Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Източник: LiveBiz

Всичко край морето поскъпва с 20% това лято

Снимка: www.livebiz.bg

Всички услуги и стоки, които се продават по българските морски плажове, ще поскъпнат с 20% през летния туристически сезон. Това предупредиха концесионери по време на дискусия за промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Причина за поскъпването е писмо на финансовия министър Симеон Дянков, който преди няколко месеца предупредил концесионерите, че от началото на тази година върху концесионните плащания ще се начислява 20% ДДС. Според концесионерите обяснението е било, че досегашната 20-годишна практика е била незаконна и този вид плащания трябва да се облагат с ДДС.

„За нас единствената възможност да избием разходите си, е да печелим от търговските площи на плажа. Сега от това ще пострадат потребителите, защото при свободен достъп до плажа, ще трябва да увеличим цените за ползване на чадъри, на шезлонги и да увеличим цените на храната и напитките, които се предлагат“, каза Иво Стефанов от Асоциацията на концесионерите на морски плажове.

Концесионерите се възмущават и от подготвяното намаление на 30% на площите от плажа, в които могат да се разполагат преместваеми търговски обекти. Сега повечето договори, сключвани последните години, позволяват търговските площи да заемат до 50% от територията на плажната ивица. Според концесионерите това също стеснява възможностите им за печалба, а освен това било нарушение на вече сключения договор, за който в повечето случаи те са се явявали на конкурс. Зам. регионалният министър Екатерина Захариева обаче успокои присъстващите, че ограничението от 30% няма да важи със задна дата и ще залегне само в концесионните договори, които ще се сключват тепърва.

Регионалното министерство се е отказало от идеята си да дели плажовете на категории. В концепцията за промени в закона, изготвена есента на м.г., бе залегнало правилото, че морските плажове ще се категоризират в зависимост от това дали са към курорти или са градски и изискванията към концесионерите им ще са различни. Зам. министър Захариева призна, че идеята е отпаднала заради обществения отзвук – първоначалните коментари бяха, че така се позволява на някои затворени комплекси да си оградят плажовете или да обособяват зони в тях в зависимост от клиентите си.

„Идеята ни беше да направим морските плажове различни за различните видове туристи. Щяхме да разделим плажовете на общински и извън общински, на плажове към балнеокурорти и т.нат.“, призна шефът на дирекция „Концесии“ към МРРБ Милен Топалов.

Автор: Веско Павлов

Преписано от :http://www.livebiz.bg/pazari/s/1444786354

Агенция „Фокус“

София. Още две седмици ще се приемат предложения за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Това каза зам. министърът на регионалното развитие и благоустройство Екатерина Захариева на обсъждане на промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Експерти от министерство са изготвили законопроекта, който подлежи на публично обсъждане.

„Основно постъпили са писмени предложения по концепцията на законопроекта за период от 6 месеца от администрацията, областни управители, Министерски съвет, от други министерства, от Асоциация по водно спасяване – Бургас, Асоциацията на концесионерите на морските плажове, община Несебър, зам. кмета на община Балчик и от член на управителния съвет на Съюза на собствениците на Слънчев бряг”, обясни Захариева. По думите й, след днешното публично обсъждане, ще има последен срок за официалните писмени становища, който да не бъда повече от две седмици, за да може процедурата да продължи.

Освен предлаганата облекчена процедура за предоставяне на концесии на морските плажове, Милен Топалов – директор на Дирекция „Концесии” в МРРБ, предстви и други предложения за изменения в Закона за Черноморското крайбрежие.

„Ще бъде дефинирано финансирането и контрола по отношение на договорите за наем за морски плажове, което не присъства в сегашните текстове на закона. Предвижда се облекчаване на контрола чрез въвеждане на допълнителни текстове за дефиниции на понятия. По този начин ясно ще се дефинират основни понятия като – пясъчни дюни, преместваеми обекти, търговска площ и др.”, обясни експертът.

По думите му – ще има нова дефиниция на понятието морски плаж. „Дава се възможност върху публична държавна собственост да бъдат изграждани морски плажове, създадени в резултат на човешка дейност, като концесии за изграждане на морски плажове по реда на Закона за концесиите”, обясни Топалов.

