Водно спасяване / Vodno spasiavane /

Александър Пасков. Снимки: авторът

50-годишният Александър Пасков дълги години е актьор в пазарджишкия театър, а от няколко години лятно време работи като спасител на нудисткия плаж на курорта Албена. Съчетава Шекспир с работа, която обича – всяко лято на плажа, където за него душата и тялото се завръщат у дома си…

*** Как станах спасител?! Сега ще ви учудя – преди три години, когато бях на 47 години, изкарах курса за спасители. Беше на 23 юли 2007 година, а на 26-и същия месец бях вече на спасителския пост тук – нудиския плаж в Албена. Даже много се учудих, че това място е „запазено” като за мен. Постът беше свободен, защото никой не искал да ходи на него, заради нудистите ли, или може би за това, че е краен пост, далеч от цивилизацията. Но, все едно, се “пазеше” за мен. А това да си намериш работа в разгара на сезона, когато вече туристите са на плажа – това е абсурдно. Това е повече от пръст на съдбата, която ми посочи – ти си на това място. И затова аз казвам – Господи БЛАГОДАРЯ ТИ.

Нудисткият плаж в Албена. Снимки: авторът

Спасител е  професия за която съжалявам, че този решителен ход не съм го направил много преди това, като човек, който се е занимавал със спорт, и е завършил спортното училище през 1978 година, с профил модерен петобой, заслужил майстор на спорта. Но от друга страна и органиката на актьорската ми професия го изисква, да си в кондиция – здрав дух в здраво тяло. Има едно неписано правило в театъра – на сцената няма място за трътльовци, може да изглеждаш такъв, но тялото ти трябва да е като струна. И да можеш да го накараш да се тътрузи на сцената по-добре от  това на един трътльо. Това вече е художествен ефект, който може да се постигне.
Иначе работният инструмент на спасителя е свирката, по – свирката ще ни познаете. Винаги има туристи, които се самонадценяват. Но има и такива спасители на плажа, които се превъплъщават  в ролята на граничари. Те смятат, че са поставени да охраняват морската ни граница от пришълци във водата. А туристите много навлизат…

Реформа и реформатори в театъра

Александър Пасков. Снимки: авторът

Спомням си през 1994 година лятото как Стефан Янков от министерство на културата буквално ни изгони на улицата цялата актьорска гилдия от пазарджишкия театър. Тогава съобщиха какво ще представлява реформата – съкращаване на актьори, режисьори, осветители от театъра, като естествено трябваше да започнат с най-кадърните, защото те винаги могат да си намерят работа. Или другият вариант – „системата 6+” – за да не се унищожи театъра де юре, дефакто се разпуска актьорската трупа. Но директора запазва поста си, счетоводителката, която ще води баланса по сметките, и по един сценичен работник осветител, озвучител, ключар и.т.н. които да посрещат благоволилите да гастролират съществуващи трупи. Тогава пазарджишкия театър оцеля благодарение и на това, че направихме с моите колеги една подписка придружена с акция, обесихме едно чучело на дърво пред сградата на театъра с табелка: „Културата на министъра на културата”.

По това време в програма „Всяка Неделя” гостуваха Иван Радоев (Бог да го прости) и Недялко Йорданов, и още  интелектуалци, имащи отношение към темата. Тогава Иван Радоев каза една фраза, която ми се отпечата в съзнанието и важи със същата сила и до днес – че много реформи е имало във всички сфери на човешката цивилизация, но когато се прави в министерството на културата, трябва да се направи с необходимата култура.
Театрите са несравними, не може да  сравняваш пазарджишкия театър с разградския, в единия регион има различно население от другия, което има различно усещане и възприятие за култура. Това е свързано с представления ориентирани към определена публика…

