Водно спасяване / Vodno spasiavane /

“Фокус”

През последните седмици морето по северното ни Черноморие е опасно за къпещите се в него и поради това и неспазване на забраните за къпане са зачестили инцидентите с курортисти. Това съобщи началникът на служба “Водно спасяване” към ОС на БЧК в Добрич Петър Андреев.
По думите на Андреев пясъчният шелф на Албена е нестабилен и се образуват течения или даже “реки”, които са с по-голяма скорост от тази на плуващите, като ги повличат. 

Вчера е имало такъв инцидент с румънско семейство. Детето е попаднало в течение, започнало е да се дави и докато водните спасители са се притекли на помощ, родителите също са влезли във водата. Детето е спасено, но майка му и баща му също са започнали да се давят. Те също са спасени от удавяне, но ситуацията е била рискова.

Ден преди това сходен случай е имало със старец и внуче, гости от Русия.

От дни на постовете на водните спасители в Албена е поставен червен флаг, който абсолютно забранява влизането в морската вода.

Днес също е имало инцидент с руски туристи. Те не само, че са влезли да се къпят в морето, но са се придвижили навътре, на 150 метра зад шамандурите. И тъй като плувците не са излезли от водата след сигналите на водните спасители, наложило се е да бъде повикана полиция и да се потърси съдействие от нея.

С намаляването на потока от туристи вече е редуциран броят на водните спасители в Албена. Сега те наброяват около 43-ма. На пост спасители ще има до към 15 октомври, заяви Петър Андреев, тъй като до тогава се очаква да работят някои хотели в курорта.

До този момент няма удавени в охраняемите зони по Северното ни Черноморие. Ако тенденцията се запази, за втора поредна година сезонът в районът ще приключи без фатални случаи.
В началото на лятото в района на курортното село Кранево се удави мъж, но инцидентът е станал в неохраняема зона.

В писмо до медии русенка изказва специални благодарности на спасители в Албена. За седмица морските мъже са реагирали над 40 пъти на опасни ситуации. В ежедневието им има и комични случки.

Специални благодарности в нарочно писмо до медиите изказва на спасители в Албена и техния ръководител, който днес е рожденик, Петър Андреев, Росица Обретенова от Русе. В благодарностите си, тя споделя, че е разбрала, че морето не е до колене. Инцидентът станал преди два дни. „От дълги години летувам в Албена, но това лято оцених отговорността на спасителите на плажа. На метър от брега, при червен флаг, подводно течение ме отнесе навътре и въпреки, че плувам добре – не можех да изляза сама. На помощ ми се притекоха спасителите, които с риск на живота си успяха да ме извадят. Благодаря на спасителите от екипа на Петър Андреев и пожелавам много здраве,успехи и лично щастие“ – пише дамата.
За изтеклата седмица около 40 пъти се е наложила намесата на водните спасители от 27-те оборудвани напълно поста в курорта, каза шефът на БЧК – Артюн Еринозов. Вчера момчетата са помогнали на румънско семейство, което загубило от погледа си детето си на около 3-4 години. „Детенцето играело около 6 пост, но изведнъж изчезнало. Родителите поискали помощ от спасителите, които веднага организирали издирването му. Слава богу, детето било намерено стреснато, че не вижда майка си и баща си, между 10 и 11 пост“ – разказа д-р Еринозов. Освен опасно в ежедневието на спасителите не липсват куриозни случки, сподели още Еринозов. Една от тях се разиграла само преди два-три дни. Възрастна германска туристка се оплакала, че мъжът й на 65 години е изчезнал в морето. „Веднага е създадена организация, като 12 спасители разпределят периметъра и се гмуркат в морето да търсят мъжа. На помощ е повикана и полицията, да се оглежда морето от брега, както и самият бряг. След около час издирване, се оказало, че възрастният мъж просто се прибрал в хотелската стая, където гледал телевизия, но без да се обади на съпругата си, която буквално изпаднала в стрес на плажа“ – разказа Еринозов. До момента от началото на летния сезон в Албена няма нито един инцидент с трагичен край.

Източник: http://www.ndt1.com/article.php/201107311

24 Часа

За два дни в Албена бяха спасени от удавяне между 40 и 45 човека, съобщи шефът на БЧК в Добрич д-р Артюн Еринозов. Става дума за неделя и понеделник, когато в морето е имало мъртво вълнение. Почти пред всеки от 27-те поста имало давещи се. Докато спасяват един, се оказва, че има втори давещ се, а след минута и трети. Повечето били руснаци и румънци, често влезли в морето след употреба на алкохол.

