Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Агенция „Фокус“

Варна. И тази година не са рядкост случаите на родители, които да оставят без надзор децата си по плажовете във Варна. Това коментира пред Радио „Фокус” – Варна Лаврентий Силов, директор на Водноспасителната служба към БЧК – Варна. Той подчерта, че много често родителите не обръщат внимание на невръстните си деца, а после търсят сметка на спасителите, които ги намират и им ги връщат. Силов посочи, че дори е имало оплакване от родител към спасители. „Нямаме някаква съществена промяна в тази насока спрямо миналата година”, каза още Лавренти Силов.
По отношение изтеглянето на спасителни постове по плажовете във Варна и региона той посочи, че от първи има няколко освободени поста, но те са на места, които не се посещават от много плажуващи. Иначе към момента по големите плажове все още има спасителни постове, тъй като времето е хубаво и те се посещават масово. По отношение статистиката за броя на инцидентите, при които са реагирали спасители Лаврентий Силов заяви, че към момента данните се обработват, като точният брой ще е ясен към края на септември. Той посочи, че при никакво положение обаче броят на инцидентите не е по-малък от миналата година. „Имахме дни с много силни течения, в които спасителите във Варна са оказвали помощ на стотици хора”, добави директорът на Водноспасителната служба във Варна.
Десислава Стоянова

Турнирът за млади спасители във Варна

Черно море

Първият турнир „Млад спасител“, който се проведе в плувен комплекс „Приморски“ в събота, събра 78 участници на възраст от 12 до 17 г. от 3 варненски и 1 бургаски клуб. Проявата бе спонсорирана от областния съвет на БЧК. Децата премериха сили в различни дисциплини като плуване с препятствия, хвърляне на спасително въже, отборно извличане на пострадал и др.

Турнирът се превърна в истински празник и прекрасно празненство за подрастващите. За догодина амбицията е той да стане национален, каза Лавренти Силов, специалист по водно спасяване към БЧК – Варна.

През 2009 г. областната червенокръстка организация възстанови след 20-годишно прекъсване курсовете „Млад спасител“. За изминалите 3 години над 70 деца преминаха обучението. Турнирът „Млад спасител“ даде възможност на младежите да демонстрират умения и техники за оказване на помощ на давещ се.

Проявата съвпадна и със Световния ден на първата помощ, който т.г. минава под мотото „Първа помощ за всички“ – всички ние имаме възможност да се учим и да оказваме първа помощ, като по този начин да спасяваме човешки животи.

“Фокус”

През последните седмици морето по северното ни Черноморие е опасно за къпещите се в него и поради това и неспазване на забраните за къпане са зачестили инцидентите с курортисти. Това съобщи началникът на служба “Водно спасяване” към ОС на БЧК в Добрич Петър Андреев.
По думите на Андреев пясъчният шелф на Албена е нестабилен и се образуват течения или даже “реки”, които са с по-голяма скорост от тази на плуващите, като ги повличат. 

Вчера е имало такъв инцидент с румънско семейство. Детето е попаднало в течение, започнало е да се дави и докато водните спасители са се притекли на помощ, родителите също са влезли във водата. Детето е спасено, но майка му и баща му също са започнали да се давят. Те също са спасени от удавяне, но ситуацията е била рискова.

Ден преди това сходен случай е имало със старец и внуче, гости от Русия.

От дни на постовете на водните спасители в Албена е поставен червен флаг, който абсолютно забранява влизането в морската вода.

Днес също е имало инцидент с руски туристи. Те не само, че са влезли да се къпят в морето, но са се придвижили навътре, на 150 метра зад шамандурите. И тъй като плувците не са излезли от водата след сигналите на водните спасители, наложило се е да бъде повикана полиция и да се потърси съдействие от нея.

С намаляването на потока от туристи вече е редуциран броят на водните спасители в Албена. Сега те наброяват около 43-ма. На пост спасители ще има до към 15 октомври, заяви Петър Андреев, тъй като до тогава се очаква да работят някои хотели в курорта.

До този момент няма удавени в охраняемите зони по Северното ни Черноморие. Ако тенденцията се запази, за втора поредна година сезонът в районът ще приключи без фатални случаи.
В началото на лятото в района на курортното село Кранево се удави мъж, но инцидентът е станал в неохраняема зона.