Спомен за Киркор Азарян

Той имаше онзи режисьорски поглед на обобщение, който вече не е режисьорски, а преминава към философски – концептуален за театъра. Той искаше да постигне онази всепроникваща сила на душата чрез изкуството. В този му път той беше последователен и всеотдаен, неговият дух беше такъв – да прозре, да се извиси и да погледне…
В класа на Коко, в който бях  и аз, по мое време асистент му беше Иван Добчев, който правеше своя прощрапулник като талантлив режисьор с различен поглед за театъра. Тодор Колев също беше асистент на Азарян, с който продължиха да работят до последно заедно.
Нашият клас беше късметлийски клас и това беше много добро. Дори предизвиквахме любопитството на останалите класове по актьорско майсторство да посещават наши репетиции. Естествено и ние им връщахме, защото театъра е магия, която трябва да бъде споделена.
В тази професия от този клас на Коко сме действащи артисти Вальо Танев, Тошко Цачев, моя милост, Владимир Люцканов и една колежка Малинка Лютибродска, която преди беше Гайдарджиева. Малко след 25 години на театралната сцена не се предавам, защото с това си отгледах и децата.
Дълбок поклон пред този режисьорски тандем – Иван Добчев, да е жив и здрав, и Коко Азарян, мир на праха му. Те двамата направиха един елитен театрален клас.
Коко Азарян не е издавал театроведски съчинения и не е споделял опита си, освен в статии в списание „Театър”, но в този смисъл живото общуване с класовете… Сещам се за Сократ, който го питали, защо не пишеш, а той отговорил аз с много повече хора искам да се видя и да говоря с тях. Платон всъщност след това е описал сократовите диалози. Та живият контакт на Азарян като водещ режисьор през ония години и особено през последните му години от живота, когато направи своята “Вишнева градина” и отиде да почива в нея, това живо общуване с артистите е жестоко изпитание за режисьорския дух, да пресъздаде концепцията си, така че да дишат в едно на сцената.
Театралите, които са работили с Коко имат частица от неговото съзнание за режисура, формирана от неговия  мироглед. Това е част от тяхната култура.

Как душата си тръгва от плажа

…В неохраняемата зона момчето беше дошло да се къпе, просто нелепа смърт. Човекът го имаше, тялото му беше изхвърлено от морето, не може да говори. Дойдоха следствените полицай да установят причината за инцидента, разпитаха свидетели…
Но най- абсурдното беше, че тялото лежеше тук ( показва мястото където вече има спасителски пункт), а по – назад имаше една група която си провеждаше заниманията по йога, за тях това бе поредния удавник в морето, чиято смърт навява ненужен спомен.

Подходящо стихотворение от Фотев по тази тема:

Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка – всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води…
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.

Спортно училище, ВИТИЗ, казарма…

Шест години бях в спортното училище, което беше интернат, имаше затворен тренировъчен цикъл, който продължаваше с месеци, и беше прекъсван с малки ваканции, в който да се завърнем при своите майки. Това беше убийствен и изтощителен режим, на който бяхме подложени в името на добрите резултати и постижения. В годините на социализма ние изглеждахме като истински спартанци, хората, които завършиха това училище, някои от тях после станаха най-големите разбойници по време на прехода, преразпределението на собствеността и капиталите. От това се възползва Димитър Джамов, мой съученик. Спортното училище ти дава една закалка, че може да изплуваш, но може и да умреш, да се жертваш в името на успеха.

Слава на Бога, че реших преди казармата да поема пътя към ВИТИЗ, иначе бях изгорял, след това в казармата ме направиха танкист – командир на танк. Но казармата се оказа една друга сцена за актьора, там видях как едни сериозни хора получили висше образование, с които си играеха като с малки деца, защото са новобранци.
…Един достолепен, красив  мъж , синеок, който е на възраст около 25 години и се търкаля по плаца и играе на „кър – кър”, и бута една кибритена кутийка като камионче и произвежда звук „бръм – бръм”, след което разтоварва клечка по клечка. Попикавал съм се от смях, защото и ние във ВИТИЗ, първи курс, играехме на подобни идиотски игри по сцената, които предизвикваха бурен смях, но ти помагат да контролираш самочувствието си.

