдечната му дейност или дишането му да спрат. В тази връзка винаги обръщаме внимание, че вътрешните водоеми са опасни и не бива в тях човек да плува и да се къпе. Мога да изредя и други опасности, освен температурата на водата, течения, каквото има в реките, непознато дъно. Изведнъж човек може да попадне в много рязко вдълбочаване, особено при язовирите, в напоителните канали във вътрешността на страната също с голяма скорост се движи водата. От полегатите места там е и трудно излизането. Знаем, че преди седмица се удави в един такъв канал баща, който се опита да спаси детето си край Монтана. Най-важното е, че ако се наложи на човек да му се окаже помощ, там няма воден спасител или медицинско лице. Тези водоеми са много примамливи – не се изискват финансови средства, посещават се от хората, но това може да се случи само ако е открито на съответния водоем официално подходящо къпално място – да бъде плитко, да бъде чиста водата като качества за къпане, разрешена от РИОКОЗ, да има съответните водни спасители, да е маркирано точно мястото, където ще се къпят и плуват – там, където е подходящо. Трябва да има съответната спасителна екипировка – лодка, която бързо да стигне при пострадалия, ако се наложи при инцидент. Задължително е и да има медицинско лице. Всички тези изисквания са указани в Наредбата за водното спасяване и би трябвало да се спазват. За да се разкрие такова място, трябва да има интерес на частно лице, община или на местна общност, които да разкриват такива места. Правилно и безопасно е плуването в плувните басейни, където има спасители, както и на охраняемите морски плажове, където има водни спасители.
Фокус: Защо се случват такива инциденти, нещастие или непредпазливост?
Теодора Томова: Същият е отговорът на въпроса защо всеки ден десетки хора умират при пътнотранспортни произшествия. Същите са причините при водния травматизъм – непознаване опасностите при къпане и плуване. На първо място бих казала, че причината за водния травматизъм е подценяване на тези опасности и надценяване на собствените възможности. Хората не разбират и не искат да допуснат, че при контакта с водата предизвикват сериозна възможност да станат жертва на инцидент и което е още по-лошото – това става в рамките на 3-4 до 5 минути, когато при човека настъпват необратими процеси и той не може да бъде възстановен. Не е като в планината – човек може да се изгуби, след два-три дни да бъде намерен и най-важното – да бъде жив. В рамките на 3-5 минути единствено професионална спасителна помощ може да бъде адекватна. Трябва да знае, че човек се къпе на собствена отговорност в тези вътрешни водоеми. Това не могат да осъзнаят децата, които още не са съзрели и не разбират опасността. Тук опираме до родителския контрол. Много сериозен родителски контрол е нужен, особено сега през лятото, когато децата са при баби и дядовци. Опираме и до неумението на гражданите и на младите хора да плуват. Това също е предпоставка за водни инциденти. Много е ниска плувната култура. Все още държавата не е създала една подходяща материална база, една програма. Аз самата в трети клас съм се научила да плувам по програмата на задължително обучение в училищата. Ние винаги пледираме към държавните институции, които имат отношение по тази тема, че макар и в криза, е крайно време чисто концептуално да се помисли в тази насока – за задължителното обучение на учениците по плуване.
Фокус: Може ли да се осъществява по някакъв начин контрол и в неохраняемите водоеми?
Теодора Томова: Съгласно Наредбата за водното спасяване, която цитирах преди малко, този контрол е възложен на комисии, създадени със заповед на кмета на съответната община, в която членуват представители на различни ведомства. Те няколко пъти през сезона правят проверки дали водоемите са обезопасени с табели. Обикновено тези водоеми се обявяват за опасни и за забранени за къпане и плуване, слагат се съответните табелки. Доста често те са обект на кражба, но това е друга тема. Това е, което могат да направят тези комисии. Те проверяват и охраняемите водни площи, ако има разкрит такъв пост, или плувните басейни. Човек от комисията има право да съставя актове, глоби и т.н. Те имат съответните правомощия и по принцип работят в цялата страна. Трудно е да се спре такъв поток от хора чисто практически. Когато е топло, всеки смята, че може на собствена отговорност, никой не може да му забрани да ходи на риболов, да излиза с лодки, да плува, да се къпе. Една от причините за водния травматизъм е употребата на алкохол, която задължително води до надценяване на собствените възможности, преохлаждане на тялото, настъпват и други процеси – човек не е адекватен. Има доста инциденти след употреба на алкохол.
