Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Агенция „Фокус“

Варна. Най-големият проблем на водните спасители по плажовете в курортните комплекси край Варна са свързани с млади хора, които влизат в морето след употреба на алкохол. Това заяви Лаврентии Силов от Водноспасителната служба на БЧК в града. Той добави, че към момента не се наблюдава ръст на инцидентите по плажовете и басейните в сравнение с миналата година, но пък се наблюдава тенденция към увеличаване на броя на млади хора, които влизат да се къпят след употреба на спиртни напитки. „Това е така, защото много млади тази година идват, заради така наречения пиянски туризъм”, посочи Силов. Той уточни, че не рядко при опит от страна на спасителите да извадят подпийналите младежи от водата, те се съпротивляват и понякога се стига до саморазправи, като досега е нямало сериозен инцидент. „Тези млади хора не слушат и не изпълняват нашите съвети, а освен това нямаме и помощ, защото докато полицията дойде, всичко е отшумяло”, посочи Силов и добави, че за щастие към момента няма тежки инциденти, но почти всеки ден спасителите оказват помощ именно на такива туристи.
Десислава Стоянова

В България всяка година от удавяне  загиват около 160 човека, като близо 30% от тях са деца до 17 г. По-големият брой удавяния, 75 – 80 %, стават във водоеми във вътрешността на страната или на морски плажове, които не се охраняват от спасители.

Каква е ситуацията в Русия, най-голямата по територия страна в света?

Към края на миналата 2010 година броят на официално регистрираните водни произшествия е 8514, а на загиналите във водни обекти е 7153 човека. Броят на удавените е с 677 души по-голям от 2009 година или се е увеличил с над 10 %.

Основна причина за удавянията е била къпането в необорудвани за целта неохраняеми обекти.

В Русия има тенденция подобна на България, вместо водните обекти да се приспособяват за къпане и плуване, да се забранява къпането в тях. В последните години целенасочено се закриват плажове с оглед нерентабилността им от икономическа и финансова гледна точка и ако през 2006 г. е имало 4545 работещи плажа, то 4 години по-късно са били значително по-малко – 2942.

Руснаците, подобно на българите не се съобразяват с табелите забраняващи къпането и продължават да се къпят в неохраняеми водни обекти, тъй като броят на охраняемите плажове намалява.

По данни на Държавната инспекция за маломерни водни съдове в предходната 2009 г. загиналите във водни обекти са 6476 човека, от тях 2733 са се удавили по време на къпане, а 1903 след употреба на алкохол. Има и 104 случая на фатален край, свързани с експлоатация на водни съдове.

Георги Димитров

Позлвана информация:

http://www.redcross.bg/activities/activities3/vodno4.html

http://news.mail.ru/incident/4705979/

Факт е, че голяма част от гражданите посещаващи Черноморското крайбрежие през лятото не познават нормативната уредба регламентираща водноспасителната дейност и обезопасяването на плажовете. Непознаването на законите не ги освобождава от отговорност, но води до възникване на множество конфликтни ситуации, потърпевши от които са водните спасители, работещи на плажа.

Основна вина за възникване на тези ситуации имат концесионерите на плажове. Те са тези, които организират реда в концесионните си територии и от това как го правят зависи и ще има ли такъв. Една част от концесионерите, за съжаление не малка, се интересуват единствено от това как да изкарат по-голяма печалба. Инвестициите които те правят са основно в дейностите, които носят приходи.

Има втори тип стопани на плажове. За тях плажа, който стопанисват е голяма хапка – нямат реални финансови възможности и кадрови потенциал да го стопанисват.

Третият тип концесионери (на тях трябва да се поклоним и да свалим шапка), за съжаление най-малочисленият са тези които се опитват да създадат възможно най-добрата организация за работа на плажа.

Какво би трябвало да се направи на един плаж относно водното спасяване, за да се гарантира ред и законност на плажа?

Водното спасяване е разходна част. Необходимо е предварително да се направи разчет и да бъдат осигурени финансовите средства, които са необходими, за да бъде закупен спасителен инвентар според нормативните изисквания, да бъдат направени достатъчно на брой табели и да бъдат наети водни спасители.

Спасителният инвентар, който е необходим е описан в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. При липса на такъв, водните спасители може да не са достатъчно ефективни и да се достигне до воден инцидент с фатален край.