Пасков и Пасков

Бях в Албена като съдия на световно първенство за младежи по модерен петобой. Случайно или не, в същия хотел бяха Иван Гранитски, който развеждаше Виктор Пасков, Антон Дончев, Вели Чаушев. Имаше представяния на авторите в Добричкия район. Реших, че това е случай, който мога да се запозная лично с Виктор Пасков, когото познавах от “Балада за Георг Хених”, “Германия – мръсна приказка” и други негови неща. На него му стана много приятно, защото започнах с думите – “Планина с планина не се среща, но човек с човек – много пъти”. Невероятното започна като се разбра, че сме съименници освен на фамилия и в бащините ни имена. Разликата ни е десетина години, баща ми е от Средногорието, а неговия от видинско. Той ми разказа, за още по-невероятно съвпадение, на негов съименик, който имал съвпадение и в трите имена, даже били съседи по вход. Но Бог да го прости, с тази среща си останахме. Пожела да го поканя на наша премиера и да се прегърнем като братя, пред очите на колегите, но това никога не се случи.

Влизането в образ става по неведомите пътища на актьорската интуиция…  Жена ми е православна християнка и редовно посещава църквата. Попът я попитал какво работя, тя му казала. Свещеникът отвърнал, че това е грешно, защото ние имаме само една душа и не можеш да се превъплъщаваш в душите на друг. Като са ме питали какво точно работя, отговорът ми е бил – играя си с нервите, за да играя по нервите на другите.

Прекосих Балканите с 50 евро в джоба

Александър Пасков. Снимки: авторът

Миналата година направих незабравимо лято, трябваше официално да започна сезона като спасител на нудиския плаж в Албена, но, обажда ми се секретарката на пазарджишкия театър – абе, Саше, така и така, да не си правиш някви планове, поканиха ни да направим едно турне в Котор (Черна гора). След няколко минути се обади, като се извини за нахалството и сподели, че  имаме и покана за Охридско лято с пиеса на Шекспир, и аз казах, ами добре… няма да отида спасител от 1 юли.

Веднага се обадих на водноспасителната служба в Албена да задържат малко топката. Но междувременно пък дойде и брат ми. Отново им звъннах да питам имат ли нужда от резервни спасители, само чух в слушалката – “да пристига”.
И брат ми започна и сега втора година тука ме благославя, че съм му отворил очите за тая естетично подредена природа в резерват Балтата. Така се получи, че всяко зло за добро…

Тръгнах на 1 юли, на следващия ден бях в Адриатика при Котор, един ден бяхме в Дубровник играхме си представленията, и аз бях решил съвместно с още един колега, с който играем в „Бурята” да не се прибираме до България, а направо да продължим на автостоп през Албания към Охрид. Първата вечер тръгнахме от Черна Гора и пресякохме албанската граница с един местен контрабандист, който караше мерцедес, албански. Абсолютно изпечен контрабандист, въпреки че ние си показахме документите, той и нас прекара контрабандно през граничния пункт. Той подкупи черногорския митничар с две кутии “Фанта”-портокал. Остави ни в Шкодревци. Преспахме първата вечер  на шкодревското езеро, там където изтича. На едно девствено място, където кравите намират паша и пият вода, бяха наторили полянката. Палатката си опънахме там, а срещу нас светеха лазерите на нощно увеселително заведение, на около 200 метра през реката. Изкъпахме се  сутринта в близост до една древна крепост, която се извисяваше точно до изтичалото на шкодревското езеро.

На следващата вечер стигнахме Охридското езеро при Струма… На автостоп през Албания… Ако трябва да има циганска държава това е Албания. Даже и нас ни взеха за местни цигани – моят колега изрусен, аз почернял… Викат – комшу, българи, ама си ни взеха за натурални цигани. Качихме се на албански влак – невероятно изживяване. Моят спътник екипиран както трябва, а аз по едни плажни чехли, къси панталони и сламена шапка на дупки и куфарче на колелца, палатката в раницата ни беше над 50 килограма…

Спирам международен автобус за Прищина в Албания пред Елбасанте, иначе щяхме да замръкнем в Албания. Успях да предизвикам съчувствие у шофьорите на автобуси с моя вид на чичко изтървал влака, колегата не спря да се хили. Изкарахме една седмица на палатка при езерото докато дойдат колегите. На директора, понеже му настръхна косата дали ще оживеем, ни даде пари – по 50 евро, които бяха командировъчни пет дена по 10 евро. Но те ни стигнаха в Албания да си плащахме – там няма автостоп, за 5 евро те карат в желаната от теб посока. Там дори рушветът е узаконен, не е срамно да искаш пари за услуга. Най – скъпо ни взе този международния шофьор на автобуса – първоначално искаше 20-25 евро, но ние му направихме физиономия, та свали на 10 на човек. Но той от нас тези пари си ги прибира направо в джоба.