Красимира Георгиева

Радио „Фокус“ – Бургас

Бургас. Опасно и трагично е състоянието на двата бургаски плажа, в което те останаха без стопани преди летния туристически сезон. То крие реални опасности за курортния сезон и хората, които ще се къпят и на двата плажа, които не спадат към категорията безопасни, категоричен е Андрей Найденов, почетен председател на Асоциацията по водно спасяване в Бургас. Това коментира той пред радио „Фокус” – Бургас . Концесията на плаж Бургас – Север бе прекратена, а желаещи наематели на Централен плаж – Бургас липсват към момента. По думите на Найденов Община Бургас взима всички мерки за осъществяването на контрол и за осигуряването на трите основни изисквания в параграф 1 на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие –водно спасяване, медицинско осигуряване и санитарно-техническо поддържане на плажа. Кадри от спасители са почти подготвени. Въпросът е да бъде получена законовата разпоредба за отдаването на безвъзмездно стопанисване от държавата на общината на Централен плаж – Бургас. „По – специално е положението с плаж Север, който е изключително голям и в никакъв случай общината не би могла да си позволи този лукс да го обезпечи материално за осигуряването на водно спасителна верига. Северната плажна ивица на Бургас е изключително държавна собственост, била е отдавана на концесия и е изключително в прерогативите на МРРБ. Още 2008 година Асоциацията по водна спасяване направи изложение в министерството по отношение на предоставянето на плажовете за стопанисване на общините, тъй като те биха могли най-добре да се справят“, отбеляза Найденов. „Вече е май месец, ако сега се обяви процедура за отдаване на концесия ще мине най-малко месец. След това е възможна и процедура по обжалване на избора на фирма“, допълни специалистът по вондо спасяване. Евентуално могат да се вземат мерки за северната плажна ивица като бъдат пуснати патрулиращи двойки спасители. Найденов смята, че до 30 април ще има окончателна формулировка по казуса. На територията на община Бургас има общо девет плажа, само северният и плаж Сарафово са били обезопасени. Първите посещенията бургаските плажове започват от 24 май.
Виолета Димова

Радио „Фокус“ – Бургас

Бургас. Трябва да се завиши медицинската подготовка на спасителите в страната, според Асоциацията по водно спасяване в Бургас, каза за радио „Фокус” – Бургас Андрей Найденов, председател на Асоциацията. За да може да се оказва по-ефективен обем от първа помощ до пристигането на спешните екипи на специализираните звена, разясни той. Системата на подготовка на водните спасители от БЧК е доста висока, категоричен е Андрей Найденов. Но има още какво да се желае, допълни той. Често се счита, че водният спасител е задължен само да извади от морето жертвата. Той обаче веднага трябва да предприеме бързи животоспасяващи мероприятия изразяващи се във възстановяване на сърдечно-съдовата и дихателната система. Нивото на обучението на спасителите от Заподноевропейските държави и САЩ е много високо. Те работят с апарати за обдишване, поставят ларингоскоп и т.н. Според Найденов подготовката на спасителите в България трябва да бъде издигната на по-високо ниво.
В процес на създаване е Областната комисия по водно спасяване. Днес кметът на община Бургас Димитър Николов ще издаде заповед за създаването на Общинска комисия по водно спасяване. Подготовката за новия летен сезон е желателно да започне, колкото се може по-рано, категоричен е специалистът. Миналата година над 34 плажа в региона останаха без концесионери и съответно не бе осигурено водно спасяване и почистване, припомни той.
Виолета Димова

Бургас. Асоциацията по водно спасяване ще изнесе образователна кампания на тема „Превенция на водните инциденти и придобиване на знания за водоспасителния минимум сред учащите се”. Първата среща с деца ще се състои в Зала „Конт Андрованти” днес от 17.00 ч. От асоциацията са отправили покана и до ръководството на Дом за деца лишени от родителски грижи „Ал. Г. Коджакафалията”, които също ще имат възможност да доведат свои възпитаници.

„Броят на жертвите от водния травматизъм в страната варира ежегодно между 150-200 души. Над 35 % от тях са деца и младежи на възраст до 17 години. Този процент се дължи на слабата плувна подготовка и ниската водоспасителна култура на подрастващите”, заяви председателят на асоциацията Андрей Найденов.

