Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Монитор

С табели „частен дом” собственици се крият от проверките

Нов басейн бе открит тази седмица в бургаския квартал Ветрен – той също ще бъде вписан в общинския регистър

Басейните на територията на Бургас ще бъдат вкарани в общински регистър. „Така няма да се налага да действаме хаотично, като проверяваме само по сигнал, и ще могат да се избегнат всички нередности и инциденти за ползвателите на съоръженията”, каза председателят на общинската Комисия по водно спасяване д-р Андрей Найденов. Бургас е първата община, която въвежда подобен регистър на басейните.

„Стотици басейни на територията на областта са извън полезрението на специалистите, общинските служители не познават Наредбата за водно спасяване, съоръженията работят без проверки и създават предпоставки за инциденти, включително и инфекции, заради неправилно поддържане”, каза още д-р Найденов.

Оказва се, че в Регионалната здравна инспекция се води документация и се прави мониторинг за качеството на водата само на 6 от басейните на територията на Бургас, тъй като в полезрението на инспекцията влизат само водните атракциони с кубатура над 100 кубически метра.

Д-р Найденов се оплака, че в някои обекти комисията изобщо не бива допускана. Въпреки, че видимо водният атракцион се ползва от туристи, собствениците слагали табела с надпис „частен дом” и така възпрепятствали проверките.

Преди дни Общинската комисия по водно спасяване е действала по сигнал и след проверка е затворила басейн на вилно селище в Рудник, в което 52 къщи са купени от англичани и руснаци. Водното съоръжение работи за първа година, но не отговаря на нормативните изисквания, е установила проверката.

Обектът няма регистрация в Регионалната здравна инспекция и не отговаря на изискванията за безопасност. Проверяващите са направили протокол за закриването на съоръжението в присъствието на кмета на Рудник Коста Иванов. Собственикът се задължава да сложи табела, че обектът е неохраняем, а къпането е забранено.

В документа се посочва още, че за да функционира обектът за следващия сезон, до 31 март 2012 г. стопаните трябва да подадат молба в общината, а оттам да проверят отново годността на съоръжението и да дадат разрешение.

Същото се отнася и за останалите басейни, които няма да получат разрешение ако в този срок собствениците им не подадат документи за включване в регистъра и съоръженията не бъдат проверени от комисия.

Тази седмица в квартал Ветрен заработи нов басейн, той е вкаран в експлоатация и е вписан в регистъра, но общинската комисия е издала още предписания по обзавеждането му, изпълнението на които ще бъдат проверени до дни.

Само на територията на квартал Сарафово има 11 басейна, които се ползват от туристи. Едва четири от тях отговаряли на изискванията.

Липса на спасители и подходящо оборудване, на регистрация, без правилник за вътрешния ред и действие при спешни ситуации, както и без сключени договори за медицинско осигуряване са най-честите нарушения, които комисията установява.

Общо 26 са басейните на територията на общината, които са установени до момента и са включени в бъдещия регистър, четири от тях са в училища и не работят през лятото. Те ще бъдат проверени идната седмица, за да се види готовността им за предстоящата учебна година.

Румяна Любенова

BurgasNews

снимка: BurgasNews

Общинската комисия по водно спасяване не е била допусната да направи проверка на басейна в Догановите сари в Отманли, разказа пред BurgasNews нейният председател д-р Андрей Найденов. „Отвън видяхме, че басейнът е пълен с хора, но оттам казаха, че е частна къща и комисията не можа да влезе на проверка. Дори в комисията ни участва и представител от Областната дирекция на МРРБ, но при това положение и той не можа да влезе“, поясни д-р Найденов. Самата комисия е
петчленна. В нея участват още представител на общината, на местните РЗИ, МЗ, МРРБ. Това обаче не било изолиран случай. На много места, за които е известно, че са туристически обекти, имало поставени табели „частен дом“ и вратите се тръшвали под носовете на проверяващите.

Пореден сигнал за новопоявил се басейн е получен за с. Рудник. Там английска асоциация е изградила туристически комплекс. Днес комисията е на проверка там.
„Едни казват, че има такъв басейн, други, че няма, затова ще проверим на място“, посочи шефът на комисията.

От общо 26 басейна само три са изрядни. Останалите не са изпълнили разпорежданията и Наредбата за водно спасяване, припомни д-р Найденов. Масово липсват спасители, необходимото оборудване. Констатирано е, че липсват: регистрация към РЗИ, правилник за вътрешния ред, правила за действия при спешни ситуации, както и сключени договори за медицинското осигуряване. Повечето от басейните с нарушения са в Сарафово и Крайморие.

В момента се извършва регистрация на плувните басейни. По Закона за устройство на територията те ще бъдат регистрирани към общината. От следващата година всички те ще бъдат проверени преди сезона за готовността им за работа. До 31 март  собствениците им ще подават заявления за съществуването им към общината. До 30 април всички открити и закрити водни площи ще бъдат проверени по Наредбата за водно спасяване и Наредбата за чистотата на водите за къпане. Регистрацията е започнала от по-миналата година. Предвид това, че досега административно не са били изчитени всички подробности, едва сега едва сега е започнала същинската регистрация. „Вече е въведен определен ред. И за сезон 2012 до края на март трябва се подадат заявления в съответните кметства на общината. Така ще се избегнат всички нередности, които констатираме сега. Всяка община трябва да знае кои са откритите й и закрити водни площи“, разясни д-р Найденов. Ще бъде направено предложение Областна администрация предварително да проведе разяснителна среща в началото на следващата година с кметовете по този въпрос.