Летовниците не се съобразявали с червения флаг. Понеже не се подчиняваха на спасителите, се наложи да викнем полиция, разказа д-р Еринозов. Ефектът бил мигновен.

Фокус

Седмицата на водното спасяване в Албена е започнала на 13 юни и продължава до 19 юни. На плажа в курорта в момента работят 38 спасители.

В началото на юли местата си по постовете ще заемат общо 50 души.

31 нови спасители са издържали успешно изпита в началото на юни и са получили право да работят на басейн. Други 10 са се сдобили със сертификат за спасител на плажа. Всички те получават документа си за правоспособност през Седмицата на водното спасяване, след като участват в инсценировка на инцидент и извлекат пластмасов манекен от морето, заяви Петър Андреев – главен специалист по водно спасяване в Областния съвет на БЧК в Добрич и началник на водноспасителната служба в Албена.

Радио Фокус

Добрич. От 1 юни “Водноспасителната служба” към ОС на БЧК в Добрич ще назначи 11 водни спасители по плажовете на Северното ни Черноморие. Това съобщи Петър Андреев, началник на службата в добруджанския град, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Варна. В момента за безопасността бдят 20 водни спасители. Още четирима ще започнат работа след 5 юни. На всички спасителни постове в Албена има осигурен воден спасител. В момента е поставен червен флаг, което означава, че къпането в морето е абсолютно забранено. Въпреки това се намират смелчаци да се потопят, а морската вода продължава да се затопля. Сега температурата й е между 18 и 20 градуса. Под 18 градуса обаче правилникът изключва къпане в морската вода дори за водните спасители, защото съществува риск за здравето на хората и може да се стигне до гравитационен шок, каза Петър Андреев. Той обърна внимание на едно любимо занимание на курортистите – да скачат на вълните, за да ги изтласкват до брега. Трябва обаче да се прави разлика между различните типове вълнение – мъртво, ветрово и прибойно. Особено опасно е мъртвото, при което скачащите на вълните туристи се приземяват на дънни ями или попадат в течения. Така те рискуват живота си. При подобен вид вълнение в събота в курортното село Кранево е станал инцидент с мъж, влязъл в морето да спасява от удавяне жена. Мъртвото вълнение е станало причина “спасителят” да се удави. Петър Андреев подчерта, че къпането в морето се препоръчва да става на охраняеми плажове, където има водна и медицинска служба, която може да окаже помощ в случай на нужда. След като флагът по плажовете в Албена стане жълт, ще бъдат обозначени и зоните за къпане с шамандури, отбеляза Андреев. Разходка обаче из курорта и плажовете му показва, че местата, където се използват водни съоръжения – джетове, банани, скутери за парасейлинг, не навсякъде са ограничени с въжета на пясъка, а това е задължение на фирмите, предоставящи плажната услуга. Така се осигурява безопасността на плажуващите на брега. Въпреки, че туристическият сезон постепенно набира скорост в Албена и все още плажовете са полупразни, вече има смелчаци, готови да преживеят полет над морето с парашут, дърпан от скутер.