Източник: http://poligraff.net/

Преди три години по време на кръгла маса на тема „Водноспасителната служба – постижения, проблеми и перспективи“, проведена в хотел „Азалия“, в курорта Св. Константин, Атанас Атанасов от Асоциацията на концесионерите на морски плажове предложи водните спасители да излязат от опеката на концесионерите на плажове. В дискусията тогава, участваха представители на националния съвет на БЧК, на дружествата по водно спасяване, активисти и ветерани.
Мнението на Атанасов бе, че водните спасители трябва да минат на длъжност към общините, като финансирането на дейността им се осигурява от концесионерите, държавата и туристическия бранш.

Преди два дни стана ясна и идеята на МРРБ половината от сумата, от концесионните такси, която в момента се предоставя на общините (около 5 млн. за 2010 г.),  да се инвестира за почистване на неохраняеми плажове, както и за изграждане на инфраструктура и достъпи до плажовете.

С част от тази сума плюс парите за водно спасяване осигурени от концесионерите, държавата и туристическия бранш могат да се изградят водно спасителни служби към общините, които да охраняват всички морски плажове през летния сезон.

Така няма да има неохраняеми плажове и почернените семейстава ще бъдат по-малко.

Жоро & Жоро

В Нова Зеландия терминът спасител обикновено се отнася до спасители на плувни басейни. Спасителите са квалифицирани платени професионалисти, използвани от мениджмънта, за наблюдение на посетителите.

Относно обучението на спасители за крайбрежието (наричани  Surf Lifesavers патрул – водноспасителен сърф патрул) и за поддържането на крайбрежната ивица и плажовете в Нова Зеландия е отговорна асоциацията Surf Lifesaving в Нова Зеландия(SLSNZ).

Surf Lifesaving в Нова Зеландия(SLSNZ) е национална асоциация, която включва73 клуба.  Мотото на организацията е „Членство за цял живот“ и се отнася както за сериозните отношения между членовете в асоциацията, така и за отношението им към изпълнението на професионалните задължения.

Основни цели на организацията са предотвратяване на удавянията във водата и спасяването на човешкия живот.

Крайбрежните водни спасители са с квалификация Бронзов медальон , който им дава право да работят като доброволци в състава на водноспасителния сърф патрул. Доброволците патрулират плажовете на Нова Зеландия в събота и неделя през зимните месеци (от края на м. април, началото на май – те са от другата страна на екватора), а по време на най-натоварените летни месеци от средата на октомври до април, ежедневно.

Червено-жълтите знамена в Нова Зеландия показват, че плажът е поверен на квалифицирани сърф спасители, които патрулират между тях.

Площта във водата между тези знамена е определена като най-безопасното място за къпане и плуване по крайбрежието. Плуването „между знамената” е широко рекламирано в Нова Зеландия, като вариант за плуване в океана.

Сърф спасителите от състава на водноспасителния сърф патрул могат да бъдат идентифицирани по техните жълти фланелки и червени гащета. Основен техен спонсор е DHL.

Източник снимки: http://www.surflifesaving.org.nz/Gallery/GalleryList.aspx?ID=11246

Георги Димитров

В Австралия водното спасяване е на особена почит. Спокойно може да се каже, че това е водещата нация в тази област.

В началото на 20-ти век с насочването на австралийците към океанското крайбрежие като форма на активна почивка, се появява и необходимостта от създаването на животоспасителни организации, които да се грижат за тяхната безопасност.

Освен APOLA – Австралийската професионална организация на спасителите на океан, за която вече е писано в сайта, съществуват и други организации и асоциации по водно спасяване.

Първото спасително оборудване на плажа на Бонди се появява през 1907 г. През същата година се появяват сърф и макара на плажа в Сидни. Създава се и The Surf Bathing Association of NSW (SBANSW). В нея членуват 9 клуба и свързани организации. Този орган по-късно прераства в SLSA (Aсоциация Surf Life Saving).

През 1915 г. се създава се First Association Titles, Bondi Beach – асоциацията на Bondi Beach. Тя има собствени подразделения.

През 1921 г. в Австралия са въведени професионални сертификати за „сърф воден спасител (Surf Life Saving)” и система за членство. Въвеждат се и награди за добре свършена работа.

Две години по-късно са разработени знаци, които  да бъдат поставяни на всички охраняеми плажове –  безопасните зони се маркират със синьо-бели знамена, а опасните с червени знамена.

Във периода до 1930 г. водното спасяване в Австралия се централизира и се създава Държавен водноспасителен център.

През 1934 г. се създава Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA). Неин президент става Адриан Кърлуйс, който остава на този пост близо 40 години  до 1975 г. (с прекъсване по време на втората световна война, където е участник).

