Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Удавянето е вид механична асфиксия (задушаване), настъпваща в резултат на изпълване на дихателните пътища с течни или полутечни материи. Механизмът на асфиксията се съчетава с аспирация на течност в белите дробове и свързаните с това морфологични промени.

Етапи в удавянето:

1) След попадането на човека във водата се наблюдават усилени и безпорядъчни движения, безпокойство, дълбоки вдишвания.

2) След това настъпва волево задържане на дишането, което продължава 30-40 сек., рядко повече от порядъка на 1 – 1,5 минута. Развива се прогресивно хипоксемия (намаляване на кислородното съдържание в кръвта) и хиперкапнея (увеличава се съдържанието на въглероден двуокис). Поради дразненето на дихателният център от натрупалата се в кръвта млечна киселина се появяват дълбоки и чести вдишвания.

3) Установява се задух при вдишване, при което става аспириране на вода и изпълване на дихателните пътища. Навлязлата течност дразни лигавицата на трахеята и големите бронхи с отделяне на слуз. Тя се смесва с остатъчният въздух на белите дробове и се образува дребномехурчеста пяна, която постепенно изпълва просвета на дихателните пътища.

4) Течността, която е навлязла в дихателните пътища се явява чуждо тяло и предизвиква усилени издишвания. При издишването една част от аспирираната течност се издишва заедно с въздуха във вид на пяна или едри газови мехури на повърхността там, където е попаднал удавникът.

5) В резултат на задълбочаване на асфиксията се губи съзнание, развиват се клинични и тонични гърчове.

6) Това е вече стадият на относителният покой с прекратяване на дихателните движения, мускулният тонус отпада с отпускане на тялото и удавения пада на дъното. Сърдечната дейност продължава няколко минути след спиране на дишането.

Не за всеки труп във вода причините са удавяне. Може да настъпи смърт във вода при заболявания на сърдечно-съдовата система, при хистаминов шок в резултат на дразнене на кожните рецептори, при удар върху корема и половите органи или пък при механични увреждания на главата и тялото.

Наблюдават се съществени различия на водно-солевите и обменните промени при давене в сладка и в солена вода:
* При удавяне в сладка вода вследствие на хипотоничността и като разтвор тя много бързо и в голямо количество навлиза от алвеолите в белите дробове в кръвта и предизвиква хемолиза (разрушаване на червените кръвни клетки) и развитие на анемия, като настъпва и хиперволемия (увеличаване на общия плазмен обем); това води до намаляване на плазмените белтъци, промени в електролитите (намаляват) – като намаляват натрият, хлорът, калцият, магнезият, но се увеличава калият.

* При удавяне в солена вода се създава осмотичен градиент между аспирираната вода в белите дробове и кръвта, но в обратно направление. Солената вода по отношение на кръвта се явява хипертоничен разтвор, при което вода от кръвта навлиза в алвеолите, а електролити от солената вода навлизат в кръвта. Вследствие на това настъпва хиповолемия (намаляване на общия обем кръв) с хемоконцентрация (повишава се визскозитета на кръвта); повишаване на протеините в кръвната плазма; увеличаване на концентрацията на електролитите в кръвта. Течната част на кръвта преминава от капилярите в алвеолите, увличайки със себе си белтъците от плазмата, при което се развива по силно изразен оток на белия дроб при удавяне в солена вода.

Водещите моменти при смърт при удавяне са хипоксия (намалено съдържание на кислород), електролитни промени и остро разтройство в кръвообращението, както и развитието на алвеоларен шок.
Предразполагащи моменти за удавяне са: къпане в бурно море и студена вода, къпане след обилно нахранване, след употреба на алкохол; незнание да се плува; наличие на различни остри и хронични заболявания и др.

Външни белези при удавяне :

- Дребномехурчеста пяна – сивкаво-белезникава топка около устата и ностните отвори. Пяната е гъста и устойчива и след засъхване започва да се рони. Често в пяната има наличие на чужди тела – песъчинки, водорасли, примеси от тиня, дребни водорасли с кремъчна обвивка. При липса на пяна, тя може да се появи след притискане на гръдния кош през устата и носните отвори.
- Цианоза (посиняване) на лицето и точковидни кръвоизливи под конюнктивата на клепачите и очните ябълки
- Настръхване на космите „гъща кожа“, свиване на кожата в областта на тестисите
- При престой на трупа във водата кожата му мацерира – като при температура от 18-24 градуса кожата побелява и се набръчква на пръстите на дланите и стъпалата, след 1-2 дни побелява и се сбръчква кожата на цялата ръка, а след 2-4 дни започва отделянето на епидермиса и падане на костмите, след 16 дни епидермисът на ръцете и краката се отделя и настъпва т. нар. ръкавици и цървули на смъртта. А след 2-3 месеца се наблюдава осапунване на трупа.

Всяка година от удавяне в света загиват около 200000 души.В България цифрата е от 160 до 200 души. Приблизително 30% от тях са деца до 17 г. възраст. В морето жертвите са 25%, а във вътрешните водоеми са 75%.
Давене настъпва, когато в дихателните пътища попадне вода. В около 10% от случаите настъпва ларингоспазъм, като защитна реакция. Най- важния белег на давенето е асфиксията:

• Давенето в сладка вода – води до уводняване на организма и хемолиза;

• Давенето в солена вода – води до нахлуване на вода в алвеолите, хемоконцентрация и белодробен оток.

След изваждане от водата на пострадалия се установява в съзнание ли е той или не.
Пострадалият е в съзнание, когато се подчинява на команди като: отваря очите, повдига ръка или крак, може да покаже езика си, реагира на докосване и разтърсване. Ако пострадалият не реагира на гласови команди или при докосване и внимателно разтърсване тогава той е в безсъзнание.
При безсъзнание се предприемат незабавно следните действия:

Виж линка:

Първа долекарска помощ