Жулиета Николова

Агенция „Фокус“

Фокус: Г-жо Томова, започнаха ли вече курсовете за водни спасители, които БЧК организира всяка година?
Теодора Томова: БЧК провежда обучения за водни спасители във всички 28 областни организации на страната. Нямаме фиксирани дати за провеждането на курсовете. Групите се сформират според интереса на кандидатите. Курсовете са два вида – за спасители на плувни басейни и водни паркове и за открити водни площи и море. Мога да кажа, че интересът и тази година към курсовете е доста голям.
Фокус: Как се става воден спасител? Какви са изисквания към кандидатите, за да получат достъп до тези курсове и колко струват курсовете?
Теодора Томова: Имаме приемен норматив за влизане за курс за воден спасител, който е: за плувни басейни и водни паркове 50 метъра свободен стил трябва да може да плува кандидатът за една минута и 25 метра бруст за техника без време. Това е приемният изпит за басейни. Съответно за откри водни площи и море – 100 метра свободен стил за една минута и 50 секунди и отново 25 метра бруст без време. Кандидатите трябва да са навършили 17 години. Курсовете се състоят от часове по теория и практика. Завършването става със заключителен изпит пред комисия по теория и практика. Средната цена на курса, която не е строго фиксирана и зависи от броя на кандидатите, е около 160 лв. за първо ниво (за басейни и водни паркове) и 90 лв. за второ ниво (за открити водни площи и море). За да се явят на второ ниво, трябва да са изкарали първо.
Фокус: Каква част от кандидатите успяват да се справят в тези критерии, за да станат водни спасители?
Теодора Томова: Нормативът ни е така добре изчислен, че дава възможност при сериозно отношение на кандидатите към курса почти всички след това да го завършат. По инструкция дори не допускаме и повече от две отсъствия в курса, след което кандидатът сам се елиминира. Така че той е принуден да посещава редовно часовете по теория и практика, което пък му гарантира почти сигурното завършване на курса. Но има и кандидати, които остават на поправителен изпит заради някои от елементите на изпита. Изпитът по практика и теория се състои от различни елементи – плуване под вода, плуване свободен стил, хвърляне на спасителна топка, вадене на предмет от дъното и други. Във всеки един от тези елементи човек може да бъде оставен на поправителен изпит само на този елемент.
Фокус: Тоест не се правят никакви компромиси?
Теодора Томова: Да. Не би трябвало, тъй като става дума за професионална квалификация, освен това водното спасяване е свързано с живота на хората.
Фокус: Освен БЧК има ли друга организация, която провежда курсове за спасители в страната?
Теодора Томова: Не. Съгласно наредбата за водното спасяване БЧК обучава водните спасители и издава съответните документи за правоспособност.
Фокус: На кои плажове БЧК извършва водно спасителна охрана?
Теодора Томова: В момента фактически започва организацията на сезона. Това основно го правят колегите от областната организация на Добрич и Бургас. В момента те са в процес на преговори. Основно организацията ни в Добрич работи с курортен комплекс „Албена”, а за организацията ни в Бургас нямам точна информация. В момента колегите там са в период на преговори. Държа да подчертая, че става дума за много малко плажове. С един на „Албена” и с около седем-осем плажа в Бургаска област се занимава Червен кръст. В страната ни, както е известно има над 200 плажа и не всички се охраняват.
Фокус: Колко водни спасители са нужни у нас през активния летен сезон?
Теодора Томова: Няма страна в света, която да е обезопасила всичките си плажове. Това не трябва да ни успокоява, че не трябва да се стремим към тенденцията по-голям брой плажове да бъдат охранявани, което намалява и водните инциденти. Това е свързано с финансови и икономически механизми и с отдаването на съответните плажове съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и Закона за концесиите с отдаването на тези плажове на дългогодишни концесии или за отдаването им под наем за срок от пет години. Така че нещата са много динамични и различни всяка една година. Затова не може да се каже колко спасители са необходими.
Досега от създаването на водното спасяване към БЧК са обучени над 45 000 водни спасители. Всяка година обучаваме около още 1200 водни спасители. Ние бихме могли да обучаваме неограничен брой кандидати, стига те да имат желание и да могат да покрият приемния норматив за влизане в курса.
Фокус: Заплатата на водния спасител не е много атрактивна. Обучените от нас отиват да работят в САЩ. Какво може да се направи, за да останат все пак в България?
Теодора Томова: Това зависи от стандарта на заплащане в нашата страна. Освен това една такава професия като водния спасител, която е свързана с опазването на човешкия живот и респективно носене на съдебна отговорност при инцидент, трябва да се заплаща по-добре.
Фокус: Това не означава ли, че тази професията не се уважава достатъчно добре у нас?
Теодора Томова: Тук говорим за финансово измерение. Ако заплащането е по-добро, ако условията на труд са по-добри, със сигурност ще има и повече кандидати за водни спасители в нашата страна и те не биха търсили и не биха работили тази работа в чужбина. Професията на водните спасители е сезонна. Тези хора практикуват някакви други основни професии. Някои от тях са ученици последна година. Много трудно работодателят би пуснал в съвременните условия един свой служител за месец-два или три да работи като спасител. Проблемът с отпуските също е сериозен.