През следващата година са въведени червени и жълти знамена, като цветовете са разделени по диагонал, а не хоризонтално, а 1937 е годината в която за първи път австралийски екип по водно спасяване заминава на турне в чужбина – в Нова Зеландия.

След втората световна война се формират центрове по сърф и водно спасяване в различни региони на страната.

През 1950 г. използването на спасителен колан (колан на Ross Belt) става задължително по плажовете. По това време в Австралия има приблизително 164 филиала на клубове по водно спасяване. Въвежда се и методът за реанимация на на Холгер-Нилсон, който заменя  метода на Shaeffer.

През 1956 г. се създава се Международният съвет по водно спасяване (International Council of Life Saving), а през следващата година австралийски водни спасители използват за първи път на плажовете на Куинсланд плавателни съдове с двигател.

В началото на 60-те години съществуват приблизително 226 филиала на клубове по водно спасяване . Тестват се и първите скутери (моторници) за водно спасяване.

През 1966/67 г. е първото изпитание  на хеликоптер за наблюдение и помощ на спасителната служба, по крайбрежието на Голд Коуст.

През 1970 г. в Австралия са направени изследвания и са въведени големи промени в изискванията за Бронзов медальон (серификат за воден спасител равностоен на българския сертификат за открити водни площи, но с доста по високи изисквания), а през следващата година се създава международната организация Световното водно спасяване (WLS).

1973 е годината в която се въвеждат съвременни реанимационни сертификати и се формира национална  младежка асоциация на Surf Life Saving. Въвежда се и хеликоптерната спасителна служба в Сидни.

Жените получават правото да бъдат активни членове в патрулиращите служби на SLSAA за първи път през 1980 г. През същата година червените и жълти знамена се превръщат в стандартният за Австралия символ на безопасността на водите, в съответствие с „австралийските стандарти“. По това време броят на клубовете по водно спасяване вече е 236 с 13 900 „активни“ членове.

През 1983 г. започва износ на спасители от Австралия за Япония. Фондация финансира годишните пътувания на австралийски спасители до там. Целта е да се подпомогне развитието на водното спасяване в Япония. Това продължава цели пет години.

През 1988 г. в Саутпорт се провежда Световното първенство по водно спасяване Rescue ’88.

В началото на 1991 г. броят на водноспасителните клубове вече е 254. През същата година Surf Life Saving асоциация на Австралия (SLSAA) променя името си на Surf Life Saving Австралия (SLSA), като същата през 2000 г. става регистрирана организация за обучение на водни спасители.

През 1994 г. организацията WLS и Международната федерация по водно спасяване (ФИС) сливат в Международна федерация по водно спасяване (ILS).

Световните първенства по водно спасяване „Rescue 2000” и „Rescue 2006” са проведени в Манли и в Лорн, Виктория – Австралия.

Клубове по водно спасяване през 2001 г. са 273, а през 2010 вече са 307.

Към днешна дата има множество водно спасителни служби на територията на Австралия.

Георги Димитров

pari.bg

Високите цени на търговете отблъснаха бизнеса

Държавата за пореден път се провали при отдаването под наем на плажове по Черноморието. Причината – високите начални цени. И както се казва: „Който ламти за много, изгубва и малкото.“ Така вместо да предложи по-ниски цени, за да има кой да стопанисва плажовете, да има преместваеми обекти, за които да се разкрият сезонни работни места, да се плащат допълнителни такси за разрешителни, лицензи и т.н., общините ще плащат за табели с надпис „Плажът е неохраняем“.
От 17 търга за отдаване под наем има избрани наематели само за 3 плажа – „Кабакум-Бисер“ в община Варна, „Приморско-юг“ и „Русалка“, като все още няма подписани договори. За останалите 14, сред които къмпинг „Градина“, „Градина-централен“, „Каварна“, ще има повторни търгове в средата на юли. Засега те влизат в списъка на 77-те неохраняеми плажове. През миналата година обаче те са били 130. През тази година 67 плажа имат концесионери, а други 20 са под наем.