За най-големият курорт Слънчев бряг д-р Найденов посочи, че има поне 200 басейна, но там никой не е правил проверка. „Кметът на Несебър Николай Димитров така и не иска да разбере, че това е ангажимент на общината. Според него проверките на басейните не са в правомощията на кмета, което не е вярно“, заяви шефът на комисията.

Д-р Найденов призна, че Наредбата по водно спасяване е остаряла – тя е от 1996 год. и не отговаря на изискванията за осигуряване на водното спасяване. „Неудачите, които се появиха, се свързани с това, че всеки иска да направи нещо по-добро за туризма, но когато стане ясно, че басейнът трябва да бъде приведен в необходимия ред и това струва пари, започва да се спестява по отношение на спасители и оборудване и така се стига до нарушения“, поясни  д-р Найденов. В подкрепа на това той посочи като пример Крайморие. На тамошния басейн аптекарят до проверката е изпълнявал и функциите на медицинско лице.

При нарушения се налагат и санкции от РЗИ, които стигат в размер до 15 хил. лв. „Аз съм изключително против санкциите, защото те не решават проблема. От икономическа гледна точка се събират някакви пари, но практиката показва, че собствениците няма да приведат обекта в нормален вид по време на сезона“, смята д-р Найденов. Повечето плащали глобите, поставяли табелите „частен дом“ и
продължавали по същия начин.

Няма и разрешение за къпане на територията на деветте морски плажа на територията на общината, които не са отдадени на концесия. Направено е необходимото, според изискванията, поставяне на забранителни табели за къпане. „По този начин се минава на максимата: съдбата на давещите е в собствените им ръце“, сподели д-р Найденов. Същата съдба имат и онези, които използват за тази цел язовирите. В тях е забранено къпането. В общината има 15 язовира.

В заключение д-р Найденов апелира и към плажуващите да се съобразяват със здравето си и ако имат проблеми да ходят на плаж само след консултация с личния си лекар. Той припомни инцидент от преди десетина дни, когато 16-годишно момиче едва не се удави на централния плаж в Бургас. Оказало се, че тя е епилептичка, но и родителите й я пуснали на плаж. Когато дошла Спешна помощ, лекарите още като я видели,  знаели за проблема й. Друг проблем, породен от плажуващите, е къпането след употреба на алкохол. Група чужденци тези дни след алкохолен запой дори скочили срещу спасителите, които им забранили да плуват в пияно състояние.

Абсурди

Всички проверяват законните басейни, никой не го е грижа за незаконните

Нито един орган не следи за техническата годност на плувните съоръжения. Така е от години и положението не се променя въпреки зачестилите инциденти.

Диян Божидаров

Прочети цялата статия:

Всички проверяват законните басейни, никой не го е грижа за незаконните.

Твоят ден – Бургас

Външните басейни на Комплекс Атлантис / www.dari-an.com

Всички басейни в баровския квартал Сарафово са нередовни и крият рискове за плажуващите край тях. Това установила проверка на Областната комисията по водно спасяване вчера.

8 са басейните в бургаския Бевърли Хилз както наричат Сарафово. И за осемте басейна комисията издала предписание до 31 юли да се приведат в ред иначе ще бъдат затворени.

Басейните по морето са опасни, контролът е нулев. Предупреждението от експерти по водно спасяване идва седмица след жестокия инцидент в курорта „Златни пясъци“, при който загина 13-годишно момиче от Германия.

Все още няма повдигнато обвинение

При подобни казуси обвиненията се повдигат на доста по късен етап. Според наблюдаващия прокурор има два месеца срок, за да се приключи с експертизите и едва тогава можем да очакваме обвинения.

Днес отново екип на bTV се опита да влезем в хотела, където се случи инцидентът. Но не бяха приети добре.

Басейнът все още е празен. И все още няма разрешително за работа. Още по-притеснително е обаче, че така работят повече от 100 басейна в курортите.

Лавренти Силов е експерт по водно спасяване и е част от комисията, която издава разрешения на басейните. По думите му басейните, за които няма подадена молба, работят цяла година на черно.

„Може да се давиш спокойно”

Цялата статия:

bTV – Басейните по морето опасни, контрол няма.