Фокус: Кои най-прости правила трябва да спазват хората, които ходят на неохраняеми водоеми?
Теодора Томова: Простото правило е, ако човек все пак реши да отиде и да се разхлади, да бъде съвсем в началото, да внимава за дълбочината на този водоем. Това обаче обикновено са водоеми, които не са с бистра вода, трудно човек може да се ориентира колко е дълбоко. Това са непознати водоеми, всеки един е много специфичен и крие различни рискове. Трудно е да се обобщят в общи правила, тъй като има строго специфични опасности. Опасно е да решиш да скочиш надолу с главата в непознат водоем, защото не знаеш колко е дълбок, можеш да получиш много сериозно гръбначно нараняване, особено ако скочиш надолу с главата. Можеш да получиш схващане на крайник, т.нар. мускулни крампи, които също се получават от разликата в температурата на тялото и водата. Ако човек стане свидетел на инцидент, трябва да знае, че ако иска да окаже помощ, в никакъв случай не трябва да бъде в директен контакт с пострадалия, защото той може да се окаже втората жертва. Това могат да го направят само професионални спасители. Или се подава някакъв предмет, който ще задържи пострадалия за известно време на повърхността, или се хвърля някакво въже, въдица, гребло, част от дреха – т.нар. подръчни спасителни средства. С тях може да се помогне да се издърпа пострадалия, обаче самият спасяващ трябва да има стабилна опора, да се е хванал за нещо стабилно, докато извършва спасяването.
Ползват се във водоеми, язовири водни колела, лодки. Задължително е да се дават спасителни жилетки. Гражданите или децата отказват да ги слагат. Не бива да отказват, трябва да ги слагат, защото това ще им спаси живота, ако нещо се наложи. Друго – влизат навътре във водоема и въпреки че са предупредени от тези, които дават водните атракциони, започват да скачат от водното колело, от лодката – нещо, което неминуемо създава предпоставка на инцидент.
Фокус: Какво трябва да правят в горещините тези, които все пак искат да се изкъпят на подобно място?
Теодора Томова: Това е опасно. Могат да стоят отстрани, да се намокрят. Аз не мога да кажа какво трябва да се направи, за да бъде безопасно. Трябва да се ходи на плувни басейни и на плажове, които са охраняеми. Тези водоеми са потенциално опасни по принцип. Освен това всеки един човек е в различно здравословно състояние, с различна плувна култура, различно разбиране. Те са опасни и е факт, че стават инциденти. В последните дни има инциденти и с рибари, които влизат с надуваеми лодки, употребяват алкохол, нещо се случва, може да се обърне лодката. Кой ще помогне на един такъв инцидент и как ще се помогне, когато всичко става за три минути в едни водоеми, които не са чисти, не са бистри, ти дори не виждаш, а отдолу има дълбочина от 20-30 метра. Просто е невъзможно да се помогне.
Фокус: Защо не се вслушва българинът в предупрежденията, че къпането е забранено на съответното място – такава ли е културата му?
Теодора Томова: Напоследък и в чисто човешки план забелязвам, че има една агресия към реда, във всички аспекти на нашия живот, включително и към водното спасяване, т.е. нещо, което ти е забранено – защо точно това да не направиш и кой на теб ще ти забрани едно такова усещане за всемогъщие. Понякога се дразня, дори защото след това идва черната хроника. Някак си не обичаме реда, обичаме да го нарушим. В тази връзка веднага ще направя препратка към водните спасители. Доста често нашите хора са обект на агресия от страна на гражданите. Винаги казвам, че водните спасители са водни полицаи. На тях трябва да се гледа като на служители на реда, които имат една единствена цел и задача – да опазват нашите живот и здраве. Ние трябва да спазваме техните съвети и да ги уважаваме, а не да бъдем агресивни. Понякога се стига до физическа разправа със спасителите, което е недопустимо. В тази връзка пишем официални писма до Министерството на вътрешните работи, искаме да влезе в Закона за МВР – в летния сезон полицаите да оказват подкрепа на водните спасители по отношение на спазване на техните указания и реда на плажа, както е във всички европейски страни и САЩ.
Аделина Георгиева