В последните години има тенденция към подобряване на условията на труд на водните спасители. Но има още много какво да се желае.
Фокус: Има ли недостиг на водни спасители през лятото?
Теодора Томова: Тъй като тази професия е сезонна, за да се разчита, че спасителите ще бъдат наети за месец-два или три, е нужно много по-рано те да организират личната си отпуска и личния режим на живот. При нас обаче се получава една тенденция на хаос стопаните на водни площи да се сещат от днес за вчера, че има трябват такива кадри. Това също е проблем. Тоест за наемането на водни спасители концесионерите на плажовете трябва да мислят още през зимата, когато се карат ски по пистите.
Фокус: Какво може да предотврати неприятните инциденти, свързани с алкохола и агресията на плажа?
Теодора Томова: В тази връзка преди година изпратихме официално писмо до МВР за включването на полицаи при работата на водните спасители, тоест при нарушаването на обществения ред, при неспазване на указанията, на водния да спасител да може полицаи да помага. Пример за това е практиката в САЩ с т.нар. плажни патрули, както и в някои други европейски страни. Според нас този човек трябва да е на плажа със съответната униформа, със съответния респект и освен, че ще подпомага работата на водния спасител, той трябва да извършва една превенция и да респектира гражданите, които смятат да нарушават правилата. Съвсем различно ще е положението, ако успеем да постигнем това. Засега обаче не срещаме разбиране. От БЧК освен да настояваме за това, няма какво друго да направим. В момента има един-единствен плаж, където знам, че има полицаи, които помагат на спасителите – това е в „Слънчев бряг”. Виждала съм ги лично още преди години. Там е постигната някаква система на организация.
Фокус: Кога водните спасители не могат да се справят сами?
Теодора Томова: Когато има агресивни граждани, употребили алкохол, включително и наркотици, граждани, които са неадекватни. Самите спасители са обучени, че трябва да бъдат внимателни, да не прибягват до сила, до груба физическа саморазправа. Лошото е, че когато техните указания не се изпълняват, може да настъпи воден инцидент с фатален край, а това се връща като бумеранг към самия воден спасител. Следва следствие, съдебни дела и т.н.
Гражданите трябва да гледат на водния спасител като на техен приятел, който бди за техния живот и именно поради тази връзка трябва да спазват и неговите указания и препоръки.
Фокус: На година в България се давят между 140 и 160 души. Какво сочи анализът за причините?
Теодора Томова: 80 на сто от тези инциденти са във вътрешността на страната в откритите водоеми, които са неохранявани и неподходящи за къпане. Много малко са удавянията на море, още по-малко на плувни басейни.
За миналата година има три удавяния в плувни басейни. Причините са в неоценяване на опасностите, оставяне на децата без родителски контрол, употребата на алкохол. Има инциденти с рибари, има и самоубийства.
От тези 20 % от удавянията в море и басейни, около 13 са извън работното време на спасителя или на са се случили на неохранявани морски плажове. Много малко са удавянията има в рамките на работното време на спасителите на охранявани морски плажове.
Фокус: Тоест може да се каже, че ефикасността на водните спасители е почти на 100 %?
Теодора Томова: Хайде да не е на 100 %, но е поне 97 %.
Фокус: Според вас задължително ли децата трябва да се научат да плуват още в училищна възраст? Не трябва ли това умение да стане един задължителен елемент от самото образование на човек?
Теодора Томова: Ние обръщаме внимание и на институциите, и на обществото, и на медиите. Преди години имаше задължително обучение по плуване, което отпадна. Имаше 30 задължителни часа по плуване във втори и трети клас. Затова ние бихме искали да се заложи плуването в образователната програма в училищата. Ние смятаме, че е време да се помисли за въвеждане на тази форма поне като първа крачка там, където има басейни и възможност. Тъй като не говорим само за водни инциденти, говорим и за здравето на децата. Това е един много полезен спорт – знаем, че децата са подложени на затлъстяване, на обездвижване. Така че ще има наистина един добър ефект от въвеждането на задължителното плуване още в училище.
Затова държавата трябва да насочи един финансов ресурс, който ще бъде с безспорен ефект за децата – за тяхното здраве и живот.
Очевидно е, че много малък процент от българите умеят да плуват и особено по-младото поколение. Ние виждаме това – ще дам и доказателство – кандидатите за водни спасители, които идват за курсовете, една част от тях отпадат заради ниската си плувна култура. Тоест имат желание, но нямат възможности. Има много големи областни градове, в които няма нито един закрит плувен басейн. Във варна например – една от най-големите плувни школи на България, туристически, голям град, само до преди няколко години също нямаше закрит басейн. А какво да говорим за малките областни градове. Ако се строят пък басейни, то те се строят така, че да не са подходящи за обучение. Те са по-скоро за развлечение, с барчета, басейни към хотели. Не се строи плувен басейн, който да е по стандарта 25 метра дължина, с 50 метрова дължина, където да се провеждат обучения по плуване, да не говорим за високо спортно майсторство – плувните клубове също изпитват ужасни затруднения за подготовката на спортистите си.