Що се отнася до реда на плажа (не само този който касае водноспасителната дейност), той се описва на табели, които се поставят на входните места на плажа.

Поставят се табели със схеми на плажната ивица, табла с означения на: разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ… телефон 112; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции.

Задълженията на гражданите, ползващи водните площи, също трябва да бъдат изписани на табели и поставени на подходящи места. Табелите трябва да са изработени от устойчиви на атмосферните условия материали. Техните размери са свързани с големината на текста, изписан върху тях.

Поставят се и табели с текст, регламентиращ къпането на организирани детски групи (често срещана конфликтна ситуация).

На всеки спасителен пост се поставя табела с подробни указания за флаговата сигнализация, изписана по възможност на няколко езика, особено важно за плажове посещавани от чуждестранни туристи.

Приготвят се и необходимия за плажа брой предупредителни и забраняващи къпането табели.

Наемането на достатъчно качествени спасители е важно условие за безопасността на един плаж. За да са те ефективни, трябва да бъдат поне по двама на спасителен пост, а постовете трябва да са разположени максимум на 100 метра един от друг. Спасителите трябва да се занимават само с преките си служебни задължения, които са: наблюдение на поверената им водна площ, превенция сред посетителите на плажа и предприемане на спасителни акции. Факт е, че на много плажове това не се случва.

Някои концесионери възлагат на спасителите извършването на нерегламентирани дейности, които ги отклоняват от преките им служебни задължения. Други, целенасочено търсят и назначават на работа като водни спасители такива, със зависимост към алкохол, дрога и др., като целта е понеже са взети на работа, да бъдат благодарни, да правят компромиси със служебните си задължения и да работят за по ниско заплащане, или да не им бъде изплатена последната заплата с мотив… алкохола или дрогата.

Концесионерите на плажове целенасочено се стремят да принизят работата на водните спасители, като ги поставят в конфликтни ситуации с посещаващи плажа граждани. Същите могат да бъдат избегнати с описаните по-горе табели.

Гражданите посещаващи плажа, трябва да спазват разпорежданията на водноспасителната служба, тъй като това гарантира тяхната безопасност.

Георги Димитров

Един от проблемите които съществуват по нашите плажове е свързан с употребата на алкохол.

Основно перо за стопаните на плажове са заведенията, разположени върху бреговата ивица. Всички те продават алкохол, който голяма част от посетителите консумират, без да се замислят за евентуалните неприятни последици, които могат да настъпят от това.

Консумацията на спиртни напитки през лятото трябва да е ограничена и причините за това са отдавна познати. Особено опасно е консумирането на алкохолни напитки през горещите дни. Алкохолът води до дехидратация и увеличава риска от слънчев удар. Той е и една от причините за настъпване на състояние на ниско или високо кръвно налягане.

При практикуване на сърф, каране на лодка или джет има опасност от забавени реакции, неправилна преценка за разтоянията и предизвикване на инциденти и травми.

Плуването и гмуркането след употреба на алкохол са доста опасни действия. Алкохолът забавя рефлексите за дишане и гълтане, които са необходими при плуване и гмуркане. Също така алкохолът създава измамно усещане за топлина, което може да доведе до хипотермия. Поради затруднената преценка за разстоянията след прием на алкохол има и вероятност за твърде голямо отдалечаване от брега, и надценяване на собствените сили и възможности. Алкохолът влошава уменията за плуване и гмуркане, и може да доведе до удавяне.

2 юни

Германски турист се  удави в курортен комплекс „Албена“.
Инцидентът е станал в работното време на водноспасителната служба. Мъжът е бил на възраст около 65 години и е влязъл в морето да плува при червен флаг. Започнал е да се дави на приблизително 200 метра от брега. Когато водните спасители са го извадили от морската вода, са констатирали, че е мъртъв.

9 юни

Мъж се удави на плажа в Иракли. Нещастният инцидент е станал следобяд.

Летовникът бил на почивка със своя близка.
По разказ на очевидци те влезли да се къпят в морето, но течението започнало да ги влече навътре. Жената успяла да се добере до брега. Мъжът обаче бил много навътре и не е могъл да излезе. Морето изхвърлило трупа късно вечерта.

19 юни
17- годишно момиче се удави в морето на плажа в Поморие. Мъртвото вълнение и огромните вълни са причината за трагичния инцидент. По чудо сестра и, и приятелят и са спасени.