Агенция „Фокус“

Добрич. От началото на летния сезон няма случаи на удавяния по охраняемите плажове на Добричка област. Това съобщи началникът на сектор “Водно спасяване” към Областния съвет на Българския червен кръст (ОС на БЧК) в Добрич Петър Андреев. Към момента има регистрирани малки инциденти, без да се е налагала реанимация на пострадалите, например дете с надуваем дюшек, отвлечено от водно течение на метри зад шамандурата, или уморени плувци, които навлизат навътре в морето, каза Андреев. Не са регистрирани и злощастни случаи с водни атракциони като джетове, водни парашути или банани. Клубовете, които предлагат тези развлечения, имат свои коридори в морската вода и те се спазват стриктно, каза Петър Андреев. Според него тази година нещата са изрядни и най-вероятно това се дължи на честите и строги проверки, които се правят по плажовете от инспектиращите органи. ОС на БЧК в Добрич вече е осигурил 42-ма водни спасители, като се очаква техният брой да достигне 50 души. През повечето време водно-спасителната служба работи на жълт флаг. Единствено в събота е имало кратковременна буря край морето, което е наложило по-голяма бдителност от страна на водните спасители, каза Петър Андреев. Той допълни, че в Албена има разкрити три медицински пункта по плажовете. Тези пунктове разполагат с медицински екипи и оборудване за оказване на първа помощ в случай на нужда.
Жулиета Николова

Удавянето е бързоразвиващо се, тежко и опасно за живота състояние. При него газообменът в белите дробове е невъзможен. Основните жизнени функции спират, а в главния мозък настъпва рязко увреждане.
Удавянето е винаги свързано с дихателна недостатъчност. Най-често настъпва от попадане на вода в дихателните пътища. Навлизащата  в белия дроб течност заема мястото на въздуха, вследствие на което настъпва задушаване.

При удавянето се различават четири фази:

I Фаза

Настъпва рефлекторно спиране на дишането. Сърдечната дейност е учестена. Има повишен мускулен тонус, а съзнанието е запазено. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

II Фаза

Недостигът на кислород е изразен. Пострадалият прави дихателни движения, вследствие на което поема в дробовете си вода. Това предизвиква кашличен рефлекс в резултат на който става издишване на въздух и вдишване на вода. Давещият се започва да потъва. Сърдечната дейност е учестена, кръвното налягане е повишено. Настъпва дезориентираност, движенията са некоординирани и понякога съпътствани с мускулни гърчове. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

III Фаза

Дишането спира. Кислородът в кръвта е напълно изчерпан. Бързо се понижава кръвното налягане. Мускулните движения спират, пострадалият се отпуска и потъва. Ръцете и краката му висят надолу, а тазът му остава по-високо, задържан от въздуха, останал в червата. Удавникът изпада в пълно безсъзнание.

При веднага приложена дихателна и сърдечна реанимация, той все още може да бъде спасен. Тази фаза продължава 1-2 минути.

IV Фаза

Настъпва след петата минута от потъването във водата. Сърдечната дейност и кръвообращението спират, след което настъпва клинична смърт. В тази фаза, дори при енергична дихателна и сърдечна реанимация, спасяването е много трудно.