Радио „Фокус“ София

София. 73 души са се удавили от началото на годината, заяви в предаването „Това е България” на Радио „Фокус” Иван Георгиев, старши специалист във Водноспасителната служба към Българския червен кръст. Той допълни, че статистиката за спасените ще бъде ясна в края на сезона.
„Основната дейност, която извършва Водноспасителната служба към Българския червен кръст по време на туристическия сезон е да оказва логистична и методическа подкрепа за концесионерите на плажовете у нас и за други заинтересовани лица. БЧК не охранява водните площи, това е дело на техните стопани”, уточни Георгиев.
Той каза още, че от БЧК адмирират мерките, взети от община Бургас, където вече има издадени две глоби за неспазване инструкциите на спасителите.
Да се спазват съветите на спасителите от охраняемите плажове, препоръча старши специалистът във Водноспасителната служба към Българския червен кръст.
Спасителна акция на неохраняем плаж за попаднали в беда неразумни туристи рискува живота на тези, които ползват охраняемите плажове, обясни още Иван Георгиев.

Шумен. Това лято в Шумен курсове за водни спасители няма да се организират, съобщи Светослав Бакалов, главен специалист „Водно спасяване” в БЧК. Причината е липса на удобна водна площ, където да се проведат практическите занимания на курсистите. През последните години в Шумен всяка година се провеждаше по един курс за спасители, който завършваха по около 10 души. Те усвояваха техники за спасяване и оказване на първа медицинска помощ при давене.

Източник: Радио „Фокус”-Шумен

Агенция „Фокус“

София. Трябва да се помисли за повече спасителни плавателни съоръжения за водните спасители от рода на лодки, джетове, които са малко по крайбрежието. Това каза пред Агенция „Фокус” доц. Стоян Андонов, председател на Комисията по водно спасяване към Българския червен кръст (БЧК) по повод инцидентите напоследък. По думите на Андонов – съоръженията, които използват българските спасители, са подобни на тези, които се използват навсякъде по света. „Нашите спасители са на средно световно ниво”, отбеляза председателят на Комисията по водно спасяване към БЧК.
Според него повишеният брой на инцидентите се дължи на отпуските и по-големия брой хора. Обикновено има пряка зависимост между това – колко хора пребивават край морето и броя на инцидента. Удавянето край Варна, случило се днес, няма общо с деня 2 август.
„Трите основни причини за удаване са непознаване или подценяване на опасностите при къпане и плуване, неумението да помогнем, когато човек изпадне в опасност, както и неумението за оказване на долекарска помощ. В България около 75% от удавянията всяка година стават на водоеми вътре в страната. 25% от инцидентите се случват на морето, като едва между 3 и 6% – на охраняеми плажове”, посочи Андонов.
Той отбеляза, че в по-голямата част летовниците спазват препоръките на водните спасители, но има и случаи, при които това не е така. За това се стига и до инциденти.
Мерките за избягване на инциденти са повишаване възпитанието на хората, попълване на дупките в плувната и водно-спасителната култура, смята още Андонов. Той уточни, че сравнително малко от чуждестранните туристи стават жертва на морето в следствие на алкохола, но той също е една от причините: „Те посещават плажове, където има спасители, които в повечето случаи успяват да им помогнат”.
На хората, които отиват на неохраняеми плажове, Стоян Андонов препоръча: „Да уважават морето, за да им отвърне и то със същото. Трябва да познават опасностите и да знаят, че ако те непрекъснато предизвикват съдбата, рано или късно ще се случи непоправимото. Пожелавам на хората да няма инциденти, да спазват указанията на спасителите, за да бъде приятно и безопасно”.
Аделина Георгиева

Източник: агенция „Фокус“

Слаб отлив на желаещите да работят, като водни спасители в чужбина се наблюдава през тази година във Варна . Това заяви Лаврентии Силов от Водноспасителната служба на БЧК в града. Той посочи, че това се дължи на факта, че някои държави са затворили своите плажове заради кризата и се опитват да покрият сезона с местни кадри. Силов посочи, че например Испания почти не приема български спасители, като единици са тези, които са отишли да работят там тази година. В САЩ също се наблюдава отлив на желаещите да работят, като спасители. Все пак според Лаврентии Силов този слаб отлив е само временно явление, тъй като по принцип в цял свят си има търсене на спасители, а щом има търсене съответно и заплащането ще е по-високо, което е сред основните причини родните спасители да търсят работа в чужбина.

