Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Удавянето е бързоразвиващо се, тежко и опасно за живота състояние. При него газообменът в белите дробове е невъзможен. Основните жизнени функции спират, а в главния мозък настъпва рязко увреждане.
Удавянето е винаги свързано с дихателна недостатъчност. Най-често настъпва от попадане на вода в дихателните пътища. Навлизащата  в белия дроб течност заема мястото на въздуха, вследствие на което настъпва задушаване.

При удавянето се различават четири фази:

I Фаза

Настъпва рефлекторно спиране на дишането. Сърдечната дейност е учестена. Има повишен мускулен тонус, а съзнанието е запазено. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

II Фаза

Недостигът на кислород е изразен. Пострадалият прави дихателни движения, вследствие на което поема в дробовете си вода. Това предизвиква кашличен рефлекс в резултат на който става издишване на въздух и вдишване на вода. Давещият се започва да потъва. Сърдечната дейност е учестена, кръвното налягане е повишено. Настъпва дезориентираност, движенията са некоординирани и понякога съпътствани с мускулни гърчове. Състоянието е обратимо. Тази фаза продължава около 1 минута.

III Фаза

Дишането спира. Кислородът в кръвта е напълно изчерпан. Бързо се понижава кръвното налягане. Мускулните движения спират, пострадалият се отпуска и потъва. Ръцете и краката му висят надолу, а тазът му остава по-високо, задържан от въздуха, останал в червата. Удавникът изпада в пълно безсъзнание.

При веднага приложена дихателна и сърдечна реанимация, той все още може да бъде спасен. Тази фаза продължава 1-2 минути.

IV Фаза

Настъпва след петата минута от потъването във водата. Сърдечната дейност и кръвообращението спират, след което настъпва клинична смърт. В тази фаза, дори при енергична дихателна и сърдечна реанимация, спасяването е много трудно.

Пет до осем минути след спиране на сърдечната дейност настъпва необратима биологична смърт.

При някои давещи се, от попадналата в гърлото вода настъпва спазъм на ларинкса. Той спира достъпа на въздух до белите дробове и води до задушаване и рефлекторно спиране на сърцето. Такъв давещ се не може да извика или да даде знак, че се дави.

Обикновено удавеният е в безсъзнание, често с пяна по устата, поради наличната хипоксемия и с посиняване на устните.

За да се удавиш, не е необходимо да се хвърлиш в дълбокото, достатъчни са и 10 см вода. Това може да стане и в локва.

Голяма част от удавените са самоубийци. Всяка година десетки хора слагат край на живота си в морето. С издирването на труповете им обикновено се заемат местни водолазни групи. Специалистите наизуст знаят кои райони са предпочитани от самоубийците.

През зимата преобладават телата на самоубийците, а лятото – на удавниците туристи. Случва се удавеният да престои със седмици в дълбините, преди да бъде изваден. Тогава е най-неприятно, защото от него се носи ужасно зловоние. В зависимост от морските течения трупът може да изплува чак в Истанбул, а понякога изобщо не го откриват.

Понякога трупове на удавници биват откривани на десетина километра навътре в морето. Заради ниската температура във водата тялото може да се осапуни и запази. При затоплянето на водата обаче, теченията се променят и трупът изплува на повърхността. При досега с кислорода започва бързото му разлагане. Такива удавници са най-страшни и остават като незабравим спомен. Докато ги носиш към носилката, те се пукат като презряла диня. Нищо чудно при дърпането в ръцете ти да остане и някоя част от тялото им.

Един колега воден спасител се отказа от професията след такава случка.

Плуването под вода е опасно занимание. Не са малко случаите, когато настъпва давене, а в някои случаи и последвало удавяне при гмуркане и плуване под вода. Особено опасни са опитите да бъде поставен рекорд по продължително подводно плуване.

Ако се извършва такава дейност плуващият под вода задължително трябва да бъде наблюдаван от човек, който да го следи и да е готов да се намеси навреме.

Обикновено преди гмуркане и плуване под вода се извършват няколко дълбоки вдишвания. Те не насищат дробовете с кислород, но намаляват количеството на въглеродния двуокис в тях. Последният предизвиква желание за вдишване и поемане на въздух.

Липсата на порив за вдишване води до изчерпване на кислорода в дробовете и до изпадане в безсъзнание. В такава ситуация няма викане за помощ, размахване на ръце, просто движенията спират изведнъж. Не се ли окаже веднага помощ, следва удавяне.