Пет до осем минути след спиране на сърдечната дейност настъпва необратима биологична смърт.

При някои давещи се, от попадналата в гърлото вода настъпва спазъм на ларинкса. Той спира достъпа на въздух до белите дробове и води до задушаване и рефлекторно спиране на сърцето. Такъв давещ се не може да извика или да даде знак, че се дави.

Обикновено удавеният е в безсъзнание, често с пяна по устата, поради наличната хипоксемия и с посиняване на устните.

За да се удавиш, не е необходимо да се хвърлиш в дълбокото, достатъчни са и 10 см вода. Това може да стане и в локва.

Голяма част от удавените са самоубийци. Всяка година десетки хора слагат край на живота си в морето. С издирването на труповете им обикновено се заемат местни водолазни групи. Специалистите наизуст знаят кои райони са предпочитани от самоубийците.

През зимата преобладават телата на самоубийците, а лятото – на удавниците туристи. Случва се удавеният да престои със седмици в дълбините, преди да бъде изваден. Тогава е най-неприятно, защото от него се носи ужасно зловоние. В зависимост от морските течения трупът може да изплува чак в Истанбул, а понякога изобщо не го откриват.

Понякога трупове на удавници биват откривани на десетина километра навътре в морето. Заради ниската температура във водата тялото може да се осапуни и запази. При затоплянето на водата обаче, теченията се променят и трупът изплува на повърхността. При досега с кислорода започва бързото му разлагане. Такива удавници са най-страшни и остават като незабравим спомен. Докато ги носиш към носилката, те се пукат като презряла диня. Нищо чудно при дърпането в ръцете ти да остане и някоя част от тялото им.

Един колега воден спасител се отказа от професията след такава случка.

Сърфирайки из интернет случайно попаднах на Проект на Ученическа Спортна Школа „София”, Трето помощно училище „Едуард Сеген” и Спортен клуб „Вип Ринг”. Проектът се нарича „Неформално обучение по плуване и безопасност край водата – „Спасителен пост”.

Проектът е финансиран по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и Европейския Социален Фонд.

Сега е модерно да се правят проекти и да се усвояват европейски пари. Много хора биха желали да участват, но не знаят как. Какъв е смисълът на един проект е отделен въпрос, важното е да се усвоят (какъв термин само!) парите.

Освен съдържанието на проекта, прави впечатление и защитата на сайта на който е качен.

Вижте за какво става дума:

Code _ SAFE.

През месец март във Варна ще се проведе еднодневна практическа конференция на тема надводно и подводно спасяване. На нея ще присъстват около 120 специалисти. Подводната дейност ще бъде разгледана  като тема на конференцията.

Според Илия Раев, председател на БЧК – Варна, туризмът под водата се е увеличил, което налага предприемането на спешни мерки.

В някои страни на всеки 50 – 100 метра плажна ивица има пункт, в които човек може да се запише, да получи сертификат и да влезе под вода. Развитието на подводния туризъм води със себе много нещастни случаи.
През минлата година е починал човек, докато бъде транспортиран от Бургас до Варна в специална камера. За справяне с проблема е нужно да бъде направен разчет на барокамерите по Черноморието, както и да се уеднаквят условията около експлоатацията им и получаването на първият сигнал за подводен инцидент.

По информация на: Darik News Варна

Използван източник за снимката:

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=486956

Плуването под вода е опасно занимание. Не са малко случаите, когато настъпва давене, а в някои случаи и последвало удавяне при гмуркане и плуване под вода. Особено опасни са опитите да бъде поставен рекорд по продължително подводно плуване.

Ако се извършва такава дейност плуващият под вода задължително трябва да бъде наблюдаван от човек, който да го следи и да е готов да се намеси навреме.