По отношение на плажната полиция Лаврентий Силов посочи, че това е идея от преди 50 години, но реализацията и е съвсем друго нещо. По думите му в други страни, където има водно спасяване много по-отдавна, отколкото в България и нещата са много по-добре поставени, водното спасяване е към полицията, към „Гражданска защита“ или към пожарната, което означава, че спасителите са държавни служители. В тези държави правилата и указанията на спасителите се спазват стриктно от хората, тъй като там има кой да наложи санкции на нарушителите. „При нас.. ние сме г-н Никой – можем да кажем, но не можем да наложим никакви санкции“, заяви Силов и добави, че миналата година е било писано официално писмо от Националната комисия по водноспасяване, адресирано към Министерството на вътрешните работи, като от там са отговорили, че решаването на проблемите свързани с този вид спасяване не биха могли да бъдат разрешени. От ведомството са отговорили още, че при възникване на инциденти полицията ще съдейства на спасителите.

http://news.varna24.bg//275411.html

Агенция „Фокус“

Варна. Най-големият проблем на водните спасители по плажовете в курортните комплекси край Варна са свързани с млади хора, които влизат в морето след употреба на алкохол. Това заяви Лаврентии Силов от Водноспасителната служба на БЧК в града. Той добави, че към момента не се наблюдава ръст на инцидентите по плажовете и басейните в сравнение с миналата година, но пък се наблюдава тенденция към увеличаване на броя на млади хора, които влизат да се къпят след употреба на спиртни напитки. „Това е така, защото много млади тази година идват, заради така наречения пиянски туризъм”, посочи Силов. Той уточни, че не рядко при опит от страна на спасителите да извадят подпийналите младежи от водата, те се съпротивляват и понякога се стига до саморазправи, като досега е нямало сериозен инцидент. „Тези млади хора не слушат и не изпълняват нашите съвети, а освен това нямаме и помощ, защото докато полицията дойде, всичко е отшумяло”, посочи Силов и добави, че за щастие към момента няма тежки инциденти, но почти всеки ден спасителите оказват помощ именно на такива туристи.
Десислава Стоянова

Новинар

Българи и чужденци пренебрегват правилата, а така стават инцидентите

Борис Захариев / Фото: Aни Петрова

Борис Захариев е експерт във Водно-спасителната служба към БЧК. Завършил е Националната спортна академия с профил плуване. Работил е като спасител на басейн, във водни паркове и по морето. Бивш състезател е по плуване и водно спасяване. Участвал е в европейски и световни първенства по водно спасяване. Преподавал е плуване в спортно училище. В момента е временно изпълняващ длъжността треньор по водно спасяване към БЧК.

- Г-н Захариев, колко са удавените хора през тази година?
- До момента имаме 44 удавени. От тях 11 са на морето, 2 от случаите са в басейн, останалите са във вътршността на страната – в язовири, реки и микроязовири. Там няма как да има спасители, защото площта е голяма, а и повечето язовири не са с добро качество на водата. Тези места са забранени за плуване.

- На какви критерии трябва да отговаря човек, който e решил да става спасител?
- В момента курсовете са разделени на два вида – за бесейни и водни паркове, както и за водни площи и море. За всяко едно от тези нива курсът започва с приемен изпит. Покриват се и нормативи за 50 м свободен стил. Те трябва да се изплуват за 1 минута. Има и 25 м бруст, тук се съблюдава само техниката. Това е важно, защото при хватките за извличане на удавници е много важно да се владее този стил плуване. Важна е техниката на краката, ръцете. След норматива кандидатите се обучават на много други умения. Такива са хватките, както и да работят със спасителните средства и въже.

- Вярно ли е, че повечето спасители предпочитат да работят на басейни, а не на морето?
- Нямаме такава статистика. Басейните не са никак безопасни и не може да се каже, че работата е лека. Въпреки това тенденцията е такава. Басейните и без друго са повече. Заплащането също е по-примамливо.

- Много от спасителите казват, че е много трудно да се видят главите на плуващите на около 200-300 м навътре в морето, а в басейна е доста по-лесно.
- Да, това е така. Но затова пък има зона, която е определена за къпане и плуване и тя не е толкова далеч. Тя е до 2 м дълбочина или до 100 м навътре в морето.

- Колко спасители има по Черноморието?
- Точна статистика нямаме. Единствено можем да кажем колко са обучените от Българския червен кръст. Можем да кажем само за плажовете, които се охраняват чрез БЧК. В момента това са само два плажа – в Албена и Бургас.