20 юни

На този ден синята морска шир погълна три живота.

Възрастен мъж се удави до трета буна на варненския плаж.

Морето отнесе 53-годишна жена на плажа в местността Паша дере, където, освен че няма спасители, няма и концесионер.

На Златни пясъци морето погълна 20-годишен украинец. Той е бил ръководител на група деца в хотел „Сердика“. По обяд тялото му изплува под вълните.

9 юли

24 годишно момче от Кюстендил се удави на неохраняем плаж в Каваците.

Инцидентът е станал около 09.30 ч. в  на къмпинг «Каваци – север». Спасител от съседен охраняем плаж забелязал, че четирима души се давят на 30 м. навътре в морето в морето и се притекъл на помощ. Той влязъл в морето с джет и успял да извади 22 годишната М.А. и 24 годишния В.С., и двамата от Кюстендил. При повторното си връщане на мястото на инцидента, 53 годишният спасител изважда още един от давещите си 23 годишния М.А. от Кюстендил, а четвъртият давещ се 23 годишния П.А. / брат на М.А./ сам е успял да излезе от водата. В най-тежко състояние от инцидента е бил 24 годишния В.С., който е реанимиран на място от екипа на Спешна помощ – Созопол и впоследствие откаран в МБАЛ – Бургас в «Шокова зала», където е починал. Вероятната причина за настъпилия инцидент е дънна яма.

15 юли

В морето, въпреки видимо голямото вълнение и неохраняемостта на плажа (до Арапя), са влезли 41-годишният Огнян Асенов от Пловдив и деветгодишният му син. Малко преди това те са вадели миди близо до скалите. Вълните започнали да завличат бащата и сина му навътре и те започнали да викат за помощ. Плажуващите на ивицата Димитър Ламбов и 39-годишният пловдивчанин Иван Божинов се хвърлили да ги спасяват. Ламбов е успял да извади детето навън и отново се гмурнал,за да спасява баща му. Тогава забелязал и давеща се жена, която също успял да спаси и изведе до брега. Димитър Ламбов за трети път се хвърлил в бурното море – при вълнение близо четири бала, за да помогне на приятеля си и бащата на детето, но повече не се върнал. Според очевидци, на виковете за помощ на бащата и детето реагирали поне още десетина души, които също се хвърлили да ги спасяват. Във водата настанал хаос, при който неопитните „спасители“ по-скоро пречели, вместо да помогнат. Туристи сигнализирали в Районно управление на МВР- Царево и Гражданска защита. Пристигналите на мястото екипи са открили и извадили телата на Иван Божинов и Огнян Асенов. Тялото на Димитър Ламбов е извадено след няколко дни. Трупът му е намерен между Варвара и Ахтопол, където е било отнесено от морското течение.

25 юли

Дете на 9 години от Полша се удави в курорта „Слънчев бряг“. Детето е било на почивка със семейството си.
Влязло е във водата с надуваем дюшек. Майката е изпуснала от поглед детето, тъй като през това време се грижела за 2-годишното си бебе.

5август

След земетресение района на Шабла, в Черно море, още в късния следобед край Варна излиза мъртво вълнение, теглещо навътре от брега.

Вечерта морето изхвърля тяло на удавена млада жена.

Тялото е било открито на плаж в курорта „Св. Константин“ около 20.30. Жената е на около 30 години, самоличността и към момента на откриването не е установена.

8 август

В 15:30 часа на 500 метра навътре в морето от плажната ивица на Аспарухово е открит удавник. Тялото е на 22-годишния Неген Нихат Мехмед от варненското село Правда. Открит е от сърфист, който го транспортира до брега.

Спасителите нееднократно са го предупреждавали, тъй като има мъртво вълнение и е поставен червен флаг. Има съмнения, че Неген Мехмед е употребил алкохол, преди да влезе в морето.

10 август

Петгодишно момченце от Велико Търново се удави към 15.30 часа на централния плаж в Кранево. Детето е отглеждано в семеен дом „Надежда“ във Велико Търново и било на лагер с група на „SOS детски селища“ – Трявна. Децата отишли на море в същия ден, трагичният инцидент е станал при първото им къпане.

15 август

46-годишен варненец с инициали М. Д. се  удави на плажа в Каварна. Сигналът за инцидента е подаден по обяд. Мъжът паднал изведнъж в морето, почти до брега, на дълбочина не повече от около метър. Спасителят на плажа и други се втурнали и го извадили от водата. Мъжът си бил глътнал и езика и е бил реанимиран до идването на линейката, но не дошъл в съзнание.