Обикновено преди гмуркане и плуване под вода се извършват няколко дълбоки вдишвания. Те не насищат дробовете с кислород, но намаляват количеството на въглеродния двуокис в тях. Последният предизвиква желание за вдишване и поемане на въздух.

Липсата на порив за вдишване води до изчерпване на кислорода в дробовете и до изпадане в безсъзнание. В такава ситуация няма викане за помощ, размахване на ръце, просто движенията спират изведнъж. Не се ли окаже веднага помощ, следва удавяне.

Нова жертва на отровната медуза-ируканджи | КОМПАС.

Медузите са безгръбначни животни от тип мешести, обитаващи солените води. Появили са се преди повече от 700 милиона години. Те са сред първите многоклетъчни животни.

Имат тяло подобно на диск, по ръба на който са разположени пипала. Медузата се придвижва, като периодично свива и отпуска тялото си.

Нервната система на медузите им позволява да усещат и да реагират бързо на външни дразнения, като светлина и миризми. Хранят се със зоопланктон или малки рибки. В морето трябва да се избягват, защото изпускат отрова която дразни кожата.

По света съществуват близо 70 вида изследвани медузи. Те имат най-различни форми и цветове. Диаметърът на някои видове може да надвиши два метра.

В Черно море най-често срещани са (Aurelia aurita), (Rhizostoma pulmo) и колонизиращата водите през последните години (Mnemiopsis leidyi).

Медуза - Aurelia aurita

Малката медуза (Aurelia aurita) е широко разпространен вид в Черно море. Обикновено не надминава 10-15 см в диаметър, но рядко достига и до 40 см. Тялото и е млечнобяло, полупрозрачно, с множество радиални канали, които започват от центъра на диска и се насочват към периферията. В центъра се намира устното отверстие. По ръба на тялото с форма на чадър има множество ресни – пипала.
Медузата плува, като периодично свива и разпуска тялото си. Тя трудно се съпротивява на водните течения, които я отнасят в различни посоки.

Медуза - Rihzostoma pulmo

Голямата медуза (Rhizostoma pulmo) също често срещана в Черно море. Тя достига средно 15 – 20 см, но понякога и до 60 см в диаметър. Различава се от малката медуза не толкова по размери, колкото по форма и дължина на устните рамена. В центъра на диска от долната страна се образува възвишение, което виси надолу. Тялото й е по-силно изпъкнало отгоре. Голямата медуза се храни с микроорганизми. Тя плува както малката – чрез свиване и разпускане на тялото си.

Видовете медузи, които обитават Черно море не са опасни. Контактът с тях причинява алергични реакции на кожата, предизвикани от слуз, която се отделя от пипалата им. Те отделят веществото серотомин, а също и таласин (предизвикващо сърбеж в-во) и конхестин (усилващо действието на таласина в-во, предизвикващо алергична реакция). Предизвикват парене на кожата, обриви или в по-редки случаи появата на мехури.

При опарване от медуза мястото се промива със солена морска вода. Чешмяната не е подходяща и може само да влоши положението.

От поразеното място веднага се премахват всякакви остатъци от слуз, но не с ръце, за да не бъдат опарени и те. Най-добре е прилепчивото вещество да бъде избърсано и подсушено добре. Това е достатъчно, освен ако няма предизвикана тежка алергична реакция.

През последният сезон излезе информация за появата на нов вид медуза в Черно море. Тя е пареща и отровна медуза и е влязла през Босфора от Средиземно море.

Този вид средиземноморски отровни медузи предизвикват парене и силна болка, дори и парализа, когато се докоснат до човешката кожа.

Заради мекотелото не малко турски плажове останаха затворени през миналото лято.

Учените за сега не могат да прогнозират дали и кога новият вид ще се разпространи и по родните брегове, но подобен риск съществува.