Но албанския контрабандист ни беше прекарал нелегално – нямаме печати на паспорта, защото взеха да се карат нещо с митничаря…

И заради цялата тази история не можах да дойда спасител на нудиския плаж в Албена, миналото лято.
Но отидох спасител на Св. Влас. Буквално извадих голям късмет, след като за Албена вече бях прехвърлил границата на търпение, и се прибирам в Пазарджик, викам си на акъла – много ми върви на мен, по вода, и отивам да си натопя краката в Марица и ще измисля какво да правя. Даже не стигнах до реката – имаме един градски канал, който е чист, взех си една бира – мъжете знаят защо, натопих си краката и взех да мисля. Предната година ми бяха дали един телефонен номер от водноспасителна служба на Слънчев бряг, за спасител на Св. Влас, аз исках първо там да започна, но той  ми каза, че е късно и да му се обадя след една година живот и здраве.
Обаждам му се аз точно както заръча той, припомням  му, а той веднага ме репликира с въпрос колко си годишен. Признавам му, че съм подкарал 50 – така, но съм в добра форма, въпреки че има къде къде по-стари от мен на спасителския пост. Само чух думите – “тръгвай, ако дойдеш утре ти давам 900 лева заплата и ти плащам пътните”. Качвам се вечерта на бургаския влак и от гарата към Св. Влас в уречения ден и час. Концесионерът на плажа ми каза – “Може да останеш на поста до 20 август”, аз му казвам -  “Това е дежа вю, щях да ти кажа, че мога да остана точно до тази дата”. Взе да ми се извинява, че негов приятел от София, учител по физическо възпитание и спорт по това време идвал, и той му давал последната смяна, за да изкара някой допълнителен лев до началото на септември, пък и да си направи работен отпуск на морето. А и на мен ми започва сезонът и от 21-и влизам в репетиционен период. Е на това му викам голям късмет и да ти върви по вода.
Само с четири морски стъпки прекосих Балканите от Запад на Изток, Охридското езеро, Шкодревското езеро и Адриатическо море – яко, много яко беше. Това турне го направих абсолютно без пари, само с командировъчните 50 евро, който по график ми стигаха за пет дни…

Плажът е мястото където душата и тялото се завръщат у дома си, едно пречистване от което забравяш кошмарите на цивилизацията, и се изправяш пред безкрайността. Зад този хоризонт има друг, от който се пречистваш  като измиваш страховете и социалните лайна, в който си затънал.
Цяла година живееш, за да се порадваш на слънцето, водата и пясъка. И по време на социализма беше така. Взимаш си отпуската слагаш джапанките в сака и хайде на море. Всичко започваше със специални приготовления като се правеха едни планове да не изпускаш ден на плажа…
Най хубавото е, че това, което го обичам, го работя. И в момента е така – работното ми време е свършило преди повече от два часа, но аз продължавам да съм на плажа и не съм си свалил флага…

Димитър Патарински

Източник: http://e-vestnik.bg/9903/paskov-aktyorat-spasitel-i-negovite-pateshestviya/

Агенция „Фокус“

Добрич. Без нито един фатален инцидент към момента приключва сезонът за водно-спасителната служба към ОС на БЧК в Добричка област. Това съобщи началникът на службата Петър Андреев, предаде кореспондентът на радио радио „Фокус” – Варна. Това лято по добруджанските плажове, обслужвани от службата, са регистрирани общо 163 водни инцидента, които без намесата на водните спасители, биха завършили с фатален край, заяви Петър Андреев. Не един е куриозният случай, който обаче ако не беше работата на „Водно-спасителната служба” можеше да завърши с нещастен край. В средата на лятото в Албена младежи от спортен клуб от южна България се обърнаха с водно колело край брега на курорта. Около 16-17 млади момчета се бяха качили на водното съоръжение, но бяха спасени. Едно от момчета се размина със сериозно нараняване при падането, като само беше охлузено, каза Петър Андреев. При друг случай, буквално преди дни, отново в Албена, при червен флаг и мъртво вълнение, възрастна жена, която се придвижва с бастун, решила да се разходи по прибоя и да намокри ходилата си. За секунди 70-годишната жена е загубила равновесие, била е повлечена от водата и търкаляна безпомощно от морските вълни, разказа началникът на службата. Жената е спасена благодарение на бързата и професионална помощ, оказана от дежурните водни спасители. В момента спасителите по плажовете, обслужвани от „Водно-спасителната служба”, са осем души. През септември месец е била подета инициатива да не се допускат водни инциденти, изискващи след това животоспасяващи дейности и това е постигнато успешно, отбеляза Андреев. Той допълни, че тази практика характеризира целия летен сезон на 2010 година за разлика от предишни години, когато е имало между 5 и 9 случая на реанимация след воден инцидент. В разгара на летния сезон броят на водните спасители е бил около 55 души. Тази година, обаче, сред тях не е имало жени. Най-младият спасител е бил на 18 години, а най-възрастните – над 60 години.