Защо се стигна дотук

Най-големите и атрактивни морски плажове по Черноморското крайбрежие са с предоставени концесии или са отдадени под наем, твърдят от МРРБ. „Провежданите в момента процедури се отнасят основно до по-малко посещавани и непривлекателни морски плажове, за които досега не е имало интерес за предоставяне на концесия или отдаване под наем. За тези плажни ивици и през 2009 г. са провеждани процедури за отдаването им под наем, но не е имало кандидати“, обясни Милен Топалов, директор на дирекция „Концесии“ в регионалното министерство. Сред неатрактивните са най-северните плажни ивици, предимно отдалечени от населените места, с ниска посещаемост на туристи, по-кратък активен сезон, липса на изградена инфраструктура, стръмни скатове зад пясъчните ивици, затрудняващи пешеходния достъп до тях, и др.

Скъпотия

От Асоциацията на концесионерите на плажове са съгласни, че предложените обекти не са достатъчно атрактивни. Обаче от бранша виждат и друг проблем. Началните тържни цени от години са високи. Затова няма и интерес към търговете.
Освен това кабинетът „Станишев“ увеличи от 30 на 50% свободната от чадъри и шезлонги площ, но не намали таксите за тях. Така през тази година, за да станат цените по-примамливи за частните фирми, от МРРБ обясниха, че са свалили първоначалните цени средно с 33% в сравнение с тези през 2009 г. „За повторните търгове в средата на следващия месец първоначалните наемни цени са намалени с още 30%. По този начин общото намаление на наемните цени спрямо 2009 г. е с над 53%“, обясни Топалов.