- Има ли случаи, в които хора, които не са завършили курсовете, работят като спасители?
- Такъв вариант не знам да има. Тук трябва да се знае, че не е необходимо да си добър плувец, за да си добър спасител. Това е необходимо качество, но не е единственото. Спасителят трябва да е концентриран, да може да наблюдава, да преценява ситуацията и да предотвратява инцидентите. Добрият спасител е точно това – да умее да предотвратява инцидентите.

- Има ли дела срещу спасители, които не са си вършили добре работата?
- Има такива заведени дела, тъй като при всеки фатален инцидент се предприемат разследвания. За осъдени не мога да кажа. Може би има няколко случая през годините. Не трябва да се забравя, че има случаи, когато спасителят може и да си е свършил работата. Разбираемо е при инсулт или инфаркт да не може да се направи много.

- Намаляват ли спасителите с всяка изминала година? Някои се оплакват от малкото пари, които получават.
- Обучените спасители за 2010 г. са 888 човека, а за водни площи и море са 268. Към днешна дата за 2011 г. има обучени съответно 752 за басейни и за море 265. Още сме по средата на годината и виждаме, че за море са обучени толкова, колкото за цялата 2010 г. До края на тази година ще обучим още, защото след летния сезон продължават курсовете.

- Какво заплащане получават?
- За морето около 600-650 лв. плюс осигурени храна и спане. За басейните долу-горе се припокриват нещата, но има места, където им дават и малко повече. Има и спасители, които заминават в чужбина. На доста места се признава преминатият курс. Там разликата в заплащането идва от стандарта на живот. Примерно заплатата в САЩ е по-висока, но когато си плати всички разходи, ще му остане колкото и тук. Там може да вземаш по 8 долара на час на 8-часов работен ден, но трябва да си плащаш спане и храна.

- Какво мислите за инцидента на Златни пясъци, при който загина германското момиченце? Кой трябва да понесе отговорността?
- Аз мога да кажа кои са инстанциите, които проверяват, но що се отнася до това кой трябва да понесе отговорността, не бих могъл да кажа. След като има повтаряемост на инцидентите трябва да се търси изход от положението, за да не се повтаря в бъдеще. Националната агенция за надзор на строителството е органът, който прави проверките. Ведомството трябва да прецени дали този басейн е опасен или безопасен.

- От министерството на регионалното развитие и благоустройството обявиха, че още през април са помолили общините да проверят басейните, но им отговорили, че всичко е наред. Впоследствие видяхме, че не е така. Можем ли да очакваме и други инциденти, подобни на този в Златни пясъци?
- Има общински комисии, които се сформират и те имат задачата да проверят не само басейните, а всички водни обекти. При тези проверки се установява дали има спасител, спасителен пост, оборудване. Има и човек от регионалната инспекция по хигиената, който съблюдава за водата.

- А техническата изправност?
- За техническата изправност не са компетентни. Може би трябва да се потърси представител на институция, който е компетентен, за да отговаря специално за тази част.

- Можем ли да кажем, че има още доста басейни, които са „потенциални убийци” ?
- Не мисля, че трябва да ги наричаме толкова страшно. Трябва да се наблегне на факта, че където има вода, не е безопасно. В случая германското дете може би не е наблюдавано какво прави и затова се е случило това нещастие. Спасителят е бил там и е отреагирал веднага, но работата на родителите в случая, къде е? Нека по-малките да не бъдат оставяни самостоятелно в басейните, а да са под наблюдение. Ако се забележи, че някоя от игрите не е безопасна, да се реагира. В случая трагедията е заради чистото детско любопитство – да види, да пипне и оттам става проблем. Въпреки всичко, не можах да разбера дали е имало защитна решетка или е нямало на басейна.

- Какво мислите за идеята да има плажна полиция, която да предпазва туристи и спасители от хора в неадекватно състояние?
- Идеята е да има сътрудничество от страна на полицията, както е в други държави. Пример за това са САЩ. Там има тясна взаимовръзка между спасители и полиция, каквото е предложението и за нашата страна. Работата няма да е по-различна за полицаите, т. е. ще се въдворява ред и ще се следи да не се нарушават законите. Така ще се избегне саморазправата, а и ще се провокира малко по-голямо уважение към спасителите. На всеки му е ясно, че когато трябва да се разговаря с пияни туристи е много трудно.