Жулиета Николова

Информационна Агенция „Фокус“ © 2010

ПОЗВЪНЕТЕ

Летовниците подгряли телефон 112 и линиите на Изпълнителна агенция „Морска администрация” (ИАМА) със сигнали за джетове, които нарушават спокойствието им. Това каза за „Позвънете” изпълнителният директор на агенцията кап. Сергей Църнаклийски. Самият той станал свидетел преди броени дни, докато почивал на Албена как катер на „Гранична полиция” „респектирал” водач на джет, който не спазвал правилата, разписани в новата специализирана наредба. След края на сезона ще направя анализ на това как действа наредбата за джетовете, коментира Църнаклийски. Той трябвало да хвърли светлина върху силните и слабите страни по прилагането на нормативния акт, за да могат спорните въпроси да се изчистят преди следващото лято.

ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА

Нито един сериозен инцидент не е регистриран на плажа в Албена от началото на активния туристически сезон, съобщи главният специалист по водно спасяване в Областния съвет на БЧК и началник на водноспасителната служба в курорта Петър Андреев. Той поясни, че освен на лошото време спокойното лято на туристите се дължи и на добрата превантивна работа. Информационни табла, монтирани из целия курорт, разясняват на гостите на комплекса работното време на спасителите, флаговата сигнализация, опасностите в морето – течения и дънни ями, поведението, което плажуващите трябва да спазват. Броят на спасителите, които ще се грижат за безопасността на туристите на плажа в Албена, е увеличен с 10 души. В средата на юли своите места по вишките трябва да са заели 50 водни спасители, информира Петър Андреев. DT

Агенция „Фокус“

Добрич. От началото на летния сезон няма случаи на удавяния по охраняемите плажове на Добричка област. Това съобщи началникът на сектор “Водно спасяване” към Областния съвет на Българския червен кръст (ОС на БЧК) в Добрич Петър Андреев. Към момента има регистрирани малки инциденти, без да се е налагала реанимация на пострадалите, например дете с надуваем дюшек, отвлечено от водно течение на метри зад шамандурата, или уморени плувци, които навлизат навътре в морето, каза Андреев. Не са регистрирани и злощастни случаи с водни атракциони като джетове, водни парашути или банани. Клубовете, които предлагат тези развлечения, имат свои коридори в морската вода и те се спазват стриктно, каза Петър Андреев. Според него тази година нещата са изрядни и най-вероятно това се дължи на честите и строги проверки, които се правят по плажовете от инспектиращите органи. ОС на БЧК в Добрич вече е осигурил 42-ма водни спасители, като се очаква техният брой да достигне 50 души. През повечето време водно-спасителната служба работи на жълт флаг. Единствено в събота е имало кратковременна буря край морето, което е наложило по-голяма бдителност от страна на водните спасители, каза Петър Андреев. Той допълни, че в Албена има разкрити три медицински пункта по плажовете. Тези пунктове разполагат с медицински екипи и оборудване за оказване на първа помощ в случай на нужда.
Жулиета Николова

© 2010 НДТ, Добрич, България

Концесионната такса, която „Албена” АД плаща за плажа на курорта е несправедлива, тъй като черпенето на блага е по-малко от това, което е договорено, каза пред журналисти финансовият директор на „Албена” АД Ивелина Грозева.