Виж статията в: http://www.pari.bg/

Радио „Фокус“-Бургас

Фокус: Колко са спасителите на бургаския плаж в момента и ще се запази ли броят им до края на лятото?
Николай Иванов: Спасителите на нашия плаж са 28. Те са разпределени на 14 спасителни поста по двама спасители, както и един старши спасител. Имаме и един лодкар, който обикаля постоянно с моторницата в морето и бди за сигурността на гражданите. Тази бройка се запазва до 6 септември в зависимост от времето. Говорили сме с концесионера, ако има повече хора от предвиденото и времето е добро, бройката ще се запази до 15 септември.
Фокус: Спасителите, с които работите, нови ли са тази година или са същите, както през миналото лято?
Николай Иванов: По принцип всяка година работим с едни и същи кадри, но естествено всяка година имаме и нови попълнения – хора, които са завършили тази година курса и хора, които са работили на други плажове и предпочитат нашия плаж, който доста добре е оборудван, добре заплатен и доста атрактивен за работа за младите момчета.
Фокус: Как стои въпросът с инцидентите на бургаския плаж?
Николай Иванов: За последните шест години няма нито един смъртен случай по вина на водно-спасителната служба. Инциденти има всяка година и бройката е стряскаща – всеки сезон има около 200-300 случая. По-голяма част от тях не стигат въобще до болницата, което означава, че момчетата си гледат доста добре работата и оказват нужната адекватна медицинска помощ. За съжаление имаме един смъртен случай, но той не е по вина на водно-спасителната служба, също така в неохраняемата зона на централния плаж, който тази година ние не охраняваме, в района на пристанището също имаше един смъртен случай. Като цяло тенденцията от 2003 година насам жертвите са намалени до минимум, тъй като преди това, по моя статистика, имаше по пет-шест смъртни случаи на плажа в Бургас.
Фокус: Кой става най-често жертва на инциденти на плажа – деца или възрастни хора, и какви са причините за тези инциденти?
Николай Иванов: Естествено, че деца стават по-често жертви на удавяния, защото са неопитни, родителите не ги наблюдават, не познават флаговата сигнализация, не познават опасностите, които се крият в морето – мъртво вълнение, дънни ями, подводни течения. Много опасен е и вятърът, който духа от брега към морето. Целогодишно има хора, с които се караме, например, защото те питат защо има жълто или червено знаме, когато морето е гладко, точно поради тази причина – вятърът е обратен и децата, които са на надуваеми предмети най-често биват завлечени навътре и стават жертва на удавяния, в други случаи пък, когато играят с топки, тръгват навътре в морето да ги гонят, губят дъното под краката си и започват да се давят.
Фокус: Съобразяват ли се като цяло плажуващите със съветите на спасителите и със сигнализацията?
Николай Иванов: Като цяло се съобразяват, но всяка година имаме пререкания. Няма година, която да е минала без проблеми, без да обясняваме защо не ги оставяме да се къпят. Трудно е да се промени мисленето и манталитетът на българина. Пак ви казвам – за шеста година сме на този плаж, в началото беше много трудно. Сега бих казал, че по-голяма част от хората се понаучиха. Надявам се тази година някоя от черноморските общини да отпусне някакви средства на Асоциацията по водно спасяване, за да реализираме този проект, който сме разработили „Превенция на водния травматизъм”. Идеята е да влезем в училищата и да обхванем точно тази група от деца между четвърти и седми клас, да им покажем кои са опасностите на морето, как да се предпазят от инциденти, какво трябва да правят, когато са на плажа, как да разпознават флаговата сигнализация, кога морето е опасно, какви капани крие и т.н.
Фокус: Кога е разработен този проект и колко средства са необходими за реализирането му?
Николай Иванов: Този проект го разработихме миналата година. Благодаря на община Бургас, която отпусна миналата година сумата от 10 хиляди лева, за да посетим пробно две от училищата в Бургас. Отзивите са доста добри и от родители, учители, директори, които искат да посетим и други училища. Това е доста интересно и за самите деца. Показват им се филми, униформи на спасители, знаци, как да си помогнат един на друг. Ще цитирам едно изказване на Меглена Кунева от времето, когато тя беше еврокомисар, че удавянията са на второ място по смъртност в Европейския съюз след катастрофите. Това е доста стряскаща статистика. На година средно между 160-200 души се давят в цялата страна, като 35% от тях са деца, което е доста голяма бройка. Всеки един спасен човешки живот за нас е нещо много ценно и искаме сега, когато свърши лятото, за следващата година да подготвим, колкото се може повече деца, за да знаят какви са опасностите, защото един човек може да се удави на 10-15 см вода.
Фокус: Има ли в Бургас случаи на инциденти, причинени заради невнимание при използването на водни атракции?
Николай Иванов: На бургаския плаж за радост няма такива инциденти, защото от дълги години практика на концесионера е да не се допускат джетове на плажа. Предните два дни се наблюдават странични джетове, които пристигат на нашия плаж и най-лошото е, че някои от тях си позволяват да влизат между хората, зад обозначителните шамандури, което е доста сериозна предпоставка за инцидент. За жалост не виждам никакъв контрол от страна на службите. Те трябва да се контролират по някакъв начин, защото според мен това са частни джетове, които дори и с новия закон за дистанционното спиране, той е само за джетове, които се отдават под наем. По отношение на другите водни атракции – по-опасни са бананът, който се дърпа от скутер, и парашутът. Водните колела са също опасни, защото на тях се качват повече хора от допустимия брой, не се използват жилетки. Ползващите водното колело също карат между хората.
Фокус: Какво се случва в момента с централния плаж в Бургас, знаем той и до момента е без стопанин?
Николай Иванов: Това, което знам е, че на първи тур нямаше кандидат, защото цената му е доста висока. Сега на втори тур мисля, че или 70%, или 50% ще бъде намалена цената му, но бих заявил на 100%, че и сега няма да има кандидат, защото плажът е неатрактивен. Да се надяваме, че районът ще бъде облагороден, виждам, че там се направи нов хотел, всяка година там се прави фестивалът „Духът на Бургас”, като цяло плажът е хубав. Там е нужно да се осигурят около 10 спасители, има пет спасителни поста, необходимо е и едно медицинско лице, но бъдещият концесионер трябва да се разбере с общината или държавата, може би там проблем са старите сгради. Да се надяваме, че ще седнат на една маса трите институции и бъдещият концесионер и ще се разберат за този хубав плаж, защото доста бургазлии го предпочитат. Той е хубав от гледна точка на това, че е дъното остава плитко доста навътре в морето и там дори и да има червено знаме, не е проблем хората да влизат да се къпят.
Фокус: Какъв е вашият съвет към плажуващите?
Николай Иванов: Съветът ми е най-вече родителите да не оставят децата без надзор, защото мога да кажа, че почти всеки ден имаме случай на изгубено дете. Те трябва да се обърнат възможно най-бързо към близкия спасителен пост, защото спасителите са оборудвани с радиостанции и веднага при сигнал за изгубено дете ще се информират помежду си и биха го намерили по-бързо. Бих казал също, че хората ги е срам да викат за помощ, когато се давят. Ако имат нужда от помощ нека да викат, ние сме за това на плажа, момчетата бдят за тяхната сигурност и се надявам да имаме едно безаварийно лято.
Божана Петрова