Агенция „Фокус“

Варна. През последните години интересът към професията „спасител на плажа” намалява. Това заяви днес във Варна експертът по водно спасяване към Областния съвет на Български червен кръст (БЧК)-Варна Лаврентий Силов по време на отбелязването на Седмицата на водното спасяване от 18 до 29 юли, предаде репортер на радио „Фокус”-Варна. По думите на Силов, от началото на годината до сега са проведени курсове за водни спасители на басейн, завършени от 95 души и за море, завършени от 31 души. Обучени са 21 млади спасители, заверени са талоните за работа на 395 спасители. Комисия, с участието на представители на БЧК, е разкрила 22 плажа и 85 басейна. Лаврентий Силов подчерта, че е изготвена диплянка „Спасителен минимум”, която е раздадена на 4384 деца във Варна и областта. Според него през този сезон плажовете в областта са сравнително добре оборудвани, на всички плажове спасители са били назначени преди отварянето на обектите. Има обаче недостиг на спасители за море. „Сериозен проблем е възрастта на спасителите, която е над 50 години и тенденцията за застаряване се увеличава”, посочи Силов. Той допълни, че контролът върху къпалните обекти почти липсва и е неефикасен. В много тежко състояние са басейните, от които две трети още не са открити. Друг проблем е, че наредбите в България за детските лагери не важат за чуждестранните групи, а само за българските деца. Руските, полските и румънските лагерници идват без спасител, нямат определени места за плажуване и не изпълняват нарежданията на Българската водно-спасителна служба.

В сравнение с минали години спасителите по Черноморието са по-добре оборудвани, заяви Лаврентий Силов. По думи на Силов през този сезон са осигурени 29 предупредителни табели, 28 спасителни буя, 90 комплекта спасителни екипа, 23 свирки, 14 макари с въже, 14 комплекта номер 1, 8 топки с въжета, 4 спасителни летви, 4 термометъра и 10 ограничителни буя. Силов допълни, че не е решен въпросът с контрола на водните колелета. „Джетовете от миналата година минаха под контрола на „Морска администрация” и нещата значително се подобриха. Колелетата са без контрол, претоварват се, не се спазват за излизанията в определен коридор и е много голяма вероятността за нещастен случай”, посочи Лаврентий Силов. Той подчерта, че БЧК се занимава с проблемите на водното спасяване от 1965 година. „Наше задължение е подготовката на нови водни спасители, квалификацията и преквалификацията им, помощ в организацията на водното спасяване по места, превенция и участие в контролната дейност – комисия по разкриване и контрол на къпалните места, организирани със заповед на кметовете, областните управители и Министерство на регионалното развитие и благоустройството”, допълни Лаврентий Силов.
Петко Петков

БНТ

Нелепата смърт на 13-годишната Сара, която беше засмукана от тръба на басейн в Златни пясъци провокира много от общините да проверят съоръженията, които се намират на тяхна територия.

В столицата също се прави проверка, резултатите от нея обаче все още не са ясни.

Регистрираните открити и закрити басейни у нас са около 3 000. Колко са незаконните не е ясно.

За съжаление проверката на басейните и това дали съоръженията работят нормално се прави само в момента на издаването на разрешителното за ползване на обекта, последващият контрол обаче, липсва.

Проверяват се основно хигиената и дали има достатъчно спасители. Според становището на прокуратурата, която работи по трагичната смърт на 13 годишното момиченце от Германия, голяма част от трагедиите е можело да се избегнат именно, ако контролните органи са си свършили работата. За басейните обаче отговарят различни институции и така отговорността помежду им на практика се размива.

Нова Телевизия

Засилени проверки на басейните в курортите по северното Черноморие правят от здравната инспекция във Варна.

Над 200 са водните обекти към хотелите това лято, като за всички ежедневният мониторинг е задължителен.

15 дни инспекторите взимат проба за микробиологично изследване на водата от всеки басейн. Отклоненията в показателите водят до неприятните за всички нас стомашно-чревни проблеми, а понякога и до появата на гъбични заболявания.

Друга опасност са високото ниво на остатъчен хлор и ниското ниво на РH, което води до кожни проблеми.

Ако водата в басейна, който сте избрали, ви притесни, винаги може да помолите спасителят да направи експресни проби пред вас.

Но и без проби туристите сами могат да преценят кой басейн е безопасен за къпане.

Попаднем ли на мръсен басейн, трябва да сигнализираме в инспекцията. Там изследват само проби, взети от техни служители.

Видео:

Проверяват масово хотелските басейни по морето – Нова Телевизия.

У нас има регистрирани 1281 открити и 488 закрити басейни (общият им брой през 2002 г. е бил 449).

Басейните подлежат на обезопасяване с водни спасители, съгласно нормативната уредба в страната.

При проверка, задължително се проверява и ефективността на дезинфекцията на водата в басейните и на санитарно-битовите помещения към тях – съблекални, бани, тоалетни и др. Контролират се и самите биоцидни препарати (дезинфектанти), които се използват за почистването им.

Освен това закона задължава собствениците на басейните да извършват собствен мониторинг на качеството на водите в тях.

Глобите, които се налагат при първо нарушение, са от 200 до 3000 лв., а при повторно – от 500 до 5000 лв. При неизпълнение на заповед за спиране на обект санкцията може да достигне до 30 хил. лв.

Заключителен изпит за водни спасители на плувни басейни и водни паркове ще се проведе днес от 12.00 часа на плувен басейн „Флора“. Обучението на водните спасители се провежда от БЧК-  Бургас и квалифицирани инструктори.