Дружеството сега плаща по 1,7 млн. лева годишно. За сравнение от всички отдадени на концесия плажове годишно в държавния бюджет постъпват общо 8 милиона лева. Освен това, концесионната такса се увеличава с темпа на инфлация. В същото време в условията на икономическа криза, туристическият бизнес върви надолу. Затова от курорта настояват да се промени методиката за изчисление на годишните концесионни възнаграждения по договорите за концесия на морските плажове. Според, Иван Калинков, член на Съвета на директорите, таксата за плажа на Албена трябва да е не повече от половин милион лева годишно. Това, че концесията на плажовете е висока, показва и тенденцията голяма част от пясъчните ивици да останат неохраняеми. Според мениджърския екип на Албена, трябва да има коригиращ показател за вложените средства.

По Агенция „Фокус“

Според информация на радио “Фокус” – Варна, водните спасители в Добричко все още работят с намален състав. Така е по думите на Петър Андреев, началник “Водно спасяване” към ОС на БЧК в Добрич.

Към момента в охраняемите зони на морските плажове в областта (разбирай Албена) работят 30 водни спасители. Това е причина влизането в морето да става при жълт флаг дори и при хубаво време и нормални условия за къпане. От службата припомнят, че при червен флаг къпането в морето е забранено, а при жълт флаг – то става до ограничителните знаци, каквито са шамандурите, и без надуваеми предмети. С напредване на летния сезон се очаква броят на водните спасители по охраняемите плажове на Добричка област да достигне 50 души, казва Андреев.

През изминалия уикенд няма регистрирани сериозни нарушения от страна на плажуващите. И тази година се очертава като проблем нарушената комуникация между спасители и курортисти, като сред последните има и такива, които се заяждат и не желаят да зачитат изискванията за безопасно къпане в морето, което води до пререкания и неприлично поведение от страна на летовниците на обществени места.

Практиката показва, че най-често подобни ситуации създават румънски гости, поясни Петър Андреев. Той отправи апел към всички плажуващи да спазват разпоредбите за безопасно къпане в морето.

Погледнато отстрани обаче, спасителната служба трябва да спазва изискванията на наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи, където нововъведението с жълтия флаг, описано по горе не съществува. По същата логика понеже организаторите на плажа не са осигурили спасители, може да поставят на постовете и червени знамена и да се опитват по този начин да забраняват влизането на гражданите във водата. При такъв волунтаризъм няма как да не възникват конфликти между спасители и курортисти.

Агенция „Фокус“

За 45 години от създаването на Водноспасителната служба към Българския червен кръст (БЧК) са обучени над 40 000 водни спасители. Това е една армия от обучени хора. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Теодора Томова, директор Дирекция Водноспасителна служба и световен шампион по водно спасяване за 1983 година.

По думите на Томова има достатъчно обучени кадри. „Друг е въпросът поради какви обстоятелства те по-късно не работят като такива и още по-тъжно – не работят като такива в България. Поради икономически причини над 1500 души работят зад граница всяка година, основно в САЩ. Нашите условия тук, стопаните или други фактори, които влияят, не могат да ги задържат на работа в България, приоритет им е работата в чужбина”, заяви Томова. Тя уточни, че в Щатите заплащането на спасител на басейн е 8 долара на час. „В България е относително да кажа точна цифра. Зависи дали говорим за плувни басейни или за море, когато е на море – дали се включва храната и нощувката или е чиста заплатата. На плажа в курортен комплекс Албена при осигурени нощувка и обяд заплатата е 500 лв.”, обясни Томова. Тя посочи, че заплащането е основен фактор при избора на спасителите. „Въпросът е да се обърне внимание, че специално за морските плажове това е сезонна работа. Много е трудно човек да бъде освободен от другата си професия. Зависи с какво се занимава, но кой ще пусне един човек един-два или три месеца при днешните икономически условия. Проблемът е и с отпуските. Освен това самите стопани на водни площи малко късно се сещат да набират кадри. Това трябва да е процес, който да започне още през зимата и ранната пролет, за да могат кадрите да организират така личната програма, че да знаят, че юни, юли или август ще работят еди къде-си, при еди какви-си условия. Те се сещат в последния момент, почват да ги търсят и разбирате, че нещата не се получават”, коментира Томова.
Тя допълни, че в един курс за водни спасители около 80-85% от обучаваните са мъже, но в последно време, особено на плувни басейни, има и доста дами.