Всяка година от удавяне в света загиват около 200000 души.В България цифрата е от 160 до 200 души. Приблизително 30% от тях са деца до 17 г. възраст. В морето жертвите са 25%, а във вътрешните водоеми са 75%.
Давене настъпва, когато в дихателните пътища попадне вода. В около 10% от случаите настъпва ларингоспазъм, като защитна реакция. Най- важния белег на давенето е асфиксията:

• Давенето в сладка вода – води до уводняване на организма и хемолиза;

• Давенето в солена вода – води до нахлуване на вода в алвеолите, хемоконцентрация и белодробен оток.

След изваждане от водата на пострадалия се установява в съзнание ли е той или не.
Пострадалият е в съзнание, когато се подчинява на команди като: отваря очите, повдига ръка или крак, може да покаже езика си, реагира на докосване и разтърсване. Ако пострадалият не реагира на гласови команди или при докосване и внимателно разтърсване тогава той е в безсъзнание.
При безсъзнание се предприемат незабавно следните действия:

Виж линка:

Първа долекарска помощ

Спасителен буй

През последните години, след излъчването по телевизията на филма „Спасители на плажа” особена популярност придоби т.н. спасително средство „буй”.

Съществуват два типа буйове, но тук става въпрос за този от филма. Направен е от пластмаса. Обикновено боядисан в червено или оранжево, има форма на торпедо с дръжки. За носа му е завързано двуметрово въже. На свободния край на въжето е монтирана гаша от полиетиленова лента. Въжето с гашата са намотани на буя.

По плажовете все по-често се срещат спасители екипирани с това спасително средство.

На курсовете за обучение на водни спасители обаче, употребата на такъв буй не се изучава практически или ако някъде се прави, се коментира и евентуално имитира видяното във филма. Буят обаче, има качества, които там не са показани.

В спецификата на водното спасяване в САЩ е безконтактното даване на помощ от спасител на пострадал. При него в случая, когато спасителят достигне с плуване до пострадалия, придърпва буя по въжето и му го подава. След като нуждаещият се от помощ се хване за спасителното средство, спасителят с плуване го извлича на брега.

Как обаче се процедира, когато пострадалият е неконтактен (в безсъзнание) и не може да се държи за буя? На този въпрос много спасители отговарят: „аз плувам до него с буя, ако е в съзнание му го подавам, ако не е, го хващам и го извличам с моряшка транспортна хватка”. Във вторият вариант обаче, употребата на буя се обезсмисля и той дори би могло пречи.

През последният сезон на Южният плаж в Китен ние проведохме тренировъчни занимания на които направихме експерименти относно употребата на този вид буй.

При познатият от телевизията вариант (с контактен пострадал)  всичко вървеше гладко и безпроблемно.

Когато обаче, експериментирахме с пострадал в безсъзнание се появиха и проблемите. Първоначално изпробвахме вариант да поставим буя под пострадалия и да го извличаме с моряшка транспортна хватка. Този вариант се оказа неудачен. Пострадалият се изплъзваше от буя и той въобще не влизаше в употреба. Някои от спасителите пробваха да извличат с моряшка хватка, като влачеха и буя.

По метода на пробата и грешката, открихме правилният вариант. При него спасителят е в гръб на пострадалия, с ръце под рамената му, държи буя поставен пред гърдите му. Ръцете на спасителя са задължително обтегнати в лактите, а извличането става назад с трамбовка.

Техниката на извличане по този начин се усвоява бързо и прави буя незаменимо спасително средство.

Основна грешка която се допуска при усвояването на този начин на извличане е сгъването на ръцете в лакътните стави. Това става особено ако буят се държи от спасителя в подхват. При правилният вариант ръцете са отгоре над буя и са обтегнати. При сгънати ръце буят опира в гърлото на пострадалия и може да го задуши или контузи.

Друга грешка е при извличане да се използват крака крака  бруст. При този вариант спасителят се намира под пострадалия и при вълнение на морето задължително гълта вода. Правилният вариант е извличане с трамбоване назад… което от своя страна изисква да се обърне внимание на „трамбовката”.

Жоро & Жоро позволяват цитиране или позоваване на материалите, включени в сайта с уговорката  за посочване като източник на информацията на http://vodno-spasiavane.com/