Източници:

Проф. д-р на биол. науки Павел Ангелов

http://www.go-starazagora.org/index.php?option=com_content&task=view&id=1411&Itemid=35

http://www.zoomania.org/bezgrabnachni/1721-golyamata-i-malkata-meduza

http://www.blitz.bg/news/article/62045

http://www.teenproblem.net/school/s/15964.html

http://blacksea-education.ru/e3.shtml

В Черно море има  опасни за човека риби. Това са морската котка,  скорпидът и драконът . Месото на тези риби не е отровно, а опасността идва от шиповете, които те притежават, и които се явяват тяхно защитно оръжие предизвикващо инфекции.

Морска котка - http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Dasyatis_pastinaca01.jpg

Морската котка (Dasyatis­ pastinaca) е плоска акулова риба, която се среща в Черно море. Тялото и е ромбовидно, голо и гладко. Гръбната му страна е леко изпъкнала. Коремната е плоска. Опашката е нишковидна, източена като камшик и притежава остър назъбен шип, който стига до 37 см. и съдържа отровен секрет. Той може да пробие неопрен. Убожданията от шипа са много болезнени, трудно заздравяват а могат да доведат и до фатален край.

Тялото на морската котка е гръбно-коремно сплеснато, с формата на диск. Кожата е гладка с малобройни шипчета. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът бял. Дължината на черноморските екземпляри достига до 100 см., а теглото до 10 – 12 кг.

Морската котка е хищник. Тя е дънна риба. Живее на дълбочина от 20 до 80 м. През летните месеци се доближава до брега.

Скорпид - http://64.95.130.5/FishWatcher/Photos/Scorpaena_Porcus_Livorno1.jpg

Друга опасна риба в Черно море е скорпидът (Scorpaena). Той е отровен, но не е смъртоносен. При убождане, в повечето случаи предизвиква алергична реакция

Скорпидът е дънен обитател – хищник. Достига до 500 – 600 г. Лови се както на въдица, така и в мрежа. Отровата му е в основата на гръбните перки и предизвиква болезнени рани, последвани от инфекция. Скорпидът мени окраската си под водата. С изпъкналите си очи е един от най-грозните обитатели на Черно море. Месото му има добри вкусови качества.

Морски дракон - http://www.fiskbasen.se/images/trachinus_draco.jpg

Морският дракон (Trachinus draco) е дънна риба с клиновидно източена форма на тялото. Главата му е сплескана. Очите му са разположени върху челото. Той ловува, като се зарива в пясъка и оставя единствено очите си открити. Тялото му е с дължина 12-14 сантиметра и има жълтеникавокафяв цвят. Лови се на на въдица, а също и в мрежа.

Морският дракон може да бъде сбъркан с попче. При пипане с ръка може да последва болезнено убождане, предизвикано от шипа му.

През последните два сезона по нашите плажове се появиха нов тип плажни обувки – „крокс“ (Crocs). Те изведнъж станаха популярни и започна масовото им носене.

Тяхното удобство и добрата защита на краката, която осигуряват, ги прави идеалните обувки за спасителите на плажа.

Както всичко в България, по нашите плажове се носят предимно китайски ментета за 5 – 10 лева, но се срещат и оригинални обувки, обикновено по краката на чуждестранните туристи.

Crocs първоначално са създадени като обувки за яхти, лодки и сърф, защото имали превъзходни грайфери. Те са много леки, плуват над водата и не потъват.

Crocs представят своя първи модел „Beach” през Ноември 2002 г. по време на Изложението за яхти във Флорида и разпродават всички произведени чифтове за два дни. От там тръва популярността им. За една година Crocs стават истински феномен, универсално приемани като многофункционални модни и комфортни обувки.

Crocs са изработени от патентован материал който се напасва по крака и е устойчив на бактерии и миризми. Въпреки не добрият си външен вид имат много известни почитатели по света: Фейт Хил, Никол Епълтън, Мат Деймън, Джак Никълсън, Ал Пачино, Тери Хатчет и др.

http://rob-nguyen.xanga.com/613559310/croc-a-lockin/