20 септември

55-годишен мъж от Перник се удави във Варна. Инцидентът е станал на южния плаж около 11 часа. Става дума за футболен фен, пристигнал във Варна за мача между ПФК „Черно море“ и ПФК „Миньор“. По информация на очевидци, мъжът се е удавил след прекомерна консумация на бира. Тялото на перничанина било извадено от приятелите му, но когато спешните медици пристигнали, той вече бил бездиханен.

3 октомври

Открит е труп на удавен мъж  на метри от брега на бургаския плаж. Тялото е било забелязано от рибар на повърхността на водата на разстояние 300 м от мостика на централния плаж. Мъжът е бил облечен, без документи за самоличност на видима възраст 40 години.

30 октомври

70 годишният Тодор Тодоров от Бургас се  удави  в морето, в близост до граничната зона на устието на река Резовска. Около 09.15 ч. в Районно управление на МВР – Царево е получено съобщение от тел. 112, че е забелязана потънала лодка. Служители на «Гранична полиция» са извършили обход на района, при който са открили трупа. Тялото на мъжа е открито на скалите в близост до брега на морето. Рано сутринта Тодор Тодоров и негов приятел – на 57 години, също от Бургас, са влезли в морето с рибарска лодката за да извадят мрежи. Поради лошото време и бурното море лодката се преобръща и  двамата падат във водата. Тодор Тодоров се удавил, а приятелят му успял да доплува до брега.

Ползвани източници:

http://news.ibox.bg/news/id_142289790

http://burgas.dir.bg/2009/06/10/news4592006.html

http://www.novatv.bg/bg/news/view/758/

http://burgas.dir.bg/2009/06/10/news4592006.html

http://dnes.dir.bg/2009/06/21/news4645906.html

http://www.bszone.info/?p=9064

http://burgasdnesiutre.info/index.php/reporter/25-the-project/2906–qq-

http://news.burgas24.bg/100901.html

http://dnes.dir.bg/2009/07/25/news4820377.html

http://dnes.dir.bg/2009/08/06/news4880984.html

http://varna.dir.bg/2008/08/09/news3276992.html

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=384727

http://www.varnatribune.com/novini/krimi/1169-moreto-izvurli-trup-na-jena

http://www.monitor.bg/article?id=210215

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=232209

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=232754

http://www.bszone.info/?p=11127

http://varna.dir.bg/2009/08/17/news4933736.html

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=243175

Неумението на къпещия се да плува представлява опасност от удавяне при влизането му в морето. За да не се получи воден инцидент  е необходимо същият да се къпе само и единствено в охраняеми от водноспасителната служба участъци от плажа. Всяко негово влизане в морето, в забранени за това места и в неохраняеми зони е потенциален риск за удавяне.

Непознаването на опасностите при къпане и плуване в морето води до възникването на водни инциденти.

Една от основните опасности при къпане и плуване в морето е дънната яма. Тя се получава вследствие на подводни течения. Представлява рязка промяна в дълбочината на дъното, често с неголяма площ. Опасността за неумеещите да плуват настъпва тогава, когато ямата е разположена на дълбочина около човешки ръст и те движейки се по дъното изведнъж попаднат в нея. Обикновено настъпва паника… и давене.

Излизането на попадналия в дънната яма към плиткото става с отскоци от дъното, но за това е необходимо да се запази самообладание.

Дънните прагове са друга опасност за неумеещите да плуват при къпане в морето. Те представляват резки удълбочавания на дъното по продължение на бреговата ивица. Често зад тях има плитчини. В опита си да достигнат до тях, къпещите се, неподозиращи за опасността изведнъж попадат в дълбоки води, без дъно под краката си.

На плажа спасителите обозначават дънните ями и прагове с шамандури (червени на цвят, според нормативната уредба) във водната площ и с табели на бреговата ивица.

Друга основна опасност при къпане и плуване в морето е наличието по дъното на подводни скали и камъни, както и на намиращи се под водата опасни предмети. При сблъсък с тях, къпещият се може да получи травми, които да причинят загуба на съзнание и последвало удавяне.

Подводните скали се обозначават от спасителите на плажа с червени на цвят шамандури във водната площ и с табели на бреговата ивица.

