Имат тяло подобно на диск, по ръба на който са разположени пипала. Медузата се придвижва, като периодично свива и отпуска тялото си.

Нервната система на медузите им позволява да усещат и да реагират бързо на външни дразнения, като светлина и миризми. Хранят се със зоопланктон или малки рибки. В морето трябва да се избягват, защото изпускат отрова която дразни кожата.

По света съществуват близо 70 вида изследвани медузи. Те имат най-различни форми и цветове. Диаметърът на някои видове може да надвиши два метра.

В Черно море най-често срещани са (Aurelia aurita), (Rhizostoma pulmo) и колонизиращата водите през последните години (Mnemiopsis leidyi).

Медуза - Aurelia aurita

Малката медуза (Aurelia aurita) е широко разпространен вид в Черно море. Обикновено не надминава 10-15 см в диаметър, но рядко достига и до 40 см. Тялото и е млечнобяло, полупрозрачно, с множество радиални канали, които започват от центъра на диска и се насочват към периферията. В центъра се намира устното отверстие. По ръба на тялото с форма на чадър има множество ресни – пипала.
Медузата плува, като периодично свива и разпуска тялото си. Тя трудно се съпротивява на водните течения, които я отнасят в различни посоки.

Медуза - Rihzostoma pulmo

Голямата медуза (Rhizostoma pulmo) също често срещана в Черно море. Тя достига средно 15 – 20 см, но понякога и до 60 см в диаметър. Различава се от малката медуза не толкова по размери, колкото по форма и дължина на устните рамена. В центъра на диска от долната страна се образува възвишение, което виси надолу. Тялото й е по-силно изпъкнало отгоре. Голямата медуза се храни с микроорганизми. Тя плува както малката – чрез свиване и разпускане на тялото си.

Видовете медузи, които обитават Черно море не са опасни. Контактът с тях причинява алергични реакции на кожата, предизвикани от слуз, която се отделя от пипалата им. Те отделят веществото серотомин, а също и таласин (предизвикващо сърбеж в-во) и конхестин (усилващо действието на таласина в-во, предизвикващо алергична реакция). Предизвикват парене на кожата, обриви или в по-редки случаи появата на мехури.

При опарване от медуза мястото се промива със солена морска вода. Чешмяната не е подходяща и може само да влоши положението.

От поразеното място веднага се премахват всякакви остатъци от слуз, но не с ръце, за да не бъдат опарени и те. Най-добре е прилепчивото вещество да бъде избърсано и подсушено добре. Това е достатъчно, освен ако няма предизвикана тежка алергична реакция.

През последният сезон излезе информация за появата на нов вид медуза в Черно море. Тя е пареща и отровна медуза и е влязла през Босфора от Средиземно море.

Този вид средиземноморски отровни медузи предизвикват парене и силна болка, дори и парализа, когато се докоснат до човешката кожа.

Заради мекотелото не малко турски плажове останаха затворени през миналото лято.

Учените за сега не могат да прогнозират дали и кога новият вид ще се разпространи и по родните брегове, но подобен риск съществува.

Източници:

Проф. д-р на биол. науки Павел Ангелов

http://www.go-starazagora.org/index.php?option=com_content&task=view&id=1411&Itemid=35

http://www.zoomania.org/bezgrabnachni/1721-golyamata-i-malkata-meduza

http://www.blitz.bg/news/article/62045

http://www.teenproblem.net/school/s/15964.html

http://blacksea-education.ru/e3.shtml