- Кога най-често се стига до саморазправа?
- Ясно е, че когато се прави забележка при червен флаг да не се влиза във водата, на никой не му е приятно, че го спират. Ясно е също, че това се прави, за да се спаси животът им.

- Безотговорни ли са туристите по родното Черноморие?
- Безотговорни не знам дали е точната дума, но може да се каже, че не са стигнали на това ниво на култура, при което да уважават спасителите и да знаят какви правила трябва да спазват. Има много българи, както и чужденци, които пренебрегват правилата, а от там стават и инцидентите.

- Резултат от пренебрегване на правилата ли са инцидентите, които станаха с джетове и моторни лодки? Трябва ли и там по-сериозен контрол?
- Абсолютно. За тези моторни лодки и джетове отговарят концесионерите. Тези, които отдават плавателни съдове, задължително трябва да дават спасителни жилетки на хората, за да може при евентуален инцидент да се предотвратят сериозни наранявания.

- Кой трябва да контролира това?
- Отново Министерството на регионалното развитие и благоустройството, комисията, която минава да проверява дали са изпълнени предписанията за плажа. Освен това е редно да се гледа и за коридора за плавателните съдове.

Йордан Йорданов

Радио Варна

От началото на годината в страната са се удавили 41 души, сред тях и осем деца. Това съобщи днес във Варна Иван Георгиев, главен специалист в дирекцията „Водноспасителна служба“ към БЧК. Около 80 на сто от инцидентите, които се случват всяка година, са във вътрешни неохраняеми водоеми, поясни Георгиев. Това е валидно и за тази година. Седем от инцидентите са се случили в морето, но на плажове, които не се охраняват, или след работното време на спасителите. Два са смъртните случаи в басейни.

Всяка година около 1000 души в страната преминават курсове за спасители, каза Георгиев. По думите му от началото на 2011 г. за спасители на басейн са се обучили 720 души, а за море – 120 души. Проблемът е, че повечето от издържалите курса не се занимават с тази дейност или заминават да работят в чужбина, посочи Георгиев.

Водноспасителната служба на БЧК води разговори с МВР за създаване на плажни патрули, каза още специалистът. По думите му целта е да се повиши сигурността на пясъчните ивици и да се прекрати употребата на алкохол, която е една от основните причини за инцидентите.

Агенция „Фокус“

Благоевград. 38 души са обучени за водни спасители от началото на годината в област Благоевград. За Радио “Фокус“ – Пирин Боряна Стоймирова, специалист „водно спасяване“ към БЧК посочи, че 29 от тях са преминали курс за спасител на басейн и водни паркове, а едва 9 за открити водни площи и море. Според Стоймирова причината за малкия брой обучени спасители е липсата на база, тъй като дълго време закритият плувен басейн в Благоевград, който е единствено място, на което може да се провеждат обучения, е бил затворен. Най-често желание да станат спасители са момчета и момичета, посещавали клубовете по плуване от Благоевград, Сандански и с. Баня, като най-често те охраняват басейните в хотелите в Банско. Според Стоймирова интересът към професията „воден спасител“ се е засилил през последните години. По думите й все повече млади хора от Югозапада изявяват желание да я практикуват.
С всяка изминала година обучаваме все повече водни спасители, но заверените талони за практикуване на професията остават едни и същи. По думите на експерта това означава само едно – голяма част от водните спасители в Пиринско не се реализират. Според нея голяма част от хората изкарват курс за воден спасител, за да работят в България, но в крайна сметка напускат страната и отиват да работят в страни от ЕС. „Заплащането е една от причините за това явление, а другата е, че това е професия, която иска пълна ангажираност. Човек над определена възраст със семейство и ангажименти може да отдели един сезон, за да я практикува”, каза Стоймирова и посочи, че водни спасители са предимно млади хора. Тя не пожела да каже дали в област Благоевград има водни площи, които не се охраняват от спасители, но посочи, че в комисиите по водно спасяване, които трябва да бъдат сформирани всяка година, трябва да има задължително член на БЧК. До момента обаче такъв не е потърсен за участие. „От 2008 г. до момента не съм била призовавана да участвам в подобна комисия. Така че функцията на БЧК в случая е пожелателна, тъй като не може да заставим собственика на нито един басейн да наеме спасител”, категорична бе Стоймирова.
Йорданка Бакалска