Гражданите трябва да гледат на водните спасители като на водни полицаи, т.е. те трябва да спазват техните указания и правилата, които се налагат. Тези указания не са някаква приумица на спасителя, а те са свързани с опазване на здравето и живота на самия къпещ се. „Едно по-голямо уважение трябва има към водния спасител и да знаем, че нарушавайки неговите указания, ние всъщност тръгваме срещу собствения интерес и застрашаваме собствения си живот”, заяви Томова.
Тя отбеляза, че в САЩ има т.нар. beach patrol. „Това са полицаи, които са на разположение на спасителите. Когато къпещите се не изпълняват регламента, те съдействат на спасителя и дори арестуват нарушителя. След като той е арестуван, трябва да заплати съответна глоба, за да бъде пуснат”, посочи Томова.

„Миналата година се промени Закона за МВР и правилника за прилагане на Закона. Ние предложихме на МВР, особено за морските плажове, да имат предвид общините, на чиято територия има плажове и особено тези, които са атрактивни и има посещение на голям брой хора и да организират полицаи, които да бъдат в помощ и подкрепа на водните спасители, като изтъкнахме съответните аргументи. Искахме това да бъде вкарано в самия правилник за прилагане на закона. За съжаление получихме отрицателен отговор. Явно още не се разбира дълбочината и важността на проблема. Може би по-късно ще ги убедим”, смята Теодора Томова.

„Благодарение на българските водни спасители годишно са спасени над 2500 души. Ние сме една много водна страна в смисъл, че имаме много вътрешни водоеми – над 4000, река Дунав и Черно море. Тези водни зони са предпоставка за повече инциденти. Въпреки това имаме за миналата година удавени 108, от тях 12 деца. От тези 108, в охранявана зона имаме 7 удавяния, 3 от тях са на плувни басейни и 4, на море. Всички други водни инциденти са в неохраняема зона”, каза Томова.

Аделина Георгиева

От 1993 година няма школувано плуване в Добрич

Радио „Фокус“ – Варна

Добрич. От 1993 година до сега няма школувано плуване в Добрич. Това заяви Петър Андреев, началник на “Водно спасяване” към ОС на БЧК, предаде кореспондентът на радио „Фокус“- Варна. Налага се да бъде организирано полуначално обучение по плуване на курсистите, които желаят да работят като водни спасители, уточни Андреев. Преди години в Добрич имаше един открит и три закрити басейна. Сега те не функционират, някои от тях дори не съществуват. Обучението по плуване на водни спасители се провежда в закрит басейн в Албена, докато се стигне до едно изравнително ниво, след което започва и самият курс по водно спасяване. По този начин обучението се забавя, защото закритият басейн започва да работи от началото на април месец. И към момента в Добрич се провеждат курсовете за водни спасители. Два пъти седмично се тренира плуване. Това предизвиква затруднения, защото много от курсистите са ученици, други работят. 27 души посещават тези курсове. От тях 7-8 курсисти се обучават за водно спасяване на море, останалите – на море и басейн. Възрастовата граница е 17 навършени години за обучение, 18 години е правоспособната възраст за работа като воден спасител, каза Петър Андреев.

Виж материала в http://radio-focus.net/

Дарик / Добрич

Седем поста на плажа в Албена вече се охраняват от спасители на Българския червен кръст /БЧК/. Милосърдната организация има договор за този летен сезон засега само с курортния комплекс, съобщи за Дарик директорът й Артюн Еринозов. Спасителите са разположени пред хотелите, където вече има почиващи. От 20 май поетапно ще се заемат и останалите вишки, като след 1 юни ще има охранители на всичките 25 поста.

30 младежи в момента се обучават за водни спасители в курсове към БЧК, каза още Еринозов, но не се знае колко от тях ще изберат професията. За Албена се разчита на стари, изпитани кадри, подчерта той. Засега други стопани на плажове по ивицата на Добричка област, която е 116 километра, не са потърсили услугите на спасители от БЧК. Реално за охраняването на Северното Черноморие са необходими около 120 – 150 души.

Прочети материала в http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=522618