Галина Димова

Агенция „Фокус“

Добрич. Назначени са първите осем водни спасители, които следят за реда по плажовете на северното ни Черноморие. Това съобщи началникът на служба “Водно спасяване” към ОС на БЧК в Добрич Петър Андреев, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Варна. В момента има четири обходни двойки водни спасители, които обикалят плажовете в Албена в часовете от 8.30 до 17.30 часа. Стъпаловидно броят на спасителите ще се увеличава в зависимост от метеорологичното време и туристопотока, каза Андреев. Засега няма регистрирани водни инциденти в района по плажовете, които се охраняват и имат “Водноспасителна служба”.

В Албена вече са пристигнали първите туристи от Германия и Румъния. Заради студеното време обаче малцина са смелчаците, които влизат в морската вода и то само, за да се натопят, а не да плуват, тъй като температурата е около 12 градуса. Всеки миг, в който слънцето напече обаче има ентусиасти за плажуване, отбеляза Петър Андреев.

Жулиета Николова

Радио „Добруджа“

Водните спасители ще започнат да охраняват плажовете в Албена по време на великденските празници.

Ще охраняваме най-вече румънските туристи и гостите по празниците, съобщи за радио „Добруджа“ ръководителят на звеното по водно спасяване към БЧК – Добрич Петър Андреев. 8 до 10 спасители ще започнат работа в началото, като ще се занимават и с друга дейност като преместване на вишките. Нямаме криза за спасители, защото ние плащаме най-добре по българското Черноморие, каза още Андреев.

Температурата на водата в момента е около 12 градуса, но това не пречи на някой смелчаци след употреба на повече алкохол да влязат в морето, каза още шефът на спасителите.

Водното спасяване в Добрич датира от 1969 г. Тогава към ОК на БЧК се открива сектор „Водно спасяване”. Организирането на курс за подготовка на спасители се оказва доста трудно начинание.

Първият курс е проведен в басейна на хотел „Интернационал” – Златни пясъци. Лектори са капитан Гатев от Балчик, който поема морската подготовка и Християн Генчев, лектор по медицинската част. Той е и бъдещият председател на комисията по водно спасяване.

В този курс участват 18 души, от които 15 издържат изпита. В началото опитите за организиране на водноспасителна дейност са доста плахи, но по-късно дейността се пренася в района на току-що открития комплекс „Албена.”

Построени са 15 спасителни вишки, но няма достатъчно спасители. Потърсена е помощ от София, Пловдив, Стара Загора. Събрани са 30 водни спасители.

Първите години не могат да бъдат отбелязани особени успехи, но постепенно се натрупва опит и самочувствие, организацията се усъвършенства, инцидентите намаляват.

С приетия през 1993 г. Закон за туризма, се откриват възможности за обновление на водноспасителните средства, поставя се началото на арендното охраняване на плажовете, на комплекса. Изработен е и стриктно се спазва вътрешен правилник за работа.

През 1999 г. сектор „Водно спасяване” на БЧК – Добрич първи въвежда водноспасителния буй в страната, като спасително средство и той бързо доказва своята висока ефективност.

Петър Андреев. Научна сесия по повод честване на 45-годишнината на организираното водно спасяване в България и на Водноспасителната служба при Българския Червен кръст – 2 октомври 2009 г.

Радио „Фокус“ – Варна

Добрич. В Добрич търсят желаещи за курсове за водни спасители. Това съобщи вчера началникът на служба “Водно спасяване” към Областния съвет на Българския червен кръст (ОС на БЧК) Петър Андреев.

От 1993 години в Добрич няма школувано плуване и това се отрази на плувната култура на добруджанци. Тя е доста ниска, отбеляза Андреев. Желаещите да работят като водни спасители нерядко се налага да започват обучение по плуване “от А,Б,В”, за да достигнат до необходимото ниво за спасители, допълни специалистът. Обучението се осъществява в плувни бази извън града.

Петър Андреев заяви, че в района засега няма проблем с набирането на водни спасители за басейни и море. Хората са мотивирани, защото основната заплата на воден спасител в кк “Албена” е 500 лв., отбеляза Петър Андреев. Той допълни, че именно БЧК в Добрич преди няколко години за пръв път в страната въведе употребата на воден буй при спасяването на граждани, с което се снижава максимално рискът за спасителите. Сега методът се използва навсякъде у нас.

Службата “Водно спасяване” в Добрич разполага и с джет, който обаче поради финансови затрудения последните 2 години не е използван. Петър Андреев отбеляза обаче, че тази година съоръжението ще влезе в употреба с цел по-качествена работа на водните спасители по морските плажове на крайбрежна Добруджа.

В разгара на летния сезон само в кк “Албена” работят около 50 водни спасители, като през последните години се отчита подчертано положителен ефект от работата им – без смъртни случаи на охраняемите плажове и много нисък процент на случаите с водни инциденти, при които се налага реанимиране. Освен това Добрич отново има действащ басейн и интересът към курсовете е огромен. Началникът на водноспасителната служба изрази своята радост, че този спорт отново може да се школува в добруджанския град, а това със сигурност ще повиши плувната култура на младите хора.
Жулиета Николова