Наличието на камъни по морското дъно и на намиращи се под водата опасни предмети са опасности, които изискват особено внимание. Спасителите са задължени да проверяват състоянието на дъното в зоната на спасяване преди постъпване на дежурство.

Скоковете (особено с главата напред) от крайбрежни скали, мостове, кейове и от плавателни съдове и съоръжения в морето са друга потенциална опасност за получаване на травми, които могат да причинят загуба на съзнание и последвало удавяне.

Опасности при къпане и плуване в морето са обилното хранене непосредствено преди влизане във водата, както и употребата на алкохол и на упойващи средства.

Влизането във водата след обилно хранене води до приток на кръв към храносмилателните органи, за сметка на недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка. Това може да доведе до прилошаване, повръщане (попадане на стомашно съдържание в дихателните пътища) и до изпадане в безсъзнание, и последвало удавяне.

Употребата на алкохол и на упойващи средства преди къпане и плуване в морето също представляват опасности за възникване на водни инциденти. Хората които ги използват надценяват собствените си сили и възможности и в много случаи губят реална представа за опасностите и за конкретната ситуация.

Студената вода е друга опасност за възникване на воден инцидент при къпане и плуване. В чести случаи плуващият в морето изведнъж попада в студен слой. Това би могло да се случи и при гмуркане или скокове във водата, където под горния нагрят пласт има студена вода. Рязката промяна може да доведе до шок свързан с рефлекторно спиране на дишането. Тово би могло да се получи и при влизане в морето със загрято и потно тяло.

При плуване в студена вода настъпва по–бързо охлаждане на тялото, а това може да доведе до бързо изтощаване и отпадане, до крампи на мускулатурата и др.

Когато човек влиза във водата първоначално се появяват студени тръпки по тялото, които впоследствие се заменят с приятно усещане. Появата на втори подобни тръпки и неудоволствие у къпещия се е сигнал за излизане от водата. При невслушване в този сигнал, следва треперене, което е естествена реакция на организма за производство на топлина.

При продължително преохлаждане се забавят функциите на вътрешните органи, а също и дишането, и пулса. Настъпва обща отпадналост и постепенно замира цялата жизнена дейност.

Надценяването на собствените възможности е друга потенциална опасност, тъй като може да доведе до умора и изтощение, а от там, до воден инцидент. В много случаи това е и причината за възникване на мускулни крампи.

Мускулните крампи (схващания) са неволеви съкращения на отделни мускули или мускулни групи. Свързани са с усещане за голяма болка и невъзможност на мускула да изпълнява функциите си, а това в чести случаи води до паника и давене. Необходимо е плуващият да знае как да си помогне сам в такава ситуация, в противен случай отново би се получило произшествие.

Отстраняването на мускулно схващане става като мускула се разтяга неколкократно, до отпускането му, след което трябва да се излезе от водата поради опасност от повторен крамп.

Когато къпещите се не могат да плуват, опасност за възникване на инцидент представляват и надуваемите предмети. Те са леки и имат малко сцепление с водата, поради което лесно се преобръщат.

На охраняемите плажове е забранено използването им при голямо вълнение или при вятър духащ с посока от брега към морето.

Друга опасност при къпане и плуване в морето представляват движещите се и закотвените плавателни съдове и съоръжения. Опасността идва от директен сблъсък с тях, както и от попадането в обсега на витлата им. Плувец в близост до закотвени плавателни съдове може да бъде увлечен от течение и затиснат под тях или между тях.

Претоварването на плавателните съдове и съоръжения може да предизвика тяхното преобръщане. При преобръщане на плавателен съд или водно колело трябва да се знае, че те по принцип не потъват и винаги на повърхността остава непотопяема част. Когато човек попадне в такава ситуация и не е добър плувец може да ги използва за поддържащи плавателни средства, до пристигането на помощ.

Опасности при къпане и плуване в морето представляват също теченията, водовъртежите, вълнението, прибоят, а също така опасните морски обитатели и игрите във водата.

При къпане на деца в морето, а и въобще при пребиваването им на плажа, контролът им от страна на възрастните е задължителен. Децата лесно биха могли да попаднат в опасна ситуация, поради което трябва да бъдат държани под наблюдение непрекъснато.

Къпането на организирани групи деца става по определен ред, като е абсолютно забранено допускането на каквито и да е рискови ситуации.

Георги Димитров